Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2016 23:38 - Една или две Моравии са съществували по време на Моравската мисия?
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 2593 Коментари: 6 Гласове:
1

Последна промяна: 23.05.2016 23:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Общоприето с мнението, че делото на Кирил и Методий възниква преди всичко във връзка с тяхната Моравска мисия, с моравските славяни и едва след нея то става достояние на останалите славянски народи и на първо място - на българския.Ала по отношение на трудно разкриваните истини позицията на мнозинството често пъти няма стойност, тъй като е напълно възможно дадена истина или загадка да бъде разбудена от един-единствен изследовател, а не от цяла армия учени. С други думи, не е изключено една личност да обори дори цяло поколение от учени, когато стигне до откриване и доказване на истината.
Но дори и в този случай веднага ще възникне въпросът: в коя Моравия всъщност Михаил III изпраща Кирил и Методий, защото в историческите извори от IX в. се говори за две Моравии.

Баварския географ в труда си "Описание на лежащите на северния бряг на река Дунав територии и градове писан, между 817 и 843 г., съобщава, че през средата на IX в. на левия бряг на река Дунав са съществували две Моравии: "В Бой Марка (по-късната Чехия) има 15 града. При моравите пък има 11 града. България е неизмеримо голяма държава и там живеят много хора, а има само пет града единствено поради това, че при тях навик да се строят градове. Има още един народ, наречен мархони (моравци), имащ 30 града. Това са страни, чиито граници се допират."
Както виждаме, Баварският географ говори за две Моравии. За него различни са не само названията им, но и техните градове и селища, географското им местоположение и големина на териториите. И още нещо, което е изключително важно: Баварският географ поставя едната Моравия на северния, т.е. левия бряг на р. Дунав в съседство с Бой марка (Чехия), а другата там, където е границата на Франкската империя, пак на левия бряг на р. Дунав, но вече при устието на р. Драва. Тези две Моравии не са представлявали някаква териториална цялост, тъй като са били разделени от северозападните български земи.
Значи едната Моравия е била малка - с 11 крепости или окръзи до Бой марка (Чехия), а другата, по-голяма - с 30 крепости или окръзи, на югоизточната граница на Франкската империя срещу устието на р. Драва в Дунав. Същият автор, както видяхме, твърди, че между двете Моравии франките граничат с българите. В множествено число за Моравия говори и Регино, игумен от Лотарингия. В летописа си от 860 г. той съобщава, че Людовик Немски  води едновременно война срещу "Marahensium regna" (Моравските княжества), т.е. срещу двете Моравии. За две Моравии говори и император Константин Багренородни  в съчинението си "За управлението на империята". Едната той назовава последователно Μεγαλη Μωραβια, а другата просто "Μωραβια"  Работещият през XVI в., но доказано опиращ се на стари извори, баварски писател хуманист Йохан Турмаир, известен в литературата като Авентин, нарича Моравия тетрархия, т.е. Четирикняжество, за чието обединение много е направил Ростислав , но осъществяването му се е отдало на Светополк I.
Именно пълното мълчание във връзка с тук споменатите автентични и напълно достоверни исторически извори характеризира антинаучността на досегашните традиционни възгледи за Моравската мисия на двамата солунски братя. Защото може ли изобщо да се нарече научно такова становище, чиито представители по свой вкус селекционират, подреждат и цитират от изворите сами онова, което подкрепя единствено тяхната позиция. И за да не бъдем голословни, ще запитаме: в хилядите изследвания за Моравската мисия читателят дали се е срещал с позоваване на тук цитираните исторически извори, сочещи съществуването на две Моравии? Дали тези извори са били цитирани, опровергавана ли е била историческата им достоверност от автори, застъпващи тезата за една-единствена Моравия? 
Или може би те не са познавали въпросните извори? Възможно е за някои подобно непознаване да е "смекчаващо вината обстоятелство", но би ли могло в науката да се говори за "смекчаващи вината обстоятелства"? С една дума - не издържа никаква критика аргументът, имаш в основата си позоваване на оформени едва през XIV в. традиции.
Няма столетие, в което някой от учените да не е поставял въпроса за съществуването не на една, а на две Моравии през IX в. Още през XVIII в. унгарският учен Дьордь Скленар публикува книга с документи на латински език и разграничава две Моравии, като уточнява, че в Старата "Велика" Моравия, на юг от Дунава, се е разпространявала славянската писменост. В наше време същото мнение поддържат редица учени, между които Петер Пюшпьоки Надь, Имре Боба (1971) и японецът Сенга Topy (1983) . Възможно ли е привържениците на така нареченото традиционно схващане да не са вярвали на тези извори? Едва ли. Защото една истина никога не може да се изрече така, че хората да я разберат, но да не ѝ повярват. С други думи - колкото и да ни е трудно да си го представим, все пак трябва да предположим: привържениците на така нареченото традиционно схващане не са познавали споменатите извори. Премълчаването на последните, поне засега, не бихме могли да обясним с друго.
