Бай Стефан замахва с кирката и... съкровището потича.

- Има монети, много монети! - развиква се работникът. Копачи и археолози се скупчват около него. 552 сребърни и златни пари се изсипват от глинен съд, заровен в плитка яма под пода на една от най-представителните сгради в обекта, който проучват.

През 1988 г. полският археолог проф. Мечислав Домарадски е започнал разкопки на това място край гр. Ветрен, Пазарджишко. Първоначално предполага, че е попаднал на резиденция на тракийски владетел. Но каменните зидове, които излизат изпод земята, твърде много приличат на елински, извира и гръцка керамика.

Какво, по дяволите, правят тези гърци насред Тракия, се питат професорът и българските му колеги археолози. На всичко отгоре редом с "гръцките" каменни сгради се появяват и характерните за траките от този период постройки от плет, обмазан с глина. Археолозите намират надгробни плочи на елини от Аполония и Маронея, но и керамични фрагменти с издраскани на тях тракийски имена. Върху един питос пък е врязана двойна брадва - знакът на тракийската царска династия на Аматок. Находките говорят, че елини и траки са пребивавали заедно на това място в продължение на близо 250 г. А това е твърде необичайно.

През 1990 г. край римската пътна станция до Ветрен, който е съвсем близо, е открита каменна плоча с надпис на старогръцки, от който стават известни много неща за това място. Включително и името му - Пистирос. Впрочем Ветренският надпис е един от малкото епиграфски паметници от класическата и елинистическата епоха в Тракия. От надписа, разчетен от Лидия Домарадска, се разбира, че Пистирос е емпорион (търговска колония), основан от елински търговци от егейския остров Тасос в средата на V в. пр.Хр. Особеното в случая е, че за разлика от другите гръцки колонии, възникнали по-рано и по Черноморското крайбрежие, Пистирос не е на море, а е във вътрешността на Тракия. Това е абсолютно изключение въобще за Европа.

От 1992 г. емпориона проучва международна експедиция от България, Великобритания, Чехия и Франция, ръководена в началото от проф. М. Домарадски, а в момента от ст.н.с. д-р Алексей Гоцев от Националния археологически институт с музей към БАН.

След 20 г. работа на обекта изследователите му вече са сигурни, че над 2 века емпорионът върти интензивна търговия с градовете в Егейско и Черно море, използвайки евтиния воден път по Марица, която по онова време била плавателна. В завоя на реката край емпориона било пристанището. Пренасяли товари и по суша през Западните Родопи и по долината на Места. Археолозите вадят огромни количества гръцка амфорна тара от остров Тасос.

Пистирос бил богат - проучвателите на обекта досега са открили повече от 1500 монети и много луксозна вносна чернофигурна, червенофигурна и чернофирнисова керамика, каквато емпоритите не биха могли да си позволят, ако не са заможни. Освен от търговия те печелили добре и от металургия - изобилни са следите от преработката на руди и обработката на метал - части от пещи, заготовки, поти за изливане, бракувани изделия, приготвени за претопяване. Натъкват се и на много фибули и други ювелирни произведения. Най-вероятно на място е било произведено и огромното количество керемиди гръцки тип, които се откриват на обекта. Валентина Танева от екипа е попаднала на голяма пещ за битова и строителна керамика извън стените на емпориона, което означава, че и там е имало квартали, най-вероятно обитавани от местните траки. Алексей Гоцев не е напълно сигурен дали тържището е действало непрекъснато или сезонно, но смята, че е имало и постоянно население, което се е занимавала и със земеделие. Заедно с кварталите отвъд крепостните стени емпорионът е бил огромен за времето си - простирал се на повече от 100 дка.

Забележителна е фортификационната му система. Крепостните стени от големи каменни блокове били дебели към 2,4 и високи вероятно 6-8 метра. Разкрити са североизточната част на крепостта и източната порта. Първоначално тя била пазена от четириъгълна външна кула, по-късно "преместена" от вътрешната страна. Била подсигурена и с бастион. И днес личат жлебовете за масивната дървена врата. Според Алексей Гоцев укрепването на крепостните стени с кули и бастион е много напредничав подход за онова време и е изключително рядко явление за вътрешността на Тракия.

Археологът смята, че емпорионът е бил забележително благоустроен - с широки улици с каменна настилка, по която още личат коловози от товарните коли. Сградите били просторни с обособени и отворени към улицата магазини и занаятчийски работилници, със складове и отделена жилищна част, някои на повече от 1 етаж и покрити с керемиди.

"В изграждането на сградите личи гръцки стандарт, но това не е класическата гръцка архитектура от V век. Има смесване на стиловете - нито чисто гръцки, нито чисто тракийски", обяснява Гоцев. Пистирос е разполагал с изключително ефективна канализационна система, уникална за Тракия в толкова ранен период. Централният й канал отвежда водата извън стените през отвор, преграден с каменни блокове, за да не може през него да се прониква в крепостта.

Пистирос е основан по време на първите царе на Одриската държава Терес или Ситалк. Но защо преселниците от Тасос, Аполония и Маронея избират точно това място и защо тракийските врадетели ги търпят?

