Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07.2016 14:22 - „Съюзници - разбойници..."От ярост гороломна днес цял народ пламти!
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 2838 Коментари: 6 Гласове:
6

Последна промяна: 07.07.2016 14:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

продължение от didanov.blog.bg/history/2016/07/05/ot-propast-kym-propast-car-ferdinand-d-r-vasil-radoslavov.1462677

От ярост гороломна днес цял народ пламти!25

Ако вярваме, че журналистите са изразители на общественото мнение, настроението в България по онова време е било страховито:
Вестник „Народни права", орган на либералите, пише на 8 февруари 1913: „Всички отнети от турците земи трябва да се включат в България!"

Друг вестник заявявал: За два дни ще бием сърбите, за три дни - гърците!

(Сърбите и гърците обаче сключили на 19 май договор за общи действия срещу България и за анексиране на окупираните от тях територии в Македония.)

На 30 май Тодор Александров разпространил апел на ЦК на ВМОРО:

„За да завърши веднъж завинаги нашето национално обединение, за да си вземем сега всички български земи, трябва непременно да се обяви война на сърби и гърци... Довиждане в свободните български градове Скопие, Битоля и Солун!"

Вестник „Народни права" разтръбява на 31 май: „България е пред война и връщане няма!"

(На 1 юни страшно земетресение сринало старата ни столица Търново - но никой не обърнал внимание на прокобата!)

На 9 юни в безпартийния вестник „Дневник", по повод на очаквания арбитраж, известният нам Д. Т. Страшимиров пита нетърпеливо:

„Дали не е по-добре сами да си вземем онова, което е наше, преди да влезем под хомота на ново чакане?"

Същият вестник „Народни права" заявява повелително на 13 юни: „Конфликтът между България и Сърбия може да се разреши само с оръжие. Нашите войски трябва да навлезат в Македония!"

На 14 юни генерал Фичев казва, че отишъл при г. Ив. Стояновича и го помолил като доверено лице на Царя да му внуши, че армията е пръсната от Бяло море до Дунава (нашият фронт е бил дълъг 640 км - б. м.) и поради това не е способна да нанесе в никой пункт решителен удар и да спечели победа и че войната ще свърши с катастрофа тозчас след почването.
Г. Стоянович послуша молбите ми и отиде да доложи за това на Цар Фердинанд, който обаче щял да го бие...

Накрая вестник „Съветник", орган на Свещеническия съюз, гласът на нашите смирени, благодушни, христолюбиви и миролюбиви попове, възвестява на 14 юни 1913 година:

Не ще е чудно, когато читателите на вестника ни ще четат тези редове, величественото наше „ура" и „на нож" да се разнася като буря срещу сърби и гърци и да ги навре в миша дупка!
(Думи пророчески, само че наврените в миша дупка ще бъдем ние...)
И така, на 15 юни генерал Савов издал заповед да нападнем Сърбия и Гърция, без формално обявяване на войната главним образом по следните съображения:да подигнем до известна степен духа на нашите войски и да ги поставим в положение да гледат на нашите досегашни съюзници като на врагове.
Повторила се същата пиеска като нападението на Чаталджа през ноември м.г. - зад гърба на правителството тайно действал пак мрачният тандем Фердинанд & Савов:

Заповедта за нападение била издадена на 15 юни от генерал Савов, след като той самият я бе получил от цар Фердинанд. .. зад гърба на българския кабинет -пише внукът на министър-председателя д-р Стоян Данев, възторженият биограф на Цар Фердинанд Лисицата - Стивън Констант.
И нашите войници тръгнали към сръбската граница мрачни и зли, пеейки заплашителната песничка Съюзници - разбойници..."

На 17VI. бе съобщено, че ІІ-a и IV-a армии са открили военни действия против гърци и сърби в Македония - рапортува другият генерал, Иван Фичев, събуждайки спящия министър-председател.
Следва нов сюрприз:
На 18-й юний, вторник, сутринта се телеграфира на командващите ІІ-а и IV-a армии, че правителството е заповядало да се спрат военните действия26 и се заповяда да се пратят парламентъори, за да съобщят това на сърбите - рапортува отново генерал Фичев. И нататък:
Нашите парламентъори бяха разстреляни от сърбите в отговор на нашата атака, преди да е била обявена война. Сърбите предприели атака срещу 7-а и 8-а п. дивизии и ги отблъснали; от 7-а п. дивизия бяха взети в плен 6 наши дружини и 3 батареи.Това произведе потресающе впечатление и всички видяхме, че войната е почната безвъзвратно. Генерал Савов бе загубил и ума и дума...
- Тъпак, защо ме излъга, че за 3 дена ще сразим гърците и сърбите?! - крещял Фердинанд в лицето му и го погнал да го сече със сабята си...

