Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2019 23:11 - Особености на комунистическата психология
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 4285 Коментари: 12 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Това, което прави впечатление в комунистическото отношение към връзките на източни интелектуалци със Запада, е отхвърлянето, съпротивата, отрицателната реакция. Но един внимателен анализ на това отрицание би показал, че то се простира само върху контактите на източни дисиденти със Запада. Прочутото правило на „стария Бебел", според което, ако те похвали врагът, сигурно си извършил нещд неразумно, важи само тогава, когато врагът хвали един бунтар.

Това правило обаче веднага бива суспендирано, когато похваленият е верен на линията човек (разбира се, тук няма строга закономерност: в класическите времена на сталинизма можеше да се случи за подобна похвала да се заплати много висока цена, но като цяло една определена тенденция да се очаква признание от „врага" не може да бъде оспорена). В този случай похвалата се превръща по чудотворен начин от буржоазна хитрост, от злонамерено насърчаване на „ревизионистите" в признаване на постиженията на комунистическия строй, с който империалистическите централи са „принудени" да се съобразяват. Тази комедия е на достопочтена възраст. Когато например един вестник като „Таймс” критикува остро комунистическата система, тогава реакциите на източната преса звучат горе-долу така: „Крайно консервативният английски вестник „Таймс", глашатай на английския едър капитал, разпространява лъжи и клевети за съветската страна"". Ако обаче същият вестник разказва за постиженията на индустриализацията в Съветския съюз, оценката веднага се сменя: „Влиятелният английски вестник „Таймс" признава. ..". „Крайно консервативният" вестник по магичен начин се е превърнал във „влиятелен". Най-фрапантният пример обаче е диференцираният подход на вестникарските съобщения при удостояването на Солженицин с Нобелова награда в сравние с удостояването на Шолохов със същата награда. Нобеловата награда на Солженицин бе разглеждана като доказателство за реакционната политика на Нобеловия комитет, която поощрява само враждебните на Съветския съюз елементи в руската култура. Обратно, Нобеловата награда за Шолохов беше обявена за доказателство за качествата на ортодоксално комунистическата художествена литература, с която „дори" Нобеловият комитет „трябва" да се съобразява. Тази, невъзспирана от никакви задължителни норми, а обусловена единствено от моментния стремеж към намиране на оправдание смяна на критериите, следва да се опише като особен случай на шизофренното идеологическо поведение, майсторски анализирано от френския психиатър Жозеф Габел, което напомня на примитивния начин на поведение.

(„Кое е лошо, Замбо?" „Лошо е, когато Бимбо открадне коня на Замбо." „Отлично. А кое е добро?" „Добро е, когато Замбо открадне коня на Бимбо".) Това, което е важно за нашия анализ обаче е обстоятелството, че в комунистическите очи не западната похвала сама по себе си е нещо подозрително, а тя бива разглеждана като подозрителна предимно тогава, когато бива отправена към еретици. Ако обаче тази похвала застигне един верен на линията другар, тогава това е нещо извънредно добро и позитивно.

 В тази двусмисленост се проявява интересуващият ни аспект на комплекса за малоценност. На практика комунистът се чувства особено поласкан тогава, когато дадено негово постижение намери прием в „буржоазния" свят. Колкото и да проклина комунистът Запада, колкото и да се преструва, че презира онези, които проявяват „низкопоклонство" пред него, вътре в себе си той чувства, че само похвалата на Запада има истинска стойност. Може Шолохов в своя груб стил да изразява отрицанието си към Запада и враждебността си към симпатизиращите му съветски писатели, но той интуитивно усеща, че не Лениновата награда, а само Нобеловата награда притежава истинска стойност (понякога целият спор се води само затова, кой има право да се радва на отличията на Запада, дали подобните на западния елит съветски писатели, или официалните писатели на системата). А това доказва отново съществуването на мощен комплекс за малоценност. 

Тази особеност на комунистеческата психология изглежда, че остава скрита за Запада. Сигурно би било много поучително, веднъж да се сравнят образите на врага на двата свята, на комунистическия и на либерално-демократическия. Изследователят би установил с учудване, че двете политически ръководства нито познават, нито се възползват от слабите места на противника. В противен случай западните демокрации биха преценявали комунистическото поведение много по-модифицирано и между другото биха залагали много повече на картата на тайното възхищение на комунистите от Запада. Ако върху основата на малкото, но валидни за всички епохи основни правила на политическото изкуство направим здин далечен исторически паралел, ще видим, че в това отношение Византия далеч превъзхожда модерния Запад: византийските правителства твърде скоро са разбрали, че варварските князе завиждат на византийския начин на живот и че копнеят за византийското признание. Чрез раздаване на отличия и удостояване с титли, чрез византийсков ъзпитание на децата на варварските големци и т.н., на империята нерядко се удава да смекчи агресивността на варварските народи.

