2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 2120 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.11.2016 00:04
Диляна ДИМИТРОВА
http://www.ploshtadslaveikov.com
Калоян Махлянов е огромна знаменитост в Япония. В Джулюница – също. Като излезе на улицата в Токио – става митинг, у нас обаче може да заведе сина си на катерушките, без да предизвиква навалица – и ще го спрат само приятелите, с които е ходел да играе на реката като малък. Но не само спокойствието в това великотърновско село е причина шампионът по сумо да избере родното си място за почивка през лятото и да доведе съпругата си Асако и децата – Кирил (4 г.) и Мария (1 г.).
Освен на детските площадки, в Джулюница може да срещнете Котоошу в магазина или на пейката пред къщата на комшиите си, където сяда с майка си и нейните приятелки. Не говорят само за Япония, но покрай Калоян всички обичат тази далечна и толкова различна от България страна. Несъзнателно дори като че ли се кланят един на друг в негово присъствие, любезни като японци.
След среща с майка му и баща му – Цеца и Стефан – Калоян Махлянов се съгласи на интервю за „Площад Славейков“. Семейството ни покани в дома си – легендарно място за десетки японци, пристигали през годините да видят къде се е родил този човек-планина, станал герой в толкова консервативната им култура. По време на разговора с Калоян около нас се носеха птичи песни, както и кудкудякането на кокошките от двора. Котоошу говори с лек източнобългарски диалект, и интересно: без никаква следа от чуждестранно произношение.
Чист джулюнчанин
– Днес е Голяма Богородица, предполагам, че е голямо щастие за Вас да празнувате този християнски празник в дома си, а не в Япония. На такива празници не Ви ли тегли повече от обикновено към България?
– Прекрасно се чувствам в Джулюница. Хубаво ми е, когато се прибирам тук, но в началото носталгията беше по-силна, да. Особено първата година, докато се преживеят тия неща. Но животът ми вече е там. Там е жена ми, там са децата ми… И да ме тегли към България, просто… ми е трудно да се прибирам за празниците, три дни ми е пътят с полета. В Япония също ходя на църква, там има руски храмове. Ходя, когато имам възможност, защото работата ми е много напрегната и в повечето време съм извън Токио.
Сумо е част от японската национална религия шинто. Япония е страна с две религии – шинто и будизъм. Повечето японци са слабо религиозни, но спазват обичаите и на двете традиционни религии.
– Наложи ли се, когато сключихте брак, Вие или съпругата Ви да смените религията си?
– Съпругата ми е будистка. Не сме променяли религиозните си убеждения.
– Приключихте активната си спортна кариера, не мислите ли за връщане в България?
– Засега не.
Влиза едно от децата на Калоян – Кирил. Детето казва нещо на японски. Котоошу му отвръща на български, предлага на сина си вода. А майката на Котоошу пита внучето дали иска бухтички, които е приготвила за закуска. Предлага и на нас.
– Можете ли да кажете за себе си, че сте станали в някаква степен японец след 13 години в Япония?
– Не. Човек никога не може да промени корените си. Не може нито националността да си смени, нито мисленето. Роден съм в България и винаги ще си остана българин.
– Чист джулюнчанин?
– Да, аз съм чист джулюнчанин. От Джулюница и от Велико Търново, където съм учил и израснал.
– Майка Ви разказа, че сте заживели във Велико Търново, когато сте започнал първи клас. Когато сте излизали да играете навън, окачвала е на врата Ви ключ за вкъщи и винаги сте се връщали без него…
– (усмихва се) Защото беше с ластик и го изтрелвах, за да видя докъде ще хвръкне. И все го губех.
– Като малък карали ли са Ви да работите в градината – Джулюница е прочута с градините си с домати?
– Никога не са ме карали да работя – приемах труда като нещо естествено, в реда нещата.
– А като си дойдете сега на село, не Ви ли идва отвътре да свършите нещо из градината?
– Не, най-много да откъсна един домат. Нямам време кога да се занимавам. Тук съм за пет дни – ако тръгна да работя в градината, ще ми мине почивката.
– Кой беше озеки във Вашия дом навремето? На кого тежеше най-много думата вкъщи?
„Озеки“ е вицешампион по сумо, това е вторият ранг в дисциплината. Първият ранг, велик шампион, е „йокодзуна“. Котоошу притежава и двете титли.
– (смее се) Майка ми. Когато се наложи, налага думата си със сила. Трима мъже сме в къщата, не й е било лесно.
