,, -Ще съм доволен, ако знам, кое е най-лошото: да бъдеш изнасилен стотици пъти от пирати, да ти отрежат крак,

да те пребият българи със сопи......." Волтер ,,Кандид или оптимизмът" - 1759г.

 

Защо Волтер не споменава колко е лошо да те пребият например португалците с техният стил за бой с тояга Жого де пао, побеждавал и побеждаващ всички други школи или жителите на Канарските острови, на Англия и други страни с традиции в боя с тояги, а точно колко ли известните на света по онова време българи?

А защо ли при подготовката на въстанието поп Минчо Кънчев на оплакването на селяни от родопско село че нямат пушки им казва, че не им и трябват защото те са сопаджии ?Пак в неговата велика за мен книга се описва бой между двама овчари (единя негов чичо в последствие Тодор воевода ) с тояги срещу множество турци с ятагани.Ето чичо му какво казва на баща му ,, -Да видиш батю като скокнеме и се завъртим, падаха като снопи" Това ще го направи ли необучен човек?

Със Златко борба не бива,

че Златка вардят селяни

турците с пищовите

българите с криваците

 

 

СОФИЙСКИТЕ ШОПИ И ТЕХНИТЕ СОПИ (ТОЯГИ ЗА БОЙ)

---------------------------------------------------------------------

 

Жителите в Софийско поле са хора първобитни и затова в етнографско отношение интересни. Принадлежат към особен планински тип, който се отличава от съседите си по ръст, характер и носия, по-малко по говор, и техните села са разположени по високо лежащите долини около Витоша и Западния Балкан. Тези хора се наричат от другите българи шопи, а земята им Шопско или с турско окончание Шоплук.

Произходът на това име не е изяснен, както и не знаеме доколко то е старо.Неизвестно е също и пространството, върху което то се простира. Източните българи смятат за шопи и жителите на Врачанско, Трънско и други краища. От друга страна, името засяга дори Македония, където селяните около Кратово се наричат отчасти шопе, отчасти поляци (жители на полето). Кюстендилци наричат шопи всички техни съседи, които са гащници, т. е. които носят бели тесни гащи.

Селяните около София са хора силни и високи. Лицата им не са еднакви, ала главно изпъкват два типа: един славянски покрай Балкана и един турански, може бн печенежки, около Витоша. Лицата на мъжете и жените не са много хубави; затова пък ще видиш красиви хора зад Витоша, в Радомирско.

Те са здрави и закалени; зимно време, когато има сняг, селяните излизат с отворени гърди, а момите и в най-големия студ ходят на пазар в града без кожух, в същото облекло, както и лятно време. Техният говор принадлежи към западната група на българските наречия, която се дели от източната горе-долу от течението на Искър, ала не е в цялото поле еднакъв, дели се още на няколко подговора. Между личните имена се е запазило по нещо странно, при все че и тук, както и другаде, всякога заемат първо място повечето имена на християнски светии.

По характера си те са хора добродушни, ала при това недоверчиви, с изкуствена преструвка, хитри и понякога вироглави. Раздразнени, стават много зли. В последните турски времена убивали са тайно отделни черкези по полетата с дълги дебели сопи, без които българският селянин не ходи вън от селото, които им са потребни за помушване воловете и биволите, впрегнати в колата.

Носенето на тези големи сопи според свидетелството на рицаря Dernschwam е било общо в България още в XVI век. Софийските селяни със свирепи буйства вдъхнали такъв страх на гръцките епископи, щото последният от тях Доротей, който собствено бил българин от Копривщица, набързо побягнал в Берковица и вече не се върнал в своята столица.

Също и в българско време те понякога хубаво се набиват помежду си за селския синор. Освен това те се употребяват от време на време от политическите партии за произвеждане буйства при изборите в самия град.

Живеят много скромно, ала затова пък страшно пият, и то ракия. София още в турско време е била обявена като град, в който от всички български градове има най-много кръчми, и Софийско е единственият край, където по- често можеш да видиш пиян българин. Най-първобитната част от тукашното население са жителите на Искрецка околия, по планините между София и Берковица.

Из «Пътувания по България», 1888 г.

Константин ИРЕЧЕК
http://www.chitatel.net

Поздравления за интересните находки, Диданов!

Ах, този, Волтер! - от какво може да бъде доволен?! - да се смее ли човек, ка плаче ли?!
Българи със сопи!
"... португалците с техният стил за бой с тояга Жого де пао,..."
А, тук, из Българските земи се казва: Гледай да не те хване жегата (жьогата) от гегата (гьОгата) чи да уПатиш!

Шопи - Сопи. Ш-С / С-Ш - например, една хрумка, на пръв поглед, като убедена съм, че специалистите ще извадят по-сериозни доводи.
Библия, Съдии 12:
"... Кажи Шиболет, а той казваше Сиболет, защото не можеше да го произнесе правилно. ..." - какъв намек е, каква подсказка е, изобщо?

А, ние, Българите имаме Божий дар да казваме и произнасяме правилно всички букви и думички! - и Шиболет, и Сиболет, и Шопи, и Сопи, ...
...
Интересен материал!
И, за да не ми избяга пак коментара, бързам да изпратя!
Поздрави!

благодаря за отзива!
Жого де пао - да те жегна с палката/сопата. в началото на 20 век, сопаджия сие било като професия, особено по време на избори в България - особено по време на Стамболовия режим, а и след това - днес вместо сопи, има кебапчета и кеш, също убедителен метод, макат и не толкова ефективен. Предлагам за всеки депутат да се въведе сопаджиийски изпит -всеки да получи поне 50 тояги по гърбината, с обещание за тройно повече ако не си изпълни дълга:) но дали са останали опитни сопаджии в днешно време? поздрави