Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
22.06.2016 15:51 -
За какво им е на комунистите оръжие?
За какво им е на комунистите оръжие?
Днес се гине за метал…
1
През 1933 година германският полковник Хайнц Гудериан посетил съветския локомотивостроителен завод в Харков. Гудериан свидетелства, че освен локомотиви заводът произвеждал странична продукция — танкове. Броят на произвежданите танкове бил 22 на ден.
За да оценим СТРАНИЧНАТА продукция на ЕДИН съветски завод В МИРНО ВРЕМЕ, трябва да си припомним, че през 1933 година Германия изобщо не произвеждала танкове. През 1939 година Хитлер започнал Втората световна война, разполагайки с 3195 танка, тоест с по-малко, отколкото Харковският локомотивостроителен завод можел да произведе за половин година, работейки в мирновременен режим.
За да оценим какво значат 22 танка на ден, трябва да си припомним, че Съединените щати вече след започването на Втората световна война, през 1940 година, разполагали ЕДВА с около 400 танка.
А сега за качеството на танковете, които Гудериан видял в Харковския локомотивостроителен завод. Това били танкове, създадени от американския танков гений Дж. У. Кристи. Единствени съветските конструктори оценили постиженията на Кристи. Американският танк бил купен и прехвърлен в Съветския съюз с фалшиви документи, по които се водел за селскостопански трактор. В Съветския съюз „тракторът“ се произвеждал в огромни количества под марката БТ — бързоходен танк. Първите БТ достигали скорост 100 км в час*. 60 години по-късно всеки танкист би завидял на такава скорост.
[* Съветските извори дават цифрата 86 км/час, дори 70. Обяснението е просто: по съветските пътища прекалено мощният двигател късал силовата предавка. За това се налагало монтирането на ограничител на мощността. При действия на автомагистрали ограничителят можел просто да се свали… Най-добрите западни изпитания на танковете БТ дават скорост не 70 км/час, а 70 мили/час. — Б.а.]
Формата на корпусите на танковете БТ била проста и рационална. Нито един танк в света по онова време, включително и произвежданите за армията на САЩ танкове, нямали такава форма на бронята. Най-добрият танк на Втората световна война — Т-34 — е пряк потомък на БТ. Формата на корпуса му представлява доразвиване на идеите на великия американски танков конструктор. След Т-34 принципът на наклонено разполагане на броневите плочи бил използван на германската „Пантера“, а после и на всички останали танкове в цял свят.
През 30-те години практически всички танкове по света се произвеждали по схемата: двигателят — отзад, трансмисията — в предната част. БТ бил изключение: и двигателят, и трансмисията — отзад. След 25 години цял свят ще разбере предимството на компоновката на БТ.
Танковете БТ постоянно се усъвършенствали. Те можели да изминават без презареждане с гориво до 700 километра. Петдесет години по-късно това все още е мечта за повечето танкисти. През 1936 година серийните танкове БТ форсирали по дъното под водата дълбоки реки. В края на XX век не всички танкове на вероятните противници на СССР притежават такава способност. През 1938 година на танковете БТ започнали да монтират дизелови двигатели. Останалият свят ще започне да прави това 10–20 години по-късно. Най-сетне, танковете БТ имали мощно за времето въоръжение.
След като казахме толкова положителни неща за количеството и качеството на съветските танкове, редно е да отбележим и един съвсем дребен недостатък: тези танкове били НЕИЗПОЛЗВАЕМИ НА СЪВЕТСКА ТЕРИТОРИЯ.
2
Основното предимство на танка БТ е скоростта му. Това качество до такава степен доминирало над останалите, че дори влязло в наименованието му — бързоходен.
БТ е танк агресор. По всичките си характеристики БТ прилича на дребния, но изключително подвижен конник от несметните орди на Чингис хан. Великият завоевател на света побеждавал всичките си врагове, като нанасял внезапен удар с колосални маси от изключително подвижни войски. Чингис хан унищожавал противниците си предимно не със силата на оръжието, а със стремителен маньовър. На Чингис хан му трябвали не тежки тромави рицари, а орди от леки, бързи, подвижни войски, способни да изминават огромни пространства, да форсират реки и да излизат в дълбокия тил на противника.
Тъкмо такива били танковете БТ. Бройката им към 1 септември 1939 надминавала тази на танковете от ВСИЧКИ типове във ВСИЧКИ страни по света. Подвижността, скоростта и способността им да изминават големи разстояния били постигнати за сметка на рационалната, но много лека и тънка броня. БТ можел да се използва само в агресивна война, само в тила на противника, само в стремителна настъпателна операция, когато танковите орди внезапно нахлували в територията на противника, заобикаляли огнищата на съпротива и се устремявали в дълбочина, където няма войски на противника, но се намират неговите градове, мостове, заводи, летища, пристанища, складове, командни пунктове и свързочни възли.
