Още през 1912 година южноафриканският фермер Стофел Коетзи дал на учените загадка, която и до днес остава неразгадана.

В глухо гористо ъгълче на провинция Трансваал в ЮАР, недалече от границата със Свазиленд, той открил гигантска следа от ляво човешко стъпало
Неговата дължина е 4 фута и 3 дюйма (128 см), а ширината – 2 фута (60 см). Отпечатъкът е толкова ясен, че сякаш някой гигант е стъпил върху мека глина, втвърдила се след това на слънцето. В същото време следата е оставена в гранитна скала, а на платото Велд глина изобщо не се среща.

Навремето съобщението за загадъчната следа, появило се в пресата, станало сензация. Вестниците писали за 200 милиона годишно „неопровержимо доказателство“ за съществуването на раса на гиганти някога в Африка, възможно „пришълци от Космоса“. Освен това температурата на техните тела била толкова висока, че топяла гранит.

Други „експерти“ твърдели, че те са били много по-студени от лед, щом са могли безболезнено да стъпят върху разтопения гранит. Намерили се дори горещи глави, отправили се да търсят потомците на тези гиганти, уж оцелели в африканските дебри.

Но ученият свят възприел сензацията доста скептично. А тъй като достигането до далечните ъгълчета на платото Велд в онези дни било трудно, никой от учените не хвърлил време за проверка на находката и за нея постепенно било забравено.

Вторично тайнствената следа открил йоханесбургският журналист Дейвид Барит, който се натъкнал на нейното описание в стари вестници. Човекът не се поколебал да отпътува за платото Велд, където се убедил в достоверността на отпечатъка.

„При своите огромни размери тя е вкопана в скалата на цели шест дюйма (15 см). За да се изсече такава фалшификация в твърдия гранит, а не в поддатлив пясъчник или варовик, би бил необходим титаничен труд. Освен това повърхността на стъпалото е абсолютно гладка, без всякакви следи от обработка. Очевидно някога плочата е била разположена хоризонтално, а по-късни сеизмични процеси са я поставили вертикално“, пише той.

Оказало се, че аборигените свази знаят за този гигантски отпечатък от незапомнени времена. 90-годишният местен жител Даниел Дламини разказал следното на журналиста: „Когато бях още малък, моят баща ми разказваше за следа на божество, а самият той го разбрал о своя дядо. Той му казвал, че когато първите свази дошли тук, следата вече е била на скалата.“

Местните жители вярват в нейния свръхестествен произход и смятат това място за свещено. Затова никой, с изключение на шаманите, не се приближава към скалата.

„Аз не мога да намеря рационално обяснение на трансваалската загадка – казва проф. Арч Рейд от геоложкия факултет на Кейптаунския университет. – Но едно е съвсем ясно – изсичането на такъв отпечатък от стъпало в гранитната скала е практически невъзможно.“

Любопитно е, че още една гигантска „следа на божество“ се намира в Шри Ланка, на 44 мили от Коломбо на облачния връх Адамс пик и се смята за будистка светиня. Нейните размери са почти същите като на трансваалската, само че следата представлява отпечатък от дясно стъпало.

Китайската информационна агенция Sina съобщава за открити гигантски следи от стъпала и подкрепя информацията със снимки.

Следите са открити в Югозападен Китай в провинция Гуейджоу, недалече от селището Пинян.

Една от следите е доста ясна – огромното стъпало е отпечатано почти изцяло.

Следите изглеждат човешки, но много по-големи – дължината им е над 60 сантиметра. Ако тези следи наистина са оставени от човек, то неговият ръст трябва да е бил около 5 метра.
Смитсъниънския институт призна, че в началото на XX век е унищожил хиляди гигантски човешки скелети.

Върховният съд на САЩ постановил да се публикуват секретни документи на Смитсъниънския институт, датирани от началото на ХХ век, доказващи, че организацията е взела участие в най-голямото историческо укриване на доказателства, сочещи, че гигантски човешки останки в количество десетки хиляди са открити по цяла Америка и унищожени по заповед на високопоставени ръководители за защита на господстващата хронология на човешката еволюция, съществуваща по онова време.

