2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
по спомените Георги Ст. Георгиев — Един от Първа дивизия. Събитията се развиват на румънския фронт по време на Първата световна война
http://www.bghistory.info
.....После заминахме за Максинени. По пътя бяхме свидетели на една от най-страшните, но и и най-величествени картини, които гениалният художник – войната – може да нарисува.
Минавахме по места, където руси и германци бяха се сблъскали. Телените им сгъваеми мрежи бяха само на десет-петнадесет крачки една от друга. Как ли са ги поставили? Окопите им – на по-късо от обикновеното разстояние. Германците и русите са били не по-далеч от шестдесет крачки!
Злокобната утрин е изненадала и едните и другите. Още при най-първо зазоряване, намиращите се прилепени до самите телени мрежи руси и германци са почнали да се оттеглят, да се прибират в окопите си. Но и от двете страни всички до един са избити. Първият на самата телена мрежа, вторият на две-три крачки, третият на четири-пет. Така с всички постове!
Цялото това пространство е просто надупчено като решето от артилерията, която и от двете страни е стреляла с поразителна и унищожителна точност. Гъсто натъпканите с войници окопи са пълни с трупове – един до друг, един върху друг. Някъде са цели купища. На места артилерията ги е изравяла от окопите, като е създала всички възможни и невъзможни положения, придружени с най-невероятни разкъсвания на телата.
[caption id="" align="aligncenter" width="480"] http://wk1.staatsarchiv.at/operative-kriegsfuehrung/1916-rumaenienfeldzug/#/?a=artefactgroup103[/caption]Няколко души се запътихме към другата страна. И войници ни следват. Разкъсаната телена мрежа служи за врата. Следващи роти правят същото. Никой не ги спира, нека любознателния войник види всичко. Примерът е поучителен.
А сняг обвил земята. Гарги. Верещагинова картина.
На всички убити липсват ботушите. Кой ли ги е взел? – не зная. Но спомням си, когато преди няколко месеца на един още жив (аз) бяха издърпани от краката!
Тук легендата, която се бе създала всред нашите войници, се разби напълно! Сами те ужасени се изказаха. Известно бе с каква мощна артилерия разполагаха германците, не атакуваха преди оръдията им да бяха разрушили физическата съпротива на противника, преди да го бяха сломили морално, преди да бяха му нанесли големи загуби. И нашите войници мислеха, че германците не дават жертви.
Пътят, който минаваше на дълго разстояние, все покрай пълните с трупове окопи, разкри на нашите грозната истина.
-Брей, че леш!
Тая леш бе все от млади, просто момчета, ясно, от най-последните, може би най-последния набор. Всички отлично облечени, с много хубави чорапи, а на пагоните – вензели шефски баварски полк. Какъв път бяха изминали тези баварски деца, за да стигнат най-далечните си гробове, които тъй нетърпеливо ги чакаха!
Сняг. Гарги. Война. И велика Германия.
„Един от Първа дивизия“ е главният труд на писателя Георги Ст. Георгиев, тя описва спомените му от фронтовете на Първата световна война. Книгата е подробен разказ за бойния път на 41-ви полк на Първа пехотна софийска дивизия станала известна като Желязната дивизия. Някои историографи смятат, че това е „най-блестящата книга за Първата световна война“.
Георги Стоянов Георгиев е роден през 1896 година в семейството на кадрови офицер с богата биография. Полковник Стоян Георгиев служи на България през целия си съзнателен живот, като участва в създаването и изграждането на българската войска. Командир е на бойна част по време на Сръбско-българската война през 1885 година, и се отличава в боевете. Служи на България дори през войните за национално Обединение, които го заварват на 53-годишна възраст.
Малкият Георги израства в среда, пропита с чист патриотизъм. Избухването на Първата световна война го заварва като гимназист, а след включването на България в нея студентът по право първи курс Георги Ст. Георгиев е мобилизиран и завършва краткия курс на Школата в Княжево. Изпратен е на фронта в Добруджа, където получава назначение в Първа пехотна Софийска дивизия, 41 пехотен полк под командването на подполковник Хараламби Тошков.