Народностното име на моравците и названието на самата Моравия са произлезли от името на река Морава. Терминът "моравци" (лат. maravani, marvani; гръцки: μωραβων) първоначално е бил географско понятие, употребявано за обозначаване на населението по Поморавието. В басейна на Дунав обаче има две такива реки: едната, вливаща се в Дунав при Братислава, а другата, също приток на Дунав, но съединяваща се с него при Белград - първата е Морава, а втората през IX в. - Българска Морава. През осемдесетте години на IX в. във Франкските анали вече наричат живеещите по поречието и на двете реки славяни "марахоци" или "моравани". Не бива да забравяме, че името "моравци" като народностно обозначение за пръв път се появява през 884 г., когато Светополк, след завоеванията си от периода 873-879 г., се отправя от южните земи на Великоморавия към северната част на така наречената Малка Моравия, за да я подчини на своята власт. До тази година франкските хронисти последователно споменават Ростислав като княз (крал) на живеещите по поречието на Българска Морава (Маргус) славяни (rex margonum)
image
Не случайно по данните на Фулденските анали Йосиф Асемани [**] във връзка със събитията от 846 г. нарича живеещите около южната. Българска Морава (Маргус) славяни маргенци. Независимо от обстоятелството, че той определя мястото на владенията на Прибина между Драва и Сава [***], тъй като не е прозрял грешката на Фулденските анали, слагаща бенефиция [****] на Прибина не до р. Зала (Сала), а до р. Сава. Все пак от споменаването на реката Маргус и живеещите по поречието ѝ славяни Асемани пръв разбира, че въпросните Фулденски анали последователно сочат като място на владенията на Ростислав земите южно от р. Дунав, по поречието на Маргус (Българска Морава).
И самият фулденски аналист отбелязва:
"Към средата на месец август Людовик се отправи с войски срещу славяните маргенци, които се опитвали да се отцепят, и след като уредил въпроса според желанието си, им поставил за княз племенника на Моймир Растица."
В българския превод на трудовете на Асемани би било по-правилно вместо "маргенци" да се пише за "славяните по поречието на Маргус", тъй като при Асемани понятието има точно такова значение. По този начин би се откроило по-ясно, че славяните на Прибина и Ростислав (Растица), т.е. "маргенците" са живели край бреговете на р. Маргус (Българска Морава). Защото в противен случаи нещата са разбираеми само за онези,които предварително знаят, че терминът "маргенци" идва от названието на р. Маргус, т.е. Българска Морава.
Както вече споменахме, за две Моравии говори и игуменът на Лотарингския манастир Регинон. В хрониката си от 860 г. той съобщава, че Людовик Немски води война едновременно срещу "Marahensium regna" (моравските княжества), т.е. и срещу двете Моравии. От своя страна император Константин Багренородни в труда си "За управлението на империята" също съвсем определено сочи съществуването на две Моравии. Едната той назовава последователно "Мегали Моравия", а другата - просто "Моравия". В главите 13 и 40 на тази своя книга Константин Багренородни още отбелязва, че "Мегали Моравия" преди завладяването ѝ от маджарите е била между маджарите и хърватите.
Нека да видим къде по-точно между маджарите и хърватите се е намирала Велика Моравия?
Константин Багренородни в 13-а глава на цитираната вече книга, описвайки границите на Унгария, сочи:
"С тюрките (маджарите) граничат следните народи: пу на запад е страната на франките, пу на север са печенезите, на юг от тях се шири Мегали Моравия, т.е. страната на Светополк, която тези тюрки (маджари) напълно опустошили и завладели. А към планините тюрките граничат с хърватите."
А в 40-а глава на книгата си императорът уточнява:
"... на близката до тюрките (маджарите), източна граница са българите, отделени от река Истрос, която наричат още Дунав, на север от тюрките са печенезите, на запад от тях - франките, а на юг - хърватите."  
Както видяхме, в 13-а глава на книгата си императорът съобщава, че южната съседка на маджарите е била Мегали Моравия, която маджарите напълно опустошили и завладели. А в 40-а глава се твърди, че южните съседи на маджарите са хърватите. На читателите ще направи впечатление, че император Багренородни твърди: южната съседка на Унгария е Мегали Моравия, която маджарите опустошили и завладели, а след като я завладяват, то тя вече не може да им бъде съседка. Това противоречие произтича от обстоятелството, че авторът в един и същи абзац говори за положението от преди войната и след войната.
За нас сега е по-важно следното - според императора преди завладяването на Мегали Моравия тя е била южна съседка на Унгария, а след нейното завладяване южни съседи на маджарите стават хърватите. От това недвусмислено следва: Мегали Моравия преди завладяването ѝ от маджарите е била между маджарските и хърватските земи.
Изключено е дори ида помислим, че "Мегали Моравия" може да бъде отъждествена с днешна Моравия и Словакия, тъй като тези области не са били никога на юг от Унгария. Последното се потвърждава и от друг факт - императорът нарича Мегали Моравия винаги "езическата", "непокръстената" Моравия, а е известно, че на територията на днешна Моравия и Западна Словакия християнството е възприето още около 830 г.
В 40-а глава на цитираната книга на император Константин Багренородни са очертани точно южните граници на Унгария:
"където започва Тюркия (Унгария) е мостът на Траян (днешният град Турно Северин в Румъния - б. м. П. Ю.), отстоящ на три дни път от Белград, където е кулата на свети Константин Велики и при завоя на реката (Дунав - б. м. П. Ю.) е така нареченият Сирмиум (Сремска Митровица - б. м. П. Ю.) на два дни път от Белград, и от тях започва Мегали Моравия - непокръстената"  
