продължение от
didanov.blog.bg/history/2016/05/01/niama-vlast-na-boga-priiatna-stambolov-amp-ferdinand.1448656

Докато беше далеч от управлението, Стамболов проповядваше народовластие и поддържаше демократични възгледи - пише Тома Васильов33, тогавашен главен секретар на Министерството на вътрешните работи, човек, който знаел много.

В министерството [правителството] той вкара освен либерали от двете фракции, още консерваторите Стоилов и Начович34 - спомня си Никола Генадиев35 и се удивлява:

 

 

За тогавашното време, па ако щете и за сегашното (става дума за 1925 година, а какво да речем за 2008?) един млад човек всред разгара на политическите ежби да надвие на предразсъдъците на нашенското партизанство, да се ръководи изключително от върховните интереси на народа, да протегне ръка на най-отчаяните си противници и да избере едничкото средство, което можеше да отстрани надвисналите опасности - не е ли това доказателство не само на безукорен патриотизъм, но и на дълбок ум?

Щом пое обаче властта, в него настъпи радикална промяна - контрира Тома Васильов.

 

 

Стамболов поел властта на 20 август 1887 година и само след 3 месеца - през декември с.г., бившият поет, бившият бунтовник, бившият апостол на свободата и настоящият министър-председател и министър на вътрешните дела внесъл в Народното събрание, чрез министъра си на правосъдието д-р Константин Стоилов, проект на Закон за печата в Княжество България.

Законът предвиждал строги административни и съдебни санкции (затвор и глоба) срещу всеки, който нарушава чрез печата вътрешната и външната сигурност на държавата или личната безопасност на княза; подбужда непослушност или неизпълнение на законите, или законните разпоредби на властта, или незачитането на властта, прави опит да наруши властта или неприкосновеността на княза; излага лъжливи новини, изопачава факти, отправя нападки или клевети срещу княза, срещу министри, народни представители, държавни или обществени чиновници, духовни лица, офицери, правителствено или общинско учреждение.

Направо казано: цензура, яка цензура! Отгоре на всичко този закон бил грубо нарушение на категоричния чл. 79 на Търновската конституция: 

Печатътъ е свободенъ. Никаква цензура не се допуща,писательтъ, издательтъ, печатарьтъ и раздавачьтъ нѣма дасе прѣслѣдвать.

И за наше най-голямо учудване законопроектът за въвеждане на тази цензура бил най-горещо подкрепен от... ха познай от кого, читателю? От най-пламенния борец за свобода на словото Захарий Стоянов!
Коста Паница, Захарий Стоянов и Димитър Ризов.

Да видим какво казва той:

- Да се тури край на слободията, да се ограничат хамалските псувни, пък били те излезли от устата на един умствен развратник или на един „умник", строго и бърже да се наказва всеки обвинител, който пуща обвинения против който и да било, щом той не може да докаже основателността на това, както и да се наказват онези, които псуват държавний глава, законите на страната и пр.36

Искал наш Захарий още по-строги, още по-безмилостни санкции: по-дълъг затвор, по-големи глоби!

Както виждаш, драги читателю, никога не е късно човек да стане за резил... Каква е била обаче тази цензура - не ми е много ясно, тъй като през седемте години на Стамболовото управление са излизали над 100 опозиционни вестника, пълни с безпощадна критика, хули и клевети срещу Стамболов - а, доколкото ми е известно, той не е дал под съд нито един от тези вестници. Загадка!

Народното събрание (макар че нямало право да променя Конституцията, понеже било обикновено) гласувало закона възторжено с огромно мнозинство, след което Стефан Стамболов казал:

- Господа представители, повечето от вас съзнават, че като съм турил цензурата, направил съм може би заслуга, за която историята ще даде на мен приличното почитание?37 

Вместо да му даде почитание за турянето на цензура, историята (в лицето на същия Константин Стоилов, който внесъл законопроекта) ще му се подиграе жестоко: по силата на същия закон след 7 години Стамболов ще бъде даден под съд за обида чрез печата на Негово Царско Височество Княза!
Но за това - по-нататък... Историята много пъти ни е повтаряла, че цензурата не води към добро, но кой да чуе? 

Цензурата е лицемерната самозащита на всяка гузна власт: въвежда се тя все заради сигурността на Отечеството, все в името на законността, все в защита на морала и истината, а всъщност цензурата е нежен пролог към диктатура.

Забраниш ли обаче на хората да говорят открито, те започват тайно да заговорничат и, което е още по-опасно: преминават към действия.

