www.bghistory.info
Какво са "дали" и какво "взели" на българите германците и австрийците?

Ще разгледам на прима виста, фактите от най-новата ни история.

1.    1.Канцлерът Бисмарк има основаната заслуга по време на Берлинския конгрес Варна и принадлежащата й територия да остане в земите на новосформираното княжество България. Една вечер по време на конгреса Бисмарк посещава турската  делегация и настоява веднага да се изтеглят от Варненската крепост, ако не искат положението им по време на преговорите да се влоши с негово съдействие. Да припомним турците упорстват заради неоснователното искане на Англия Варна да остане под турска власт. Неоснователно, защото преди конгреса АНглия и Русия сключват тайно споразумение в което Варна се намира в княжество БЪлгария.

2.    2.Софиянци трябва да благодарят отново на германския канцлер, не защото са станали столичани, а защото въобще София е останала в княжество БЪлгария. Отново по искане на АНглия, София да остане под турска власт, защото софийското поле „не принадлежи „на земите между Дунава и Стара планина. Руснаците са в шах – неочакващи такъв удар, молят за съвет Бисмарк, който им казва да се посъветват с един известен германски геолог – именно този германец убедително доказва, че Витоша е продължение на Балкана доводите на англичаните са несъстоятелни.

Разделена България след Берлинския конгрес; литография на Николай Павлович

3.    3.Колкото до австрийците,  претенциите на техният мнистър граф Андраши за разделението на СанСтефанска БЪлгария са толкова нереални, че руснаците се принуждават да търсят  преговори именно с англичаните, възмутени от алчността на австрийските желания. Да споменем, че Райхстагското тайно споразумение между австрийският и руският император преди Руско-турската война е причината за промяната на статута на Санстефанския мирен договор в предварителен такъв:

„По този повод Игнатиев бележи:

„Интересното е, че съдържанието на конвенцията, сключена през януари 1877 г. между граф Андраши и Новиков, бе държано в тайна от мене в Министерството на външните работи по молба на Андраши. Горчаков призна това пред мен в присъствието на царя. . . Текстът на този нещастен договор ми бе показан по заповед на императора едва на 12 януари 1878 г. Тогава получих и копие от картата на Балканския полуостров, съставена от ген. Обручев въз основа на австро-руското споразумение. . . Между мен и Горчаков ще съществува винаги пропаст. . . Докато аз водех в Цариград политика за освобождението на всички славяни от турско иго, в Петербург охотно раздаваха славянски земи на Австрия... Горчаков възразяваше срещу Санстефанския мир... В неговите разсъждения сякаш се отразява влиянието на английската камарила... Горчаков ми нареди със специална инструкция да придам на Санстефанския мир прелиминарен характер, защото Австрия възразявала срещу него и имала намерение да свика общоевропейска конференция за окончателно уреждане на въпроса. . . Това робско раболепие пред Европа ще струва скъпо на Русия"
didanov.blog.bg/history/2016/02/07/ot-san-stefano-do-berlin-po-neizbejniia-pyt-na-kompromisite.1428168

4.   

Юбилеен лист с главните дейци на Съединението
4.Съединението – малко преди обявяване на Съединнието, княз Батенберг е на посещение на австрийският кайзер, където дава обещанието да не взема никакви несъгласувани решения за Съединение на княжество България с Източна Румелия и промяна на статуковото. Когато обаче при него идват двама от съединистите и искат съгласието му, князът се дърпа. Когато обаче му казват, че и без него това ще стане, Батенберг нарушава обещанието си и избира българския народ. За това свое решение князът заплаща с трона си


"Как той абдикира?" карикатура в американското спиание PUCK от 1886г. показва как Русия, Австрия и Германия изритват Батенберг от България.

didanov.blog.bg/history/2016/03/13/neveroiatnata-istoriia-na-syedinenieto-srybsko-bylgarskata-v.1436970

5.   

