Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2016 23:23 - Българската сватба във Врачанско и Монтанско
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 2075 Коментари: 6 Гласове:
7

Последна промяна: 02.11.2016 23:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Сватба     Следното са отнаса до северозападната сватба у Врачанско и некои части на Монтанско.

Брачнио сезон са а ръководел според двата календари – черковния и земеделския, ако може така да са каже. Сватби са са правили най-често зимъска, след като ората са привръшиле с работата по къро, обрале са грозгьето, виното а преврело и стоката а огоена за коляне. Не а било желателно свадбите да са прават по време на ристиенските пости. Изключенията са биле редки и обикновено за некой, дек са жени втори или трети път или за узаконяване на вече изконсумирано съжителство.
И така…
Най-важнио човек. КРЪСТНИКО. Кръстниците обикновено са предават по наследство и кръстнико (у други краища на България му викат кум) а най-уважаваното и най-зачитаното лице по време на сватбата. И неговата жена - също, демек кръстницата. Много често пръвото дете на младото семейство са а кръщавало с името на кръстнико.
Оделно са а посочвал нещо като ръководник на сека сватба – задължително да а близък роднина на младоженяко, малко по-дрът от него и винаги женен. Обикновено а бил некой по-млад негов чича, брат или често а зета на младоженяко. Важна роля на сватбата имат заложниците. Те също са близки от стран на младоженяко, може да са семейна двойка или двама ергенье, примерно негови братовчеде.
Младите ора са общувале сравнително свободно по седенки и ора, срещале са се на кладенците и по къро през сезона на полската работа.
Краденьето на моми и приставането (доброволното отиване на момата у къщата на момъко, без предварителни уговорки между семействата), биле удобни варианти за млади влюбени да са съберат заедно, дори против съгласието на некоа от фамилиите.
Сватосването започва с изпращане на сватове у къщата на момата. Обикновено са близки роднини на момъко. Не получат ли при три посещения отговор, сватовете престават да одат у момата.

Годежо обикновено са предшества от допитване или т.нар. „малък годеж”. Момъко и неговите родители изпращат свои доверени ора у къщата на девойката, за да разберат кво а отношението на родителите нги и на самата нея, да са сродат двата рода. Това оденье а тайно, що са не знаа къв ша а отговоро. Годежарите отваждат у момини вечер. Влазат ли у къщи, те седат пръво до огино и го разрават с маша - да са разгори огино, та да са запали и момата за момъко. Те тогива са завръзва приказка между ората от двата рода, коя често пъти а: "Казвам ти дъщерьо, сещай са снао". Разиграва са истинско драматично действие, при кое гостите играат ролята на купувачи, а домакините на продавачи. Те са пазарат за юница или тръсат изгубена телица, съобщават на момини, че сокол а дошъл да тръси соколица или яребица.
Разнообразни са символите, дек разкриват целта на посещенеето и смисъло а ясен. Родителите на момата не дават обаче така лесно съгласието си. В нормите на общоприетото са смета, момковите пратеници да бъдат връщани поне един път, под предлог, че требва да са помисли. Крайното съгласие на моминия род са отбелезва с размена на дарове и са оповестева с изстрел на пушка, пиа са ракия, дек я носат сватовете - обред, дека закрепя постигнатото споразуменее.
При спогодено сватосване вече, момата поднаса ракия, целува рЪка и дарува сватовете с пешкире.

От тоа момент момата вече а Дадена, но още не а годена. Годежо са прави една или две недели преду свадбата, у неделя! Годежо са плаща от родо на момъко. Вика са и духова музика.
След годежо, родителите на момата почват да среждат рубата й (чеиза).

През тава време годенико почва да поодва надвечер у годеницата си, да ги види кво а правила днеска примерно или да си поприказват за нещо, така невинно. На кандидат зета са поднасат ракия и пръжени яйца. У некои краища му са дава и крак от кокошка.