Подозренията на Американския институт за алтернативна археология (AIAA) за това, че Смитсъниънския институт е унищожил хиляди гигантски човешки останки, бил приет от организацията на нож и тя отвърнала, че ще съди AIAA за клевета и опит да се навреди на репутацията на 168-гидишния институт.

По думите на Джеймс Чъруард (James Churward) от AIAA при съдебните дебати изплували нови детайли, когато редица инсайдъри на Смитсъниънския институт признали съществуването на документи, доказващи унищожаването на десетки хиляди човешки скелети с размери между 6 и 12 фута (1,8–3,65 м), чието съществуване традиционната археология не иска да признае по различни причини.

историческите хроники на XIX век често присъстват доклади от различни краища на света за скелети с необичайно големи размери. Те се намират в различни части на света, дори в България.
През 1821 година в Тенеси, САЩ, в древни каменни стени са открити останките на човешки скелети с височина 215 сантиметра. През 1883 г. в Юта пък при разравянето на няколко могили са били открити гробове на аборигени, извисявали се до 195 сантиметра. Въпреки че средният им ръст е бил с около 30 по-малко.
През 1899 миньорите в Рурската област в Германия открили вкаменени скелети на хора, които варирали от 210 на 240 сантиметра.
През 1930 година в Австралия местни миньори пък непрекъснато се натъквали на вкамелости с отпечатъци на огромни човешки стъпки. Съдейки по тях, антрополозите са изчислили, че собственикът им се е извисявал до... 365 сантиметра.



В Китай също има доста доказателства за съществуването на хора-гиганти в древността. На територията на страната има открити фрагменти от челюсти и зъби, принадлежали на хора с височина до 3-3.5 метра и тежащи до 400 килограма.
През 1971 г. земеделският производител от Куинсланд Стивън Уокър се натъкнали на огромна човешка челюст, зъбите на която били дълги по 5 сантиметра.

В един от най-старите книги, озаглавена "История и Античност", намираща се в библиотеката на Оксфордския университет, е описан доклад за откриването на гигантски скелет, направен през Средновековието. "Гигантът бе открит погребан в земята на 4 метра дълбочина и в пълно военно облекло. Дължината на скелета бе 4.5 ярда (4 м), а зъбите му 6.5 инча (17 см)".



През 1936 година немският палеонтолог и антрополог Ларсън Кол открива скелетите на гигантски хора на брега на езерото Елиза в Централна Африка. 12 мъже, погребани в масов гроб, са достигали до ръст 375 сантиметра.

Съществуват доказателства, че и по време на Втората световна война в Полша по изкопаване на гроб след масов разстрел са открити вкаменени черепи, високи 55 см. Или почти три пъти повече, отколкото при съвременния човек.
В Южна Африка в диамантени мини през 1950 г. е бил открит фрагмент от огромен череп, висок 45 cм. Над веждите е имал две странни издатини, приличащи на малки рога. Според антрополозите, изследвали откритието, черепът е бил на около девет милиона години.



"През ноември 2007 г. военният фотограф от САЩ Даниел Фишер снима с камера в баварската пещера Брейтенвинер гигантски кости. .Пещерата се намира до контролнопропускателния пункт 35 на Обединения мултинационален център за подготовка - тренировъчна база на НАТО в Бавария. През 2003 г. изследователят Патрик Кук и екипът му попадат на мистериозен документ, подписан от Бертхолд Бучнер в далечната 1563 г. Бучнер говори за планини от великански кости, натрупани в пещерата Брейтенвинер. "Невежите няма да повярват на тази история, а образованите ще я сметнат за невъзможна. Но ние бяхме там и видяхме с очите си. Това е самата истина!”