Смайващите агресивни характеристики на танковете БТ били постигнати и чрез използването на уникална ходова част. По черните пътища БТ се движел с вериги, но щом излезел на шосе, хвърлял тежките вериги и след това се впущал напред на колела като състезателен автомобил. Всеки обаче знае, че скоростта противоречи на проходимостта: или скоростен автомобил, който се движи само по добри пътища, или пъплещ трактор, който минава през всякакви терени. Тази дилема съветските маршали решили в полза на бързоходния автомобил: танковете БТ били абсолютно безпомощни по лошите пътища на съветска територия. Когато Хитлер започнал операцията „Барбароса“, практически всички танкове БТ били изоставени. Дори с вериги те почти не можели да се използват вън от пътищата. А на колела не са използвани НИКОГА. Потенциалът на великолепните танкове БТ не е бил реализиран, но и НЕ МОЖЕЛ ДА БЪДЕ РЕАЛИЗИРАН НА СЪВЕТСКА ТЕРИТОРИЯ.
БТ бил създаван за действия само на чуждестранни територии, и то само на такива, където имало добри пътища. Нека погледнем съветските съседи. Тогава, както и сега, Турция, Иран, Афганистан, Китай, Монголия, Манджурия и Северна Корея нямали добри пътища. Жуков използвал танковете БТ в Монголия, където местността е гладка като тепсия, но ги използвал само с вериги и останал много недоволен: вън от пътищата веригите често падали, а поради относително големия натиск на колелата извън пътищата и дори по черните пътища танковете затъвали в земята и боксували.
На въпроса къде все пак би могъл успешно да се реализира потенциалът на танковете БТ, отговорът е само един: в Централна и Южна Европа. А след хвърлянето на веригите танковете можели да се използват успешно само на територията на Германия, Франция и Белгия.
На въпроса кое е по-важно за танковете БТ — колелата или веригите — съветските учебници от онези години дават категоричен отговор: колелата. Главното качество на БТ е скоростта, тя се постига на колела. Веригите са само средство да се попадне на чужда територия, например да се прекоси с вериги Полша, а щом се стигне до германските автостради, веригите да се хвърлят и да се действа на колела. Веригите се разглеждали като спомагателно средство, което при война се предполагало да бъде използвано само веднъж, а след това да се захвърли и забрави. По същия начин парашутистът използва парашута само за да стигне до територията на противника. Там той захвърля парашута си и действа в тила, без да мъкне тежкия и вече ненужен товар. Тъкмо такова било отношението и към веригите на танковете. Съветските дивизии и корпуси, въоръжени с танковете БТ, нямали в състава си автомобили, предназначени за събиране и превозване на свалените вериги: танковете БТ след свалянето на веригите трябвало да завършат войната на колела, достигайки по отличните пътища до дълбокия тил на противника.
3
Някои типове съветски танкове били кръщавани в чест на комунистически лидери: КВ — Клим Ворошилов, ИС — Йосиф Сталин, но повечето типове съветски танкове получавали наименования, в които фигурирала буквата „Т“. Понякога към този индекс се прибавяла буквата „О“ (огнехвъргачен), „Б“ (бързоходен) или „П“ (плаващ). Между другото Съветският съюз бил единствената страна в света, която в масови количества произвеждала плаващи танкове. В отбранителна война танкът няма нужда да плава наникъде, затова, когато Хитлер започнал операцията „Барбароса“, наложило се съветските плаващи танкове да бъдат изоставени поради непригодността им за отбранителна война, а производството им незабавно било прекратено, както и производството на БТ.
Но тук се отклонихме от темата. Главното е друго. През 1938 година в Съветския съюз била започната интензивна работа по създаването на танк със съвсем необичайния индекс „А-20“. Какво означава „А“-то? Нито един съветски учебник не отговаря на този въпрос. Не изключвам, че след публикуването на тази книга комунистите със задна дата ще измислят някакво тълкуване на този индекс, но засега за мнозина експерти по света индексът си остава неразшифрован. Дълго търсих отговора на този въпрос и го намерих в завод №183. Това е същият онзи локомотивен завод, който, както и дотогава, освен локомотиви давал и странична продукция. Не знам правилно ли е това обяснение, но ветерани казват, че първоначалният смисъл на индекса „А“ бил „автостраден“. Лично на мен обяснението ми изглежда убедително. Танкът А-20 представлява по-нататъшно развитие на фамилията БТ. Ако главната характеристика на БТ е изнесена в наименованието му, защо и главната характеристика на А-20 да не бъде изнесена в наименованието му? Главното предназначение на А-20 е да се добере с вериги до автострадите, а там, след като хвърли веригите, да се превърне в царя на скоростта.
Сега нека си припомним, че дори в края на XX век Съветският съюз не разполага с нито един километър път, който би могъл да се определи с термина автострада. А преди 50 години за автостради на съветска територия изобщо не можело да става и дума. И в никоя от съседните държави през 1938 година нямало автостради. Обаче през следващата, 1939 година Сталин с пакта Молотов-Рибентроп разцепил Полша и установил общи граници с държава, която имала автостради. Тази държава се наричала Германия.
Казват, че Сталиновите танкове не били готови за война. Това не е така. Те не били готови за отбранителна война на своя територия. Просто били готвени за война на други територии.
4
На количеството и качеството на съветските танкове отговаряло количеството и качеството на съветските самолети. Днес комунистическите фалшификатори казват: да, имали сме много самолети, но те били лоши самолети. Били остарели и не трябва да бъдат включвани в сметката, нека броим само най-новите съветски самолети: МиГ-3, Як-1, Пе-2, Ил-2 и другите, а онези, които се произвеждали няколко години преди войната, не броим.