А в глава 42-а четем:
"От Солун до река Дунав, на която се намира град Велеград (Белград - б. м. П. Ю.), има осем дни път, ако не се върви бързо, а с почивки. А отвъд реката Дунав, именно в земята Моравия, а също и по-нататък - между реките Дунав и Сава , обитават тюрките."
Видно е още веднъж, че според императора Мегали Моравия се е намирала между Драва и Сава, областта Сирмиум, и оттам на юг до р. Морава, на север Мегали Моравия се е простирала до района на р. Тиса при нейното устие в Дунав. Видно е още и това, че Константин Багренородни локализира мястото на Мегали Моравия и очертава границите ѝ така, както, независимо от него, го е направил Баварския географ.  Нещо повече, презвитер Дуклянски (средата на XII в.) изтегля границата на Мегали Моравия още пуна юг. Той съобщава, че Светополк е бил погребан в града на Диоклетиан, т.е. в Диоклея в Черна гора. От тази информация изводът е: южната граница на Мегали Моравия е стигала до изворите на р. Дрина.
Анализът и на 14-а глава от книгата на Константин Багренородни ни дава основание да твърдим, че Мегали Моравия е граничела на юг е хърватите и българите.
От разказа на император Константин Багренородни личи, че след смъртта на Светополк е минала едва една година, когато през 895 г. избухват междуособиците, за да улеснят покоряването на Моравия от нахлулите в нея три години по-рано маджари. Ясно е и друго: маджарите ще да са завладели Моравия или в годината на вътрешните размирици, или най-много една година по-късно. Ала известно е, че маджарите са завладели териториите на днешна Моравия и Западна Словакия около 900 г., следователно трудно бихме си представили и приели, че пръсналите се бежанци от народа на Светополк, спасявайки се при българи и хървати, са преодолели няколко стотици километри на територията на враждебните на тях маджари. 
За обстоятелството, че угрите (маджарите) са пленили част от народа на Светополк, която не е успяла да се спаси при българите, научаваме и от Житието на Наум от X в. В това житие намираме податка за пряката граница на Моравия с България: 
"Еретиците, много мъчиха едни (учениците на Кирил и Методий), а други продадоха на евреите за пари - презвитерите и дяконите. Като ги взеха, евреите ги заведоха във Венеция. И когато ги продаваха, по Божия наредба тогава във Венеция [*] пристигна от Цариград царски човек, който вършеше царската работа. И щом узна за тях, царският човек ги откупи. И като ги взе така, той ги заведе в Цариград на цар Василий [**] разказа за тях. И пак ги въведоха в техните чинове и санове - презвитерите и дяконите, - както беше реди. Дадоха им и служби. И никой в робия не умря, а едни, покровителствани от царете, получиха успокоение в Цариград, а други отидоха в българската земя, с голяма чест получиха успокоение.  
А моравската земя, както бе предсказал светият архиепископ Методий, наскоро получи отмъщение от Бога за беззаконията поради делата им и за ересите, и за изгонването на правоверните отци, и за страданията, що претърпяха от еретиците, на които моравците вярваха. Защото не след много години дойдоха маджарите, пеонският народ, и завладяха земята им и я опустошиха. Но тях маджарите не плениха, затова те забягнаха при българите, а опустялата им земя остана под властта на маджарите"
От Регинон научаваме, че земите на моравците, от една страна, граничат с българските, а от друга, с каринтийските земи - между Драва и Сава. След като описва как печенезите са изгонили маджарите от Скития, Регинон отбелязва, че маджарите
"са се сбогували с родината си и са тръгнали на път, за да намерят такава земя, където да се установят завинаги. Най-напред са номадствали из пустата на панонци и авари, където са допълвали прехраната си с риболов, после често нападали границите на каринтийците, моравците и българите"
Не е безинтересно да споменем още един извор, според който "домовете на езичниците моравци" са били между реките Дунав и Тиса и пу на юг от тях. От житието на Свети Апри (Мракула санкти Апри), което е написано след 978 г. от неизвестен монах, научаваме, че маджарите, като са опустошили Мизия и домовете на "езичниците моравци", са навлезли в Панония и по-късно са се утвърдили в нея. Това съобщение не можем да свържем с падането на Моравия (на територията на днешна Словакия). Причината се крие не само във факта, че цитираният извор нарича моравците езичници (последното в никакъв случаи не е възможно да се отнася за земите в днешна Моравия и Западна Словакия, защото, както вече споменахме, в тях християнството е наложено около 830 г.), а на първо място и главно заради друго когато маджарите са били завладели тези земи, не е било нужно те да нахлуват в Панония, тъй като тя отдавна вече е била в техни ръце. С една дума - и житието на Апри е още един сигурен извор за местоположението на Стара Моравия, т.е. на Мегали Моравия на юг, в областта Сирмиум.
за идентифицирането на точното място на Моравия голямо значение имат аналите от Фулда, в които във връзка със събитията в Моравия се споменава и река Дунав, конкретно там срещаме израза "Транс Данубиум". Ако изходим от местонахождението на самата Фулда на север от Дунав и употребата на споменатия израз по отношение на Моравия, то не можем да не направим заключение, че събитията в Транс Данубиум са произтекли южно от р. Дунав, а не на север, на територията на по-малката Моравия, намираща се днес в Словакия. В аналите от Фулда четем:

