Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2016 00:26 - Начало на разединението,Княз Александър Батенберг, Стефан Стамболов, Петко Каравелов
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 4476 Коментари: 12 Гласове:
5

Последна промяна: 21.04.2016 01:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Начало на разединението
http://www.ekipirane.com

Княз Александър Батенберг,
Стефан Стамболов, Петко Каравелов

Дотук говорихме за Съединението, нататък ще се наложи да говорим за разединението на българския народ.

По време на робството нашият народ бе единен - единен в страданието си, единен в търпението си, единен в позора си, може с известен риск дори да се каже, че бе единен и в съпротивата си; единен бе и по време на Възраждането, по време на църковната борба, единен бе и през първите години на свободата, единен бе по време на първата си нова война - единен бе до Съединението.

След Съединението започна разединението на нашия народ. Това не е игра на думи, а игра на живот и смърт, която продължава и до днес.

Победата на България над Сърбия оскърбила дълбоко Русия, а славата на княз Александър вбесила руския цар.

Не знам какво е мислел тогава българският народ, но политическият и интелектуалният елит на България се разделил на две: едните - любовта им към Русия ги правела слепи за намеренията и действията на царя и руското правителство - това били тъй наречените русофили; другите - омразата си към царя и руското правителство прехвърляли върху руския народ - това били тъй наречените русофоби.

Последното не е съвсем вярно, по-скоро е набеждение от русофилите и особено от съветофилите по време на социализма.

Ни капка вражда нямам спрямо Русия, а искрена обич и признателност спрямо руския народ - казва най-върлият русофоб Стефан Стамболов в най-русофобските времена (през 1889 година). - Аз мразя руския цар и съветниците му.1

А другият русофоб - Захарий Стоянов - го казва още по-кристално ясно:

- Аз никога не съм бил русофоб, няма и да бъда. Аз съм тиранофоб. Мразя всичките тирани на света, били те българи, турци и пр.2

Учили сме, че историята се твори от народите. Вече взех да се съмнявам.

Без водачи народите са аморфна маса, тяло (крака, ръце и пр.) без глава, движенията им (протести, бунтове и пр.) са безцелни физиологични рефлекси; за да тръгнат към някаква цел - трябва да ги поведе някоя личност, и това все повече ме убеждава, че историята се прави от личности, а народите викат ура или ууу...

Така и конфликтът между Русия и България не е бил предизвикан от руския или от българския народ, а от Александровците.

Александър II Освободителят е бил влюбен в България и в племенника си Александър Батенберг - ако беше останал жив, едва ли щеше да се стигне до този конфликт.

Александър III наопаки: ненавиждал до смърт братовчеда си Александър Батенберг (ах, тази братска омраза!) и заради него е бил готов за зачеркне и България.

Тази омраза на руския цар към българския княз се пренесла и в България: за русофилите Батенберг бил враг на Русия, предател на България, австрийски, немски агент и пр.

За русофобите - разбира се, обратното: той бил спасителят на България.

Когато князът беше руски губернатор, когато той с помощта на 250 руски офицери беше запършил ръкави да прави от България Задунайская губерния, когато той беше кукла, която се движеше от Петербург - то наша скромност най-дръзко и най-горчиво осъди този руски губернатор и неговите кръстници - пише Захарий Стоянов3 и продължава:

Но когато той стана конституционен господар, след неговото поведение към нашето народно дело, след враждата и гоненията, които е подигнала върху му официална Русия, моето мнение за княз Александра е такова:той днес е стражата на българската самостоятелност. Няма Батенберг - няма България!

От противната страна се провикваше Константин Величков:

Изворът на злото е в двореца на българската столица - в оная свещена и неприкосновена особа, която сме имали нещастието да изберем за български княз. В малката глава на тази немска натура се кроят адски планове за страната, която го е приела гол, която го е въздигнала и облагодетелствувала; омразата му към българския народ се крие дълбоко в неславянската му натура...

За да се помирим с Русия, изискват се тридесет и три условия: първото е да се освободим от княза. Да, князът е ябълката на раздора, князът е изворът на нещастията за България. Додето Батенберг князува, България няма да прокопса.

Психозата се засилвала от слуховете, че Сърбия отново ще нападне България, а положението на България - тръбял сам военният министър Никифоров - било трагично:

Съвършено отсъствие на парични средства в държавното съкровище, недостиг на коне за артилерията, нямаме запасно облекло, запасните солдати ще трябва да се турят в редовете на войската със свои ризи, обуща и пр. облекло, имаме само 16 милиона патрони, с които ще можем да прекараме 3-4-дневна война, имаме само 45 хиляди изправни за бой пушки..4

Кой може да ни спаси при това положение?

„Само Русия може да ни спаси!" - викали русофилите. Но Царят всеросийски казвал:

- Докато е Батенберг, няма да си мръдна пръста за България.

И Михаил Маджаров5 направо зовял:

Злото, от което страдае Отечеството, всекиму е известно; остава да видим сега кой ще премахне туй зло и кой ще грабне името спасител на България...

Кандидати за спасители на България се оказали много.

Колкото и да е обидно за нашето младо и храбро офицерство, първите „кандидати за спасители на Отечеството" се намерили там.

Пръв бил капитан Радко Димитриев. Самолюбив военен франт, галеник на пловдивския конак6, началник на персонала в щаба на милицията и жандармерията, което ще рече: гавазин на карикатурния генерал Фон Дригалски паша (напразно някои приписват на Радко Димитриев „дейно участие" в Съединението); без героически прояви по време на Сръбско-българската война, той не бил повишен в майор, но затова пък имал самочувствие на гений, за когото България е тясна, и той открито мечтаел за присъединяването на България към Русия по примера на Финландия (той дори името си порусначил» - от Димитров се прекръстил на Димитриев7); Русия му се представляваше като единствения театър за неговите бъдещи подвизи - пише подигравателно Симеон Радев през 1910 година, но само след 4 години шегата му сесбъдва:

през 1914 година Първата световна война заварила Радко Димитриев в Санкт Петербург, където е пълномощен министър на България;

несъгласен с присъединяването на България към Тройния съюз, той напуснал дипломатическия си пост и постъпил в руската армия, участвал във войната като командващ 8-и армейски корпус на 3-а армия и 3-и сибирски корпус на 12-а армия, произведен бил в чин генерал-аншеф;

нататък съдбата му е тъмна: след Февруарската революция 1917 г. бил уволнен от правителството на Керенски, заедно с други генерали и аристократи избягал в Кавказ, по-далече от люлката на революцията,

но на 18 октомври бил арестуван заедно с още сто офицери и генерали, Революционният трибунал, съставен от болшевики, меншевики и есери, ги обвинил в контрареволюционен заговор, осъдил ги по бързата процедура на смърт

и на 18 октомври 1918 година генерал Радко Димитриев бил разстрелян край Пятигорск заедно с другите сто офицери и генерали, паднал полужив в ямата и бил доубит с щик.

След 9 септември 1944 година му бе издигнат паметник, на който бе произведен в „червен генерал" и „жертва на контрареволюцията"...

Но засега Радко е жив, млад и здрав и търси сродни души - офицери с наранено честолюбие. Нараненото честолюбие е най-честият мотив за предателство.

Ето го капитан Бендерев - истински герой от Сръбско-българската война, награден с орден за храброст, но заради неизпълнение на заповед по време на война, което се наказвало с разстрел, не бил произведен в чин майор; майор Груев, началник на Военното училище, се вплете в съзаклятието от Бендерева, с когото бяха в много другарски интимни отношения8; капитан Вазов - краен румелийски русофил по родство и по политическо минало, тоже бивш адютант на Кръстевича, одобри идеята с ентусиазъм9...

