Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2016 00:02 - Варварски“, сиреч негръцки имена на „гръцки“ богове
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 3590 Коментари: 8 Гласове:
7

Последна промяна: 25.04.2016 00:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

www.kvantov-prehod.org/

  1. Варварски“, сиреч негръцки имена на „гръцки“ богове

Думата „варвари“ за пръв път у употребена от Омир, който нарича племето кари „варварофони („варварогласни“, или „варвароезични“). Първоначалното значение на тази дума значително се различава от днешното и значение, което съдържа в себе си преди всичко негативна (пейоративна) оценка: думата „варварин“, днес се употребява за обозначаване на некултурен, груб, арогантен, брутален човек. В старогръцки език тази дума има и такова значение, но то е вторично, производно от представата на гърците за негръцките народи като стоящи по-долу от тях по нивото на културно развитие. В оксфордския старогръцко-английски речник, издаден в Ню-Йорк през 1883 година, гръцкият израз „варвари, варварски“ се обяснява по следния начин: 

В превод на български: Варварски: I. негръцки, чужди на гърците обичаи или език; известно на Омир, което идва от неговото „кари варвароезични“, Илиада, 2, 867; по-късно като съществително „варвари“ - по произход: всички, които не са гърци, и не говорят гръцки; след това специално спрямо медите и персите.“

II. след Персийските войни думата придобива значение “странен, необичаен, чуждестранен, брутален, груб “.

От това определение на значението на думата "варварски" можем да си направим извода, че към момента на заимстването на имената тази дума е означавала просто "чужд, негръцки", тъй като Персийската война според древните автори е станала поне с хилядолетие по-късно от самото заимстване на имената. Обаче има податки, че и по-късно думата "варвари" в старогръцкия език е била употребявана просто за неелини и е нямала негативното значение "груб, некултурен, нецивилизован", ср. цитат от богослова свети Климент Александрийски: 

В превод на български: … че повечето от тях (от  най-древните мъдреци и философи) –бяха варвари по произход, и са се образовали от варвари, няма смисъл и да се говори: Питагор е бил по произход тирен; Антистен – фръг, а Орфей одръз, или трак

 В случая е важно да се отбележи, че всъщност и голяма част от тъй наречените “елински” имена са по произход “варварски”, сиреч чужди. Че гърците са заимствали думи от „варварите“ , го твърди Сократ в диалога си “Кратил”: 

На български: ...много имена елините са заимствали от варварите, особено тези елини, които живеят сред варварите“.

А според Херодот едва ли не всички имена на боговете гърците всъщност са заимствали от "варварите". Той твърди, че почти всички имена на боговете са дошли в Гърция от "варварите", ср: "след време запитали оракула в Додона за имената, понеже това прорицалище се смята за най-старото при елините, и по това време било единствено. След като пеласгите попитали в Додона дали да приемат имената, дошли от варварите, прорицанието било да ги използват. От този момент нататък започнали да принасят жертви, служейки си с имената на боговете; а от пеласгите по-късно ги взели елините.“ (вж. по-долу оригиналния цитат от Херодот): 

Същото твърдят и съвременни специалисти по старогръцки език. Според известния руски антиковед, философ и лингвист А.Ф. Лосев, догръцки са имената на Хера, Аполон, Лето, Хефест и Арес. По-късно той добавя в списъка на негръцки имена също и Хермес и Ирида. Всъщност, списъкът е отворен – особено ако се вземе предвид горе приведеното мнение на Херодот, че почти всички имена на „елинските“ богове не са гръцки. Например немският лингвист Фик счита за негръцко (фригийско, а значи и тракийско) и името на обиталището на Зевс:  „Олимп“, вж.  

В този списък, обаче, липсва интересуващото ни име на „главния“ бог на „гръцкия“ Олимп – Зевс, като се счита за съвсем естествено това божеско име да е гръцко. Но дали наистина е така?

