Както физическият, така и финият свят има свои закони. В случая ни интересуват т.нар. _духовни_ или _космически закони_. Думата _космос_ е гръцка и означава _ред_. Следователно ние живеем в ред или в някаква част на този ред, който подлежи на закономерности, тъй като в противен случай щеше да е _хаос_ (също идва от гръцки), т.е. _безредие_. Ние сме част от реда и неговите закони.

Накратко ще спомена най-важните от тях. Позволявам си да цитирам части от книгата си „Децата на Новото хилядолетие“ с уговорката, че за някои от читателите това ще означава повторение. Въпреки това ви моля да не пропускате тези редове, защото щом медиите и историческите книги не престават да повтарят лъжите си, е необходимо истината също винаги да бъде повтаряна. Както при тестовете за чужди думи, и тук е добре нещата да се преговарят. Радвайте се, че сега ще го правите свободно, а не както в училище — задължително (това беше шега).

1) Закон за причинността (Закон на кармата)*

[* Споменатите четири закона — за причинността, аналогията, резонанса (вибрацията) и ритъма (прилив-отлив) са част от основните (7) херметически закони (+ на ментализма/ума, на полярността/противоположността и на пола/активно и пасивно начало) — бел. прев.]

Това е законът за _причината и следствието_. Същото казва и поговорката: „Каквото посееш, това ще пожънеш“; за материалисти и атеисти: „Каквото повикало, такова се обадило“. Според него, ако сеем деструктивност, ще пожънем деструктивност. Ако сеем злоба и омраза, ще получим злоба и омраза. Ако отглеждаме пшеница, 100% ще получим пшеница, а не ръж. Според това как се грижим за семето и колко внимание му даряваме, толкова по-добре и по-голямо ще израсте то, без значение за какво семе става дума.

Този закон е наречен също _Закон за равновесието_ или _Закон за кармата_ (от санскрит „карма“: _действие_, понякога го превеждат като _път на служене_). Законът за кармата се основава на принципа, че очевидно ние хората можем да научим правилното божествено-духовно поведение само когато по-късно изпитаме същото нещо, което сме причинили на други живи същества. Не става дума за наказание, както твърдят критиците и незнаещите. Законът по-скоро е в услуга на духовната еволюция, разбрана чрез опита. Той е гаранция, че всеки човек (или по-точно: всяка душа) ще се сблъсква с един и същ проблем толкова дълго, колкото е необходимо, за да го реши. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие се връща към нас като бумеранг. От хората се иска пълна отговорност за съдбата им.

В енергийното поле (аурата) ясновидецът вижда _кармата_, т.е. живото човешко минало — мисли, чувства, дела. Той не провижда задължително в бъдещето, а само в направеното до момента и евентуално може да предположи последствията. Те ще се сбъднат, ако човек не промени нещо в живота си. Съдбата е изменчива. _Съдба_ означава, че това, което сме излъчили, ще се върне към нас. Ако на следващия ден вземем генерално решение, което ще промени живота ни към конструктивност и любов, съдбата ни също ще се промени.

2) Законът за аналогията (Каквото горе, такова и долу)

Този закон е известен и като _херметическия закон_ на Хермес Трисмегист: „Това, което е долу, е същото като това, което е горе. И това, което е горе, е същото като това, което е долу, за да допринесе за чудото на едно единствено нещо“. Афоризмът е популярен и като „Каквото на небето, такова на земята“. В макрокосмоса, така и в микрокосмоса действат едни и същи закони.

Духът, съзнанието и мистичното са вплетени в тъканта на нашия материален свят, но качеството и стойността на тези отвъдни понятия са непълни. Етиката, любовта, мъдростта, познанието, истината и радостта са само земен отзвук на това, което е в отвъдното. Ако се замислим, че за момента човешкият мозък не използва и 20% от потенциала си и че нашата _божествена искра_ е джудже, което се грижи за комуникацията с божественото, само можем да предполагаме какво точно означава аксиомата „каквото горе, такова и долу“.