И тъй нататък.

Е, да не помислиш, читателю, че всичко е било съвсем безкористно, ей така, от сляпа любов към Русия - след низвергването на Батенберг руският посланик в Цариград Нелидов признава срамежливо:

- Организирането на преврата на 9 август струваше на Русия само 300 000 лева.

Русия не криела намеренията си. На 29 март 1886 година редакторът на вестник „Московские ведомости" царедворецът М. Н. Катков10 пише в упор:

„Единственото решение на сегашната криза е окупация на България. Там не ни е нужен дипломатически представител при незаконното им правителство, а комисар с диктаторски права".

Като тъмно ехо откъм Балкана отвърнал Драган Цанков в своя вестник „Светлина":

„Русия трябва да ни окупира. Ако в един прекрасен ден в Русчук и Варна би се показали донците и руската музика би разиграла нашия национален марш, народът пак би въздъхнал свободно, както в 1878 година, при освобождението от турците".

Вече стана дума за странните метаморфози на Драган Цанков. Как човекът, който извика навремето в лицето на руския дипломатически агент Хитрово, който се разпореждаше из България като губернатор: Не ти щем ни меда, ни жилото!", което беше първият русофобски вик, същият този човек сега зовеше за руска окупация (по-късно ще предложи на султана да окупира България).

Докато трябваше да се разправяме с един руски агент, нашата задача имаше смисъл - обяснява той сам на Симеон Радев. - Но да се опълчим срещу руския император бе едно явно безумие.

Само един наивен човек като княз Александра можеше да си въобрази, че това е възможно.

Аз му казах: виж какво става около нас - румънският Kpaл най-много се бои от Русия, същото е и в Гърция. Защото на Изток православната вяра е русофилска, не търпи хора против Русия.

А какво да кажем за нашата маса, която освен това е и славянска, освободена, вчера се вика, от русите?

Това не стигало, Бисмарк взел, че нарекъл нашия любим княз „кариерист, който обърква мира", а казал ли го е веднъж железният канцлер, то значело, че ще направи всичко за премахването на пионката Батенберг от балканската шахматна дъска.

Драган Цанков уточнил как трябва да стане това. Когато съзаклятниците го попитали: какво да направят с княза - той отговорил:

- Да се убие. Когато се прави революция против държавен глава, трябва да му се отнеме всяко средство, за да се върне на престола и да отмъщава, а досега по-сигурно средство от смъртта няма.11

Капитан Вазов поддържал друга, много по-подла версия:

Смъкне ли Русия княза със своя сила - няма вече България, а ще има Задунайска губерния, ще се изгуби и самият народ!

Единственият изход, единственото и последно средство да се спаси страната е свалянето на княза, това трябва да стане час по-скоро или Русия ще ни окупира - и тогава няма спасение.

- Господа! - казвал той на слисаните офицери. - Аз ви говоря не от себе си само, а от името на военния министър, от името на правителството, на всички партии в България, от името на всичко българско, интелигентно, честно, благородно, патриотическо...12

Да оставим настрана „всичко българско, интелигентно, честно" и прочие демагогски атрибути - стояло ли е наистина правителството зад заговорниците?

Знаел ли е министър-председателят Каравелов за заговора, участвал ли е в него, защо не му е попречил? - остава тайна тъмна.

Макар че един подозрителен лъч пронизва мрака на тайната - частният секретар на Батенберг Александър Ф. Головин в книгата си „Княз Александър I Българский" описва свой разговор с подполковник Чичагов, руския военен аташе в Пловдив, срещата им е станала в края на юли 1885-а, месец преди Съединението:

- Знае ли княз Александър - каза подполковник Чичагов, - че против него съществува заговор в София и че въпросът за неговото сваляне е решен принципиално. Аз бях в София свидетел на преговорите помежду Кояндера13 и Каравелова, които са напълно солидарни в тази работа и в настоящето време обсъждат само детайлите. Ако княз Александър не изгони Каравелова от министерството, то последният ще изгони княза от България.

Драган Цанков разказва за друга своя среща с Каравелов при Кояндер, станала година по-рано - през пролетта на 1884-та. Кояндер ги бил извикал в агентството и бил им казал: ,,Въпросът с детронацията на княза трябва да се реши колкото се може по-скоро. Вие разисквайте сега и дайте ми отговор".

Останали сами с Каравелова - изповядва се Драган Цанков пред Симеон Радев, - ние възприехме напълно идеята, че князът трябва да се изпъди, но върху средствата не можехме да се споразумеем...

Димитър Маринов обаче, който бил много близък приятел с Петко Каравелов още от 1878 година, когато цели две години живели заедно, продължили да бъдат приятели и след това, познавал отблизо и жената на Каравелов - Екатерина, Димитър Маринов прехвърля вината върху нейната красива глава:

Кака Катя е виновницата за всичките нещастия, които сполетяха и княза, и Каравелова, и България.

От най-ниско обществено положение тя бе издигната на най-високо - министерка на България;

със знанията си тя беше обикновена гимназистка, но ако й липсваха други качества, то качествата амбиция, славолюбие и каприз да управлява - изобилствуваха. Тя назначаваше, тя уволняваше, тя диктуваше окръжните на министерските разпореждания, без нея нищо не ставаше.

Ето към тая жена се обърнаха Богданов и Сахаров14. Пред обещанията, които й дадоха, пред перспективата, пълна със слава, почести и отличия като първа дама в Руския двор и от омраза към княза, който я беше в последно време отблъснал, тя се предаде всецяло и стана главна конспираторка срещу княза.

Тя много вещо подведе Каравелова и го вплете в своите интриги, младите отлични офицери Бендерева, Груева и Никифорова направи предатели, а Отечеството ни тласна за своите амбиции в нещастия.

В какво се състояло това превъзходство на една обикновена жена върху толкова мъже? - пита се Димитър Маринов, макар да знае отговора. - На тоя въпрос не се наемаме да отговорим по много съображения и причини, защото те могат да бъдат изложени всякъде другаде, само не в един летопис... - пише летописецът и заключава загадъчно: - Такива жени се срещат в историята нерядко.15

Вярно ли е това, не е ли вярно - историята засега мълчи, но май не им върви с жените на братята Каравелови.

А какви са тия „такива жени" - оставям на въображението ти, читателю...

В своя „Дневник" Стамболов коментира по-иначе поведението на министър-председателя16:

„Заемал ли е Каравелов прямо участие в преврата? Не, отговарям аз. Знаел ли е за преврата? Да! Както самите автори на преврата, така и верните му приятели, нееднократно са му заявявали, че ще нападнат княза, че се готви преврат и пр. Страхливостта на Петка не му бърка на само(на)деяността: нищо не могат да направят, не слушам аз сукашки приказки, аз ще ги избеся, ако се осмелят да направят подобно нещо - и между това не взема никакви мерки. Превратът стана и на Петко му клюмнаха ушите".

Че военният министър Никифоров е знаел за заговора - знаел е, но за всеки случай се разболял и се канел да отиде на лечение в Европа.

Виж, министърът на външните работи Илия Цанов хич не се правел на болен и в никаква чужбина не се бил запътил, ами към руското агентство и преговарял там с посланика и военния аташе кога и как да стане детронацията на княза.

