Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2016 20:13 - ВЕЛИКАТА МАЙКА НА БОГОВЕТЕ по черноморието и по света
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 3269 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 23.04.2016 20:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

продължение от didanov.blog.bg/history/2016/04/22/strandja-omirovata-ida-troianskata-sveshtena-planina-na-bogi.1446334
http://morskivestnik.com/
В Археологически музей - Бургас може да се види най-старият релеф, открит в акваторията на днешна България. Той е намерен през 20-те години на ХХ век при драгиране на Созополското пристанище. Още тогава релефът е постъпил във фонда на Археологическото дружество „Дебелт”.
Паметникът от Созополскота акватория има призматична форма и е от твърд камък с тъмнокафяв цвят (вис. 98 см.). В горната си част призмата е била оформена като фронтон на светилище и под него е вдълбано правоъгълно релефно поле. Непропорционалната дължина спрямо изображението позволява паметникът да бъде възприеман като обелиск. Времето и морските вълни не са го пощадили напълно и сега ъглите на триъгълния фронтон са почти изгладени. Зад фронтона на обелиска е придадена заоблена форма и той може да се възприеме и като фалически знак. Избраната порода от твърд камък може би също е намек за качеството на мъжкия орган, без което той не може да проявява творчество. Камъкът не е изследван от петрографи, но е напълно възможно той да е пренесен от Малоазийските предели. Така са постъпили римляните през 204 г., когато са пренесли небесния метеорит на Кибела от светилището й в град Песинунт до новооткрития храм на богинята в Рим.
В правоъгълното релефно поле на аполонийския паметник е изваяна доста грубо фигура на седнала жена, която с дясната си ръка държи ритуална купа, а в ляво от нея виждаме доста схематично изображение на тимпан, който е обичаен атрибут на Великата майка на боговете.
За първи път релефът от Созополското пристанище е публикуван от проф. Иван Гълъбов в сборника „Изследвания в памет на Карел Шкорпил” (1961 г.) и за втори път в неговата забележителна книга „Каламис и аполонийската пластика” (1962 г.). През втората половина на ХХ век „Седналата жена” придоби широка популярност в научната литература. Много археолози и изкуствоведи опитаха перото си при нейната интерпретация.
Проф. Гълъбов вече беше издирил и цитирал най-важните аналогии. Той беше изтъкнал стиловата близост на релефа с една серия паметници от малоазийския град Милет (метрополия на древна Аполония). Това са надгробните статуи на жреческия род на Бранхидите, които са свещенодействали в прочутия храм на Аполон, намиращ се недалеч от Милет в Дидима. Тази стилова близост е безспорна и впоследствие никой не се е заловил да опровергава проф. Гълъбов. През последните години обаче самата функция на този созополски обелиск беше интерпретирана по нов начин. Немската археоложка Ф. Науман, румънската Мария Александреску-Виану и гръцката Евгения Викела
единодушно видяха в паметника изображение на фригийската богиня Кибела, наричана обикновено Велика майка на боговете (Magna mater deorum). Александреску-Виану датира аполонийската Кибела в последната трета на 6 век пр. Хр., а според по-новата интерпретация на Викела това е оброчен паметник от късната архаика, което в общи линии означава същото. Най-същественото доказателство, че аполонийският оброчен паметник принадлежи на Кибела е точната аналогия с един релеф на богинята със същите стилови белези, открит в Милет, метрополията на черноморската колония. Останките на този прочут древен град се намират на източния бряг на Средиземно море в днешна Република Турция.
Култът към Кибела се е оформил в областта Фригия, т. ест в Централна Мала Азия. Богинята е един вид наследница на хетската Кубаба. Първоначално фригите, които са тракийско племе, преселило се от Балканския полуостров в Мала Азия, възприели името „Кубаба” не като съществително собствено. Те просто прикачили на Великата майка на боговете загадъчния епитет „Кибелейа”, който впоследствие отново се превърнал в име. И потомците на траките-бриги населили новите си Анатолийски територии с каменни светилища на Кибела. Най-прочутото анатолийско скално светилище сега се нарича „Асланкая” („Лъвската скала”). То е разположено недалеч от древната столица на фригите Гордион (в района на Анкара), която повече е известна с пословичния „Гордиев възел”. Това било магическо завързване на ярем на волски впряг, направено от легендарния фригийски цар Гордион и разсечено без колебание от Александър Македонски през 4 в пр. Хр.
Асланкая представлява една огромна естествена скала, моделирана в горната си част като изображение на лъв, а в една ниша под него два лъва са фланкирали Великата майка на боговете.
Богинята на плодородието започнала да се почита още в шестото хилядолетие пр. Хр. и свидетелство за това са глинените статуетки от Чатал Хююк в Централна Анатолия. Най-старата от тях, датирана около 5 750 г пр. Хр., се намира в музея на Анкара. Това е една пищна жена, седнала между две свещени животни, а между краката й вече се е появила главата на бебето, което тя в момента ражда.

