ПЕНТАГРАМЪТ - СИМВОЛИ И ЗНАЧЕНИЕ

В бележниците на Учителя Петър Константинов Дънов от 1897 до 1900 г. са намерени различни символи, свързани с Пентаграма - букви, образи и картини, светилник, дъга, кръст, петоъгълна звезда. За подобни символи - букви, тръба, изваден нож, образ на Христос и др., които е видял в небето на 20 август 1899 г., Учителя пише в писмо до Пеню Киров. За добродетелите се говори в много от писмата, разменени между тях (1898-1917 г.). На Търновския събор през 1910 година, Учителя обяснява смисъла на някои от тези символи.

На Събора в 1911 г. до образа на Христос е окачена нова картина - графичен черно-бял Пентаграм. Учителя разяснява значението на символите, показани в Пентаграма. Обръща особено внимание на думите, изписани около изображението: В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа. В края на Събора, на 15 август, всички присъстващи получават негово печатно копие (65x50 см).

На Събора през 1914 г. Учителя дава допълнителни обяснения за значението на Пентаграма и за правилното му използване. През 1922 г. в молитвената стая на вилата, където стават Търновските събори, е поставен нов Пентаграм - голям, цветен, 180x140 см, нарисуван от художник по лични указания на Учителя.

Цветният Пентаграм се отличава от черно- белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подпис на Учителя и крилато колело, под което има светеща сфера. Има промени и във вече съществуващите символи - буквата Ж е пренесена с едно поле по-нагоре, вляво; окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгълник, а не в кръг; кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо главата на мъж, на върха на Истината е изобразен Учителя. Картините в средния кръг са нарисувани не вътре, в началото на лъчите, а отвън, срещу върховете им. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа - над кръга са ангелите, а под кръга са човешките души (децата).

Пентаграмът е окултен символ, съществуващ от дълбока древност в школите на Бялото Братство, но този Пентаграм, който е даден от Учителя, с формулата, вписана от вътрешната страна на светещата окръжност - В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа, с имената на добродетелите и със символичните знаци, е нов и бележи отварянето на Школата в началото на 1922 година. Всъщност тази картина става емблема на Школата, където учител е Учителя - затова се появява свещеният му подпис към фигурите от външния кръг, а неговият образ е на върха на Истината.

Тук ще изложим някои от обясненията за Пентаграма, дадени по време на Търновските събори, както и по-нататък в някои беседи и разговори с Учителя.

Пентаграмът представлява път към Истинския живот - той символизира пътя на човешката душа към Бога. Това не е обикновена фигура, а е фигура, построена по окултните закони, окултни сили действат в нея. „Пентаграмът представлява велики разумни течения в Живата природа, течения на Светлината. Това са пет велики центъра, в които стават велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили: възходящите, или положителните, се намират по върховете на петоъгълника, обърнат с върха си нагоре, а низходящите, или отрицателните, се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу.”

Когато на Събора през 1911 г. Учителя раздава картината на Пентаграма, той казва: „да се занимаете с нея и [да] я проучите, защото във вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него”. По думите на един от учениците Пентаграмът е бил раздаден на първите приятели с известни поръчения и „... този, който го приемаше, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото Братство и на живота си”.

Като разгледаме Пентаграма, ще видим, че той до известна степен отговаря на човешкото тяло - наподобява човешка фигура с разтворени ръце и крака. Така поставени, ръцете показват, че човек е в движение - Пентаграмът е символ на човека в движение. Този символ означава още разпределение на разумните сили в човешкото същество - това е човекът, който работи, който служи на Бога.

Около Пентаграма в окръжност е изписано изречението В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа. В окултната наука окръжността е символ на благоприятните Божествени условия - значи кръгът е Божественото, в което живее човек; благодарение на това той има благоприятни условия да се развива и да стигне до съвършенство. „Потопен в Бога” - това е кръгът.

В Пентаграма са написани петте думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Тези пет добродетели са качествата, които човек трябва да изработи в себе си, за да стане съвършен. Любов, Мъдрост и Истина се разбират, но какво е Правда? Под понятието Правда, или Справедливост, се разбира нещо по-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитане към всичко живо в света - вола, овцата, паяка, мушичките и тревите, понеже в тях живее Бог; те имат Божествена цел в бъдеще. Ако човек обиди едно животно, с това нарушава закона на Правдата. Благата, които Бог дава, трябва да се разпределят равномерно между всички същества, те са за всички и всички трябва да се ползват от тях. Третото нещо, което се разбира под понятието Правда, е следното: всеки човек се ражда с известен бюджет, с известен кредит; всяко същество се кредитира от Невидимия свят и обществото трябва да му даде условия за развитие - ако това се приложи, тогава се спазва законът на Правдата.

