Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2017 01:44 - Моминъ гробъ
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 2754 Коментари: 5 Гласове:
6

Последна промяна: 23.02.2017 12:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Азъ нема да ви разкажа за гроба на онази девойка, която е починала подъ бащина стреха и въ майчини скути, а за онзи Моминъ гробъ, който беше ключът на Доброполската позиция. Той отстои на двесте километра на юг от Родината ни и беше защищаванъ въ продължение на три години отъ храбрите Шейновци.
Легендата разправя, че некога двама влюбени, които били разделени отъ близките си, сж излезли на две съседни височини до река Градешница и сж се обрекли на гладна смъртъ – да живеят дотогава, докато се виждатъ, безъ да се събератъ.
Девойката умрела отъ тъга по Стояна и била погребана на скалистата висота, която отъ тоя денъ била наречена Моминъ гробъ. Стоянъ, който не виждалъ вече да светятъ черните очи, съ ножъ проболъ сърдцето си. Това лобно место сега наричатъ Стояновата височина.
Моминъ гробъ и Стояновата височина сж разделени съ отвесни пропасти, въ дъното на които бучи пенливата река Градешница.
На Стояновата височина се извишаватъ гжсти и вековни буки, дънерите на които никога не сж галени отъ слънцето, а Моминъ гробъ, който е само на шестстотинъ метра отъ Стояновата височина, е покритъ съ гжста и вечно зелена иглолистна гора. Разправятъ, че Богъ е наредилъ така: Стояновата височина да бжде покрита съ букови дървета – вековна гора, която да изразява вечната обичъ на Стояна къмъ хубавата девойка, а Моминъ гробъ да бжде покритъ съ такава красива гора, каквато е била хубостьта на девойката. Другояче не може и да се обясни тая особеность, защото тези две височини сж много близко и никакви други условия не имъ влияятъ.
Не много отдавна, преди двадесетъ години, тези височини, презъ които минаваше позицията, требваше да се бранятъ отъ Шейновци.
Денемъ по височините немаше животъ и нищо не можеше да се види, защото смъртта грабваше всеки, който се опиташе да се появи на техъ. Но настжпеше ли нощь, по змиообразния пжтъ, който се извиваше по Моминъ гробъ, закипяваше животъ. По него слизаха бойците да си наливатъ вода отъ пенливата река, по него се изнасяше храна за техъ, по него се изнасяше и всичко, което беше необходимо за защитата на Родината. Денемъ беше глухо и пусто и по позицията, и въ душата, и въ сърдцето, а нощемъ беше весело и леко.
image
Много дни протекоха така тамъ. Много синове отъ всички народности намериха вечна почивка тамъ, защото Моминъ гробъ и Стояновата височина беха укрепени и тъй геройски се отбраняваха, че немаше сила, която да ги овладее.
Бойците знаеха легендата и и уважаваха обичьта на тия млади, защото и те обичаха не по-малко Родината си, която бранеха. Затова нищо не беше въ състояние да ги накара да напустнатъ Моминъ гробъ и Стояновата височина.
Настжпиха, обаче, тежки дни. Както дните летеха бързо и отлитаха въ вечността, така и бойците, които бранеха тия височини, чезнеха единъ следъ другъ.
Въ една ранна утринь, презъ месецъ септемврий хилядо деветстотинъ и осемнадесета година, небето стана мрачно като нощь и се слепи съ земята. Тамъ валеше градъ отъ тежко железо и огънь. Три денонощия немаше светълъ день. Моминъ гробъ – висота 1590, Стояновата висота, върховете Конусъ и Пионеръ не се виждаха единъ другъ. Само песеньта на картечниците, пукотътъ на снарядите и ехото на урата ги свързваше.
И когато просветна, изподъ земята излезоха сенки, които запретнаха мишци и се заеха пак да бранятъ тия святи места.
Смъртьта косеше и скоро тия сенки, които беззаветно обичаха Родината си, намериха веченъ покой тамъ.
Гъсти вериги отъ французи, англичани и сърби, прикривани отъ огнени вълни, настжпваха отъ всички страни. Всичко беше изгорено.
image
обучение на картечна рота