Тази внушителна по размери статуетка е от периода на т. нар. „неолитна революция” и е показателна за здравия разум на прадревните хора. И те са живели в преходни векове, когато ловът и риболовът постепенно били замествани от земеделието и скотовъдството, но тяхната главна богиня продължавала да бъде свързана с дивите зверове и с всемирната, универсална плодовитост. В други глинени пластики от Чатал Хююк е отделено изключително внимание при моделиране скута на богинята. Той се превръща в един вид лоно на човешката цивилизация. Един варовиков релеф от Чатал Хююк представя Майката на боговете в ниша, която в специализираната литература се нарича „наискос”. Свещените животни впоследствие станали лъвове, а нишата - предпочитано място, където богинята седи през последвалите столетия.
През хилядолетията преди идването на фригите в Мала Азия, което се осъществява около 12 в. пр. Хр., древните анатолийски племена почитали Кибела под различни имена - Астарта, Иштар и т. нат. Култът към нея се е проявявал в цялото пространство на т. нар. „Плодороден полумесец” (по-скоро „Рог на изобилието”), който се оформя от общото устие на Тигър и Ефрат, от Анатолия, ограничена от източния бряг на Средиземно море и от устието на Нил, до нейните прагове. Това пространство не заема твърде голяма площ върху земния глобус, но явно тук е хвърлен пъпът на човечеството. И колкото и да се глобализира, то не е в състояние да се отдалечи от собственото си лоно. Затова може би Ирак, който заема съществена част от „плодородния полумесец”, отново е актуален в наши дни. Божественото обаяние на този „рог на изобилието” явно са изпитали и древните фриги, които, веднага след идването си от Балканския полуостров в Анатолия, се поддали на културното влияние на предхождащите ги индоевропейци - хетите.
Култът към Великата майка на боговете много скоро прескочил границите на Фригия и в продължение на векове завладял душите на много народи. Най-много сведения за него са ни завещали древните гърци и римляни. Гърците отъждествили Кибела с богинята Рея. Те я наричат освен това „Кивела”, „Дидимена”, „Идейска майка” Последното название идва от планината Ида във Витиния, където имало голямо светилище на богинята. Съществуват и митове за нея, които са свързани със сина на фригийски пастир Атис. Според друга версия той бил син на двуполовото същество Агдитис и дъщерята на река Сангариос. (Агдитис също е име на Кибела, употребявано в светилището в град Песинунт).
Атис бил приказно красив и това събудило любовна страст у самата Агдитис (Кибела). Тези щения за божествено кръвосмешение (инцест) разярили влюбената родителка (родител) и тя попречила на бракосъчетанието на Атис с една царска дъщеря. Той полудял, скопил се и умрял. Тогава Агдитис (Кибела) се разкаяла и помолила Зевс да направи тялото на Атис вечно младо и нетленно. Неговата кръв станала семе за пролетните цветя и дървета.
Затова в митологичен план Кибела винаги се придружава от буйстващи корибанти, курети, диви лъвове и пантери. Нейните жреци, наричани гали, при инициацията си (посвещаването си в култа), придружена с неистови оргии и самобичуване, режели фалосите си и ги хвърляли в скута на статуята на Кибела. В Хелиополис (град в Сирия), където продължавали да почитат Кибела под името Астарта, жреците-гали при оргиите се катерели по фалическите стълбове в храма и приближавайки се към небето всъщност се приближавали до Кибела. Столетия след тези оргиастични свещенодействия едни от първите християнски светци в същата област също ще се катерят и ще стоят върху стълбове и ще получават прозвището „Стълпник”. Но този път ще ги движи не жажда за плодородие и плътски екстаз, а стремеж към Небесните селения - там, където царствува безплътната Света Троица - Бог Отец, Христос и Светия Дух. Сега фалическата форма на обелиска на Кибела от Созопол продължава да ни свързва с непомръкващия през хилядолетията спомен за Кибела-Агдитис - двуполовото същество, притежаващо и мъжки и женски атрибути на плодородието.
Според Мария Александреску-Виану и Науман още два релефа от Созопол, сега в колекцията на Археологически музей - Бургас, които също са публикувани от проф. Иван Гълъбов, принадлежат на Кибела.
Те са открити при изкопи за камбанария на църквата „Свети Георги”. Още на времето бургаският археолог установява, че релефите са били преупотребени от строителите на раннохристиянска базилика на същото място и предполага, че там се е намирал по-ранен античен храм, без да уточнява на