Какво значи Добродетел? Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел са все добродетели. Думата добродетел се употребява в широк и тесен смисъл. В широк смисъл означава всички добродетели, всички нравствени качества и съвършенства, в тесен - добротворство, или правене на добро, а в още по-тесен смисъл се разбира служене на Бога.

Тук са изписани числата: 1, 2, 3, 4, 3. Това са числата на добродетелите.

На Пентаграма се виждат три букви - В, У, Ж. Тези букви означават Великото Училище на Живота. Пентаграмът представя образно това Велико училище, в което сме поставени.

* * ** * *


„Този живот можем да си го представим като[ръкописна] буква X в обърнато положение. За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр [получава се буква Ж]. Перпендикулярът, който примирява противоречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом приложи Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии и противоречия.“

Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? - - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел. съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия свят. (13, 297)

Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"" За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)

КОЛЕЛО С КРИЛЦА

Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло.

Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст. Весела Несторова нарече това изображение „крилатият човек", а Ина Дойнова: „крилатото око на душата")

ПОДПИСЪТ

Този специален символен подпис на Учителя е изрисуван във външния кръг на цветния Пентаграм, откъм страната на жезъла, симетрично на буквата „Ж". Той може да се види и под чертежа на извезаното с цветни копринени конци знаме. С него са подписани и първите, за ръководителите, книжки „Завета на цветните лъчи на светлината" през 1912. От пръв поглед се различават котвата и главните букви „Д” и „Н", допрени. На една беседа чертаят Пентаграма, до него буквата „Д” — главна, ръкописна. В обясненията, обаче, се дава и буквата „Н” и тя с две хоризонтални линии, както е в подписа.

Буквата „Д" означава плод, т. е, човек трябва да узрее. Тази буква представставлява чашката на цвета, обърната надолу. Думи които започват с буквата „Д" са, например, добро, добродетел. Кажете други думи, които започват с буквата „Д" — Дружба, дума, дух. Буквата Д" означава силите, които помагат за узрявяне на известни плодове в човешката душа. Тя представлява движение на тия сили. Първото движение отгоре надолу, като извива наляво. После имате друго движение отляво надясно. След това отдясно наляво, после свършва пак към дясно, значи, буквата „Д" показва, че каквото човек започне, трябва да го свърши. Може да вървиш и наляво и надясно, но работите си трябва да свършиш. Работи, които започват с буквата Д" свършват добре. Тия работи започват денем, а не нощем.

Буквата „Н" изразява закон на противоречие. Хоризонталната линия в тази буква представлява мост, който съединява два бряга, но този мост може да се разруши. Как ще примирите две противоположни страни? Ще теглите една линия между тях.

И тъй буквата Д" е закон, чрез който се дават условия за узряване на плодовете. Как се произнася буквата „Д"? Де се поставя езикът? — На горното небце. Горната част на небцето означава активност на волята. Значи, ти трябва да бъдеш активен. Тогава, между горната челюст и езика се образува една праззнина, един триъгълник. Следователно, напрежението, което се образува при изговарянето на тази буква, се връща към гортана. Това показва, че доброто трябва да бъде разумно, да се изрази навън. Ние трябва да намерим една подходяща форма, в която да вложим своята енергия. Но докато намерите една поддодяща форма в живота си, вие ще се спъвате. Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери за това един образец. Без Учител в света, в каквото и да е направление не може. (9, 161-163)

Първо ще изложим Пентаграма като път за еволюция на човешката душа, а след това - начините, по които можем да си служим с него.

Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния път на Пентаграма. Символите на външния кръг на посвещение - сабя, чаша,книга, свещ и жезъл - са вън от Пентаграма. Това значи, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още „в света”. Началото на своето развитие той започва с грубата и егоистична сила, служи си с нея, правилно или неправилно, и това е символизирано от сабята.

Като си служи с насилие и неправда, по закона на кармата човек минава през страдания, т.е. започва да пие от горчивата чаша на страданието - затова чашата е последствие на сабята. Човек изпива до дъно чашата, в която са събрани всички страдания, причинени от него, и то в четворен размер. Но страданието има и друго значение. Има окултен закон, според който то се превръща в Любов; страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек - човекът на Любовта. Има и друг окултен закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания - те са родилните мъки за Новото. Освен това чашата прилича на цвят - значи чрез претърпяване на страданията животът ни ще разцъфти, а цветът ще даде добър плод.

Страданията учат, човек достига до книгата и като се учи, просвещава се, добива светлина и става по-разумен. Иде свещта - тази свещ е запалена в него, той се учи. Светилникът представлява човешкия разум; това е човекът, който разсъждава, който мисли, защото да мислиш правилно означава да светиш. Този човек вече знае къде върви и какво прави.