 Третата страна на комунистическия комплекс за малоценност се състои в огромното преувеличаване на силата на врага, на „буржоазията", на Запада. Трескавият страх от проникването на западни идеи, страхът от контакти на „собственото" население със западни хора, страхът от всяка публикувана на Запад дума, забраната за пътувания в чужбина — всичко това показва недвусмислено, че ръководните среди в комунистическия свят нямат вътрешно самочувствие, че те интуитивно улавят, че в края на краищата те са по-слабите. Типичните комунисти не . са убедени в своите идеи, а само фанатично вярват в тях. Фанатизмът обаче не притежава истинска сила, а е само обратната страна на вътрешното, неосъзнато съмнение, тъй както жестокостта не е показател за сила, а е само обратната страна на страха. Преувеличените представи за мощта на некомунистическия свят водят до създаването на един почти фантастичен образ на буржоазията. На практика комунистите приписват на Запада една квази свръхестествена мощ. В съзнанието им Западът витае като демонична сила. Това важи и за образа на предателя, който от своя страна заема постоянно място в арсенала от комунистически плашила.

  За сталинисткото съзнание противникът бе практически въздесъщ. Врагът е навсякъде. Преследването на „врага с партиен билет", отстраняването на хора, които самите са били последователни сталинисти (Ягода, Ласло Райк, Трайчо Костов) е един от най-драстичните примери за това. Зад най-невинни постъпки може да се крие враг! Ученик не посещава редовно училище — дали тази липса на усърдие не е всъщност саботаж? Минувач иска да заснеме най-обикновена сграда — защо? Дали той не е шпионин? Словослагатгл допуска малка печатна грешка при набирането на речта на партиен ръководител. Дали не става дума за намерения на империалистическите централи, целящи да дискредитират партията?

 Мрачните времена, за които бе характерна тази потискаща атмосфера, са отминали. Комунистическата негативна митология обаче разцъфтява в нова, по-мека форма — в образа на „идеологическата диверсия" на империализма.

 Обикновено „идеологическа диверсия" се превежда като „идеологическа субверсия". Макар че „диверсията" в областта на идеологията включва и „субверсията", в комунистическата езикова практика става дума именно за „диверсия" израз комунистическата вяра в лоши и всемогъщи духове, които витаят наоколо. 

От гледна точка на логиката понятието „идеологическа диверсия" е понятие с нулев клас. Тъй като такова нещо няма и не може да има, очертанията на въпросното понятие остават мъгляви и неопределени. Най-общо „идеологическата диверсия" може да се дефинира като особена военна хитрост на „идеологическите централи на империализма". На пръв поглед изглеждало, че тези централи искат да прехвърлят мост за нормален обмен на идеи и ценности в областта на науката и изкуството. Обаче това именно било „диверсия", заблуждаваща маневра, чиято цел се състои в това да отклони вниманието от истинското направление на офанзивата, а именно вноса на антикомунизъм в комунистическия свят. Че комунистическият страх има и известно рационално оправдание, стои вън от всякакво съмнение. Въпреки това, културното влияние на Запада, което наистина модифицира комунистическото съзнание, бива превратно изтълкувано по такъв хиперболичен начин, че се превръща наистина във фантастично чудовище. Ирационалното, емоционално възприемане на реални, конкретни, определени феномени замъглява и заличава преди всичко техните граници. От гледна точка на подобен начин на мислене всеки културен обмен, включително и този, който изобщо не носи идеологически характер (като напр. размяната на историческа документация и архивни материали), може да бъде интерпретиран като „идеологическа диверсия". Този „демонологичен" подход към действителността, който намира израз в понятието за идеологическата диверсия, смесва и обърква всички критерии за различаване на „идеологическата диверсия" от неидеологическите културни контакти, от които отдавна вече Източният блок не може да се лиши. При това комунистическите идеолози забравят, че би било твърде наивно да се приписват вътрешните процеси на развитието на злата воля на противника — така те влизат в конфликт с историческия материализъм, който ние не споделяме, но за чиито привърженици те се обявяват. Теорията за „идеологическата диверсия" е специфична разновидност на conception policiere de j’histoire.  „Идеологическата диверсия" бива свеждана всъщност до един волеви акт. Негласно се изхожда от всевластието на човешката воля, с което обаче се характеризира остро критикуваният и настойчиво отричан волунтаризъм.