Ето какво мисли по повод на „вехториите“ британският летец Алфред Прайс, който през живота си е летял на четирийсет типа самолети и е прекарал във въздуха над 4000 часа. Мнението му за „остарелия“ съветски изтребител е: „Най-мощно въоръжение сред серийните изтребители в света през септември 1939 година имаше руският И-16 на конструктора Поликарпов…
По огневата си мощ И-16 два пъти превъзхождаше Месершмит-109Е и близо три пъти Спитфайър-1. Сред всички предвоенни изтребители в света И-16 беше уникален в такъв смисъл, че само той имаше бронева защита около пилота. Онези, които смятат, че преди Втората световна война руснаците са били изостанали селяни и след това са тръгнали напред под влияние на използването на германския опит, трябва да си припомнят фактите“ _(A. Price. World War II Fighter Conflict, p. 18–21)_.
Тук трябва да добавим, че през август 1939 година съветските изтребители _за пръв път в света_ използвали като оръжие в бойна обстановка ракетите. Редно е да добавим и това, че съветските конструктори вече създавали единствения в света самолет с брониран корпус — същинския летящ танк Ил-2, който имал свръхмощно по всички стандарти въоръжение, включително и осем реактивни снаряда.
Но в такъв случай защо съветската авиация още от първия ден на войната отстъпила господството във въздуха? Отговорът е прост: по-голямата част от съветските летци, включително и летците изтребители, НЕ БИЛИ ОБУЧАВАНИ ДА ВОДЯТ ВЪЗДУШНИ БОЕВЕ. На какво тогава са ги учили? Учили са ги да нанасят удари по земни цели. Уставите на съветската изтребителна и бомбардировъчна авиация ориентирали съветските летци към провеждането на грандиозна внезапна настъпателна операция, в която съветската авиация с един удар ще унищожи цялата авиация на противника на аеродрумите и ще грабне господството във въздуха. Още през 1929 година съветското списание „Война и революция“ във фундаменталната статия „Началният период на войната“ било направило извода, който след това повторили съветските авиационни устави, включително и уставите от 1940 и 1941 година: „Струва ни се твърде изгодно ние да проявим инициатива и първи да нападнем врага. Проявилият инициатива с нападение на въздушния си флот срещу аеродрумите и хангарите на своя враг после ще може да разчита на господство във въздуха.“
Съветските теоретици на авиацията имали предвид не някакъв враг изобщо, а твърде определен. Главният теоретик на съветската авиационна стратегия А. Н. Лапчински илюстрирал книгите си с най-подробни карти на стандартни обекти за бомбардиране, между които били Лайпцигският железопътен възел, „Фридрихщрасе“, Централната гара на Берлин и т.н. Лапчински обяснил как трябва да се отбранява съветската територия: „Решителното настъпление на земята привлича като магнит неприятелските въздушни сили и е най-доброто средство за отбрана на страната от въздушния противник… Въздушната отбрана на страната се осъществява не с маньовър от дълбочина, а с маньовър в дълбочина.“
Тъкмо поради това цялата съветска авиация през 1941 година била съсредоточена край самите граници. Полевият аеродрум на 123-ти изтребителен авиационен полк например се намирал на два километра от германските граници. В бойна обстановка това дава икономия на гориво при излитане на самолета по посока към противника. В 123-ти полк, както и в много други, набирането на височина трябвало да се осъществява вече над германска територия.
Съветският съюз преди войната и през нея създал доста голям брой великолепни и в същото време учудващо прости самолети. Но най-добрите постижения на съветската авиация са не в областта на създаването на самолети, които унищожават самолетите на противника във въздуха, а в областта на създаването на самолети, които унищожават самолетите и други цели на противника _на земята_. Най-високото съветско постижение в областта на авиационната техника от онзи период е Ил-2 и той бил предназначен за поразяване на противника на земята. Аеродрумите били най-важната му цел. Когато създавал този самолет агресор, конструкторът Илюшин предвидил една малка отбранителна подробност. В първоначалния си вариант Ил-2 бил двуместен: летецът управлява самолета и поразява целите, а зад гърба му картечарят прикрива задната полусфера от атаки на изтребителите на противника. Лично Сталин се обадил на Илюшин по телефона и му заповядал да махне картечаря и картечницата, Ил-2 бил ненужен _за ситуация, в която нито един изтребител на противника не ще успее да излети…_
След като започнало провеждането на плана „Барбароса“, Сталин пак телефонирал на Илюшин и му заповядал да произвежда Ил-2 двуместен: в отбранителна война дори самолетите агресори имат нужда от отбранително въоръжение.
5
1927-а е годината, когато Сталин окончателно и стабилно се настанил на самия връх на властта. От този момент нататък вниманието на Сталин е съсредоточено не само върху укрепването на неговата диктатура, а и върху проблемите на цялото комунистическо движение и на световната революция.
1927-а е годината, когато Сталин направил окончателен извод за неизбежността на Втората световна война, за необходимостта от решителна борба срещу социалдемократическия пацифизъм, който забавя започването на войната, и от подкрепа на напиращите към властта фашисти, които след това ще трябва да се унищожат.