  1. "Варварският“ произход на името „Зевс“, или на кой език името „Зевс“ означава „живот“

В етимологичния речник на старогръцкия език с автори Йо. Даниел и А. Ленеп, се цитират Фурнут (Корнут) и Хераклид, които извеждат значението на името Зевс (Ζευσ ) от гръцкия глагол ζεω, означаващ „наблюдавам“, ср.
Глаголът ζεω според същите автори има и още едно значение: „кипя, вря“. По такъв начин, ако се търси етимологията му в старогръцки език, името на Зевс би могло да означава „наблюдаващ“, или „врящ, кипящ“. Това не би могло да бъде епитет или определение на бог, каквито и словесни еквилибристики да се правят.

Същевременно, античните автори почти единодушно извеждат името Зевс от „живот“, „първопричина на живот“. Ето какво пише за това Лосев:

Особенно интересны античные этимологии имени Зевса, которые, не выдерживая никакой критики с точки зрения современной лингвистики, являются тем не менее весьма важным материалом для историка-мифолога.... Все античные этимологии слова «Зевс» (в основном они перечислены у философа-стоика III в. до н. э. Корнута, № 6 а, и в Большом Этимологике, № 6 b) можно разделить на две категории: на производные от корня, означающего «жизнь», и от корня, обозначающего «первопричину».  ... Все эти античные попытки разгадать имя Зевса для нас чрезвычайно важны, ибо и они тоже в основной своей направленности понимают имя Зевса как «жизнь», «первопричина жизни». Об этом свидетельствует длинный ряд текстов, принадлежащих самым разнообразным авторам и с удивительным единогласием и упорством выдвигающих одну и ту же «жизненную» этимологию. Это — не «бытие», не «идея», не «сила» или «могущество», не «дух», не «материя», не «ум» или «разум», а именно «жизнь» — всякая жизнь: и мировая, и человеческая, т. е. или самая субстанция жизни, или ее первопринцип, или ее внешнее проявление“.

За отбелязване са два важни момента от горе приведените цитати:

1.  По мнение на Форнут и Хераклид, ако се търсят корените му в старогръцкия език, името Зевс (Ζευσ) може да бъде извеждано само от глагола ζεω, който означава „наблюдавам“, или „кипя, вря“. 

2.Античните гръцки етимологии, извеждащи името на Зевс от „живот“, от гледна точка на съвременната етимологична наука, не издържат на никаква критика, или, с други думи, те са безоснователни. Независимо от това, „с учудващо единогласие и упорство най-разнообразни антични автори изтъкват една и съща етимология - „живот“.

При тази ситуация остава неясно, на какво основание античните автори  извеждат името на Зевс от думата „живот“. Как да си обясним това „учудващо единогласие и упорство“?

Диалогът „Кратил“ съдържа неудачен, приписван на Сократ, опит да се обясни значението „живот“ на името Зевс чрез гръцки език (за мене това е късна интерполация, целяща именно чрез авторитета на Сократ да се „докаже“ гръцкия произход на името Зевс). В него  се твърди, че всъщност истинското име на Зевс не било Зевс, а е един израз, състоящ се от две думи: Диа и Зън (което ще рече, че първоначалното име на Зевс според автора на тази измислица е било Диазън – такава форма не е отбелязана никъде - НТ), и този израз на старогръцки бил означавал „чрез (него) е животът“. Но после гърците по неясни причини били разделили името на най-главния си бог на две части, като едната част била използвана от носители на едни диалекти, а другата – от носители на други диалекти. Тук няма де се спирам на абсурдността на подобна „етимология“, но ми се ще да отбележа, че в същия диалог Сократ всъщност дава ключ към разбирането на думата „Зевс“ като „живот“, който ключ, за съжаление, досега не е забелязан и не е използван.

А този ключ е следният.

