Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2016 00:44 - От пропаст към пропаст - Цар Фердинанд, д-р Васил Радославов 2
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 1418 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Обещаваното от Централните сили почти напълно съвпадало с идеала ни за национално обединение в мечтаните наши етнически граници и този наш всеобщ национален идеал, смъртно ранен в миналата война, и сега, разбуден от тези обещания, заглушавал здравия разум, заглушавал дори партизанските противоречия и всички партии единодушно и възторжено тръгнали - а след тях и народът - към новото си заколение след царя свой Фердинанд...

Фердинанд не криел своите намерения, той гордо повтарял: „Аз съм бил и ще си остана цял живот верен приятел и съюзник на Централните сили"36 и викал на генералите си:

- Аз искам да отмъстя на сърби, гърци и румънци, нашето място е при Тройния съюз и вие трябва да учите немски!

Министър-председателят Радославов нямало що да учи немски - следвал бил право във Виена и Хайделберг.

 

Българското правителство, с пълна вяра, че изпълнява съвестно своя свещен дълг спрямо Отечеството, сключи договор с правителствата на Германия и Австро-Унгария на 24 август 1915 година - пише в мемоарите си той.37

Възползвайки се от поправката на чл. 17 от Конституцията, Фердинанд и Радославов сключили този договор тайно (тайно дори от другите членове на правителството!).

Верен обаче на девиза си, че лицемерието е основната добродетел на царете, 9 дни след като е подписал тайния договор с Германия и Австро-Унгария, Фердинанд свикал в Двореца лидерите на опозиционните партии уж да се посъветва с тях какво да прави?

Там Александър Стамболийски, лидерът на Земеделския съюз, дръзнал да тегли в лицето на Фердинанд следната реч:

- Ваше Величество! Замисленото от Вас и Вашето правителство е страшно и катастрофално... Аз живея сред този народ и зная неговата болна душа, зная неговото мрачно настроение.България няма борческа мощ да цграе тая грамадна и продължителна кървава рол - да се бие с всичките си съседи и с четири Велики сили.Отклонете Вашето правителство от предначертания опасен и главоломен път, ще бъде същинска авантюра, която ще тласне в пропастта и народ, и държава, и династия. Запазете неутралитета!

Всяка акция, която ще предприемете Вие с днешното правителство, предварително е осъдена пред съвестта на българския народ, защото той е изгубил вяра лично във Вас и Ви е развенчал в своята душа след катастрофата на 16 юни 1913 година,защото раните и ужасите на Балканската война още са пресни и са като кошмар въз народното съзнание.

Помнете обаче, че ако утре извършите същото престъпно деяние, ние няма да възпрем народното негодувание против Вас, а сами ще станем негови изразители, като Ви поднесем тежката, но справедлива негова присъда.Не забравяйте, че е раздвоена народната душа и тая раздвоена душа може да обърне страната в арена на метежи и бунтове.

Още като видял Стамболийски, Фердинанд с ужас разбрал, че е поканил в двореца си оня същия рошав оратор, който преди две години викаше пред Народното събрание: „Цар Фердинанд трябва ей тук да се обеси!" - и отвърнал:

- Вие, господин Стамболийски, ме заплашвате с метежи и бунтове? Вие Ми съобщавате, че никой нямал вяра в Моята способност и че сами някога щели сте да Ми поднесете тежката народна присъда...

- Да.

- Знайте, че Аз си имам определен път, ясно очертана политика и ще вървя смело из тоя път, без да се стряскам от Вашите заплашвания... Ще вървя, защото Моят път е истинското служене на народа, а не Вашият...

- Моят път не е свършвал с погроми, както Вашият - казал спокойно Стамболийски. - И сега, ако речете да вървите, ще свършите с главата си!

- Не жалете за Моята глава, мислете за Вашата!38 - изкрещял Фердинанд извън себе си и...

 

Фердинанд беше фаталист - пише Стивън Констант, - макар че остана правоверен католик през целия си живот, постоянно се придържаше към поличбите, които имаха почти тиранична власт над този човек.

Принц Фердинанд като младеж беше ходил при прочутата ясновидка Мадам дьо Теб в Париж, която му беше предсказала бъдещето (че ще завладее Цариград),

а братовчедката му принцеса Луиза разказвала:

Фердинанд често изричаше кабалистични формули, като опъваше напред ръцете си и повтаряше: ,,Дяволът съществува. Викам го и той идва".

 

И дяволът дойде. Съвпадението на имената Стамболов и Стамболийски за Фердинанд не беше случайно - в това видя знак на съдбата (още повече че тези имена произтичаха от неговата фикс-идея Стамбул) –беше успял да отстрани единия от пътя си, ще успее ли да отстрани и другия?(В съдбата на Стамболов и Стамболийски има наистина някакъв жесток паралел: загиват те по един и същ начин, зверски посечени от македонци...)