Съдбата на Георги Ст. Георгиев по време на Първата световна война е описана в неговата книга. Това е книга за храбростта, за хората, за дълга. Към нея нищо не може да бъде прибавено, от нея нищо не може да бъде отнето. Не може да бъде преразказана. Това е разказ за подвизите на Първа дивизия, това е разказ за героите от Първа дивизия, това е разказ за хората от Първа дивизия. Георги Ст. Георгиев е с тях в полетата на Добруджа и Влашко, в окопите на Битолското поле. Винаги буден, винаги храбър, винаги самоотвержен. Участва като доброволец в над двадесет патрулни нападения. Става носител на три ордена „За храброст“, два от които златни –първа степен. Той смята за свой дълг да опише войната и подвизите на своите бойни другари, да увековечи имената им, да утвърди каузата им. И пак там, с много болка, да разкаже за тях, каквито са били.
Епилогът на книгата е разтърсващ:
„Pietas
Сто и петдесет хиляди се пожертвуваха. Сто и петдесет хиляди дадоха живота си.
Един живот — един куршум. Един куршум — два лева.
Два лева не са половин хляб. Два лева не са милостиня дори.
Животът е най-незначителният предмет за размяна. Най-евтиният продукт за покупка.
Тогава животът струваше няколко стотинки. Бе под тая цена. Остана без цена.
Животът бе най-малоценното.
Сто и петдесет хиляди се пожертвуваха. Сто и петдесет хиляди дадоха живота си. Значи не дадоха нищо? Дадоха всичко.
Богатство. А то радва и бедния. И който има, и който няма. Всеки трепери над това, което има. А то цена няма.
Радост. Радостта няма граници. Радостта няма цена.
Щастие. Щастието има граници. Щастието има цена. Кой ще начертае границите му? Кой ще определи цената му?
Те знаеха цената му. И все пак пожертвуваха всичко!
Но имаше нещо, което не знаеха.
В коя област на науката, изкуството, литературата, техниката — в коя област на напредъка някой от тях би могъл да блесне, да изгрее! Да свети за прослава на Родината! За спасение на Човечеството! За величие, на Света!
Те не знаеха тая цена. И все пак пожертвуваха всичко.
Пожертвуваха таланта, гения, с който моментът би могъл да ги осени.
Дадоха най-ценното, неоценимото. Дадоха живота си.“
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Енергетиката на древния град в картината...
Примерно аз имам дребен проблем с българите и преди много години когато за пръв път се сблъсках с техния позор на бойното поле бях озадачен - научих как българи са били бити в бой - покосявани с картечници и бити в ръкопашен бой от мюсюлмански сс, в друг случай как малодушно бягат пред антантския флот без да са влезли дори в бойно съприкосновение.
Автора не коментира или това го нам в този пасаж от текста какво става с тези убити всякакви - кой ги погребва след като територията вече е контролирана, обикновенбо зад войските има отряди и команди които се занимават с прибиране и закопаване на жертвите като преди това се проверява има ли живи, ранени, документи, принадлеженост, въоръжение.
Непогребани жертви са оставали псв или в ничия земя или след изтощителни боеве и психически шок или в метеоусловия на дъжд и мраз вкочанил всичко ИЛИ СЛЕД СКОРО ПРИКЛЮЧЕНО СРАЖЕНИЕ ИЛИ БОЕВЕ, какъвто вероятно е случая.
След като българите оглеждат това, вероятно германците са победители или поне заели и продължили след изтеглилите се руснаци, това автора някак е пропуснал, макар че, то едва ли е толкова важно.
"Традицията" на война да се вземат практично вещи от убити е многовековна, особено разпространена (пиша го без сарказъм) в двете световни войни тя е разпространена на изток сред войните от руската империя и ссср - просто факт, не ирония или опит да ги уязвя.
Ако можеш дай някой линк или източник за това с българите.