В приведения по-горе цитат от същия диалог – Кратил, Сократ твърди, че гърците са заимствали много имена от „варварите“. По-нататък той казва:         

В превод на български: Сократ: Ако някой се опита да определи, доколко правилни са тези имена, изхождайки от елинския език, а не от този език, от който тези имена са взети, той, естествено, няма да успее.“    

Смисълът на изказването на Сократ е следният: ако не можем да изведем едно или друго име от елинския език, то най-вероятно това име да е от чужд („варварски“) произход, и съответно трябва да търсим обяснение на това име  в съответния чужд език, от който това име е дошло в  езика на елините.

Кой ще е този език?

В един орфически химн Зевс е наречен “добрия, милия бог” (μειλιχιοσ”), “даряващ живот” (βιοδωτορα): 

Орфей е бил тракийски поет, цар и философ, и е логично да се предположи, че е пял песните си на своя роден език, който със сигурност не е бил гръцки. Горе приведеният текст е на старогръцки. Нищо чудно текстът да е преведен от езика на „траките“.  Не са малко податъците, че този език е бил предък на съвременния славянобългарски език, и един от тях е епитетът на Зевс – изписан от гърците като милихос, а всъщност – мили, ср. съвременния български израз „мили боже!“

Но защо Зевс е наречен „даващ, даряващ живот“?

В книгата си „Мит и символ“ ученият Алан Голан споменава, че името на единия от лидийските богове е било Ziva. Лидийците, или по-точно лидите, людете са балкански народ, и едно от потвържденията за това е самото им име Λυδοι, Lydoi, което име академик Владимир Георгиев обяснява чрез старобългарското „люди“ (съвременното българско люде, рус. люди!)  Не е без значение и фактът, че лидите (людете) са се покланяли на тракийския бог Сабазий. Според Стефан Византийски, Лидия – това е страна, която се нарича още и Меония, от реката Меон, течаща по Ахаида (= Ахая), вж. 

Ахаида, или Ахая, Ахея е несъмнено балканска страна (страната на омировите ахейци). Според други източници, Лидия е била съседна на Магнезия, а Магнезия е област в Тесалия. Обясненията, че Магнезия се била намирала в Мала Азия, и се е наричала по името на магнетите - преселници от Тесалия в Мала Азия, не се потвърждават от анализа на географските реалности от онова време, тъй като в античността с думата „Азия“ се е означавал Епир, съседен на Тесалия, вж. Евстатий: 

 В свободен и съкратен превод: Тъй като страната Азия се нарича по името на Асий Атов..., който пък се казва така по името на Азия, майката на Прометей... Тя (страната Азия - НТ) е наричана от атическите историци Асида (Азида). Казват, че Азий филисофът..., по името на този славен човек е и страната, която по-рано се е казвала Епир, е била преименувана в Азия. .... Нарича се Азия, същото е както и Епир.

Че с името Азия е бил обозначаван  днешния Епир (северозападна Гърция и южна Албания), го потвърждава и Стефан Византийски. 

В превод: Азия, това е град в Лидия до Тмол... Наричат Азия също и Епир, по града в Лидия.

Град Азио е споменат в Епир от френския изследовател Д`Анвил, който счита, че руините в  местността, наричана от местните жители Азио е старият Актиум, или Анакториум

 

С една дума Лидия, или по-правилно – Людия (Λυδια, е била област в Епир, в която се е намирал градът Азио (името е съхранено до края на XVIII век),  по чието име целият Епир е бил наречен Азия. Лидия е била населена с жители, които са се казвали люди (Λυδοι), или люде. Не е трудно да се досетим, чии предци са били тези люде.

Интересно потвърждение, че Лидия все пак е били балканска земя, намираме в книгата на акад. Димитър Дечев „Die thrakische Sprachresten”, в която той е събрал споменаванията на тракийски имена в античната и средновековната литература. За топонима Alorus той привежда следните цитати: 

В превод на български: Алор, местно име. – 1. Град в Пеония. Птоломей. – 2. Град в Македония. Страбон, 7, фргм. 20. Алор е в Ботиея, до Пидн в Пиерия. Стефан Византийски, 80, 18: „Алор, град в Македония…. Скилак, 66: Алор, град и река в Лидия. Помпоний Мела, 2, 35: между Пеней и Аксий е Алор.