1927-а е началото на индустриализацията на СССР. На неговата свръхиндустриализация. Индустриализацията се планирала на петилетки и първата петилетка започнала именно от 1927-а. За какво са били нужни петилетките, можем да съдим по следния факт. В началото на първата петилетка в Червената армия имало 92 танка, а в края й — над 4000. Но все пак военното залитане в първата петилетка още е не чак дотам забележимо. Главното внимание се отделяло не на производството на въоръжение, а на създаването на индустриална база, която след това ще произвежда въоръжение.
Втората петилетка е продължение на развиването на индустриалната база. Това е създаването на коксови батерии и мартенови пещи, на гигантски електроцентрали и кислородни заводи, на валцовъчни машини и блуминги, на мини и рудници. Производството на въоръжение все още не е най-главното. Макар че другарят Сталин не забравя и за него: през първите две петилетки били произведени 24 708 бойни самолета.
А третата петилетка, която трябвало да приключи през 1942 година, щяла да стане петилетка на произвеждането на продукция. На военна продукция. В гигантски количества и с много високо качество.
За индустриализацията била платена висока цена. Заради индустриализацията Сталин жертвал жизненото равнище на населението, като го смъкнал доста ниско. Сталин продавал на външния пазар гигантски запаси от злато, платина и диаманти. Сталин за няколко години продал онова, което нацията била трупала в продължение на стотици години. Сталин ограбил църквите и манастирите, императорските хранилища и музеите. За продан били изкарани икони и скъпоценни книги. В чужбина били изнесени картини на големи майстори от Възраждането, колекции от брилянти, съкровищата на музеи и библиотеки. Сталин засилвал за експорт дървен материал и каменни въглища, никел и манган, нефт и памук, хайвер, ценни кожи, жито и какво ли не още. Но валутата все не му достигала. И тогава през 1930 година Сталин започнал кървавата колективизация. Селяните насила били натиквани в колхозите, за да може после житото да им се отнема безплатно. Всичкото жито. На комунистическия жаргон това се наричало „изпомпване на средства от селското стопанство за тежката индустрия“.
Резултатът от колективизацията и последвалия я глад са 10-те — 16-те милиона убити, измрели от глад и загинали в лагерите. Над страната се изправил с целия си огромен ръст призракът на човекоядството. А Сталин в тия тежки времена продавал в чужбина по 5 милиона тона жито всяка година.
За какво е нужна колективизацията? За индустриализацията. А за какво е нужна индустриализацията? Дали за повдигане на жизненото равнище на народа? Далеч не. Преди индустриализацията и колективизацията по времето на НЕП-а животът бил напълно сносен. Ако другаря Сталин го е вълнувало жизненото равнище на народа, той не е имал нужда нито от индустриализация, нито от колективизация — искало се само да запази НЕП-а.
Индустриализацията и колективизацията изобщо не били предназначени за повдигане на жизненото равнище на народа. Наопаки, това равнище спаднало до такава страховита дълбочина, до каквато не било стигало дори по времето на Чингис хан. Неотдавна Робърт Конкуест публикува страшна книга за онези кървави петилетки със смразяващи снимки на деца скелети. Животът в СССР през ония години бил по-страшен, отколкото в комунистическа Етиопия и в комунистическа Камбоджа от времето на Пол Пот.
И тъй, индустриализацията и колективизацията се провеждали не за повишаване на жизненото равнище, а за да се произвежда оръжие в гигантски количества. За какво им е на комунистите оръжие? За да защитават хората ли? Пак не. Ако Сталин плащал за автострадните танкове, за парашутната коприна и за западната военна технология не по пет милиона тона жито годишно, а само по четири, милиони деца щели да останат живи. Във всички страни оръжието служи за защита на населението и преди всичко на децата — бъдещето на нацията — от страшни бедствия. В Съветския съюз станало обратното: населението, включително и децата, били подложени на страшни бедствия, за да се набави оръжие.
Цялата Първа световна война била весел пикник в сравнение със сталинската индустриализация. През четирите години на войната загинали много хора — 10 милиона. Но ако тези 10 милиона се разпределят между всички участвали страни, жертвите ще се окажат сравнително малки. Русия например загубила през Първата световна война 2,3 милиона души. А в МИРНО време, за да се сдобие с автострадните танкове и със самолетите агресори, Сталин изтребил многократно повече хора. КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ МИР СЕ ОКАЗАЛ МНОГОКРАТНО ПО-СТРАШЕН ОТ ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКАТА ВОЙНА.
Непрекъснатото увеличаване на съветската военна мощ в никой случай не било продиктувано от външна заплаха, защото започнало ПРЕДИ идването на Хитлер на власт. Унищожаването на милиони деца в името на масовото производство на оръжие протичало едновременно с гигантските усилия на Сталин да смаже западните пацифисти и да подпомогне фашистите.
Могат да ми възразят, че Сталин е пожертвал милиони хора, но е създал оръжие, за да защити останалите хора. Не, вече видяхме и по-нататък още много пъти ще видим, че създаваното оръжие изобщо не подхождало за отбрана на своята територия и за защита на своите хора, та се наложило да бъде прилагано не по предназначение или изобщо да бъде изхвърлено.
За какво — пита се — комунистите са създавали своите гигантски арсенали от оръжие, ако не за защита на своята територия и своето население?