На 20 юни с Височайша заповед генерал Савов бе сменен от поста Помощник Главнокомандуващ и заменен с генерал Радко Димитриев. (Но твърде кратко се радвал Радко...)
Докато сме си разменяли със сърбите смъртоносни братски удари, на 21 юни гърците превземат Кукуш и понеже българите там въстанали, запалили града; на 23-ти превземат Дойран, на 26-и - Кавала, на 28-и - Серес.
На същия 28 юни Румъния ни обявява война.
На същия 28 юни Фердинанд, псувайки руския цар, който изоставил България, сменя русофила д-р Стоян Данев с русофоба д-р Васил Радославов, надявайки се на австрийска помощ.
На 30 юни турците прескачат окопите при Чаталджа и нахлуват в Тракия, оглеждайки се предпазливо: няма никого...
На нас не ни е до турците: на 2 юли румънците извършват десант в Оряхово и Никопол и тръгват към София; същия ден сърбите превземат Белоградчик.
На 3 юли генерал Радко Димитриев докладва на царя и правителството:
„Положението на нашата армия е такова, че тя не може да води не само настъпателна, но и отбранителна война... и ще може да се държи от днес до 10-12 дни, но след това катастрофата е неизбежна".

Цар Фердинанд отговаря гневно:
- Искам да умрете, но да спасите честта на България!
На 4 юли румънците завземат Добрич, на 5 юли - Варна и Балчик.
На 6 юли гърците превземат Неврокоп, на 10-и - Банско и Разлог.
На същия 10 юли турците, без пушка да гръмне, си връщат Одрин.
Ha 11 юли австро-унгарският император Франц Йосиф бие телеграма до румънския крал Карол I:

„Пълното удушване на България не отговаря на нашите желания. Влизането Ви в София е равнозначно на абдикация на Кобургската династия, на което с всички средства и по всякакъв начин ще се противопоставя!"

(Какво му се сърдим на цар Фердинанд - излиза, че заради него България била спасена.)
Но гърците, докато чуят за телеграмата, на 12-и превземат Ксанти и Дедеагач, на 14-и - Гюмюрджина, и едновременно продължават да настъпват от Разлог към София.
Румънците пък разбрали, че в телеграмата става дума само за София, и продължили да напредват, на 15 юли минали през Пирдоп, Златица и Горни Богров и спрели край Враждебна - на изстрел от нашата подплашена столица.

На 20-и вечерта бях в София - пише Симеон Радев, връщайки се от фронта в Македония. - Прекарах мъчителна нощ. Заранта срещнах Иван Вазов, който се разхождаше по тротоара на Градската градина срещу Военното министерство. Той ме видя във войнишка униформа, спря ме. „Здравей, Радев! Кога си пристигнал?" - „Снощи". - „Отгде идеш?" - „От фронта". - „Какво става там?" - „Какво ще става - бият се". - „Ама тук се говори за страшни работи, за разгром..."
Той бе посърнал, устните му трепереха; във въпросителния му поглед имаше сякаш някаква молба за успокоителен отговор:

„Господин Вазов - казах му аз, - недейте се тревожи. Вие познавате българската войска". - „Значи нищо страшно няма?" - „Нищо страшно".

Тогава, като се обърна към Военното министерство, каза: „Иди при Радко Димитриев, обади му... Аз преди малко бях при него. Бял е като платно, изгубил е ума и дума... Иди, иди!" После поде разходката си по същия тротоар. Застанах за минута да го гледам. Вървеше с бавни стъпки, главата наведена. Като че ли над високите му рамене бе паднала, с всичката си тежест, неизвестната съдба на България.

Съдбата на България се решила безмилостно на мирната конференция в Букурещ през юли 1913 година и на Цариградската през септември - България била оръфана от всички страни:
Румъния искала Добруджа до линията Русе-Варна, включително тези два града, но й дали до Тутракан и Балчик;
Сърбия завзела не само спорната, но и безспорната зона в Македония (Скопие, Щип, Велес, Дебър, Прилеп, Охрид, Битоля), без Струмица и Горна Джумая;
Гърция си присвоила Южна Македония (Янина, Костур, Лерин, Воден, Солун, Драма, Серес и Кавала);
Турция си върнала Люлебургаз, Лозенград, Димотика и Одрин.

