Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2016 01:37 - Докогато не се самоубие, народът няма да умре!
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 997 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 30.04.2016 01:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Генерал Каулбарс, Стефан Стамболов,
Олимпий Панов
продължение от
didanov.blog.bg/history/2016/04/21/nachalo-na-razedinenieto-kniaz-aleksandyr-batenberg-stefan-s.1446133


Всеросийският император Негово Величество цар Александър III не беше доволен: онези пияни сволочи Бендерев и Димитриев свършиха работата наполовина, язък за рублите!Наистина: Каква полза, че Батенберг го няма вече, когато неговите хора държат цялата власт в ръцете си?1
И още на другия ден езикът на Царя - Катков2 - се провикна откровено, без ни най-малко стеснение в „Московские ведомости"3:
-Най-доброто разрешение на сегашния източен кризис е руската окупация на България!
Трябваше само да се намери - или да се създаде - претекст. Кой най-добре би свършил тази работа?
Всеросийският император пореди да му доведат не кого да е, а оня генерал-майор барон Николай Каулбарс, който преди година имаше непредпазливото нахалство да му заяви възторжено:
-Ваше Императорско Величество, княз Александър осъществи заветната мечта на българския народ - и прочие... и заповяда на същия този генерал Каулбарс да замине немедленно отвъд Дунава и сам да смачка въпросната заветна мечта на въпросния български народ - мечтата му за независимост!
И друга тайна задача имал баронът, както ще видим по-нататък...
Гузният е най-старателен: след седмица, на 12 септември 1886 година, още неслязъл от парахода в Лом-паланка, личният императорски пратеник Каулбарс се провикна към струпалия се на пристанището народ:
- Избори няма да се правят, нов княз няма да избирате. Това е волята на Царя. Вие не трябва да слушате ония негодяи в София! Щом пристигна там, всичките вързани ще ги пратя вСибир!4
Тук е мястото да се каже, че първата работа на правителството след заминаването на княза бе да насрочи избори за Велико народно събрание, което да избере нов княз.

 

Според Конституцията, чл. 151, ал. 1: Кога се случи да се помине Князътъ безъ Наслъдникъ5, Министерский Съветъ поемва управлението на Княжеството и вътре въ единъ месецъ свиква Великото Народно Събрание за избиранъе новъ Князъ.
Изборите бяха насрочени за 28 септември.
Щом пристигна в София на 13 септември, генерал Каулбарс със самочувствието на пълновластен господар моментално връчи нота на българското правителство:

 

 

1) Изборите за Велико народно събрание да се отложат на колкото е възможно по-далечен срок.
2) Вдигане на военното положение.
3) Немедленно да се освободят всички затворени по повод събитията на 9 август.
По повод последния пункт на нотата Захарий Стоянов пише в открито писмо до Каулбарс:
Великодушний Генерале, аз ще да Ви помоля този пункт да се разпространи и по Вашето широко Отечество, т.е. да се освободят немедленно и всичките ваши политически престъпници
Чувал съм, человеколюбивий Генерале, че такива имало до 100 000 в Сибир, Сахалин, Петропавловската крепост и пр. На повечето вината била, че чели книжки, в които се споменувала думата „конституция"...

 

Между всички тия се намира и един велик човек, гений на север, Чернишевски, той стои затворен вече близо 20 години.6 Да направим трампа: ние ще Ви дадем всичките наши престъпници, а Вие ни проводете Чернишевски само.

