Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2016 16:18 - Атлантида и Бермудският триъгълник
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 2969 Коментари: 12 Гласове:
4

Последна промяна: 08.09.2016 16:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Из „Кукулкан слиза от небето”
Богомил Герасимов



Нека най-напред си зададем такъв въпрос: как е възможно могъщи цивилизации, като тази в Атлантида, да изчезнат от лицето на земята и да оставят след себе си само митове и легенди? И как са изчезнали – в резултат на природно бедствие или самоделна катастрофа? Сигурен съм, че и мнозина си задават напълно уместния въпрос дали и нашата цивилизация не върви по този път... Историята с прочутия кристален череп на маите е само една малка брънка от голямата загадка: коя е тази земна или извънземна цивилизация, оставила ни чрез маите такива внушителни доказателства за своите несравними познания и технологии?
Този важен въпрос разделя учени, експерти, философи, фантасти, меди уми, професионалисти и аматьори на няколко групи. Едната група отхвърля всякакви приказки за Атлантида като антинаучни бръщолевения. Другата, която не си позволява да нарече направо гръцкия философ Платон стар глупак и лъжец, е склонна да продума с половин уста, че кой знае... може би все пак има нещо вярно в тази легенда. Трета, доста голяма група, презрително номинирана като псевдоучени, търсещи евтини сензации, признава Атлантида за древна цивилизация, изчезнала от лицето на Земята в резултат от някаква катастрофа. За авторите от тази група Атлантида е всичко – логично обяснение за произхода на научните познания и технологии у древните народи, внезапната поява на развити култури в различни краища на планетата (шумери, египтяни, маи), ключ към всички тайни на света.
Има още един твърде неудобен въпрос: а откъде древните жители на Атлантида са получили своите знания и технологии? Отговорът му е свързан с много далечни периоди в историята на планетата Земя, с извънземни контакти, с генно инженерство за създаване на човека по техен образ и подобие и т.н. Ето защо аз бих окачествил Атлантида като подводен риф, който корабите на съвременната наука и религия предпочитат да заобикалят. От незапомнени времена съществуват предания за някакви тайнствени потънали земи или острови отвъд Херкулесовите стълбове (Гибралтар). Най-пълно описание на Атлантида ни е завещал Платон отпреди двайсет и пет века.
В два от прочутите си диалози – “Тимей” и “Критий” – Платон, уважаваният ученик на Сократ, разказва подробно за хората, обичаите, историята и сградите в Атлантида, сякаш сам е бил в тази приказна страна. Всъщност той само предава какво са разказвали египетските жреци в Саиз. За Атлантида имало и писмени сведения – рисувани или изсечени върху храмови колони в този египетски град. Това твърди Платон, без да се съобразява дали то ще пасне в теориите на амбициозни съвременни учени. Някои автори описват Атлантида като континент, потънал при голям природен катаклизъм, от който “бягащи хора” търсели оцеляване в други части на света. Напълно възможно е те да са намерили спасение и по бреговете на Америка.
В самото име на потъналия остров има някакъв код, който сякаш намеква за връзка с по-старите цивилизации. Комбинацията от двете съгласни “тл” и коренът “атл” се среща много често в старите мексикански наименования: Кецалкоатъл, Тлалок, Попокатепетл, Теночтитлан, Тлателолко, Астлан, Тлалапан и мн. др. Самата дума “атл” означава вода. Същата дума със същото значение имат и берберите, които живеят по склоновете на Атласките планини в Северна Африка. Известният американски медиум и лечител Едгар Кейси често “виждал” и говорил за Атлантида. В един от своите “прочити”, когато бил в транс, той споменава, че част от Атлантида лежи на океанското дъно край остров Бимини. Той прави също и недвусмисленото предсказание, че западната част на Атлантида, наречена Посейдия, ще се надигне отново и ще бъде забелязана през 1968 – 1969 г. Първата многозначителна находка действително се появява през 1968 г. при остров Андрос от групата на Бахамските острови. От борда на самолет ясно се виждали контурите на подводна правоъгълна постройка. Сред известните находки през тези две години фигурира и една стъпаловидна пирамида, забелязана под водата от капитан на малък кораб. По-навътре в морето при Бахамските острови била забелязана и после отново загубена друга доста голяма пирамида. На малка дълбочина водолази открили нещо като подводна улица, оградена от двете страни с огромни обработени каменни блокове, идеално пасвани един до друг и един върху друг. В природата няма