 

Познатият ни руски капитан Набоков, дето преди две години организира бунт в Бургас, заедно с нашия Драган Цанков събрали след дълги почерпки из цариградските кръчми 38 черногорци и 9-има българи, качил ги капитанът на един откраднат параход, слезли те на българския бряг южно от Созопол навръх Коледа, изведнъж от храсталака наскачали селяни с пушки, сякаш тях чакали, капитан Набоков ги призовал в името на Бога нашего Исуса Христа да тръгнат против узурпаторите Фердинанд и Стамболов, селяните обаче, понеже прости, викнали: „Разбойници!" и ги изтрепали, капитан Набоков се предал, като рекъл: „Аз съм руски поданик, предайте ме в руското консулство!", но селяните, понеже прости, рекли: „Не знаем къде е това консулство" - и го застреляли.

Като не успяло това въстание, владиците, начело с неукротимия русофил Климент, се събрали на следващата година пак по Коледа в Св. Синод в София и взели нещо да мътят;

Стамболов узнал от доносници, че между другите им решения било и това: на Нова година, 1-й Януарий 1889, когато служат литургия в Софийската катедрална църква, да произнесат анатема против княза - това щяло да служи като сигнал за въстанието на русофилите?38

Бившият семинарист Стамболов изпратил на владиците послание, в което им напомнил посланието на свети Павел: „Всеки человек да се покорява на властите, що са над него, защото няма власт, която да не е от Бога, и който се противи на властта, противи се на Божията наредба!"39, съгласно тези свети думи ги посъветвал да не си навират гагите в държавните дела, а, нежно казано, да се пръждосат час по-скоро от София; те обаче, все бивши харамии: през к... капата им, че оттатък!

Но изглежда забравили, че имат насреща си по-голям харамия: на 31-й Декемврий в три часа заранта те се пробудили от глъчката на стражарите, предназначени да ги конвоират вън от София до епархиите им40 -натоварили ги силом всекиго на отделен открит файтон и в компанията на голи щикове ги изпроводили през виелицата - всеки да посреща Новата година в неговата си епархия...

Минала горе-долу тихо и мирно една година и на 21 януари 1890-а министрите, като обядвали в ресторант „България", в ресторанта влязло цивилно лице, повикало Стамболова настрана и му рекло:

- Така и така, г-н Стамболов, аз съм поручик Морфов, тази нощ в полунощ, по време на бала в двореца, ще бъде извършен преврат.

- Кой ще го извърши? - попитал Стамболов.

- Майор Паница, г-н министър-председателю.

- Повторете името, поручик!

- Майор Паница, г-н министър-председателю.

- Майор Коста Паница?

- Тъй верно, г-н министър-председателю, майор Коста Паница!

- Героят при Сливница, бригадният командир майор Коста Паница?

- Тъй верно, г-н министър-председателю!

- Бившият главен военен прокурор на Княжество България майор Коста Паница?

- Тъй верно, г-н министър-председателю!

- Комитата, опълченецът, членът на Българския Таен Централен Революционен Комитет в Пловдив, главният организатор и извършител на Съединението на разкъсаното ни мило Отечество, кумирът на българските войници майор Коста Паница?

- Тъй верно, г-н министър-председателю, майор Коста Паница, същият сега член на Тайния Военен Революционен Комитет, главен организатор на предстоящия да се извърши държавен преврат против милото ни Отечество България.

- Пияницата, комарджията, курваринът Коста Паница?

- Не мога да знам, г-н министър-председателю... Управлението на България, каза майор Паница, се поема от руския императорски комисар генерал Домонтович, който чака в Белград.

- Известно ли ви е, поручик, че Коста Паница е мой приятел? Приятел от детинство? Най-добрият ми приятел?

- Тъй верно, г-н министър-председателю, поне 50 бесилки ще вдигна пред двореца, каза майор Паница, на първите две ще окача Фердинанда и Стамболова... виноват, г-н министър-председателю!

- Кои други лица влизат в този Таен Военен Революционен Комитет?

- 52-ма висши офицери начело с коменданта на Софийския гарнизон полковник Кисов и градоначалника на столицата Басмаджиев.

- Още?

- Почти целият Софийски гарнизон.

- По-точно!

- Първи конен на Негово Царско Височество полк, Военното училище, 15-и пеши Ломски полк, Македонският полк, гарнизоните във Варна, Плевен и Шумен, Струмският полк, Пловдивският гарнизон, който е на път към София, предвождан от полковник Николаев, баджанак на майор Паница...

- Цивилни лица?

- Тъй верно, г-н министър-председателю, но тях не познавам.

- Каравелов?

- Не мога да знам, г-н министър-председателю.

