Ако ние днес не знаем старите тракийски, гръцки или латински названия на много от нашите по-големи реки, селища или планини, ние в никакъв случай не бихме знаели, че Искър произлиза от Оескус, Вит – от Утус, Осъм – от Асамус, Струма – от Стримон и прочие. Кой например би заподозрял, че съвременното название на Силистра е турски изговор на византийското Дристрия,  което произхожда от старобългарското Дръстър, а последното е видоизменена форма  на античното Дуросторум? Кой освен специалистите знае, че днешното име на Пловдив е новобългарски изговор на старобългарското Плъвдив, а последното е видоизменено от тракийското Пулпудева, което пък е превод на гръцкото Филипополис? И настоящето наименование на Видин е гръцка форма от старобългарското Бъдин, а последното е видоизменено от античното Бонония.( видоизменени имена )

Освен видоизменените има и малък брой осмилени, т.е. така пригодени към езика на новите завоеватели названия, че в тях ссе влага известно значение, някакъв смисъл. Ткъв например е случаят с днешната българска столица, която, както е известно, славяните от античното Сердика осмислили на Средец, т.е. „среден“, „град разположен в средата“. Старото Орбелос, славяните осмислили на Беласица т.е. „бяла планина“ и пр.

А какво ни казват по нататък топографскитие имена? Те ни кзават, че никой друг документ така добре не ни запознава с етнографските и полиитически граници на народите, както местните названия. Те са най-сигурният извор, въз основа на който най-точно и безпогрешно може да се установи  в кои области, какви народи са живяли в по-компактни маси и къде между новите заселници за по-дълго време се запазва старото население.Все въз основата на названията може да се установи до къде се е простирало културното влияние на гърци и римляни върху местното тракийско, илирийско или славянско население.
Васил Миков