Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2016 11:08 - Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 3952 Коментари: 6 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Любомир Цонев
http://liternet.bg



Навярно всеки от вас се е радвал на милата гледка, когато малките деца си играят с кубчета. Пухкавите ръчички с розовеещи пръстенца много упорито градят кули и стени от кубчетата, после с решителен замах ги събарят - под звуците на доволния смях на "строителя". За порасналите деца от 3 до 90 години упоритостта и всеотдайността на тези занимания е изненадваща, на пръв поглед лишена от смисъл.

ОБАЧЕ... Очевидни са две неща.

ПЪРВО: Малките деца несъмнено изпитват удоволствие от градежа и от разнообразието на конструкциите. Несполуките не ги плашат, а ги амбицират. Стремежът към съзидаване се проявява без външна принуда и то удивително рано, макар че, за жалост, рядко се запазва при порастването. Има нещо вродено в стремежа да строиш, също така както малко по-късно момченцата се насочват към техническите играчки и автомобилчетата, а момиченцата се влюбват в своите кукли и се грижат за тях като за свои деца.

ВТОРО: Покрай всичко друго, чрез тази игра децата овладяват сетивно, чрез проби и грешки закономерностите на градежа, би могло да се каже - закономерностите на гравитацията. Усещат как тя в някои случаи им пречи да издигнат мъничките постройки, а в други случаи им помага. Много бързо разбират как да редят кубчетата, така че постройката да стане по-висока, а защо не - и по-красива.

Сега предлагам да извършите мислен експеримент, като промените мащаба. Представете си, че както си ходите по някое планинско било или сред вековна гора и се любувате на възхитителните гледки по билата или на потоците в долчинките, попаднете на старинен градеж от огромни камъни, но разположени така, сякаш някакъв гигант се е учил да строи с "кубчета", тежащи по 1 до 10 тона! Градежът обикновено е затрупан през вековете и хилядолетията от наветия пясък, малки каменни късове и дебел пласт горска шума. Наоколо може да има скрити змии и гущерчета, а защо не и костенурки. От една страна, такива градежи най-напред силно изненадват пътешественика, привличат го веднага със своята тайнственост, изискват обяснение. От друга страна, предизвикват възхита, както с умението да се преодолее тежестта на толкова големи каменни блокове, така и да се комбинират те, за да послужат за нещо. Е, такива прастари строежи от гигантски камъни се наричат "мегалити" (от гръцки: мега = голям и литос = камък). По днешните български земи те са сравнително нови - археологичната наука ги отнася към 12.-7. в. пр.Хр. Съсредоточени са в Източна Стара планина, Източните Родопи, Сакар планина и Странджа планина.

Мегалитите изпълнявали за праисторическите хора функции, вероятно подобни на функциите на кубчетата при децата. Въплъщавали волята към съзидание, учили ги да комбинират полезното и красивото, а същевременно водели до натрупване на онзи строителен опит, който много по-късно се проявява в изумителните рисувани гробници, крепости, катедрали... За съвременния човек мегалитите са трогателно свидетелство за детството на човечеството, което поразява със своята дързост, а също и с тайнствената красота на огромните блокове, подредени по волята на далечните ни предци. Бихме могли да ги възприемаме дори като абстрактна скулптура - нали 20. век ни научи и на такъв поглед към света? Ще ги опиша накратко по Балфур (1997):

(1) Най-простият мегалит се нарича менхир - това е издължен каменен блок с пропорции, напомнящи грубо издялана колона, който е забит да стои изправен на равна площадка (от бретонски език: мен = камък, хир = висок). В България днес по официални данни има запазен само един менхир - до с. Овчарово в западните склонове на Сакар планина.

(2) Понякога менхирите са повече от един и са подредени в дълги прави редици като алеи от менхири. Такива алеи в България няма. Най-разпространени са в Северна Франция (напр. край град Карнак).

