Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2021 22:49 - За "Додатък"-а на Вук Караджич
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 2902 Коментари: 9 Гласове:
19


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
Историческата съдба на македонските българи

Димитър Райков

 
6. Вук Караджич и особените му примери от българския език
 

Винаги, когато се разглежда българско-сръбската взаимност от епохата на Възраждането, а още повече, когато се разкрива положителното сръбско влияние върху Българското възраждане, неминуемо се очертава голямата заслуга към българския народ на видния сръбски филолог, фолклорист, етнограф и историк Вук Стефанович Караджич (1787-1864). Защото именно Вук Караджич в известното си ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ САНКТПЕТЕРБУРГСКИТЕ СРАВНИТЕЛНИ РЕЧНИЦИ НА ВСИЧКИ ЕЗИЦИ И НАРЕЧИЯ С ОСОБЕНИ ПРИМЕРИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, пръв, ясно и убедително, представя българския език пред европейската научна мисъл. С това той оповестява, че сред южните славяни живее и българският народ, народ със свой самостоятелен език и със своя многовековна история.

Вук Караджич е роден на 26 октомври 1787 г. в с. Тършича, сръбско село, заселено през 1737 г. с преселници от Херцеговина...
/.../

През 1813 г. Вук Караджич отива във Виена. Там той се запознава с видния словенски възрожденец и изтъкнат славист Йерней Копитар (1780-1844). Между Копитар и младия, даровит и любознателен сръбски изследовател се установява трайна дружба. Копитар оказва силно влияние в живота, в целокупната дейност и върху творчеството на Вук Караджич. Известно е, че Копитар е бил човек със силен ум и обширни познания. Неговите произведения, включително изследванията му по някои въпроси на българския език, подпомагат съществено тогавашното развитие на славистиката. Във Виена Копитар работи като цензор на славянските и гръцките книги, а по-късно е и библиотекар в императорската библиотека. Копитар съветва младия Караджич да записва системно народни песни. Това предложение допада на Караджич и той се заема със събирането на сръбски народни песни. През 1814 г. Вук Караджич издава във Виена първата си книга, озаглавена МАЛА ПРОСТОНАРОДНА СЛАВЕНО-СЕРБСКА ПЕСНАРНИЦА.
/.../ Пак по това време и пак под влиянието на Копитар, Вук Караджич се заема с подготовката на граматика на сръбския език на основата на говоримия народен език. През 1814 г. във Виена е издадена и ПИСМЕНИЦА СЕРБСКАГО JЕЗИКА ПО ГОВОРУ ПРОСТОГА НАРОДА, НАПИСАНА ВУКОМ СТЕФАНОВИЋЕМ Сербианцем. През следващата 1815 г. във Виена се появява втората част на НАРОДНА СРЪБСКА ПЕСНАРНИЦА, ИЗДАНА ВУКОМ СТЕФАНОВИЋЕМ.

Тук не си поставяме задачата да правим подробен и целостен преглед на творческото наследство на Вук Караджич. Искаме само да хвърлим бегъл поглед и то върху първите години от творческото му развитие. Става дума за периода докъм 1822 г., т.е. до времето, когато Вук Караджич пише своето ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ САНКТПЕТЕРБУРГСКИТЕ СРАВНИТЕЛНИ РЕЧНИЦИ НА ВСИЧКИ ЕЗИЦИ С ОСОБЕНИ ПРИМЕРИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК.
/.../

И така, към 1822 г. Вук Караджич вече се утвърждава като един от най-добрите познавачи на сръбското народно творчество и на сръбския език. При това той насочва главното си внимание към говоримия народен сръбски език.

СРАВНИТЕЛНИТЕ РЕЧНИЦИ, по повод на които Вук Караджич пише своето ДОПЪЛНЕНИЕ, са съставени през втората половина на XVIII в. по инициатива и при личното участие на руската императрица Екатерина II. Първото издание на СРАВНИТЕЛНИТЕ РЕЧНИЦИ, в два тома, се появява съответно през 1787 и 1789 г. В тях са включени около 300 руски думи, преведени на повече от 200 езика. Между застъпените езици е включен например и етиопският език, както и езиците на други народи, народи далечни, слабо познати или съвсем непознати на славянския свят. В СРАВНИТЕЛНИТЕ РЕЧНИЦИ фигурират дори диалектни говори на някои от славянските езици, определени като самостоятелни — какъвто е случаят с така наречения „суздалски език”. Под наименованието „Илирийски”, хърватският език е посочен отделно от сръбския език. А българският език отсъствува както в първото, така и във второто издание на речниците . Случайно ли е това? И с какво може да се обясни?