Стефан и Цеца с младото семейство Калоян и Асако в Токио
Калоян има по-голям брат Нелко, който живее в Канада. И двамата имат по едно момче и момиче. Децата на Нелко често карат летните си ваканции в Джулюница и говорят перфектно български език. На Калоян са по-малки, разбират български, но отвръщат на баща си на японски.
– На майка Ви ли й е било по-трудно с Вас, или на Вас – с нея?
– На майка ми, разбира се – все край печката, край пералнята… Баща ми е като дете, едно яйце не може да си изпържи.
Майка му: – Все ядат, ядат, ядат…
– Вие в Япония ли се научихте да готвите?
Калоян: – Не, тук се научих. Какво мога да готвя ли? Всичко, каквото ми се яде.
Майка му: – Всичко готви. Бях веднъж в болницата, той направил две торти – едната я изядоха децата, а втората направи за нас с баща му.
Калоян: – Като е лятна ваканция – на село яйца колкото искаш, има мляко от кравите. И си правим торти. Като малък мислех да ставам готвач. Готвя всичко, нямам коронно ястие. Стига да ми се яде – правя го с желание. Рецептите бяха от комшийките, гледах как го правят.
Дворът на Калоян Махлянов в Джулюница е пълен с кафези с пойни птици, има – разбира се – и кокошки. Страстта към птиците е на баща му, Стефан. По време на интервюто Калоян извади от клетката малко пиленце, за да му се порадват децата му.
В дома на Махлянови в Джулюница обичат птиците.
– Съпругата Ви как приема българските ястия?
– Понякога ме изненадва – приготвила е мусака, пълнени чушки… В интернет всичко си пише вече, всичко.
– Пълнени чушки в Япония?
– Да, само че там няма големи чушки, а камби.
– Какъв бе сблъсъкът на култури у вас в Япония – примерно когато за първи път опитахте сурова риба?
– Сурова риба в началото ядяха началниците в школата, после средните и накрая най-низшите. За мен нищо не оставаше. Каква сурова риба? Всичко хубаво се изяжда – аз нямах възможността да я опитам. Не е оставало за мен. Първата година бях на ориз и супи.
Сумо е силно йерархичен спорт: старите треньори са бивши състезатели, гледани от младите спортисти като господари.
Майка му: – Като отиде в Япония, започна да сваля килограми. Отслабна от стреса.
Калоян: – Докато се наглася, за една седмица свалих десет килограма. Като пристигнах, бях 125 кг, след една седмица паднах на 115 кг, без диета. По-късно вече бях между 150 и 160 кг.
– Тежаха ли Ви килограмите?
– Не.
– Един ден, като остареете и стигнете отново килограмите на предишния Котоошу…
– Не, не, никога! Няма смисъл, само ще се разболея – от диабет или друго. В България, не знам защо, всички като станат на години ядат много, пият, спят, напълняват, разболяват се и затова живеят докъм 50-60 години. Погледнете некролозите – рядко ще видите човек на 70. Няма по на 90 и 100 години.
В Япония професионалистите в сумо също имат къс живот. Здравословните им проблеми идват от страхотните количества храна, които се налага да поглъщат, за да поддържат високи килограми.
– Смятате, че заради храната в България дълголетниците са рядкост – за разлика от Япония?
– Разбира се – заради количеството и заради качеството на храната.
– Трябва да се признае, че в Джулюница качеството на храната е превъзходно!
– Тук е друго. Какво ми разправят там, в София, за био храни… Елате на село – домати, картофи – всичко от градината е био.. Спокоен живот, чист въздух, ей това ти трябва. На село е много хубаво, но е зле платено. Ако беше добре платено, човек нямаше да произведе двайсет корена домати, а двайсет хиляди. Джулюнският домат е най-хубавото нещо.
– В Япония не Ви ли се е искало да си направите градина с домати?
– (смее се) По-евтино ще ми бъде да ми ги докарат със самолет от България. Как да си направя в Токио градина… Живея в блок, на 40-ия етаж. Няма къде.
В Япония решиха преди мен, че ще ставам сумист
– От баща Ви ли идва физическата сила, която притежавате?
– Физическата сила е наследство и по бащина, и по майчина линия. Въпрос на ДНК. Но само донякъде. След това трябва да си старателен, да работиш, да не търсиш кусури, а да се стремиш да ги надмогваш. В България много често другите те дърпат надолу и ти гледат в паницата. Те не мислят: „Ей, виж го този – работи, трудолюбив е, дай да направим нещо да го настигнем, да го надминем“. А само гледат да го дръпнат назад. Завистта е голяма. А в японската култура е друго.