(3) Но се случва менхирите да бъдат подредени и в кръг. Така образуваният мегалит се нарича кромлех (от бретонски език: кром = кръг, лех = камък). Най-прочут е кромлехът Стоунхендж във Великобритания. У нас официално има поне три кромлеха, от тракийски или по-ранен произход. Единият е в Източните Родопи до с. Долни Главанак, вторият - в южните склонове на Централна Средна гора, до с. Старо Железаре (открит съвсем наскоро под една могила от археолога Г. Китов), и третият - в Странджа, северно от с. Визица.

(4) Два забити в земята колоноподобни каменни блока, върху които е поставен П-образно трети блок, така че се образува нещо като арка или врата, се наричат трилит (от гръцки: три = три и литос = камък). Не знам какво твърди официалната книжнина, но поне две такива конструкции са ми известни у нас - в скалното светилище Беглик-таш, на Маслен нос северно от Приморско и в скалното светилище при село Долно Дряново, край шосето Гоце Делчев - Доспат.

(5) Конструктивно най-сложният мегалит е т.нар. долмен (от бретонски език: дол = маса, плот, плоча, мен = камък). Макар и да не е 100 процента сигурно, най-често долмените се тълкуват като каменни гробници. В долмена най-същественият елемент е хоризонталната монолитна каменна плоча, издигната над земята с подходящи подпори, т.е. "масата" или "покривът". Покривната плоча може да се крепи на 2, 3 или 4 вертикални плочи-стени, или на 4 вертикални стълбовидни камъка-крака, т.е. долменът може да прилича или на колиба, или на маса. Долмените-колиби от своя страна може да имат входен отвор на фасадната плоча, но може и да нямат. Те имат и по-сложни варианти - с по няколко камери (например с преддверие), с къс входен коридор (дромос), с много дълъг покрит коридор (коридорни гробници) и т.н. У нас народът ги нарича змейови къщи, капаклийки (сиреч похлупачета), хамбарчета или дори пещери. Някои долмени са се издигали открито върху равна местност, а други са били затрупвани с могили от камъни и пръст. За да не се разпръсква материалът встрани, по края на могилата бил изграждан кръгъл нисък опорен зид, наречен крепида.

image

Фиг. 01: Долмен (България, Сакар планина)

(6) Относително по-малки по размер паралелопипедни контейнери от малък брой каменни плочи, които не се издигат над оригиналния терен, а са вдълбани в него, напомняйки корита или каменни сандъци, се наричат цисти (от латински: циста = кутия, сандък, урна).

(7) Някои специалисти причисляват към мегалитните паметници и могилите (с или без долмени), наричани още толоси, кургани или тумули - според предпочитания език. Също така и съвкупностите от могили, наричани у нас могилища.

Естествено, тези сведения са крайно опростени, но за настоящите ми записки са достатъчни.

Искам да отделя малко повече внимание на долмените, понеже по волята на Всевишния именно те са ми легнали на сърцето.

Обхвана ме почти ужас, като разбрах, че в края на 19. век българският археолог Бончев и чешкият археолог Карел Шкорпил изброяват в току-що освободената България общо почти 600 долмена. От тях към 100 били само в областта на Сакар планина, а през 1970 година Ямболският археологичен музей води официално на отчет в Сакар само 20-тина!!!

Ето някои авторитетни свидетелства:

Г. БОНЧЕВ (1901): "Почти всички долмени са малко-много разрушени и унищожени. ... Разрушението на долмените е започнало от незапомнени времена и се продължава и до днес. Подтик за разрушение са дали удобният им за всяка работа каменен материал, положението им сред обработено поле и иманярството. ... На много кладенци, мостове, дворни огради по селата, в землищата на които се намират долмени, камъните са от тях."

К. ШКОРПИЛ (1925): "Даваме подробно описание на долмените, защото те са много изложени на разрушение и скоро ще изчезнат, ако не им се издейства законна охрана. ... В планинския ъгъл между р. Ропотамо и Черноморския бряг около с. Ченгер се намират долмени, повечето в групи; много от тях са почти напълно унищожени след Освободителната война."