На заглавната страница на СРАВНИТЕЛНИТЕ РЕЧНИЦИ изрично се сочи, че те са съставени при личното участие на руската императрица Екатерина II. Може ли да се приеме предположението, че тя изобщо не познава българите, нито многовековната българска история? Сведенията, които намираме в друго съчинение на руската владетелка, в ЗАПИСКИ КАСАТЕЛЬНО РОССИЙСКОЙ ИСТОРИИ, за което стана дума в първа глава, красноречиво показват, че подобно предположение е лишено от основание. Руската императрица очевидно е запозната добре с много факти и събития от българската история. Тогава с какво може да се обясни, че в Сравнителните речници, съставени по инициатива и при личното участие на Екатерина II за българите и за българския език не се споменава нищо. Причината навярно трябва да се търси в появилото се по онова време мнение, че след няколковековното турско робство, българите са пред пълното си изчезване като народ. А известно е, че подобно становище намира място тогава и сред известни дипломатически кръгове в Европа. В тази връзка е интересно да се напомнят някои от основните насоки в стратегията на Екатерина II към Османската империя и към народите, населяващи Балканския полуостров и Мала Азия. „От 1780 г. гръцкият проект на Екатерина II — пише по този повод Константин Иречек, — възбуди вниманието на Европа. Въпросът бил да се изгонят турците и да се възстанови Византийската империя. Според изработения в

image

Вук Караджич


1782 г. между Йосиф II (австрийски император, б. а.) и Екатерина II проект за подялба (на Османската империя, б. а.) Австрия трябвало да получи Босна със Сърбия, Русия — Крим с Очаков. В Турция и в архипелага трябва да се основе нова империя с конституция по английски образец, а начело на нея да застане руският велик княз Константин (роден в 1779 г.). Влашко и Молдова трябвало да останат самостойни под управлението на православен владетел”. И тук нито дума за българите и за България. Но това — между другото. А сега нека се върнем към СРАВНИТЕЛНИТЕ РЕЧНИЦИ на Екатерина II и Допълнението към тях, което Вук Караджич прави през 1822 г.

Голямата заслуга на Вук Караджич е, че той дава съществения си принос в усилията да се внесе яснота за българския език. В началото на ДОПЪЛНЕНИЕТО той изтъква положителните страни на СРАВНИТЕЛНИТЕ РЕЧНИЦИ. Но главната задача, която авторът си поставя е друга. Тя се вижда ясно още в заглавието на публикацията. Вук Караджич прави своето Допълнение към сравнителните речници, за да посочи някои особени примери от българския език, а с това да поправи един от най-съществените пропуски — липсата на българския език в тях. „Тук всеки ще види — пише Караджич, — че някои славянски наречия са поставени излишно, например сръбското и илирийското, което е едно славянско наречие, а някои действителни наречия са изоставени, например словенското, хърватското, българското”. И което е особено важно — примерите от българския език Караджич черпи от говора на македонските българи. „Ето и аз съм готов — продължава авторът, — да сравня и поправя сръбското и илирийското и да прибавя българското... за тази работа е необходимо да се знае и къде са събрани думите, защото много думи от едно наречие в различни краища се произнасят различно. Ето и аз казвам, че тези български думи ми е написал и ми е казал един истински българин, родом от Разлог. Който реши, че някоя от тези думи се казва другояче на български, нека бъде любезен да ни каже. Учените люде ще му благодарят от все сърце..., а аз бих искал тези думи никой никъде да не чете другояче освен така, както ги говорят българите, затова ги записах с моята ортография. В българския език има две „е”, т.е. едното е като нашето, а другото се произнася както френското „е”, и тук е така отбелязано. А там, където полугласна буква се произнася така, като че ли има половина от някаква гласна, там съм сложил „ъ”. Тук наред с другото става ясно, че според Вук Караджич, езикът на македонските славяни без никакво съмнение е български език. В първата част на ДОПЪЛНЕНИЕТО Вук Караджич прави преглед на сръбския раздел на СРАВНИТЕЛНИТЕ РЕЧНИЦИ. „Тези думи — пише той — са дадени първо на руски, после на илирийски и сръбски, както са напечатани в първия сравнителен речник, сред това на действителния сръбски, както несъмнено днес се говори, и после на български.” Авторът привежда 273 български думи. Той сравнява сръбския език с българския и сочи разликата между двата езика. Като разглежда тази част от творбата на Караджич, Боян Пенев подчертава: „На първо място ДОДАТЪК съдържа материали за българския речник: срещу поправените сръбски думи Караджич поставя български, прибавя български паралели към сръбския отдел на речника, за да може да се прави сравнение между двата езика и да се види разликата помежду им” .