- Ти ли не знаеш... - изръмжал Стамболов. - Има ли заговор, Каравелов е вътре.

Стамболов направил знак на телохранителите, които се правели на келнери:

- Арестувайте тогова поручика, заврете го в най-затънтения кауш на Черната джамия!

- Но, г-н Стамболов! - запротестирал отчаяно поручикът.

- Сус, предател! - скръцнал му със зъби Стамболов. - Ти издаде най-добрия ми приятел, марш в кауша!

Стамболов не искал да повярва. От телеграфа обаче му донесли шифрована телеграма на Коста Паница, разшифровали я, Паница съобщавал на Хитрово в Букурещ:

„Кобургският принц, министрите и полицейските власти са в наши ръце. Моля, искайте правителството на Императора да уреди час по-скоро заминаването на императорския пълномощник41 в Белград. Всякакво забавяне ще изложи на сериозна опасност делото ни."42

 

 

Стамболов изгубил присъствие на духа - пише Антон Страшимиров. Че как да не го загубиш: за втори път негов най-близък приятел вдигал бунт срещу него! 

И Коста Паница не е кой да е: волна глава човек, любимец на всички харамии, любимец на цяла либералска и патриотическа България - пише Антон Страшимиров43, - любимец и на самия Стамболов, другарят на Стамболов в умни и безумни часове, компаньонът в партийните вакханалии и в нощните развлечения.

Буйна глава, луда глава, никаква власт над себе си не признава - добавя Добри Ганчев44. 

Това, че Паница се готвел да убива приятеля си - нищо, но да крои преврат срещу държавата, срещу Отечеството си – това е предателство! Няма по-страшни предатели от бившите приятели...
Стамболов не посмял да отиде сам при Паница, както отиде навремето при достолепния и уравновесен Олимпий.

Взема със себе си пристава Кротев с няколко стражари и отива в дома на Паница - летописва Добри Ганчев. – Кога откарали Паница в участъка, Стамболов влиза в жилището му и прави претърсване.

Великият човек издребнял - съзира първата пукнатина в монолита Антон Страшимиров, - досущ се преобразил на застрастен полицай: сам разследвал заговорниците, дори сам (лично) е ходил по обиски из къщята им, събличал е мъже, жени и деца да търси писмени документи.

Два-три дена след това бях у Стамболова - спомня си Добри Ганчев. - Разправи ми как претърсил Паницовото жилище, чекмеджетата му, сандъците му, шкафовете му и долапите му, креватите му, юрганите, възглавниците, даже търсил между краката на жена му, която не спирала да вика и да кълне.
- Омърси ми пръстите, магарицата! - дума Стамболов и плюе погнусен.

И читателят ми сигурно е погнусен, но да вървим храбро нататък, читателю, пътят към падението е по-къс от пътя към величието...

Какво всъщност се бе случило?

Някои автори твърдят, че майор Паница, човек честолюбив и суетен, се бил смъртно обидил на Фердинанд, задето не го бил повишил в чин полковник -ако това беше така, той щеше да организира убийството лично на Фердинанд, без да крои заговор за държавен преврат. 

Причините за преврата са по-дълбоки: ако читателят си спомня, по време на Сръбско-българската война лудият капитан Паница яздеше пред своя летящ отряд от македонски харамии, дошли да помагат на майка България, и ги караше да викат ура колкото могат, за да помисли врагът, че са многобройни, и техният рев наистина бил страшен в нощта;след войната, в края на 1885 година, Коста се присъединява към македонците и въпреки че е действующ офицер, се туря начело на техния революционен комитет45 - пише Султана Рачо Петрова;същото твърди и Добри Ганчев: Близките му приятели бяха от средата на македонските харамии - Халю, Талю, Робчето и др. [запомни тези имена, читателю, това са бъдещите убийци на Стамболов!], разни злодеи и убийци, с тях ходеше, с тях пиеше, пируваше и се веселеше; хвалеше се, че чрез тез хайдути щял да освобождава Македония.