Само на Моминъ гробъ кипеше още животъ. Тамъ беше останалъ подпоручикъ Мазгаловъ съ единадесетъ свои храбреци, които беха решили да защищаватъ Родината си до последния мигъ на своя животъ, но гробовете имъ да бждатъ тамъ, кждето е Моминъ гробъ.
- Патроните сж на привършване, господинъ подпоручикъ! – доложи единъ картечникъ.
- Стреляйте, момчета! – прозвуча заповедьта на подпоручика.
- На свършване е и водата, господинъ подпоручикъ.
- Стреляйте, за да не издадем тая липса. Нали имаме бомби? Свършат ли се патроните, ще действаме съ бомбите!
Очите на момчетата засветкаха още по-силно. Надежда озари лицата имъ. Средъ екота на картечниците те се споглеждаха мълчаливо и се ободряваха взаимно. Смелите орли не мислеха да напустнатъ картечното гнездо, не мислеха да допустнатъ другъ да дойде въ него.
Едната картечница замлъкна – тя беше изстреляла и последния патронъ. Отъ прислугата на другата картечница паднаха двама души. Други двама веднага ги смениха. Скоро и втората картечница замлъкна.
- Бомбите! – изкомандува подпоручикътъ.
Момчетата вече ги стискаха въ ръцете си. Новъ тресъкъ разтърси земята и отекна изъ скалистите урви. Опушеното и мрачно вебе се наведе още по-низко надъ земята. Борбата продължи – не утихна, разрази се по-силно. Противникътъ, може би, разбра защо млъкнаха картечниците и се ожесточи още повече. Куршумите пищяха надъ картечното гнездо и караха неговите защитници да прилепват гланите си до скалите. Бомбите безспирно летяха надолу, пръскаха се и сееха смъртъ и уплаха.
Но ето, засъскаха огнените езици на огнехвъргачките. Подпоручикътъ се огледа – единадесет души беха устремили очите си въ него. Те сякашъ му говореха:
- Нема вода, нема патрони, нема бомби!
Нито за мигъ не се породи у некого мъсъль за отстъпление. Какво требваше да се предприеме? Бойците дишаха съ мъка. Съ почернели лица, съ стиснати попукани устни, те се взираха въ него.
А огъньтъ жареше, задушаваше.
В тоя мигъ подпоручикъ Мазгаловъ сграбчи триногата на едната картечница и тя се понесе къмъ противника. По стръмните скатове на Моминъ гробъ полетяха части отъ картечниците, картечни и водоносни сандъчета, камъни. Противникътъ налиташе. Неговите огнепръскачки сипеха съ двойно по-голема яростъ огнения си смъртоносенъ съсъкъ.
Скоро лумна буенъ пламъкъ, обви Моминъ гробъ и смъртно обгори защитниците на височината. Моминъ гробъ сякашъ беше клада, върху която димеха телата на тия, въ чиито очи гореше не по-слабъ огънь отъ огъня на огнепръскачките.
Тамъ, дето е Моминъ гробъ – символътъ на една голема обичь, тамъ е сега гробътъ и на подпоручикъ Мазгаловъ и неговите храбреци. На това свято место те се проявиха като стихия, която можа да сломи въ неравната борба само стихията на огъня.

Автор: Майоръ Д. Братановъ


image

Подпоручик Стратия Мазгалов от 30-ти пехотен Шейновски - един от големите български герои, защитници на Добро поле в Македония, сражавал се със своите 13 юнаци срещу френските войски до смърт !

Това е единствената снимка, която въпреки лошото си качество е увековечила за историята ни този голям български офицер, родом от Симеоновград, командвал не армии, дивизии, бригади, полкове, а само 13 души в своето картечно гнездо на Скалистата височина, там където на 15 септември 1918 г. влиза в неравен бой с многочислен противник преди да бъде жив изгорен от френските огнепръскачки.

Превземането на картечното му гнездо е струвало много загуби на частите на френската 122-ра дивизия, което признават нейните офицери в по-късни изследвания, посветени на пробива при Добро поле.

Полковник Димитър Азманов посвещава на подпоручик Стратия Мазгалов в своята книга ""Урокът от Добро поле"" специално място, като описва подвига на неговата група доброполски защитници по следния начин:
"Картечното гнездо на Скалистата висота беше изкопано под самата скала и можеше да стреля едновременно на север, изток и юг. Под скалата бяха направени стаи за войниците, за патрони и за вода. Артилерията и мините на противника не можаха да разрушат гнездото и когато започна атаката, картечниците заеха местата си. Полесражението се покри с убити и ранени, но противникът не можеше да бъде спрян само с две картечници и той продължи настъплението си, като остави хора да се разправят с тази неочаквана съпротива. Така подпоручик Мазгалов и неговите храбри 13 войници са оградени. Но те имат достатъчно патрони, бомби, пушки и вода и се приготовляват за отчаяна борба.