 

Най-старият релеф на Кибела от Аполония Понтика, последната трета на 6 в пр. Хр. Археологически музей - Бургас.

 

 

кое божество е бил посветен той. Сега находките от теракоти на Кибела, открити при последните разкопки там, потвърждават предположението на Гълъбов за съществуването на по-старо светилище. Те също ни тласкат да приемем идентификацията на Александреску-Виану и Науман, че и камените релефи принадлежат на Кибела. Следователно на мястото на раннохристиянската базилика преди това е имало храм на фригийската богиня.
Първият релеф е от мрамор. Запазена е горната част от мраморна призма. В нея е вдълбана ниша (наискос), обградена с профилирана рамка, която в горната си част преминава във фронтон. В релефното поле е представена забулена жена, седяща върху пейка. Ръцете й са свити в лактите и се събират върху гърдите. Още Гълъбов се чуди какви „подробности” се крият в тази част на паметника. Трудно е да се разбере „дали се касае за гънки на дрехите, или пък предмети, притиснати с двете ръце към гърдите”. По-късно Мария Александреску-Виану видя в тези предмети два лъва, които Кибела притиска към гърдите си. При един аналитичен поглед наистина могат да се забележат силно изтрити кичури от гривата на двата лъва. Когато говорим за тази „Владетелка на животните” (Потниа терон) това е съвсем естествено. Вярно е, че тя се изобразява със заек, гълъб или друго животно в скута. Но най-често там може да се види лъв. Известни са десетки изображения от камък и керамика, при които Кибела държи лъв в скута си, но Созополският релеф е единственият, където виждаме два млекопитаещи хищника, гушнати под дрехата й като кърмачета. Видът на рамката и фронтонът на нашия паметник са абсолютно еднакви с тези на един релеф от остров Тасос, интерпретиран от Евгения Викела. При него обаче лъвът кротко лежи в свещения скут на „Владетелката на животните”. Аналогията с Тасос помага да датираме нашия паметник най-общо през 5 в. пр. Хр. Двата лъва напомнят за страничното изображение на Кибела върху скалното светилище Асланкая във Фригия. То датира от края на 7 - началото на 6 век пр. Хр.
Другият релеф, открит при църквата „Свети Георги в Созопол”, е от пясъчник. По него има следи от късноантичен хоросан и това ни говори, че паметникът е бил употребен вторично при изграждане на съседната раннохристиянска базилика.