естествени образувания на блокове с идеални прави ъгли. От вкаменени корени върху стометровата каменна стена специалисти датирали конструкцията от шест до дванайсет хиляди години. Знае се къде са тези стени, снимани са и всеки може да се увери в съществуването им. Изненадващо е, че те много приличат на подобни подводни конструкции в езерото Титикака. Индианците аймара и кечуа казвали на испанците, че Тиуанако е град, построен от боговете, но не знаели нищо за каменните строежи под водата в езерото Титикака. Според категоричния коментар за находките край Бимини на Аарон Дювал, президент на Дружество за египтология и на музея в Маями, точно такива находки били очаквани. Той заявява: “Тези находки отговарят не само на предсказанията, направени от Едгар Кейси, но и на писанията на Платон”. Сред многобройните находки, открити по дъното на Атлантическия океан, аз бих специално наблегнал на онези камъни (някои от тях полузаровени в пясъка), които носят чертежи или карти с пътя на различни небесни тела. Изглежда, че древните астрономи, създатели на тези каменни карти, са проявявали най-голям интерес към планетите Сатурн и Юпитер. Намерени са и древни карти, на които съществуването на Атлантида е показано ясно и по безспорен начин. Гръцки документи свидетелстват, че преди пътешествието си към Америка Христофор Колумб изучавал стари карти с Атлантида на тях. Не мога да не отбележа, че един колос като Аристотел, който е ученик на Платон, смята Атлантида за чиста басня. На обратната страна обаче стои друг колос – Платон, който пък е ученик на Сократ. Той не оставя никакво съмнение в съществуването на Атлантида и нейното местонахождение – отвъд Херкулесовите стълбове, тоест отвъд Гибралтар в Атлантическия океан.
Звучи комично, но не са малко и авторите, които са способни да видят Атлантида къде ли не – в Егейско, Каспийско и Северно море, в Африка, Сахара, Испания, Германия, Швеция, Ирландия, Цейлон, под Индийския океан и пр.
Аз лично вярвам, че Атлантида е съществувала като континент или част от континент, като люлка на процъфтяваща древна цивилизация. Мисля дори, че имам основание да изкажа такова предположение: Атлантида е била част от днешния Американски континент. Не знам дали най-развитата и най-населената част е изчезнала в резултат на случайна катастрофа, потъване на едни или издигане на други земни пластове, или поради лошо поведение на нейните управници. Независимо от причините много от днешните острови, пръснати из Атлантика, вероятно са били планински върхове или високи плата на потънала суша. Във всеки случай иска ми се да погледнем с други очи в районите, където се предполага, че някога е имало суша, населена от хора, строили градове и пирамиди, храмове и пътища. Защото, ако на днешната суша открием следи, които водят към дъното на океана, не е ли логично да се приеме, че те са оставени по време, когато и дъното на океана е било част от същата суша? Или обратното, ако нещо дълбоко под водата ни показва връзка с нещо на сушата, нали и то води към същия логичен извод? Край бреговете на Бахамските острови има подводни пещери, известни като “сини дупки”. Във вътрешността им са били намирани малки лодки, заклещени в тесни отвори. През тези “сини дупки” се стига до подводни пещери със сталактити и сталагмити. Едните се образуват от водни капки от пещерните тавани, а другите на пода, там, където падат водните капки. Но под водата какви капки може да има? Нали е ясно, че сталактити и сталагмити се образуват само на суша? Ако прескочим до централната част на Юкатан в Мексико, лесно ще намерим няколко странни пещери, наречени лолтуни. В такава пещера влизах и аз. Гледах с невярващи очи огромна зала, безкрайни коридори, водещи неизвестно къде. Не всички са изследвани и може би са опасни.
Казвали са ми, че в някои лолтуни има “забранени” места. Причината е силно енергийно излъчване или радиация, която не позволява по-дълбоко проникване. Там видях огромна скулптурна фигура от варовик, което навежда на мисълта, че маите са правили скулптури и в пещери. Преди човек да стигне до такова просто заключение, трябва добре да разгледа фигурата. И да се запита: какво правят тези вкаменени морски животни, сякаш нарочно инкрустирани във варовика? Косите настръхват при мисълта на каква възраст трябва да е тази статуя! Тя очевидно е правена от древния скулптор преди много хиляди години, след това, заедно с цялата пещера, е потънала в океана, прекарала е неизвестен брой хилядолетия под водата, за да обрасне с миди и други животинки, и после отново се е повдигнала стотина метра над морската повърхност.
