Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2016 22:51 - Всичко е изгубено, ако лошите хора се вземат за пример, а добрите за подигравка.
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 3945 Коментари: 10 Гласове:
8

Последна промяна: 19.11.2016 01:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Попадайки веднъж в Делфи, бъдещите родители на Питагор решили да попитат Пития, пророчицата на Аполон, ще бъде ли съдбата благосклонна при обратния им път в Сирия.

 Делфийският оракул не отговорил на въпроса им, но казал нещо друго, а именно, че ще им се роди син, който ще превъзхожда всички по красота и мъдрост и ще донесе огромни блага на човечеството.

Когато момчето се родило между 600 и 590 г. пр. н. е., по някои твърдения,  в Сидон, Финикия, те го нарекли Питагор, така че името му да бъде във връзка с името Пития, защото те вярвали в нейното предсказание. Питагор попаднал на доста ранна възраст сред евреи и от равините научил много за тайните традиции на Мойсей. Освен това легендата твърди, че той е бил иницииран последователно в египетските, вавилонските, елевсинските и халдейските мистерии (мистериите на Изида в Тива, мистериите на Адонис във Финикия и Сирия, че е учил магия при халдейците, а по-късно станал ученик и на двама брамини в Индия).

Според учението на Питагор, човешкият живот се дели на 4 равни отрязъка. До 20 години човек е дете, до 40 е млад, до 60 е зрял индивид и до 80 е стар. Тези 4 възрасти били алегории на четирите годишни времена, от пролет до зима. След 80, твърдял Питагор, човек вече не принадлежи към живите.

Известна е теоремата на Питагор, доказваща, че сборът от квадратите на двата катета е равен на квадата от хипотенузата при правоъгълния триъгълник.

 

Тъй като питагорейската математика в посветителската си част твърде малко се различава от Кабалата, можем да приемем тук, че ще се занимаваме и с тази математика. В основата й стои идеята, че всички числа  могат да бъдат приведени до числата от 1 до 9, ако събираме помежду им техните цифри, и после отново ги събираме, докато постигнем желаното просто число.

Освен това Питагор е твърдял, че Земята е кръгла и обитаема във всички посоки. Смятал е, че въздухът, който живеещите на земята същества дишат, е груба и относително неподвижна материя, и че именно той ги прави смъртни. И е вярвал, че въздухът на небето е направен от някаква фина и подвижна  есенция, която придава божествени характеристики на Слънцето, Луната и звездите, и че те са потопени в тази есенция, която всъщност е елементът на универсалния живот.

Като мистик Питагор е изповядвал реинкарнацията, твърдял е например, че той самият е воювал при Троя и е бил тежко ранен лично от Менелай; и че задачата на всичките човешки прераждания е душата да се пречисти и да стане съвършена.

Веднъж се скрил в някаква дупка, издълбана под самата му къща и изчезнал за една година от света. Когато излязъл, разказал на хората какво се е случило през времето на неговото отсъствие и всички били много впечатлени от това му знание. Те го помолили да вземе съпругите им като ученички и да им предаде своята мъдрост; оттогава е известна питагорейската школа на жените от Кротон (някогашна гръцка колония, намираща се в днешна Италия), наричани още “питагорейки”.

Твърдял, че боговете не обичат кръвни жертви и сам им принасял единствено хляб и сладкиши. Че онези, които жертват животни пред олтарите, постигат тъкмо обратното на това, за което молят боговете. Хранел се само с хляб, мед, плодове и зеленчуци, с изключение на бобови растения, не пиел нищо, освен вода. Имотите на неговите ученици принадлежали на всички и постъпването в школата му  изисквало отказ от притежание на лична собственост. Така никой не бил нито беден, нито богат, а богатството на някои негови ученици служело за изхранването на останалите бедни, но даровити младежи.

Първите 5 години от обучението си учениците прекарвали в абсолютно мълчание и слушане на напътствията и указанията на своя пряк учител. От тези, които издържали изпитанието с мълчание, бил избиран един, на когото се позволявало да се срещне със самия Питагор и да говори с него. Именно от тези допуснати в кръга му хора той избирал по-късно своите ученици.

В основата на неговото поведение стояла идеята за безстрастието. Той ходел облечен в бяла памучна тога, която винаги била чиста. Бил представителен човек, с хубава стройна фигура и красиво лице. Твърди се, че никой никога не го е виждал усмихнат или гневен, никога не държал роби и хората почтително се отдръпвали, когато го виждали да се приближава, правейки място за кръга на неговите ученици, в чийто център стоял той и преподавал. Към Кротон се стичали посетители от всички краища на земята, които считали за чест да прекарат дори и една кратка минута в неговото присъствие. Учениците му го смятали за Аполон, възхитени от физическата му красота и голямата му мъдрост. Те били убедени, че в неговото тяло живее бог.