Все пак на България оставили по милост нещичко: долината на Струма с Горна Джумая и Струмица, Малко Търново и Свиленград, и излаз на Бяло море - от устието на Марица до Места (което ще загубим след 5 години).

Това е тъй наречената първа национална катастрофа. Че наистина е истинска катастрофа, мили читателю, говори следната страшна равносметка:

България участвала в Балканската война със 600-хилядна армия (пряко участие в сраженията вземат 350 000 души) - това е повече от армиите на всички съюзници, взети заедно (Сърбия участва със 175 000, Гърция - със 70 000, Черна гора - с 30 000); България губи в тази война 86 000 убити и ранени, Сърбия - 31 000, Черна гора -    16 000, Гърция - само 5000.

В Междусъюзническата война България успяла да мобилизира 500 490 войници и воювала срещу два пъти и половина по-многоброен противник:

Сърбия участвала с 348 000 войници, Черна гора - с 13 000, Гърция - с 200 000, Румъния - 437 000, Турция - 255 000 - общо 1 253 000.

В двете войни България дала над 100 000 убити и над 150 000 ранени и осакатени, а Гърция около 8000 убити и ранени,
обаче Гърция спечелила територия от 55 000 км2 и 1 800 000 жители, Сърбия -       39 000 км2 и 1 500 000 жители, Черна гора - 15 491 км2 и 350 000 жители,
България придобила по-малко от Черна гора: 15 305 км2 и около 150 000 жители (по-малко от жертвите, които сме дали).27

В тази кошмарна равносметка не влизат хилядите измрели коне и волове, неприбраната и унищожена реколта, икономическите разходи и т.н.
Към 9 часа заранта на 2 август оределите редици на полковете навлизат из улиците на София. Фердинанд приема парада на войските на поляната пред Клементинската болница28 и произнася следното слово:

- Офицери, подофицери и войници!

На провидението било угодно, щото нашето Отечество и ние - българското славно войнство - да изпием горчивата чаша на войната до дъно.Изтощени и уморени, но не и победени, ние трябваше да свием своите славни знамена за по-добри дни.
Славни юнаци, вие възкресихте славата на Крума, Симеона, Самуила, Калояна и Иван Асена -разказвайте на вашите деца и внуци за доблестта на българското войнство и ги гответе, за да довършат един ден славното дело, което вие започнахте.

Никакво ура не последвало думите му. Войниците мълчали като черен облак. Фердинанд се огледал, ослушал се, извикал:

- Сбогом, славни юнаци и драги мои съратници! -и подкарал коня си към двореца, преследван по улиците от двуцевките на хиляди очи, пълни с отчаяно озлобление.

Когато минавал край Народното събрание, стотина студенти се били скупчили около някакъв едър рошав оратор, като видели царя, студентите го съпроводили с дюдюкания, Фердинанд пришпорил коня и чул зад гърба си рошавият оратор да вика:

 

- Ако има отговорности, правда и справедливост, цар Фердинанд трябва ей тук да се обеси!29

На другия ден дворецът осъмнал ограден с картечници. Сега внимавай, читателю, следва велика сцена:

Новоизбраното Народно събрание се събрало на 19 декември 1913 година. Първият и единствен въпрос в дневния ред бил: кой носи отговорност за националната катастрофа?

Преди да изрекат името, което било в устата на всички, в залата дотичал един от квесторите и пошушнал нещо много тревожно на председателя на събранието Димитър Тончев.
- Каквооо?! - не повярвал на ушите си Тончев.
- Плаче - повторил квесторът.
- Къде плаче?
- Отвън, на площада.
Кой плаче? - попитали от залата.

- Царят - бил отговорът.

Като излезли навън, що да видят: наистина, седнал на стъпалата пред Народното събрание, Фердинанд ридаел безутешно.

Наоколо се трупал народ, гледал ридаещия си цар и полека-лека също заридал, накрая народните ридания преминали във викове:

- Да живее царят!30

Трябва да признаем, читателю, несъмнената артистична дарба на цар Фердинанд, благодарение на която той си спасил короната.

Разбира се, успехът на един актьор зависи от публиката. За да понесем по-леко глупостта си, нека оправдаем своето „да живей!" със сантименталното свое благородство и по-нататък да внимаваме...