Стамболов, ако си спомняш, читателю, пръв тръгна да освобождава Македония с оръжие - още през 1878 година, веднага след Освободителната война: основа там комитети, подготви въстание заедно с владиката Натанаил, но след срещата си в Кюстендил с княз Дондуков-Корсаков, който му разказа каква е играта (виж в глава I на тази Книга), той промени тактиката си: не чрез революция, а чрез еволюция да се постигне съединението на Македония към България.46

- Когато едно поколение мине през училищата и в Македония се завъди местна интелигенция - казвал Стамболов на младия Никола Генадиев, македонче от Битоля, - тя сама ще почувствува нужда от политически права и ще назрее въпросът за освобождението и на тая българска област.47
Ако за народите на Западна Европа Ренесансът означавал възраждане на изкуствата, на литературата, на науката и на философията чрез преоткриване на древногръцката култура,то нашето Възраждане е преди всичко възраждане на народностното ни самосъзнание (повторно раждане - ако приемем, че е било умряло, или събуждане - ако е било заспало), защото, мисля, че по време на Първата и на Втората българска държава българският народ е имал това самосъзнание (особено прабългарите, затова те, както видяхме, са основавали навсякъде български държави).
Това народностно възраждане през XVIII-XIX век не е било повсеместно в Мизия, Тракия и Македония. Трябва да признаем, че възраждането както в Западна Европа, така и тук, зависело от будността, сиреч от образоваността и интелигентността на населението.
Доста условно, но твърде нагледно териториалните граници на нашето Възраждане са очертани от преписите на Паисиевата история и от революционните комитети на Левски - те странно съвпадат:
цяла Северна България - от Пирот и Лом до Добрич и дори до Тулча; цялото Средногорие; в Южна България (Тракия) - от София до Сливен и Хасково на изток и на юг до полите на Родопите.
Това, че през Средновековието Македония (Охрид, Дебър, Преспа и пр.) е била най-будният културен български център наред с Преслав, не бива да ни заблуждава, че така е било и през XVIII-XIX век. 

И когато Стамболов говорел, че в Македония трябва да се завъди местна интелигенция (значи е нямало) и че тя сама ще почувствува нужда от политически права –ставало дума да се предизвика Възраждане на населението в Македония.
И тъй като Възраждането е духовен процес, Стамболов, като министър-председател, хвърлил всичките си сили да извоюва от Турция по дипломатически път повсеместно българско духовно влияние в Македония чрез български училища и български църкви:
към 1910 година в Македония имало 1132 основни и прогимназиални български училища и 9 гимназии с 1884 български учители и повече от 65 000 български ученици;действали там 1139 български църкви, 155 параклиса, 62 манастира, 1132 български свещеници и 7 български владици в седем български епархии: Охрид, Скопие, Велес, Неврокоп, Битоля, Дебър и Струмица.48

И ако Левски казваше - и то в писмо до Македония: От никъде помощ не можем да чакаме, нито пък да желаем, каквото направим - сами да си го направим49,то Стамболов е още по-безмилостно категоричен:

- Не трябва да се освобождава никой народ; народите трябва да се освободят сами или да загинат.50

Тук е жестокото разминаване на Стамболов с Коста Паница: действията на Паница (внасяне на революция отвън, или пряко освобождаване на Македония от България) за Стамболов са авантюра, която го кара да изрече пророческите думи: „Македония ще бъде гробницата на България"51; а за Паница Стамболов е изменник на македонската кауза и трябва да бъде убит.
Паница не само на думи беше решил да убие в името на македонската кауза стария си приятел Стамболов.  

Чрез капитан Колобков, руснак и пияница, негов стар съучастник в аферата с костите на Раковски (виж глава III), Паница започнал тайни преговори с руския Азиатски департамент52, бил съставен план в пет точки: първо, да се убият Фердинанд и Стамболов; второ, властта да се предаде на руския императорски комисар генерал Домонтович; трето, да се свика ново Велико народно събрание, което, четвърто, да избере нов княз (както вече знаем, Александър III се гласял за Велик княз на България); пето, срещу това, живот и здраве, Русия ще предостави пари, оръжие и муниции за въстание в Македония.53
Александър III Александрович

Колко хиляди златни франка (по конспиративни причини вече не си служели с рубли) са пратили на Паница, взел ли ги е, не ги ли е взел, не е много ясно, в споменатите документи става дума за 60 000 - уж ги били дали на Паница уж да купи с тях оръжие уж за освобождаването на Македония, но докато я освобождавали по кръчмите с Колобков и компания, франковете свършили...

Като хванали Паница, Александър III изругал: 

- И тая пияна сволоч нищо не направи!
И хич не си мръднал пръста да го спасява. А Паница до последния ден се надявал...