...и след 2 дни Стамболийски бил арестуван, касиран като депутат и даден под съд за антивоенна пропаганда и за обида на Величеството, но „независимият" Софийски военно-полеви съд не посмял да го осъди на смърт (както бил посъветван) - Стамболийски бил осъден на доживотен затвор...

А намесата ни във войната, както видяхме преди малко, всъщност била вече решена: тайният договор, сключен на 24 август 1915 година от Фердинанд и Радославов с Германия и Австро-Унгария, задължавал България след 15 дни да проведе мобилизация, след 35 дни да започне военни действия против Сърбия съвместно с Германия и Австро-Унгария под общото командване на немския генерал-фелдмаршал Фон Макензен.

Освен тайната на този таен договор, имало още една тайна:

През 1931 в Германския Райхстаг депутатът Хиндербергер прочел страшни изобличителни документи от тайния държавен архив, които неопровержимо сочеха, че Фердинанд е продал на германците срещу 25 милиона марки и България, и националните й идеали.39

И наистина, в началото на 1921 година Фердинанд получил от германското правителство „лична помощ" от 1 500 000 златни марки, през 1925 получил още 1 000 000 и през 1925 - още 1 000 000 златни марки40 - по-нататък не се знае, но казват, че и Хитлер му плащал...

Звучи невероятно, но го потвърждава личният Фердинандов биограф Ханс Рогер Мадол41 и по-сетнешният възторжен биограф Стивън Констант42, цитирайки написаното по този повод в немската преса по онова време:

Кобургът рискува кръвта и имота на любимите си българи едва след като се осигури чрез един частен договор, че тоя риск не ще струва нищо нему  лично..."

Докато България се колебаела на коя страна да влезе във войната, Тодор Александров и ген. Протогеров решили „да помогнат на правителството да вземе правилното решение":въоръжили с австрийски средства голяма чета, нахлули в Македония и при Валандово ударили в гръб сръбската армия, която воювала тогава с Австро-Унгария -

целта била да се провокират сърбите да нападнат България (както ще напише малко след това Фердинанд в Манифеста си: Сърбия... нападна собствената ни територия и нашите храбри войски бидоха принудени да се сражават за защитата на собствената ни земя),

което ще принуди българското правителство да вземе страната на Централните сили, да обяви война на Сърбия (което след малко ще стане) и да освободи Македония, присъединявайки я към България.

Дали и този път действията на Александров случайно съвпадали с решението на цар Фердинанд - не знам,

но Сандански реагирал яростно против тази акция (понеже бил за присъединяването на България към Съглашението и прогласяването на независима Македония в рамките на бъдещата Балканска федерация)

и само след няколко дни, на 21 април 1915 година, пътувайки от село Пирин за Неврокоп, попаднал на засада от десетина души и бил убит -

присъдата му била прочетена от ВМОРО още след убийството на Гарванов и Сарафов през 1907 година (ВМОРО, като Господ, забавя, но не забравя...).

Лежи сега Яне Сандански, брат на орлите, в самотния си гроб високо горе в Пирина, на полянката пред вратите на Роженския манастир - сякаш чака решението на свети Петър дали да бъде пуснат в рая или не;

 

върху надгробната му плоча е издълбан масонският девиз: „Робът се бори за свобода, свободният човек - за съвършенство" –

за втората част на девиза не му бе стигнало времето на Яне...

България събрала под знамената си половин милион войници и цар Фердинанд се обърнал със следния

 

МАНИФЕСТ
КЪМ
  БЪЛГАРСКИЯ  НАРОД
Българи,
Вие всички сте свидетели на неимоверните усилия, които положих през течението на цяла година, откакто трае европейската война, за запазването мира на Балканите и спокойствието на страната.

Аз и Правителството Ми се старахме, при съблюдавания досега неутралитет, да постигнем идеалите на Българския народ.

Двете воюващи групи от Велики сили признават голямата неправда, която ни се нанесе с подялбата на Македония. И двете воюващи страни са съгласни, че тя, в по-голямата си част, трябва да принадлежи на България.

Само нашата коварна съседка Сърбия остана непреклонна пред съветите на своите приятели и съюзници. Сърбия не само не поиска да се вслуша в техните съвети, но в озлоблението и алчността си нападна дори собствената ни територия, и нашите храбри войски бидоха принудени да се сражават за защитата на собствената ни земя.

Българи,

Скъпи народни идеали Ме заставиха през 1912 година да призова Нашето храбро войнство на борба, в която то самоотвержено развя знамената на свободата и скъса веригите на робството. Нашите съюзници сърби бяха тогава главната причина да изгубим Македония.