Семейство Махлянови в Япония
– Най-лошото място в България е интернет – четете ли коментарите по Ваш адрес?
– Не чета нищо в интернет. А в списанията как може да пишат за мен, като не ме познават?! Нито са ме виждали, нито аз съм ги виждал, не ме знаят какъв съм, а пускат интервюта с мен! Кога са правени тия интервюта? Питал ли ме е някой нещо? Ей това най ме е яд. Пишат измислици. Текст – свободно съчинение.
– Търсили ли сте тези хора, да ги попитате защо го правят?
– Не, не ми се занимава. Не ме и ядосват, аз съм вече над тях.
Калоян разказва как е попаднал в сумото. Първоначално започнал в залата за борба в клуб „Етър“ във Велико Търново. Борба свободен стил. Спечелил първото си общинско състезание и желанието да продължи дошло у него само – независимо от липсата на елементарни условия. В залата нямало топла вода и отопление през зимата – налагало се да вдига тежести с ръкавици, за да не залепват ръцете му за щангите, („навън е минус 20, вътре – минус 10 градуса“). Но това не го отказало. По-късно, когато станал студент в Национална спортна академия, решил да се пробва в сумото – в една и съща зала били тренировките заедно с борбата. Привлекли го правилата – няма категории, няма възрастови групи, не винаги по-силният побеждава. Когато спечелил първия си медал на международен турнир, го забелязали от Япония и му предложили да отиде на 10-дневен лагер – да види как се борят професионалистите в страната на изгряващото слънце.
– Как взехте решението да останете в Япония, като професионален сумист?
– Излъгаха ме. Отидох там и ми казаха, че ще ставам сумист. И името ми вече бяха измислили.
Майка му отбелязва, че дотогава двамата с бащата на Калоян не са и чували за съществуането на този спорт.
Как сме се разбрали – аз с моя развален английски и те с техния развален английски – не знам. Не приех веднага, размишлявах. Дойдох си в България, обясних на родителите – майка ми не беше много съгласна, защото искаше да продължа висшето си образование. Трябваше да си прекъсна следването… И сега продължавам образованието си, но в Япония. Уча за треньор по сумо, четвърти курс съм – след половин година завършвам. Японският ми не е като майчин език, но се справям. Състудентите ми непрекъснато искат да се снимат с мен – казват, че били фенове на майка ми, на баща ми, на баба ми (смее се)… Гледам ги като хлапета, защото са по на 20 години.
– Всички българи, които ходят в Япония, казват, че японците ви обожават. Как се справяте с тази слава?
Майка му: – Той само да се покаже, от всички страни започват да се стичат хора, крещят и му тикат листчета с телефоните си в ръцете. Струпва се огромна тълпа и той ни казва да вървим напред, спрем ли – няма тръгване.
– Предполагам тази популярност в началото Ви е била приятна?
Калоян: – В началото никой не ме познаваше – никой не ти обръща внимание. Бях един чужденец в сумото. Когато тръгнах по състезания, да се появявам по телевизията – тогава вече ме забелязаха. Не съм човек, който обича да го снимат, не обичам шумни места – но когато за първи път се случи да ме спрат на улицата, бях много щастлив.
Калоян Махлянов край фонтана в родното село Джулюница
– Като излезете с децата в центъра на Джулюница, стичат ли се хора да Ви поздравят?
– Не, никой. Само тези, с които сме били заедно като деца.
Калоян разказва, че като малък брат му бил по-силен от него, но само до осми клас. Брат му Нелко е година и половина по-голям от него, но Калоян е по-висок – 203 см.
– Високият ръст притеснявал ли ви е като малък?
– Никога. Защо?
– Защото сте огромен!
– (смее се) Никога не съм мислил за себе си като за огромен, винаги съм се имал за нормален, като другите. Не съм имал комплекси – трябва да мислиш положително. А и вкъщи всички са високи.
Като започнеш нещо, трябва да го докараш до край
– Смятате ли, че трудът и дисциплината, в които сте бил възпитаван като дете, са от ключово значение за успеха Ви като спортист?
– Трудът и спортът може би имат нещо общо… Най-важният принцип е: започнеш ли нещо, трябва да го докараш до край – както в работата, така и в спорта. Ако оставиш работата по средата, никой няма да ти я свърши. Ако не продължиш с тренировките, никога няма достигнеш върхова форма и нищо няма да стане от тебе.
