-ОК разкажи историята
-Разбира се. Елена беше една от 97-те участници в семинара “да възродиш себе си“,който провеждах всяка година преди Нова година. Последната вечер на семинара Елена вдигна ръка и помоли за микрофона.
“През изминалата седмица слушах много, че Бог е нашият най-добър приятел, колко е грижовен и прекрасен, и че ние всеки ден трчбва да разговаряме с него“-започна тя “Ако можех да разговарям с Бог, бих му казала, че съм му адски ядосана“
-“Това е добре“-казах аз- Бог може с това да се справи, но ти добре ли се чувстваш?“
-“Не - каза тя с треперещ глас 
-„И поради каква причина си му ядосана?“
“С мъжа ми адоптирахме преди 25 години едно момче. В продължение на 5 години преди това оптивахме напразно да си имаме собствено дете и изглеждаше така, като че ли никога няма да станем родители. Моят биологичен часовник тикаше и не остана много време. И така адоптирахме Били. Три седмици след това разбрах, че съм бременна. Родих детето, още едно момче и възпитахме двамата като собствени деца. Когато Били поотрасна малко, казахме му, че сме го осиновили. Искахме да бъдем честни с него. Казахме му, че го обичаме толкова, колкото и неговия брат и знаехме , че  го показвахме с нашето поведение. Били беше на 8 години. Той сигурно съвсем неумишлено е споделил това със своите съученици, защото се прибра един ден много разгневен вкъщи. За да го подразнят са му казали, че няма истинска майка. Знаете, какви могат да бъдат децата .Някога са много жестоки.Те му казали неща от рода “Били е толкова грозен, че неговата майка го искала“ Във всеки случай той беше дълбоко наранен и разгневен и искаша да знае, защо майка му го е оставила. И искаше веднага да разбере, коя е тя и да се срещне с нея.
Почувствах се ужасно -от една страна,защото виждах как Били се измъчва, а от друга, защото жиевеех с чувството, че аз съм неговата майка. Стоях там и си спомнях, как му сменях пелените,как се грижех за него, когато се разболееше и всичките тези неща, които една майка прави. Късаше ми се сърцето, че Били вече не ме вижда като собствена майка.
Но разбрах -трябваше да разбера. И му обещах, че ще се запознае с майка си, когато порасне още малко - и ще направи всико възможо да му уредя една среща с нея. Изглеждаше, че Били беше доволен от договореното, но не успя никога да преодолее този дълбок гняв. Този гняв го придружаваше през цялото му детство, което беше доста трудно за нас. Успяхме да го преодолеем, но не беше никак лесно, особено за мен.
Когато Били  поотрасна, поговорихме си пак и се разбрахме, когато стане на 18 и ако иска още , ще го срещнем с неговата биологична майка. Той ми напомняше през всичките си тинейджърски години за това обещание.
Най-накрая Били навърши 18 и на същия ден загина, като караше мотора си.“

чу се всеобщ стон сред участниците на семинара. Енегията на Елена се преобрази в гняв.

“А сега кажи ми ти - как един грижовен Бог, ще може да  допусне  Били да умре, малко преди да срещне истинската си майка и да се помири с нас след толкова трудни отношения.Кажи , защо Бог прави така?“

в залата цареше мълчание. Почувставах се хванат натясно.Гледах втренчено Елена няколко мига и после затворих очи и се обърнах навътре в себе си. Чух се да мисля 
“Добре Боже, това е. Не знам какво трябва да кажа. Трябва да ме изкараш от този капан.“

Изведнъх отворих очи.. лицето ми беше плувнало в пот. Казах бързо думите, които чувах вътре в себе си, преди да имам възможност да ги преценя или да ги коригирам.

“Били умря в този ден, защото му беще обещано в същия този ден да срещне своята майка - и той я срещна. На този ден майка му не беше вече между живите. Случайност не съществува, нищо не се случва чисто случайно.На теб ти беше даден биологичен син, въпреки че не можеше да забремнееш и нещата исглеждаха така, като ше ли никога не ще сможеш, защото имаше план - един съвсем обхватен план.
Твоя биологичен син ти беше подарък в замяна на готовността ти да приемеш Били, да му дадеш дом, да го обичаш и възпитаваш като собствено дете и да се грижеш за него, докато стане готов да срещне своята майка и докато и тя стане готова да се срещне с него.
Деня, в който умря Били беше най-щастливия му ден в живота, И за това той ти е завинаги благодарен за този момент. Неговата благодарност обвива сърцето ти дори и сега и поддържа връзката между вас.
В Плана, в примера, в дизайна на Живота се крие Съвършенството. Във всеки човешки опит, във всяко условие. Ние имамме възможността , да го осъзнаем. Това е нашето Освобождение. Нашето Пречистване. Краят на нашето страдание и нашата болка.