И сега отделно по диалога ни за българския автор:
Текста сочи не само към споменатото от теб, но и към написаното от мен що иде реч до автора, но в някаква степен гадаем.
провери в уикипедия
birth rate
провери в the world bank - Fertility rate, total (births per woman)
и най-вече провери:
List of sovereign states and dependencies by total fertility rate
там ще видиш, че германия дори не е на 136-о, а на 184- и места по-надолу с една група страни вкл. България
работата е там, че в "германия" се раждат най-много мигрантски деца и в този смисъл положението в германия вероятно е най-самоубийствено, да не забравяме и други детайли
- ГЕРМАНИЯ НАМАЛЯВАШЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ ПРЕДИ БЪЛГАРИЯ ВЪОБЩЕ ДА ИМА ПОМЕН ОТ НАМАЛЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО
- ГЕРМАНИЯ И АВСТРИЯ БЯХА ПЪРВИ В СВЕТА И ЕВРОПА С ТОВА И ПО ТОВА
това е по повод нашия диалог под предишен мой постинг, където посочих 136-о място по раждаемост, фертилност и то защото прочето това написано от уважаван човек в друг форум - не бях проверил това инфо, поради реномето на човека, който го беше написал и именно защото инфото при мен е бетон, а при хората не винаги не бях точен, но сега го проверих
мисълта ми е - аз никога не съм голословен и разделям фикцията ала Цончо Родев от истината в документите доколкото е отразена, защото ВЕКОВЕ ПРЕДИ РОДЕВ сдамия Гьоте пише своя Гьотц фон Берлихинген с желязната ръка и то човек историческа личност оставил след себе си описание за себе си, но въпреки това, аз не бих сочил Гьоте, който е проучил въпроса преди да пише за исторически достоверен, и втори въпреки, че Гьоте е много по-достоверен от фикцията на Родев
От текста става ясно, че Георгиев е герой, истински герой и заслужено може да носи тази квалификация, както може би и баща му.
Колкото до моята реакция, то тя е разбираема - винаги, когато някой бг автор, блогър или друг прояви вашия присантимант, влюбеност и понякога лъжа в полза на русия/случая тук не е такъв с този текст, аз реагирам така-че да ви напомня контраистини, които винаги повече ви поставят на мястото и сочат в повече това, което вие коментирате у другите.
Както писа един блогър - българиет са хора, които искат да крадат, но тях никой да не ги краде, искат да мамят, но тях никой да не мами, аз бих добавил - българите искат да мигрират по света, но не искат мигранти тук и когато вижате сламката в чуждото око, когато вините или се подигравате на някой друг/пак казвам - в този текста случая НЕ е такъв, аз доколкото ми позволяват силите тук ще ви соча в повече вашата вина, в повече вашия срам или нещо в този смисъл.
Където мога ще го правя, защото например при безистена аз бих го правил всеки ден, но той трие и не позволява коментарите ми примерно, докато ти ми ги допускаш.
П.С.
Книгата явно е великолепна и си заслужава маса постинги!
И сега отделно по диалога ни за българския автор:
Текста сочи не само към споменатото от теб, но и към написаното от мен що иде реч до автора, но в някаква степен гадаем.