(Ще се натъкнем на този модел и нататък: безмесна храна, безимотност, безстрастие и безбрачие, когато говорим и за други посветени на различните древни школи.)

Мнозина били облагодетелствани от близостта си до него, така например скитът Залмоксис, който бил негов прислужник, толкова напреднал духовно чрез общуването си с великия посветен, че като се завърнал обратно в родината си, бил приет от невежата тълпа в редиците на боговете и дори му били принасяни жертви. Питагорейството е захранило с идеи не една по-късна школа. Прието е да се смята, че учението на есеите е почти изцяло построено върху питагорейските символи.

 

Според Питагор, в началото на всички неща стои Единицата, от която произлизат останалите числа, от тях произлизат точките, от точките линиите, от линиите повърхнините, от повърхнините телата, и от телата четирите мистични елемента огън, въздух, вода и земя, от които пък произлиза целият свят.


Животът, както и смъртта на Питагор са голяма загадка. Една от легендите твърди, че недопуснати до школата му ученици запалили къщата му в Милет, където той се намирал в момента. Други твърдят, че самите кротонци предизвикали пожара, от страх той да не стане господар на страната им. Виждайки огъня, той се оттеглил заедно с 40 свои ученици в гората, където всички умрели от глад.

Един от вариантите твърди, че бегълците били изправени пред необходимостта да прекосят поле с млад боб, и Питагор предпочел да загинат от ръцете на враговете си, но не и да стъпчат растенията.

 

Каквато и да е истината, легендата твърди, че по онова време Питагор бил на 100 години, което, според неговите собствени твърдения, означава, че от 20 години така или иначе вече не принадлежал към живите.

http://www.ranina.eu


Питагор пристига в Кротон и предизвиква истинска революция, тъй като тогава градът е на път да възприеме сладострастния живот на съседния град Сибарис. Порфирий и Ямблих описват първите стъпки на Питагор, подхождащи по-скоро за магьосник, отколкото за философ. Той събира младежите в храма на Аполон и с красноречието си съумява да ги изтръгне от разврата. Събира и жените в храма на Юнона и ги убеждава да занесат златотканите си дрехи и накитите си в храма като символ на поражението на суетността и разкоша. Той обвива в грациозност строгостта на наставленията си, неговата мъдрост е като пламък, който сгрява всички. Красотата на лицето му, благородството на личността му, обаянието на жестовете и на гласа му пленяват всички. Жените го сравняват с Юпитер, а младежите - с Аполон. Той очарова и увлича множеството, като говори, че е влюбен в добродетелта и истината.

Сенатът на Кротон, Съветът на хилядата, е разтревожен от влиянието на Питагор. Той повиква философа, за да даде обяснения за поведението си и най-вече за средствата, с които властва над умовете. За него това е повод да развие идеите си за възпитанието и да докаже, че те не заплашват, а укрепват дорийското устройство на Кротон. Той убеждава много от богатите граждани и сенаторите и им предлага да създаде с учениците си школа.Това братство от посветени в тайните ще живее в специално построена сграда, но без да страни от гражданския живот. Учениците, които заслужават името учител, ще преподават физични, психологични и религиозни науки. Колкото до младежите, те ще слушат уроците на учителите си и постепенно ще бъдат посвещавани в тайните в зависимост от способностите и волята им под надзора на ръководителя на школата в началото те ще се подчиняват на правилата на общежитието и ще прекарват по цял ден в школата под погледите на учителите си. Онези от тях, които искат да станат истински членове на братството, трябва да оставят имотите си на доверено лице при условие, че ще им бъдат върнати, когато пожелаят. В школата ще има отделение за жените, които ще бъдат посвещавани в тайните по начин, подходящ за техния пол.

Това намерение се приема радушно от сената на Кротон и след няколко години в околностите на града се издига сграда, заобиколена с колонади и красиви градини: Гражданите на Кротон наричат това здание храм на музите. И наистина в центъра, близо до скромното жилище на учителя, се издига храм, посветен на музите.

Така се ражда школата на Питагор, която е едновременно училище за възпитание, академия на науките и малък образцов град, управляван от велик посветен в тайните. На теория и на практика, чрез единението на науката и изкуството посвещаваните постепенно усвояват науката на науките, вълшебната хармония на душата и на вселенския разум, която питагорейците възприемат като тайна на философията и религията. Школата на Питагор е много интересна за нас, защото тя представлява най-забележителният опит за светско посвещаване в тайните. Тя слива елинизма с християнството и така присажда плода на науката към дървото на живота. Тя успява да постигне вътрешното и живо осъществяване на истината, която единствена може да поддържа дълбоката вяра на човека. Това осъществяване е ефимерно, но има решаващо значение и е плодотворно по силата на примера си.