"Людовик Немски ... през средата на месец август с войската си тръгна на поход срещу славяните по поречието на Маргус (т.е. Българска Морава; курсивът мой - П Ю.). които се готвеха да се разединят. След като уреди делата си там и ги реши по свое усмотрение и възкачи на княжеския
престол Ростислав, братовчед на Моймир (Моймир I - б. м. П. Ю.) - С големи трудности и загубвайки значителна част от войската си — се завърна..."
Многобройните извори потвърждават, че Великоморавия се е простирала и върху южната част на равнината, разположена източно от Тиса. Работещият през XVI в., но доказано опиращ се на стари извори, баварски писател-хуманист Авентин отбелязва: 
"През 892 г. маджарите се съгласяват да участват във войната на император Арнулф срещу Светополк само "ако получат като ландкнехтско заплащане онези земи, които те с оръжие са успели да завоюват"
За географското разположение на Великоморавия между 1050 и 1053 г. по идентичен начин съобщава и северноафганистанският учен-историк Гардизи, който в тази връзка е използвал произведенията на пишещия на арабски език мохамедански лексикограф и писател-географ Ибн Руста [*] от периода около 930 г. Всъщност първоначалният извор на описанието, което ще цитираме по-долу, е от Драйхани [**] - то е минало през Ибн Руста, осъвременено е от него, а Гардизи го допълва и превежда на персийски език.
Според Гардизи в обратната посока на течението на Долния Дунав
"над нандорите (унгарското название на българите оногури - б. м. П. Ю.) има една голяма планина (южните Карпати - б. м. П. Ю.). Покрай нея тече една река, а зад планината живее един християнски народ, когото наричат моравски. Между него и нандорите има десет дни път пешком. Многоброен народ са (моравците). Дрехите им напомнят на арабските - тюрбан, риза и връхна дреха. Имат градини и лозя. Казват, че са повече от византийците и са отделен от тях (византийците) народ."
А всъщност за кои моравци говори афганистанският учен-историк става пределно ясно, когато прочетем описанието му на славяните:
"Между страната на печенезите и славяните има десет дни път пешком... Най-известният между тях (славяните - б. м. П. Ю.) е споменатият вече мъж, когото наричат "вожд на вождовете", а името му е Светополк. Той разполага с по-висок ранг от Субандж, този последният е само негов заместник."
Изводът обаче е един и ясен: Гардизи също поставя Великоморавия на юг, при Долния Дунав, над българите, т.е. на територията на Южна Моравия.