Руският посланик Богданов обаче бил против убийството на княза - това щяло да злепостави Русия, и за да прогони страховете на Драган Цанков, заявил, че ако офицерите заробят княза и го предадат на руска територия, той гарантира, че оттам вече няма да се върне в България.17

А през това време верните на княза офицери Николаев и Паница пиели шампанско из виенските шантани, началникът на генералния щаб майор Рачо Петров бил на сватбено пътешествие в Париж и обладавал бурно в хотел „Крал Джордж V" сластната плът на чаровната Султана, а председателят на Народното събрание Стефан Стамболов дотъркалял бъчва руйно вино в лозята край Търново, забъркал гърне тлъст гювеч и гуляел на воля под дебелите орехови сенки със старите си приятели и една сюрия палави девички...

Как е станало детронирането на княз Александър се е писало много. Аз ще предпочета да предложа на читателя си изповедта на самия княз пред неговия дворцов пастор Кох:

На 21 август18 работих до късна вечер и тъкмо бях заспал, когато ме разбуди шум откъм коридора пред моята спалня. Трябва да е било към един и половина. В следващия миг в стаята се втурна българският ми прислужник Димитри, целият разтреперан от страх, и извика:

- Предаден сте, искат да Ви убият! Бягайте, докато не е станало късно!

Скочих от леглото и сграбчих пистолета си в ръка. В този миг чух военни команди и въздъхнах с облекчение:

- Спасен съм! Армията е тук.

Отчаяният Димитри изговори с пресекващ глас:

- Не! Не! Бягайте! Тъкмо те искат да Ви убият!

Миг след това се чуха изстрели от всички страни, дворецът беше обграден, за бягство не можеше и да се мисли. Куршумите се сипеха, трещяха и аз чувах стогласен вик:

- Долу князът!

Изгасих светлината и в тъмнината бързо се облякох. С долни дрехи и чорапи не се занимавах, само навлякох униформата: ако ме застрелят, поне да бъда в бойната си униформа...

Шумът, дрънченето на оръжие и виковете ставаха все по-силни. Излязох в коридора. Мигом ме заобиколи цяла тълпа от мъже и при светлината на единствената запалена свещ видях по просветването на байонетите, че са около сто и петдесет души.

Всяка съпротива бе невъзможна, само двама от моите телохранители бяха налице, те искаха да стрелят, но аз им забраних.

Тълпата ме изтика в преддверието. В този момент се появи и брат ми. Някакъв дързък кадет (и моето юнкерско училище беше сред предателите!) откъсна лист от почетната книга, която лежеше на масата, и цялата обезумяла, силно пийнала банда започна да крещи насреща ми да подпиша абдикацията си.

Капитан Радко Димитриев държеше револвера си опрян до лицето ми. Аз извиках:

- Пишете вие и назовете причината за абдикацията! Аз не знам такава!

Един от заобикалящите ме посегна към писалката, но бе толкова пиян, че не можеше да пише. Тогава аз дръпнах листа от ръката му и написах: „Бог да пази България!"

Капитан Димитриев грабна листа и, без да погледне написаното, го пъхна в джоба си. След това отведоха мен и брат ми във военното министерство. Там ни вкараха в една стая, пред която стояха войници на стража. В самата стая се разхождаше напред-назад някакъв офицер с револвер в ръка.

После влезе капитан Бендерев (един от командирите в Сръбско-българската война). Пъхнал ръце в джобовете на панталоните си, той с явно злорадство се наслаждаваше на моя вид.

- Ти заминаваш за Русия - заяви той язвително. Половин час по-късно ме заставиха да се кача в една кола. На брат ми не разрешиха да пътува с мен, него качиха в друга кола. Приблизително 90 офицери от Струмския полк и от някои други наблюдаваха спокойно моето отвличане.

Пътувахме 25 километра до някакъв изоставен манастир в Етрополския балкан. Натикаха ни в тясно, тъмно помещение, което гъмжеше от бълхи, дървеници и други инсекти. Нямаше нито маса, нито стол...

На сутринта продължихме за Враца по неравни, каменисти пътища. Стигнахме в десет вечерта. Градът изглеждаше опустял, като че ли нямаше жива душа. Нощта прекарахме в някакъв мизерен хан. Сутринта в четири и половина поехме отново.

След като се отдалечихме на десет кшометра от града, внезапно спряхме на едно място на шосе, обрасло от двете страни с ниски, иглолистни гъсталаци. Видях как офицерите, които яздеха от двете ни страни, се пръснаха из гората, явно да търсят нещо. Мигом ме обзе предчувствие за беда.

И действително, както по-късно ми съобщи един офицер от охраната, те търсели място, където да ме разстрелят. Защото във Враца научили, че част от войската се е възпротивила да положи клетва пред новото правителство.

След половин час, преминал в ужасно и мъчително напрежение, продължихме за Ряхово на Дунава.

Там бе акостирала моята яхта, докарана от Русчук. Ние трябваше да се качим и с конвой от стотина мъже - повечето от офицерите бяха съвсем непознати - отплавахме надолу по реката...

В полунощ минахме край Русчук, а в два часа на другия ден - покрай Галац. В четири часа подир обяд стигнахме руската граница и в пет бяхме в Рени.

На другата сутрин пред мен се яви жандармерийски подполковник, който ми показа телеграма от Обручев19 с нареждане властите на Рени да отведат по най-краткия път „принц Фон Батенберг" извън границата, тъй като в Русия животът му бил в опасност.

По моя молба руското правителство ми предостави специален влак. С него заминахме рано на другата сутрин. Парите за път ми бяха предадени в кутия за пури. До мен в купето седяха един руски полицейски префект и трима жандарми.

Вечерта пристигнахме в Бендер. Там се бе събрала многобройна тълпа, запалиха всички лампи и тъй като прозорците на вагона нямаха завеси, аз седях като в някакъв фенер, изложен на погледите на всички.

Най-сетне в десет стигнахме австрийската граница. Бях вече свободен. Едва тук научих от австрийските вестници какво се бе случило в България.

И така, изминали са пет дни, десет часът вечерта е на 13 август. Да видим и ние какво се бе случило през това време в България.

В България се водеше война с телеграми.

9 август, 3 часът

До всички окръжни управители и бригадни командири:

Принц Батенберг низвержен от българския престол тази вечер. Привременно правителство съставено от Каравелова, Стамболова, Цанкова, Бурмова, Т. Икономова, Величкова, Маджарова, Радославова, Грекова и военния министър Никифорова. Немедленно присегнете войската на временното правителство.

Главнокомандующий на българската войска:
майор Груев

*
9 август, 3 часът и 35 минути

До окръжните управители:

Принц Батенберг низвержен от престола. Направете митинги с утвърдителен смисъл.                                                                                                                                Каравелов

Главнокомандующий на българската войска:
майор Груев

*
Същата телеграма в същия час Груев изпраща доТьрново, Председателю Стамболову, накрая е добавено: Тръгнете незабавно за София.

*
9 август, 10 часът 22 минути

София, майору Груеву:

Елате на станцията да се разговорим за новото чудо, инак депешите остават без последствие. Стамболов.

*
9 август, 10 часът и 40 минути

До окръжните управители, командирите на полковете и бригадите в Русе, Варна, Плевен, Шумен, Ловеч, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Хасково:

Ако сте получили от София известие, че князът е свален и че аз с Каравелова и пр. съставляваме привременно правителство, знайте, че не съм приел да бъда член на правителството и се боя, че това нещо е мистификация. Виках на станцията Каравелова и Никифорова, не се обаждат. Тук известието посрещнато с отвращение и негодувание. Обичам да вярвам, че офицерите ще съумеят да спазят честта си и интересите на Отечеството.

Стамболов.