За да разберем това, нека влезем в школата на Питагор заедно с новопостъпващия в нея и нека го следваме стъпка по стъпка при неговото посвещаване в тайните.

 

  ИЗПИТАНИЯТА

Бялата сграда на братята, посветени в тайните, сияе на върха на хълм сред кипариси и маслинови дървета. Ако човек минава долу по брега, той вижда колоните, градините и гимназиона. Храмът на музите заема две крила на сградата и има овална, много красива колонада. Терасата на външните градини господства над града с неговия сенат, с пристанището и с площада на събранията. В далечината заливът се разстила между стръмните брегове като в ахатова чаша и Йонийско море се простира до хоризонта с лазурните си багри. Понякога жени с разноцветни дрехи излизат от лявото крило и слизат в дълги редици към морето по алеята с кипарисите. Те отиват да извършат обредите си в храма на Церера. Често и от дясното крило излизат мъже, облечени в бели дрехи, и се изкачват към храма на Аполон. Придирчивото въображение на младежта се увлича от мисълта, че школата на посветените в тайните е поставено под закрилата на тези две божества: едното - Великата богиня - съдържа в себе си дълбоките тайни на Жената и на Земята; другото - Слънчевият Бог - разкрива тайните на Мъжа и на Небето.

И така, малкият град на избраните грее над многолюдното селище. Спокойната му тишина привлича благородните инстинкти на младежите, но те не виждат нищо от това, което става вътре, а и знаят, че не е лес но да проникне човек там. Само жив плет защищава градините на школата и входната врата е отворена цял ден. Но там стои статуя на Хермес, на която е написано: "Нечестивци, назад!" Всички уважават тази заповед, тази повеля на Тайните.

Питагор много трудно приема нови хора, като казва, че "не от всяко дърво става Меркурий". Младежите, които искат да постъпят в школата, трябва да преминат различни  изпитания.  Препоръчани  от родители те си или от някой, учител, те получават възможност най-напред да постъпят в гимназиона, където се занимават с игри, подходящи за възрастта им. Още от пръв поглед младежът забелязва, че тази гимназия не прилича на градската. Там не се чуват викове и шум, липсват смешното самохвалство и суетната походка на борците, които се оглеждат недоверчиво и показват на враговете си силата на своите мускули. Там въз питани и любезни младежи се разхождат по двама под колонадите или играят на арената. Вежливо и просто те канят новодошлия да участва в разговорите им, като че ли е техен приятел, без подозрение, без злобни и подигравателни усмивки. На арената те се упражняват да тичат, да хвърлят късо копие, водят и мними битки под формата на дорийски танци, но Питагор строго забранява борбата в школата, като казва, че е излишно и дори опасно заедно със силата и подвижността да се развиват гордостта и омразата. Той твърди, че хората, чието предназначение е да развиват добродетелите на приятелството, не трябва взаимно да се повалят на земята и да се търкалят по пясъка като диви зверове; че истинският герой може да се бори смело, но без бяс; че омразата принизява човека и го лишава от човешкото му достойнство. Учениците повтарят тези правила на учителя, за да покажат пред новодошлия преждевременната си мъдрост. В същото време те го молят да изказва своите мнения и свободно да оборва техните. Насърчаван от тях, наивният новак бързо показва истинската си природа. Щастлив от това, че го слушат и се възхищават от думите му, той говори пространно, колкото иска. През това време учителите го наблюдават, без да му правят някакви забележки. От време на време идва и Питагор, който преценява жестовете и думите му. Той обръща особено внимание на походката и на смеха на младежите. Смехът, твърди той, показва характера и никаква преструвка не може да разхубави смеха на злия човек. Питагор дотолкова задълбочено е изучил психиката на човека, че умее да чете в дъното на душата. От тези подробни наблюдения учителят си съставя мнение за бъдещите си ученици. След няколко месеца идва време за решителните изпитания. Те приличат на египетските, но са много по-смекчени и подходящи за природата на гърците, чиято впечатлителна душа не би понесла смъртния ужас на подземията и гробниците в Мемфис и Тива. Кандидатът за посвещаване в тай ните прекарва една нощ в пещера в околностите на града, където според легендите имало чудовища и при видения. Онези, които нямат силата да понесат зловещото усамотяване в нощта, които отказват да влязат в пещерата или побягват оттам, преди да се съмне, не са достойни да бъдат посветени в тайните и се връщат при родителите си.