Д. ПЕЕВ (1974): "Имахме възможност да съберем сведения през 1969 г. от Окръжния исторически музей в Ямбол за сегашното състояние на долмените в районите на селата Хлябово, Сакарци и Българска поляна, Ямболски окръг. Голяма част от долмените в този район, изглежда, са унищожени. Така Г. Бончев и Х. и К. Шкорпил пишат, че в землището на с. Хлябово е имало 95 долмена, а в Ямболския музей през 1969 г. са събрани сведения за 7 долмена." (1974: 24-31).

"МЕГАЛИТИТЕ В ТРАКИЯ, част 1" (1976): "Селяните от близките села измъкнали предните им плочи, ... за да използват готовия им отвор като уста на кладенец, а самата плоча като настилка около него."

"МЕГАЛИТИТЕ В ТРАКИЯ, част 2" (1982): "Миков проучва по-задълбочено неизвестните дотогава долмени... И в свои по-късни проучвания той се връща на проблемите на долмените ... Така нашите експедиции в този район се явяват един трети етап в проучването на сакарските долмени. За съжаление междувременно тяхното разрушаване е продължило и днес намираме запазени само част от описаните от братя Шкорпил [1890-1920], Бончев [1901] и Миков [1930-50] паметници. ...

Землището на с. Хлябово съдържа най-голям брой долмени не само в Сакар планина, но и в цялата зона на разпространението им. За съжаление и тук голяма част от описаните на времето от братя Шкорпил и Георги Бончев долмени са били впоследствие напълно разрушени. Братя Шкорпил ... около Хлябово ... споменават общо 75 долмена в землището. Георги Бончев, който е обходил района на Хлябово най-внимателно, описва над сто долмена; ... от тях 82, разположени по Средния рът, източно от селото, са били още тогава напълно разрушени...

Карел Шкорпил става автор на първото и единствено досега специално и обстойно проучване на странджанските долмени; той публикува описания и планове на 80 долмена в българската част на Странджа... една част от които впоследствие са били унищожени, а почти всички са претърпели по-големи или по-малки разрушения."

Д. АГРЕ ([2003]): "Църквата, както и крепостната стена са подлагани многократно на разрушения, като най-голямото е било през 70-те години на ХХ век, когато стените са били разрушени с мощни машини." [Става въпрос за укрепление от преди 2 000 и повече години в Странджа планина.]

Явно освободените българи са решили, че като няма турски поробители, главният враг са долмените - тези безобидни каменни съоръжения, в които никога не е имало съкровища. И е почнал погром, който през целия 20. и дори в началото на 21. век се допълва с безразличието както на обществото, така и на държавата. Шокира ме в случая фактът, че мегалитите, и в частност долмените, се рушат съвсем съзнателно от същото онова население, за което сме учили, че през турско иго по свой почин е отделяло от оскъдния си залък за строеж и украса на църкви, училища и читалища, сиреч отбирало е от култура и е ценяло просветата!!! Население, което само е извоювало самостоятелност за българската църква. Взех да се замислям: А дали в училище не са ни заблуждавали съзнателно с патриотични митове и легенди? Или пък същото това население, след като е било освободено от гръцкото духовно и от турското физическо иго - вместо да процъфти и да се превърне най-сетне в единен, просветен, цивилизован народ, е бил сполетяно от ужасна нравствена катастрофа? Както виждате, като тръгнах от "големите камъни", опрях до доста трудни и неприятни въпроси. Все още не виждам отговор, различен от тези две предположения. Помислете и вие!

Във всеки случай, рекох си: Ако се забавя, може след година-две да не остане и нито един долмен по българските земи! Я да ида да ги поразгледам, докато ги има! Та нали унищожаването им продължава и днес и няма изгледи да спре? Това несъмнено е най-безсмислената и най-дългата самоубийствена българска война. Забележете - хич не ме интересува дали такива войни има и другаде по света. Аз милея за моята си страна. И ми идва наум знаменита фраза на руския писател и общественик от 18. век Чаадаев: "Не мога да обичам Русия със завързани очи!" Той е имал предвид тогавашните руски политически реалности, които не е одобрявал. Аз пък възкликвам: "Не мога да обичам българския народ със завързани очи!" Защото рушенето на долмените си е чисто варварство открай време, а особено днес, при нашите "проевропейски напъни".