 

След като Каулбарс получи от правителството почти подигравателен отговор, че „министерството взе под най-сериозно внимание съдържанието на гореказаната нота и реши да изпълни всичките съвети, които благоволихте да му дадете, доколкото те не противоречат на съществующите закони"7 - и понеже „съветите" противоречаха на съществуващите закони (на споменатия чл. 151, ал. 1 от Конституцията и на чл. 13, според който правосъдието е независимо от изпълнителната власт), министерството не направи нищо;тогава разгневеният Каулбарс изпрати до всички руски консули следната заповед:

 

 

За да се поставят властите в затруднено положение, трябва да се положат всички усилия щото между гарнизоните да настане разногласие и недоволство против настоящото правителство.
С помощта на недоволните в тези гарнизони ще бъде възможно да се нанесе решителен удар срещу незаконните управници и да бъдат те заставени да се откажат от властта.
Заради това имам честта най-покорно да ви помоля да благоволите да въздействувате върху ума на българските офицери. Необходимите за това по ваше усмотрение разходи разрешавам ви да си набавяте от сумите на окупационния фонд, съхраняван в консулството.8
След което Каулбарс тръгна на обиколка из страната, като открито, без страх и без свян организираше въстание, което да свали регентството и да повери властта нему като руски диктатор в България, временно, разбира се, пък после ще видим...
Това ще се стори на мнозина от моите читатели невъзможно, абсурдно, пресилено, измислено от тогавашните или от днешните русофоби, затова ще бъда принуден да си служа с точни цитати преди всичко от руски документи - ще пием, така да се каже, вода, колкото и да е горчива, направо от извора.

 

 

На 21 септември Каулбарс телеграфирал на руския консул в Русе Шатохин:
„По височайша заповед аз предприемам една обиколка из България, за да обявя на българския народ волята на Негово Величество, че настоящото българско правителство е незаконно.Моля Ви да съобщите на гарнизоните във Вашия и други консулски окръзи, че освен отпущането на парични суми за ония гарнизони, които явно (гласно) се присъединят към исканията на Императорското правителство, ще бъдат оказани и всички възможни поощрения.9

 

Имаше кой да чуе гласа му: от 700-те български офицери 100 бяха уволнени от регентството, преместени или разжалвани, а наранената чест, както вече казахме, най-лесно води до предателство.

 

 

Регентството не си поплюваше: главният военен прокурор Коста Паница бе заповядал да се арестуват (в Русе) всички, които на 10 август са подписали приветствена телеграма до превратаджийското правителство на Климента - и бидоха бити, страшно бити...10

 

Димитър Петков зовеше отчаяно в „Независима България":
Братя! Генерал Каулбарс тръгна завчера по провинцията да агитира, да ви склонява да се откажете от своето Отечество, от неговата независимост, да се откажете от всичко българско, от своята история.
Български офицери и солдати, които неотдавна проливахте кръв за независимостта на Отечеството, покажете се, че сте достойни синове на България и че не се подкупвате от руските рубли. Дръжте високо честта на българския войник!
Не всички обаче държаха високо честта на българския войник, не всички устояха пред чара на руските рубли. Прости ми, читателю, но виж сам какво пише Шатохин в телеграмата си до Каулбарс:
„Офицерите от Шуменския гарнизон посредством упълномощените капитан Москов и поручик Касабов ми изявиха писмено своята готовност да се присъединят към исканията на Императорското правителство и да признаят сегашното правителство за незаконно.

 

Казаните офицери ходатайствуват да им се отпуснат парични средства - за първо време 50 хил. лв.
Съгласно това заявление аз с подписа си и с подписа на нашия консул във Видин, сега пребивающ в Русчук, дадох на Шуменския гарнизон задължително за предаване нужните парични средства... "11

 

И заговорът набира скорост. След няколко дена Шатохин изпратил на Каулбарс друга, още по-смайваща телеграма:
Час по-скоро елате в Русчук, който чака пристигането на Ваше Превъзходителство, за да премине заедно с Шумен на страната на Русия и да тръгнат едновременно със своите гарнизони към Търново.12
(Целта е ясна: в Търново щяло да заседава Великото народно събрание, освен народните представители там щели да бъдат регентите и всичките министри - всичките накуп!)
На 28 септември, в деня на изборите, Каулбарс докладва на Гирс, външния министър на Русия:
- При съединяването на тези два гарнизона (Русенския и Шуменския) изходът ще бъде благоприятен и сегашните управители ще бъдат принудени да отстъпят властта на лицата, определени от нас.
Капитан Набоков в Бургас приготовлява там открито движение и се надява на пълен успех!13