Не се наемам с изчисления колко време е било необходимо на статуите в юкатанските лолтуни, за да осъществят тези мистериозни движения нагоре-надолу. По-важното е да се установи връзката между древните цивилизации на Американския континент и предполагаемата цивилизация майка – потъналата Атлантида. Следите от такава връзка са видими с просто око. Например речните каньони. Те се образуват само на суша, а ето че американски реки имат каньони, продължаващи стотици километри навътре в океана, дълбоко под водата. На много места в западната част на Атлантическия океан са открити следи от връзки между сушата и потънали обекти.
Край бреговете на Перу на дълбочина близо 2000 метра са забелязани – и снимани – обработени каменни колони и ясни очертания на някакви сгради. Във Венецуела съществува висока 10 м и дълга повече от 150 км “стена”, която хлътва в океана близо до устието на Ориноко. Високи пътища (сакбеоб) от Юкатан в Мексико, а и в други страни на Месоамерика, водят безцелно в океана, сякаш са свързвали някакви центрове или населени места в миналото. Очевидно по дъното на Атлантическия океан, но в близост до американския бряг, се крият много тайни, до които може да се стигне за сега само върху крилата на фантазията. Една от тях е гигантският кристал в Мексиканския залив, за който знаем от прочитите на Едгар Кейси. Нищо чудно това да е източникът на онази енергия, която движи топлото течение, наречено Гълфстрийм. Но аз ще завърша тази поредица от странни факти и явления с нещо, свързано с великия Шекспир и Бермудския триъгълник. Когато четем за невероятното приключение на Христофор Колумб, който искал да отиде в Индия, но тръгнал на запад, научаваме интересни неща, спестени в училищните учебници. Например това, че Колумб забелязал някакви загадъчни явления. Представям си как са се изплашили моряците му, когато, наближавайки сушата, смятана от тях за Индия, забелязали, че корабният компас започнал да се държи като полудял. Тревогата им сигурно още повече се засилила, когато зърнали на небето някаква “огнена топка”, която се повъртяла малко и се гмурнала в океана. Великият мореплавател бил поразен и от невижданите светещи ивици върху морската повърхност, станали известни по-късно като “бели води”. Според редица автори това са последните светлини от Земята, които астронавтите виждали при отлитането им в Космоса. Първото изчезване на морски съд с хора е регистрирано през 1609 година. Тогава понятието Бермудски триъгълник не съществувало, но островите в района имали лоша слава. Наричали ги Дяволски острови. Остров Бермуда е открит още през 1515 година от испанеца Хуан де Бермудес, но по обясними причини оставал необитаем. И вероятно още дълги години щял да се радва на дяволската си девственост, ако не била намесата на английския кораб “Сий Венчър”. Намесата била банална – корабът се разбил в коралов риф. На него пътували 150 заселници за новата тогава колония Вирджиния, днес част от САЩ. Страхотният ураган се разразил внезапно. Вълните запокитили кораба към рифа, но, за щастие, той се заклещил между две скали като в чатал. Там останал достатъчно дълго, за да могат хората да се спасят с най-необходимите вещи. После, естествено, вълните го смъкнали от скалите и пратили на морското дъно. Командир на експедицията бил един благородник на име Джордж Сомърс. В дневника си той описва как веднъж през нощта излязъл на палубата и докато съзерцавал звездите, забелязал някаква светлина да се движи между мачтите и платната. Описва той “нещото” като светлина, която ту угасвала, ту припламвала, подскачала като жива по палубата и мачтите, сякаш правела оглед на кораба. После се гмурнала в океана. Сър Джордж описал призрачното видение в дневника си и тайно го споделил само с капитана на кораба и с още един виден корабокрушенец – Уилям Стрейчи. Впоследствие Стрейчи разказал за това странно премеждие в издавано от него списание. Това събитие впечатлило друг известен и много гениален автор по онова време на име Шекспир. Той го увековечил в драмата си “Бурята”. В нея светлинката, наблюдавана от сър Джордж, се излъчва от духа Ариел. Очаквам вече да питате какво стана с първия изчезнал морски съд? Ще го кажа с няколко думи. “Сий Венчър” изчезнал по посока на морското дъно, но една от лодките, спасени от потъналия кораб, по-късно била натоварена с вода, вино, плодове и месо от морски костенурки. На нея се качили осем доброволци, командвани от офицера Хенри Рейвънс. Те отплавали към Вирджиния, за да потърсят помощ. Какво е станало с тази лодка и нейния екипаж, не е известно. Те просто изчезнали – не при буря, а в спокойно време. Из „Кукулкан слиза от небето”