 http://www.promacedonia.org

Психология на комунизма

Асен Игнатов





Гласувай:
7
0



1. born - Драги, Диданов, отминаха почти ...
24.01.2019 00:10
Драги, Диданов, отминаха почти пълни 30 години откакто "комунизмът си отиде" от България и СССР не съществува. Ако въобще е редно да наричаме "комунизъм" онова образувание, в което живяхме. Моля за извинение за израза, но докога ще "ручаме жабетата" на тези отминали неща ? Зная че веднага ще отговорите, че комунистите ни управляват и досега. Поне ги назовете поименно, за да има някаква светлина в тунела. Подобни "анализи" проличат на теориите на конспирацията , за които често ни стряскат почти ежедневно. Вие сте интелигентен човек /поне аз съм останал с това впечатление/ и въпреки че има толкова други злободневни, а и исторически теми за избистряне, че дъвкането на "комунистическата" тема подсказва точно за някакви антикомунистически комплекси, които не искам да наричам комплекси за малоценност . Разбира се всеки от нас има моралното право да споделя политическите си възгледи и предпочитания, но бих предпочел да ги срещам под формата на толерантна дискусия. Още повече, че греховете, които разисква визираниятанализатор, са характерни за всички известни политически формирования.
Моля да бъда извинен за мнението, което изказвам, ако с нещо навлизам в разрез с общоприетите принципи на толерантност.
ПП, Дължа да отбележа, че не съм бил никога комунист ии член на БКП, БСП, БЗНС и подобни политически формации.
Приятна вечер и нощ.
цитирай
2. krumbelosvet - Цялата "логическа" конструкция на автора
24.01.2019 00:43
се срива от нобеловите награди на Горби и Обама.
Плюс дедукцията, че Нобеловият комитет НЕ МОЖЕ нито ВИНАГИ да греши, нито винаги да е прав.
Постингът е в графата "ПРОПАГАНДА изсмукана от пръстите".
цитирай
3. didanov - здравей борн
24.01.2019 01:17
доколкото разбрах този материал е писан към 1970 г. и става вероятно за годините преди това. Определно не се отнася за обикновения човек, а именно за онази прослойка на фанатични комунисти, които малко и много имаха думата в държавата. Така и не разбрах, с какво не си съгласен от статията. Аз разглеждам от историческа гледна точка и за това "ручаме жабетата" няма за мен някакво значение.
Но тъй като обичам да давам реални примери ще ти разкажа нещо : братът на баба ми станал секретар на партията в неговото село - той колил и бесил така да се каже. Бил много интелигентен човек, но фанатичен в работата си. Бил отгледан от баба си, която била скромна женица, вярваща християнка, мъжа й загинал при обсадата на Одрин в Балкансската война. Тя винаги повтаряла следното :"Като умра единствено искам на гроба ми да пеят два попа, не един а двама". Умира женицата, а любимия й внук, секретаря на партията забранява да я опее поп. Не само това - но и я погребват с петолъчката на плочата! Този реален случай определено показва слабостите на системата.
Прочети за постинга Трайчо Костов - врагът с партиен билет, там историята е също поучителна. И реална. Поздрави
цитирай
4. didanov - много точен пример крумбелосвет
24.01.2019 01:27
много се възмутих, когато разбрах на кого са присъдили Нобеловата награда за МИР! Егати наглостта и лицемерието, като в същото време Обама тръбеше наляво и надясно за война. Даже пускаха кадри от Белия офис как дава команди за атака с дронове или нещо подобно. С това за пореден път се убедих, че и на Запад пропагандата работи с пълна сила, макар и по по-елегантен начин.
Жалко, че не разбираш анализа на постинга, аз съм отворен за контрааргументи, но обвинението в "пропагандаа изсмукана от пръстите" определено говори за липса на такива.
цитирай
5. krumbelosvet - "Студена ВОЙНА"
24.01.2019 02:36
Това определение е прието и на изток, и на заход. А на война първа умира истината. От двете страни. Ма вие сте си ИЗБРАЛИ едната. Да, нашата пропаганда след Сталин стана импотентна. Но това не беше достатъчно за разгрома. В СССР избуя хазарската пета колона. Но и това не реши изхода. Реши го ЕЛЕЛТРОМАГНИТНОТО оръжие. То взриви Чернобил и заслепи ПВО, за да кацне немско самолетче на Червения Площад. Чак тогава идиотията на Горби беше достатъчна, и той стана... нобелист. първият нобелист за предателство (или капитулация). Това е.
А СЕГА вие, троловете, си изкривихте вратовете и душите да гледате назад, в соц-миналото, щото откак времето е ваше, НИЩО УБАВО НЕМА. А, да, има свобода за любов към Америка, което ви изпълва с щастие. Има ЧУЖДИ БАНКИ и молове. И банани. По-евтини от ВНОСНИТЕ(!?!?!).... домати...
Жив и здрав.
цитирай
6. born - Съжалявам за неизпълненото желание на баба ти.
24.01.2019 10:44
Вярата е последното, което остана на хората и посягането върху нея никога не е било положителен ход. В СССР събориха църкви- впоследствие хората ги издигнаха отново. Въпреки, че аз определено се върнах към атеизма, който ни проповядваха навремето. И ще ти обясня защо с пример, подобен на твоя.
Малко по-късно...
цитирай
7. germantiger - +
24.01.2019 17:48
1. born - Драги, Диданов, отминаха почти ...
00:10
Драги, Диданов, отминаха почти пълни 30 години откакто "комунизмът си отиде" от България и СССР не съществува. Ако въобще е редно да наричаме "комунизъм" онова образувание, в което живяхме. Моля за извинение за израза, но докога ще "ручаме жабетата" на тези отминали неща ?