Накрая ще разясня защо споменавам африканския резерват за диви животни Серенгети. През 70-те и 80-те години на миналия 20. век у нас се публикуваха поредица книги от западногерманския зоолог проф. Бернхард Гжимек. Прожектиран бе и филм, направен по една от тях (който спечели награда Оскар), "Серенгети не трябва да загине". С една изключителна, ненадмината и до днес, себеотрицателност, жертвоготовност и активност проф. Гжимек воюва десетилетия наред (при тази борба загива в авиокатастрофа дори синът му - Михаел) срещу бракониерството, за опазването на дивите животни в африканския континент като безценно световно съкровище. Той популяризира самата идея, успява да събере средства от различни фондации и дарения и наистина да спаси дивото богатство на Африка!

Моята представа за нещата е следната: България все още има 20-тина или 30-тина що-годе запазени долмени. Не можем ли с общи усилия да ги запазим за бъдните хора, така както проф. Гжимек спаси животните в резервата Серенгети? Така ще сторим добро не само на идните поколения българи, но и на самите себе си, понеже чрез това усилие ще надмогнем варварството, ще се пречистим. Тези на пръв поглед чудновати, но всъщност величествени каменни гробници, са трогателно беззащитни и напълно занемарени днес. Иманяри и простаци ги рушат един по един с фанатично упорство. Спасяването на оцелелите отпреди 3-4 хилядолетия до днес долмени всъщност би било едно изпитание за всички нас - дали сме толерантни, дали ценим създаденото от прадедите, дали разбираме чии наследници сме. Ще издържим ли тази проверка?




Гласувай:
4



1. bezistena - "Шокира ме в случая фактът, че ...
19.10.2016 17:21
"Шокира ме в случая фактът, че мегалитите, и в частност долмените, се рушат съвсем съзнателно от същото онова население, за което сме учили, че през турско иго по свой почин е отделяло от оскъдния си залък за строеж и украса на църкви, училища и читалища, сиреч отбирало е от култура и е ценяло просветата!!! Население, което само е извоювало самостоятелност за българската църква. Взех да се замислям: А дали в училище не са ни заблуждавали съзнателно с патриотични митове и легенди? Или пък същото това население, след като е било освободено от гръцкото духовно и от турското физическо иго - вместо да процъфти и да се превърне най-сетне в единен, просветен, цивилизован народ, е бил сполетяно от ужасна нравствена катастрофа? "

Обръщам се дирекно към Любомир Цонев,защото сме приятели:
–Любе,Българският народ и селяни не са разруштели на мегалитното ни светилищно наследство и богатство,защото в съхранената им през робствата и след Освобождението народна езическа памет,те са на неприкосновения ни съкровен родови пантеон и никой от тях не ги е пипнал с ръка или мисъл дори,докато новите стари заговорници срещу Българите не предприемат организираното им разрушаване и унищожаване.
Двамата велики братя Българолюбци Шкорпил съставят от най–добри намерения и чувства обширния списък с мегалитите в България,а по този списък веднага се организират и предприемат разрушаването им неофициално ония,които уж създават новата Българска историческа наука–това са изчадията юдови и адови Константин Иречек и неговият франкещайнов продукт–Васил Златарски,създателят на анти–Българската историческа школа,която властва и досега в отчаяни опити да спира излизането на истината за Българите!
Та той,Любе–Васил Златарски и брат му Георги Златарски–създател на геологията в България с основна задача да скрие изкуствения светилищен произход на безбройните мегалитни светилища като "природни геоложки феномени",заедно с тайфа и сие анти–българи,започват по списъка на Шкорпил да организират и плащат на непросветини ниски духове и престъпници да рушат и взривяват долмените и мегалитите,с внушението и обещанието,че съкровищата които намерят в тях ще са техни!
Местните селяни само успяват да съхранят и спасят възловите части от мегалитите,за да достигнат до наши дни дори и като градивни,но свещени материали в домовете им,които съдържат цялата информация за разрушеното светилище.
Като отидем по тия свещени места пак,ще те научим да чуваш гласа на светилищата за истината, както и да лекуваш повреденото си зрение с паролите за връзка с нашите Богове Исус и Богородица!