Копирано от
https://www.24chasa.bg/Article/4789267
© www.24chasa.bg



Гласувай:
4
0



1. born - Докато четях, ми хрумна нещо, което ще споделя веднага:
09.09.2016 00:27
Може би едно /разбира се лаишко/ обяснение за лолтуните би могла да е и вероятността за съществуването в дълбока древност на хора-амфибии, което е развито в много произведения /художествени/. И както многократно разсъждаваме върху факта, че дим без огън няма, нищо чудно да се намерят и артефакти, потвърждаващи подобно предположение. Иначе в разсъжденията ти има безспорна логика и смисъл в заключенията. Поздрави.
цитирай
2. didanov - Смитсъниънския институт призна, ...
09.09.2016 00:37
Смитсъниънския институт призна, че в началото на XX век е унищожил хиляди гигантски човешки скелети.

черепи на гигантиВърховният съд на САЩ постановил да се публикуват секретни документи на Смитсъниънския институт, датирани от началото на ХХ век, доказващи, че организацията е взела участие в най-голямото историческо укриване на доказателства, сочещи, че гигантски човешки останки в количество десетки хиляди са открити по цяла Америка и унищожени по заповед на високопоставени ръководители за защита на господстващата хронология на човешката еволюция, съществуваща по онова време.

Подозренията на Американския институт за алтернативна археология (AIAA) за това, че Смитсъниънския институт е унищожил хиляди гигантски човешки останки, бил приет от организацията на нож и тя отвърнала, че ще съди AIAA за клевета и опит да се навреди на репутацията на 168-гидишния институт.

По думите на Джеймс Чъруард (James Churward) от AIAA при съдебните дебати изплували нови детайли, когато редица инсайдъри на Смитсъниънския институт признали съществуването на документи, доказващи унищожаването на десетки хиляди човешки скелети с размери между 6 и 12 фута (1,8–3,65 м), чието съществуване традиционната археология не иска да признае по различни причини.

гигантска бедрена кост на човекОбрат в делото направила демонстрацията на бедрена кост на човек с дължина 1,3 метра като доказателство за съществуването на гигантски човешки кости. Това доказателство пробило дупка в защитата на адвокатите на института, тъй като тази кост била открадната от организацията от един от високопоставените куратори в средата на 30-те години, който я съхранявал цял живот и написал на смъртния си одър писмено признание за скритите операции на Смитсъниънския институт.

„Ужасно е, че се правят такива неща – пише той в своето писмо. – Ние крием истината за предците на човечеството, за гигантите, населявали Земята, за които се споменава в Библията, а също и в други древни текстове.“

Върховният съд на САЩ постановил да се публикува цялата засекретена информация на института за „унищожението на доказателства, отнасящи се към доевропейската култура“, а също на елементи, „свързани с човешки скелети с по-голям от обичайния размер“.