Сержант Фишер е убеден, че пещерата е масов гроб. Не е чувал теории за великани, населявали планетата.В момента пещерата е труднодостъпна, тъй като е в зоната на тренировъчната база, но филмът може да се види свободно в интернет. Краткото видео е поредно доказателство за тайнствена раса, бродила по нашите земи", коментира Кук. Досега той е проучил над 200 исторически описания на титани от целия свят. Събрал ги е от легенди, разкази,исторически хроникии летописи на инки, ацтеки и толтеки, индианци и аборигени, европейци, австралийци и азиатци.

"Те са навсякъде - обяснява той, - в историята, литературата и фолклора ни. Митове за тях има в почти всяка човешка култура. Дори католическата църква почита уникалния си светец от III в. свети Кристофър, който пренасял хора на раменете си, преджапвайки най-дълбоките реки като плитки вадички. Кристофър е с 15-метров ръст и е изглеждал страховито. Така го описва ранният християнски автор Жак де Воражин в сборника с жития на светци и мъченици "Златната легенда".



Цяла "Книга на гигантите" съдържат и Кумрански свитъци от Мъртво море. Фрагменти от "Книга на Енох", която е част от свитъците, разказват как 200 ангели прелъстили "смъртните жени на човеците". От необичайните бракове израснало поколението на 14-метровите хора. Колосите в Библията също са многобройни, Най-известният от тях е Голиат. "По онова време бродеха из Земята исполини", четем в четвърти стих от шеста глава на "Битие". В "Числа" (13:33) Мойсей описва расата на титаните в Ханаан: "И там видяхме исполините, Енохови синове от исполински род: изглеждахме пред тях като скакалци, такива бяхме и в техните очи." В книга З, стих 11 от "Второзаконие" васанският цар Ог спи на железен одър, замислен за четириметровия му ръст. Одърът бил дълъг 4,30 метра и широк 200 см. "Някога на Земята имало гиганти", написал също и древногръцкият поет Омир -700 години преди Христовото летоброене.

ФактитеПрез XIX в. в хода на завоюване на Северна Америка кавалерията на САЩ и наемни войници влизат в битка с местно племе, чиито бойци се извисявали над З метра. След безогледната сеч оцелелите са преместени в резервати. Армейските генерали се оправдават, че избитите не са хора, тъй като са твърде високи, червенокоси и с бяла кожа. Страхувайки се от реакцията на индианците, правителството издава заповед труповете да се натоварят на кораби и да се пренесат в института "Смитсън" във Вашингтон, основан през 1846 г. с дарение на английския химик Джеймс Смитсън. Архивите на института свидетелстват, че екзотичните кости наистина са съхранявани в него.

От 1792 г. до 1965 г. археолозите не спират да изравят скелети на титани в 16 американски щата. Според Колумб и ловеца на бизони Бъфало Бил Коуди исполините от Северна Америка достигали ръст от 8 метра и прескачали без усилие биволи. С тях си общували индианците сиукси и алгонкин. През 1556 г. йезуитският мисионер Мелхиор Нунес в писмата си от Индия и английският свещеник Джордж Хейкуил в своята "Апология" от 1627 г. обясняват живо как отряд от 500 гиганти стрелци охранявали портите на Пекин. Китайците се гордеели с богатите си находки от 4,57-метрови кости.



През 1692 г. археолози отварят гробница близо до Ангерс, Франция. В нея лежи скелет, дълъг 5,5 метра. В Агадир, Мароко, френският капитан Лафанешер се натъква на пълен арсенал бойни оръжия - 500 двуостри брадви, тежащи над 15 кг. Бойците, които са ги въртели в битка, е трябвало да имат огромни ръце и ръст поне 4 метра. Известни са имената и на 15 колоси от Великобритания от по-нови времена. Всички те са над 2 метра и половина. На Острова са изравяни най-често четириметрови човешки скелети от различни епохи.

Мореплавателите Христофор Колумб, Фердинанд Магелан, сър Фран-сис Дрейк, Томас Кавендиш, Оливер Норт, Уилям Коули, Джордж Шелвок и Себалд де Веерт съвсем безстрашно и не на шега описват титаните, които срещали по време на своите пътешествия.