 

Изтощени и изморени, но не и победени, ние трябваше да свием своите знамена за по-добри дни.
Добрите дни настанаха много по-скоро, отколкото можахме да очакваме.

Европейската война клони на привършване. Победоносните армии на централните империи са в Сърбия и бързо напредват.

Призовавам Българския въоръжен народ към защита на родния край, поруган от вероломния съсед, и към освобождение на поробените наши братя от сръбско иго.

Нашето дело е право и свето.

Заповядвам, прочее, на Нашата храбра армия да прогони неприятеля из пределите на Царството, да срази вероломния съсед и да освободи от тегло нашите измъчени под сръбско иго братя.

Ние ще воюваме против сърбите едновременно с храбрите войски на централните империи.

Нека българският войник лети от победи към победи!

Напред! Бог да благослови нашето оръжие!

Столица София, 1" октомври 1915 година.

Фердинанд I

 

В този Манифест, читателю, се съдържа всичко - по него можеш да съдиш как се е разигравала играта на тоя свят...

Играта е била още по-страшничка, тъй като Фердинанд и Радославов, нарушавайки конституцията, обявили войната без съгласието на Народното събрание, те дори не счели за нужно да го известят.

Без да пита Народното събрание, известният в миналото сопаджия д-р Васил Радославов променил Военнонаказателния закон: най-малкото неподчинение, несъгласие или съпротива на „единствено правилната" правителствена политика се считало за предателство и се наказвало със смърт.

 

Българският войник, макар изтощен и изморен, и не с предишния ентусиазъм, отново полетял от победи към победи:

 

на 7 октомври 1915 година превземаме Куманово, на 10-и - Скопие, на 11-и - Неготин и дунавското пристанище Прахово, на 13-и - Княжевац и Бърза паланка, на 17-и - Велес, на 23-ти - Ниш, на 24-ти - Лесковац, на 25-и - Алексинац;

 

на 1 ноември - Прилеп, на 2-ри - Косово, на 3-ти - Тетово, на 10-и - Прищина, на  11-и - Феризович, на 14-и - Призрен и Крушево, на 21-ви - Битоля и Ресен, на 22-ри -Дяково, на 24-ти - Охрид, на 25-и - Поградец и Струга, на 29-и - Гевгели и Дойран –

с две думи: завладяваме (освобождаваме) цяла Македония.

 

На 29 януари 1916 година превземаме Елбасан и излизаме на Адриатическо море.

В 24 часа на 31 март 1916 година България преминава от Юлианския към Григорианския календар: към датите от Юлианския календар (стар стил) се прибавят 13 дни (нов стил); така след 31 март 1916 г. вместо 1 април настъпва 14 април. Всички дати дотук са по стар стил, оттук нататък ще са по нов стил.

В Първата световна война България трябвало да воюва не само срещу съседите си - сърби, гърци и румънци, в страшните сражения край Дойран и Завоя на Черна срещу нас се изправили италианци, французи, англичани, индокитайци, тунизийци, нигерийци, сенегалци и прочее цветнокожи от техните колониални владения (нашите войници, като заловили първия черен пленник, помислили, че е боядисан, и за ужас на горкия негър дълго го търкали до кръв с керемида да изтъркат черната боя), а на Добруджанския фронт се наложило да се бием (гледай ти парадокс!) рамо до рамо с нашите поробители турците срещу нашите освободители руснаците.

 

На 1 септември 1916 година обявяваме война на Румъния, на 6-и освобождаваме Тутракан, до края на септември освобождаваме цяла Южна Добруджа, до края на октомври завладяваме Кюстенджа и Черна вода,

на 23-25 ноември преминаваме Дунава при Зимнич и поемаме към румънската столица, на 9 декември с параден марш влизаме в Букурещ (това било тържествено отмъщение за удара в гръб, който ни нанесоха румънците през 1913 година),

 

до края на 1916 година, разбивайки румънските и руските войски, завладяваме Северна Добруджа и стигаме до делтата на Дунава...

През 1915 година, когато нападнахме Сърбия, Европейската война уж „клонеше на привършване", вече е 1917-а, а краят на войната не се вижда.

По всички фронтове се водят позиционни сражения с променлив успех, води се тъй наречената война на изтощение -70 милиона войници пълзели като къртици из окопите на Европа, прогизнали и замръзнали, пушките им ръждясали, мрели повече от болести, отколкото от куршуми;10 милиона били убити, още 20 милиона останали кой без крака, кой без ръце, кой без очи, и още 9 милиона мирни жители мърцина загинали,населението гладувало, от копаене на гробове нямало време да копае и оре нивите, над Европа се носел погребален звън и плач безнадежден...