...

Че защо?!

НАЦИЗМА УМРЯ ПРЕДИ 70 ГОДИНИ НО ВИЕ ОЩЕ РУЧАТЕ ЖАБЕТАТА С НЕГО

Посочи ми нацистка партия в бг - няма такава, дори тази на руснака волен не е

Обаче аз веднага ще ти посоча комунистическата партия в бг - бсп и комунисти живи на лидерски места колкото си щеш
цитирай
8. born - Довършвам накратко за атеизма:
24.01.2019 19:21
Няколко часа преди да почине, майка ми пожела да я причести свещеник. Отидох до катедралната църква да помоля да дойде някой. Дежурния поп киснеше в канцеларията и играеше игрички на компютъра. Помолих за свещеник, но той заяви, че имат извънредно много работа и да отида пак към 16 ч. , та дано да има някой свободен да го прати /това се случи на 24.12.2004 г. към 11 ч. Побеснях и му казах някои истини за религиите и лично за него - дангалак около 2 м., когото никога не съм виждал с расо и калимявка извън църквата... Майка ми почина около 15 ч-. една съседка извика свещеник от друга църква. В понеделника след погребението ми се обади шефа на катедралната църква -отец Петър да ми се извини. Теглих му и на него една и му казах повече да не ми се мярка пред очите с неговите пишман попове - ходещи цивилни, пушещи пред църквата, точещи лиги по по-засуканите енориашки, лочещи алкохол повече от мен и пр.
Нормално ли е след един такъв момент отношенията ми с църквата да не са по-резервирани и скептични ? И това не се развива в условията на "комунизъм", а в условията на прокламирана безупречна демокрация, на която се радваме и в този момент. Как да не станеш атеист ? Както върви - може би човек е на път да стане и комунист...
цитирай
9. krumbelosvet - Драги born, комент 8
24.01.2019 21:10
Вярата и църквата са различни неща, църквата и отделния "щатен поп" не са едно и също. Вие сте поводът да пусна след малко пост за едно българско село, царквата и свещеника му, около 30-те години на миналия век, до преди 30 години и сега.
цитирай
10. didanov - интересен коментар но пак нищо конкретно като аргументи
24.01.2019 23:39
krumbelosvet написа:
Това определение е прието и на изток, и на заход. А на война първа умира истината. От двете страни. Ма вие сте си ИЗБРАЛИ едната. Да, нашата пропаганда след Сталин стана импотентна. Но това не беше достатъчно за разгрома. В СССР избуя хазарската пета колона. Но и това не реши изхода. Реши го ЕЛЕЛТРОМАГНИТНОТО оръжие. То взриви Чернобил и заслепи ПВО, за да кацне немско самолетче на Червения Площад. Чак тогава идиотията на Горби беше достатъчна, и той стана... нобелист. първият нобелист за предателство (или капитулация). Това е.
А СЕГА вие, троловете, си изкривихте вратовете и душите да гледате назад, в соц-миналото, щото откак времето е ваше, НИЩО УБАВО НЕМА. А, да, има свобода за любов към Америка, което ви изпълва с щастие. Има ЧУЖДИ БАНКИ и молове. И банани. По-евтини от ВНОСНИТЕ(!?!?!).... домати...
Жив и здрав.