На пръвия пазарен ден след годежо, двете семейства требва да идат заедно на пазара, та да купат дарове за сватбата. Майката и бащата на момъко купуват за двамата млади пръстеньете, обеци и гривни за булката, кожухче и обувки за неа, дек ша ги облача на сватбата, щото както казахме сватбата по сека вероятност е през зимно време.
Сватбени приготовления.
Като начало у ЧЕТВЪРТЪК вечер, у годенико са збират моми и ергенье, приготват житото за сватбенио ден, приготват дарове, пеат и играат.
У ПЕТЪК са ЗАСЕВКИТЕ И ЗАМЕСВАНЕТО НА ЛЕБО - “С този обичай в Северозападна България символично се заквасва сватбата така, както се заквасва хляб, мляко и др., за да се получи нещо друго” /Хр. Вакарелски/.
Жената, дек ша меси, най-напреде стъпва на стол, вика три пъти “иху” и почва да пресева брАшното. На ръцете си а турила сребърна гривна и три сребърни пари, нанизани на червен конец. През тава време другите жени пеат песни.
Освен обикновените лебове, наричани турти, дек са без украса, са прават и неколко обредни, също без украса: “шугава турта”, та да предпазват от магия младоженците у пръвата брачна нош. (Таа пита я прават със специално донесена вода, около неа играат три пъти оро. Връз суравото още тесто притискат паница така, та да са образува кравай, дек лесно са отделя. Гайдаро биа опечената турта у главата на момичето, дек я а месило, кравайо са отделя и сички присъстващи са спускат и го разкъсват. У некои случаи младоженяко изрезва средата на сватбената пита (често поставена връз баница) при постоянните подвиквания и подкани от страна на сватбарите да забие по-дълбоко ножо. Отрезаната част обикновено са запазва за вечера на младоженците.)
Прават са и две питки за посрещане на младоженците и “прощален леб” за повратки у родителите на булкята. По тава, че шарени пити за сватба не се прават, Северозападна България са отличава от други български краища, дека украсата а значителна.
Леб косичняк са прави само за сватба. Косичняк носат, кога тръгат за момата, у дома й. Старойкята а мокри с вино и чупи косичняко над главата й, и го раздава. Понекога за една и съща сватба са праат и плетеници, и косичняк. Ако у къщата на старойкята месат плетеница, у къщата на младоженяко праат косичняк.

У Монтанско свекръвата изнаса косичняко, та да посрещне младоженяко, и го дава на най-високия ерген. Останалите ергенье са фръгат към лебо, та да го начупат. Секи, кой си земе парче от лебо, го носи дом и го дава на ловджията, що са смета, че тоа леб носи късмет у лово. У много от случаите косичняко а от три длъги парчета тесто, сплетени като плитки и завити на колело. Важно а, че т. нар. косичняк не а винаги плетен, а а пита или кравай. Плетениците също не са плетени и в нито един известен ни случай немат плетен елемент у картината. Общото у тиа лебове а не само у брачната символика, но и у названието – плетеница, косичняк.
У СЪБОТАта се извръшват последните приготовленеа преду сватбата. Кръстнико купува вал, венец, свещи и плат за рокля. Тоа ден са отважда у кръстнико с музика, та да го канат. У домо на младоженяко играат “момино оро”, а момче и момиче от момковия род приготвят сватбеното знаме от дренов кривак, украсен с ябълка и кръпи.

Събота вечерта са нарича още “срещу плетенките”, кога десетина жени се покатерват на циглите на пръстената къща, ако а от ниските, едноетажни – и припеват младоженците с песни и припеви, между кои са особено убавите за района песни “Бела пита, пресна риба” и “Двама се млади залибиле”.

