Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2016 00:42 - Троянските корени на българския герб
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 2878 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
http://www.chronologia.org/

Троянските корени на българския герб
Съвременният интелигент "вижда" Троянската война "с очите на Омир". Не само причините за войната и ходът на военните действия, но и оценките за действащите лица са изцяло повлияни от автора на "Илиадата".
Обаче през средните векове в Западна и Централна Европа поемите на Омир са били почти непознати. Троянската война и нейните герои са занимавали тогавашното общество, но това е било благодарение на други произведения – повести, поеми, романи – възникнали, както се счита, предимно от две много стари творби, чието авторство традицията приписва на Дарет Фригийски и Диктис Критски.
Освен поемите на Омир, към основните стари произведения за Троянската война се отнасят:
"De excidio Troiae historia". Автор : Дарет Фригийски (Daretis Phrygii) (оригиналът не е запазен).
"Ephemeridos belli Troiani". Автор : Диктис (Dictys Cretensis) (оригиналът не е запазен).
"Падането на Троя". Автор : Квинт от Смирна (Quintus Smyrnaeus) (Гърция, ок. IV в. сл. Р. Хр.).
"Roman de Troie". Автор : Беноа де Сент-Мор (Benoit de Sainte-Maure) (Франция, ок. 1160 г.).
"Historia destructionis Troiae". Автор : Гвидо делле Колонне (Guido delle Colonne) (Италия, ок. 1287 г.).
"De bello Troiano". Автор: Йозеф Искан (Ioseph Iscanus или Joseph of Exeter) (Англия, ок. 1180 г.).
"Troy book". Автор : Джон Лидгейт (John Lydgate) (Англия, 1412).
"Trojanerkrieg". Автор : Конрад фон Вюрцбург (Германия, началото на XIII в.).
"Сказание о Троянской войне" или "Притча о кралех" (анонимна древна руска повест).

Диктис е бил грък от остров Крит, спътник на Идоменей. Легендите разказват, че той е описал Троянската война, но произведението му дълго време е било неизвестно, защото се е мислило, че е загубено. И ето че по времето на известния римски император Нерон станало земетресение, при което се отворил гробът на Диктис и овчари намерили в него оловно ковчеже. В ковчежето била творбата на Диктис, написана с финикийски букви върху палмови листа; тя била занесена на Нерон, който заповядал да я преведат на латински .
В съответствие с произхода си Диктис симпатизира на гърците и нарича троянците варвари, които оскверняват труповете на враговете си. Сказанието на Диктис е запазено в латински превод.
От противоположна позиция пише за Троянската война Дарет, който е бил троянски жрец на Хефест и е автор на своеобразната "фригийска Илиада": той пише със съчувствие към троянците. Произведението на Дарет, запазено в превод на латински (като автор на превода се сочи Корнелий Непот), е било много популярно сред западноевропейците, които са виждали своите културни корени в Рим, а оттам в Еней и Троя. Затова в Западна Европа са били направени не само преводи, но и много преразкази и литературни преработки на Дарет. Сред тях има даже староирландска и
староисландска "Саги за разрушаването на Троя".
Легендите за Троянската война са били четени, превеждани и преразказвани и в Източна Европа. Например в старославянските преводи на хрониките на Малала и Манасий има писано за разрушаването на Троя.
Описанието на Троянската война на Дарет се различава от популярната в наши дни поема на Омир не само по сюжет, но и по стил. То е по-кратко и същевременно по-реалистично, езикът и стилът му са по-груби. Разказът се води от позицията на съвременник на войната, и това е логично свързано с факта, че Дарет е споменат в поемата на Омир. Именно така са възприемали "Историята за разрушаването на Троя" нейните читатели през средновековието – като разказ на очевидец, който изнася истината за Троянската война, за разлика от поетичните фантазии на Омир.
Обаче съвременните специалисти отричат, че именно споменатият в "Илиадата" Дарет е авторът на "Историята за разрушаването на Троя". Те считат, че "Историята" на Дарет е написана повече от хиляда години след описаните събития и след създаването на поемата на Омир, която разказва за тях. Отдавна е измислено и подходящо обяснение защо името на Дарет присъства в поемата на
Омир: ужким неизвестен автор е приписал произведението си на един от участниците във войната, за да му придаде тежест като на свидетелство на съвременник.
Като сравним отношението на съвременната наука към "Илиадата" на Омир и към "Историята за разрушаването на Троя" на Дарет Фригийски, веднага забелязваме, че в сходни ситуации се правят съвсем различни изводи.
Наистина, разпространената версия, че Омир е съчинил поемите си скоро след Троянската война, и че те са били записани за пръв път няколкостотин години по-късно, като през цялото това време са съществували във формата на устно предание, - всичко това по същество се приема за истина. В същото време се отрича възможността така да е съществувала значително по-кратката и по-проста "История за разрушаването на Троя" на Дарет Фригийски.
Според оценката на един от съвременните специалисти
"..
. на по-новите – започвайки от хуманистите – критици "Историята за разрушаването на Троя" винаги се струва примитивна и безобразно нелепа; именно такава – от гледната точка на класическите канони – тя и е."
Изглежда, че именно оценката "от гледна точка на класическите канони", т.е. като литературно произведение, е поставила началото на неравнопоставено отношение към произведенията на Омир и Дарет. Възторженото отношение към поемата на Омир буквално помита даже плахите опити за критика към съдържащата се в нея информация за Троянската война. В същото време "примитивната и нелепа" повест на Дарет е поставена сред "несигурните" извори по много прост начин: с късна датировка. За щастие, най-старото сведение за Дарет като автор на литературно произведение се среща у Елиан:
"Както разказват трезенските легенди, още преди поемите на Омир са били съчинени поемите на Орибантий. Преди Омир, както казват, е живял и фригиецът Дарет, чиято фригийска Илиада, доколкото ми е известно, се е запазила до наши дни. Мелесандър Милетски е написал за битката на лапитите с
кентаврите."
Ако не беше това споменаване, "Историята за разрушаването на Троя" на Дарет Фригийски вероятно щеше да бъде датирана още по-късно.
Но пренебрежителното отношение на днешните специалисти изцяло се разминава с общоприетото през средновековието мнение, че "правилната Илиада" е не Омировата, а написаната преди нея повест на Дарет, която разказва истината за Троянската война.
Например, Йозеф Искан, съчинил около 1185 г. латинската поема "Троянската война" ("Bellum Troianum"), "
един от най-интересните поети за времето си", е виждал ценността на Дарет Фригийски преди всичко в правдивостта (І, 25-27) .
Друг средновековен поет, Алберт Стаденски, превел в стихотворна форма именно Дарет Фригийски, защото у него няма "поетически измислици" (figmenta poetarum); за работата си със своя "оригинал" Алберт пише:

"Следвам точно след него, добавяйки само думите на
героите,
Това, което са казали или биха могли да кажат." ,

като по този начин се опира на авторитета на Дарет.
Ирландецът Джофруа де Уотърфорд, който превел "Историята" на Дарет и Диктис, ги е считал за най-правдивите историци и ги е предпочитал пред
Херодот, Тукидит, Полибий и други .
Съществено се е опирал на Дарет и знаменитият Беноа де Сент-Мор, автор на грамаден (30 хиляди стиха) "Роман за Троя", написан при двора на Хенрих ІІ (около 1175-1185 г.).. За успеха на този роман в рими говори например това, че веднага са започнали да го превеждат на много езици и да го модифицират. Беноа де Сент-Мор 63 пъти споменава Дарет, понякога го превежда
буквално , и, може би, именно с това си е навлякъл неодобрителното отношение на някои литературоведи и историци.
Като пример на двойни стандарти може да ни послужи упрека, който отправят към Беноа де Сент-Мор за това, че неговите герои яздят на коне, докато в "Илиадата" на Омир се сражават с колесници. Всъщност колесниците на Омир са или поетична измислица, или късна добавка. В митологичните представи от антично време с тях се придвижват боговете, но по времето на Омир годни за водене на битка колесници са били технологически невъзможни. Макар че техниката на ХХ и ХХІ век дава въз-можност да се направят колесници точно каквито са на старите изображения, режисьорите на филми на практика са могли да се убедят, че те са неподходящи за бой в природни условия. Очевидно е, че средновековните писатели са се ориентирали в реалиите на живота на древните герои доста по-добре от много съвременни специалисти.
Затова, опирайки се именно на старата средновековна традиция, ние ще се отнесем с внимание и доверие към информацията, достигнала до нас в преданията, разказите, повестите, поемите и романите, които заедно с произведението на Дарет оформят "Троянския цикъл", представящ възгледите на жителите на Троя и на съюзниците им за причините и развитието на войната, довела до поражението на Троянското царство и завладяването на столицата му.
Сред тях особено място заема един стар френски
ръкопис , датиран към ХІV век. Освен споменатият по-горе "Роман за Троя" на Беноа де Сент-Мор, в него се намират също така преписи на "Романа за Тива" ( Roman de Thиbes) и "Еней" (Eneas). Този ръкопис е не само ценен литературен и исторически паметник, но и истинско произведение на изкуството. Благодарение на разкошните илюстрации в него можем да получим хералдическа информация за троянците – в такъв вид, в какъвто е била запазена към момента, в който е създаден самият ръкопис.

image
1. Приам и троянската армия. Бенуа де Сент-Мор, "
Роман за Троя".
(Franзais 60 , Fol. 72. Benoоt de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siиcle. Image 33: Priam et l"armйe troyenne.)

