Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2014 01:31 - Пороци и слабости на българина!
Автор: didanov Категория: Хоби   
Прочетен: 450 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 17.11.2014 01:34


За да възпитаваш плодоносно, изучи основно характера и особеностите народни, „познай себе си", намалявай лошите качества, развивай добрите.

 

 

Велики пороци: Той е слаб: измисля лъжа, измама, притворство. Пълзене и низкопоклонство бяха един вид обществени институти. Народното зло е двойна нравствена проказа: двоедушие и грабливост: „Ако с право не върви, то поизкриви. Който бърка меда, ще си оближе пръстите.Браво на оня, що е могъл да се възползва!.“

Жестокосърдечие. Той е готов повече да накаже, отколко да прости: да прибегне към най-черни лъжи и клевети само и само да си отмъсти; за ината си да развали най-святата и полезна работа. Няма по-голям потисник от оня, които дълго е страдал от потисничество!

Низката завист е важен двигател във взаимните обноски на отделните личности. Тя отрича дарби, заслуги, отличия. Тя не му дава да съзре и зрънцето от искрена преданост към добро дело.

Не е добре даже да хвалиш българина: то му създава врагове :“Похвалата в реката. Пред много дето ще те похвалят, насаме да те похулят по-добре е“

Навикнал да туря личните блага по-високо от държавните, които бяха за него чужди, той е прекален себелюбец, малко годен за дейност, която изисква съзнание и усилие :“Другиму било как било, на мене да си е добре! Когато умра аз, тогава да опустее целия  свят! Господ за всички, а всеки за себе. Царската работа край няма . . .

Той е крайно снизходителен към всички пороци :“ Я си налягай дрипите! Щом на тебе не вреди, ти по пътя си върви.—Ти ли ще оправиш света? ! .“ . .

Той е затворен, саможив, мнителен, почти мрачен. Озлобен е бил дълги векове, а озлобеният става зъл. Радост и тъга преживява сам. В радост е въздържан, в беда е твърд и ням.

Той е немърлив, разпасан, неточен, невежлив.Обещава, а не дава :“ С обещание имот се не свършва, Както за агата и за него „времето е безимотност". Яваш — яваш, тоест полека-полека!

Издръжливост и постоянство не са всеобщи качества. Той е често лекомислен и непостоянен: въодушевено почва, скоро се насища и всичко зарязва; почти във всичко прави големи скокове :“Всяко чудо за три дена. Замъчила се планината, та родила мишка“

Цели векове не виждайки добро от чуждата власт, той и сега я мрази, не и се доверява, бои се от нея:“Не вярвай велможата, одира ти кожата. От големците треперят и горите. Не ти трябва ремък от мечка. Бог високо, Цар далеко“ е съкращение на грозно и печално обществено устройство.

Известна съмнителност и недоверие в силите, малодушие и тъпо покорство, що ни докарват недостиг в народна гордост, в съзнание и мъжество да се противим на беззаконията и неправдите :“Мравка ли е насреща, ти с мечка се бори. Противника си не го вземай овца, а вълк. Показвай се по-малък, от какъвто си, по-добре ще минеш. Няма що да се прави : така ни е било писано!Търпи, па кърпи. Трай душо, черней кожо! О неразумне и юроде ! поради какво ще се срамиш...Не се рита против ръжен. И без петли съмва...“

Редом с бързото нарастване на интелигенцията и широкото разпространение на всякакви знания, постепенно се раслабват нравите. Виждаме : „неустойчивост в мненията и убежденията, злостни вражди и ненавистно партизанство; раздори, безнравственост и свободия ; нецеломъдрие и разврат; подбиване всеки авторитет и леко отнасяне към всичко най-свято и най-възвишено".

Училището, което никак не възпитава, а само обучава, наспори учени, ала зле научени. „Хора, що имат високи външни права да бъдат считани за интелигентни, излизат съвършени диваци, разпуснати, необуздани", за нищо некадърни, на всичко готови**). Гъвкави пред силните, мъжествени пред слабите, те се покланят на безредицата за да овладят положение, що редът не им дава.

Не заслуги и не дарби издигат личността, а най-често тъпата съвест, робския ум, презрението към честта и светостта на човека. Гледайки бързо да се издигне и лесно да забогатее, тя изгуби гражданска доблест и чувство на дълг. Беззаконие, недоверие, всезнание, бездушно изпълнение и трепет от отговорност са най-често основи на живота :“ Крушата не пада по-далеко от крушката .

Българската тълпа е груба и упорита. Не се вълнува твърде много; не губи съзнание и не тъй бързо пламва; но настърви ли се веднъж, не тъй лесно изстива.
Полк. Дрангов

Вярвам всеки откри по нещо вярно за себе си, аз поне успях за съжаление...Но познавайки по добре себе си (осообено недостатъците ни) ще можем да вземем нашата съдба в ръце!






Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2351267
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5813
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?