На 2 октомври 1916 година край източния бряг на Струма, на 20 км западно от Серес, между селата Долно и Горно Караджово (слети сега в градчето Моноклиста, в Гърция), ирландски куршум пронизал подпоручик Димчо Дебелянов и в 10 часа и 30 минути издъхнал най-нежният български поет. В джобчето на окървавената му куртка намерили последното негово стихотворение:

 

Ще си отида от света -
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен...

Изведнъж, като гръм от ясно небе, през февруари 1917 година в Русия избухнала революция.

В началото революцията била уж буржоазно-демократическа, но към есента се превърнала в болшевишко-социалистическа - на 26 октомври 1917 година премиерът на Временното правителство Керенски бил прогонен (избягал преоблечен в женски дрехи) и властта минала в ръцете на вождовете на болшевиките Ленин и Троцки.

 

Европа се вцепенила: досега комунисти се появяваха тук-там, бяха нещо като екзотична атракция, техните лозунги за равенство и социална справедливост смущаваха съня на богатите, забавляваха политиците и караха бедните да бленуват, но нито едните, нито другите, нито третите вярваха в реализацията на тези фантасмагории - сега комунистите хванаха юздите на огромната Руска империя, прекръстена на Съюз на съветските социалистически републики.

Това разбуни духовете на Европа. Избухнаха стачки и бунтове. Калните окопи бяха най-плодородната почва за семената на комунистическите блянове.

Незнайни момчета взеха да разправят на войниците как руските солдати са убили омразния си император Николай с всичките негови лакеи и жандарми,

свалили омразното царско самодържавие, обявили република на работниците и селяните и започнали да строят социалистическия рай, в който няма бедни и богати, няма господари и аргати, а всички са равни и свободни,

и любовта е свободна, няма нужда от брак, обичай и спи с която си искаш и която те иска - тази работа много се хареса на войниците, които две години жена не бяха помирисвали;

за бедния и онеправдан човек равенството е манна небесна, и Христос е мразел богатите и е говорел за равенство -

незнайните момчета им четяха и Библията: „Всички са заедно, всичко им е общо и разпределяха го между всички - всекиму според нуждата" - същото, викаха момчетата, казва и Маркс!

Кой е този свети Маркс, войниците така и не разбраха, защото през юни месец се чу, че царят бил свалил стария сопаджия Васил Радославов и го бил заменил с интелигентния и деликатен Александър Малинов (който преди 10 години го бе коронясал в Търново), и зачакаха да настъпи мир.

Мир обаче не настъпи. Щом седна в министър председателското кресло, интелигентният и деликатен Малинов телеграфира на германския канцлер:

„Стъпвайки на служба, считам за верносъюзнически дълг да съобщя на Ваше Превъзходителство, че аз съм твърдо решен да следвам оная външна политика, за свещените цели на която нашите храбри войници се сражават с всички сили по славните бойни полета".

И отново загърмяха оръдията...

 

- 300-400 хиляди голи, гладни, боси и болни бойци трябваше да държат един фронт от 500 километра, почти равен на германския и по-голям от австрийския - ще каже след малко Стамболийски на Фердинанд. - И при все това те търпяха, премного търпяха и държаха...43

Чак пък „голи и боси"? Дали Стамболийски не преувеличава - той е бил по това време в затвора...

Я да видим какво пише Константин Муравиев44, тогава действащ капитан на фронта:

Към края на първата година всички дрехи бяха скъсани, на много войници се виждаха месата, за долно облекло въобще и дума не можеше да става, голям процент от тях ходеха по налъми или боси. Нощно време особено ходенето боси беше цяло мъчение по тези трънливи и каменисти места.

Често след бой се наблюдаваше тъжна картина: привечер наши войници пропълзяваха до убитите наши и чужди, за да им вземат ботушите и дрехите.

Хлябът от килограм намаля на 600 грама и на по-малко, почнаха да го смесват с царевица, ечемик, просо и ра-ни боклуци, стана кисел и плесенясал. Месо се даваше рядко и беше такова, че трябваше човек да има вълчи зъби, за да го яде. Прибягваха към бране на коприва, дива лобода и разни бурени...

В това същото време свободни спекуланти изтръгваха от селяните и това малко, което им беше останало от реквизиционните комисии... Разправяха се страшни истории за корупцията, за износа на храни за Германия...

Може пък и Муравиев да лъже, нали е бил после секретар на Стамболийски - нека надникнем в официалните донесения.