Тук е уместно да си припомним, че през средните векове много кралски династии в Европа са извеждали потеклото си от троянските владетели, от Приам, Еней и други представители на троянското дворянство. Като се има предвид огромното значение, което тогава са придавали на хералдиката, трябва да очакваме, че на страниците на привлеклия вниманието ни ръкопис е намерила отражение внимателно огледана и преценена традиция за символиката на древните управници на Троя.
Това очакване се сбъдва: в миниатюрите строго се съблюдава напълно определена символика, и всеки герой е представен с "неговите" герб и знаци. Особено ясно е представен гербът на троянския цар Приам: изправен на задните си лапи златен лъв на червен фон. Виждаме го на щита на Приам (Илюстрация 1) и на покривалото на коня му. Този герб е на щитовете и конете на много от троянските бойци. Изправен лъв, но с тъмни цветове, е гербът на друг много известен троянски герой - Еней.
Миниатюрите в ръкописа представят неколкократно и прочутите врати на Троя. На тях е изобразен характерен хералдически знак, по форма приличен на буквата Ш (Ил.2).

image
2. Преустройството (Укрепяването) на Троя. Съветът на троянците под ръководството на цар Приам.
Бенуа де Сент-Мор "Роман за Троя".
(Francais 60 , Fol. 54. Benoit de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siecle. Image 27: Reconstruction de Troie. Conseil preside par Priam.)

Тук на Илюстрации 3-12 предлагаме още няколко от красивите миниатюри, които дават възможност да разгледаме по-добре както герба, така и хералдическия знак.

image
3. Битка на троянци с гърци. Бенуа де Сент-Мор "Роман за Троя".
( Cote : Franзais 60 , Fol. 77. Benoоt de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siиcle. Image 35: Bataille entre Grecs et Troyens.)

image
4. Битка на троянци с гърци. Бенуа де Сент-Мор, "Роман за Троя".
(Cote : Franзais 60 , Fol. 68v. Benoоt de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siиcle. Image 37: Bataille entre Grecs et Troyens.)

image
5. Приам донася тялото на Хектор. Бенуа де Сент-Мор, "Роман за Троя"
(Cote : Franзais 60 , Fol. 94. Benoоt de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siиcle. Image 41: Priam retenant Hector.)

image
Битка на троянци с гърци. Бенуа де Сент-Мор "Роман за Троя" .
(Cote : Franзais 60 , Fol. 68v. Benoоt de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siиcle. Image 32: Bataille entre Grecs et Troyens.)

image
7. Смъртта на Ахил. Бенуа де Сент-Мор "Роман за Троя".
(Cote: Franзais 60 , Fol. 117v. Benoоt de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siиcle. Image 46: Mort d"Achille.)

image
8. Еней напуска Картаген. Илюстрация към романа "Еней".
(Cote : Franзais 60 , Fol. 148. Eneas, France, Paris, XIVe siиcle. Image 58. Йnйe quittant Carthage.)

image
9. Кресида предадена на гърците. Бенуа де Сент-Мор "Роман за Троя".
( Cote: Franзais 60 , Fol. 91v. Benoоt de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siиcle. Image 40: Cressida livrйe aux Grecs.)


image
10. Опожаряването на Троя. Илюстрация към романа "Еней".
(Cote: Franзais 60 , Fol. 148. Eneas, France, Paris, XIVe siиcle. Image 54: Incendie de Troie.)

image
11. Битката на Еней и Турн. Илюстрация към романа "Еней".
(Cote : Franзais 60 , Fol. 182v. Eneas, France, Paris, XIVe siиcle. Image 66: Combat d"Йnйe et de Turnus.)

image
12. Яздещият Тидей. Илюстрация към "Роман за Тива".
(Cote : Franзais 60 , Fol. 10. Roman de Thиbes, France, Paris, XIVe siиcle. Image 13: Tydйe chevauchant.)

Но нашата цел не е пасивно разглеждане на случайни детайли от картинки, а сравняването им с други символи, свързани с българската история.
Достатъчно е да погледнем към Илюстрация 1, за да разпознаем на нея основния елемент на съвременния български герб: изправен на задните си лапи лъв. Също такъв лъв е украсявал герба на България и в стари времена: срещаме го например в "Стематографията" на Христофор Жефарович от 1741 г. (Ил.13) и в стар немски гербовник от 1596 г., пазен в Берлинската библиотека (Ил.14).

image
13. Гербът на България в "Стематографията" на Христофор Жефарович от 1741 г.
( Иван Богданов. Българската книга през вековете, с. 197)

image
14. Гербът на България в стар немски гербовник от 1596 г., пазен в Берлинската библиотека.
(Орачев А. България в европейските картографски представи. Борина, София, 2005, с. 10.)