„Публикуването на тези документи ще помогне на археолози и историци да преразгледат съвременните теории за човешката еволюция и ще ни помогнат да разберем повече за доевропейската култура на Америка и останалия свят“, казва директорът на AIAA Ханс Гутенберг (Hans Guttenberg). – Най-накрая, след повече от един век на лъжи, истината за нашите гигантски предци ще се разкрие пред света.“
цитирай
3. didanov - През 1936 година немският палео...
09.09.2016 00:38
През 1936 година немският палеонтолог и антрополог Ларсон Кол открил на брега на езерото Елиза в Централна Африка 12 мъжки скелета. Приживе тези великани имали ръст от 350 до 375 сантиметра. Черепите им били със скосени брадички и по два реда горни и долни зъби.

През 1971 г. фермерът Стивън Уокър от Куинсланд, докато копаел на своята нива, се натъкнал на голям фрагмент от челюст със зъби с височина пет сантиметра.

През 1979 г. в Мегалонг Вали в Сините планини местни жители открили стърчащ над повърхността на ручей камък, на който се виждал отпечатък от огромна стъпка с пет пръста. Ако отпечатъкът се бе съхранил изцяло, то би имал дължина 60 сантиметра. Оттук следва, че отпечатъкът е оставен от човек с 6-метров ръст.

Близо до Малгоа, Австралия, са открити три огромни отпечатъка от стъпки с дължина 60 сантиметра и 17 см ширина. Дължината на крачката на великана се измервала на 130 сантиметра. Следите се съхранили в застинала лава в продължение на милиони години, още преди на австралийския континент да се появи Homo sapiens (ако се брои теорията на еволюцията). Огромни следи се намират и във варовиковото корито на река Горна Маклей. Отпечатъците от пръсти от тези следи имат дължина 10 см, а ширината на стъпалото е 25 см. Очевидно аборигените на Австралия не са били първите жители на континента. Интересно е, че в техния фолклор има легенди за хора гиганти, обитаващи някога тези територии.
В една от старинните книги, озаглавена „История и античност“, която сега се съхранява в библиотеката на Оксфордския университет, има отчет за находката на гигантски скелет, направена в средата на ХХ век в Къмбърленд. „Гигантът е зарит в земята на дълбочина четири ярда и се намира в пълно военно снаряжение. Мечът и бойният му топор са поставени до него. Дължината на скелета е 4,5 ярда (4 метра), а зъбите на „големия човек“ се измерват на 6,5 дюйма (17 сантиметра).“
цитирай
4. didanov - Има свидетелства, че в периода на ...
09.09.2016 00:44
Има свидетелства, че в периода на Втората световна война на територията на Полша при погребване на загинали войници бил открит череп с височина 55 сантиметра, тоест почти три пъти по-голям, отколкото на съвременен зрял човек. Гигантът, на когото принадлежал той, имал много пропорционални черти и ръст не по-малко от 3,5 метра.

Айвън Сандърсън, известен естественик и чест гост на популярното през 60-те години американско шоу „Тази вечер“, споделил веднъж с публиката любопитна история за получено от него писмо. Авторът на писмото през 1950 година работел на булдозер при строителството на път в Аляска. Той съобщавал, че работниците са открили два черепа, гръбначен стълб и кости на крака.

Височината на черепите достигала 58 сантиметра, а ширината – 30 сантиметра. Древните гиганти разполагали с два реда зъби и непропорционално плоски глави. В горната част на всеки череп имало кръгъл отвор. Следва да отбележим, че няколко индиански племена в Северна Америка имали обичай да деформират черепите на бебетата, за да накарат главите да придобият удължена форма. Гръбначните стълбове, както и черепите, имали три пъти по-голям размер, отколкото на съвременен човек. Дължината на костите на пищялите била между 150 и 180 см.

В Южна Африка, при разработка на диамантени мини през 1950 година бил открит фрагмент на огромен череп с височина 45 сантиметра. В горната му част имало два странни израстъка, напомнящи малки рога. Антрополозите, в чиито ръце попаднала находката, определили възрастта на черепа на около 9 милиона години.