Тогава възниква въпросът: на какво основание славистите твърдят, че Великоморавия е била на територията на средновековното Моравско маркграфство? 
Авторът на Панонските легенди не споменава дори и дума за това къде е била разположена Моравия, в която Кирил и Методий са проповядвали Божието слово, но съобщава, че папа Адриан II е ръкоположил Методий за епископ на "престола на св. Андроник един от седемдесетте апостоли Христови", т.е. в Сирмиум.  И от този факт изводът може да бъде един: центърът на дейността на Методий е бил Сирмиум, на брега на р. Сава [*], който тогава е в пределите на българската държава. 
Невъзможно е да се предположи, че Методий е работил не в Сирмиум и неговите околности, а далече на север, на територията на днешна Словакия, тъй като църковните канони категорично ограничават юрисдикцията на всеки един епископ само в рамките на собствената му епископия. 
Ако бихме искали да определим географското положение на Великоморавия въз основа на данните от Панонските легенди, можем да изходим само от споменаването на "престола на Свети Андроник, един от седемдесетте апостоли Христови" и от твърдението на Франкските летописи, че Ростислав е бил княз на славяните, живеещи по течението на р. Маргус, т.е. на р. Българска Морава. Защото, както
ще видим, селище с име Нитра или Нитрава, за което знаем и от други извори, можем да намерим през тази епоха и в двете Моравии. Едното е "старият град" на Прибина в Южна Моравия, а другото се е намирало в Северна Моравия, където през 880 г., по искане на моравския княз Светополк, папа Йоан VIII (872-882) ръкополага Вихинг за епископ като помощник на Методий. Смесването на едната Нитрава с другата е възможно и поради това, че след 873 г. Светополк обединява двете Моравии и така и двата града Нитра (Нитрава) са вече във владенията на Светополк; според известното папско писмо от 880 г., започващо с думите "Industrie tue", по това време римският папа разширява юрисдикцията на Методий и върху всички новоприсъединени към Моравия земи, т.е. Методий е ръкоположен за архиепископ на една вече териториално разширена, цялостна Моравия. Така става разбираемо и съобщението в Пространното житие на Климент Охридски, че "Методий, който украсил Панонската епархия, станал архиепископ на Моравия".Ако преди 873 г. епархията на Методий е била в околностите на Сирмиум и е включвала области от Долна Панония и Горна Мизия, Дакия и Далмация, а според Пространното житие на Методий епископското му седалище е било в Сирмиум, тогава няма и не може да има никакво противоречие между Панонските легенди и онези жития и легенди, които поставят Моравската мисия на Методий в Македония, Горна Мизия, Далмация и Дакия, т.е. в България и разположените в съседство със северозападните ѝ граници територии. Тъкмо поради последното и въз основа на факта, че седалището на Свети Андроник (Сирмиум) е единственото географски точно определено място в Панонските легенди, свързано както с епархията на Методий, така и с Моравската мисия на Кирил и Методий, то у нас буди недоумение как е могло и как може тази важна податка да не се взема под внимание, с мотивировката за евентуалното незаемане на епископското седалище от страна на Методий. А Методий не го заел, защото Сирмиум тогава е бил в пределите на българската държава! Може ли Коцел, обърнал се към папата с молба да ръкоположи Методий за епископ в Сирмиум [*], а и самият папа. ръкоположил Методий за епископ в Сирмиум, да не знаят, че Сирмиум е бил в пределите на българската държави? Разбира се, знаели са и двамата много добре са знаели този факт.
Онези, които твърдят, че Методий не е могъл да работи в Сирмиум, защото Сирмиум е бил в България, забравят, че точно по това време вече четвърта година изпратени от Римската курия свещеници са покръствали българите, организирали са църковното дело на цялата територия на България. Ако това е така, тогава защо да е било невъзможно българският Сирмиум да е бил епископското седалище на Методий?
Нататък: след едно такова самоволно "изключване" на Сирмиум, защо трябва да се оставят без каквото и да е внимание всички онези извори от IX в., които съобщават за съществуването на две Моравии и дават точно описание на тяхното географско местоположение? Може би поради това, че всичките тези достоверни писмени извори от IX в. са в противоречие с оформилото се и станало традиционно становище за една-единствена Моравия? Но защо тогава тази току-що спомената традиционна представа за Моравия не се основава на писмените извори от IX в., определящи мястото на Моравия около град Сирмиум, на брега на р. Сава и Маргус (Българска Морава), а изхожда от мистификациите на чешките хронисти от XIV-XVI век? И защо трябва днес да вярваме повече на последните, а не на достоверните писмени изводи, създадени от съвременниците на Кирил и Методий? Нали още от пръв поглед е ясно, че споменатите "традиционни" възгледи, господстващи до ден-днешен в науката, са антинаучни и противоречат на достоверните писмени извори от IX в.
След като изворите от IX в. съобщават за съществуването на две Моравии, ненаучно е всяко изследване, което оставя без внимание този факт и на тази основа не поставя въпроса в коя от двете Моравии Кирил и Методий са проповядвали Божието Слово и са организирали църковните дела на славяните.
А дали нашият читател се е срещал дори с едно изследване от хилядите, посветени на живота и дейността на Кирил и Методий, което е цитирало и с убедителни аргументи е опровергало съобщението на Баварския географ, че през средата на IX в. са съществували две Моравии - едната на север, в непосредствено съседство е по-късната Чехия, а другата, по-голямата - на юг, срещу устието на р. Драва? Как е възможно никой от привържениците на традиционното схващане да не обърне внимание на съобщението на Баварския географ, адекватно с това на Авентин, че Моравия е била тетрархия, т.е. четирикняжество, за чието обединение усилия полага Ростислав, но успява да го обедини едва Светополк? В огромния поток от ценни монографии и статии за двамата братя защо никой от привържениците на традиционното схващане не цитира Франкските анали, които на десетки места категорично и точно сочат: Ростислав, който е поканил Кирил и Методий, е бил княз на славяните край р. Маргус, т.е. Българска Морава? Защо във внушителната литература за Кирил и Методий липсва анализът на труда на император Константин Багренородни "За управлението на империята"? Защо в хилядите и хилядите изследвания нито един от авторите, привърженици на така често споменаваното традиционно схващане, не цитира съобщението на императора, според което Мегали Моравия се е намирала между Драва и Сава в областта Сирмиум, между маджарите и хърватите, т.е. на територията на юг до Българска Морава, а на север до устието на р. Тиса в Дунав? Как е могло да убегне от вниманието на хилядите изследователи, че и Регинон споменава моравците именно на посочената по-горе територия, между каринтийци и българи? Как е възможно всичко това да се приема за грешка, когато презвитер Хелмолд направо отъждествява моравците с каринтийците, а анонимният хронист на маджарския крал Бела (от края на XII в.) също говори за каринтийски моравци? 
С какво право привържениците на традиционното схващане - при наличието на категорично определение на географското местоположение на Моравия от споменатите извори оставят без внимание и съобщението на автора на Житието на Свети Апри, че Моравия е била между Мизия и Панония, с други думи, в областта Сирмиум? Каква е причината, накарала тези привърженици на традиционното схващане да си затворят очите пред съобщението на Авентин, според което територията на Моравия, респективно на Моравското четирикняжество е била твърде обширна. На запад тя е граничела с Чехия, а нейната източна граница по поречието на р. Дунав по онова време е стигала едва ли не до Черно море"?  
Посочените автентични исторически документи от IX-X в., както и базиращите се на тях тогавашни им съобщения, взаимно се допълват и потвърждават. 
Защо най-удобно се оказва премълчаването на споменатите автентични исторически извори? Отговорът е прост и логичен: ако щяха да ги цитират, псевдоучените нямаше да са в състояние да опровергаят тяхната достоверност. Нататък: ако те биха приели неопровержимите по своята автентичност факти от IX в., тогава нямаше да имат възможността да нагаждат (по свой вкус) тезите си с онези постановки на чешките хроники от XIV в., на базата на които в цяла Европа се оформи традиционното (и неправилно) схващане за местоположението на Моравия. 
Разкриването на истината с помощта на автентичните исторически извори от IX в. не само сваля ореола от привържениците на традиционното схващане (занимавали се цял живот с определяне на географското място на Моравия при пренебрегване на автентичните исторически документи от IX в.), но и срива до основи лелеяните столетия наред.
Баварският автор Йохан Турмаир, известен в литературата като Авентин, в седемте си книги, написани между 1517 и 1534 г. под общото заглавие "Баварски анали", се опира на извори от IX в. и, както вече видяхме, отбелязва, че Моравия се е простирала там, където някога са били квадите, гетите, готите: 
"... Синът на нашия крал, Карломан [*], събирайки войските си в южната и източната част на Бавария и заедно с краля на гостите си, с Прибина, който живееше около Дунава, обърна оръжията си срещу Моравия. Победи войската на Ростислав, разби цяла Моравия, по тези земи, където някога са властвали квадите от скандинавски произход, гепидите и даките, т.е. гетите и готите..."  
Всеизвестно е, че Квадското кралство било разположето между северната р. Морава (днес на територията на Словакия) и р. Ипой, Гепидия е лежала под басейна на р. Ипой, в междуречието на Дунав и Тиса, а от Тиса се е простирала до източните xpeбети на Карпатите, като южните ѝ граници са стигали и долното течение на р. Дунав.