 

Регентството обаче не отстъпва - изборите са проведени. Каулбарс все пак се надявал, че българите няма да посмеят да свикат Великото народно събрание. Когато научил, че народните представители вече се събират в Търново, той побеснял и телеграфирал на Гирса:
Сегашното правителство се ползува с поддръжката на европейските държави, представителите на които дават съвети на регентите да не правят отстъпки на нашите искания, като ги уверяват в готовността на Европа да отклони намерението на Русия да вземе България.
Вследствие на това, чест имам най-покорно да помоля Ваше Високо Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане за заминаването на военни параходи във Варна.14

 

Оп-па, и военни параходи значи...

 

 

Като тебе и аз, читателю, си помислих, че това са изхвърляния на луд човек, или пък са истерични фантасмагории на тогавашните автори, или пък злостни измислици на днешни български патриотари, затова рекох на надникна в днешните руски учебници по история - да видя какво пише там по този въпрос:

 

 

Посланикът на Русия в Константинопол А. И. Нелидов предложил [на Александър III] да се стовари във Варна и Бургас една дивизия, да се завземе страната, „за да се отстрани оттам закрепилото се от времето на филипополския преврат [Съединението] антируско правителство, като едновременно с това българският народ бъде върнат в пътя на правилното развитие, от който насилствено бе отклонен".15

 

Кратко и ясно. Да видим сега какво ще каже Александър III.

 

 

На Негово Величество Императора - съобщава Гирс на Каулбарс - беше угодно за даде височайшата си заповед на командира на Черноморския порт за приготовлението на първо време на три военни парахода с боеви припаси за бомбардиране и заемане на гр. Варна...16

 

Няма скрито-покрито, направо вземаме Варна!
На път за Търново, където Великото народно събрание трябва да избере нов княз, Стамболов пише опечалено в Дневника си на 13 октомври:
Пристигна един жандармин и донесе шифрована депеша, че два русски военни вапори щели да додат на Варна.Тия известия ни попариха като слана. Ако русейте са дошле дотам, то окупацията е на вратата на България. Що да правиме?Да са предадеме ли на русейте, като приемнеме самоволно всичко що искат, или да чакаме да си вземат насилом всичко?За нас въпроса е решен - ние бихме биле по-съгласни да видиме руеска окупация, отколкото сами да напишеме и подпишеме своята смъртна присъда.
И откривайки след няколко дни Великото народно събрание в Търново, ще се провикне гръмогласно:
-Ако трябва да умрем, всички ще умрем под развалините на България!17
А Захарий Стоянов ще го поправи, изричайки великите думи:
-Всеки народ, докогато не се самоубие, няма да умре.

 

И добавил:
-Нека додат да ни избият. Какво искат те от нас? Ние не искаме комунистическо или социалистическо правителство, нито даже демократическа република - княз си искаме бе, джанъм... (Смях.)18
Смях, ама май не е много смешно... В комитата Стамболов започва да се ражда държавникът:

 

 

В военно отношение - пише в Дневника си той - аз си имам начертан план, който да тури русейте в безизходно положение и да спаси честта, а може би и свободата на България.

 

Плана е следующия: да оттеглиме всичката си действующа войска в Видинската крепост, гдето да са укрепиме и да са не сдаваме на русейте без бой.

 

За да вземат крепостта, ще им трябат най-малко 50-60 хиляди войска. Видин има доста топове, към които може да се добавят още 3-4 батареи. Храна може да внесеме 4-5 милиона оки жито. Муниции и припаси за оръдията да внесат в Видин из Русчук, Шумен и София.