Преминаване на сръбско-българската граница“, Худ. Антони Пиотровски
5.Сръбско-българската война – напоследък много се изписа, че Русия е подкокоросала сръбския крал Милан да ни нападне вероломно. Вярно, Русия си изтегля офицерите в знак на протест и неодобрение на Съединението, но настъплението на нашите войски в Сърбия е спряно точно поради австрийската заплаха Австро-Унгария да се включи на страната на сърбите срещу нас.

6.    6.Незвисимостта – навярно малко хора знаят, че цар Фердинанд не е оснавния инциатор на това събитие, а правителството на Александър Малинов с него начело. И може би това събитие би станало много по-късно, ако не беше съгласувано именно с Австро-Унгария:“ Князът изглежда е съгласен, ала сред среща с император Франц Йосиф в Будапеща (10 септември) се колебае. От София Малинов го известява за решението на Министерския съвет: независимостта да се провъзгласи на 21 септември в Търново. Фердинанд постига отлагане с един ден.. На 20 септември Австро-Унгария обявява намерението си да анексира Босна и Херцеговина на 23 септември. След поверителен разговор между Фердинанд и министър-председателя Малинов се взема решение тържествения акт на обявяване на Независимостта да изпревари това събитие и да бъде на 22 септември във Велико Търново.Преди или след анексията да се провъзгласи независимостта - по това умува правителството. Решението е: ако е по-рано, не ще се тълкува като съгласувана с Виена.Само след два дни, на 24 септември, Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина - важен подстъп към настъплението й на Балканите, което ще се окаже фатално за бъдещето й. Шест години по-късно в Сараево, босненската столица, сръбският студент Гаврило Принцип ще застреля престолонаследника Франц Фердинанд - повод за Първата световна война, в чийто край ще рухне Хабсбургската империя.Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. С решаващата помощ на Русия са уредени политическите и финансовите аспекти и през март 1909 г. европейските правителства признават независимостта. цялата статия тук :didanov.blog.bg/history/2015/09/22/kak-stanahme-nezavisimi-istoricheski-obzor.1393558


Карикатура от френския вестник le Petit Journal; в ляво-Франц Йосиф отмъква Босна и Херцеговина; в средата самообявилия се за цар Фердинанд I Български; в дяснo, "ограбения" османски султан Абдул Хамид

Временен извод – австрийците са ни „взели“ Сан Стефанска България, от която германците са ни дали София и Варна. Пак австрийците са ни „взели“ спечелена война със сърбите, като преди това ги подкокоросват да ни нападнат, но за това пък са ни „дали“ политическата независимост нарушавайки с нас Берлинския договор с анексията на Босна и Херцеговина.

7.    7.Австрийците ни „дават“ и един „страхотен“ княз, Фердинанд Максим-Илиан-Карл-Леополд-Мари Бурбон-Орлеан Кохари Сакс-Кобург-Готски,чиято цяла рода утежни с много българската съдба и опрапасти българските възрожденски идеали. За избирането му основна вина обаче има  нашият революционер, диктатор и русофоб Стефан Стамболов. Какви са му били основанията и част от предисторията ще цитирам следния откъс от Българските хроники на Стефан Цанев:

„..След като принц Валдемар Датски отказа да приеме българската корона, повече никой от европейските принцове не посмя да се кандидатира за българския престол.

А и Стамболов не искаше да чуе повече за тия принцове.

- Те не познават нашите нрави - казваше той. - Нашата история с подвизите и самопожертвуванията ще остане за тях завинаги чужда и непонятна. Отраснали в охолен живот, те не могат да бъдат борци. Те ще гледат благото на своята династия, а не благото на народа и Отечеството. Българската корона за тях ще бъде само украшение по време на пиршества и забавления - повече нищо.1
Проточил пак от Цариград шия княз Александър Богориди - да сложат българската корона на главата му и понеже нямаше деца, а минаваше шейсетте, за да бъде наред работата с династията, обещаваше да осинови Стамболов, та той да наследял короната...

Чу се дори предложение Стамболов направо да бъде обявен за княз и да седне на престола.