– Затова ли не се отказахте от сумото, след като гладувахте една година?
– Не, че съм гладувал – просто не можех да се наглася, да се адаптирам към ситуацията.
– Любопитно ми е как се качват килограми в страна, в която порциите са символични?
– В сумото не са го премислили – дават ти основно въглехидрати, а трябва да приемаш повече белтъчини. На майка ми още като ученик й обяснявах, че на масата всеки ден трябва да има месо, яйца, сирене, кашкавал… Четях много по онова време какъв е подходящият режим на хранене, за да стана по-голям и силен – тогава нямаше интернет, търсех специализирана литература, списания, по-късно се консултирах и с доктори.
Малкият Кирил му казва нещо на японски, Калоян му отвръща на български: Ей сега.
– С тези познания сте добил физиката на Котоошу, когото познаваме. А как отслабнахте толкова много – 50 килограма?
– С малко спорт, с малко глад и с висококачествена храна. Важен е и редът, по който приемаш храната – един от вариантите е да започнеш със зеленчуци, след това месо или риба…
– Десертът?
– (усмихва се) Какво е това десерт?
Майката на Калоян разказва за съпругата на сина си, Асако, че не яде като българите, а само опитва. Може би това е тайната на японския режим на хранене – ние ядем, а те просто опитват храната.
Калоян отслабва драстично, след като напуска активна спортна кариера.
– Като завършите, планирате да отворите школа по сумо в Токио. Как биха приели японците успеха на школа, създадена от чужденец?
– Ще анализират защо съм по-добър от тях и ще тръгнат да ми подражават. В сумото реално няма знания, които да предадат – спортистите завършват осми клас, влизат в школите по сумо, а треньорът им е бивш сумист, също с осми клас. Така е било навремето, преди 200 години, така обучават сумистите и днес. Нищо не се е променило, новото за тях е страшно – затова не го приемат. Ядеш, тренираш и спиш, това е. Няма режим на хранене, нито редуване на натоварване и почивка. Шашнах се като отидох – няма на какво да ме научат! Затова и чужденците са по-добри от тях – те правят нещо различно.
– Кога сте изпитали най-силно щастие в Япония?
– Щастие? Когато станах секитори, изкачих се във втора дивизия – спях вече сам в стая, започнах да получавам заплата, прибрах се за първи път в България… Година и 8 месеца след пристигането ми в Япония. Дотогава бях чирак.
Секитори е борец от една от двете най-горни дивизии в професионалното сумо – макуучи и джурио. Сумистите от тези дивизии получават редица привилегии – месечна заплата и бонуси (в долните дивизии сумистите получават само „джобни пари“), собствен фен клуб, висококачествено мъжко кимоно, собствена стая в школата, в която тренират, услугите на младши по ранг сумисти, които на практика се явяват техни персонални слуги, право да се женят и да живеят извън школата.
Майка му: – Дотогава нямахме сериозен контакт с него. Обаждал се е за кратко по телефона, казва, че е добре. А той никак не бил добре, лежал в болница, контузен. Нямал е право да излиза.
Калоян: – Или се нагаждаш с тамошните условия, или си тръгваш. Как да си тръгна от там по средата? Прекъснах студентските си права в София, за да отида в Япония. И психически, и физически трябва да издържиш. Стискаш зъби.
– Какво бе чувството, което изпитахте, когато спечелихте Купата на императора?
Майка му: – Празник! Качват те в автомобил и те развеждат из Токио…
Калоян: – (усмихва се) Майка ми не можа да дойде, присъстваха баща ми и братовчед ми. Мина като насън. На парада може би са се събрали 1 милион души, не знам…
– С императора имали ли сте възможност да общувате?
– Няколко пъти сме се виждали, президентите като се сменяха… Как се общува с него – казвате си добър ден, как си… И неговата работа не е лесна. Сега има намерение да абдикира, на 82 години е, няма ден почивка.
– Притеснявате ли се за родителите си, че се налага да споделят Вашата известност в Япония?
– Напротив, на баща ми дори му е приятно да е център на внимание. Ако има начин – вместо мен ще ходи навсякъде. В Япония той дава интервюта по телевизиите… е, аз не го гледам (усмихва се).
Баща му Стефан участва в церемонията при излизането на Калоян от сумото.
– Да се върнем в България. Как си обяснявате безразличието на българските политици към обикновените хора като тези в Джулюница, защо не направят поне нещо дребно за тях, за да облекчат живота им?