 

Така щото да са приготвиме да издържим една обсада от 10 месяца. А дотогаз може да са образува някоя европейска коалиция, която да пребие ръцете на московеца, за да му мине ищахът да посяга на чуждо нещо...

 

Никаква европейска коалиция обаче не се бе образувала, „никоя европейска сила нямаше намерение да се вдигне да гони русите от България, щом еднаж кракът им стъпи в нея" - казваше откровено външният министър на Италия граф Ди Робилант, а Бисмарк ехидно доуточняваше: Ако това се случи, нито Австрия, нито Англия ще мобилизират един войник, за да изгонят русите от България ".
С една дума -
пишеше в Дневника си Стамболов, - всеки си гледа интересите, а ние чакаме помощ от Европа!!
Същевременно ищахът на московеца хич не минаваше - на 14 октомври заранта жителите на Варна осъмнаха с ужас: в пристанището стояха два руски военни клипера и бавно насочваха дулата на оръдията си към града.

 

 

Клиперът „Забяг" имаше 12 топа и 155 матроси, а „Память Меркурия" - 18 топа и 418 моряци.Едновременно с това руските журналисти издаваха известната на всички военна тайна:
,,Стоящите във Варна руски параходи не са по всяка вероятност единствените, които се намират близо до българския черноморски бряг",19
Провокация или окупация? Или всяване на всеобщ страх, който да вдъхне храброст на българските заговорници?

 

 

За потрес на Каулбарс обаче параходите произведоха ожесточение, нежели страх.20
Трябваше да се танцува върху острието на бръснача. Областният управител на Варна получи същия ден следната телеграма21:
Ако би русейте да искат да направят десант, войските няма да стрелят срещу им, но да се оттеглят по шосето към Шумен и да не правят никакви нападения. Русейте се мъчат да предизвикат българското правителство, за да оправдаят окупацията. Бъдете предпазливи! Съобщете полковому командиру.

 

Регенти: Стамболов, Муткуров.
Министър: Радославов.

 

Същия ден Стамболов научава, че двамцата - Цанков и Каравелов се готвели да направят мятеж, да прогласят, че свалят сегашното Регентство и министерство и да образуват ново, в което да бъде член и Каулбарс.

 

За това злокобно намерение на българските юди - пише в Дневника си Стамболов - ни съобщиха от София, като добавиха, че имало приготвени хора и въоръжени да извършат това, вследствие на което са обяви военно положение в Софийски округ.
Каулбарс веднага отправил до правителството протестна нота (на 14 октомври):

 

 

„Позвольте дать Вам искренний совет отменить обнародованое сегодня военное положение.Я вынужден сообщитъ Вам от имени Императорскаго правительства, что если офицери, участвующие в перевороте 9-го августа, будут предани казни, то таковой шаг будет принят за прямой визов Pocui, после чего Им. Правителъство будет считать себя в праве прибегнуть к самим крайним мерам "22

 

Сиреч: война.

 

Може ли да има по-красноречиво признание, че въпросните български офицери на 9 август са служили на интересите на Руското Императорско правителство?Каулбарс искал освобождаването им не само като знак, че Русия защитава „своите хора" - те били нужни и сега, сволочите трябвало да си довършат работата...

 

За да предотврати военните действия, правителството бе принудено да освободи всички офицери, участвали в преврата на 9 август.