24.10.2017 16:00
провери в уикипедия
birth rate
провери в the world bank - Fertility rate, total (births per woman)
и най-вече провери:
List of sovereign states and dependencies by total fertility rate
там ще видиш, че германия дори не е на 136-о, а на 184- и места по-надолу с една група страни вкл. България
работата е там, че в "германия" се раждат най-много мигрантски деца и в този смисъл положението в германия вероятно е най-самоубийствено, да не забравяме и други детайли
- ГЕРМАНИЯ НАМАЛЯВАШЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ ПРЕДИ БЪЛГАРИЯ ВЪОБЩЕ ДА ИМА ПОМЕН ОТ НАМАЛЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО
- ГЕРМАНИЯ И АВСТРИЯ БЯХА ПЪРВИ В СВЕТА И ЕВРОПА С ТОВА И ПО ТОВА
това е по повод нашия диалог под предишен мой постинг, където посочих 136-о място по раждаемост, фертилност и то защото прочето това написано от уважаван човек в друг форум - не бях проверил това инфо, поради реномето на човека, който го беше написал и именно защото инфото при мен е бетон, а при хората не винаги не бях точен, но сега го проверих
мисълта ми е - аз никога не съм голословен и разделям фикцията ала Цончо Родев от истината в документите доколкото е отразена, защото ВЕКОВЕ ПРЕДИ РОДЕВ сдамия Гьоте пише своя Гьотц фон Берлихинген с желязната ръка и то човек историческа личност оставил след себе си описание за себе си, но въпреки това, аз не бих сочил Гьоте, който е проучил въпроса преди да пише за исторически достоверен, и втори въпреки, че Гьоте е много по-достоверен от фикцията на Родев
Несериозно изказване от теб
1. Този с желязната ръка известния, повтарям най-известния исторически е Гьотц фон Берлихинген и той е германец, такъв българин исторически няма - германеца е оставил след себе си, хроники, грамоти, печати, личния му почерк, дори къща и замък, такова българско няма
2. Повече от 2 века преди Родев, пише Гьоте
3. Вроманите на Родев има бол художествена измислица и това се вижда в роман който аз имам в книжен вариант и разлистих. Забележи ти НЕ си чел всичко на Родев, ти дори не си прочел много или повечето от Родев, но смело правиш заключение, едва след теб аз те коригирам, защото романите на всички автори по света във всички векове на планетата преоблдават с художествената си измислица повече от на каквито и факти да почиват - това е жанр, това е литература, това са фикции и всеки литературовед или филолог ще ти го каже - има разлика между исторически хроники, житив и от друга страна романи - винаги фикцията и художествената измислица е повече - простро няма как да е иначе
3. Ако си намерил Хауссер на български - заеби - в изданието на български липсват - приложенията, а те са десетки, липсват писмата на Пайпер, а те са над 10 страници, в бг изданието лиспват над 50 страници от Хауссер.
Германия намалява от 60-те години на миналия век - ще рече вее почти 60 години има необратимост
Нещо повече - ГЕРМАНСКОТО намаляване, не мигрантскоото продължава германското намаляване се увеличава и днес достига 700 000 - 800 000 на година - това е германското като махнем мигрантските бебета приблизително, за сравнение то е било към 200 000 1990г.
Фактически от почти 80 милиона 1990г/78 млн, но с придошлите от изток германци става ок. 80 милиона, та към 2050г. германците ще са под 40 милиона
от 80 милиона номер 2 в европа след руснаците, този народ 2050г. ще е под френските французи, под английските англичани, под италианските италианци и вероятно под поляци и испанци, какво ще стане след 2050г. нма да коментирам, вероятно до края на века германците ще изчезнат почти напълно и окончателно
П.С.
Ако си прочел всички книги на Цончо Родев - това е впечатляващо, не го очаквах и съм изумен, значи са ти харесали доста, но ще те ЦИТИРАМ:
8. didanov - Цончо Родев е писател на исторически романи
24.10 16:11
които максимално близо отразяват действителните събития и герои - нещо с което едва ли могат да се похвалят много автори. Ако има художествена измислица или събирателни образи то те са минимални.
ТУК РАЗБИРА СЕ, ГРЕШИШ - защото ти не си медиевист и самия ти не познаваш "материята" в дълбочина, в художествената литература образите и художественото преобладава - емблематичен пример за това е Вера Мтафчиева, а тя вероятно е над Родев като проучване и "достоверност", а най-плашещото е, че информацията за БЪЛГАРИ в ония времена като образи на войници, герои сред тях НЯМА - България не е оставила рицарска литература, не оставила "любовна такава".
колкото до Родев трябва да го прочетеш за да разбереш, иначе всичко друго е приказки. Ето как автора оформя сам епилога за книгата разкаваща за него.