Когато се осветли отвътре, човек идва до жезъла, който символизира власт. Два са символите на властта - сабя и жезъл; но това са два вида власт - светска, която убива и взема, и духовна, която дава и възкресява. Тези два вида се изключват взаимно. Жезълът означава още, че човек добива известна власт над себе си, а също и над някои сили и закони в Природата. Докато сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, жезълът е изправен, което символизира стремеж към Бога.

С тези пет фази на първия кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно. След това той идва до една вътрешна криза, чувства се незадоволен и при тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който е минал през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, вече влиза в пътя на ученика. Това е вторият, или средният кръг на Пентаграма.

Досега външният живот е работил върху човека без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в свои ръце. Това значи влизане в Божествената школа. Човек става ученик - т.е. започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които характеризират съвършенството.

Символите на втория кръг са изписани в самата петолъчка на графичния черно-бял Пентаграм и до върховете на лъчите в цветния. Първо е нарисувана арка - широка врата, през която ученикът влиза в Школата. С влизането в този Път започват изпитанията му. Когато е в началото, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи - стълбата с удобни стъпала символизира това. Това е отразено във върха на Добродетелта, в началото на синия лъч на Истината, който води нагоре към свобода. В съзнанието на ученика проблясва Истината, но не пълната Истина, защото тя ще блесне едва когато стане съвършен.

Вторият образ е този на Учителя, когото ученикът среща. Това е показано във върха на Истината, в началото на зеления лъч на Правдата. Христовият Дух започва да работи върху ученика, да го ръководи отвътре и тогава той тръгва по пътя на Правдата.

Като изучи закона на Правдата, идва до мястото, където има стръмен, каменист път и се откроява тясна врата; това е във върха на Правдата, в началото на розовия лъч на Любовта. Тази врата е по-тясна от първата. За да се влезе в нея, се минава по тесния път, за който говори Христос. Стръмна пътека към тясна врата означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са съблазнявали човека. Мине ли пътя на самоотричане, човек тръгва по пътя на Любовта. „Бъди готов да направиш поне една жертва за Господа - казва Учителя. - В Стария завет са жертвали животни, но сега жертвата подразбира друго - ще пожертваш себе си. Да се жертваш - това значи да се движиш в посока на Любовта.“

Когато в ученика се развие до известна степен Божествената Любов, тя донася Мъдрост. Окото символизира Мъдростта. То е изобразено във върха на Любовта, в началото на жълтия лъч на Мъдростта. Това е Божественото око, Божественият Дух, ,,... който ще ви научи как да разбирате Божествените истини”. Това е вътрешното знание, което се дава само на човека на Любовта, защото той няма да злоупотреби с него и да го използва за себе си.

Щом човек добие Любов и Мъдрост, тогава разцъфтява Дървото на живота. Неговият образ е във върха на Мъдростта, в началото на портокаловия лъч на Добродетелта. Животът на ученика дава плодове - иде добродетелта в мистичния смисъл на думата. Човек стига до осмисляне на своя живот - той разбира, че смисълът на живота е служене на Бога. С това завършва вторият кръг в развитието на ученика - Пътят на зазоряване.

За да стъпи в духовния път на ученичеството, или на стръмната пътека, човек трябва да мине през тясната врата, за която говори Свещеното писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител Христос лице в лице, както е посочено в черно-белия Пентаграм. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговият път вече има връзка с петте върха: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. Може да стане ученик, да срещне Христа само онзи, който има непоколебима Вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море. Тази Вяра е символизирана с планината Арарат, на която е спрял Ноевият ковчег. В Свещеното писание един образ на такава непоколебима Вяра е Авраам; той беше удостоен да се нарече приятел на Бога, но това високо звание вместо да го направи горделив, толкова го смири, че не се поколеба да принесе в жертва сина си на планината Мория. C такова смирение човек напредва по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей на планината Синай, където получава Заповедите Божии. Когато ги получава, той се преобразява и над него слиза Духът; това става на планината Тавор.

Той се преобразява, но това още не е краят на Пътя. Краят е безсмъртието и за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. Ако не умрете, нямате живот вечен, казва Христос. Вечният живот - това е възкресението от мъртвите, което става на Голгота.

Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него. Всеки, който върви по този Път, трябва всеки ден в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини. По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях.

След втория кръг иде третата фаза на развитие, която е в центъра. Централният кръг се нарича още Светая Светих на Пентаграма. Учителя не дава много обяснения за него, защото не сме готови. Тук има две змии, права, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че човек се бори със своята нисша природа, която трябва да трансформира, да победи своя личен живот. Тук ученикът минава най-големите страдания, най-големия изпит - изпита на Голгота. Висшата природа побеждава в човека, той надвива злото в себе си и минава през кръста. Под кръст се разбира пълното самоотричане. В резултат човек се слива с Божественото и завършва напълно своето развитие. Настава Вечният ден. Затова казваме, че Пентаграмът показва Пътя на развитието на човешката душа, или Великото училище, което човек трябва да мине, за да добие съвършенство.