 

 

Щом излязоха извън решетките, Груев и Бендерев не губеха нито минута - заминаха за Русе, оттам се прехвърлиха в Румъния, където ги чакаха Радко Димитриев и Тома Кърджиев, и правейки се на хъшове, основаха в Букурещ Таен Революционен Комитет,целта на този Таен Революционен Комитет бе същата като на онзи Български Революционен Комитет: да вдигне въстание в България,но за разлика от онова въстание преди 10 години (през 1876 г.), което предизвика Русия да освободи България,това въстание трябваше да предизвика Русия да окупира България.
Старият комитаджия Захарий Стоянов не спеше - както навремето организира в Източна Румелия загадъчните гимнастически дружества, в които основната спортна дисциплина, усвоявана от хилядите младежи, бе стрелба с бойна пушка, и от които се роди народната армия, извършила Съединението, сега организира друга народна армия: дружинките за самозащита „България за себе си " (също въоръжени) - във всеки град, във всяко село...
Въпреки насочените оръдия, въпреки нотите на Каулбарс, заплахите на Гирс и Александър III, Стамболов открил Великото народно събрание и народните представители пристъпили към избора на княз.
Русия бе предложила кандидатурата на Николай Дадиани Мингрели, авантюрист и пройдоха, бивш княз на Мингрелия - княжество в Западна Грузия, където сега е Абхазия, образувано през XV век след разпадането на Грузинското царство;
през 1867 година именно този княз не предал, а продал на Александър II Мингрелия и тя била включена в Кутаиската губерния на Руската империя.
Някои мислят, че като го предлагала за княз на България, Русия си правела майтап. Не, читателю – замисълът на Александър III бил твърде хитър: станел ли княз на България, Николай Дадиани щял да я предаде или продаде на Русия (той Отечеството си продал, че България ли?!).
Народните представители отхвърлили единодушно тази кандидатура и, за да се подмажат все пак на руския цар, избрали за княз на България брата на руската царица - датския принц Валдемар.
Но влакът на нашите хора се движел с голямо закъснение. Вярно, че като се омъжила за Александър III, принцеса Дагмар Датска, приемайки името Мария Фьодоровна, рекла на своя царствен Саша:
- Защо моят брат да не стане княз на България, с какво е по-лош от тоя немец Батенберг?
Колос по фигура, Херкулес по физическа сила, но „коронован дурак" - както го нарича в мемоарите си собственият негов външен министър граф Ламсдорф, Саша III пъшкал под чехъла на дребната Маря Фьодоровна, както се казва: „Се que femme veut, Dieu le veut"23 - и дал парола: „Долу Батенберг!" (Това е може би простата разгадка на загадъчната царска омраза към княз Батенберг?)
Но докато подкупните български сволочи се наканят да изгонят Батенберг, докато го върнат, докато пак го изгонят, в главата на коронования дурак се родила споменатата по-горе гениална мисъл:да предложи за княз на България Дадиани Мингрели, той пък да продаде България на Русия, но след като българите, както видяхме, не се хванали на тази въдица, в главата на Царя-батюшка се родила още по-гениална идея: да поеме цялата работа в свои ръце.
И пратил барон Каулбарс в България с тайната мисия: да внуши на тъпите български братушки, че ако много се примолят, Александър III ще благоволи да приеме титлата Велик княз на България24 (подобно на Финландия) - така с двата крака сме влизали в Руската империя.
А на Валдемарчо казали да каже, че отказва да приеме българската корона.
Тогава Великото народно събрание избрало тричленна делегация: д-р Константин Стоилов, Димитър Греков и Константин Хаджикалчов, които веднага поели прашния път за Европа да търсят там друг някой княз, докато Александър III не е благоволил да се обяви сам за Велик княз на България...

 

 

Стамболов се решил на един рискован компромисен ход: за благото на Отечеството на 20 октомври предложил (тайно от всички, за да не го сметнат за предател) на яростния русофил Драган Цанков да влезе на неговото място в Регентството и да укаже две лица от своята партия за членове на едно ново правителство, в което ще влязат представители от всичките партии.25

 

На което Цанков, след консултация с Каулбарс, отговорил:

 

 

Аз всякога съм готов да действувам за благото на Отечеството. Единственият възможен изход е в оставката наРегентството и министерството и в съставянето на ново министерство без Регентство - не правителство, формировано от всичките партии, а правителство, сьстояще от лица, които се радват на доверие от Русия.