*
9 август, 10 часът и 50 минути

До всички командири на полкове и бригади:

Председателят на Народното събрание не беше посветен в делото и си позволил вън от правата си да дава такива телеграми, но се надявам, че войската трябва и ще слуша само заповедите на началството. Офицерите, които са отказали да присегнат на временното правителство, да бъдат благоразумни и още днес, часа до 5 най-късно след пладне, да присегнат. Които откажат, ще бъда принуден да ги предам на полевия съд немедленно.

Главнокомандующий на българската войска:
майор Груев

*
9 август, 11 часът и 15 минути

До окръжните управители, войнски началници и командирите на полковете:

Навсякъде в България се обяви военно положение. Градските власти се подчиняват на старшите военни началници, които са и коменданти. Разпоредете се незабавно, щото да не се допуща никой да излиза вън от границите на Отечеството.

Главнокомандующий на българската войска:
майор Груев

*
9 август, по обяд между Груев и Стамболов се провежда следният разговор по телеграфа.

Стамболов:Кои са инициаторите? Кои са причината и поводът за изпъждането на княза? По чие предложение стана това изпъждане и кои го изведоха от палата - и каква полза ще произлезе от това за Отечеството? Свалянето на княза по искането на Русия ли стана? Какво мнение имат европейските сили по това дело?

Груев: Инициатори са военните с пълното съчувствие на правителството и на всички партии. Князът е на път за отвъд границата на България. Свалянето стана без кръвопролитие и е поддържано от цялото население. Кога ще тръгнете за София?

Стамболов: Искам да говоря с Каравелов и Никифоров.

Каравелов не се явява на станцията, нито Никифоров. Явява се пак Груев и протелеграфирва до Стамболов написаните върху листче думи на Каравелов:

„Моето лично мнение е да не се прави нищо, което би могло да усложни и тъй сложните работи. В интереса на страната е да се спази редът и тишината. Делото е тъй далече отишло, щото не може да се повърне".

Груев добавя: Уверявам ви под честно слово, че Каравелов ви моли да не бъркате на започнатото дело.

Стамболов: Коя част от войската е в преврата?

Груев: Целият Струмски полк, кавалерията, артилерията и Военното училище.

*
9 август, 10 часът и 30 минути вечерта

Трявна, Славейкову:

Днес приех много телеграми от София, че князът е свален и прогласено временно правителство, в него аз, Каравелов, Цанков и пр. Елате незабавно в Търново. Стамболов.

От Петербург по обяд до руския агент Богданов пристига следната телеграма, той я разлепя по улиците на София:

В данных обстоятельствах будьте по возможности сдержанный. Постарайтесь повлиять чтобы правительство составлено из лиц солидних, желательно было бы чтобы в состав правительства вошел митрополит Климент. Можете заявлять болгарам, что Россия будет попрежнему руководиться относительно них с чувствами бескористного доброжелательства; что об оккупации Императорское правительство и не думает...20

Инструкцията на руското правителство бе послушно изпълнена - вечерта на 9 август се състави правителство под председателството на Климент, с участието на Драган Цанков, Константин Величков, Васил Радославов и майор Никифоров.

10 август, 9 часът и 10 минути

София, митрополиту Клименту:

 

Поздравлявам та. Увенча си политическата кариера с нов венец. Да ти е честит. Народът няма да забрави, чети си, който заби ножа в сърцето му. Да живейш!

Председател на Народното събрание Стамболов.

Към обяд дядо Славейков беше вече в Търново.

- Посрамиха честното българско име - каза той. - Стефане, аз познавам българския народ като свое дете, от 40 години живея с него. Тоя народ се гнуси от извършеното дело в София. Ти си председател на Събранието, бил си комита. Казвам ти, че ще успееш. Па ако не успееш - който мисли за сетнините, не е герой.

Цяла нощ двамата крояха какво да правят...

На 11 август призори извикаха Стамболова на телеграфа, викаше го Пловдив, на телеграфа бяха Стоянович, Тончев и Муткуров. Моят читател, свикнал със съвременните средства за комуникация - телефони, скайпове с видеокамери и пр., сигурно трудно си представя как са ставали разговорите по телеграфа - нито чуваш гласа на този, с когото говориш, нито пък го виждаш, чуваш само едно ти-ти-ти и по лентата се изписват точки и чертички - кой е отсреща, дявол знай!

За да се увери с кого говори, Стамболов прилагаше оригинални средства за идентификация. В случая зададе въпрос на Тончев: как се казва ханъмата, с коята и двамата бяха имали съкровени преживявания. Тончев отговори правилно. Чак тогава започна разговорът.

Телеграфът затрака бавно с големи паузи - това бе още едно категорично доказателство, че в Пловдив диктуваше Муткуров, този флегматик изговаряше по три думи в минута, хубаво, че за разлика от говоренето, действаше бързо.

Муткуров докладваше по военному:

В Пловдив вестта за детронирането на княз Александър посрещната на нож; снощи, на 10 август вечерта, извършен контрапреврат;

гарнизоните на Хасково, Татар-Пазарджик, Стара Загора и Варна са с нас, полковете им се придвижват към Пловдив; кога да тръгнем към София?

Стамболов бе на върха на щастието. Той телеграфира мълниеносно:

- Съобщете Муткурову, че всичко, от него направено, одобрявам, от името на народното представителство провъзгласявам го за главнокомандующий войските на двете Българии. Да обяви военно положение в цяла България и да заяви на узурпаторското правителство да сложи управлението под страх на смъртна казън. Заловете всички станции в Тракия. Тук ще направя нужното за войската. Плевенският полк тоже ще бъде с нас.

Председател на Народното събрание Стамболов.

*
11 август, 10 часът сутринта

До всички гарнизони и окръжни управители:
ПРОКЛАМАЦИЯ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

В името на българский княз и на Народното събрание обявявам за изменническо и вън от законите на страната привременното софийско правителство воглаве с Климента и всеки, който слуша приказанията на това правителство, ще бъде съден и наказан по военните закони. Назначавам [Указ№ 1] за главнокомандующий на всичките български войски бригадния командир Муткурова и заповядвам на всичките граждански и военни власти да изпълняват безпрекословно неговите заповеди. Призовавам доблестний Българский народ да защити короната и Отечеството от предателите. Да живее България, да живее Българский Княз Александър I.

Председател на Народното събрание
Стамболов.
Главнокомандующий българските войски
подполк. Муткуров.

Стамболов изпрати на Климент втора телеграма.

София, митрополиту Клименту:

От името на княза и Народното събрание заповядвам Ви в 24 часа да сложите властта и да се подчинявате на главнокомандующия на българските войски подполковника Муткурова, инак ще бъдете застреляни заедно със съучастниците си.

Председател на Народното събрание Стамболов.

*
След минути Климент и майор Груев получиха телеграми от Пловдив с еднакво съдържание:

В силата на Указ № 1, с който председателят на Народното събрание ме назначи за главнокомандующий на войските на Северна и Южна България, ви предписвам да ся оттеглите най-късно в продължение на 24 часа от узурпаторски заетата власт под страх от смъртно наказание.

Главнокомандующий на войските в Северна
и Южна България подполковник Муткуров.

Митрополит Климент побягна към митрополията, разсъблече свещеническите си одежди и след броени минути излезе оттам облечен в цивилни дрехи и се завтече към руското агентство...

Междувременно Бендерев изпрати телеграма до полковия командир в Търново капитан Бонев да арестува Стамболов. Когато Бонев влезе в станцията, Стамболов го посрещна радостно на стъпалата в антрето, взе го приятелски под ручка с лявата си ръка, с дясната извади револвера си и го опря в гърдите му:

- Ще бъдеш с мен или си убит!