Нравственото изпитание е по-сериозно. Внезапно, без никаква подготовка, една сутрин ученикът е затворен в тъжна и гола килия. Учителите му оставят една плоча и студено му поръчват да открие смисъла на някой питагорейски символ, например: "Какво означава триъгълникът, вписан в окръжност?", или: "Защо додекаедърът, вписан в сферата, е число на вселената?" Ученикът прекарва дванайсет часа в килията с плочата, със задачата, яде само сух хляб и пие вода. После го завеждат в една зала, където са събрани всички новопостъпили ученици. Сега те имат право безпощадно да се подиграват на нещастника, който се явява пред тях намръщен, гладен и дори като че ли за нещо виновен.

- Ето го - викат те - новия философ. Колко вдъхновено е лицето му! Той ще ни разкрие размислите си. Не крий онова, което си открил! Говори за всички символи! След един месец ти ще станеш велик мъдрец!

Учителят наблюдава внимателно поведението и лицето на младежа. Ядосан и изнервен от глада, отрупан с подигравки и засрамен, защото не е могъл да реши неразбираемата за него задача, той трябва с всички усилия на волята си да запази самообладание. В такива случаи някои плачат от яд; други пък не могат да сдържат нервите си и трошат гневно плочите, като сипят хули върху школата, учителя и учениците му. Тогава Питагор се появява и казва спокойно, че тъй като ученикът не е издържал изпитанието на самолюбието, той го моли да не се връща повече в школата, за която има толкова лошо мнение и където най-основните добродетели са приятелството и уважението към учителите. Учуденият кандидат си заминава засрамен и понякога дори става опасен враг на школата, като прочутия Цилон например, който настройва народа против привържениците на Питагор и предизвиква разрушаването на школата. Но други младежи устояват на нападките и шегите, отговарят на предизвикателствата с умни и духовити разсъждения и дори за явяват, че са готови да преминат още сто изпитания, за да могат да получат дори само частица от мъдростта. Те биват тържествено приети за посвещаване в тайните и съучениците им с радост ги поздравяват.

Първа степен: Подготовка

Новопосвещаването  и  питагорейският живот

Новопосвещаването, наречено подготовка (параскейе), продължава от две до пет години.

Новопосвещаваните, слушателите, са длъжни да пазят пълно мълчание в часовете. Те нямат право нито да възразяват на учителите си, нито да оспорват изводите им. Задължени са да ги слушат с уважение и пос ле дълго да размишляват. Музата на мълчанието - статуя на жена с дълго було и с пръст, поставен пред устните - непрекъснато напомня това правило на ученика.

Питагор не мисли, че младежите са способни да схванат началото и края на нещата. Той смята, че упражненията във водене на разговори и правене на разсъждения, преди да бъде разкрит пред учениците смисълът на истината, е занимание за празнодумци и претенциозни софисти. Преди всичко той иска да развие у учениците си основната и висша способност на човека: съзерцанието. Затова той не им преподава тайнствени и трудно разбираеми неща. Учителят започва от естествените чувства, от първите задължения на човека при навлизането му в живота и показва свързаността им с всеобщите закони. Отначало той развивал-Любовта на учениците към родителите им, засилва това тяхно чувство, като оприличава идеята за бащата на идеята за Бога, великия създател на вселената.

-  Не съществува нищо по-свято от бащинството - казва той. - Омир нарича Юпитер цар на Боговете, но за да покаже цялото му величие, го назовава още и баща на Боговете и хората.

Питагор сравнява майката с великодушната и благотворна Природа. Както Изида създава звездите, както Деметра ражда земните плодове и цветя, така и майката храни детето с всички радости на света. Ето защо синът е длъжен да вижда и да почита в лицето на баща си и майка си земните образи на тези велики божества. Той доказва също, че любовта към родината произлиза от любовта на детето към майката. Родителите са ни дадени не от случайността, както мислят невежите, по един по-висш и изначален порядък, наречен щастие или нужда. Родителите трябва да бъдат почитани, но приятелите трябва да бъдат избирани. Новопосвещаваните са длъжни да си изберат по един приятел. По-младият трябва да търси у по-големия добродетелите, които той самият цени и иска да придобие, и двамата заедно трябва да се стремят към водене на по-добър живот.

- Приятелят е едно второ Аз - казва учителят. - Той трябва да бъде почитан като Бог.

Питагорейският устав налага на слушателя пълно послушание към учителя, но му предоставя пълна свобода в очарованието на приятелството и дори го превръща в средство за постигане на всички добродетели, като го възвеличава като музика на живота и като път към идеалното.