 

Стамболов се много ядосал:

 

 

До тука всекий трябва да спре и да каже ясно, че Цанков е чуждо оръдие, подкупен предател и проводник на идеите на нашите алчни благодетели - пише в Дневника си той.Аз видях отпреде си един стар български деятел, облечен на стари години в тогата на предателите, които безмилостно и безсовестно водят майка си на касапницата.

 

(А спомняш ли си, читателю, сърцераздирателното стихотворение, което Стамболов беше писал за Драган Цанков преди 5 години:
О, братя мои клети, светец е помежду ни,
паднете на колени пред чудния му лик!)

 

 

Тая метаморфоза от български деятел на български предател - пишеше сега Стамболов за бившия светец - ма страшно порази и всели в душата ми един страх, едно страшно злокобно предчувствие, че дните на нашата държава са вече четат на пръсте...

 

И започва лавината от предателства. След Цанков - Каравелов.

 

 

Какво иска тоя екзалтирал, за да не кажа луд човек да прави? - пита се Стамболов в Дневника си. - Неговото последно поведение е крайно осъдително и мерзостно. Регент и мой другар, той ругае и печатно, и устно както регентите, така и министрите. От патриотизъм ли са ръководи или от егоизъм, амбиции или отмащение26? Аз не мога да си обясня.

 

Има и друг мотив за неговата двойствена политика. То е страха от московците. От два-три деня насам той като луд ходи из столицата и особено из градината и на всекиму разказва, че след три дни щяла да дойде руска окупация.
Каравелов е голям страхливец и в припадока на своя страх той е готов да направи всекаква подлост. За да не го гонят (московците), той отсега им поднася своите лакейски услуги.
Той гони два зайци отведнаж и си харизва черниците половината на черквата, половината на джамията, както търновската курва направила като умирала, защото не е знаела на оня свят Мохамед ли държи рая или Исус Христос.

 

Според мене плана на Каравелова е следующия: ако са запази бълг. държавица и русейте не я окупират, а доди нов княз, той при него да бъде премиер. Ако ли русейте я окупират, при тех да бъде губернатор.
На другия ден след откриването на Събранието Каравелов напуска регентството. Дядо Славейков - и той бие отбой, пише на Стамболов:

 

 

В името на Отечеството и отдавнашната дружба Ви моля да не отивате по-нататък, а да промислите за спасение Отечеството и себе"27 - сиреч: предай се на Русия!

 

Стамболов още не знае какво го очаква.
На третия ден след откриването на Събранието, на 22 октомври, избухва военен бунт в Бургас, организиран от руския капитан Набоков (за което беше съобщил Каулбарс на Гирс), Стамболов изпраща свирепия Коста Паница и той се справя за един ден с бунтовниците.
Капитан Набоков бил осъден на смърт, но отървал кожата, понеже като руски поданик бил предаден в руското консулство; втория път обаче, ако стигнеш до следващата глава, читателю, ще видиш какво ще стане...
Това е още нищо. В средата на ноември регентите, като вечеряха в ресторант „България", малко преди да станат от масата, към часа 10 и половина, в ресторанта влезе юнкер, повика Стамболова настрана и му каза:
- Така и така, г-н Стамболов, тази нощ в един часа след полунощ ще бъде извършен преврат, регентите и министрите ще бъдат убити.