До какво положение ни докара този пишман актьор и в какво положение изпадна клетата Македония, дето заради нея бе наченато всичко и бе пролята толкоз кръв - аз ще замълча;

„Ний копахме с перо кладенец в Македония 40 години - рекъл бил Екзарх Йосиф на цар Фердинанд, - ти го зарови за 4 дена" -и за да не рекат братята сърби и братовчедите гърци, че ги обвинявам несправедливо, ще дам думата на знаменития англичанин Уинстън Чърчил:

Едва ли някоя нация се е отнасяла към съдбата си с по-дълбока и отчаяна решимост от българите в този момент. Всички техни жертви отидоха напразно. Плодовете на всичките им победи бяха отишли за укрепването на техните съперници.

Те видяха как големи области, населени предимно с българи, току-шо освободени от турците. преминаха под ново робство - също така противно - под робството на сърби и гърци.31

Тази войнствена и мощна България с нейния цар-интригант и доблестна селска войска...32 и т.н.

Казват, че новото робство било не също така противно, ами ще да е било много по-противно, щом българите в Македония и Одринско стигнали дотам да се молят да им върнат правата, които са имали под турско:отнето им било дори правото да се молят на Бога на своя език (сърбите и гърците унищожили всички български църкви, книги и училища).

Четите на ВМОРО излезли пак в планините и започнали борба с новите поробители, а нещастното население пак вторачило поглед с надежда към Майка България.

Още в прощалната си реч пред войската, както чухме, царят интригант намекна за реванш:

„...да свием своите славни знамена за по-добри дни... гответе вашите деца и внуци да довършат славното дело, което вие започнахте...";съвсем откровен е той пред испанския крал Алфонсо, на когото заявил:

 

- Правил съм грешки. Знам какви упреци могат да ми бъдат отправени. Но аз няма да оставя нещата така! Моят час ще удари. Ще си отмъстя. Ще подпаля Европа от четирите й края?33

Нямало защо чак толкова да се напъва - Европа вече пушела, оставало само някой да драсне клечката...

Драснал я 17-годишният ученик Гаврило Принцип от Сараево.
Престолонаследникът на Австро-Унгария принц Франц Фердинанд решил да обиколи новите провинции на империята Босна и Херцеговина, анексирани преди 6 години, и пристигнал в Сараево на 15 юни 1914 година заедно с бременната си съпруга Софи.

Сърбия считала същите Босна и Херцеговина за свои, но какво можела да направи срещу мощната и хищна Дунавска империя - по-слабият, като не може друго, прибягва към терор.

Националистическата организация „Млада Босна", клон на сръбската терористична организация „Црна рука", решила да убие Франц Фердинанд.

Седмина терористи, въоръжени с револвери и бомби, заели позиции по улиците, откъдето щял да мине кортежът.

(Странното в случая е, че трима от терористите, включително и Гаврило, били безнадеждно болни от туберкулоза, затова този атентат бил наречен „аферата на туберкулозните".)

Първият терорист стрелял - не улучил. Вторият хвърлил бомба - тя отскочила от автомобила на принца и се взривила под следващия автомобил. Глътнали момчетата цианкалий - не подействал. Тълпата ги разкъсала. Останалите терористи тихомълком се разбягали.Гаврило бил последен по маршрута. Като чул гърмежите, помислил, че работата е свършена, влязъл в кафенето на пресечната уличка и седнал да закусва. По едно време гледа: по улицата се задава кортежът на Франц Фердинанд, излязъл да види какво става - автомобилът на Франц завил в пресечката към кафенето, извикали на шофьора, че е сбъркал пътя, той спрял автомобила, започнал да маневрира, за да се върне назад - и се оказал на две крачки от Гаврило. Гаврило извадил броунинга и стрелял от метър и половина. Първо улучил бременната Софи в корема, после Франц Фердинанд в шията. Изстрелите се оказали смъртоносни - първа умряла Софи, после - Франц Фердинанд. Умрял и следващият престолонаследник, дето бил в корема на Софи - това било прокоба: след 4 години Австро-Унгарската империя изчезнала от картата на света...

Гаврило глътнал цианкалий да се самоубие, но отровата се оказала изветряла. Понеже бил малолетен, не можели да го осъдят на смърт, осъдили го на 20 години каторга, но смъртната присъда му била прочетена от туберкулозата - умрял след две години в затвора.