Алор, река до Драч, Аппиан, Граждански войни 2, 56.

И така, Алор е град в Пеония, Македония, Лидия. А също и река в Лидия, и река край Дирахий (на български Драч - днешния град Дуръс в Албания). Потвърждава се тезата ми, че всъщност страната Лидия се е намирала в Епир. Херодот, Страбон и Птоломей, и др. споменават река Людия в Македония.

Интересно потвърждение, че с името Асия, или Азия е била обозначавана област в юго-западната част на Балканския полуостров, намираме у Стефан Веркович, който в неговото описание на Македония споменава албанското племе асии, съседно на македонското племе мияци и албанското миридити: 

  1. Божеството Живот, Живе, Жив, Жива

в славянската (включително и българската) митология

Като се вземе предвид, че нито в гръцката, нито в латинската азбука има буква за звук Ж, напълно е правомерно да се предположи, че името на бога на лидите, или людете, отбелязан на латински като Ziva, е било Жива, или Живе. Основание за подобно предположение намираме в текстове, третиращи стари славянски богове.

Един от първите, който споменава наред с други славянски богове и божеството Живе е полският летописец  Ян Длугош (15 век):  

В превод на български: ...богиня на живота, която се е казвала Живе. 

От цитата, тъй като текстът е латински, ясно личи, че началната буква на името на богинята на живота е записан с латинско Z - Ζywie, тъй като в латинската азбука  липсва буква Ж. У полския летописец от 16 век Мартин Белски, началната буква е вече Ж  (Z с точка или запетая-апостроф над нея), вж.:

Сънародникът на Белски - Прокош (18 век), който пише на латински, успява да отбележи същия звук Ж в божеското име Живе, и образованото от него име на храма Живец с апостроф над Z дори в латинския текст .

 Същият Прокош обаче отбелязва името Живе и като име на мъжко божество, което е син на бог Трг, Трж и  е „създател на живота ... върховен властелин на Вселената“.

Бог Живе се споменава и от друг полски летописец - Матей Стрийковски (16 век).

Изследователят на лужишките славяни - А. Френцел, отбелязва божеското име Жива чрез латинските букви S, но също и Z, вж.:

 

В превод на български: „Сива, богиня на Живота: полск. Живе (Zywie)

И, накрая, редно е да отбележим, че божеските имена Жив, Живе, Жива са съхранени в българския фолклор, записан в Родопите от Стефан Веркович и Иван Гологанов в сборника „Веда словена»

Формата Живна Бога всъщност е отражение на Жива Бога, вж. бълг. фолк. израз „божне ле“ вм. „боже ле“.

Божеското име с корен жив- обаче по-често се среща във „Веда словена“ като име на женско божество: Жива Юда, Юда Жива Самовила, вж.:

Фактът, че едно и също име се прилага ту към женско, ту към мъжко божество, като първото доминира, показва, че фолклорът е създаван в период, когато се е започнало преминаване от матриархат към патриархат: първоначално източник на живота според представите на древните траки е била жена - Великата богиня майка, а след като е настъпил патриархатът същата функция преминава към мъжкото божество, което се възприема като баща, демиург, създател на живота и вселената. Това свидетелства за голямата древност на цитираните фолклорни произведения.

В горе приведените примери видяхме, че звук началният звук „Ж“, в божеското име „Живе, Жива  в текстове, написани с латинска азбука, обикновено се обозначава с буква Ζ, а в немскоезичните текстове дори с буквата S, вж. Sivva у Френцел. Причината е липсата на буква Ж в латинската азбука. Някои автори се опитват да приспособят латинската азбука за обозначаване на звук Ж, като добавят точка или апостроф над буквата Ζ.

Името, достигнало до нас във вида  Ζευσ всъщност е заемка в старогръцкия език от съседните древнобългарски ("тракийски") племена, в които то оригинално е звучало Жив, Живо или Живе. Името е съхранено в българския именник в такива имена като Живо, Жива, Живко, Живка и др., а Цани Гинчев споменава и име Жева. Тъй като в гръцката азбука няма специална буква за Ж, началната буква на името на бог Живе не може да се предаде на гръцки по друг начин, освен с буквата Z.