- Кой ще го извърши? - попита Стамболов.
- Военното училище - отговори юнкерът.
- Кой оглавява преврата?
- Майор Олимпий Панов.
- Повторете името, юнкер!
- Майор Олимпий Панов.
- Майор Олимпий Панов?
- Тъй верно, г-н регент, майор Олимпий Панов.
- Героят при Сливница, командирът на артилерията Олимпий Панов?
- Тъй верно, г-н регент!
- Опълченецът Олимпий Панов, носителят на Георгиевский кръст за храброст?
- Тъй верно, г-н регент!
- Членът на Българския Революционен Централен Комитет в Букурещ, съратникът на Любен Каравелов и Левски, Олимпий Панов?
- Тъй верно, г-н регент, Олимпий Панов, същият сега член на Тайния Революционен Комитет, организатор на предстоящия държавен преврат против милото ни Отечество.
- Известно ли ви е, юнкер, че Олимпий Панов е мой приятел? Най-добрият мой приятел?
- Тъй верно, г-н регент, на първата бесилка утре ще окача своя пръв приятел, но враг на Русия, Стефан Стамболов, каза майор Олимпий Панов.
- Кои други лица влизат в този Таен Революционен Комитет?
- Майорите Радко Димитриев, Бендерев, Груев и още 50 висши офицери, ето ви списъка.
- Цивилни лица?
- Тъй верно, г-н премиер, но тях не познавам.
- Цанков?
- Не мога да знам, г-н регент.
- Каравелов?
- Съвсем не знам, г-н регент.
- Ти ли не знаеш... - Стамболов направи знак на телохранителите, които се правеха на келнери. - Арестувайте тогова юнкера, заврете го в най-затънтения кауш на Черната джамия!
- Но, г-н Стамболов! - запротестира отчаяно юнкерът.
- Сус! - скръцна му със зъби Стамболов. - Ти издаде най-добрия ми приятел, марш в кауша!
Стамболов съобщи радостната вест на другите регенти.
- Георге - рече той на регента Живков, - ти стой тука и пази властта, Муткуров ще иде да превземе училището, а аз отивам да арестувам Панова.
И се запъти към дома на Олимпий. Когато позвъни на вратата, отвътре преправен глас попита:
- Кой е?
- Стойко Мъглата - преправи гласа си и Стамболов.
- Мъглата?
- Иначе се казвам Стефан Стамболов.
Олимпий отвори вратата.
- Ама ти май не ми се радваш? - ухили се Стамболов.
- Радвам ти се, как да не ти се радвам - запелтечи притеснено Олимпий.
- Ядай тогава, щом ми се радваш, дай вино и мезета, да ядем и да пием, да си спомниш хъшовските години, че откога не сме се виждали, забравихме се бе, скъпи приятелю! - викаше Стамболов и запрегръща Олимпия.
Олимпий и той уж го прегръща, отива за вино, отваря го, Стамболов налива чашите:
- Наздраве, Олимпий!
- Наздраве, Стефане!
- Помниш ли бе, Олимпий - не спира да дрънка Стамболов, - помниш ли, като ме доведе Ботев в Централния Комитет да ме избирате за заместник на Левски, Каравелов Любен вика: туй момче е невръстно, как тъй ще замести Дякона, на колко години си бе, момче, ми вика? На 25, излъгах, щото нямах още 20. Вятър и мъгла си на 25, вика Каравелов Любен. Оттогава ми викат Мъглата... Наздраве, Олимпий!
- Наздраве, Стефане!
- Що бе, Олимпий - вика му Стамболов и го прегръща, - що, чувам, си заревал напоследък толкоз за твоята Русия, що не ми отговориш на един въпрос: защо твоята матушка свещенная Россия разгонва мамицата на такива като тебе и мене, че ако тая тъмна Русия дойде тук - тя нас с тебе първи ще ни натика в тюрмата - затуй ли си ревнал? Че ако е затуй, кажи си го - и тук имаме хубави тюрми, да те натикам още утре в Черната джамия ведно с онзи руски кочияш Каравелов Петко, това ли искаш? - пита Стамболов и се смей.
Смей се и Олимпий:
- Наздраве, Стефане!
- Наздраве, Олимпий!
„Наздраве, Олимпий! Наздраве, Стефане!" - пиха, че даже и пяха до 4 часа сутринта. Стамболов се прави на много пиян, тръгва си, олюлява се, подпира дуварите, а Олимпий тича по заобиколните улици към Военното училище, където го чакат съзаклятниците.
На портала обаче го спират не юнкери, а войници с насочени щикове:
- Назад!
- Аз съм майор Панов.
- Назад! - повтарят щиковете.
В това време по алеята към портала се зададе конвой - водеха четирима арестувани офицери. Тримата минаха мълком край Олимпий, четвъртият се извърна и го заплю:
юнкерът, пратен след полунощ от съзаклятниците в дома на майор Панов - да види защо майорът се бави, беше видял през прозореца как двамата със Стамболов, прегърнати, пият и пеят...
Олимпий се втурна назад - към къщата на Стамболов, удря с юмруци по вратата и вика:
- Стамболов! Какво направи ти с мене?
- Спасих ти живота, приятелю - отвърна Стамболов.
- Ти погуби честта ми! За всички аз съм предател!
- Да спася честта ти нямах сили, Олимпий...