През елинистическата епоха Кибела продължава да се почита по нашето Южно Черноморие. В тракийското светилище на възвишението „Манастир тепе” при Бургаските минерални бани също беше открита голяма теракотова композиция, представяща богинята, седнала върху рошав лъв. От лявата й страна има още една фигура. Запазена е само нейната долна част, но лесно можем да се досетим, че това е любимецът й Атис. Той сигурно е бил с „фригийска шапка” - такъв, какъвто го виждаме на един мраморен релеф от 4 в. пр. Хр. от музея във Венеция. Бургаската теракота с Кибела и Атис датира от 3 в. пр. Хр.
На север от Балкана пещерно светилище на Кибела е открито от проф. Хенриета Тодорова на Големия остров в Дуранкулашкото езеро. То е обслужвало гражданите на Калатис (Мангалия) и траките от територията на този град. Малко по на юг, в древния Дионисополис, варненският археолог асистент Игор Лазаренко, Елина Мирчева, Радостина Енчева и Николай Шаранков изследваха един забележителен храм на богинята, която в откритите надписи се нарича „Майка на Понта”. Дуранкулашкото светилище и храмът в Дионисополис датират от елинистическата епоха.
Тук трябва да добавим, че пещерите, както и големите скални образования, твърде често стават убежище на Кибела. Свързаните с нея тайнства са се съхранили и до днес в обредите за плодородие, извършвани в странджанските пещери. От тази област произхождат две глинени съдчета от ранножелязната епоха, открити едно в друго в един дълбок скален навес сред скалите, които оформят т. н. „Лъвска глава” на десния бряг на река Ропотамо. Възможно е това название също да е реликт от древността, защото както видяхме „царят на животните” е неотменно присъщ на „царицата на плодородието”.
Древните, както изтъкнах, продължават да почитат Кибела и през римската епоха. В нашия Археологически музей е изложена една нейна глава с корона, оформена като крепостна кула. Тук може да се види и един мраморен лъв, който сигурно някога е влизал в композиция със статуарното й изображение. Седнала на трон с лъв до него богинята е гравирана върху монети на Деултум и Месамбрия. Съществува монетен тип на Месамбрия, върху който виждаме двама танцуващи корибанти. Над главите си те държат щитове, а с ръцете си размахват мечове.
Античната поезия също е отдала дан на Великата майка на боговете. Още през 6 век пр. Хр. тя е прославена в един от Омировите химни. В 1 век пр. Хр. големият римски лирик Гай Валерий Катул (87 - 54 г пр. Хр.) след едно пътешествие до малоазийската област Витиния и участие в празниците на богинята в светилището, разположено на планината Ида, пише разтърсваща поема за Атис. В нея той разказва за неистовите оргии, при които поклонници и жреци се самонараняват, или в си забравата нараняват други. Сред тези покъртителни сцени непрекъснато се чували възгласите и призивите към Великата майка на боговете и на всичко живо:

„Бързайте, гали, вървете, Планината свещена зове ви,
където Кибела живей, елате тълпи от поклонници.
Вие търсите чужда страна, последвайте примера наш
и нашата оргия дива - като бясно море…
Никакво бавене, идвайте! Кибела ви чака в дома си,
чака вашта мъжественост в скута си ненаситен.
Там, където бесни менади с венци от бръшлян,
с рев разтърсващ прогласяват празника свят.
Дето кортежът шествува, ние бързаме да го догоним.”

Може да се приема, че широкото разпространение на култа към Кибела през римската епоха е създало почва да се зароди и оформи, но вече по нов начин и с нови функции, култът към Божията майка Света Богородица.
Проф. д.и.н Иван КАРАЙОТОВ

“В индоевропейските езици самото "знание" е етимологически свързано с идеята за зачеване, т.е. брак. Затова знанието винаги се дава на инициирания от жена; в индоевропейската митология точно жената е притежател на напитката на знанието, която тя дава на ново посвещавания поет. Ето защо инициацията в тайното знание приема формата на брак между жената-носител-контейнер на знанието и мъжа, който търси това знание."
Великата богиня-майка властва върху огромна територия, която включва древните тракийски територии: Егейската област, Мала Азия, Балкано-Дунавския и Днепро-Днестровския ареал. Като дарителка на безсмъртие, тя полага своя жезъл върху избраника. В скални релефи жезълът й е изобразен като клонче. С него тя обуздава демоничните стихии и спира смъртта. Тя вихрено преследва дивеча, но и се грижи за него.
Според учените култът към нея е разпространен в тези райони, защото там е развито земеделие и скотовъдство.
В изследване на тракийските могили г-н И. Маразов отбелязва: "Върху стелата от Трибратната могила е изобразена богиня на колесница, а към нея се приближава конник. Колесница е представена и в Казанлъшката гробница... Тя е служила като превозно средство именно за жената, седяща на трона, а конят е бил използван от царя. Това доказва и стенописа от гробницата в Свещари... Свещеният брак осмисля митологично и ритуално отношенията между героя и богинята и у скитите, и у траките... Богинята избира съпруг, за да роди от него основателя на династията, първия цар на скитите.
Върху пластинка, намерена в Саховка, централният мотив е бракът между богинята (седяща на трон) и коленичилия пред нея скитски вожд. Той е изобразен с инсигниите на властта - лък, секира и ритон. Само той пие с богинята, държаща огледало и чаша в ръце, явно - той е нейния избраник, той ще стане цар, благодарение на този брак."
"Болшинството от одриските царски имена са форми на името на Великата богиня-майка. - отбелязва Д. Попов. - Според езикознанието първата съставка Ама-, Ме-, Ма- в двусъставните тракийски имена, се свързва със значението "майка" - епитет на Великата богиня. Много одриски царски имена започват с: - Амадок, Медок, Мадок, Аматок."
Характерно за траки и скити е, че царят дължи властта си на женско божество. При тези два патриархални народа Божествената троица се състои от майка, дъщеря и съпруг, докато гърците и другите народи от това време почитат троица, съставена от двама богове и Богинята-майка.
Кибела е име за Велика богиня Майка, позната на Балканите още от неолитни времена. През този период е изобразявана с женски фигурки с издължен врат и мъжка глава, но има и други, които са с триъгълно тяло, а не с човешко.
След неолита /7000-5000 г.пр.н.е./, по времето на халколита /5000-4000 г.пр.н.е./ образът на Майката започва да се променя. Мъжката глава и дългият врат изчезват, за да се появи статуетката със завършен вид на жена. Но разликата е, че при нея вече присъства животното ЛЪВ. В Анатолия има изображение на Кибела /разплута дебела жена с два лъва до нея/. Датировката на артефакта е от ранния халколит 4000 г.пр.н.е.!
Така че при при Анатолската култура през тази епоха Великата Майка вече е изобразявана с животното ЛЪВ!
В малко по-късни времена /Месопотамия/ и по-точно в Шумер, Великата Майка също е позната с животното ЛЪВ, само че вече под името Инана. Има множество изображения на Инана с лъв. Там се появява и шапката-бомбе.
След това в град Киш около 2400 г.пр.н.е. /отново в Месопотамия/ се появява Ку-Баба /Кубаба/. Тази богиня отново е изобразявана с животно лъв в краката й, или в скута и т.н.. Бомбето отново присъства при нея.
Учените твърдят, че Кубаба е приета от хетейците и по-късно от траките-фриги. /не се наемам да коментирам достоверността на техните твърдения/
След това името Кубаба става на Кибела. А според същите учени Кибела от Фригия отива в Гърция, Рим и други съседни култури.
Горните твърдения на учените не могат да бъдат верни, защото  в „Пергамон” има глинени фигурки на Кибела и на Бал, датирани 2700 г.пр.н.е.!
Така че по вероятно е религиозното знание за Бал и за Кибела първоначално да е било на хората, живеещи на Балканите, а после да се е разпростряло към близкия изток.     
http://budha2.blog.bg                                                 


 




