Според старобългарската хрониката, приписвана на Константин Манасий, по време на гостуването му по покана на Менелай синът на троянския цар Приам Парис (Александър Фариж) за да прелъсти Елена, и ползвайки се с факта, че цар Менелай (Менел) е бил неграмотен (за разлика от Елена и Парис), е написал с вино върху бяла кърпа любовно предложение на съпругата на Менелай: “Елено царице, люби ме да те любя”. Парис (Фариж) е бил троянец, а троянците (фригите) са били тракийско племе. По такъв начин, според автора на хрониката нашите предци, наричани от антиковедите „траки“, са имали писменост още от времето преди Троянската война.

Фрагмент от старобългарската хроника, приписвана на Константин Манасий: Тогда написоваше Александъръ Фарижь чръвеня виномъ на бяломъ убрусе: и тако говореше: “Елено царице, люби ме да те любя“. И Елена царица умеяше книгу, а Менелае не познаваше ни слова“.

В превод на съвременен български: „Тогава написа Александър Фариж с червено вино върху бяла кърпа и тъй говореше: „Елено царице, люби ме, да те любя“. И Елена царица умееше да чете, а Менелай не познаваше нито една буква.“

Факт е, че сред античните автори е имало представители на „тракийски“ племена. Достатъчно е да се споменат поетите Орфей, Олен, Лин, Тамир, Мусей и др.;  Дионисий Тракът се е казвал авторът на първата граматика (II век преди Христа), и др. 
 „Траки“ са били Омир и Хесиод - преки потомци на Орфей. „Трак“, потомък на тракийския цар Орол, е бил и големият античен историк Тукидид. Траки са били поетът Мелет, философът (ученик на Сократ, основоположник на киническата философска школа) Антистен, баснописецът Езоп, ср.

В свободен и съкратен превод на български: Еланик, Дамаст и Ферекид извеждат неговия (на Омир) род от Орфей. Бащата на Омир се е казвал Майон, а на Хесиод (бащата - НТ) се е казвал Дион, те произхождат от Апелид, Меланоп, Епифрад, Харифъм, Филотерпей, Идмонид, Евклей, Дорион, Орфей.

По такъв начин, според Хеланик, Дамаст и Ферекид излиза, че Хесиод и Омир са братовчеди, синове на двама братя, чийто баща се е казвал Апелид, който пък е потомък на Орфей в осмо поколение.

И след като първата книга на гръцки език (вж. цитата по-горе) се появява три века по-късно от Омир и Хезиод, то е съвсем логичен въпросът: на какъв език ще са писали тези преки потомци на "трака" Орфей? Как е станало така, че ние днес четем произведенията на траките Орфей, Омир и Хезиод на старогръцки, къде са оригиналите на произведенията им?

http://www.kvantov-prehod.org
Византийският летописец Константин Манасий е роден през първата половина на XII в. и умира през 1187 г., като митрополит на гр. Навпакт в Коринтския залив. Той е автор на различни прозаични и поетични съчинения. Едно от тях е „Световна история", известна днес, в пет преписа (три с българска редакция и два от по-късен период - сръбска¹). Голям интерес, за нас представлява, намиращият се във Ватиканската Апостолическа библиотека препис, известен като Cod. Vat. Slavo II.