– Във въпроса ви се съдържа отговорът – безразлични са. Не съм политик, за да ви отговоря защо. А и няма как да стана политик, защото никой не ми държи конците – иначе щях да се ядосвам и нямаше да успея да направя нищо, защото щях да бъда сам. Нещата в българската политика не са никак добрe
– Искало ли Ви се е да вземете родителите си от тук с Вас, в Япония?
– Те не биха дошли. Какво да правят там – погледнете този рай тук.
Ако се върна в България – какво ще работя?
– Трудно ли беше решението Ви да се откажете от българско гражданство?
– Да. Години съм го мислил. Аз съм българин и винаги ще си остана такъв. Документът не прави човека. Тази стъпка беше необходима, за да стана треньор и да продължа живота си в Япония. Но искам да питам хората, които ме обвиняват, че се отказвам от корените си – ако се върна в България, как ще издържам жена си и децата си? Наркотици, побоища по пътищата, какво да работя…? Българин, патриот – добре, но да дойда тук и да умра гладен ли? Япония ми е дала шанс да се развивам. Тук няма как – никой няма да те оцени. Имах възможността да продължа живота си в Япония и я избрах.
– Следите ли новините от България?
– Следя ги – 90% от тях са за това кой кого убил, изнасилил или ограбил – това новини ли са? Търсят се зрелищата, а добрите новини не са добри за медиите – почти никой не пише за тях. Мисленето на българина не отива в добра посока – всеки мисли само за себе си, как да оцелее.
– Грижата за обикновения човек в Япония каква е?
– Всеки помага на другия. Линейката ще те изчака, да видят в коя болница ще те приемат, и те карат директно там – няма случай да ти кажат: „Не можем да те приемем“, и да умре човекът. Там животът има друга ценност. А тук никой нищо не оценява.
Ще ви разкажа какво ми се случи сега, на идване в България. Изпращам по пощата играчка на сина ми, за да стигне преди мен. Отивам в митницата в Горна Оряховица, а митничарят три дни го няма на работа. И аз, и баща ми три пъти ходихме, играчката е там, виждаме я, но не ни я дават. Трябвало да дойде митничарят, но го няма. Искат да платя мито – мито върху лични вещи, детска играчка, която е използвана! Сто лева поискаха. А в Япония питах, като я пращах, и казаха, че няма да има мито. Всеки път, когато се връщам, има проблеми. Крадат с милиони, но искат мито за детска играчка.
За спорта са важни и хората, които не взимат медали
– Вероятно гледате Олимпиадата – защо новините за България от Рио са все за допинг, а не за победи?
– Не мога да кажа. Кое как е станало – знае самият спортист, който сам се е трудил. Базите в България си заминават, липсва целенасоченото трениране, ако някой вземе медал – държавата ще отпусне повече пари за следващата година, по клубовете положението е трагично. Вместо да се занимават със спорт, децата ходят по дискотеки, взимат наркотици, правят си татуировки. Говори се единствено за футбол, за някакви манекенчета… никакъв спорт няма в България. Няма и как да има, защото такава е политиката. Нищо не се развива, за нищо не се плаща. Ще ти дадат 250 хил. лв., ако станеш олимпийски шампион – но 10 хил. атлети участват на Олимпиадата, колко човека от тях ще вземат златен медал?! А преди това колко труд и средства си хвърлил за този успех – някой пита ли се? Много хора не успяват в спорта, за тях нищо не се говори, и държавата ги изхвърля, не се интересува от тях. А те също са важни, защото са част от развитието на спорта. Но дори да не си успял като състезател, после като треньор ще дърпаш напред следващите. Успехите в българския спорт не са успехи на държавата, а лични – на спортиста, а средствата, вложени в него, са дадени от неговото семейство.
– Има ли български спортист, на когото се възхищавате?
– Нямам много връзки с български спортисти. Трябва да познавам човека лично, за да му се възхитя, не става с гледане по телевизията. Едно е да оценяваш спортните му успехи, друго е да му се възхищаваш като личност. Когато са събрани в едно, е нещо страхотно.
– Кога сте се гордял като българин?
– Изпитах гордост, че съм българин на Европейското първенство по сумо. Когато се качих на стълбичката и прозвуча националният химн.
Вие преместихте ли си го.....?
"ДА ПРЕНАПИШЕМ УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИ...
Споменал съм го в темата"http://barin.blog/sport/2016/06/20/uspehite-na-bylgarskite-sportisti.1459115", която може би си чел.
Желая ти всичко хубаво и да пишеш още интересни теми за в бъдеще.
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?