Към Закона за аналогията спада и аксиомата „каквото вътре, такова и отвън“. Тялото е отразена картина на душата и съответно болестта е отражение на вътрешното състояние, на състоянието на душата.

3) Закон за резонанса (лат. „resonare“: съзвучене)

Както човекът, така и духовният свят подлежи, подобно на камертона или радиоприемника, на _Закона за резонанса_. Приемник, настроен на УКВ, не може да улавя средни или дълги вълни. При хората е същото. Ако някой е агресивен и пълен с омраза, той не възприема любовта. Всеки може да вземе само тези области от реалността, с които трепти в резонанс. Изразите „Всеки вижда това, което иска да види“ или „Светът около тебе е твое огледало“ означават същото нещо.

Светът около нас ще предлага винаги това, което сами излъчваме. Ако лъжем, ще бъдем лъгани. Ако ни е страх, ще се конфронтираме със страховете си. Ако резонираме с любовта, ще я привлечем към себе си. Ако живеем с радост, винаги ще намираме нещо, за което да се радваме. Това се нарича _качество на резонанса_. Ако изменим светогледа си, светът около нас като огледало ще ни покаже промяната.

В отвъдното качеството на резонанса е по-разбираемо като _Закон за афинитета_ или _Принцип за привличане на подобното_. Елементарната сила, която задвижва онези съзнателни процеси, е тази, която ние обичайно наричаме „небе“ или „ад“. Защото, когато — по Закона за резонанса — духовните тела на всички лъжци и на всички самоубийци, измамници, лихвари и т.н. се съберат в отвъдното — за тях това е истински „ад“.

Но и на Земята е същото. Тъй като и тук преживяваме Закона за резонанса, и тук лъжците се събират с измамници, лихвари и т.н., за такива хора Земята става „земен ад“.

4) Законът за превъплъщението се базира на Закона за ритъма

_Ритъмът_ може да бъде наречен регулирана вибрация. Както вибрацията се отнася към музикалните ноти, така ритъмът се отнася към мелодията. В ритъма има повторение и цикли. Цялата вселена може да бъде категоризирана с понятия като вибрации, ритми и вълни — последица от структурираните, периодични фази, които са в основата на всяко събитие. Животът и всичко, свързано с него, се разгръща в поредица от прогресии и цикли, които са спираловидни по природа; след това те отново се събират. В опредено време всичко се превръща в своята противоположност.

Към този закон можем да причислим и _Закона за реинкарнацията_. Както материята е разделена на две — на мъжка и женска — така животът се подразделя на _битие и отвъдно_. Когато умираме в битието, се раждаме в отвъдното и смятаме него за реалност. Следователно който може да се отдръпне в известна степен от субективността на явленията, разбира, че раждането и смъртта, съответно битието и отвъдното, в крайна сметка са двете страни на едно и също нещо.

Животът се разгръща _в полярен свят_, в редуването на две различни плоскости — на материално-физическо и на фи-номатериално-отвъдно. Когато се връщаме от отвъдното вън физическото, говорим за _реинкарнация_, за _въплъщаване на душата_ или прераждане.

Тук е в сила познанието, че в новата инкарнация вземаме всички действия — „добри“ и „лоши“, за да разберем приятното и неприятното, което сме причинили на другите преди, и на тази основа да продължим своето духовно развитие Това се подчинява на _Закона за причина и следствие_: един ден ще трябва да пожънем всичко, което сме посели.

Учението за прераждането говори за _колелото на прераждането_. Някои вярват, че играта от раждане, смърт и прераждане продължава до безкрай, защото постоянно вършим нови неща, които отново и отново ще трябва да изпитаме върху себе си. Това едва ли е така (направо бих казал, че не бихме имали и желание…). Цикълът се преустановява с постигането на една определена степен на етика и съзнание — или казано по-просто: когато ние станем едни „приятни“ хора, няма повече да се връщаме на Земята.