Благословение за Любо и didanov !
цитирай
2. wasp - Да...
19.10.2016 19:29
не си прав - това население, след като е било освободено от гръцкото духовно и от турското физическо иго показва мъжество и храброст - Отечествената сръбско-българска война, Балканска, Междусъюзническа и 1СВ (Ножот,Каймакчалан,Дойран,Одрин,Чаталджа и още и още)

А за изчадията юдови и адови Константин Иречек и неговият франкещайнов продукт–Васил Златаров,създателят на анти–Българската историческа школа си напълно прав!

цитирай
3. didanov - благодаря за включването bezistena
19.10.2016 21:08
аз си спомням само как останките от Плиска биват натрошени от турците за да се изгради първата жп линия Русе-Варна - влаковете още се движат върху останките от хилядолетните камъни и мрамор.
културата на българския селянин непосредствено след Освобождението е била на доста ниско ниво, което е разбираемо поради робските условия на непрекъснато оцеляване. За това пък моралните ценности са били много високи и думите чест, достойнство,родолюбие са имали тежест за разлика от днешните вископарни изказания на много хора. Целият Ориент по това време е бил жертва на масово ограбване от страна на колониалните държави - особено за исторически артефакти и паметници - не случайно повечето ни днес известни красят Лувъра, Ермитажа , Британския музей, Смитънсовия музей и пр.
НО и непрекъсващщите иманярски набези от българска страна са още по вредни - стремежа за бързо и лесно забогатяване е основния мотив за разрушаването и ограбването на българското историческо наследство. АКо ние самите рушим и не пазим ,защо чуждите да не го правят?
цитирай
4. didanov - здравей оса
19.10.2016 21:11
wasp написа:
не си прав - това население, след като е било освободено от гръцкото духовно и от турското физическо иго показва мъжество и храброст - Отечествената сръбско-българска война, Балканска, Междусъюзническа и 1СВ (Ножот,Каймакчалан,Дойран,Одрин,Чаталджа и още и още)

А за изчадията юдови и адови Константин Иречек и неговият франкещайнов продукт–Васил Златаров,създателят на анти–Българската историческа школа си напълно прав!


моралната деградация сред обществото започва след ПСВ и отчасти е свързана с невъзможността на българинът да се приспособи към европейското начин на мислене - защото за един ден е сменил скъсаните потури с фрака, а мотиката с бастунчето - за промяна на манталитета са нужни поне няколко поколения.
цитирай
5. barin - Здравей, didanov, много хубава ...
24.10.2016 07:52
Здравей, didanov, много хубава тема за едни стари съоръжения, строени преди 3500-4000 г. Изумяват хората, когато ги видят с точността и познанията, които са имали строителите. Аз затова имам три теми за мегалитните съоръжения. Досега съм виждал петнадесетина в България и след няколко дена възнамерявам да видя още някой долмен по време на разходката си из България. Поздрави!
цитирай
6. didanov - здравей барин
24.10.2016 13:32
barin написа:
Здравей, didanov, много хубава тема за едни стари съоръжения, строени преди 3500-4000 г. Изумяват хората, когато ги видят с точността и познанията, които са имали строителите. Аз затова имам три теми за мегалитните съоръжения. Досега съм виждал петнадесетина в България и след няколко дена възнамерявам да видя още някой долмен по време на разходката си из България. Поздрави!

направо си за завиждане, че си видял толкова неща, не забравяй да направиш снимки и да ги постнеш разбира се към съответната тема, поздрави
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2907546
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?