Под името на река Маргус следва да се разбира изключително само Южната (тогава Българска) Морава, защото Северна Морава в днешна Словакия на латински език е била наричана Марус, Марован и т. н.
Южна Морава е получила латинското си име от построената недалече от нейното устие римска крепост Маргус. Така я споменава около 700 г. и Равенският безименен географ, а именно, че Маргус тече недалече от р. Дринус (днес Дрина).  С други думи: дори и най-повърхностният и разсеян читател на латинските извори не може да идентифицира едната Морава с другата, защото - очевидно - имената им в латинския език се различават значително, а освен това в околностите на Северна Морава я няма нито бившата римска крепост Маргус, нито пък река Дрина. Терминът "моравци" (лат.: "maravani, marvani") през епохата на Кирил и Методий също не е давал абсолютно никакво основание за смесване на принадлежащите към българославянската група южни моравци с родствените на чехите северни моравци, тъй като названието "маравани" за пръв път е употребено през 884 г., т.е. тогава, когато след походите и войните си от 873—879 г. (!!!) Светополк, тръгнал в самото начало от Южна Моравия на север, вече е разпрострял властта си и върху Малката (Северна) Моравия; с въпросния термин може да се срещнем и в няколко гръцки извора, но тяхната датировка е от почти същата епоха, както на цитираните по-горе.
Или с други думи: в никакъв случай не може да се твърди, че разказващите за живеещите по поречието на р. Маргус южни славяни, за техните владетели Прибина, Моймир I, Ростислав и Светополк латински източници, респективно техните преводи, са такива извори, които описват славяните в Северна Моравия, намираща се тогава на територията на днешна Словакия. Същевременно при превода на въпросните латински извори и ние можем да си служим само с термините "славяни по поречието на р. Маргус" или просто маргенци. И още: старият град на Ростислав ("необикновената крепост на Растица") следва да се търси на мястото, посочено от Фулденските анали, т. е. в околностите на Южна, тогава Българска, Морава. 
Споменът за Южна (Българска) Морава е заличен от византийското, а после от османското робство, тъй като много от изворите през тези векове са били унищожени. За това говори и Петър Коледаров: "Много от тях са били съзнателно унищожени още през византийското иго в българските земи (1018-1186 г.) и по-късно, а други - с оглед целите на Византийската империя и Цариградската патриаршия да погърчи българите - са били съзнателно и умело фалшифицирани."  Констатацията си българският учен завършва с думите: "При тези поправки с компилативен характер са допуснати груби до неузнаваемост изопачавания на лични имена и топоними."
Видно е: в по-голяма или по-малка степен вековете на потисничество са замъглили някогашната пределна яснота и по отношение на Южна Моравия. Ала веднага възниква въпросът: защо трябва да търсим "необикновената крепост на Растица" в далечната, Северна, Моравия?
В никакъв случай не бива да тръгнем по пътя жалониран от някои изследвания за Северна Моравия. Повтаряме - старият град на Ростислав можем да търсим и намерим само там, където според изворите от IX в. ( а не на базата на източниците от XIV-XX в.! ) е живял и управлявал този владетел. Защото в противен случай ще заприличаме на някои наши словашки колеги, които едва ли не с всяко изминало десетилетие идентифицират с различни днешни словашки градове някогашния стар град на Растица - Велеград. Но нека да не бъдем голословни: "Решението на въпроса за мястото на главния център на Велика Моравия, на княжеската резиденция и епископския център на Методий, е свързано с проучвания на писмени източници и археологически паметници в продължение на повече от столетие и особено през последните десетилетия. На основата на топонимичните и писмени данни първоначално като Велеград се определят околностите на съвременното селище Велеград с големия цистерциански [*] манастир, построен около 1198 г. на няколко километра от Старе место, близо до основания от чешкия крал Пржемисъл Отокар II [**] град-крепост Нови Велеград (днес Ухерско градище). Тази идея се подсилва и от интересите на църквата. От началото на XX в. проучванията се съобразяват и с първите археологически находки, според които Велеград се локализира в Нитра и най-често в Девин.