Кости на четириметрови хора откриха иманяри под земята южно от Пловдив през май тази година Преди няколко хилядолетия на мястото на града имало селище на две нива – надземно и подземно. Надземната част отдавна е разрушена, но подземната е непокътната. Тя се намира дълбоко под тепетата и в нея са скрити непознати на науката и техниката съоръжения и манускрипти. Древните текстове описват историята на планетата ни,  далечните светове, техните обитатели и пр. Не е известно колко смелчаци са влизали в подземното селище. Но се говори, че съдбата наказва всеки, който дръзне да стъпи там.

Но имало ли е на Земята хора с наистина огромен ръст, значително надминаващ критичните 200 см? От гледна точка на основните световни религии и техните последователи – да. Християни, мюсюлмани и юдеи безусловно вярват в съществуването на исполини. За хиндуизма спор също няма. Индогенните общности по целия свят също не подлагат под съмнение подобно твърдение, а легендите за високите хора преди потопа удивително си приличат, макар да идват от най-отдалечени кътчета на света. Окултната наука пази информация, че преди нас са съществували 4 други раси и всички те са били с ръст над 3 метра. Съмнението остава единствено за тези, споделящи материалистичната и атеистична представа за света.

Индианските племена имат легенди за измряла раса на белите гиганти.

Ето няколко от легендите, включително митове на северноамериканските индианци чокто и команчи и перуанските манта.

„В легендите на чокто се говори за расата на гиганти, които населявали територията на щата Тенеси. С тях воювали предците на чокто, пристигнали при Мисисипи от запад.
В митовете се говори, че нахуло (расата на гигантите) имали огромен ръст“, пише Хорацио Бардуел Кашман в книгата „История на индианците чокто, чикасо и натчез“ от 1899 г.

Кашман обяснява, че думата „нахуло“ е започнала да се използва за обозначаване на всички бели хора, но първоначално е обозначавала расата на белите гиганти. Чокто срещнали гигантите, когато за първи път пресекли река Мисисипи. Нахуло практикували канибализъм и чокто ги убивали при всяка възможност.

„Преди безброй луни живяла раса на бели хора с ръст 3 метра. Те били много по-силни и богати от сегашните бели хора. Те населявали обширни територии на страната, простиращи се от изгрева до залеза на Слънцето. Техните крепости увенчавали върховете на планините, защитавайки населението, живеещо в долините.

Те превъзхождали всяка процъфтяваща нация, живяла преди или след тях. Те преуспели в майсторската изработка, били смели и войнствени. Управлявали земя, която наследили от своите предци. В сравнение с тях сегашните бледолики изглеждат пигмеи както по отношение на ръста, така и в занаятите“, описва през 1857 г. расата на гигантите Разнасящия се гръм, вожд на индианското племе команчи, живеещо във Великите равнини.

Вождът обяснява, че когато тази раса забравила за справедливостта и милосърдието и станала прекалено горда, я унищожил Великия дух. Всичко, което останало от нея, били хълмовете на платото, които се виждат и до днес. Тази история е описана от д-р Доналд Йейтс в „Пантерата“, книга за историята на индианците.

Йейтс пише и за легенди на индианците навахо: „Величествената раса на белите гиганти имала минна промишленост. Те поробвали по-малките племена и имали крепости из цяла Америка. Гигантите били унищожени или се върнали на небето“.

В 1864 г. Педро Сиеса де Леон в „Хроника на Перу“ описва легендарни гиганти, за които му разказали индианците манта: „Те имат истории за гиганти в Перу, които се предават от предците от много древни времена.“

„Те пристигнали на брега с лодки, направени от тръстика, с размер на големи кораби. Ръстът им бил толкова огромен, че обикновеният човек им бил до коляното. Крайниците им били пропорционални на размерите на тялото. Главите били плашещи – с дълги коси до раменете и очи като малки чинии.“

Сексуалните предпочитания на гигантите предизвикали отвращението на индианците и небесата унищожили гигантите заради аморално поведение, пише Леон.

http://drevnite.com
http://www.burgasnews.com
https://www.spisanie8.bg