За силата, излизаща от Пентаграма, и за нейната употреба Учителя казва:

„Вие носите Пентаграма, но това е идолопоклонство. Защо го носите като украшение?

Трябва да знаете, че от него излиза динамична сила. Пентаграмът е извор на светлина, всеки ясновидец ще види как излизат лъчи от него по всички посоки и като знаете, че излиза такава сила, носете го съзнателно, а не несъзнателно. Носите ли го несъзнателно, тогава сте идолопоклонници. Ако човек съзнава силата на Пентаграма, той притежава мощно оръжие. Всяко място в Пентаграма е оградено. От него излизат силни вибрации, които ограждат от лоши влияния и тъмни същества не могат да припарят там. Когато Пентаграмът е с върха нагоре, той е правилно поставен; и никога не трябва да се поставя с върха надолу”.

Който има Пентаграм, трябва да го постави в рамка под стъкло и не в която и да е стая, а в тази, в която рядко идват чужди хора и където се моли. Там не трябва да се говорят лоши неща, понеже излиза сила от Пентаграма и ако тя срещне противодействието на някоя обратна сила, става катастрофа. Ако там, където има Пентаграм, се говори и мисли лошо, вършат се лоши постъпки, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния - положително и отрицателно.

Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, нека да съзерцава изречението В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа. После да си представи мислено, че в този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен”. И в третия, най-вътрешния кръг, да впише мислено изречението: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи”. Когато човек се моли и си представя тези три изречения, тогава Пентаграмът има по-голяма сила.

При нужда или опасност човек може да направи следното: да образува около себе си Пентаграм - отначало ще го направи мислено, после с ръка и после да си послужи с трите изречения около Пентаграма; многото препятствия, които има, ще се разпръснат. Пентаграмът е мощно средство, с което човек може да бъде запазен от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили. Когато е в опасност, може да си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща лъча на Правдата, а с лявата - лъча на Истината, насочва върха напред към обекта и казва: „В името на Господа нашего Исуса Христа моля Господа, Великия и Силния, да стори благоугодното пред Неговите очи”.

Притежава ли човек Пентаграма, трябва да работи за Слава Божия. Ако го използва правилно, тогава Пентаграмът ще бъде източник на богатство и благословение. Ако иска да се ползва правилно от неговата сила, човек трябва безвъзвратно да реши в себе си да служи на Бога и да няма връщане назад.
http://petardanov.com

В разговор Учителя казва:

„Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина. Пентаграма постоянно извира, излъчва се светлина, която със своите лъчи се разпространява. Защо? -- Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултни сили действат в него. Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили.

МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ

Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й:

- Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии?

- Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието?

- Да, Учителю, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове.

- Петолинието е Пентаграмата в музиката, Петолинието изразява съвършения музикант на физическия свят. То изразява неговите добродетели: Истина. Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел.

- Учителю, тогава Пентаграмата може да се напише с пет линии вместо с две?

- На тези пет линии можем да напишем мотивите на песните. Ти, рекох, скицирай това!

- Учителю, защо Пентаграмата има начупени линии?

- Тук при тази Пентаграма работят други сили. Петолинието е нужно за физическия свят, а Пентаграмата е за космическия свят. В Божествения свят всичко е живо. И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят. (14, 47)

- Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни?

Учителя си затвори очите и мислеше. След това каза:

- Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. .

- Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни.

Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах:

— Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим?

Учителя радостно ни погледна:

— Там ще сложите новите песни.

Тъкмо се канех да го попитам кои нови песни и ме озари мисълта, че те са песните, които съм нотирала до сега. (14, 59)

- Да поставим ли човека с разперени ръце и нозе? Или Вашият образ, Учителю?

Той каза:

- Може и двата заедно (14, 145)

Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни.

- Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа. - В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките!

Брат Христо го попита:

- Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата?

- Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172)


ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

(На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15)


ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА

(В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма. (8, 25) (бел, състав. Пентаграма като част от Паневритмията се дава около четиринадесет години по-късно, но се играе от десет човека - - пет двойки)

Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207)

Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика. Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учиителя работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение [на Паневритмията] мелодия, думи и движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение. Доста трудно се обучиха приятелите. И мина известно време докато се заучи. (15, 264)

"Причината да се докача човек е пак страхът. Той се плаши, че ще се урони неговия престиж... Никой не може да урони вашия престиж. Помнете следното нещо: не е било време и няма да бъде, когато някой е сполучвал да вземе благото, което Бог е дал някому. (OOK - ІІІ г. - 29 лекция - 12)"