Не че не му се щеше на Николчовия Стефанаки - щеше му се, беше се изкарал дори, че по майчина линия е от рода на Асеневци, и народът щеше да го избере, а и Берлинският договор не забраняваше да бъде избран за княз българин,

но Стамболов познаваше народа си - още на другия ден всеки щеше да рече: чакай бе, с какво Стамболов е по-горе от мен, че да ми бъде цар? И междуособицата е гарантирана.

- Робството ни изравни - казваше той, - всички бяхме роби, равни роби! Затова българинът не търпи друг българин да е по-горе от него.2 Виж, ако е чужденец - може, на чужденци сме свикнали да се кланяме, това не ни обижда...

И Стамболов предложи да бъде избран за български княз (дръж се, читателю!)... турският султан!

Това ошашави всички - помислиха, че е луднал или че си прави майтап. Така помислил и султанът, когато дипломатическият представител на България в Цариград д-р Вълкович му съобщил предложението на българския регент.

А Стамболов не се шегуваше. Една Българо-Турска империя (подобно на Австро-Унгария) решаваше проблемите и на двете държави:

Турция се закрепваше яко на Балканите, а България реализираше тихо и мирно етническото си обединение: Мизия, Тракия, Македония.

Подочули за тази уния, всички държави, начело с Великите сили, настръхнаха: остави другото, но мераците им за Балканите и Мала Азия издъхваха!

Султан Абдул Хамид обаче отказа да приеме българската корона. Като се видяха след години (през 1894) с „малкото човече", както той любовно наричаше Стамболов, и Стамболов му обясни за какво е ставало дума, султанът рече:

- Тюх язък! Що не дойде тогаз лично да ми го кажеш?

Стамболов предложи короната и на румънския крал, но румънците и без това трепереха от съседката си Русия - тя, мине не мине година, си отрязваше по някое парче от нейната територия: я Бесарабия, я Молдова...

И на сръбския крал Милан щеше да предложи, но незасъхналата братска кръв още викаше...

За гръцкия крал Георгиос не можеше да става и дума - той бе женен за великата руска княгиня Олга Константиновна и самоотвержено лъскаше ботушите на още по-великия неин братовчед - любимият нам император всероссийский Александър III...

Мина му през ума да обявят република - нали това проповядваха с Левски и Ботев: „свята и чиста република", но в цяла Европа - монархии, ще ни смажат за два дена...

Не щеш ли, навръх 1 май Стамболов получи от свое доверено лице3 странно известие:

„Положително Ви долагам, че снощи, много късно, г. министър-председател г. Радославов беше в Митрополията при владиката Климент, у когото остана до 12 часа през нощта. Както можах да узная, Радославов дал обещание, че е готов да приеме последното предложение на Русия, т.е. да свали регентството, ако Русия одобри да остане същото правителство или друго е негово председателство".4

В заговора участвал и военният министър полковник Николаев.

Стамболов и преди бе чувал, че „руссото момче", наричано заради полицейските му изстъпления „сопаджията", като пийнело, викало:

- Какво ми се надува Стамболов? Какво представлява той от себе си? Аз съм България. Като му пратя два стражаря да го арестуват - свършва се неговата слава!5

Нямаше вече накъде. „Да дигаме бесилки и за министри ли? Да се избием помежду си ли?" - питаше се Стамболов.

И тогава се сети за онзи, как се казваше... за когото Стоилов му беше писал преди месеци, че го били срещнали в операта или в друг виенски бардак6,

той сам се предложил да стане княз на България, като казал, че бил спечелен за българското дело и бил разположен да приемне българский престол7 - а бе как се казваше този с дванайсетте имена?

Стоилов му отговори телеграфически от Виена:

Кандидата е Фердинанд Максим-Илиан-Карл-Леополд-Мари Бурбон-Орлеан Кохари Сакс-Кобург-Готски, роден в Виена на 26 февруарий 1861 год., поручик австрийски от 11 хусарски полк. Лично твърде богат, сроден е австрийския, германския, английския и белгийския дворове8, уверява, че е персона грата при руския двор (като ни прие, носеше руский орден);правил е дълги пътешествия и ни е направил много добро впечатление.9

- Да тръгва! - отговори му Стамболов.