Виктор Суворов
Ледоразбивачът
Днес се гине за метал…
1
През 1933 година германският полковник Хайнц Гудериан посетил съветския локомотивостроителен завод в Харков. Гудериан свидетелства, че освен локомотиви заводът произвеждал странична продукция — танкове. Броят на произвежданите танкове бил 22 на ден.
За да оценим СТРАНИЧНАТА продукция на ЕДИН съветски завод В МИРНО ВРЕМЕ, трябва да си припомним, че през 1933 година Германия изобщо не произвеждала танкове. През 1939 година Хитлер започнал Втората световна война, разполагайки с 3195 танка, тоест с по-малко, отколкото Харковският локомотивостроителен завод можел да произведе за половин година, работейки в мирновременен режим.
За да оценим какво значат 22 танка на ден, трябва да си припомним, че Съединените щати вече след започването на Втората световна война, през 1940 година, разполагали ЕДВА с около 400 танка.
А сега за качеството на танковете, които Гудериан видял в Харковския локомотивостроителен завод. Това били танкове, създадени от американския танков гений Дж. У. Кристи. Единствени съветските конструктори оценили постиженията на Кристи. Американският танк бил купен и прехвърлен в Съветския съюз с фалшиви документи, по които се водел за селскостопански трактор. В Съветския съюз „тракторът“ се произвеждал в огромни количества под марката БТ — бързоходен танк. Първите БТ достигали скорост 100 км в час*. 60 години по-късно всеки танкист би завидял на такава скорост.
[* Съветските извори дават цифрата 86 км/час, дори 70. Обяснението е просто: по съветските пътища прекалено мощният двигател късал силовата предавка. За това се налагало монтирането на ограничител на мощността. При действия на автомагистрали ограничителят можел просто да се свали… Най-добрите западни изпитания на танковете БТ дават скорост не 70 км/час, а 70 мили/час. — Б.а.]
Формата на корпусите на танковете БТ била проста и рационална. Нито един танк в света по онова време, включително и произвежданите за армията на САЩ танкове, нямали такава форма на бронята. Най-добрият танк на Втората световна война — Т-34 — е пряк потомък на БТ. Формата на корпуса му представлява доразвиване на идеите на великия американски танков конструктор. След Т-34 принципът на наклонено разполагане на броневите плочи бил използван на германската „Пантера“, а после и на всички останали танкове в цял свят.
През 30-те години практически всички танкове по света се произвеждали по схемата: двигателят — отзад, трансмисията — в предната част. БТ бил изключение: и двигателят, и трансмисията — отзад. След 25 години цял свят ще разбере предимството на компоновката на БТ.
Танковете БТ постоянно се усъвършенствали. Те можели да изминават без презареждане с гориво до 700 километра. Петдесет години по-късно това все още е мечта за повечето танкисти. През 1936 година серийните танкове БТ форсирали по дъното под водата дълбоки реки. В края на XX век не всички танкове на вероятните противници на СССР притежават такава способност. През 1938 година на танковете БТ започнали да монтират дизелови двигатели. Останалият свят ще започне да прави това 10–20 години по-късно. Най-сетне, танковете БТ имали мощно за времето въоръжение.
След като казахме толкова положителни неща за количеството и качеството на съветските танкове, редно е да отбележим и един съвсем дребен недостатък: тези танкове били НЕИЗПОЛЗВАЕМИ НА СЪВЕТСКА ТЕРИТОРИЯ.
2
Основното предимство на танка БТ е скоростта му. Това качество до такава степен доминирало над останалите, че дори влязло в наименованието му — бързоходен.
БТ е танк агресор. По всичките си характеристики БТ прилича на дребния, но изключително подвижен конник от несметните орди на Чингис хан. Великият завоевател на света побеждавал всичките си врагове, като нанасял внезапен удар с колосални маси от изключително подвижни войски. Чингис хан унищожавал противниците си предимно не със силата на оръжието, а със стремителен маньовър. На Чингис хан му трябвали не тежки тромави рицари, а орди от леки, бързи, подвижни войски, способни да изминават огромни пространства, да форсират реки и да излизат в дълбокия тил на противника.
Тъкмо такива били танковете БТ. Бройката им към 1 септември 1939 надминавала тази на танковете от ВСИЧКИ типове във ВСИЧКИ страни по света. Подвижността, скоростта и способността им да изминават големи разстояния били постигнати за сметка на рационалната, но много лека и тънка броня. БТ можел да се използва само в агресивна война, само в тила на противника, само в стремителна настъпателна операция, когато танковите орди внезапно нахлували в територията на противника, заобикаляли огнищата на съпротива и се устремявали в дълбочина, където няма войски на противника, но се намират неговите градове, мостове, заводи, летища, пристанища, складове, командни пунктове и свързочни възли.