- Слушам! - изкозирува Бонев.

Към обяд съобщиха на Стамболов, че на телеграфа го търси Олимпий Панов. Стамболов се зарадва. С Олимпия те бяха близки другари, в Букурещ бяха делили братски коравия хъшовски залък, когато Стамболов мина в България, Олимпий отиде да се бие в Сърбия, след Освобождението живееха като братя.

Преди да проговори Олимпий, Стамболов го запита:

- Кои причини те накараха да станеш изменник на княза и на Отечеството?

- Аз и Никифоров сме противни на преврата - отвърна Олимпий, - но искаме да се избегне кровопролитието. Князът днес ще бъде изкаран до австрийската граница. В такъв случай как може да се възстанови князът?

Стамболов: За нас князът не е свален. Ако вий с Никифоров сте противни на станалото, как гледа Каравелов на същото нещо. Отговори!

Панов: Каравелов гледа също тъй, както и аз.

Стамболов: Сам ли си, или има някой до тебе?

Панов: Сам съм.

Стамболов: Моля те и ти предлагам да вземеш командата на Софийския гарнизон. Кажи Груеву, че му предлагам да сложи властта от ръцете си и му обещавам, че ще остане цял и невредим. Не първи път ти защищаваш народа, правдата и честта. Бъди и сега решителен, храбър и велик като преди. Приемаш ли предложението? Отговори немедленно!

Панов: Могъл бих да убедя офицерите, взели участие в преврата, да вземат моя страна, ако им обещая, че князът няма да се върне.

Стамболов: Обещай на офицерите, че им давам пълна амнистия от името на княза и на Народното събрание. Като вземем София в ръцете си, ще се съберем и въпроса за княза ще решим. Нека знаят офицерите, че и нам България е no-мила от княза. Назначавам те комендант на Софийския гарнизон. Всеки, който не изпълни приказанията ти, ще бъде разстрелян. Целувам те. Бог да ти е на помощ. Каравелов затворен ли е още? Отговорете!

Панов: Каравелов не е затворен. Как да постъпя с Груева?

Стамболов: Оставете го свободен.

*
Вечерта късно Панов се обади отново на Стамболов:

- Едва ли ще бъде възможно да приема командуването на Софийския гарнизон, тъй като офицерите искат гаранции, че князът няма да бъде отново повикан от Народното събрание.

Стамболов: Хвърли жребието и тръгвай напред!

Намеси се Г р у е в:

- Не може и дума да става за възвръщането на княза. Какво ще бъде положението на толкози души офицери, които са участвали в неговото сваляне?

Стамболов: Сдай властта Панову!

Груев: Най-категорически заявявам, че щом последва разпореждание за клетва пак на вярност князю, тука ще последват безпорядъци, кръвопролития - безусловно, неизбежно. Искам да чуя последен отговор.

Стамболов: Нека пролятата кръв на братоубийствената война се излее над главите ви!

Груев: Аз съм жертва на измама. Жертва на измама от страна на правителството.

Панов: Офицерите ми съобщават, че правителството на Каравелов не е вело себе си в делото за изпъжданието на княза съвсем безучастно. Напротив, Цанов е ходил да преговаря с руския агент за гаранциите, които руското правителство дава в случай извършването на това дело.

Стамболов: Груев, сдай властта Панову!

Груев: Стамболов, защо искате да правите от мене нова жертва?

Стамболов: Че ти си станал жертва, това за всекиго е ясно, но освен това искаш да станеш и братоубиец. Сдай властта Панову!

Груев: Утре с какви очи ще изляза пред войниците си и не ще ли те на мене да гледат като на последния мерзавец и лъжец?

Стамболов: Сдай властта Панову и ела при мене в Търново, дето ще намериш приятелски прием и защита. Решете и отговорете!

Но никой не му отговори. Панов и Груев си бяха отишли. Часът бе 4 сутринта. Повика Муткурова:

- Мъча се да придумам да се сдадат софийските войски. Ако видим, че това е невъзможно, тогава ще употребим сила. Утре изпращам двама души да намерят княза и да го върнат в България. А сега лека нощ или по-добре добро утро, че взе вече да се съмва.

От Петербург Гирс зорко следеше събитията в България. Всичко вървеше като по ноти, докато не се намеси Стамболов.

В началото Гирс не отдаваше особено значение на този млад поет революционер, който се правеше на политик, но за всеки случай даде знак на Бендерев да действат в София, когато Стамболов тръгна за Виена; за зла участ на път за Букурещ той се бе отбил в Търново, загулял се беше, както видяхме, в лозята край града и превратът го завари там.

Сега това момче беше на път да провали всичко, като някакъв Наполеон воюваше против детронаторите, но не с армии, а с телеграми, и печелеше гарнизон след гарнизон, град след град.

Митрополит Климент се оказа безпомощна плашлива пешка. Срещу Стамболов трябваше да се вкара в играта най-силният български играч - Каравелов, макар Гирс да ненавиждаше този руски храненик, който се правеше на нихилист.

На 11 август късно следобед Гирс изпрати на Богданов шифрована телеграма...

На 12 август сутринта Никифоров потърси Муткурова:
- Знаете ли, че не съм в привременното правителство?

Муткуров: Не, напротив.

Никифоров: Злоупотребиха с името ми. Шест пъти протестирах.21 Снощи руският агент Богданов идва у Каравелова да му предложи да вземе върху си властта. Каравелов иска необходимите гаранции. Дадоха му се.

Муткуров: Какви гаранции?

Никифоров: Гаранция пълна. Неограничени пълномощия. Всичко да стане със съгласието и поддръжката на Русия. Богданов одобри предложението му, при условие че Батенберг няма да бъде възвърнат. Каравелов се съгласи охотно. Превратаджиите и привременното правителство се отказаха от властта.

На същия 12 август петербургският вестник „Новое время" излезе със следната статия:

„Бидейки вакантен престолът в България, там трябва немедленно да се назначи администратор. Това лице трябва да се ползува с доверието на българския народ и на Русия. От само себе си се разбира, че тия две условия не могат да се съединят в някое лице, което да не е от руска народност. Затова немедленно да се изпрати... "




продължава тук:
vselenabg.blogspot.co.at/

 