- Обаче Калноки10, Тиса11, Солсбъри12, Бисмарк13, княз Лобанов14, Франц Йосиф15, а и княз Александър Батенберг ми казаха поверително за Кобурга следното...

- Не ме интересува! - отсече Стамболов. - Ако не изберем княз час по-скоро, ще се избием помежду си.

- Но английската кралица Виктория го нарекла ексцентричен, женствен, страхлив, неверен, суетен и покварен, а крал Едуард бил казал, че е способен на всякакво престъпление...16

- Точно такъв ни трябва! - рече като на инат Стамболов. Но още като посрещна този Фердинанд Максим-Илиан-Карл-Леополд-Мари Бурбон-Орлеан Кохари Сакс-Кобург-Готски на Видинското пристанище, като видя свитата му:

всички чужденци - французи, маджари и немци: граф Дьо Грено - маршал на двореца, мадмоазел Грено, граф Робер дьо Бурбулон - шеф на протокола, майор Фон дер Лааба - таен секретар, д-р Флайшман - личен съветник, д-р Найсер и д-р Икалович - лични лекари, д-р Димитър Станчов - частен секретар, майор барон Добнер - щалмайстер17,

след тях граф Келла, граф Амеде дьо Форас, мадам Де Шеверман, адютанти, ординарци, камериери, готвачи, лакеи и пр., и пр., и пр., бръснати, напудрени, с триъгълни шапки, с позлатени ливреи -

досущ като във френския кралски двор, както го бяхме виждали по картини, едва се побраха в 14 каляски;

като го съзря и Него да слиза от парахода „Ориент":

тънък, строен млад момък, с дълъг бурбонски нос, в парадна униформа на български генерал, с бял калпак и бяло перо, дълго 30 сантиметра, окичен със всякакви ордени и дрънкулки, с женствени маниери на стара кокотка,кожата му нежна и прозрачна, лицето напудрено, пръсти дълги, нокти остри и гладки като огледало, грижливо маникюрирани, на китките - гривни, на всеки пръст по три, по четири пръстена с разноцветни светкащи скъпоценни камъни - рубини, изумруди, редки сапфири,за да ги показва на публиката, държи големия си пръст под скута на мундира, а другите над него - цялата му ръка гори от блясъка на великолепните камъни;присвил дълги мигли над синьо-зелените си студени и остри очи на северен човек, пълни с високомерие, презрение и гнуснявост към своите поданици - „миризливите българи, тази долна раса, тези балканджийски потурановци"18, които се звереха пред туй великолепие - гледат го втренчено, нито шапка снемат, нито глава поклащат...19 -


Карикатура на Ив. Славов от 1912 година. Легенда: Вестникарят изучава мозъчните клетки на Монарха и открива само: паради, самолюбие, смърт, угодничество и пр.

Стамболов не се сдържа и рече на околните:

-Тоя ще ... мама й на България!20

После, преглъщайки горчивото си разочарование, отправи към Фердинанд следните сладки думи:

-Господарю! Българският народ няма да забрави никога, че в толкова тежки минути Ваше Царско Височество благоизволи да вземе в ръцете си знамето на българската чест и независимост. Нека Божието провидение бди над драгоценния живот на Ваше Царско Височество и нека му бъде на помощ да води храбрия български народ към преуспяванието, величието и славата. Да живее Негово Царско Височество княз Фердинанд21

 

Фердинанд язди лъва до деня, когато лъвът почва да гази Фердинанда. (Карикатура от Ив. Славов — Glory от 1913 г.)

(А по-късно, точно след осем години, пак през месец юли (ах, на смъртното си легло, с разцепен череп и отсечени две ръце!) ще произнесе последните си думи:

- Българският народ може да ми прости всичко, но няма да ми прости никога, че докарах на трона Фердинанда!)  цялата статия тук didanov.blog.bg/history/2016/05/01/niama-vlast-na-boga-priiatna-stambolov-amp-ferdinand.1448656

Следва продължение..където ще се разглеждат двете СВ и предимно немско-българските въпроси на «вземане» и «даване»