Поверителен доклад на главнокомандващия генерал Жеков до Негово Величество цар Фердинанд на 13 юни 1918 г45:

При сегашната ми обиколка имах най-осезателния случай да констатирам на място бедственото състояние на войските, което все по-тревожно се влошава.Войниците са голи и боси, дрехите им са съвсем парц-ливи, вместо фуражки носят някакви парцали от скъсани чувалчета за пръст.

А зимата ще дойде...

Войските на фронта са изгубили всякаква надежда и каквото и да е упование във власт и държава. Слуховете за кражби и престъпления, станали вече система, дра-нят войниците, като завършват с израза:

- Накрадоха се, забогатяха... на! - и сочат голите си меса. - Ние тук с кръвта си браним сигурността на Отечеството, а те там го продават за пари!

Донесение на началник-щаба на армията ген. Бурмов до министър-председателя на България Александър Малинов на 18 юли 1918 г.:

За някои части се донася, че били голи и боси, а за други се казва, че се срещали войници голи и окъсани в парцали и много нямали освен по една риза, която едвам се държала.

В някои части се дава ечемичен хляб със слама, който причинява разстройства у войника. Отделни войници и малки групи вече дезертират, а други отказват да се бият.

Генерал Жеков и генерал Бурмов може да не са видели с очите си, на началниците все им „донасят" - да видим какви са тези конкретни донесения на очевидците.

Донесение на щаба на 2-ра пехотна тракийска дивизия до Главното командване на 18 август 1918 г.46:

Маса войници без нищо на краката. Часовият бос! Облекло, горното - парцали, долното - парцали, в грамадната част войници - няма.

Затвори очи, читателю, и си представи що за армия е било това (както пише друг очевидец, войниците приличали на привидения47):из окопите се мяркат дрипави привидения по налъми, пасат бурени, а нощем пълзят по бойното поле и събличат и събуват мъртвите, за да скрият голите си меса...

И тази армия трябвало да спечели войната срещу Франция, Англия, Италия, Русия, Румъния, Гърция, Сърбия и още 35 държави от петте континента!

 

През същото време гладни граждани разбили в Пловдив избите на кмета на града и намерили цял склад от брашно, захар, кашкавал и други хранителни запаси за до края на войната.

Това не изненада никого, защото всички знаеха, че маса негодници, близки до властта, вършат същото...48

Накрая българският войник не издържа. „Привиденията" се надигнаха от окопите. Избухнаха открити бунтове - в 5-и, в 8-и, в 27-и, в 28-и, в 34-ти, в 36-и, в 49-и, в 61-ви, в 83-ти и други пехотни полкове...; присъдите и разстрелите на бунтовниците не сплашваха, а озлобяваха още повече войниците (общо са били осъдени над 40 000 войници и офицери, от тях - 450 на смърт).

 

Страшният обрат настъпи на 14 септември 1918 г. В 7 часа сутринта се чу страшна артилерийска стрелба по нашите позиции на Добро поле. Отделните гърмежи се сливаха в непрестанен тътнеж. Вечерта цялата позиция бе осеяна от светкавиците на пръскащите се снаряди.49

 

Само срещу Дойранската позиция за един ден били изстреляни 150 000 снаряда.50

Бомбардировката продължи цяло денонощие, до 6 часа сутринта на 15 септември.

Тогава изведнъж всичко утихна, настана оглушителна тишина и от противниковите окопи, които бяха на 20 до 50 метра пред нашите, в протежение на 350 километра - от Охридското езеро до Дойран, по цялата фронтова линия от противниковите окопи се надигна една милионна армия от 190 000 сърби, 165 000 гърци, 40 000 италианци, 2000 албанци, 195 000 французи, 125 000 англичани, сред които сенегалци, гвинейци, тунизийци, индокитайци и пр.; три дена се сражаваха българите отчаяно, най-после при Добро поле (наречено от войниците „Кърваво поле") нашият фронт бе пробит.

Поетът Гео Милев е в окопите край Дойранското езеро:

Ний стояхме студени и вкаменени. Внезапно един от нас се залюля и падна пред краката ни с болезнен вик. Вик, приличен на плача на нощна птица. Но не беше нощ.

И ний видяхме как из широката рана на стенещия бликаше неудържимо гъста, запенена кръв. Той едва бе успял да извика: умирам - и през черния дим на една нова граната ний видяхме: върху него падна като подкосен друг един от нас, главата му беше червена, а по ръцете ни пръснаха парчета от кървав мозък.

И някой ни повлече назад... Ний се изправяме нерешително като призраци от гроб. Ний стояхме неподвижни и настръхнали и все пак - ний бягахме, ний бягахме... Ний бягахме ужасени, спирахме и бягахме отново, без да можем да избягаме някъде. Никъде!51

Парче от снаряд отнася част от черепа и дясното око на поета. По-късно виенските лекари го заменили със синьо стъклено око...