Гласувай:
0
0



1. didanov - 1 Ю. С. Карцов. 2 М. Н. Катков (181...
30.04.2016 01:44
1 Ю. С. Карцов.

2 М. Н. Катков (1817-1887), руски публицист, „езикът на Александър III", редактор на вестник „Московские ведомости", главният подстрекател за окупирането на България и превръщането й в руска губерния.

3 29 август 1886 г.

4 По Димитър Маринов.

5 Тъй като в Конституцията не беше предвидена ситуация като преврата на 9 август, правителството се позова на този член.

6 Всъщност Н. Г. Чернишевски (1828-1889), руският писател и публицист, е бил тогава в затвора повече от 25 години: арестуван е през 1862 г. заради статията „До господарските селяни от доброжелатели", в която пише, че след реформата през 1861 г. положението на селяните ще стане по-лошо, отколкото преди, че царят Александър II ги е излъгал и че единственият начин да се сдобият с истинска свобода, е въоръженото въстание; осъден е на 14 години каторга в рудниците и вечно заточение в Сибир.

7 Из архива на външното министерство. 1'Документи из секретните архиви на руското правител-ство, София, 1893 г.

8 Документи из секретните архиви на руското правителство, София, 1893 г.

9 Документи из секретните архиви на руското правителство, София, 1893 г.

10 Симеон Радев.

11 Документи из секретните архиви на руското правителство, София, 1893 г.

12 Тази телеграма е оповестена от кореспондента на руския вестник „Новое время", 13 октомври 1886.

13 Из Секретните архиви на руското правителство.

14 Из същите Секретни руски архиви.

15 Болгария в Новое время (конец XVIII в. - 1914 г.) из „История южних и западных славян в Новое время ", учебник для студентов, часть II.

16 Из същите Секретни руски архиви.

17 Султана Рачо Петрова (1868-1946), „Моите спомени", 1991 г.

18 Из протоколите на III велико народно събрание.

19 В. „Новое время", 26 октомври 1886 г.

20 Телеграма на военния комендант на Варна до София, из архива на Военното министерство.

21 Из Дневника на Стамболов.

22 Позволете да Ви дам искрен съвет да отмените обнародваното днес военно положение. Принуден съм да Ви съобщя от името на Императорското правителство, че ако офицерите, участвали в преврата на 9 август, бъдат екзекутирани, то тази стъпка ще бъде приета за пряко предизвикателство към Русия, след което Им. Правителство ще се смята в правото си да прибегне до най-крайни мерки.

23 Това, което иска жената - Бог го иска.

24 Проф. Дончо Даскалов, „Политически убийства в новата история на България”, 1999 г.; за същото пише и ДимитърМаринов в „Стефан Стамболов и новейшата ни история".

25 Телеграма на Стамболов (цитирана в Дневника му) до главния секретар на Министерството на вътрешните работи Луканов.

26 Така е в оригинала.

27 Из Дневника на Стамболов.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2322058
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5788
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?