Гласувай:
5
0


Вълнообразно


1. born - Изключително интересни истори...
21.04.2016 01:04
Изключително интересни исторически събития. И чудесно изложени факти, които за мен са нови. Питам се, ако княз Батенберг би се завърнал, как ли би се развила по нататък нашата Родина ?
цитирай
2. didanov - здравей борн
21.04.2016 15:56
в интерес на истината Батенберг се завръща (чрез контрапрврат), но ситуацията е променена и усложнена, и е принуден да абдикира...
историята на познава или по-скоро не признава думата ако, но все пак съм сигурен, че Батенберг би се справил доста по-добре от Кобургите и тежката карма на последните не би тежала на нашите рамене. поздрави
цитирай
3. born - Разбирам
21.04.2016 21:48
Княз Батенберг се завръща наистина за кратко, но това е само епизод в цялата историческа постановка. Имах предвид, че ако бе останал като български монарх , може би като истински български патриот /въпреки небългарския си произход/ щеше да бъде значително по-полезен държавен ръководител от Кобургите. Кой знае... Така си мисля, защото за краткото си управление /доста условно заради сложните взаимоотношения, сред които се опитва да балансира/ той доказва симпатиите си към българската си кауза. Адмирации още веднъж за темата и новите /поне за мен/ факти.
цитирай
4. didanov - правилно борн
21.04.2016 23:55
Александър не е бил такова конте и високомерен като Фердинанд, с него е можело да се срещнеш и поговориш дори и по селски потури...докато за ауденция при княза Фердинанд е било нужно да носиш задължително..фрак! А такива в София навремето са били навярно десетина броя...даже министритите на Фердинанд в началото са си менкали един помежду си..нямало е как - голяма обида е било за Фердинанд. Кобургът от друга страна не нарушава Конституцията на България, докато синът му и Батенберг направо я отменят!
За Батенберг мога да кажа някоко неща:
1. Включва се във войната на 22г. от авантюризъм и желание за кариера
2.първоначално отказва да стане български княз, не може да си представи да замени Виена със селска София, едва под усиления настиск от страна на цар освободител приема с нежелание
3. аристократ от глава до пети се опитва да отмени КОнституцията, не приемайки друг начин на управление освен феодалния, цар Освободител обаче не му позволява до смъртта си да го направи.
4. след отмяната на Конституцията успява да въведе много решаващи укази, един от които е заплащането на окупациониите руски войски на сума в размер на 32тона злато (изплатена е цялата)
5. В битката при Сливница, след като дава нареждания тръгва да се връща към София, Олимпий Панов обаче вади револвера и го заплашва да го разстреля ако остави армията в такъв решаващ момент - засрамен той повежда български войници в атака и остава като последния владетел взел лично участие на първа линия във война.
6.Батенберг се противопоставя на Съединението т.к малк преди това е дал лични уврения във Виена, че предпиема нищо такова - оставен пред свършен факт от З.Стоянов и компания, решава да поеме кръста си и да загърби самолюбието си
7. доброволната му абдикация както и избягването на кръвополития по време на преврата говорят, че княза е обикнал народа по начин, който Кобургите никога на успяха и да би бил по полезен за нас или по-вреден за Великите сили и съседните ни. поздрави
цитирай
5. born - Благодаря за допълването на пропуснатото в моето историческо знание.
22.04.2016 16:19
Съвсем сериозно. Някои от изложените факти не ми бяха известни. Батенберг е както всички останали една противоречива личност, но ми се струва, че в крайна сметка присъединяването му към българската кауза е с по-голяма тежест. Не съм минавал скоро покрай гробницата му. Дано да е поддържана, както бе в отминалите времена. Поздрави отново.
цитирай
6. didanov - здравей борн
23.04.2016 00:15
да - присъединяването на Батенберг към българската кауза е решаващо и за мен, особено на чужденец първоначално напълно чужд на българският манталитет и нрави.
цитирай
7. survakar007 - Много добре подреден атериал, похвално!
27.04.2016 20:30
Не намерих продължение в посочения линк.

Една забележка: "Александър II Освободителят" - определението "освободитеЛ няма нищо общо с България, той е дал свободи на руските крепостници. Впрочем руско-турката война от 1877-78 г. изобщо не е целяла освобождаване на българите, а придобиване на нови територии на Балканите и приобщаването им към руската империя. Този факт се потвърждава и от историци от Руската Академия на Науките.

Като допълнение - на преговорите от Сан Стефано Русия НЕ ДОПУСКА български представител като се е споразумявала с Отоманската империя да приобщи към руската корон заните с българско население, на което се опълчват западноевропейските държави. На Берлинския конгрес Русия също не допуска български представите и щедро раздава населени с българи земи в Пиротско, Нишко и Моравско на Сърбия, а Добруджа на Румъния, като самата Русия насърчава Отоманската империя да се отметне от преговорите в Сан Стфано поради причината че Русия не би могла да запази придобитите територии на Балканите за себе си. Веднага след това още прз 1890 г. Русия започва да създава сепаратистки движения между българите и поема пътя по създаване на македонска нациа, като с помощта на булгарските русофили успа да го постигне.

Днес Русия се опитва да създава тракийски етно в паралел с помашки етнос, което са част от ековните и мераци да разкъса България и да завладее Черноморието ни чрез сепаратизъм. Затова след 1990 г. по Черноморието се заселиха (тихомълком) стотици хиляди руски навлеци с мълчаливото съдействие на българските правителства.

Сурвакар
цитирай
8. didanov - здравей сурвакар
28.04.2016 02:06
писал съм доста по темата и за това бих те коригирал:
1. Александър II става два пъти Освободител един път на крепостните и втори път на българите, странното е че за поляците, украинци и белоруси той се явява заробител, Полша дори не съществува под това си име.
2. Но - този Александър не планува да завземе българските земи, това става при сина му и братовчед на Батенберг (прочети постинга ми под руски ботуш). Първият Александър ни създава Конституция и се опитва да въведе финладнския модел на автономно управление, който няма нищо общо с Задунайската губерния
3. Александър въобще не желае Руско-турската война от 1877г., но е принуден да я започне именно поради Априлското въстание и широкия отзвук на потупаването му в Европа - Русия се явява основната сила способна да реши Източния въпрос на балканските славяни и тя е принудена да действа. Войната е замислена от руската дипломация и царя, като символична или "малка" война, но поради непредвидените военни събития и славянофилските настроения в армията Горчаков испуска контрола върху събитията.
4. ИМенно той заповядва на Игнатиев Санстефанския договор да бъде само с предварителен прелимитарен характер, за да избеегне очертаващата се нова кримска коалиция от Османската империя, Англия и Австро-Унгария. България става разменна монета на Великите сили и естествено никой не я пита.
5. На берлинския конгрес се разиграва един голям театър, т.к. основните договорки са вече направени между Русия и Англия в тайно съгласшение преди това. Обаче в последния момент англичаните се отметват от договореното и се опитват да шантажират докрай руската страна за териториални отсъпки за Турция, за сметка на България - благодарение на решителната подкрепа на Бисмарк като посредник в преговорите,София и Варна остават в пределите на Българското княжество..
идеята за тракийсият етно паралел не е на Русия, а на Турция заедно със САЩ (т.н. мюсюманска дъга, която изолира Гърция от съседните християнски държави и създава защитен религиозен поя
цитирай
9. didanov - пояс който е и защита от руските и...
28.04.2016 02:14
пояс който е и защита от руските интереси на Балканите.
за македонската нация е ясно, че е идея на Сталин реализирана успешно от Тито и Георги Димитров. спокойна нощ.
цитирай
10. survakar007 - Ако ще ме коригирап направи го с фактически материали
28.04.2016 14:55
1. Целите на Русия да завладее Истанбул са поставени много преди Александър II. Русия е правила планове (и все още ги има) да завладее цялото Черноморие, включително и българското и дори е смятала да премести столицата си в Истамбул.

2. Руско-турската война от 1877-78 г. не е първата инвазия на руските войски на Балканите. Грабителските им походи започват след Кримската война и Раковски е дал добро описание зацелите на руските отди по населените с българи земи.

3. Западна Европа е целяла да "изпусне парата на руския локомотив" по думи на Бисмарк и най-безопасно е било да го направи на Балканите. Русия се договаря с Австрия за поделяне на плячката, като Русия е настоявала за всички земи населени с българи, които ако бе успяла да си ги присвои и задържи щеха да бъдат наречени "дунавски татари".

4. Априлското въстание се е използувал като повод за руските завоевателни мераци, а цлета е била завладяване на нови територии. Според Руската Акадамия на Науките през войната от 1877 г. Русия НЕ Е ИМАЛА намерение да освобождава българите а да завладее Балканите, като на соплдатите казвано е обяснявано че целите на войната са за да се помогне на сръбските и гръцки християни, а не за освобождение на българи.