Гласувай:
3



1. didanov - Тракийско скално светилище в м. „Каменска бърчина”
24.04.2016 13:11
Тракийско скално светилище в м. „Каменска бърчина”
Намира се на 10 км от Малко Търново в посока Царево. Обявено е за природна забележителност. На диалект името означава каменно възвишение. Както в много култури, така и в тракийската цивилизация, камъкът символизира божествената власт, трайното и непреходното. Светилището представлява комплекс от интересни образувания на редки за Странджа конгломератни скали сред впечатляващи панорамни гледки. Една от скалите е с форма на гъба, в чиято основата има тесен процеп, “провирало”, за който се вярва, че успешно пролазилият през него човек по символно-магичен начин се избавя от болести и беди и ще бъде здрав през цялата година. Върху друга скала, на високо, целодневно огрявано от слънцето място, са издълбани “соларни кръгове”, свързвани със слънчевия култ и бог Аполон. Кръгли жертвеници, издълбани почти навсякъде по скалите, са били използвани за приготвяне на „свещено вино” и за извършване на жертвоприношения чрез възлияние на течности (вода, мляко, вино, кръв).
Археоастрономическите изследвания сочат, че поне от 2500 г. пр. Хр. на това място в деня на лятното слънцестоене е наблюдаван изгрева на Бога-Слънце и са извършвани ритуали, важни за орфическата религиозно-философска система на древните траки.
цитирай
2. didanov - Всъщност почти цялата територия на ...
24.04.2016 13:13
Всъщност почти цялата територия на резерват „Ропотамо“ е осеяна с останки от езически светилища, могили, руини на древни крепости и раннохристиянски храмове. В близост се намират около 15 долмена – мегалитни съоръжения, строени главно в крайморските области и датирани към бронзовата и към ранната желязна епоха. В околностите на резервата се намира и откритото през 2003 г. тракийско светилище Беглик Таш. То е най-ранното намерено досега тракийско мегалитно светилище в Югоизточна Тракия и по Черноморското крайбрежие и се смята, че тук е кипяла човешка дейност още в бронзовата епоха (XIII в. пр. Хр.). Така освен популярна дестинация за разходка из невероятното ни Черноморие, резерват „Ропотамо“ е и в място, където може да се насладите на наследството, оставено ни от нашите древни предшественици. http://petel/m/?action=view&id=115437
Под Лъвската глава над река Ропотамо се крие неизследван до момента мистичен древен град от 16 в.пр.н.е., пещера-утроба и съкровището на Вълчан войвода. В някои италиански морски карти от края на ХIV в. и началото на ХV в. на юг от Созопол е нанесено пристанищно селище Ропотамо. Неговата крепост е била разположена на връх с височина около 100 м, известен с името Вълчаново кале, на 2 км от устието на Ропотамо. Реката, течаща непосредствено край западните подстъпи на крепостта, е широка 60-80 м и е дълбока 8-9 м, т.е. достъпна за сравнително големи кораби. Покрай Вълчаново кале минава калдъръмът на античния крайбрежен път, като точно под крепостта пресича реката по единствения брод. Крепостта имала изключително важно стратегическо разположение. Запазената сега крепостна стена следва очертанията на платото на върха и заема площ от около 30 000 кв. м. В Хамбарлийския надпис от 812-813 г. е спомената крепост с името Ранули заедно с Анхиало, Дебелт и Созопол - четири крепости, които били поверени под управлението на кавхан Иратаис. Дълбоката река Ропотамо, с контролиращата единствения й брод сравнително голямата крепост Вълчаново кале, вероятно е била тази граница. Тогава отъждествяването на Ранули от Хамбарлийския надпис в днешното Вълчаново кале или Ропотамска крепост в морските карти трябва да бъде смятано за твърде вероятно.
цитирай
3. didanov - На това място е открита и пещера - ...
24.04.2016 13:17
На това място е открита и пещера - утроба, разположена над устието на река Ропотамо. Това е второто подобно скално образувание, разкрито у нас. През 2002 г. първо бе намерена пещерата - утроба в района на кърджалийското село Ненково. Откри я археологът Николай Овчаров под скалния феномен Лъвската глава. Пещерата е дълбока 5 м и в нея се влиза със специална алпийска техника. Във вътрешността бе открита керамика от ранножелязната епоха (Х-VI в.пр.Хр.), от античността и Средновековието. В най-отдалечената част има каменно ложе или олтар, издялан от човешка ръка. Няма съмнение, че пещерата е естествено образувание, превърнато от древните в храм. Точно на обед от тясна цепнатина вътре прониква слънчев лъч и се проектира върху скалата.