Княз Борис, който беше в окопите на фронтовата линия, телеграфира на 20 септември до баща си:

„Състоянието на войските тук по-тежко, отколкото можех да помисля. Има признаци на чист болшевизъм. Страхувам се, че отстъплението ще се превърне в разложение".

 

(Борис малко греши: разложението беше почнало преди отстъплението, а отстъплението ще се превърне в отмъщение.)

За да спре отстъплението, командващият армията издаде заповед да се разстрелва всеки отстъпващ войник, но това не помогна, дълго трупаната мъка избухна в ярост, войниците арестуваха офицерите си, скъсаха пагоните им, обявиха България за

 

република, обърнаха щиковете си назад, отстъпваха в безпорядък и викаха: „Смърт на Фердинанд!"52

Цар Фердинанд бе подплашен не на шега - разбунтувалите се войници щяха да постъпят с него както руските войници с руския цар (светът беше потресен от зверския разстрел на Николай II през юли 1918 година, заедно с цялото му семейство), царят наш се страхувал да спи в двореца, спял в специален влак, охраняван от немски войници на гара „Надежда", влакът бил непрекъснато под пара и готов да отпраши с Особата към Виена...

Още щом избухнал бунтът на 25 септември, бил свикан коронният съвет, присъствали там царят, престолонаследникът, министрите начело с министър-председателя и началник-щабът на армията; министър-председателят Александър Малинов казал със свойствената си изтънченост:

- Дългогодишната война, която геройски, търпеливо поде, води и още води българският народ за своето обединение, започва силно да дотегва вече. От ден на ден тя става почти непоносима. Повелителен дълг ни налага да се вслушаме, да се взрем в настроенията, които са обзели, така да кажа, завладели широките народни маси и особено фронта.53

Фердинанд мълчал като сфинкс.

Министерският съвет взел решение да бъде поискано от Съглашението сключване на примирие.Фердинанд мълчал като сфинкс.

Били определени делегатите - министърът на финансите Андрея Ляпчев, дипломатът Симеон Радев и командващият 2-ра армия генерал Луков, които тутакси трябвало да заминат за Солун да преговарят с командващия съглашенските войски на Южния фронт генерал Франше д"Епре.

Фердинанд мълчал като сфинкс.

Наричали го не случайно Лисицата - този същия ден, на 25 септември, докато делегатите за примирието пътували към Солун, той изиграл най-неочаквания си ход: заповядал да освободят Стамболийски от затвора и привечер го повикал при себе си в двореца, още като го посрещнал на вратата, се завайкал:

- Ах, позор, голям позор лепна българският войник и върху челото Ми, и върху нацията, и върху историята! Ах, колко труд, колко мъки употребих, и всичко това в един миг да бъде прахосано...

Какъв грях към България имате Вие, г-н Стамболийски, че дълго време избягвахте да се срещнете с Мен, колко злини можеха да бъдат избегнати! У Вас кипи най-чист и светъл идеализъм, Вашите идеали са и Мои идеали -убеден съм, че ние с Вас ще работим с общи усилия и отново ще оздравим раните на България, народът иска Вас, г-н Стамболийски!

(Казано с думи прости: купувал го, предлагайки му властта.) И продължил:

Но трябва да се бърза... трябва час по-скоро да се заздрави фронтът с всички средства, трябва да се спрат тези откъснати блуждающи части от армията, които идат към София, за да не се превърнат на свирепи тълпи и да направят маса опустошения,трябва час по-скоро с влиянието си да ги успокоите и вразумите - идете, по-скоро идете, г-н Стамболийски, каква грамадна услуга на Мен и Отечеството ще сторите с тая Ваша мисия!

- Ще отида и ще се помъча да извърша тази голяма и полезна работа54 - обещал Стамболийски, поискал от царя да освободи от затвора и приятеля му Райко Даскалов, намигнали си двамцат