У НЕДЕЛЯ а Сватбата!
Заранта а СПЛИТАНЕТО на невестата на две плитки с три реда жлътици над челото, както и ЗАБУЛВАНЕТО й с тънка копринена кръпа – бариш.
А у къщата на момъко са извръшва обичайо - БРЪСНЕНЕ НА МЛАДОЖЕНЯК.
Щом са земе кръстнико, сватбарете с музиката са гласат да тръгнат за домо на невестата.
А през тава време, тама са разиграва ПРОЩАВАНЕ НА НЕВЕСТАТА с родителите като са пеа песента: “Ела се вие, превива”, като от дома на младоженяко пръво тръгат двамата „заложници” закаде домо на булката.
Те требва да носат торбътъ с даровете за булкята, да са купени от свекъро и свекръвата, та да са премени за свадбата. На портата у момини, близките на булката чекат заложниците. Като пристъпат тамана, требва да са откупат с дребни пари и влазат, като вътре съобщават, че свабарете са готови да тръгнат от домо на момчето. Заложниците са даруват с пешкире.
През тава време сватбарете са готови за тръгане от къщата на младоженяко. Свекръвата а завръзала на секо от упрегнатите животни по една кръпа. Играчете също са дарувани с кръпи.
Сватбата са движи в следния ред: най-напреде са играорците, след тех свирачете, после кръстнико, кръстницата, след тава младоженяко с деверите си, следвани от кОлата с воловете и останалите сватбаре най-подир.
Сватбарете като флезнат у момини, за което кръстнико „плаща“, на играчете дават вино и кокошка. Они почват да играат, обикаляйки дворо.
А вътре булката са прощава с дружките й и майка. После навънка младоженците целуват на сички близки рЪка. Майката на момата остава вътре, а бащата повежда младите къде пъто.

Заложниците обаче не тръгат веднага със сватбарете. Те остават за да „откупат” сандъко с рубата на булката и го откарват до домо на момъко, докат траа черкуването на младоженците.
ВЕНЧАВКАТА а у цръквата.

При размената на венчилата са внимава да не ги допрат, та да са не карат младите. По пъто от цръквата задължително две роднински жени одат подир младоженците и стъпат у стъпките им, та да ги предпазат от зли очи.
След венчавката у цръквата, младоженците отваждат вече у домо на момчето. Най-често некоа зълва (сестра на младоженяко) завежда младите да донесат дръва за огрев, като ритуал, води булката у мазето, та да види къде а зимнинъта и до оборо заедно с младоженяко, та да дадат рана на стоката, пак като ритуал. През тава време пръво слагат на кръстниците да яднат, къкто и на жените от домо на момата. До вечерта у момъко са играа оро. Младоженците и они играат. А зълвата седи през целото време до булкята. Кръстнико, къкто и другите госкяне, носат дарове за булката.

По традиция са се подарявали некалайдисани медни съдове, котли, тенджуре, столове, сервизе и друга покъщнина, а кръстнико най-често а дарувал голем котел!!! Свекръвата пък подрежда у едно едро сито (дръмонь) нейните дарове за: кръстници, свекър, за себе си (да не оди после като недарена сваа!), сватове и т. н.
Ризи, гащи, чорапе са получавали по-близките, а останалете сватбаре само по един пешкир. Даровете са поднасат най-често от зълвата. След даруването кръстнико слага котело (донесен за подарък) у средата и у него госкянете фръгат пари. После кръстнико го подава на булката, след тава са поднаса ракия.
Важен обичай а ПОСРЕЩАНЕ НА МЛАДОЖЕНЦИТЕ от свекъро и свекръвата със сито, у кое са турени две питки, бучка захар, китка цвеке, вино, мед и масло.
Най-напреде невестата намазва с масло горния праг, свекръвата заранва ней и младоженяко, а они нги целуват рЪка. Довадат невестата до огнището и нги дават ръжен, да разручка огино. През тава време свекръвата тура рЪка на челото на булкята и вика “иху”, а мъжете гръмът с пушки. Символичното разручкванье на огъно а израз на желанието да бъде она добра домакиня, дръжат я за главата, та да не фаща “уроки”, а гръмежите прогонват злите духове и лошотии от бъдещото семейно огнище.
След кратка почивка музиката свири оро, на кое са фащат мъжове. Некой са провиква:

- Айде да играем шугавия леб ! – и заиграват буйно. “Шугавия леб” е обикновена пита, опечена с другите лебове у петък. Изнасат го на една синия у средъта на орото, кое са разкъсва, играчите се впускат към лебо и го разграбват, като секи гледа да докопа барем едно залче, та да го не лови болестта шуга.
СВАТБЕНА ТРАПЕЗА прават от ритлите на дървените кОла, покрити с домашни чръги. Булкята черпава сички с вино, а они нги целуват рЪка. Следва даруването, като най-големи дарове получават кръстнико и кръстницата, свекъро и свекървата, деверите, етървите и зълвите. Сватбарете подаряват кой какво обича: котли, тенджури, тигани, столове, сервизи и др. Пеат сватбени песни и играат ора и ръченици, като през целото време викат “иху”.
БРАЧНОТО СВОЖДАНЕ а в неделя вечерта. Вратата на собата, дек са извръшва, а украсена с венец от дудови прътия. Ако невестата изкочи че а “честна” къкто са и очаква, съобщават на целото село с гръмежи. Родителите на булкята ги чуват и са стегат да посрещат госке.
Брачното консумиране така да се каже а най-важния момент от вечертъ, след като мине даруването. Оно са подготвя главно от зълвата, коя още по време на вечерата и игрите а разстляла кревета за младоженците. Като земат да улазат младите у собата, останалите чакат в пълна тишина докато младоженяко обяви, че булката а „честна”. Ако сичко е къ требва, са бие тупаньо на блага ракия, коя са пригласа от „заложниците” и са поднаса на госкето.

Почват да се играат ора, а на развиделеване тръгат ракиджиите.
Отпръвом отваждат у Кръстнико и после у момини да почерпат сички роднини.
У среднощ булкята, младоженяко, свекъро, свекървата и близки ора покрай тех, заедно с музиката отваждат на ПОВРАТКИ, като носат овен с позлатени рогове, вино и бърде с “блага ракия”.
Една-две недели след сватбата младоженците одат на повратки и у кръстнико, та да ги прости и той, което става със същата церемония, къ у родителите на булката.
Известен, чакан и много весел е обичайо ВОДЕНЕ НА БУЛКЯТА ЗА ВОДА на некой кладенец. По пъто она носи бърде ракия и де кого срешне, го черпева.
А коги мома а “пристанала”, т.е. оженила са а без съгласие на родителите си, у тех одат след сватбата неколко мъжия, та да предобрат сватовете и да са не сръдат на младоженците. Тава а т.н. ДОБРЕНКА или „Добрене на Дедо”(тъста), като младоженяко требва да му измие ритуално краката.
Основно действащо лице на сватбата е КРЪСТНИКО. Думата КУМ, (равнозначно на кръстник в други български краища), е почти непозната у Северозападна България. Младоженяко па са вика КУМЕЦ на Кръстнико, а булкята му – КУМИЦА.

Когато се срещнат Кръстник и Кумец са поздравяват:

-Добра среща, кръстник!

-Дал ти Бог добро, кумец!
Особено важна персона а и ДЕВЕРО, най-често по-малък брат на младоженяко, още неженен. Задължение на деверо а да носи и варди сватбеното знаме.
У по стари времена наред с кръстнико а имало и негов помощник, наречен СТАРОЙКЯ, кой са ползувал с големо уваженее.
На Понеделнико след сватбата са прави Разтурняк с най-близките госкяне, кой са раздига късно следобедо.
А Вторнико след сватбата, къщата са почиства и подрежда и са тура маса за ония от роднините, кои са шетале и принасале на сватбата, да им са отблагодарат.

https://severozapad.wikispaces.com



Гласувай:
7
0



1. didanov - Северозападни говори У Сев...
03.11.2016 00:05
Северозападни говори

У Северозапада има 3 групи наречия: източнорезерватски (белослатински), западнорезрватски (видинско-ломски) и торлашки. На тех едно и също изречение е така "Я(зе) шъ ѝзпиа рекиата и шъ изям леба", "Я че изпием рекиата и че изедем леба" и "Я че изпием рекиуту и че изедем лебът"

Говорите не са статични а се развиват. У днешно време диалектите почти не съществуват у истинскиа си вид (особено у градовете), а тва къде се говори е нещо като "северозападно градско койне", т.е. унифицирана смес от диалект и обработен език приета за общуване между резерватци. Я си спомям кък говореа бабичките на село- тва беше истинскиа диалект, и он е напълно изчезнал. Освен че се кааше "че" вместо "ше", се казваше "све" место сичко, "що" вместо книжовното "че" и т.н. Тоа диалект никоги нема да се пише на него и никой нема да моа го въстанови.