Разкриването на двете пещери - утроби доказва една от теоретичните идеи на проф. Александър Фол за съществуването на пещери, в които през определени интервали прониква слънчев лъч. По този начин траките си представяли символичното оплождане на утробата на Земята или Великата богиня майка от слънчевия фалос на Небесния бог, което създавало новата година и осигурявало плодородието. Оформянето на такива светилища изисквало отлично познаване на разположението на Слънцето и точно изчисляване по посоките на света.
цитирай
4. didanov - светилището Бегликташ
24.04.2016 13:19
В близост пък се намират повече от 15 долмена от ранножелязната епоха (X-VI в.пр.Хр.), както и прочутото мегалитно светилище в местността Бегликташ, разкривани от бургаската археоложка Цоня Дражева. Тя започва проучванията през 2003 г. и открива два кръга от гигантски скални късове, частично обработени от човешка ръка. Общата площ е около 6 дка.



http://www.burgasnews

Датиране
Според екипа от археолози, извършил сондажите на светилището, по намерените находки (керамика, римски монети, животински кости) – най-ранните артефакти датират от VII – V в.пр.Хр., а тези от по-късни епохи от IV – II в.пр. Хр. до до IV в. сл. Хр. Цоня Дражева предполага, че светилището е функционирало без прекъсване близо 2000 години – от XV в.пр.Хр. до IV в., когато дейността му вероятно е прекратена от настъпващото Християнство.[6]
Разположение

Инфо табло по пътя към Бегликташ
Бегликташ е в непосредствена близост до руините на древно поселение, за което се предполага, че е селището Ранули, в околностите на резерват Ропотамо, по хребета на Маслен нос, на около 210 метра н.в. и на 5 км от гр.Приморско. Обектът е разположен на най-високата част на Маслен нос, издаден в морето между залива Св.Параскева и залива Зигра в границите на ловно стопанство Аркутино. Целият мегалитен комплекс е разположен на площ от 12 дка.
Проучената част от светилището се състои се от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. Големите скални валуни са частично обработени от човешка ръка и подредени в уникални конфигурации. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, ямки, вани и стъпки. Жилищната сграда и култовите огнища допълват доказателствата за човешка дейност на мястото. Учените са установили, че Бегликташ е изграден от тракийското племе на скримианите, които населяват този регион от Странджа в древността и имат славата на едни от най-добрите металурзи в пределите на Древна Тракия.
През второто хилядолетие пр. Хр. (но вероятно и много по-рано) тракийското племе на скримианите подреждат някои от скалните късове, за да съградят своеобразно сакрално пространство, посветено на Богинята-Майка и нейния син – Бога-Слънце (Загрей/Аполон/Дионис). Много от големите мегалитни валуни са с тегло до около 100 тона. В подредените мегалитни конфигурации те имат точно определено място и са подчинени на специфична символика.
Като разположение заема централно място в региона – намира се на кръстопът, сключен между пътищата, свързващи устието на река Ропотамо с днешно Приморско, и древния град Ранули с пристанищния залив Св. Параскева. Макар че е високо по склоновете на планината, близостта до морето е решаващ фактор в историческото развитие на това място. Благодарение на лесния достъп и известността си, през различните епохи на своето съществуване е посещавано от траки, гърци и римляни.
Според откритите досега археологически находки се счита, че светилището е съградено през 14 век пр.Хр., като функционира до 5 в.сл.Хр. По своята същност мястото е изпълнявало подобни функции, каквито изпълняват манастирите в наши дни
цитирай
5. didanov - идей. ида и култа към богинята майка
25.04.2016 13:26
Идей (на старогръцки: Idaios) в гръцката митология e цар на Аркадия на п-в Пелопонес, Южна Гърция през 11-7 век пр.н.е., син на Дардан и първата му съпруга Хриса, дъщерята на титана Палант, внучка на Крий. Той е брат на Деймант.

С баща си той напуска Аркадия и тръгва през Самотраки за Фригия, където се заселва на планината Ида, на която дава своето име. Там той въвежда култа на голямата майка на боговете Кибела и; построява храм.
следователно има пряка връзка между името на планината Ида и Богинята майка Кибела. Планината Странджа също може да се разглежда като място на култа към Кибела.

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2907726
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?