http://www.promacedonia.org

 

 

 

 

 



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
1



1. dinkov - Динков
24.05.2016 01:53
didanov - прочетох постинга ти с интерес. Хареса ми, но ще ти направя малка забележка, а ти помисли дали е правилна. Да пишеш за девети, десети, единадесети век за славяни е меко казано несериозно. Всяко едно понятие (термин) има съдържание. Понятието славяни е създадено след 16/17 век, а съдържанието (смисълът) който се влага няма нищо общо със съдържанието на понятия като склави, славини, венети, анти, моравяни, българи и др. Понятието славяни и съдържанието което се влака в него се използува за панславянските амбиции на Русия, но да се говори за славяни през описаните векове, а още повече да цитираш писмени източници и да употребяваш понятието славяни прощавай, но е глупост. Ще ти обясня защо ти пиша този коментар. Днес е 24 май. Ден на БЪЛГАРСКАТА азбука, БЪЛГАРСКАТА писменост и днес ние празнуваме своята си азбука, а не някаква си славянска азбука. Това, че великая Рус има комплекси си е неен проблем. В крайна сметка руският език е осъвременена форма на старобългарския, а не на някакъв измислен черковнославянски език. По правилно е да се казва, че руският, украинският белоруският (ако има такъв), сръбският и т,н. са езици от българската езикова общност, защото когато се създава, утвърждава и разпространява тази азбука е имало държава БЪЛГАРИЯ и обзалагам се, че тогава се е казвало азбуката от България или словото от България. Как да се употреби термина "славянска азбука", когато понятието славяни е измислено няколко века по-късно. В друг постинг ми хрумна малко смешно сравнение, но е точно. Братята руси търсят под вола теле, ама е очевидно, че кравата (България) ражда, и дава на телетата мляко (азбука). Надявам се да не съм те засегнал, а и с коментара си защитавам косвено твоя постинг. Честит празник на БЪЛГАРСКАТА азбука, да им е честит и на всички от българската езикова общност.
Поздрав.
Ицко
цитирай
2. didanov - здравей, споделям мнението ти
24.05.2016 15:12
в общи граници...ако приемем, че няма нищо общо между думите склавяни и славяните панславизма след 17 век. Все пак няма железни доказателства, че двете понятия не са взаимнозаменяеми, или ти имаш такива?(в някои от посочените немски извори от реанното Средновековие се споменават именно славяните моравци). АКо не са взаимнозамени понятия, тогава кои са склавяните, отделно племе или общо наименование на някои българо-тракийски племена? Подобен е и терминът траки, който според много автори е чуждо понятия за самите траки, тк. те са се наричали одриси, пеони, пеласги, дардани, мизи, гети
Освен това в постинга се говори за българославянски племена (моравци, тимочани), като по този начин е посочена роднинската и водеща българска връзка. Основната цел на постинга е да се докаже хипотезата, че са съществували две Моравии, като великата, по-голямата, тази участваща в историята за българската азбука е била съседна, дори васална на Българското цартсво, а не Моравия на словаките. Също така Моравия не е първопричината за създаването на българската азбука, а именно българските езичници, като тази мисия е неразривно свързана с приемането на христянството от българска страна - един процес и опит на културно, църковно, а и политическо въздействие и бъдеща асимилация от страна на Византия, подготвян и осъществен в продължение на деситилетия. поздрави и честит празник !
цитирай
3. didanov - цитат
24.05.2016 15:16
Баварският географ поставя едната Моравия на северния, т.е. левия бряг на р. Дунав в съседство с Бой марка (Чехия), а другата там, където е границата на Франкската империя, пак на левия бряг на р. Дунав, но вече при устието на р. Драва. Тези две Моравии не са представлявали някаква териториална цялост, тъй като са били разделени от северозападните български земи.
цитирай
4. didanov - славяни, склавяни, гети - откъс от Павел Серафимов
24.05.2016 16:58
Славяните, наричани от старите автори склавини са обитавали земи от Карпатите до делтата на Дунава и от изворите на Висла до река Дон. Това са древни тракийски земи. От Страбон знаем, че владенията на гетите се простират далеч на запад до Германия (чиято източна граница е Висла). Този огромен тракийски народ е населявал дори и черноморските степи. Земите описани като гетски от Страбон съвпадат със земите на склавините описани от Йордан. Потвърждение, че склавините са тракийски народ получаваме от старият историк Теофилакт Симоката, който казва: Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия...Склавини, или гети защото така бяха наричани в древността. Че склавините са гети, тракийски народ се вижда и от археологическите данни. Склавинската и тракйска домашна керамика са идентични. Това се признава дори и от П. Цветков. Той обаче не доуточнява, че склавинскиата керамика е идентична не с коя да е, а точно с тази принадлежаща на гетите. Самото название гети е сборно, съществували са много, родствени едно на друго племена, които са влизали в гетската общност. Костобоките, даките и сарматите са едни от най-известните представители на голямото гетско семейство, към което принадлежат и българите. В Именникът ( на българските князе) е споменато, че 515 години преди Аспарух, дедите ни са властвали на север от Дунав. Тези земи са на гетите и щом през II-ри век дедите ни са живели там, то те са и част от гетското семейство. Това всъщност е обяснено отдавна от Страбон, който пише, че гетите са от същия род както и мизите, а също че двете племена говорят езикът на траките. Ще припомня, че мизите са отъждествявани с българите в продължение на хиляда години. Т.е. склавини-гети и мизи-българи принадлежат на един и същи етнос. Векове наред гети и мизи са били съседи, дори са ставали и големи смесвания. Страбон свидетелства, че през I-ви преди Христа сред мизите обитаващи земите на юг от Дунава се заселват петдесет хиляди гети. До истински военно-политически съюз обаче се стига едва през Ранното Средновековие когато дедите ни осъзнават, че само с обединени усилия ще извоюват пълната си свобода от Рим. Така наречените “нашествия от север” на склавински отряди не са нищо друго освен освободителни войни.