Смайващите агресивни характеристики на танковете БТ били постигнати и чрез използването на уникална ходова част. По черните пътища БТ се движел с вериги, но щом излезел на шосе, хвърлял тежките вериги и след това се впущал напред на колела като състезателен автомобил. Всеки обаче знае, че скоростта противоречи на проходимостта: или скоростен автомобил, който се движи само по добри пътища, или пъплещ трактор, който минава през всякакви терени. Тази дилема съветските маршали решили в полза на бързоходния автомобил: танковете БТ били абсолютно безпомощни по лошите пътища на съветска територия. Когато Хитлер започнал операцията „Барбароса“, практически всички танкове БТ били изоставени. Дори с вериги те почти не можели да се използват вън от пътищата. А на колела не са използвани НИКОГА. Потенциалът на великолепните танкове БТ не е бил реализиран, но и НЕ МОЖЕЛ ДА БЪДЕ РЕАЛИЗИРАН НА СЪВЕТСКА ТЕРИТОРИЯ.
БТ бил създаван за действия само на чуждестранни територии, и то само на такива, където имало добри пътища. Нека погледнем съветските съседи. Тогава, както и сега, Турция, Иран, Афганистан, Китай, Монголия, Манджурия и Северна Корея нямали добри пътища. Жуков използвал танковете БТ в Монголия, където местността е гладка като тепсия, но ги използвал само с вериги и останал много недоволен: вън от пътищата веригите често падали, а поради относително големия натиск на колелата извън пътищата и дори по черните пътища танковете затъвали в земята и боксували.
На въпроса къде все пак би могъл успешно да се реализира потенциалът на танковете БТ, отговорът е само един: в Централна и Южна Европа. А след хвърлянето на веригите танковете можели да се използват успешно само на територията на Германия, Франция и Белгия.
На въпроса кое е по-важно за танковете БТ — колелата или веригите — съветските учебници от онези години дават категоричен отговор: колелата. Главното качество на БТ е скоростта, тя се постига на колела. Веригите са само средство да се попадне на чужда територия, например да се прекоси с вериги Полша, а щом се стигне до германските автостради, веригите да се хвърлят и да се действа на колела. Веригите се разглеждали като спомагателно средство, което при война се предполагало да бъде използвано само веднъж, а след това да се захвърли и забрави. По същия начин парашутистът използва парашута само за да стигне до територията на противника. Там той захвърля парашута си и действа в тила, без да мъкне тежкия и вече ненужен товар. Тъкмо такова било отношението и към веригите на танковете. Съветските дивизии и корпуси, въоръжени с танковете БТ, нямали в състава си автомобили, предназначени за събиране и превозване на свалените вериги: танковете БТ след свалянето на веригите трябвало да завършат войната на колела, достигайки по отличните пътища до дълбокия тил на противника.
3
Някои типове съветски танкове били кръщавани в чест на комунистически лидери: КВ — Клим Ворошилов, ИС — Йосиф Сталин, но повечето типове съветски танкове получавали наименования, в които фигурирала буквата „Т“. Понякога към този индекс се прибавяла буквата „О“ (огнехвъргачен), „Б“ (бързоходен) или „П“ (плаващ). Между другото Съветският съюз бил единствената страна в света, която в масови количества произвеждала плаващи танкове. В отбранителна война танкът няма нужда да плава наникъде, затова, когато Хитлер започнал операцията „Барбароса“, наложило се съветските плаващи танкове да бъдат изоставени поради непригодността им за отбранителна война, а производството им незабавно било прекратено, както и производството на БТ.
Но тук се отклонихме от темата. Главното е друго. През 1938 година в Съветския съюз била започната интензивна работа по създаването на танк със съвсем необичайния индекс „А-20“. Какво означава „А“-то? Нито един съветски учебник не отговаря на този въпрос. Не изключвам, че след публикуването на тази книга комунистите със задна дата ще измислят някакво тълкуване на този индекс, но засега за мнозина експерти по света индексът си остава неразшифрован. Дълго търсих отговора на този въпрос и го намерих в завод №183. Това е същият онзи локомотивен завод, който, както и дотогава, освен локомотиви давал и странична продукция. Не знам правилно ли е това обяснение, но ветерани казват, че първоначалният смисъл на индекса „А“ бил „автостраден“. Лично на мен обяснението ми изглежда убедително. Танкът А-20 представлява по-нататъшно развитие на фамилията БТ. Ако главната характеристика на БТ е изнесена в наименованието му, защо и главната характеристика на А-20 да не бъде изнесена в наименованието му? Главното предназначение на А-20 е да се добере с вериги до автострадите, а там, след като хвърли веригите, да се превърне в царя на скоростта.
Сега нека си припомним, че дори в края на XX век Съветският съюз не разполага с нито един километър път, който би могъл да се определи с термина автострада. А преди 50 години за автостради на съветска територия изобщо не можело да става и дума. И в никоя от съседните държави през 1938 година нямало автостради. Обаче през следващата, 1939 година Сталин с пакта Молотов-Рибентроп разцепил Полша и установил общи граници с държава, която имала автостради. Тази държава се наричала Германия.
Казват, че Сталиновите танкове не били готови за война. Това не е така. Те не били готови за отбранителна война на своя територия. Просто били готвени за война на други територии.
4
На количеството и качеството на съветските танкове отговаряло количеството и качеството на съветските самолети. Днес комунистическите фалшификатори казват: да, имали сме много самолети, но те били лоши самолети. Били остарели и не трябва да бъдат включвани в сметката, нека броим само най-новите съветски самолети: МиГ-3, Як-1, Пе-2, Ил-2 и другите, а онези, които се произвеждали няколко години преди войната, не броим.