Така се провежда енергията на индивида, моралът става жив и поетичен, а правилникът, приеман с любов, престава да бъде ограничителен и дори утвърждава индивидуалността. Питагор иска да превърне дисциплината в съгласие. Освен това моралното знание се превръща във философско знание, защото доловените отношения между обществените задължения и космичните хармонии позволяват да се предусеща законът за аналогиите и за световните приливи. В този закон се крие принципът на Тайните, на тайното учение и на всяка философия. Така умът на ученика свиква да съзира следите на невидимия порядък върху видима та реалност. Общите правила, тези кратки, но точни предписания, разкриват перспективата на един по-висш свят. Сутрин и вечер златните стихове звучат в ушите на ученика заедно със звуците на лирата:

 

Отдавай на безсмъртните Богове почитанието, което им дължиш.

Свято пази вярата си.

В коментара към това правило на ученика се доказва, че Боговете, видимо различни, са всъщност едни и същи при всички народи, защото отговарят на умствените и душевните сили, които действат в цялата все лена. Ето защо мъдрецът може да почита Боговете на народа си, като същевременно схваща същността им по по-различен начин, отколкото простолюдието. Веротърпимостта, единението на човечеството, единството на религиите в езотеричната наука - тези нови идеи смътно изплуват в ума на новопосвещавания ка то величествени божества, съзерцавани в лъчите на залязващото слънце. А златната лира продължава да наставлява:

Почитай паметта

На благодетелните херои, на духовете-полубогове.

Зад тези стихове новопосвещаваният вижда да блести като през прозирно було божествената Психея, човешката душа. Небесният път сияе в ослепителна светлина. Защото в почитта към хероите и полубоговете посветеният в тайните съзерцава учението за бъдещия живот и тайната на световната еволюция. Тази голяма тайна още не е разкрита на ученика, но учителите му го подготвят да я разбере, като му говорят за йерархията на съществата, които са по-висши от човека, за хероите и полубоговете, ръководителите  и  покровителите  на човечеството. Те поясняват, че това са посредниците между човека и божеството, че чрез тях той ще може постепенно да се приближи до Бога, като живее с херойските и божествените добродетели. "Но как мога да общувам с тези невидими духове? Откъде идва душата? Къде отива тя? И защо съществува мрачната тайна на смъртта?" Новопосвещаваният не се осмелява да изрече тези въпроси, но те се четат в очите му, в вместо отговор учителите му посочват земните херои, статуите в храмовете, душите, прославени на небето, и огнената крепост на Боговете, в която Херакъл успява да проникне.

В същността на древните тайни всички Богове се сливат в един-единствен и върховен Бог. Това откритие заедно с всички негови последици е ключът на космоса. Затова той се пази за самото посвещаване в тайни те и е още съвсем непознат за новопосвещавания. Засега му позволяват да се подготвя за тази истина с онова, което му говорят за силите на Музиката и на Числата. Питагор говори на учениците, че числата съдържат тайната на нещата и че Бог е всемирната хармония.

Седемте свещени тона на седемструнната лира отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети и на седемте начина на съществуване, които се възпроизвеждат във всички области на материалния и духовния живот. Музиката на тези тонове настройва душата и я хармонизира, за да трепти в такт с диханието на истината.

Катарзисът, пречистването на душата, съответства задължително на пречистването на тялото, което се постига чрез хигиената и чрез строгата дисциплина на нравите. Победата над собствените страсти е първото задължение на посвещавания в тайните. Човекът, който не възцарява хармонията в собственото си същество, не може да отразява божествената хармония. Идеалът на питагорейския живот обаче няма нищо общо с асктазата, защото тук женитбата се смята за свята. На новопосвещавания се препоръчват непорочният живот и чистотата на нравите, а на посветените в тайните - умереността като сила и съвършенство.

- Не отстъпвай пред сладострастието, освен ако искаш да пропаднеш - говори учителят.

Той добавя, че сладострастието само по себе си не съществува, и го сравнява с песните на сирените: когато човек приближава към тях, те изчезват и след тях по подводната скала, заливана от вълните, остават са мо строшени кости и кървави меса. А истинската радост прилича на концерт на музите, който оставя в душите небесна хармония. Питагор вярва в добродетелите на жената, посветена в тайните, но няма доверие в обикновената жена. Когато един ученик го пита кога ще му бъде позволено да приближи жена, той отговаря иронично: "Когато ти омръзне спокойствието."