Гласувай:
5



1. didanov - - Ще отида и ще се помъча да извърша ...
13.07.2016 00:46
- Ще отида и ще се помъча да извърша тази голяма и полезна работа54 - обещал Стамболийски, поискал от царя да освободи от затвора и приятеля му Райко Даскалов, намигнали си двамцата с Райча, заминали за Радомир и...
... и след два дни из Царството била разгласена следната
ПРОКЛАМАЦИЯ
КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Днес 27 септември 1918 г. българският народ скъса веригите на робството, катурна деспотичния режим на Фердинанд и неговите помощници, обявява ги за народни врагове, прокламира се за освободен, с републиканско управление народ и подава ръка на европейските народи за примирие и разбирателство.
От днес цар Фердинанд и династията му и бившето правителство са свалени. Всички окръжни управители, околийски началници, коменданти, кметове и войнишки началници ще изпълняват заповедите на временното правителство на републиката.
Председател: Александър Стамболийски.
Главнокомадуващ: Райко Даскалов.
Тревога обхванала военното командване и Министерския съвет. София била обявена за крепост в обсадно положение.55
Била издадена заповед: „Да се заловят и изтребят клетвопрестъпниците!"
След провала на хитрия ход със Стамболийски, Фердинанд решил да изиграе друг коварен контраход: за комендант на „обсадената крепост София" назначил генерал Протогеров - член на ЦК на ВМОРО56 (нали „клетвопрестъпниците" са напуснали македонския фронт и са провалили освобождението на любимата му Македония - нямало начин да не е свиреп и старателен!).
Бунтовниците, водени от Райко Даскалов, напредвали към София, на 29 септември Владая осъмнала обградена от 6-7 хиляди въстаници, оттам, разделени в три колони, те се отправили към София, завзели Бояна и Боянския редут, Княжево и Горна баня, разбили правителствените войски при Княжево и продължили победоносния си марш към столицата; с настъпването на нощта Райко Даскалов прекратил сражението и спрял напредването - и това му било грешката: през нощта правителствените войски се организирали, дошли подкрепления от съседни гарнизони, били докарани юнкерите от Военното училище, пристигнали и подразделения от повиканата на помощ 217-а германска дивизия, германците били въоръжени с тежки картечници и артилерия - сутринта на 30 септември бунтовниците отстъпили пред тази угроза, оттеглили се към Владая и тук, сгащени във Владайското дефиле, те били просто смлени от куршуми и снаряди, куршуми и бомби сипели върху тях и прелитащите над дефилето самолети; настанала същинска кървава вакханалия, „Няма милост за родоотстъпниците, които предадоха Македония!" - викал генерал Протогеров и командвал безконечно: „Огън! Огън!",
Владайската река преляла от кръв, софийските деца се трупали на Лъвов мост да гледат червената река...
За няколко часа били убити 2500-3000 души.57
Това не стигало. Кървавата истерия стигнала до безумие. Откъм Перник се задал влак, пълен с войници, влакът бил спрян от юнкерите на гарата при Захарна фабрика край София и, без да попитат какви са, що са тези войници, към вагоните били насочени картечници и оръдия и в упор били разстреляни намиращите се във влака 500 ранени защитници на Отечеството...
Страшно е да се помисли, нежели да се изрече, но ще го кажа: при потушаването на Войнишкия бунт през 1918 година българи избили два пъти повече българи, отколкото турците по време на Илинденското въстание в Македония през 1903 година.58
Налагаше се да се потуши бунтът на всяка цена, та да се спаси България от грозящата я анархия - оправдава се по-късно тогавашният министър-председател Александър Малинов59.
Страхът, че бунтът можел да прерасне в болшевишка революция, изглежда, бил много голям, защото всички партии (Демократическата, Радикалната, Социал-демократическата, Народната, всичките либерални) без изключение били единодушно (изглежда, само страхът може да обедини българските партии) за безмилостна разправа с бунтовниците, дори парламентарната група на БЗНС „била потресена от поведението на Райко Даскалов и Стамболийски", а ЦК на тесните социалисти решил „да не се намесва в развиващите се събития "...
Райко Даскалов бил ранен, но успял да се укрие в радомирските села; той никога нямало да забрави, че бунтът бе удавен в кръв от члена на ЦК на ВМОРО генерал Протогеров...
Междувременно примирието в Солун било сключено (след малко ще видим при какви условия), в 12 часа по обед на 30 септември 1918 година тръбите по всички фронтове засвириха „отбой": прекратяваше се огънят, това бе краят на войната за България60, по всички фронтове настана велика тишина.
(За да не се чува гърмеж откъм Владайското дефиле, генерал Протогеров заповядал ранените бунтовници да бъдат доубити с щикове...)
Следва трети и последен хитър Фердинандов ход. Самият генерал Протогеров се хвалел61:
- След усмиряването на радомирските пълчища веднага ме повика цар Фердинанд, нарече ме велик патриот, обсипа ме с ласки и обещания и ме надумваше да прекатурна Малинов и аз да съставя новото правителство, за да спася престола и династията...