досега никой не беше ме обвинявал за трол, русофил и дъновист да, но трол не
явно всеки път си има първи път нали :)
сега сериозно - кажи ми драги имало ли е „Идеологическа диверсия" или не? Имало ли е "врагове с партийни билети" или не? Имало ли е култ към Сталин, Червенков и сие или не?
цитирай
11. didanov - българския атеизъм драги борн
24.01.2019 23:50
born написа:
Няколко часа преди да почине, майка ми пожела да я причести свещеник. Отидох до катедралната църква да помоля да дойде някой. Дежурния поп киснеше в канцеларията и играеше игрички на компютъра. Помолих за свещеник, но той заяви, че имат извънредно много работа и да отида пак към 16 ч. , та дано да има някой свободен да го прати /това се случи на 24.12.2004 г. към 11 ч. Побеснях и му казах някои истини за религиите и лично за него - дангалак около 2 м., когото никога не съм виждал с расо и калимявка извън църквата... Майка ми почина около 15 ч-. една съседка извика свещеник от друга църква. В понеделника след погребението ми се обади шефа на катедралната църква -отец Петър да ми се извини. Теглих му и на него една и му казах повече да не ми се мярка пред очите с неговите пишман попове - ходещи цивилни, пушещи пред църквата, точещи лиги по по-засуканите енориашки, лочещи алкохол повече от мен и пр.
Нормално ли е след един такъв момент отношенията ми с църквата да не са по-резервирани и скептични ? И това не се развива в условията на "комунизъм", а в условията на прокламирана безупречна демокрация, на която се радваме и в този момент. Как да не станеш атеист ? Както върви - може би човек е на път да стане и комунист...

е резултат именно в резултат на идеологическата борба на комунизма с него, със всички негативни последствия. Целта е проста и ясна - партията и лидера да заместят църквата и Бога, За съжаление май успяха - днес връзката ни с Бога се ограничава предимно с палене на свещичка по Великден и Коледа, по сватби и кръщенета. Спомням си като тийнейджър нашите поканиха един поп да освети апартамента - казаха ми - трябвало да му целуна ръката - бях възмутен - откъде накъде и не го направих, нямаше и кой да ми обясни защо трябва.Поздрави
цитирай
12. born - Няколко часа преди да почине, майка ...
25.01.2019 21:12
didanov написа:
born написа:
Няколко часа преди да почине, майка ми пожела да я причести свещеник. Отидох до катедралната църква да помоля да дойде някой. Дежурния поп киснеше в канцеларията и играеше игрички на компютъра. Помолих за свещеник, но той заяви, че имат извънредно много работа и да отида пак към 16 ч. , та дано да има някой свободен да го прати /това се случи на 24.12.2004 г. към 11 ч. Побеснях и му казах някои истини за религиите и лично за него - дангалак около 2 м., когото никога не съм виждал с расо и калимявка извън църквата... Майка ми почина около 15 ч-. една съседка извика свещеник от друга църква. В понеделника след погребението ми се обади шефа на катедралната църква -отец Петър да ми се извини. Теглих му и на него една и му казах повече да не ми се мярка пред очите с неговите пишман попове - ходещи цивилни, пушещи пред църквата, точещи лиги по по-засуканите енориашки, лочещи алкохол повече от мен и пр.
Нормално ли е след един такъв момент отношенията ми с църквата да не са по-резервирани и скептични ? И това не се развива в условията на "комунизъм", а в условията на прокламирана безупречна демокрация, на която се радваме и в този момент. Как да не станеш атеист ? Както върви - може би човек е на път да стане и комунист...

е резултат именно в резултат на идеологическата борба на комунизма с него, със всички негативни последствия. Целта е проста и ясна - партията и лидера да заместят църквата и Бога, За съжаление май успяха - днес връзката ни с Бога се ограничава предимно с палене на свещичка по Великден и Коледа, по сватби и кръщенета. Спомням си като тийнейджър нашите поканиха един поп да освети апартамента - казаха ми - трябвало да му целуна ръката - бях възмутен - откъде накъде и не го направих, нямаше и кой да ми обясни защо трябва.Поздрави

Съгласен съм с това, че партията и вождовете са в основата на нашия атеизъм с едно допълнение - и поповете. Нали си спомняш двата синода, лютата борба за свещоливницата, боищата със свещи
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2322002
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5788
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?