Австро-Унгария обявила война на Сърбия; Русия обявила мобилизация; Германия, като съюзник на Австро-Унгария, обявила война на Русия и на нейната съюзница Франция, същевременно нахлула в Белгия; за да защити Белгия, Англия обявила война на Германия, Черна гора обявила война на Австро-Унгария, Австро-Унгария обявила война на Русия, Сърбия обявила война на Германия, Англия и Франция обявили война на Австро-Унгария, Япония обявила война на Германия,

Русия, Англия и Франция обявили война на Турция, Италия обявила война на Австро-Унгария, Германия обявила война на Португалия, Румъния обявила война на Австро-Унгария, Италия обявила война на Германия, САЩ обявили война на Германия34;

Гърция, Тайланд, Китай и Бразилия обявили война на Германия, САЩ обявили война на Австро-Унгария, Хаити и Хондурас обявили война на Германия; на страната на Съглашението против Централните сили се нареждат още: Австралия, Канада, Нова Зеландия, Южна Африка, Индия, Андора, Армения, Боливия, Коста Рика, Куба, Чехословакия, Еквадор, Гватемала, Либерия, Никарагуа, Перу, Сиам, Нюфаундленд, Британски отвъдокеански колонии, Френски колонии и т.н. - повече от 35 държави от петте континента се изправили срещу 4: Германия, Австро-Унгария, Турция и...

И България.

България не влязла веднага във войната. Беше минала само една година от страшния погром през лятото на 1913 година - нямаше достатъчно време майките да народят нови войници - да заместят убитите и осакатените...
Цяла година страните от Съглашението и от Централните сили се надпреварвали да съблазняват България, убеждавали ни какви изгоди ще имаме, ако се намесим на тяхна страна:

Нота на Съглашението до българското правителство с уточнени обещания за възнаграждение на България, ако се включи във войната на негова страна, София, 21 юли 1915 г.

Съюзните сили гарантират на България владението на „безспорната" зона в Македония.

Що се касае до Кавала, явно невъзможно е при сегашните обстоятелства...

Тайна спогодба между България и Германия, София, 16 август 1915 г.

България и Германия, след като се съгласиха да предприемат задружно една военна акция срещу Сърбия, се споразумяха върху следните постановления:

§1. Германия гарантира на България придобиването и анексията на следните територии:

а. Днешна Сръбска Македония, обхващаща двете зони, наименовани спорна и безспорна.

б. Сръбската територия, находяща се на изток от река Морава с изходна точка Дунава до мястото, гдето се съединяват двата притока Българска Морава и Сръбска Морава, от тоя пункт линията следва водораздела... до гре-бените на Шар планина.

§2. В случай че Румъния... нападне България - България да анексира отстъпените с Букурещкия договор територии.

§3. В случай че Гърция... нападне България - България да си анексира териториите, които бидоха отстъпени на Гърция с Букурещкия договор.

Както се вижда, обещанията са несравними - Съглашението ни обещавало с половин уста, и то след дълги кандърми, само безспорната зона на Македония, а Германия щедро ни връщала всичките наши територии, отнети през 1913 година: Моравско, Южна Добруджа, Беломорието и най-важното - не само цялата Вардарска, но и Егейска Македония!

Ах, тази Македония! Толкова много любов и толкова малко разум! Пийне ли българинът повече от две чаши, започва да пее македонски песни, да стреля в небето и да вика: Македония е наша!

След Балканската война, след сключването на мира в Лондон на 17 май 1913 година, месец преди за започнем Междусъюзническата война, България притежавала Одринска Тракия до линията Мидия - Енос, включително Одрин, Беломорска Тракия с Ксанти, Драма и Серес, Егейското крайбрежие от Марица до Струма с Дедеагач и Кавала (ох, без Солун!), целите Родопи и Пиринска Македония -територията на България тогава достигнала 176 000 км2 - по-голяма от Санстефанска България (172 000 км2), почти сме удвоили територията си (преди войната заедно с Източна Румелия сме били 99 652 км2), придобивайки повече от 76 000 км2 (Сърбия, Гърция и Черна гора завзели общо 56 000 км2) - какво искаме повече?

О, искаме Македония, цялата Македония заедно с Охрид и Солун, искаме Македония и отвъд Вардара!