Препоръчал му62 да обяви чиста военна диктатура и да продължи войната, като пренесе фронта на Стара планина.
- Генерале - викал му, - с помощта на очакваните германски дивизии ще спасите положението.
Генерал Протогеров напусна Двореца в 1 часа след полунощ и се отправи към Главната квартира...63
Добре, че Малинов разбрал овреме за готвения преврат и повикал французите тутакси да окупират София. Още на другата сутрин отишъл при цар Фердинанд и му рекъл с присъщата си галантност:
- Ваше Величество, настъпи неблагоприятният, но непредотвратим за всички нас момент, когато Ваше Величество трябва да се подготви за мисълта, че евентуално може да се наложи да се изиска от Него да направи най-голямата жертва, която народът може да очаква от своя владетел...
- Каквоо? - прекъснал го Фердинанд. - Вие имате дързостта да искате абдикацията ми?
- Ако няма абдикация, ще има детронация - рекъл Малинов.
Фердинанд се стъписал:
- Кой сте Вие и кой Ви е дал правото да бъдете безочлив с мен?
- Аз съм същият Ваш верен поданик Александър Малинов, който преди 10 години сложи царската корона на главата Ви...
- И сега сте дошъл да си я вземете обратно?
- Колко точно и образно умее да се изразява Ваше Величество! - възхитил се ехидно Малинов.
- Какво лошо съм направил на България, на която служих 32 години? - закършил артистично ръце Фердинанд. - Какви грижи не съм изживял, какви безсънни нощи... защо тогава тази черна неблагодарност?
- Нека оставим за това да отсъди един ден историята, Ваше Величество, а сега помислете за съдбата на династията...
- Ахаа! - извикал истерично Фердинанд. - Вие значи сте се споразумели с княз Борис да ме оковете в окови, да ме предадете на руснаците, а те да ме откарат в Сибир!
Малинов изслушал спокойно тирадата на Фердинанд и също така спокойно му рекъл:
- Може би Ваше Величество предпочита да изчака, докато народът дойде под прозорците на двореца и да вика: „Долу Фердинанд!"?... Е, добре. За всеки случай аз съм Ви написал манифеста, ето...64
МАНИФЕСТ
КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Българи,
Предвид стеклите се обстоятелства в Царството, които изискват от всеки добър гражданин жертви до самопожертване за благото на милото Ни Отечество, Аз желая да дам пръв пример на това самопожертване и въпреки свещените звена, които Ме свързват от 32 години тъй крепко с тая страна, за процъфтяването и величието на която Аз дадох всичко, което беше по силите Ми, реших да се откажа от Царския Престол на Българите за в полза на Моя първороден Син Негово Царско Височество Престолонаследника Борис Княз Търновски.
Като обявявам това Си решение на Моя възлюблен Народ...
Разделяйки се с дълбока тъга в душата Си с милата България...
Нека Всевишният бди зорко над съдбините на българския народ...
И т.н., и т.н. ...
Късно през нощта, в 23 часа на 3 октомври 1918 година, под прикритието на мрака, изпратен само от сина си Негово Величество цар Борис III и от министър-председателя Александър Малинов, сърдитият Фердинанд се качил на влакчето и замина за Виена с последния Ориент-Експрес, натоварен с всички богатства от царския дворец - килимите, гоблените, картините, вазите, сребърните прибори65; в царския вагон Го чакал любимият Му Вайх - последната Негова утеха...
Вместо епилог, мили читателю, нека чуем автентичните тогавашни разсъждения на бай Добри Ганчев, дето учил Фердинанда да говори на български:
Пиша тези редове след погрома, след страшните разорения, що ни докара войната. Седя в студената стая, пиша с вкочанясали ръце и крака и си спомням за баловете, вечеринките, приемите. Фантазия или сън?
Не зная за какво ще го споменуват (Фердинанда) грядущите поколения, ала ние, които преживяхме погрома, доживяхме туй страшно падение - ние няма да го забравим.
Фердинандовата самозабрава се крепеше върху наш-то унижение пред него. Нашата сервилност, нашата робска покорност и послушност издигнаха този неуравновесен тип. Мигахме пред самовластието му, пред глупешките му махове, дори и пред пороците му.
Най-добрите измежду съвременниците му се надпреварваха да го славят. Славеха го в частни разговори с него, славеха го в публични речи, във вестници, в списания. А Ив. Вазов го слави и в поезията.
В един поетически захлас, в каквито често изпадаше, бе представил бъдещето на България след половин столетие. Вижда българското Отечество велико, славно, от Охрид до Варна, от Дунав до Бяло море. Радва се, възторгва се, сочи виновника за туй величие...
Често го сега срещам, него Ив. Вазова, блед, изнемощял, с клюмнала глава, която се друса на тънката му дълга шия, като да е на пружина. Общото нещастие го сломи. Очи полуугаснали, а краката си едвам влачи.
Гледам го в тоз окаян вид, изпокъсан, с изтрити дрешки, със съдрани обуща и си мисля: Дали си спомня за патриотическата фантазия, за „Великия Фердинанд"?!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2908737
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?