5. На руските военни карти земите населени с българи на Балканите са маркирани като ":Задунайска Губерния", а в други документи е писано за Балканска Област - прави си извода за какво "освобождение" е ставало въпрос.

6. Във ВСИЧКИ западно-европейски, български и РУСКИ документи руската инвазия на Балканите е записана като ОКУПАЦИЯ, за никакво освобождение не става въпрос и не разбира според какъв официален държавен документ от онова време ти наричаш Александър II "освободител".

7. На Сан Стефано Русия се договаря за свои територии, а когато Запада ясно показва, че няма да им позволи Русия насърчава Отоманската империя да се откаже от договорите и от писмо на руски дипломат до руския цар се говори че Русия ще блъфира българите и ще обвини Запада разделянето.

Сурвакар
цитирай
11. survakar007 - И още по въпродса за грабителските мераци на Русия която създаде "македонците"
28.04.2016 14:57
8. Повтарям неще много важно - Русия НЕ ДОПУСКА български представител нито на Сан Стефани нито на Берлинския конгрес, където са присуствали Сърбия и Румъния на които Русия щедро раздава земите населени с българи в Нишко, Моравско, Пиротско и Добруджа.

9. След като България бива разцепена, за което Русия НАСТОЯВА тя започва да създава "македонски етнос". Ако прегледаш руските етническите карти след 1878 г. в Македония населението е записано като "българи", такова чуда "македонци" нема! Този фалшификат се появява за първи път на етническа карта съставена в Русия където българите в Македония са записани като "македонски славяни".

10. Русия продължава да създава сепаратиски тенденции и след пуча на Лени и през 1921 г. руските стратези излизат с решение да създават "македонски етнос" - това решение е спуснато на терористите от Коминътерна, а целта е дестабилизиране на България. Тази далавера е мътена по времето на руския царизъм и под управлението на Ленин.

11. През 1934 на терористите от Коминтерна Русия спуска задачата за създаване на "македонска нация" и "македонски език", което с помощта на българските русофиски кучки беше успешно осъществено като дори нарекоха българите в Пиринския край "македонци" - проблем който ще тормозаи народа ни с поколения на сетне.

Фактите, а не фолклорните приказки са определящи при анализиране на минали събития, а Русия заля българския народ с тонове мръсна пропаганда и се изкарва "освобобителка". Окупацията ни през 1944 г. също е титуловано като "освобождение", в цялата страна са издигнати паметници на руските мародери които осакатиха България и ограбиха банките, архивата и т.н.

За съжаление русофилията бе оставена твърде дълго да се шири безнаказано в страната ни, а тя си е най-позорно национално предателство.

Русия стои в основата на геноцида срешу българите в Македония, Моравско, Нишко, Пиротско, Беломорска Тракия, Добруджа... да не отварям дума за геносида срещу волжките българи, наречени през 1924 г. "татари".

