Българската армия бе реформирана, редуцирана и разтурена от ония, които тя създаде – генералите и началниците на Генералния щаб, лампазлиите и лакеите на Луджев, Валентин Александров, Сталийски…

„Става ли от това държава” – може да бъде новият предмет за изучаване в часа на класния. Заедно с вероучението. Задължително! Щом се учим от г-н Запада, нека си припомним. В г-жа Британия има стародавно правило: „Не може да искаш да управляваш държавата, колонията, кметството, щом не можеш да управляваш семейството си”. А вижте в милата ни държавица. Единак до единака, моя майно льо, премиер до президента… Дават пример къмто вън и навътре, на младо и не толкова. А най-видният сред банкянци отиде в моя край, аз съм земляк на президента, и отсече „Държавата е обран бостан”. Преди това си каза програмния девиз за българите „лош материал!”. А ние си го гледаме и си му се радваме. Като агънца!

Малко отдалече започнахме с примерите. Те са, знае се, безчет, безброй и безкрай. Но когато неотдавна Негово Превеличество Б. Банкянски се развърша най-компетентно да раздава оценки и присъди за армията, някой от пагонлиите трябваше да се защити! „Купували са кораби без оръжие, самолети без ракети…” А кои са тези, дето са купували трето поколение, втора ръка на „Дръзки”, учебни „Пилатуси” с перки и никому ненужни „Спартани”! Те не са на Марс или на Луната. Знаем и имената. Съдете ги!

Мое е определението, казвал съм го и друг път. Българската армия бе реформирана, редуцирана и разтурена от ония, които тя създаде – генералите и началниците на Генералния щаб, лампазлиите и лакеите на Луджев, Валентин Александров, Сталийски… Които си го връщаха за предишни обиди и амбиции. Единствен в цялата армия армейски генерал Любен Петров отказа на Вальо Казака да преподпише заповедта за уволнение на хиляди старши офицери. Но следващият – генерал Тотомиров, клекна. И всички след него. В защита на армията те заставаха… след уволнението им. Докато преди това прилагаха тактиката „спасяване поединично”! Баста.

Ранено ехо ехото зове

Но аз съм артилерист и ракетчик. Понакуцвам в пехотата и авиацията. За тях молебен, помен и панихида най-добре „служи” един военен журналист във в. „Преса”. Моята горестна гордост е „Богът на войната” и неговият продължител Ракетните войски. Ако бях Пеньо Пенев, щях да тръбя „Какъв живот живяхме ний, когато се наливаха основите!”. И заедно с танкисти, свързочници, разузнавачи… се захласвахме до прегракване по „свойта конна батарея”. А поетът на армията полковник Евстати Бурнаски само след една година офицерска служба в артилерийското отделение в Разлог остави най-красивите стихове: „Поискай, приятелю – аз пак ще изпея, за онзи точен ураган… И в дългата артилерийска зима, ранено ехо, ехото зове… Остана само песента, а батареята я няма!…”

И през тази година ракетчици и артилеристи, предимно запасни и резервисти, и в шепа събрани платени професионалисти, се опитаха да отбележат празника си – 11 март. Получи се най-мизерният, най-невзрачният, най-тъжният, най-нещастният празник през последните десетина години.

А каква история, какъв хъс, каква страст и въодушевление бе. Най-напред Боримечката на раменете си изнася „топчето” над Клисура и се провиква „Хора, бре…”. Сетне на историческата Шипка огневи позиции заемат „Кръглата”, „Централната”, „Планинската”… батареи.

Осигуряват победата на „волинци”, опълченци и „радевци”. И остават на вечна стража на историческия връх. Редом с костите на канонирите в криптата на храм-паметника в гр. Шипка. Останалите руски оръдия ведно с разчетите стават начало на нашата артилерия.

Седем години по-късно при Сливница, а още по-късно и при Одрин пак оръдията разтурят рахата на чалмалиите на Шукри паша.