Ето какво мисли по повод на „вехториите“ британският летец Алфред Прайс, който през живота си е летял на четирийсет типа самолети и е прекарал във въздуха над 4000 часа. Мнението му за „остарелия“ съветски изтребител е: „Най-мощно въоръжение сред серийните изтребители в света през септември 1939 година имаше руският И-16 на конструктора Поликарпов…
По огневата си мощ И-16 два пъти превъзхождаше Месершмит-109Е и близо три пъти Спитфайър-1. Сред всички предвоенни изтребители в света И-16 беше уникален в такъв смисъл, че само той имаше бронева защита около пилота. Онези, които смятат, че преди Втората световна война руснаците са били изостанали селяни и след това са тръгнали напред под влияние на използването на германския опит, трябва да си припомнят фактите“ _(A. Price. World War II Fighter Conflict, p. 18–21)_.
Тук трябва да добавим, че през август 1939 година съветските изтребители _за пръв път в света_ използвали като оръжие в бойна обстановка ракетите. Редно е да добавим и това, че съветските конструктори вече създавали единствения в света самолет с брониран корпус — същинския летящ танк Ил-2, който имал свръхмощно по всички стандарти въоръжение, включително и осем реактивни снаряда.
Но в такъв случай защо съветската авиация още от първия ден на войната отстъпила господството във въздуха? Отговорът е прост: по-голямата част от съветските летци, включително и летците изтребители, НЕ БИЛИ ОБУЧАВАНИ ДА ВОДЯТ ВЪЗДУШНИ БОЕВЕ. На какво тогава са ги учили? Учили са ги да нанасят удари по земни цели. Уставите на съветската изтребителна и бомбардировъчна авиация ориентирали съветските летци към провеждането на грандиозна внезапна настъпателна операция, в която съветската авиация с един удар ще унищожи цялата авиация на противника на аеродрумите и ще грабне господството във въздуха. Още през 1929 година съветското списание „Война и революция“ във фундаменталната статия „Началният период на войната“ било направило извода, който след това повторили съветските авиационни устави, включително и уставите от 1940 и 1941 година: „Струва ни се твърде изгодно ние да проявим инициатива и първи да нападнем врага. Проявилият инициатива с нападение на въздушния си флот срещу аеродрумите и хангарите на своя враг после ще може да разчита на господство във въздуха.“
Съветските теоретици на авиацията имали предвид не някакъв враг изобщо, а твърде определен. Главният теоретик на съветската авиационна стратегия А. Н. Лапчински илюстрирал книгите си с най-подробни карти на стандартни обекти за бомбардиране, между които били Лайпцигският железопътен възел, „Фридрихщрасе“, Централната гара на Берлин и т.н. Лапчински обяснил как трябва да се отбранява съветската територия: „Решителното настъпление на земята привлича като магнит неприятелските въздушни сили и е най-доброто средство за отбрана на страната от въздушния противник… Въздушната отбрана на страната се осъществява не с маньовър от дълбочина, а с маньовър в дълбочина.“
Тъкмо поради това цялата съветска авиация през 1941 година била съсредоточена край самите граници. Полевият аеродрум на 123-ти изтребителен авиационен полк например се намирал на два километра от германските граници. В бойна обстановка това дава икономия на гориво при излитане на самолета по посока към противника. В 123-ти полк, както и в много други, набирането на височина трябвало да се осъществява вече над германска територия.
Съветският съюз преди войната и през нея създал доста голям брой великолепни и в същото време учудващо прости самолети. Но най-добрите постижения на съветската авиация са не в областта на създаването на самолети, които унищожават самолетите на противника във въздуха, а в областта на създаването на самолети, които унищожават самолетите и други цели на противника _на земята_. Най-високото съветско постижение в областта на авиационната техника от онзи период е Ил-2 и той бил предназначен за поразяване на противника на земята. Аеродрумите били най-важната му цел. Когато създавал този самолет агресор, конструкторът Илюшин предвидил една малка отбранителна подробност. В първоначалния си вариант Ил-2 бил двуместен: летецът управлява самолета и поразява целите, а зад гърба му картечарят прикрива задната полусфера от атаки на изтребителите на противника. Лично Сталин се обадил на Илюшин по телефона и му заповядал да махне картечаря и картечницата, Ил-2 бил ненужен _за ситуация, в която нито един изтребител на противника не ще успее да излети…_
След като започнало провеждането на плана „Барбароса“, Сталин пак телефонирал на Илюшин и му заповядал да произвежда Ил-2 двуместен: в отбранителна война дори самолетите агресори имат нужда от отбранително въоръжение.
5
1927-а е годината, когато Сталин окончателно и стабилно се настанил на самия връх на властта. От този момент нататък вниманието на Сталин е съсредоточено не само върху укрепването на неговата диктатура, а и върху проблемите на цялото комунистическо движение и на световната революция.
1927-а е годината, когато Сталин направил окончателен извод за неизбежността на Втората световна война, за необходимостта от решителна борба срещу социалдемократическия пацифизъм, който забавя започването на войната, и от подкрепа на напиращите към властта фашисти, които след това ще трябва да се унищожат.