Античните автори, които са обяснявали това име като свързано с представата за живота, най-малкото са знаели езика на племената, от които това име е проникнало в старогръцкия език, - а по-вероятно е те самите да са били родом от тези племена, и са обяснявали значението на името, изхождайки от родния си език. Дали самите те са писали на старогръцки, или са писали на техния роден език, а произведенията им после са били превеждани на старогръцки, днес можем само да гадаем.

Гореизложеното обяснява, защо „гръцкия“ бог Зевс е представен в митологията като баща на такива тракийски богове, като Дионис, Арес, Хермес, Сабадий, Семела и др.

 




Гласувай:
7
0


Вълнообразно


1. syrmaepon - Нормално е някои богове да бъдат ...
25.04.2016 10:30
Нормално е някои богове да бъдат възприети от съседен народ, класическия случай е с Дионис. После римляните също възприемат много богове. Не трябва да се забравя, че цивилизацията тръгва от Месопотамия и Азия, не от днешна Европа.
За Зевс съм си мислела, че може да има общо с мълнията, защото нали е гръмовержец
цитирай
2. syrmaepon - Също така думата "жив" в ...
25.04.2016 10:54
Също така думата "жив" в българския се възприема и като "бърз"
цитирай
3. didanov - здравей сирма
25.04.2016 15:07
оказа се, че великата богина майка има прототипи навсякъде.
Но когато главният бог на гърците е възприет от съседния народ на траките за какво говори това? Може да се се каже, че голямата част от божествения Олипм (Атина Палада, Аполон, Хермес, Хефест, Арес, Хера) има тракийски произход, което говори за превъзходството на тракийската култура над гръцката. И не е нормално южните ни съседи да си присвояват всичко това и даг о величаят като гръцко. Коя цивилизация тръгва моля ти се от Месопотамия и днешна Азия? Нещо си в грешка, посоката на цивилизиране е от Европа към Месопотамия, което не отрича и възможни обратни, но по-късни връзки.


syrmaepon написа:
Нормално е някои богове да бъдат възприети от съседен народ, класическия случай е с Дионис. После римляните също възприемат много богове. Не трябва да се забравя, че цивилизацията тръгва от Месопотамия и Азия, не от днешна Европа.
За Зевс съм си мислела, че може да има общо с мълнията, защото нали е гръмовержец

цитирай
4. didanov - Списък на царете на Аркадия на п-в ...
25.04.2016 15:15
Списък на царете на Аркадия на п-в Пелопонес, Южна Гърция през 11 — 7 век пр.н.е.

Атлант, син на Япет
Идей, син на Дардан
Деймант, син на Дардан
Пеласг, син на Зевс
Ликаон, син на Пеласг, има 50 сина
Никтим, син на Ликаон
Аркад, син на Зевс.....
на мен ми прави вчечатление, че Дардан и Идей са посочени като време преди Пеласг син на Зевс, от който произтича името на пеласгите. А също те са по-ранни и от самият бог Зевс или по-скоро от неговата гръцка обожествена версия, а може всъщност под "....син на Зевс", да не се миа предвид бога Гръмовержец, а просто "....син на (цар) Зевс-Живо или Живко"
цитирай
5. syrmaepon - Всъщност пелазгите дават за първи ...
25.04.2016 15:34
Всъщност пелазгите дават за първи път имена на боговете / такава е легендата / другите превеждат на своя език и така имената се роят. На Балканите много племена се заселват и вероятно говорят различни езици, учените добре знаят това. Този който обаче оставя писмен източник приватизира всичко ))))))
цитирай
6. didanov - дали това са били наистина пеласгите?
25.04.2016 20:28
традицията в древността е било населението на даден град или област да се нарича в чест на владетеля или на този с особени заслуги, както е явно случая с Пеласг и пеласгите - Според Хезиод и Асий той е автохтон. Според Акусилай той е син на Зевс и Ниоба, дъщерята на Фороней и Теледики (Лаодика). Страната е наречена на него Пеласгия (Pelasgia). Той въвежда строенето на колиби за предпазване от времето и носенето на палта от овча кожа и отвиква населението да се храни от нездравословни треви, листя и корени и ги научил да се хранят най-вече с жълъди, както е прието при аркадците през историческите времена. Според Хигин Митограф той прави в Аркадия първите храмове в чест на Зевс, според него Пеласг е син на Триоп.
Пеласг (гр. Πελασγός) в древногръцката митология е име на:

Пеласг, цар на Аргос. Той посреща на морския бряг стареца Данай и неговите 50 дъщери. Въпреки, че го е страх, той им дава убежище, защото те бягат от Египет. За да купят мира с Египет, Данай трябва да даде дъщерите си за жени на синовете на Египет.
Пеласг (син на Триоп), цар на Аргос, баща на Лариса
Пеласг (Аркадия), баща на Ликаон от Мелибоя (или Килена) и първия цар на Аркадия, син на Ниоба от Зевс. (Аполодор II 1, 1). Родоначалник на племената на пеласгите. Херодот казва за тях, че са най-старите обитатели на Гърция.
Пеласг, цар на Сикион
Става ясно Идей цар на Аркадия научава населението на Фригия към култа на Кибела,Пеласг става цар на Аргос след братът на Идей-Деймант и пръв построява храм на Зевс на аркадци. Пеласг приема Данай и хората му като бежанци от Египет. Знае се обаче, че едно от имената на Зевс е именно Ида, наричан е и Идайски, същевременно той е олицетворение на мъжкото начало на двуполовата богиня майка-Кибела (Ида) - става дума за един и същ бог с две лица - мъжко Зевс и женско Кибела. Свещенният атрибут на Зевс е лабриса - двойната брадва, но същевремнно този пиктографски символ е означавал и пчелата-майка Кибела - отново две страни на един "медал"-Бог.
цитирай
7. didanov - аналог със Странджа
25.04.2016 20:48
И сред светилищата на Кибела в поселенията на черноморска Странджа археолозите намират изобразени върху камък лабриси - брадви (а защо не и пчели?) - тоест същият култ. Други атрибути на Зевс са щитът, орелът, бик и дъб.
какво знаем за щитът пелта - Пелта, Пелте (на гръцки: πέλτη / péltê (pelta)) или Пелтарион (на латински: Peltarion) е лек щит, използван в античността до към 3 век пр.н.е.. Има форма на полумесец и е изработен от рамка от преплетени тръстикови, върбови, лозови или други клони, върху които се опъва дебела животинска кожПелтата е основно защитно средство на леките тракийски и гръцки пехотинци, наричани по името на щита, Пелтасти[2]. Сходни щитове се срещат при Персите и Скитите, и като трофей в Римската империя. В нордическата хералдика щита е известен като Амазонски щит
орелът е населявал и населява районът на Странджа от хиляди години - негови представитесе срещат- египетски лешояд, орел змияр, малък креслив орел, скален орел, малък орел,да добавим и белоглавия орел в бургаските низини се събират достатъчно атрибути.
за бика е известно - Бизица, Бизе, Бизантион, до ското в Странджа са се отглеждали много биволици
Странджа е богата на дъбови многовековни гори - все още има запазени дървета на повече от хиляда години. Знаем от Илиада, че около Троя се намира свещенния дъб, позлван от жриците на Кибела за свещенодействия.
цитирай
8. didanov - Всъщност пелазгите дават за първи ...
10.01.2017 00:38
syrmaepon написа:
Всъщност пелазгите дават за първи път имена на боговете / такава е легендата / другите превеждат на своя език и така имената се роят. На Балканите много племена се заселват и вероятно говорят различни езици, учените добре знаят това. Този който обаче оставя писмен източник приватизира всичко ))))))

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2322018
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5788
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?