2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
А какво изниква във въображението ми при думата Русия? Изниква Гоголевата повест „Мъртви души“, която е заседнала в съзнанието ми като символ на тази велика със своите поети и писатели страна. Много подобни примери могат да се приведат, за да блесне позабравената стара истина, че трайна следа може да остави един народ във времето само с духовните съкровища, които е създал, и това е, което му дава правото на „постоянно присъствие“ във вечността.
Раждането дори само на един Гогол е изключителен шанс за „оцеляването“ във времето на руския народ и обяснението за това е просто: „в неговите творби руската природа, руската душа, руският език, руският характер са се отразили със също такава чистота с такава пречистена красота, с каквато пейзажът се отразява върху изпъкналата повърхност на оптическото стъкло“. Това са думи, написани в една статия през 1832 година от самия Гогол за Пушкин, но те в пълна сила важат за него самия, за неговото творчество и особено за тази невероятна библия на човешката душа, озаглавена „Мъртви души“. Невероятно, казах, защото в нея в най-пълна мяра е отразена не само руската душа, руската природа, руският характер, но и човекът изобщо — с цялата му сърдечна вселена. Прочетете „Мъртви души“ сега и ще разберете, че за него и за изкривяващите го вечни нагони и недостатъци не може да се добави повече нито една чертица. Чичиковци, плюшкиновци, ноздревци пъплят сред нас, между нас и отново мошеникът мошеник язди и кара пред себе си мошеник.
Самият Гогол е отлично осъзнавал колко е трудна борбата за очовечаването на човека и е написал в едно писмо до А.О. Смирнов следното характерно за него откровение: „… има мнозина наистина добродетелни хора, които са уморени от борбата и са се помрачили от мисълта, че нищо не може да се направи. Идеята за възможността, макар и далечна, трябва да живее в ума ти, защото с нея като със светилник пак ще намериш да вършиш нещо, а без нея ще останеш съвсем на тъмно“.
Сто четиридесет и пет години откакто са написани тези думи, всеки труженик на попрището на изящната словесност е изправен пред страшния, грозен въпрос: Възможно ли е наистина „нещо“ да се направи и не е ли борбата на гоголевците и техните подобни за облагородяването на човека безнадеждна и напразна?
Гогол е дал отговор и на този въпрос: „Писателят, стига да е надарен с творческа сила да създава собствени образи, трябва предварително да се възпита като човек и гражданин на своята земя, а сетне вече да се залавя за перото. Иначе всичко ще бъде не на място. Каква полза да поразиш позорния и порочния, като го изложиш на показ пред всички, ако за самия тебе не е ясен идеалът на противоположния нему прекрасен човек?“
Разбира се, обикновената човешка воля не е достатъчна за подобен подвиг — да си създадеш идеал и да воюваш за него. Това е по силата само на таланта, защото една от най-важните му съставки е именно волята да преобразиш света, като „изпълниш душата с хармоничност и ред, а не със смущение и разстройство“, както се е изразил авторът на „Мъртви души“.
На друго място той се пояснява: „Изкуството трябва да ни изтъкне всички наши доблестни народни качества и характерни черти, като не изключва дори и ония, които поради липса на простор за свободно развитие не са забелязани от всички и не са преценени тъй вярно, че всеки да ги усети в самия себе си и да пламне от желание да развие и отгледа в себе си онова, което е изоставил и забравил. Изкуството трябва да ни покаже всички наши народни качества и характерни черти по такъв начин, че всеки да намери следите им преди всичко в себе си и да помисли как на първо място самият той трябва да се отърси от всичко, което помрачава благородството на природата ни. Само тогава и като действа по този начин, изкуството ще изпълни предназначението си и ще внесе ред и стройност в обществото!“
Ред и стройност в обществото — мечтата на всеки сега от нас! Хубава мечта, но постигането събужда крамоли, повдига и бури. Можем да се утешим само с това, че и по времето на Гогол е било същото. „Сега цял съм потънал в «Мъртви души», ще въстанат срещу мене нови съсловия и много разни господа, но какво да правя. Такава е съдбата ми да враждувам със земляците си! Но търпение. Пише пред мене някой невидим с мощен жезъл, зная, че след мене името ми ще бъде по-щастливо от мене и потомците на същите земляци, може би с очи влажни от сълзи, ще пожелаят мир на моята сянка.“
Едва ли е необходимо да посочвам с каква точност се е сбъднало това прозрение на великия прозаик. Сега за нас друго е от по-голямо значение: заветът на този забележителен човек, който заслужава да си припомним в днешното време на безпътица. Той гласи: „Не, има времена, когато не можеш по друг начин да насочиш обществото или дори цялото поколение към прекрасното, ако не му покажеш цялата дълбочина на истинската му мерзост; има времена, когато дори съвсем не бива да се говори за високото и прекрасното, без да се покаже всекиму веднага ясно като ден пътят към него.“
Николай Хайтов
в. „Славянски вестник“ — м. III—IV.1993 г.
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?