Преминавайки към втората част на ДОПЪЛНЕНИЕТО Вук Караджич пише: „Понеже българският език и до ден-днешен е твърде малко познат на учените, аз прибавям тук още: 1/ от Евангелието историята за милостивия самарянин и за блудния син; 2/ няколко народни български песни. За откъслеците от Евангелието длъжен съм да благодаря на същия онзи българин, който ми помогна и при събирането и записването на българските думи; за песните изказвам благодарност на друг един българин, също от Разлог”. А публикуваните от Вук Караджич 27 песни — това фактически е и първата сбирка с български народни песни. Този факт определя и приноса на сръбския фолклорист при полагане основите и при началното развитие на българската възрожденска фолклористика.

Третата част на ДОПЪЛНЕНИЕТО — Послеслов (Поговор) — по същността си е първи опит да се състави българска граматика. „Благодарение на Вука и неговия вдъхновител Копитар — изтъква Боян Пенев — българският език е можал да извоюва за себе си отделно място в групата на другите славянски езици — и в същото време да стане предмет на особени научни изследвания в областта на сравнителната славянска граматика. Интересът към езика създава от своя страна интерес към народа и неговата литература. Изследвачите на славянското минало и на славянските езици не могат вече да отминават мълком или пък с пренебрежение българската народност и нейния духовен живот — виждат се заставени в теориите си за произхода на славянските езици, да заемат становище и по отношение на българския език” .

ДОПЪЛНЕНИЕТО на Вук Караджич оказва положително влияние и върху изследванията на българския език, извършвани от славистите в различните европейски страни. „В първата четвърт на XIX в. — пише в тази връзка Стефан Младенов — Вуковият ДОДАТЪК е бил следователно едно истинско откритие в областта на изграждащата се славистика. Едва след това откритие са могли да видят от Вуковата книга, че новобългарски е запазил „твърде големи прилики” със „старославянския” църковен език. Чак тогава един Востоков е могъл да каже, че запознаването с новобългарски потвърдило неговото предположение за тъждеството на църковнославянския език със стария славянобългарски език.”

ДОПЪЛНЕНИЕТО, което Вук Караджич публикува през 1822 г., както и неговите езикови и правописни реформи на сръбския език, оказват непосредствено влияние върху дейността и творчеството на много български възрожденци. Това влияние може да се илюстрира, както със сбирката БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ И ПОСЛОВИЦИ , издадена от Иван Богоров през 1842 г. в Будапеща, така и със съставянето на ПЪРВИЧКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА, написана и издадена от същия автор в Букурещ, през 1844 г. Любен Каравелов също познава живота и творчеството на Вук Караджич и пише за него самостоятелен очерк на руски език. А Найден Геров има и писмени връзки със сръбския книжовник. Вук Караджич оказва положително влияние и при събирането и издаването на български народни песни от Стефан Веркович  и Братя Миладинови.

http://macedonia.kroraina.com/dr2/dr2_6.html

/с незначителни съкращения и корекции/


ПП: Историята е доста сложна, не е така еднозначна, както някои си я представят...
М. Тачков 


Тагове:   Караджич,   за,   Райков,   додатък,   вук,


Гласувай:
20



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - mt46,
01.08.2021 00:14
Един обективен учен.
цитирай
2. leonleonovpom2 - Здравей, Марине!
01.08.2021 01:36
Поздравления за бързата ти реакция!
Вук Караджич е човек със заслуги към България!
Идеята ми е ,че трябва да се почете следвашата година с нещо значително-улица ,площад, паметен знак .....Заслужава го!

Моето наблюдение за историята , че е сложна наистина,причината е ,че се пише от политиците и то победилите ? И служи на тях!
Иначе, ако се базира на реални факти, не би трябвало да е сложна!
Никой не е видял електрон с просто око! Но цялата теория на химията се гради върху него
Ами математиката, тя е необятна! Тя ли е проста?Имах смочувствието,че съм нещо итам, докато видях един докторант от Бангладеш, какви уравнения решава и с каква лекота!

Лека нощ!
цитирай
3. kirk - Не ти трябваше цитат от Боян Пенев
01.08.2021 02:55
Не ти трябваше цитат от Боян Пенев, защото е явно тъпанарски: старобългарският език не е имал нужда да си търси място, та нали е първият писмено фиксиран славянски измежду всички други и тук изобщо се смесват различни тъпи мисли!!! Сам се замисли над цитата и ще се усетиш, няма нужда от подсказка, за да се разбере тъпанарщината на ония, които пребиха на два-три пъти македонските българи, за да се отделят от останалите и да станат македонци!!! На второ място Вук Караджич не е преведен точно и то баш където е най-важно напр. думата "наречие". По негово време може да не е имало изобщо термин диалект, но той всъщност говори за език, а не наречие, нито диалект!!! Внимавай с тия дребни камъчета, дето обръщат колата!
цитирай
4. germantiger - ...
01.08.2021 17:30
leonleonovpom2 написа:



Моето наблюдение за историята , че е сложна наистина,причината е ,че се пише от политиците и то победилите ? И служи на тях!