Неприятелските щурмови групи заобиколиха от всички страни гнездото и то остана като остров всред окръжилия го противник. Тогава се започва една нечувана борба на живот или смърт. Противникът надделява само след дълги усилия и множество жертви и само след като донася огнепръскачки и изгаря през отворите на картечниците всички защитници. Само двама души са се спасили по чудо, за да ни разкажат за дивното себепожертване на тези никому неизвестни герои-светци.

И дори противникът се възхищава от подвига им, като казва за тях: . . . ""те предпочетоха да бъдат изгорени с огнепръскачки, но не се предадоха" (френския капитан Рениери)."

Подпоручик Стратия Мазгалов е един от стотиците хиляди обикновени българи, тръгнали на война вдъхновени от Българския национален идеал за обединението на многострадалния български народ в едно свещено Отечество. За тези герои, понесени на крилата на Българския дух, даден от самият Вишний Бог на неговия Български народ, смъртта е само кратък преход към безсмъртието !




Гласувай:
6


Вълнообразно


1. germantiger - Много силно е това
23.02.2017 03:03
Легендата разправя, че некога двама влюбени, които били разделени отъ близките си, сж излезли на две съседни височини до река Градешница и сж се обрекли на гладна смъртъ – да живеят дотогава, докато се виждатъ, безъ да се събератъ.
Девойката умрела отъ тъга по Стояна и била погребана на скалистата висота, която отъ тоя денъ била наречена Моминъ гробъ. Стоянъ, който не виждалъ вече да светятъ черните очи, съ ножъ проболъ сърдцето си. Това лобно место сега наричатъ Стояновата височина.
Моминъ гробъ и Стояновата височина сж разделени съ отвесни пропасти, въ дъното на които бучи пенливата река Градешница.

Дали гроба на героя Стратия Мазгалов е ицелял до днес?

За жалост, предполагам, че не?!
цитирай
2. shtaparov - Много поучителна и покъртителна ...
23.02.2017 17:28
Много поучителна и покъртителна история- такива събития допреди трийсетина години бяха силно недолюбвани,понеже разпалваха Българския патриотизъм и клеймяха предателствата на червените!...
цитирай
3. didanov - за жалост и аз предполгам, че не е
23.02.2017 17:33
germantiger написа:
Легендата разправя, че некога двама влюбени, които били разделени отъ близките си, сж излезли на две съседни височини до река Градешница и сж се обрекли на гладна смъртъ – да живеят дотогава, докато се виждатъ, безъ да се събератъ.
Девойката умрела отъ тъга по Стояна и била погребана на скалистата висота, която отъ тоя денъ била наречена Моминъ гробъ. Стоянъ, който не виждалъ вече да светятъ черните очи, съ ножъ проболъ сърдцето си. Това лобно место сега наричатъ Стояновата височина.
Моминъ гробъ и Стояновата височина сж разделени съ отвесни пропасти, въ дъното на които бучи пенливата река Градешница.

Дали гроба на героя Стратия Мазгалов е ицелял до днес?

За жалост, предполагам, че не?!



нихилизмът и антибългарската пропаганда си казват своето в последните години
цитирай
4. didanov - българският патриотизъм беше разпалван по друг начин
23.02.2017 17:38
shtaparov написа:
Много поучителна и покъртителна история- такива събития допреди трийсетина години бяха силно недолюбвани,понеже разпалваха Българския патриотизъм и клеймяха предателствата на червените!...



с Мила Родино... и Аз съм българче.. вместо с Шуми Марица окървавена..но беше разпалван макар и паралелно с "любовта към партията". А в днешно време нито едното нито другото - османско присъствие, априлски терористи и прочие.
цитирай
5. shtaparov - Много поучителна и покъртителна ...
25.02.2017 14:24
didanov написа:
shtaparov написа:
Много поучителна и покъртителна история- такива събития допреди трийсетина години бяха силно недолюбвани,понеже разпалваха Българския патриотизъм и клеймяха предателствата на червените!...


с Мила Родино... и Аз съм българче.. вместо с Шуми Марица окървавена..но беше разпалван макар и паралелно с "любовта към партията". А в днешно време нито едното нито другото - османско присъствие, априлски терористи и прочие.

Това се прави,за да оценим по-високо времето на червените и дори да зажалим за него,та да дадем гласовете си пак за ония мошеници,които измислиха фалшивата македонска "нация".
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2909513
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?