Макар да имал в ръцете си списъка на всички заговорници, а те били стотици - две трети от офицерите били в съзаклятието, Стамболов заповядал да арестуват само десетина от тях - той още не бил озверял и разсъждавал мъдро:

-Всякога стават нещастия в една страна, каквито са бунтовете и различните политически престъпления и ако тези престъпления са много разпространени, тяхното преследване и наказание може да бъде за страната една по-голяма злочестина, отколкото тяхното опрощаване.54 

И когато Коста Паница бил осъден от военния съд на смърт чрез разстрелване „с ходатайство пред Н. Ц. Височество да се облекчи участта му със заменявание с 15-годишно тежко тюремно заключение" -Стамболов настоявал пред княза да бъде уважено ходатайството на съдиите за заменяване на смъртното наказание, но Фердинанд взел перото и написал резолюцията:

„Утвърждавам присъдата без ходатайството. Заповядвам веднага да бъде изпълнена",55 

След което се качил на парахода „Хан Крум" и заминал за Виена.56

„Като убиец и страхлив мерзавец, той изоставя страната си винаги, когато предстои да се случи нещо ужасно!"57 - писала в писмо до майка си дъщерята на княгиня Радзивил, като видяла Фердинанд да се разхожда из Карлсбад в компанията на весели артистки от Виенската опера. 

А в същото време Паница бе вързан за една върба, близо до летния военен лагер край София, в Красно село. Присъдата трябваше да бъде изпълнена пред целия гарнизон.Стамболов бе заповядал екзекуционният взвод да бъде от Македонския полк, офицерът, командващ  разстрела, също да бъде македонец.Сякаш хипнотически кошмар гнетеше хората, които познаваха и обичаха Паница. Няколко войника се олюляха и се свлякоха на земята в безсъзнание.

Паница, бледен, но запазил веселостта си, посрещна куршумите с високо произнесените думи:
- Да живее Македония и България!

На другата сутрин върху осакатената от куршумите върба се развя черно знаме, на което пщаеше:

„Тук ще бъдат застреляни Стамболов и княз Фердинанд!"

Дървото бе отсечено.58.....

 

 

------------------------------

33 Тома Васильов (1855-1937), „Спомени за лица и събития през XIX - XXвек", 1934 г.

34 Консерваторите Стоилов и Начович били не само политически противници на Стамболов, но Начович е бил негов открит личен враг: Стамболов ми беше всякога вдъхвал отвращение - казва сам Начович (по-подробно виж в глава IV). Въпреки това Стамболов му бе предложил да стане регент след изгонването на Батенберг и го бе направил министър на вънкашните работи и на финансите в либералното правителство на Радославов (1886-1887), а след като сваля Радославов през юни 1887, прави министър-председател не другиго, а Константин Стоилов (юни-август 1887). Наистина, каква толерантност!

35 Никола Генадиев, „Стамболов", 1925 г.

36 Захарий Стоянов, в.,, Свобода ", 24 август 1887 г.

37 Из протоколите на Народното събрание.

38 Според A. X. Биман.

39 Послание на Павел към римляните 13:1-2.

40 A. X. Биман.

41 Генерал Домонтович.

42 J. V. Konigslow, „Ferdinand von Bulgarien", Munich, 1970 (чрез Стивън Констант).

 

 

43 Антон Страшимиров, „Диктаторъть".

 

 

44 Добри Ганчев, „Спомени".

45 Този комитет ще да е предшественик на основания десет години по-късно Върховен Македоно-Одрински Комитет, за който след малко ще стане дума.

46 Пак Султана Рачо Петрова.

47 Никола Генадиев, „Стамболов", 1925 г.

48 Според „Българска енциклопедия" на братя Данчови, 1936 г.

49 Писмо до д-р Константин Робев от Охрид, 6 август 1872 г.

50 Рихард фон Мах, „Из българските бурни времена", 1929 г.

51 Султана Рачо Петрова пише в „Моите спомени": Няколко месеца след катастрофата през 1918 г. аз често спохождах Григор Начович. Винаги с горест на душата ми е говорил:
- Прав беше Стамболов, когато казваше, че „Македония ще е гробницата на България". Доживях да видя изпълнението на думите му...
И не само Начович, но и ние ще видим по-нататък изпълнението на думите му: всички опити за присъединяването на Македония към България чрез оръжие (1912, 1918, 1941) завършват с национални катастрофи.

52 Азиатски департамент - отдел към Външното министерство на Русия, обхващал и България.

53 Преговорите, които Паница е водил с Азиатския департамент, са приложени в „Документи из секретните архиви на руското правителство", предадени (продадени) тогава от Якобсон на българското правителство, публикувани през 1893 г.

54 Димитър Маринов.

55 Димитър Маринов.

56 Стивън Констант твърди обратното - князът бил искал да се смекчи присъдата, но Стамболов бил непреклонен: снизхождението щяло да се тълкува като слабост и страх.

57 Из „Lettres de la Princesse Radziwill", Bologna, 1934 (цитирани от Стивън Констант).

58 По описание на Рихард фон Мах и Стивън Констант.