" Тази книга беше почти готова на ръкопис, когато между нас се състоя приблизително следният разговор:
— Господин Родев, вътрешното чувство ми подсказва, че е необходимо нещо като предговор, като встъпление, като въведение. Нещо, което в кратки редове да дава представа за цялото.
— Като например?
— В него трябва да има и щрихи от биографията Ви, и няколко думи за творчеството, и нещичко за намеренията Ви… Изобщо целия Цончо Родев, събран в тридесетина реда.
— Ами че направете страница „книги от този автор“. То…
— Направила съм я вече.
— … и без това биографията на един автор са книгите, които той е оставил на хората. Не вярвам да имате намерение да описвате на своите читатели колко сини са очите ми.
— Имала ли съм случай да Ви кажа, че с Вас доста трудно се разговаря? Хуморът Ви е такъв, че ме кара да се притеснявам.
— Казвали сте ми, при това неведнъж, но аз все смятах, че се шегувате. Ако съм грешил, готов съм начаса да поискам прошка. И да се поправя.
— В такъв случай — помогнете ми.
— За встъплението ли?
— Разбира се. Нали през цялото време говорим за него. Да не би да помислихте, че ще Ви помоля да ми пренесете повредения хладилник до сервиза?
— Между хладилника и встъплението избирам встъплението. Ето го веднага.
Цончо Родев взе лист и молив и написа на един дъх, сякаш знаеше текста наизуст и само му оставаше да го нанесе на бялата хартия:
На 12-ия си рожден ден минавах за най-добър играч на топчета в махалата.
На 13-ия си рожден ден получих първите си дълги панталони.
На 14-ия ми предписаха първите очила. Бях напълно покрусен — не можех да си представя Тарзан с очила на носа…
На 15-ия завърших „Война и мир“. Прочетох романа по настояване на баща ми. „Войната“ горе-долу ми хареса, но „мира“ — никак. А от заключителните глави, философските, не разбрах нито една дума.
На 16-ия ми рожден ден учителката ни по литература г-ца Вяра Кючукова ми каза, че един ден ще има книги, на корицата на които ще бъде написано моето име, и че тя ще ги чете. Приех думите й като крайно несполучлива шега.
На 17-ия бях нещастно влюбен в моята съученичка М. Можех да се закълна, че романът „Страданията на младия Вертер“ описва мене.
На 18-ия се обръснах за пръв път.
Точно три месеца след 18-ия рожден ден зад името ми се появи определението „народен враг“. Беше 9 септември 1944 година.
…
На 40-ия си рожден ден бях автор на две книги.
…
На 73-ия ми рожден ден пишат книга, за мене. Авторката обещава, че няма да звучи като некролог…
"
Ако добре помня - знам го благодарение на ард, както от теб знам трънливия пт на Родев по червено.
Аз не се съмнявам в него като силен автор, като нетипичен автор, като патриотичен автор, като съвестен проучващ история и време.
Не вярвам да спорите за Цончо Родев, но ако все пак didanov се интересуваш, част от архива на Цончо Родев се намира в читалището на град Провадия. Завещал го е на родния си град. Не съм ходила, и не зная какво има в този архив, но мисля че всеки може да го разгледа, ако желае.
Ако добре помня - знам го благодарение на ард, както от теб знам трънливия пт на Родев по червено.
Аз не се съмнявам в него като силен автор, като нетипичен автор, като патриотичен автор, като съвестен проучващ история и време.
Не вярвам да спорите за Цончо Родев, но ако все пак didanov се интересуваш, част от архива на Цончо Родев се намира в читалището на град Провадия. Завещал го е на родния си град. Не съм ходила, и не зная какво има в този архив, но мисля че всеки може да го разгледа, ако желае.
да, би било интересно да се разгледа. поздрави
Аз на теб без повод ти пожелавам да продължаваш със СЕРИОЗНОТО БЛОГЪРСТВАНЕ, защото при теб темите са сериозни, за разлика от много други.
Също така при теб има поредици и то с много специфина конкретика - подхванал си Троянската война здраво, примерно за Паламед дори не бях чувал.
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?