Да, в Македония отвъд Вардара живеели над 700 000 скъпи нам българи, но в Беломорска Тракия и в Добруджа живеят много повече не по-малко скъпи нам българи,освен това излазът ни на Егейско море е много важен не само за единството на българския народ, не само за нашата икономическа активност, но и за нашето бъдещо духовно развитие, тъй като загубата на Егейското крайбрежие ни отделя от средиземноморската цивилизация към която се стремят всички народи без прекъсване през вековете35,

а Добруджа, златната Добруджа, житницата, дето храни България?...

Но не - ние сме се вторачили в Македония и не виждаме нищо друго. Патриотите пеят юнашки песни по кръчмите, войводите на ВМОРО гърмят храбро из планините, генералите кроят нови победоносни погроми - готови сме да погребем България само и само да спечелим Македония!...

Накрая заради Македония загубихме всичко.

Загубихме Източна Тракия с Одрин и Лозенград, загубихме Беломорска Тракия с Ксанти, Драма и Серес, загубихме Егейското крайбрежие с Дедеагач и Кавала, загубихме Южна Добруджа с Балчик, Силистра и Добрич...

Прокобата на Стамболов, че Македония ще бъде гробницата на България, се сбъдна.

Стефан Цанев "Български хроники" поема




Гласувай:
6



1. didanov - бележки
07.07.2016 14:24
25 Ив. Вазов. „Тържествен час", 26 април 1913 г.

26 По-късно ген. Фичев казва по повод на този гениален ход: „Обществото с кремък трябва да дере д-р Данев!"

27 Всъщност България печели 23 000 км2 и 400 000 жители, но в Добруджа губи 7695 км2 с 250 000 жители.

28 Днес болницата до Централна гара.

29 Реч на Александър Стамболийски пред студенстската демонстрация на 16 юни 1914 г.

30 Почти по Иван Йовков, „Кобургът".

31 Подчертаното е от мен, б. а.

32 „The Worlds Crisis 1911-1914", 1923 г.

33 Според Стивън Констант, цит. съч.

34 На 7 май 1915 г. германска подводница потопява английския пътнически лайнер „Лузитания", сред загиналите 1198 души има и 128 американци; по-късно германски подводници потопяват 7 американски търговски кораба; „Войната срещу търговията е война срещу човечеството" – казва американският президент Уилсън, и на 3 април 1917 г. обявява война на Германия.
цитирай
2. barin - поздравления, didanov. Поредния ...
10.07.2016 07:31
поздравления, didanov. Поредния ти добър материал, който предоставяш на такива като мен,които се интересуват от българската история и изобщо от всичко българско.
цитирай
3. didanov - благодаря ти барин
11.07.2016 09:36
оценявам подкрепата ти, което допълнително ме мотивира да представям това , което ме вдъхновява от българската ни история. поздрави
цитирай
4. indiram - Здравей, Диданов!
26.07.2016 17:30
Поздравления, Диданов!
Много добре разработен материал!
Интересен изказ!

"повече от 35 държави от петте континента се изправили срещу 4: Германия, Австро-Унгария, Турция и... И България."
- Щеше да е смешно, ако не беше тъжно! (поговорка-приказка)... но ме разсмя това (абзаците) с обявяването на война тоя на оня.

Плачът на царя е ... заразителен и народът заридал!

17 годишно момче убило 3 души с 2 куршума - какви прокоби.

А, Македония - гробницата на България.
Македония - иде ми някаква асоциация за "ябълката на раздора" и "кутията на Пандора".

Да живее България!
Поздрави!
цитирай
5. didanov - здравей индира
27.07.2016 11:20
благодаря ти за коментара. наистина има много оригинални и за съжаление верни изводи от тази история - аз също стигнах до извода, че Македония е гробницата на България и причината за включването ни в двете световни войни. Грешката обаче е направена още по време на СЪединението - което обрича Македония на робство и разделя от майка България. Пояснявам - СЪединението като акт на противопоставяне на всичките Велики сили и нашите съседи е чисто български принос на народа ни, но който е еднократен по своята същност - тоест прави невъзможно привличането на Македонските българи по същата схема към България, освен ако няма Световна война, както и става. поздрави
цитирай
6. didanov - аз ако бях видял да плаче
27.07.2016 11:22
този артист царя на площада, щях да го наритам вместо да викам да живей. ВСе пак пост фактум е лесно да се говори, бедните българи са нямали идея какво ги очаква след това, именно защото са политически наивни и доверчиви.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2908349
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?