Тъй като този лъв се среща и в други гербове в Европа, изводът за приемственост на герба на Приам с българския трябва да бъде обоснован с допълнителни аргументи. Такъв аргумент е "Ш-образният" хералдически знак, изобразяван на вратата на Троя.
Ш-образен знак виждаме на монетата на цар Михаил Шишман (1321-1330) на Илюстрация 15 и на закрепеното в Търново знаме на портуланната карта на Анджелико де Далорто,
1325-1330г.г. (Илюстрация 16 - Орачев А. България в европейските картографски представи. Бори-на, София, 2005, с. 40-41).

image
15. Монета на цар Михаил Шишман (1321-1330).

image
16. Фрагмент от портуланна карта на Анджелико де Далорто(1325-1330).

На този знак обърна внимание А. Чилингиров, който посочи пластика и украшения от епoхата на българските царе Симеон, Петър, Борис ІІ и Роман-Симеон и го свърза и с хералдическите знаци на киевските велики князе от ХІ в. и с вероятния български произход на равноапостолната велика княгиня Олга . Илюстрациите 17-23 представят стари български и киевски монети и украшения с Ш-образен знак.

image
17. Изображение на монета на цар Михаил Шишман (1323-1330).

image
18. "Сребреник" на киевския велик княз Владимир.

image
19. "Серебряник" на киевския велик княз Ярослав Мъдри.

image
20. Снимка на монета на киевския велик княз Владимир.

image
21. Изображения на орнаментални фризове от църквата в Патлейна до Преслав.

image
22. Медальон от накит (злато и емайл) от "Преславското съкровище", което се пази в Националния исторически музей в София.

image
23. Рисунка на монета на цар Иван Александър (1330-1371).

Появата на троянския Ш-образен хералдически знак в герба на киевската княжеска династия вероятно не е случаен. През ХV-ХVІІ в. населението на Киев е вярвало на предания, според които самият Киев е бил Троя, а разрушени стари крепостни стени и кули са били сочени за руини на Троя. Към тези легенди би трябвало да се отнесем с внимание и интерес.
Очевидната близост на гербовете и Ш-образните хералдически знаци е силен довод за приемствеността на троянските и българските владетели. Това, че изправеният на задните си лапи лъв присъства и в други европейски гербове естествено може да се свърже с претенциите на ред западноевропейски дворянски родове за произход от троянските бегълци.
Във връзка с обсъжданите тук проблеми внимание заслужава една от многобройните версии на "Троянските сказания": "
латинска повест, която е превод на латински от един от славянските езици" . Още преди един век известният филолог-славист Ф. Миклошич я е издал със заглавието "Trojanska prica bugarski i latinski" .
Интересното в нея е, че личните имена на героите са запазени в
"изкривен и славянизиран вид" . Например богинята Диана е наречена "Цвентана" . При това преводачът е предпочел да ги запази именно в такъв "изкривен" вид, независимо от това, че, както се вижда от превода му, е бил добре запознат с класическата латинска литература и с нейните традиции.
Тук е добре да си припомним, че за "класическата" (и по-специално античната и ренесансовата) традиции са характерни "елинизация" и "латинизация" на имената. Макар че на никого не идва на ум да нарече това по подобен начин "изкривяване", поради особеностите на гръцкия и латинския езици при "елинизацията" и "латинизацията" имената се деформират повече, отколкото при "славянизация".
И така, преводачът е знаел, че в латинската традиция е прието да се "латинизират" имената, и без съмнение е знаел, как се прави такова нещо. Вместо това той е предпочел да наруши канона и да ги остави без изменение. За такъв избор е трябвало да има сериозни основания. Изглежда, че в неговите очи тези имена са били "троянски" – такива, каквито са ги възпроизвеждали троянските автори.
Тъй като споменатото име Цветана е едно типично българско име, разпространено почти изключително в България, нашият анализ води към хипотезата, че оригиналът на произведението "Trojanska prica bugarski i latinski" е създаден от българи (заглавието на печатното издание на Миклошич достатъчно красноречиво изразява мнението му); това не изключва възможността, латинският превод да е бил направен от друг език – например от полски .





Гласувай:
1



1. appen13 - Ха-ха-ха-ха-ха...
23.04.2016 05:34
Каква ужасяващо смешна комбинация е агресивната историческа неграмотност, графоманията и привинциалната парвенющина и чувството за малоценност...
цитирай
2. didanov - аз пък си помислих
23.04.2016 10:17
Че ще наминеш ще оставиш минус без коментар...но явно този път съм заслужил честта на " свещените ти маоистки хвалипръцковистики"! Да живей!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2908146
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?