1927-а е началото на индустриализацията на СССР. На неговата свръхиндустриализация. Индустриализацията се планирала на петилетки и първата петилетка започнала именно от 1927-а. За какво са били нужни петилетките, можем да съдим по следния факт. В началото на първата петилетка в Червената армия имало 92 танка, а в края й — над 4000. Но все пак военното залитане в първата петилетка още е не чак дотам забележимо. Главното внимание се отделяло не на производството на въоръжение, а на създаването на индустриална база, която след това ще произвежда въоръжение.
Втората петилетка е продължение на развиването на индустриалната база. Това е създаването на коксови батерии и мартенови пещи, на гигантски електроцентрали и кислородни заводи, на валцовъчни машини и блуминги, на мини и рудници. Производството на въоръжение все още не е най-главното. Макар че другарят Сталин не забравя и за него: през първите две петилетки били произведени 24 708 бойни самолета.
А третата петилетка, която трябвало да приключи през 1942 година, щяла да стане петилетка на произвеждането на продукция. На военна продукция. В гигантски количества и с много високо качество.
За индустриализацията била платена висока цена. Заради индустриализацията Сталин жертвал жизненото равнище на населението, като го смъкнал доста ниско. Сталин продавал на външния пазар гигантски запаси от злато, платина и диаманти. Сталин за няколко години продал онова, което нацията била трупала в продължение на стотици години. Сталин ограбил църквите и манастирите, императорските хранилища и музеите. За продан били изкарани икони и скъпоценни книги. В чужбина били изнесени картини на големи майстори от Възраждането, колекции от брилянти, съкровищата на музеи и библиотеки. Сталин засилвал за експорт дървен материал и каменни въглища, никел и манган, нефт и памук, хайвер, ценни кожи, жито и какво ли не още. Но валутата все не му достигала. И тогава през 1930 година Сталин започнал кървавата колективизация. Селяните насила били натиквани в колхозите, за да може после житото да им се отнема безплатно. Всичкото жито. На комунистическия жаргон това се наричало „изпомпване на средства от селското стопанство за тежката индустрия“.
Резултатът от колективизацията и последвалия я глад са 10-те — 16-те милиона убити, измрели от глад и загинали в лагерите. Над страната се изправил с целия си огромен ръст призракът на човекоядството. А Сталин в тия тежки времена продавал в чужбина по 5 милиона тона жито всяка година.
За какво е нужна колективизацията? За индустриализацията. А за какво е нужна индустриализацията? Дали за повдигане на жизненото равнище на народа? Далеч не. Преди индустриализацията и колективизацията по времето на НЕП-а животът бил напълно сносен. Ако другаря Сталин го е вълнувало жизненото равнище на народа, той не е имал нужда нито от индустриализация, нито от колективизация — искало се само да запази НЕП-а.
Индустриализацията и колективизацията изобщо не били предназначени за повдигане на жизненото равнище на народа. Наопаки, това равнище спаднало до такава страховита дълбочина, до каквато не било стигало дори по времето на Чингис хан. Неотдавна Робърт Конкуест публикува страшна книга за онези кървави петилетки със смразяващи снимки на деца скелети. Животът в СССР през ония години бил по-страшен, отколкото в комунистическа Етиопия и в комунистическа Камбоджа от времето на Пол Пот.
И тъй, индустриализацията и колективизацията се провеждали не за повишаване на жизненото равнище, а за да се произвежда оръжие в гигантски количества. За какво им е на комунистите оръжие? За да защитават хората ли? Пак не. Ако Сталин плащал за автострадните танкове, за парашутната коприна и за западната военна технология не по пет милиона тона жито годишно, а само по четири, милиони деца щели да останат живи. Във всички страни оръжието служи за защита на населението и преди всичко на децата — бъдещето на нацията — от страшни бедствия. В Съветския съюз станало обратното: населението, включително и децата, били подложени на страшни бедствия, за да се набави оръжие.
Цялата Първа световна война била весел пикник в сравнение със сталинската индустриализация. През четирите години на войната загинали много хора — 10 милиона. Но ако тези 10 милиона се разпределят между всички участвали страни, жертвите ще се окажат сравнително малки. Русия например загубила през Първата световна война 2,3 милиона души. А в МИРНО време, за да се сдобие с автострадните танкове и със самолетите агресори, Сталин изтребил многократно повече хора. КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ МИР СЕ ОКАЗАЛ МНОГОКРАТНО ПО-СТРАШЕН ОТ ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКАТА ВОЙНА.
Непрекъснатото увеличаване на съветската военна мощ в никой случай не било продиктувано от външна заплаха, защото започнало ПРЕДИ идването на Хитлер на власт. Унищожаването на милиони деца в името на масовото производство на оръжие протичало едновременно с гигантските усилия на Сталин да смаже западните пацифисти и да подпомогне фашистите.
Могат да ми възразят, че Сталин е пожертвал милиони хора, но е създал оръжие, за да защити останалите хора. Не, вече видяхме и по-нататък още много пъти ще видим, че създаваното оръжие изобщо не подхождало за отбрана на своята територия и за защита на своите хора, та се наложило да бъде прилагано не по предназначение или изобщо да бъде изхвърлено.
За какво — пита се — комунистите са създавали своите гигантски арсенали от оръжие, ако не за защита на своята територия и своето население?
Виктор Суворов
Ледоразбивачът
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?