Склавините не са нов народ, склавини е само алтернативното* название на тракийското племе гети, населяващо Балканите поне от времето на Неолита. А. Чилингиров поясни в “Готи и Гети”, че хилядите топоними оставени от склавините в Гърция (а и в Тракия) са типични за българския език, а не за руски, украински и т.н. Това е наистина така, названията Българец, Търново, Кожани, Трън, Чернозем са си чисто български. Щом е така, то какъв език са говорили склавините? Не е ли български?

За характерът на древният славянски ( склавонски) може да се отсъди и от други данни.Предоставям думи от стар славяно-руски речник. В първата колонка са славянските думи, а във втората руските**. Обърнете внимание, че езикът дефиниран като славянски е чист старобългарски.



Славянски- Руски

азъ - я.

бисе(р) -перла.

бубреги-почки, нырки.

врагъ – ворогъ

врата- ворота.

власть - влада



заключеніе – zамкненье

количество-колкость

лице – особа

лоза- виноградный прутъ.

мракъ - морокъ

оружіе - бронь, zброя

пакост- перешкода

раб - неволникъ

сладость - солодкость

смиренiе - покора

трапеза- столъ.

требованїе - потреба

трудъ – праця

трудолюбiе – коханьеся в праци

хрaбрость - можность, дужость

шествiе – хожене



От това сравнение става ясно, че до Средновековието като славянски е дефиниран езикът на старите българи, а не на украинци, руснаци, поляци, или словенци. Този факт обаче е почти неизвестен на широката публика и поради това възникват недоразумения. Някои сигурно се питат - Защо и други народи освен българите са наречени славяни? Защото от рода на славяните-гети свързали се с българите-мизи произлязоха тези, които пречупиха властта на Рим и създадоха свободна и независима държава. Защото българите разпространиха свещената писменост сред роднините си. Сам Паисий пише – От всите славяни българите бяха най-славни и чуени...?

http://sparotok.blog/politika/2009/12/18/nakratko-za-slavianite.457224
цитирай
5. barin - Здравей didanov, аз мисля, че е и...
25.05.2016 22:22
Здравей didanov, аз мисля, че е имало две Моравии през IX-X в. Те са граничили с българските земи ио може би във войните по времето на княз Борис да са се опитвали като отвоюват българската територия между тях да се съединят( обединят). Изказвам само това предположение, защото не намирам основателна причина Великоморавия да напада България. Темата е чудесна, поздрави.
цитирай
6. didanov - здравей барин
26.05.2016 14:01
barin написа:
Здравей didanov, аз мисля, че е имало две Моравии през IX-X в. Те са граничили с българските земи ио може би във войните по времето на княз Борис да са се опитвали като отвоюват българската територия между тях да се съединят( обединят). Изказвам само това предположение, защото не намирам основателна причина Великоморавия да напада България. Темата е чудесна, поздрави.

най-вероятно е така както мислиш, двете Моравии успяват да се обединят, по-скоро Велика Моравия завзема северна Моравия, но в крайна сметка това обединение не продължава дълго поради намесата на маджарите. поздрави
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2908904
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?