Питагорейският ден протича по следния начин. Щом пламтящото кълбо на слънцето изплува от сините вълни на Йонийско море и позлатява колоните на храма на музите над дома на посветените в тайните, младите питагорейци запяват химн в чест на Аполон и изпълняват дорийски свещен танц. След задължителното измиване те се разхождат до храма в пълно мълчание. Всяко пробуждане е възкресение и съдържа същата невинност. В началото на деня душата трябва да се съсредоточи в себе си и да съхрани чистотата си за сутрешния урок. При свещената ограда учениците наобикалят учителя или неговите тълкуватели и урокът продължава под прохладните сенки на високите дървета или на колонадите. На обяд те се молят, призовавайки хероите и благосклонните духове. Езотеричната традиция твърди, че добрите духове предпочитат да посещават земята в светлината на слънцето, докато злите духове обичат сумрака, тъмнината и се движат в атмосферата с настъпването на нощта. Учениците обядват с хляб, маслини и мед. Следобедът е посветен на гимнастически упражнения, а после на учене, размисли и подготовка за следващия урок. След залез-слънце се извършва още една обща молитва, изпява се химн в чест на космогоничните Богове, на небесния Юпитер, Провидението, Минерва и Диана, покровителката на мъртвите. През това време в олтара горят смирна, манна и тамян и химнът заедно с благоуханния дим се издига към небето, когато първите звезди проблясват в бледата синева. Денят завършва с вечерята, а после най-младият ученик чете нещо, което най-големият коментира.

Така преминава питагорейският ден - бистър като извор и ясен като безоблачна утрин. Годината се измерва според големите астрономически празници. Завръщането на хиперборейския Аполон и празникът на тайните на Церера събират новопосвещаваните и посветените в тайните от всички степени - мъжете и жените. Девойки свирят на лири от слонова кост, омъжени жени с пурпурни наметала пеят в хорове - по-къс но трагедията подражава на техните песни с хармоничността на строфите и антистрофите. В тези големи празници, когато грациозните танци и хармоничните песни на хоровете издават присъствието на самия Бог, новопосвещаваните предусещат тайните сили, всесилните закони на възторжената вселена, на дълбокото и прозрачно небе. Сватбите и погребенията са по-задушевни, но не по-малко тържествени. Тук се извършва и една оригинална церемония, която силно въздейства на въображението. Когато някой от новопосвещаваните доброволно напуска школата, за да се върне към обикновения живот, или когато някой ученик издава тайна на учението (това обаче се случва един-единствен път), посветените в тайните му издигат гробница при свещената ограда - все едно че е умрял. Тогава учителят казва:

- Той е по-мъртъв от мъртвите, защото се завърна в порочния живот. Тялото му се движи между хората, но неговата душа е мъртва. Да го оплачем!

И тази гробница, издигната за жив човек, го преследва като призрак и като зловещо предсказание.