Лека нощ!


там е работата, че не е така

истъорията освен от споменатите се пише и от "поколения" учени и то мнгоо от тях добросъвестни

историята се пише и от победените често пъти, тяхната гледна точка в повечето случаи присъства, макар да има случаи когато разбира се, отсъства

представата, че историята е политика заслужава това възприятие най-вече от 20-и век до днес, преди това далеч не е така еднозначно въобще
цитирай
5. leonleonovpom2 - Добре!
02.08.2021 00:55
От Втората Балканска Война сме все сред победените Дори и когато уж сме с победителите?
Дай цитат от историята, която ние сме написали! Не казвам за платили! Това са различни неща!
Че плащаме репарации, повече от Румъния, Унгария и Италия, погледнато спрямо населението им ? И, че участваме във войните ,не заради завоевателни интереси , а си искаме ограбеното? Нищо друго!
Нописано ли е това само ,някъде, в конвенционалната история!

Че капитализмът и социализмът са еднакви в промиването на мозъци ми е ясно, но ти уж си праволинеен?
цитирай
6. mt46 - Да, сравнително обективен...
02.08.2021 12:41
kvg55 написа:
Един обективен учен.

цитирай
7. mt46 - Здравей, Лео и благодаря!...
02.08.2021 13:10
leonleonovpom2 написа:
Поздравления за бързата ти реакция!
Вук Караджич е човек със заслуги към България!
Идеята ми е ,че трябва да се почете следвашата година с нещо значително-улица ,площад, паметен знак .....Заслужава го!

Моето наблюдение за историята , че е сложна наистина,причината е ,че се пише от политиците и то победилите ? И служи на тях!
Иначе, ако се базира на реални факти, не би трябвало да е сложна!
Никой не е видял електрон с просто око! Но цялата теория на химията се гради върху него
Ами математиката, тя е необятна! Тя ли е проста?Имах смочувствието,че съм нещо итам, докато видях един докторант от Бангладеш, какви уравнения решава и с каква лекота!

Лека нощ!

Тълкувам мисълта "Историята се пише от победителите" в преносен смисъл – т. е. победителите не изопачават историята, а остават като по-значими в нея. Дори някои да направят опити да фалшифицират историята, това не може да се наложи като историческа истина. Конкретен пример – Сталин и комунизма...
Освен това победителите и властващите политици имат вътрешна и /или/ външна опозиция, поради което историческите факти и истини няма как да бъдат скрити и манипулирани завинаги и в целия свят...
Мисля, че не бива с лека ръка да отхвърляме трудовете на доста видни учени, които са писали обективно, преподавали са на хиляди студенти, заложили са имената и авторитетите си...
Лек ден!
цитирай
8. mt46 - Ти пък все ще потърсиш някакъв недостатък!...
02.08.2021 13:15
kirk написа:
Не ти трябваше цитат от Боян Пенев, защото е явно тъпанарски: старобългарският език не е имал нужда да си търси място, та нали е първият писмено фиксиран славянски измежду всички други и тук изобщо се смесват различни тъпи мисли!!! Сам се замисли над цитата и ще се усетиш, няма нужда от подсказка, за да се разбере тъпанарщината на ония, които пребиха на два-три пъти македонските българи, за да се отделят от останалите и да станат македонци!!! На второ място Вук Караджич не е преведен точно и то баш където е най-важно напр. думата "наречие". По негово време може да не е имало изобщо термин диалект, но той всъщност говори за език, а не наречие, нито диалект!!! Внимавай с тия дребни камъчета, дето обръщат колата!

Боян Пенев е сред най-добрите ни филолози!...Не виждам нищо нередно в мислите му...
цитирай
9. kirk - Мислех, че е лит. критик
02.08.2021 18:34
Мислех, че е лит. критик, но щом казваш филолог... нека да е филолог. Козма Прудков е казал: - Хочеш летат, человек? - Ну и летай, вылетай...!!! Няма да те затруднявам какво е публикувал и къде се изявявал като филолог, но май не са ти ясни нещата! Аз мога да ти цитирам и първият ромски рапър на България - изключително колоритна личност. Смисълът е същият! Ползата - няма такава!!!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19155053
Постинги: 3686
Коментари: 45084
Гласове: 148910
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031