Съществуват свидетелства за находки на огромни черепи в Югоизточна Азия и Океания. Практически при всички народи съществуват предания за великани, обитаващи територията на една или друга страна в древността.
Ернст Мулдашев: За щастие успяхме да го направим. Сирия е невероятна страна. Там се наброяват 70 мъртви града на атланти. Там се намира охранявана от алевитите гробница на Авел – сина на Адам. Дължината на гробницата е 5,8 метра. Смята се, че Авел е загинал още като дете, а Адам е имал ръст 11 метра.

Общо в Сирия, предимно в района на Халеб, открихме 7 гроба на гиганти. Беше открита и следа от гигант с дължина 90 см, която по анатомични изчисления трябва да принадлежи на човек с ръст 10 метра и тегло 3,5 тона.
цитирай
5. didanov - здравей борн
09.09.2016 00:48
за атлантите се знае, че са можели да живеят и под вода - имали са ципи между пръстите и нещо като хриле. Те са строили градове не само на сущата, но и под водата, както и под земята, с помощта на техните свръхтехнологии. Може би именно те са останали в паметта на хората като хора-амфибии.поздрави
цитирай
6. born - Още нещо се сетих.
10.09.2016 01:13
През далечните 50-те години като ученик бяхме на бригада в едно село, чието име вече не помня, но мога да намеря. Над селото имаше малка рекичка и малко водопадче сред скалите. Там, откъдето падаше водата имаше скална площадка в центъра на която имаше отпечатък - отбелязана човешка стъпка / не си спомням на десен или ляв крак/, само че с дължина около 60 см. и с 4 пръста. Местните я наричаха "Стъпката на бога" ! Чувал съм за подобни образувания и по други места , но винаги съм ги възприемал като природни феномени. Тази "стъпка на бога" обаче бе твърде впечатляващо реалистична ! Лека вечер.
ПП. Доколкото си спомням, селото се наричаше Остра могила /около Стара Загора/.
цитирай
7. didanov - правилно борн
11.09.2016 00:17
такива стъпки около 60 см в скали или камъни са намирани навсякъде по света - Китай, Южна Америка и са реално доказателство за съществуването на атланти-велкани-титани. Друго предназнчение натъпката обаче е обозначаване на подземие ,където се съхраняват важни книги, оръжия, технологии и т.н. ако това е село Остра могила, то името тогава говори само по себе си за скрити могили или подземия. поздрави
цитирай
8. didanov - Остра могила е разположена в южните ...
11.09.2016 00:29
Остра могила е разположена в южните склонове на Средна гора, на 450 м надморска височина. Отстои на 17 км северозападно от Стара Загора и на 2 км северно от Старозагорските минерални бани. Югозападно от селото се намира най-високият от ограждащите го върхове - Градището (653 м). От него се разкрива панорамна гледка във всички посоки - на юг се виждат Старозагорските бани и гористите склонове на Момини гърди, на север едни от най-високите върхове на Централна Стара планина - Ботев, Шипка, Бузлуджа. В непосредствена близост до селото са върховете Султана (556 м), Големият кайряк (636 м), Боджука (484 м).



ИСТОРИЯ

Легенда разказва, че селото е основано около 1520 година от трима братя - Богдан, Драган и Шарко. И до днес околни местности носят названия, свързани с тези имена. Според друго предание първите заселници обитавали източните подножия на връх Градището, в близост до мочурищата на известните извори Кайнаците. Първите писмени сведения за селото са на френския пътешественик д-р Ами Буйе от 1838 г., който го описва с името Ада тепе - мочурливо място, в полите на висок връх.
През Руско-турската освободителна война селото, което е било с предимно българско население е изцяло опожарено. След Освобождението хората, които се завърнали от Балканските села, започнали да строят нови къщи, на два ката. Всички те били обърнати на юг, с малки прозорчета и в повечето случаи с две стаи, по-голямата от които е служила за кухня и за спане на децата, на дядото и бабата. Другата стая била за младите и за гости.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

cepnatinata
Църквата "Въведение Богородично" - построена през 1892 г на мястото на стария храм, който е опожарен по време на Руско-турската освободителна война. Виж на картата по-долу.