http://margiv.blog.bg ВЕЛИКИТЕ ПОСВЕТЕНИ - Питагор




Гласувай:
8
0



1. germantiger - Поздрави
18.11.2016 06:25
Според великобългарите този е гаден грък или сияен трак?!
цитирай
2. didanov - пеласгийският произход на Питагор
19.11.2016 02:07
Порфирий /Малх 234-305 г./ в книгата си "Животът на Питагор", говорейки за бащата на философа /Мнесарх/, отбелязва, че той бил тиренец, от тези тирени /тирсени/, които заселили Лемнос, Имброс и Скирос /тези острови били заселени с пеласги от Тракия/. Той произхождал от Самос, където бил роден и Питагор. В Самос се намирало едно от главните светилища на Хера Самоска или Пеласгийската Хера, което подсказва за съществуване на древен пеласгийски етнически слой.
В биографичните си бележки за Питагор Диоген Лаерций посочва Самос за роден град на философа и той бил завладян от атиняните, след като изгонили оттам тирените. От Херодот знаем, че Самос участвал в съюза на дванадесетте йонийски градове, сред които имало и част от пеласги. Самос се отличавал от другите градове с особеното си наречие.
Името Самос, което има пеласгийски произход, както вече бе отбелязано, ни дава едно научно доказателство, за да приемем, че едни от първите обитатели на острова са били пеласги-тирсени. Пак според Диоген Лаертски, Питагор имал двама братя - по-страши Евном и по-младши Тирен /вероятно наречен така според родния град на баща му - гр. Тир в Сирия/.
едно косвено доказателство за това, че някога островите покрай западното крайбрежие на Мала Азия са били населени с пеласги. По време на византийския император Лъв III, между 710 и 734 г. била извършена административна реформа, според която морската тема /област/ включваща егейските острови покрай западното крайбрежие на Мала Азия, била нарачена Егеос Пеласгос /Aegeos Pelasgos/. И до тогава още се е помнела и съхранила традицията за пеласгийския етнос в Егеида. Помнели са и думите на Херодот /VII, 95/: "Островитяните и те били пеласгийски народ, който по-късно бил наречен йонийски по същата причина, както и преселниците от Атина - жителите на дванадесетте йонийски градове" ......".
Майката на Питагор Партения /Питаида/ също е била местна от остров Самос и се е славела с необикновена красота. Тя била дъщеря на жреца от главния храм на Аполон и от рода на Анкей - древния основател на колонията на о. Самос. Според Ямвлих Халкидски, той също извежда родословието на майката на Питагор от рода на Анкей - вожд на племената на лелегите /според някои те са преселници от Атлантида!/, населяващи крайбрежието на Елада до идването на гръцките племена в историческо време. Съгласно Аполоний Родоски, Анкей е един от участниците в похода на аргонавтите /"Аргонавтика" I, 188/.
Теопомп и Аристоксен считат Питагор /според родословието на баща му/ за тиренец /етруск/ от един от островите в Егейско море, откъдето в последствие тиренците били изгонени от атиняните /вероятно отново се има предвид остров Самос/. Тази версия, вероятно е свързана с това, че етруските в очите на гърците били носители на тайнствено религиозно учение и етруския произход на Питагор обяснява неговата собствена религиозна доктрина. Заедно с това то обяснява и неговата неочаквана емиграция именно в Италия, където се установяват етруските /троянците; траките дардани/ водени от цар Еней след падането на Троя. Кротон, където се установява Питагор е бил етруски град.
Порфирий в "Животът на Питагор" посочва, че баща му Мнесарх е от град Тир и е тиренец, от тези, които се заселили на остров Лемнос. От Лемнос той ходил по работа в Самос, останал там и получил гражданство и се оженил там за Партения /Партенис/ от рода на цар Анкей. А когато ходел по търговски дела в Италия, винаги взимал и малкия Питагор със себе си...
цитирай
3. didanov - Цитати на Питагор (582 пр.н.е. — 496 пр.н.е.)
19.11.2016 02:09
Колкото и да са кратки думите "да" и "не", те изискват най-сериозния размисъл
Ако можеш да си орел не се напъвай да си пръв сред гаргите
В изблик на гняв не бива да се говори, нито да се действа
Временният неуспех е винаги по-добър от временният успех
Животът е като представление — в него най-често най-лошите измежду хората заемат най-добрите места
Животът е като стадион. На стадиона някои идват да се състезават, други да търгуват, най-щастливите да гледат и да се наслаждават. Така и в живота едни се раждат жадни за слава, други — за печалба, а философите — единствено за истината
Ласкателството е като нарисувано оръжие — привидно хубаво, а полза никаква
Не прави нищо срамно нито пред другите, нито насаме. Нека върховният ти закон бъде самоуважението ти
Нищо не е толкова поучително, колкото летописът на нашите заблуждения
Общуването с жени винаги води до беди
По следите на леността върви бедността
По-лесно е да умрем за жената, която обичаме, отколкото да живеем с нея
При самохвалците, както и при позлатеното оръжие, вътрешното не отговаря на външното
Спестявайте сълзите на децата си, за да могат някога да ги леят на гроба ви
Чашата на живота щеше да сладни непоносимо, ако в нея не капеха и малко горчиви сълзи
Шегата, подобно на солта, се ползва умерено
цитирай
4. germantiger - ...
20.11.2016 09:34
до момента:

баща му е тиренец, но не българин или трак

майка му местна на завладян от атиняните остров с пеласги преди тях - ще рече майката е потомка на атиняни или микс?

та какъв е сияен трак или гаден грък?
цитирай
5. germantiger - ...
20.11.2016 09:51
труден ли е отговора - да помогна

не е трак, не е грък, българин въобще

принадлежи на гръцката култура - това е

или греша?!
цитирай
6. didanov - пеласгите-тирсени - предгръцки ...
20.11.2016 11:15
пеласгите-тирсени - предгръцки народ, обитавал някога Пелопонес и Тесалия преди идването на Гърците." Е. Потие допуска преселване на пеласги от Гърция през Адриатическо море в Италия.Тукидид нарича пеласгите тиренци, други "Тирсени".
Етрудкиър също са били пеласги. "Хеланик от Лесбос (V в. пр.н.е.) казва, че тиренците се наричали по-рано пеласги; те били прогонени от гърците и след като се заселили в Италия, приели името етруски". Това съобщават и др. гръцки автори - Тукидид, Страбон и др. и твърдят, че 17 поколения преди Троянската война (1184 г. пр.н.е.) пеласгите са се заселили и в Италия (около 1750 г. пр.н.е.).

