Колкото и да ги недолюбваме гърците все пак са ни съседи - ако комшията например от блока загази яко с кредитите, няма ли да се намери един лев да му помогне? Или поне една добра дума или дори една ракийка със салатка за наша сметка? Когато е закъсал човек най-много има нужда не толкова от пари, колкото от съчувствие и добра дума.  Последната седмица в блогбг много хора се изредиха да пишат, анализират и злорадстват  дори - хак им е най гърците,, да си сърбат чорбата дето са я надробили. Да ама никой не се пита, дали ние ще сме следващите и дали ще ни хубаво цяла Европа да злослови по наш адрес, че сме мързеливи, че не искаме да плащаме и прочие. Никой не се пита дали гръцкия проблем е само от финансово естество, или вече става дума за борба на духовността срещу мракобесието на капитализма, срещу европейските двойни стандарти, борба срещу световната корпокрация ако щете?
Правилно са написали монасите от Атон на гръцкия народ да каже Не на Референдума, защото цитирам "Монасите наричат поддържниците на поставения на Гърция ултиматум, от европейските кредитори, «наемници на враговете ни», които - за шепа Юдини сребърници - се опитват да посеят страх в душите на малодушните и слабите, и да унижат достоинството ни: «за да постигнат скъпоценна за тях победа».

Но не само с хляб живее човек. Сега изборът е, не просто между драхмата и еврото, между Евросъюза и независимия път на развитие, а е много по-дълбок.

По време на членството на Гърция в Евросъюза, бяха изменени 80% от законите ни (същото стана и в другите страни на ЕС)».

«Всичките тези закони, които вече са приети и които скоро ще се приемат, имат за цел, не само загуба на суверенитета и разпродажбата на Гърция, но и пълното унищожаване на свободната ни, и на неогъваща се православна душа», — се казва още в посланието.

Авторите на писмото призовават народа да се вдигне на борба «но не за пенсии и заплати, а за възраждане и пробуждане на антихристиянския Запад, от смъртния му летаргичен сън ».

Посланието завършва с думите от Светото Писание: «Ако Бог е с нас, кой ще е против нас?» (прервод на Григор Симов)"
Тук аз виждам един ключов момент, едно на пръв поглед не толкова значимо събитие, което обаче дълбоко под повърхността може да изиграе решаваща роля в съдбините на Европа.
За това братя българи, поне за момент да забравим съседските дрязги и обиди, и да бъдем хора, да помогнем на ближния в беда, кой с каквото може - с една добра дума, мирна манифестация,дори и постинг, каквото и да е. Не защото покрай сухото гори и моркрото, а защото само с любов, разбиране, съчувствие и готовност за подкрепа можем да променим самите себе си и с това света около нас. 

Защото сме отколешни врагове... все се удряме под кръста а това е толкова балканско :-)

Изобщо няма да ги подкрепям - не заради историята а заради наглото им отношение към нас. Каквото повикало - такова се обадило.

такова се обадило, око за око, зъб за зъб няма нищо християнско в това, но много повече кармично - по същата причина паднахме под турско робство, защото заети от съседски дрязги и конформизъм, сами поканихме вълка в кошарата си. Наглото им отношение спрямо нас и мен ме е дразнило доста, но съм на мнение, че на Балканите може да има просперитет и мир само ако всички балкански народи си помагат един на друг - ей така безкористно и не само това - обединени от една обща Балканска кауза ще съумем да неутрализираме негативното влияние на Великите сили и световната корпокрация. Защо Балканска кауза - защото Европейската кауза не е наша, а наложена отвън и чужда на нашия манталитет. Спомням си едно изказване на Ванга - ние на Балканите никога няма да станем истински приятели, но научим ли се да живеем мирно един с друг няма да има сила, която може да ни се меси отвън. Тя предвижда изграждането и на един Балкански съюз (предполагам това означава и разпадането на ЕС в сегашния си вид). Исторически погледнато Балканите винаги са били размирната точка на Европа, причини за двете световни войни, може би и за Третата - Всички велики сили са се стремели да предотвратят едно балканско икономическо (Сталин напр.) политическо (Мусолини) или военно (Хитлер) обединение. Имайки за основа идеята за Балкански съюз мисля, че подкрепата ни за Гърция е доста по-важна от нихилизма и нараненото ни самочувствие. Трябва да спомена, че такива икон. и пол. процеси се предхождат разбира се от един духовен процес на осъзнаване на народите, който остава незабелязан от финансовите експерти и пол. анализатори. Според мен гръцкия народ се намира в точно такава фаза на преосмиляне на ценностите, на избор между духовното и материалното, между надеждата за по-добро бъдеще и страхът от падение и банкрут. Да се опитаме да се поставим на тяхното място - орязани заплати, пенсии,стотици хиляди безработни - кое ще е по-важно за нас?

А и аз не съм християнин :-)