Освен тава повечето ора от зеверозапада регулират плавно сътношението диалект - стандартен език у зависимост от обстановката. Така от "Я че изедем лебa" преместен с едно ниво нагоре става "Я ше изедем хлебо", "Я ше изедем хлеба" (и на тва ниво се беше фиксирало СЗ койнето у монтана преди 20 години), докато стигнеме до "Аз ше изям хлеба" за официално общуване (примерно двама непознати допреди тва директори на СЗ фирми си говорат на банкет). "Аз ще изям хляба" се счита за претенциозно и изкуствено.
цитирай
2. syrmaepon - За Добренката не бях чела преди.
03.11.2016 10:49
За Добренката не бях чела преди.
цитирай
3. indiram - Здравей, Диданов!
03.11.2016 19:30
Верно много ИХУ! - Поздравления, за темата, Диданов!

Струва ми се, че сватбените обичаи и ритуали в България си приличат - и на Юг е (било) приблизително така... доколкото помня...
Хареса ми, че е разказано на диалект! - Хубаво ще е да се запише каквото е останало от местните говори из Българските земи!...

Интересно ми стана за песента "Ела се вие превива" - защото съм останала с убеждението, че е Родопска песен и в случай, че е вярно, как е стигнала до Северозапада - Врачанско и Монтанско?!

Отбелязвам си... заради двете песни, че да видя за какво се говори в тях: -
"Събота вечерта са нарича още “срещу плетенките”, кога десетина жени се покатерват на циглите на пръстената къща, ако а от ниските, едноетажни – и припеват младоженците с песни и припеви, между кои са особено убавите за района песни “Бела пита, пресна риба” и “Двама се млади залибиле”."
...
Поздрави!
цитирай
4. didanov - не мога да повярвам, че не си чела за нещо:)
05.11.2016 00:58
syrmaepon написа:
За Добренката не бях чела преди.

цитирай
5. didanov - и на мен много ми харесва как се говори на диалект и
05.11.2016 01:01
indiram написа:
Верно много ИХУ! - Поздравления, за темата, Диданов!

Струва ми се, че сватбените обичаи и ритуали в България си приличат - и на Юг е (било) приблизително така... доколкото помня...
Хареса ми, че е разказано на диалект! - Хубаво ще е да се запише каквото е останало от местните говори из Българските земи!...

Интересно ми стана за песента "Ела се вие превива" - защото съм останала с убеждението, че е Родопска песен и в случай, че е вярно, как е стигнала до Северозапада - Врачанско и Монтанско?!

Отбелязвам си... заради двете песни, че да видя за какво се говори в тях: -
"Събота вечерта са нарича още “срещу плетенките”, кога десетина жени се покатерват на циглите на пръстената къща, ако а от ниските, едноетажни – и припеват младоженците с песни и припеви, между кои са особено убавите за района песни “Бела пита, пресна риба” и “Двама се млади залибиле”."
...
Поздрави!

въобще старите говори, със старите български думи и изрази, които неусетно изчезват правейки място на модерните чуждици. Близостта с Родопите е вероятно от преселените от там помаци. лека вечер

интересно би било да се направи една такава сватба по оригиналните традиции и да се заснеме като филм.мисля, че ще стане хит.
цитирай
6. indiram - ... към 5 ...
05.11.2016 23:55
Ще е интересно, Диданов! - особено, ако се потрудим да е автентично, а не модерно/изопЪчено... щото много обичаи и ритуали (днес, днешно време) се изопЪчиха... И, дали да ми е жал или да не ми е жал - не знам...

Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2351586
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5813
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?