Вл. Георгиев и др. учени считат, че народът на о-в Крит през неолита (6000-2600 г. пр.н.е.) е бил пеласгийски. Преди нахлуването на древните гърци в Егея на Балканския полуостров са живели родствени народи - пеласги, траки, термили, лелеги и др. и езикът на пеласгите е родствен на тракийския." За Херодот (I.57) и езикът на пеласгите, т.е. на завареното от гърците местно население, е "варварският", а не някои от варварските, както би се изразил, ако считаше, че съседите говорили на различаващи се помежду си езици". В подкрепа на това е написаното също от Херодот, че "...(траките) носят много имена - всеки според областта си, но всички те се ползват от еднакви закони за всички неща..."
цитирай
7. germantiger - ...
21.11.2016 18:08
повтаряш се и лъсваш

- майка му както казах е каква - миск или наследник на атиняни - тук трак няма или почти

- баща му е наследник евентуално на пеласги, но пеласгите не са българи, дори не траки и това науката не може да заяи със сигурност

ако ще да са башкъ траки, каквито не со остава фундамента - този е елинска култура - защо - да оибяснявам ли при кого твори, от кого се учи, кого сам на свой ред учи, от коя култура пие и какво в нея остава

та дойдохме не на моето, а на онова което науката е оставила аз грубичко го преповторих, ще рече науката е ок
цитирай
8. didanov - за мен няма значение какъв по произход е бил Питагор защото той е надраснал всичко земно, но щом искаш:
21.11.2016 19:54
1.Според Херодот земята наречена по негово време Гърция е носела в миналото името Пелазгия
2.В далечното минало дедите ни са наричани с имената траки и пелазги (пеласти), поради тази причина специалистите въвеждат термина трако-пеласгийски език.
3. Плутарх съобщава, че пелазгите са обиколили значителна част от света и са покорили много народи. На тях бива приписано дори основаването на Рим
4.Плиний Стари свидетелства, че не гърците, а пелазгите са тези, които дават азбуката на латините
5.Диодор Сицилийски твърди, че пеласгите са първите хора, които използват кадмейските (финикийските) букви и поради това те са наричани още пеласгийски
6. Някои автори откриват в изворите и друго двучене на името пеласги - пелгари. авторите транскрибират пеласги като пелгари - българи - по езикови правила, палатализации и пр.Така де обяснява, защо древните историци пишат, че Ахил и мирмидонците са българи и други неща.
7.Историята на античния свят твърди, че пеласгите са населявали Апенините, Балканите и Западната част на Мала Азия. В ранното средновековие на същите територии ние откриваме българи.
8. Корените на етнонимите "пеласги" (пречупен през гръцка транскрибция) и "българи" имат почти пълна аналогия помежду си - П-Л-СГ = Б-Л-Г.
9. в праисторията на Балканите е живеел народ на име БОЛГ/справка староирландските саги/, когото гърците наричали ПЕЛАСГ
10. Само гърците и римляните пренебрежително са ги наричали траки (сиреч варвари). Самите те са се наричали пеласги (бляскави, синове на Бал, Слънцето), бали (велики, божествени, бели, светли, бляскави), белги, балти, балхи (валахи - поради гърцизиране "б"->"в"), бактрийци, балгари, болгари, българи.
11. Един от най-уважаваните археолози на нашето време сър Колин Ренфрю, отбеляза точно и ясно в книгата си: “Археология и език”, че тракийският не се е различавал много от езика, говорен днес в България.

Английският е загубил около 85% от речника си за 1000 години, докато българският се различава от документирания тракийски не повече от 10%.
цитирай
9. germantiger - za truda i sprawkata blg, postinga ti e hubaw wpro`em
22.11.2016 00:09
някои глупости при теб

английски на 1000 г няма - има староанглийскив смисъл на старогермански и саксонски, има нормански, френски и латински думи, ще рече няма как да загуби 85% от словното си богатство

докумнетиран тракийски няма - има 60 думи, според фантастите 600, има Документирани" извори които не са език в смисъл на словно богатство, структура, развитие и пр.

балтите не са българи, бактрите не са българи, белгите не са българи, българите не са траки итн

има едни саги за народ фир-болг, народ уродлив от джуджета, народ тираничен, заробил островите и след възстание избит от островитяните

българите не ги откриваме на апенините, мала азия и балканите - откриваме ги в алтай, до китай, на волга, в степите на украйна и едва СЛЕД това на балканите, на апенините, в панония итн

траки не знаи българи - траки е ОБЩО НАЗВАНИЕ ЗА БОЛ ПЛЕМЕНА И НАРОДИ вероятно различни по произход, език, белези итн

пелазгите са били един Бог знае какви - до момента науката не ги е "направила" траки или българи, вие може да ги направите всякакви
цитирай
10. didanov - В изблик на гняв не бива да се говори, нито да се действа- Питагор
22.11.2016 01:01
възраженията за езика към сър Колин Ренфрю, не към мен.
за твоите безпочвени твърдения са далеч от научните - ще трябва тепърва да ги доказваш. аз ти изброих поне 5 древни автори, също и съвременни учени, конкретно по темата, а не на великобългарска тематика или общо блаблабла.
За тракийският народ на мизите тези на Балканите и в Мала Азия мога спокойно да твърдя, че са възприели името българи и че сме преки техни наследници, и ти също, макар и наполовина :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2321996
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5788
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?