Сурвакар
цитирай
12. didanov - Здравей сурвакар, отклонихме се ...
29.04.2016 00:41
Здравей сурвакар, отклонихме се доста от темата на постинга, не знам дали си струва да се опитвам да променя позицията ти, която е ясна на всички, същевременно не искам да се оказвам в позиция, защитаваща Русия. Според мен истината е по средата, няма империи на злото, просто интересите на Великите сили са толкова преплетени на Балканите, че за балканските народи остава само възможността да бъдат в ролята на жертвени пешки в шахматната игра на Източния въпрос.
Искаш факти, но твоите и твоите твърдения представят доста едностранно тогавашните исторически събития.
Т.к. темата е много обширна ще дам само няколко примера:
1. от писмото на германския кайзер Вилхелм до Александър непосредствено след като бива обявена войната през 1877г. „„Мой мили братовчеде! Вашето писмо от 7/19 април т.г. ме развълнува дълбоко. В момента, когато вземате това съдбоносно решение, моите съчувствени мисли са изцяло с Вас — моя съратник. Никой не е в състояние по-добре от мен да разбере колко справедливо е Вашето решение. Аз най-добре знам, че Вие не искахте тази война, че решихте да воювате едва когато бяха накърнени Вашего достойнство и честта на Русия, след като изчерпахте всички възможни средства за постигане на помирение. Аз си позволявам да Ви уверя, че Вие няма да останете разочаровани в доверието, което изразявате спрямо позицията на Германия. Както вече неведнъж съм заявявал. Вие напълно може да разчитате на нашия благосклонен неутралитет като приятел и съсед. . . От цялото си сърце желая успех на Вашето оръжие за постигането на един здрав и продължителен мир, който ще гарантира най-после защитата на християните в Турция" [47, № 234].
2. на коя страна са запдните държави - В съответствие с традиционната си политика по Източния въпрос западните държави посрещат с голяма тревога царския манифест за война срещу Османската империя. Най-напред Франция, а след нея Австро-Унгария и Англия официално заявяват, че ще спазват неутралитет. Същевременно управляващите кръгове в тези страни още от самото начало на войната не само че не крият своето раздразнение, но ясно демонстрират симпатиите си в полза на султана. Дори нещо повече. Още в първите дни на войната в споменатите страни започва доста шумно дирижирана кампания в печата срещу Русия. По инициатива на Ватикана с благословията на папата и с подкрепата на Англия веднага е сформиран чуждестранен легион с участието на Англия, Франция и Австро-Унгария, който се присъединява към турската армия. Освен това тези държави оказват на Турция съществена материална подкрепа с оръжие, боеприпаси и военни специалисти. В това отношение най-активно се проявяват Англия и Франция.
3.относно договорките между Русия и Османската империя -На 31 януари 1878 г. в Одрин е подписан протокол за т.нар. „Основания на мира" между Русия и Турция. По отношение на България в протокола се казва: „България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никой случай не могат да бъдаг по-малки от границите, определени на Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна полиция". Този договор предвиждал създаването на автономно трибутарно княжество България със свое правителство и войска. Границите на българското княжество обхващат: цяла Северна България без Северна Добруджа, която минава към Румъния, цяла Тракия без Гюмюрджинско и Одринско, които остават в Турция, и цяла Македония без Солунската област и Халкидическия полуостров. По такъв начин новата българска държава с малки изключения включва земите, населени предимно от българи. В нейните граници влизат приблизително същите територии, които съгласно с решенията на Цариградската конференция фигурират в двете области. Княжеството получава излаз на Бяло море. Според договора Турция няма право да държи войска в България. Предвижда се до из раждането на местна милиция — за срок от 2 години, в страната да останат руски военни части със задача да охраняват вътрешния ред и държавните граници.
4.позицията на руският кнацлер Горчаков, шеф на дипломацията:» „Цялата политика в момента (по време на войната, б.а.) се прави от царя, княз Николай, Милютин, Непокойчицки и Хамбургер. Ние нямаме никакво участие... Начинът, по който ни третират в Главната квартира, парализира всяка наша инициатива... Всичко се решава на място от военните заедно с Игнатиев, Нелидов и Хамбургер... Ние не можем да бъдем считани за отговорни, защото всичко се върши без нас, далеч от нас, без дори консултация и информация. Това е една пълна анархия. При тези обстоятелства не ни остава нищо друго, освен да стоим със скръстени ръце. Това неизбежно ще доведе до края, до един тъжен край... Нашите военни искат мир директно с Портата, мир, диктуван от нас. Те не искат да чуват гласа на Европа. Но никой в Европа няма да се съгласи с такъв мир... Огънят на войната може да се разшири в европейски мащаб, а ние нямаме пари, за да понесем това бреме.”
5. позицията на Граф Игнатиев:“ Интересното е, че съдържанието на конвенцията, сключена през януари 1877 г. между граф Андраши и Новиков, бе държано в тайна от мене в Министерството на външните работи по молба на Андраши. Горчаков призна това пред мен в присъствието на царя. . . Текстът на този нещастен договор ми бе показан по заповед на императора едва на 12 януари 1878 г. Тогава получих и копие от картата на Балканския полуостров, съставена от ген. Обручев въз основа на австро-руското споразумение. . . Между мен и Горчаков ще съществува винаги пропаст. . . Докато аз водех в Цариград политика за освобождението на всички славяни от турско иго, в Петербург охотно раздаваха славянски земи на Австрия... Горчаков възразяваше срещу Санстефанския мир... В неговите разсъждения сякаш се отразява влиянието на английската камарила... Горчаков ми нареди със специална инструкция да придам на Санстефанския мир прелиминарен характер, защото Австрия възразявала срещу него и имала намерение да свика общоевропейска конференция за окончателно уреждане на въпроса. . . Това робско раболепие пред Европа ще струва скъпо на Русия" [75, с. 404].
6. изказване на канцлера Бисмарк в Райхстага _:“„Султанът, както е известно, векове наред владее Цариград и Проливите, но никой у нас, в Прусия, не е имал усещането, че е подвластен на султана... Аз не твърдя, разбира се, че Проливите нямат ключово стратегическо значение. Аз само казах, че Русия няма намерение да обсебва тези ключови позиции. Думата на цар Александър ни гарантира това.”
7. руско английско споразумение:“ Около началото на май 1878 г., разочаровано от Виена, руското правителство окончателно се ориентира към преговори с Великобритания. На свой ред английската дипломация се стреми да противодейства на Бисмарковите планове за решаването на всички въпроси около Източната криза само от Съюза на тримата императори, без участието на Англия. Научавайки за появилите се благосклонни симптоми у английското правителство за разбирателство с Русия, Горчаков предпочита преговорите да се водят направо, без посредничеството на Бисмарк.
В хода на разговорите Солсбъри формулира следните условия за споразумение с Русия:
1. Англия не възразява срещу присъединяването на Бесарабия и градовете Батум и Карс към Русия (Андраши също не възразява, но що се отнася до Батум и Карс, тяхното присъединяване към Русия зависело не от Виена, а от Лондон и в този смисъл английското съгласие имало много по-голяма политическа стойност за Петербург);
2. Англия не възразява срещу териториалните придобивки на Черна гора и на Сърбия, нито пък предявява някакви претенции спрямо Босна, Херцеговина и Новопазарската област. (Това било най-същественото предимство на английските условия в сравнение с тези на Андраши, те давали възможност на Русия да запази и занапред своето влияние в западната част на Балканите.);
3. Единственото, но най-тежко условие на Англия засяга България. Солсбъри настоява България да се раздели на две части — Северна и Южна, както следва: Северната част на Балкана да получи политическа автономия с княжеско правителство, а на юг от Балкана да се създаде административно автономна област със статут по подобие на английските колонии, подчинена пряко на Високата порта. Освен това Южна България не трябва да има излаз на Егейско море. (По този пункт английските условия съществено се отличавали от австро-унгарските и са далеч по-неблагоприятни.) Що се отнася до границите на двете български области, този въпрос не бил предмет на специално разискване. Солсбъри изказва английското становище само по принцип, без да уточнява ясно какво предлага. Това отчасти смекчава или замъглява първоначалното неприятно впечатление от английските контрапретенции. Общо взето, като цяло английските условия се струват на Шувалов твърде умерени и приемливи. Той веднага се отправя за Петербург да ги докладва на царя.
Ние всички се съгласихме веднага с мнението на Шувалов, че за нас е много по-изгодно да направим отстъпки на Англия, за да се разберем с нея, отколкото да се подчиняваме на нахалните искания на Андраши" [52, т. 2, 51].
На съвещанието специално е разискван въпросът за България — най-щекотливият пункт в английските контрапретенции.
„Разбира се, отбелязва Милютин в дневника си, на нас е неприятно настойчивото искане на Англия за подялба на България, но се утешаваме с това, че англичаните са съгласни за твърде широка автономия и в двете части."
Александър II заявява, че той приема искането на Англия за подялба на България. Според него все едно е дали България ще е разделена на 2 или 3 части. По-важното е отделните части да имат учреждения, които могат да ги предпазвали от нови турски изстъпления.
От всички английски искания най-тежко за него е искането Турция да запази войскови части в Южна България и да охранява граничната линия по Балканския хребет [124, т. 2, с. 486].
Тайното споразумение:
Около втората половина на май с. г. Шувалов пристига в Лондон, където продължава преговорите със Солсбъри. Естествено, най-трудно било да се постигне споразумение за България. Шувалов прави опит да склони английското правителство към някои отстъпки. Това обаче не му се удава. Напротив, в хода на разискванията по този въпрос Солсбъри чрез редица редакционни поправки се старае да коригира предишното си предложение за България в още по-неблагоприятен смисъл. Английските условия в това отношение се оказват по-тежки, отколкото изглеждат в началото. Солсбъри настоява не само за подялба на България и за лишаването на южната ѝ половина от излаз на Бяло море, но се стреми да изтласка колкото може по на изток западната граница на Южна България. Той предлага нейната западна граница да бъде по линията, определена от Цариградската конференция за западна граница на Източна България, т. е. до р. Искър. А останалата част на югозапад от тази линия съгласно с английските условия трябва да се върне обратно под властта на султана.
„Аз се стараех всячески, пише Шувалов, да задържам англичаните в правия път, като постоянно ги заплашвах с Бисмарк. Последният вече знаеше за предявените условия от Англия в началото и само при тези условия се беше съгласил да свика международен конгрес” [139, с. 136].
По повод допълнителните уточнения, които направил Солсбъри за българските граници, Милютин пише в дневника си:
„Излиза, че Англия предлага линията, която отделя България от Македония (както предложи Андраши), обаче Андраши допускаше България до Егейско море и не искаше разделянето ѝ на две части. Следователно английските условия, на които сега се съгласяваме, са още по-тежки по отношение на България. Единствената ни утеха е, че Англия е съгласна да ни подкрепя по останалите постановления на Санстефанския мир, а най-важното е, че не лишава Черна гора от море и ни отстъпва Батум" [52, т. 2, с. 57].
След безуспешните опити да бъдат постигнати някои териториални придобивки за България руското правителство в края на краищата се примирява с английските искания. По указание от Петербург на 30 май 1878 г. Шувалов подписва тайно споразумение с Англия за ревизия на Санстефанския мир. Споразумението почивало върху изложената по-горе компромисна платформа, предварително съгласувана между двете правителства. С това съдбата на Санстефанския мир е фактически предрешена. Предстоящият конгрес в Берлин трябва само да санкционира и съгласува между силите съществуващото принципно англо-руско споразумение. Задачата на Берлинския конгрес била да доуточни някои второстепенни неща, като например: да очертае в детайли новите граници, да реши към коя част на България ще се присъедини Софийският санджак, на кого да се даде Варна, какъв да бъде срокът на временното руско управление в България и други спорни въпроси от подобен характер. Тези второстепенни въпроси обаче също не били маловажни. Те давали достатъчно поводи и основания за разногласия и спорове между Великите сили по време на конгресните заседания. И все пак в станалите бурни разисквания на Берлинския конгрес има неща, които будят недоумение. Борбата между представителите на Русия и Англия се води с толкова голямо ожесточение, сякаш между тях не е съществувало никакво тайно споразумение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2351652
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5813
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?