Ракетен романс за ДАНС


Странно е, изключително неочаквано и на пръв поглед нелогично, че след като изнудват България да унищожи Ракетните си войски, САЩ нехаят за останалия ракетен дивизион „Точка”, с тактическо предназначение, известен и като „малките СС-23”. Казват, че с такава ракета е убит небезизвестният генерал Джохар Дудаев. Когато е с голяма група офицери, някъде в полето на поредното учение, го извикват да говори по радиостанцията. И за да не бъде чут от останалите разговорът, генералът се отдалечава от другите. Там е уцелен с „Точка”. Това наименование е най-точното.

При втория си боен пуск на 26 октомври 1999 г. Старозагорският Втори ОРДн улучва колчето, обозначаващо целта. С една дума, снайперски ракетен дивизион

И още малко „пикантен сос”. След като падна всякаква секретност, след като дивизионът „Точка” участва на гергьовския парад, след като са излезли доста книги и стотици статии, предавания, публикации във всякакви медии, на тържественото отбелязване на 20-годишнината на дивизиона, с участието на всеки пожелал и демонстрация на действия, служител на ДАНС отнема фотоапарата на един от присъстващите. Пълен шаш. Но ДАНС винаги си е ДАНС.

Сред военните има и такъв термин „нарастване на обстановката”. Пак там, малко преди отнемането на фотоапарата, мустакат спец смигва на журналист „Не ни споменавайте никъде…”. И завесата пада, „Точката” повече я няма. Местен плодовит, щатен на армейския официоз журналист редовно ръфа полите на единствения днес артилерийски полк. Какви „мастърси” били тамошните гаубичари, оръдейци, противотанкисти… Цончо, нали по щат там е и „Точката”? Като че е нужен екстрасенс. Какво въобще става там?

А неяснотата дава криле на догадките. Първата и най-вероятна сред тях е, че срокът на годност на техниката и ракетите отдавна е изтекъл. Получени са в дивизиона на 30 януари 1988 г. И оттогава не са провеждани никакви регламентни проверки. Има слухове и спорове за разхерметизирани „изделия” и прочее…

Фалирало ракетно формирование

От „Анюво” време Министерството на отбраната е известно като най-голямото търговско дружество. Там всичко е за продан: имоти с отпаднала необходимост, гаубици, танкове… Ето заглавие в централен всекидневник от края на март т.г. „Военните продават ракетен катер”. Поредният ни военен министър от „военна музика” може да не разбира, но не и от келепира. И пак от най-високо място при поредния разговор за дивизиона „Точка” известен нагаждач с вече свалени лампази се провиква като на търг „Продадени…”

Съвсем резонно и реално е. Преди да бъдат нарязани, тогавашният началник на Генералния щаб, по свидетелства от тогавашния зам.-министър на въоръжението и техниката, иска ракетите да бъдат продадени. Сетне, естествено, отрича. Но това напоследък е всеобща практика. На най-високо ниво. Ето как се издига низостта. Нито сан, нито съвест може да бъде пречка пред подлостта и парите. А бивш първи зам.-началник на ГЩ ми пошепна на уше: „Щом търсиш кой унищожи ракетите, трябва да знаеш, те отдавна не са в България!”.

„Такава е, братко, картината днес”, лаконичен е отново поетът Евстати Бурнаски. И заключава: „Повярвай, приятелю, аз вече се плаша, че всичко наопаки става у нас”. Същите хора, които при лошия тоталитаризъм си живееха като Симеончовци, днес на поразия псуват по всичко и най-напред по себе си. В угода на новите си господари. Прехласват се по „способността на Българската армия да изпълни конституционното си задължение”… Без кораби и самолети! Без артилерия и ракети! Ама с… Нататък го знаем. Напоследък свещениците са на мода. Една литургия, тогава, съвсем ще пасва!

http://www.blitz.bg/