"Елините от Егея идват тук в търсене на нови суровинни бази. Нуждаят се от източници на метали. А в околностите на Пистирос ги има в изобилие. Не случайно днес в близост е един от центровете за добив на цветни метали в Средна гора. В Западните Родопи също има следи от разработване на такива находища в онази епоха.

Пистирос бързо става ключов център при износа на метали от Тракия за Гърция. Само 2-3 дни път през Западните Родопи разделят Пистирос от гръцките центрове по Долна Места и Егея.

В района няма данни по онова време да са съществували тракийски селища. Възможно е околността да е била пуста и тракийският владетел да е разрешил на гръцките преселници да се настанят, защото имал интерес да получава данъци от селището. Траките от близките планини, които се установяват в емпориона, не идват като наемни работници на гърците, а като свободни предприемачи. Въртят взаимоизгодна търговия", смята Гоцев.

Ветренският надпис съдържа важни сведения за отношенията на древното тържище с официалната държавна власт. Валентина Танева обяснява: "Това е своеобразен договор, нещо като закон, издаден от тракийския владетел. В него се регламентират взаимоотношенията с местните тракийски племена, при кого да се съдят, какви данъци и мита да плащат. За първи път думата мито се споменава в този надпис. Той започва с клетва към Дионис от името на този, който го "издава" - най-вероятно Аматок. Емпоритите получават гаранции за неприкосновеността на живота, имуществото и дейността си. От текста става ясно, че още при предишния тракийски владетел Котис е имало устна договорка, но по-късно нещо е наложило тя да бъде засвидетелствана върху камък. Вероятно не е случайно, че това става точно по време на най-големия разцвет на Пистирос."

Заради богатството си емпорионът е атакуван неколкократно. Археолозите се натъкват на разрушения от времето на Котис - втората четвърт на IV век, от времето на Филип Македонски. През 335 г.пр.Хр. при похода си в земите на траките Александър Македонски го превзема. Пистирос обаче продължава да съществува и след македонското нашествие, даже търговията се разраства, смятат археолозите, защото откриват огромно количество бронзови монети от по-късно време.

Причина за гибелта на тържището през 279-280 г.пр.Хр. стават келтите, нахлуващи в Източните Балкани от Централна Европа. Те го опожаряват. "След тях то повече не се възстановява като урбанистична структура. На мястото функционира металургичен център, но за кратко", обяснява Алексей Гоцев.

Археологът смята, че точно по време на келтските набези е скрито монетното съкровище, което бай Стефан изважда на бял свят с един удар на кирката. 552-те монети (549 сребърни тетрадрахми и драхми, 3 златни статера) са сечени от няколко тракийски владетели, няколко македонски царе и от гръцки полиси. Танева, която е и нумизмат на екипа, обяснява:

"Смятаме, че съкровището е заровено по време на келтското нашествие, защото в съседство открихме и келтски материали, включително копие. Опасността явно е била страшно близо, щом не са съумели да го изнесат извън стените на града, а са го заровили набързо под пода на сградата. Едва ли съкровището е лично богатство. Монетите са събирани в продължение на около 40 г. Може да са били за плащания на войската или това да е градският трезор."

Как обаче елини и траки съжителстват мирно толкова време, като се има предвид, че за гърците северните им съседи са варвари? "Освен икономическият интерес ги свърза и това, че имат много общи религиозни виждания. Във Ветренския надпис и гърци, и траки се кълнат в името на Дионис да спазват договорките. Открихме много свидетелства за свързването на металургичната дейност с култови практики, което е характерно и за гръцката, и за тракийската култура. Тази общност на възгледите също подпомага мирното съвместно съществуване на двата етноса", смята Алексей Гоцев.

Археолозите постоянно откриват свидетелства за култовите практики в Пистирос - украсени култови глинени огнища - олтари с различна форма и украса, зооморфни фигурки, антропоморфни фигурки на духове пазители на дома, преносими ритуални огнища. Гоцев допуска, че освен търговски, производствен и металургичен център Пистирос е бил и култово средище на района.

Мечтата на екипа е обектът да се експонира и да се превърне в археологически парк. "Напълно възможно е да се направи възстановка с атракции и да се изгради център по експериментална археология за обработка на керамика и костен материал, където да работят колеги и да се обучават младите специалисти. Не са нужни кой знае колко пари", подчертава Танева.

Екипът е подготвил няколко проекта, но досега не е получил финансиране по никой от тях. Вместо това се променя статутът на музея в Септември, който от археологически трябвало да стане общоисторически. Археолозите остро възразяват.

"Музеят бе създаден от проф. Домарадски като археологически точно заради находките от Пистирос. Има опасност експозицията да бъде разводнена. Световна практика е изградените до важни археологически паметници музеи да са посветени на конкретния обект и на неговата културна среда. Смесването на находките от Пистирос с експонати от етнографията или от по-новата история на района, дори те да са многобройни и важни, няма да роди нищо друго освен един културно-исторически тюрлюгювеч", смята Алексей Гоцев. Той се оплаква и от проблеми с общинското финансиране на разкопките и от тенденциозни според него проверки от културното министерство, които заплашвали да прогонят чуждите археолози и да провалят този проект с европейско значение.