Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2015 00:33 - Мошеникът мошеник язди
Автор: didanov Категория: Хоби   
Прочетен: 988 Коментари: 0 Гласове:
1



   Извилата се комерсиална и порно вихрушка над страната ни усилено събаря, издухва и измита традиционните ценности в духовната ни сфера, а това все по-често ме кара да се замислям какво ще стане в крайна сметка от нас след този опустошителен суховей? И с какво изобщо народите оставят след себе си следа във времето? Като пресеем например наследеното от трите староегипетски царства… оказва се, че „живото“, оцеляло от тях е изкуството и особено няколкото фрагмента староегипетска поезия, които и сега вълнуват съвременния човек с вложената в тях болка, мъдрост и протест.

      А какво изниква във въображението ми при думата Русия? Изниква Гоголевата повест „Мъртви души“, която е заседнала в съзнанието ми като символ на тази велика със своите поети и писатели страна. Много подобни примери могат да се приведат, за да блесне позабравената стара истина, че трайна следа може да остави един народ във времето само с духовните съкровища, които е създал, и това е, което му дава правото на „постоянно присъствие“ във вечността.

      Раждането дори само на един Гогол е изключителен шанс за „оцеляването“ във времето на руския народ и обяснението за това е просто: „в неговите творби руската природа, руската душа, руският език, руският характер са се отразили със също такава чистота с такава пречистена красота, с каквато пейзажът се отразява върху изпъкналата повърхност на оптическото стъкло“. Това са думи, написани в една статия през 1832 година от самия Гогол за Пушкин, но те в пълна сила важат за него самия, за неговото творчество и особено за тази невероятна библия на човешката душа, озаглавена „Мъртви души“. Невероятно, казах, защото в нея в най-пълна мяра е отразена не само руската душа, руската природа, руският характер, но и човекът изобщо — с цялата му сърдечна вселена. Прочетете „Мъртви души“ сега и ще разберете, че за него и за изкривяващите го вечни нагони и недостатъци не може да се добави повече нито една чертица. Чичиковци, плюшкиновци, ноздревци пъплят сред нас, между нас и отново мошеникът мошеник язди и кара пред себе си мошеник.

      Самият Гогол е отлично осъзнавал колко е трудна борбата за очовечаването на човека и е написал в едно писмо до А.О. Смирнов следното характерно за него откровение: „… има мнозина наистина добродетелни хора, които са уморени от борбата и са се помрачили от мисълта, че нищо не може да се направи. Идеята за възможността, макар и далечна, трябва да живее в ума ти, защото с нея като със светилник пак ще намериш да вършиш нещо, а без нея ще останеш съвсем на тъмно“.

      Сто четиридесет и пет години откакто са написани тези думи, всеки труженик на попрището на изящната словесност е изправен пред страшния, грозен въпрос: Възможно ли е наистина „нещо“ да се направи и не е ли борбата на гоголевците и техните подобни за облагородяването на човека безнадеждна и напразна?

      Гогол е дал отговор и на този въпрос: „Писателят, стига да е надарен с творческа сила да създава собствени образи, трябва предварително да се възпита като човек и гражданин на своята земя, а сетне вече да се залавя за перото. Иначе всичко ще бъде не на място. Каква полза да поразиш позорния и порочния, като го изложиш на показ пред всички, ако за самия тебе не е ясен идеалът на противоположния нему прекрасен човек?“

      Разбира се, обикновената човешка воля не е достатъчна за подобен подвиг — да си създадеш идеал и да воюваш за него. Това е по силата само на таланта, защото една от най-важните му съставки е именно волята да преобразиш света, като „изпълниш душата с хармоничност и ред, а не със смущение и разстройство“, както се е изразил авторът на „Мъртви души“.

      На друго място той се пояснява: „Изкуството трябва да ни изтъкне всички наши доблестни народни качества и характерни черти, като не изключва дори и ония, които поради липса на простор за свободно развитие не са забелязани от всички и не са преценени тъй вярно, че всеки да ги усети в самия себе си и да пламне от желание да развие и отгледа в себе си онова, което е изоставил и забравил. Изкуството трябва да ни покаже всички наши народни качества и характерни черти по такъв начин, че всеки да намери следите им преди всичко в себе си и да помисли как на първо място самият той трябва да се отърси от всичко, което помрачава благородството на природата ни. Само тогава и като действа по този начин, изкуството ще изпълни предназначението си и ще внесе ред и стройност в обществото!“

      Ред и стройност в обществото — мечтата на всеки сега от нас! Хубава мечта, но постигането събужда крамоли, повдига и бури. Можем да се утешим само с това, че и по времето на Гогол е било същото. „Сега цял съм потънал в «Мъртви души», ще въстанат срещу мене нови съсловия и много разни господа, но какво да правя. Такава е съдбата ми да враждувам със земляците си! Но търпение. Пише пред мене някой невидим с мощен жезъл, зная, че след мене името ми ще бъде по-щастливо от мене и потомците на същите земляци, може би с очи влажни от сълзи, ще пожелаят мир на моята сянка.“

      Едва ли е необходимо да посочвам с каква точност се е сбъднало това прозрение на великия прозаик. Сега за нас друго е от по-голямо значение: заветът на този забележителен човек, който заслужава да си припомним в днешното време на безпътица. Той гласи: „Не, има времена, когато не можеш по друг начин да насочиш обществото или дори цялото поколение към прекрасното, ако не му покажеш цялата дълбочина на истинската му мерзост; има времена, когато дори съвсем не бива да се говори за високото и прекрасното, без да се покаже всекиму веднага ясно като ден пътят към него.“

     Николай Хайтов

      в. „Славянски вестник“ — м. IIIIV.1993 г.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2321946
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5788
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?