Пещерата "Цепнатината" - намира се югоизточно от селото, на 5 м от шосето за Старозагорските бани. Проучена и картирана, с общата дължина на всички галерии - 151 м. Пещерата е от лабиринтен тип, развита изключително на един етаж. Относителната влажност на въздуха е 82-86%, а денивелацията на входа 4,5 метра. В най-ниската и част има малко езерце. Проникването в пещерата става само с водач и със специална екипировка.
цитирай
9. didanov - нека се отклоним от темата и да анализираме
11.09.2016 00:47
в околностите на село Остра Могила има следи от древен рудодобив - следователно поне от римско време. Името обаче насочва за тракийски произход т.к. римляните не са строили могили за своите владетели. За това говори и турското име на селото - Ада тепе. Тепе - високия хълм,високата-остра могила, могила превърнала се в остър хълм. Забелявал съм, че турските хидроними и топоними не променят смисъла на заварените български и дори тракийски имена. Ако примем това, то Ада лесно се свързва с тракийско Ат-Ата Великата богиня майка, за която много тракийски владетели са се смятали за нейни наследници и са носели имена свързани с нея. Друго косвено доказателсво е името на хълма - Градище, горе дол еднакво висок с най-високия хълм на Странджа планина, също казващ се Градище. Именно на този хълм в Странджа са открити останки от голяма тракийска крепост - най-голямата в района. Самата дума град-ище показва, че наблизо се намира или град, древната тракийско-пелазка дума е горд (цар Гордий, Гордиана) или нещо съградено - могила, резиденция, светилище..окончанието -ище говори, за значимост, големина. Наличието на пещера, съвпада, с пещерите на странджанското Градище. АКо има нещо скрито то това вероятно е именно в пещерата, но добре замаскирано за обикновените човешки очи (предполагам някъд около малкото езерце) Ако стъпката на атланта я има там - вероятно указва не само входа на подземието или пещерата, но и това, че то е изградено още по времето на атлантите и е ползвано от посветени тракийски владетели за съхраняване на съкровища или нещо друго. поздрави
цитирай
10. didanov - В околностите на Старозагорските ...
11.09.2016 00:58
В околностите на Старозагорските минерални бани (на 1.5км от центъра на селото в северна посока) се намира красивият природен феномен наречен "Богородична стъпка". Легендата говори, че това място е светилище, свързано с различни езически религиозни обреди отпреди хиляди години.

След приемане на християнството по тези земи, местността става свято място. Митът за "Богородична стъпка" се ражда, заради изключително силното биоенергийно поле и причудливата вдлъбнатина горе на скалите, наподобяваща следа от човешки крак, в която водата никога не пресъхва.

Преди няколко години е изграден малък параклис, наречен "Рождество Богородично".В района има и древна кариера за добив и обработка на различни материали, използвани в строителството на частни и обществени сгради в антична Августа Траяна. На мястото има останки от недовършен саркофаг, вероятно предназначен за гробница на знатен гражданин.
Тракийска и средновековна крепост Градището се намира на едноименния връх, на 1.12 km южно по права линия от центъра на село Остра могила. Изградена е на два върха на издължено в посока север- юг възвишение със стръмни склонове във всички посоки, с изключение на северозапад, където възвишението чрез тясна седловина се свързва с останалата част от масива. Укреплението е с силно издължена в посока север- юг форма, като на южния връх е цитаделата на обекта, която е с капковидна форма, с връх насочен на север. Цитаделата е с приблизителни размери 90х60 m. Общите максимални размери на твърдината са 260х60 m.
цитирай
11. shtaparov - Гласувам "ЗА" стати...
11.09.2016 15:47
Гласувам "ЗА" статията,макар да не съм съгласен с доста нейни постулати,понеже си положил много труд и си вложил много мерак в нейното написване приятелю! Това че сме поспорили малко не променя уважението,а честни усилия като твоите трябва да бъдат оценявани!
цитирай
12. didanov - благодаря ти за хубавите думи приятелю!
11.09.2016 21:10
както се казва - в спора (диалога) се ражда истината, така че съм готов да изслушам котрааргументите ти :)
дори и да се разминаваме по някои върпроси, знам, че и двамата търсим и служим на истината, която обаче не винаги е еднозначна, а пречупена през собствената ни призма на възприятие. лека вечер
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2321941
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5788
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?