Странджа е планина с хилядолетна история, съхранила в земите и в духовните си пространства наследството на  няколко цивилизации.Най-старите следи от живот в планината - каменни брадви и керамични фрагменти, открити на Ахтополския полуостров, датират от новокаменната и меднокаменната епохи (6 –3 хил. пр. Хр.).Наричана през вековете Тратонзос, Салмидесос, Монс Астикус, Хемимонт, Парория, по редица причини Странджа остава почти непозната в историко-географско отношение за  античния свят. Повече са данните за Странджанското крайбрежие, което през бронзовата и ранножелязната епохи  се е наричало Салмидесос. Като крайбрежна планина Странджа е неразривно свързана с водата и морето. Богатите рудни и мраморни находища и гъстите дъбови гори, доставящи изобилен и качествен материал за строеж на кораби, създават среда за развитие на рударство, на  мореплаване и  търговия . Не случайно през 610 г. пр. Хр. на малък полуостров в северна Странджа е основана прочутата древногръцка колония Аполония (дн.гр. Созопол).
Най-старото известно на науката население на Странджа, както и на останалите наши земи, са древните траки. Траките  са множество  племена от индоевропейски произход, които  са се формирали като етнос в средата на второ хилядолетие преди Хр.в земите между Егейско море и Карпатите. Те постоянно воювали помежду си и със съседите си нетраки, което водело до промяна на племенните им територии. Според историците в района на Странджа през различните  столетия на първо хилядолетие преди Хр. са обитавали  древнотракийските племена тини, асти, скирмиади, а малко по на север  мелинофаги и  нипсеи. 

Според Омир [Hom., Il., 12, 20 сл.] Р(езос). е една от

… реките,

 дето извират от Ида и буйно се вливат в морето:

Резос(Резовска), Хептапор, и бистрият Карес, и Родий разпенен, 

 

 

също и Граник, и Езеп, и още Скамандър божествен,

и Симоент, край които в праха се търкаляха много

 

 

щитове кръгли, тела на герои и шлемове медни. ...

..следователно всички тези реки извират от една планина и всички се вливат в морето.

Коя е река Скамандър в Мала Азия?

Според описанието на Димитрий Скепсидски, във времето на древна Троя двете реки Симоис и Скамандър се сливали току пред стените на Илион и образували сравнително обширно езеро наричано Стомалимни, оттичащо се в долното течение на Скамандер към морето.
Стомопло или Стомополо или Стомополу или Стомопле е залив в българското черноморско крайбрежие. Разположен е между Маслен нос (Зейтин бурну или Свети Илия) на север (който го отделя от залива Света Параскева) и нос Кюприя на юг (който го отделя от Дяволския залив). Турското име на залива е Узунджа или Узундже. Срещу залива е разположено едноименното блато Стомопло и възвишението на Странджа Узунджа баир.  

Енеолитното селище Стамопуло 

При копаене на кладенец в местността Качката на 3,5 км северозападно от Приморско през 1922 година селяните се натъкнали на енеолитни находки. Според спомените на учителя Ст. Драгулев, който е предал находките във Варненския музей, те били намерени на 9 м дълбочина. Край влажната зона Стамопуло са открити археологически материали от енеолитната епоха. Те са публикувани от Васил Миков. Самото име на мястото „Стамопуло”, което е гръцко буквално означава „спирка на птици”. Това е наше тълкуване. То е двусъставно и изглежда идва от глагола „стамато” - спирам и „пули” - птица.  

 Плиний Стари, измежду други пътешественици потърсили древна Троя, също не намира така описания терен. Единствените бележки в неговите пътеписи споменават гроба на Хекуба. През 19 век, когато през 1870 год Шлиман (но не и други археолози) решава да започне разкопки на хълма "Хисарлик" и в последствие идентифицира находхата като Троя, географията на терена по Омир не съответствала. И днес има историци, макар и малцина на брой, скептично настроени по отношение откриването на Троя, поради това че описанието на местността около Троя, оставено от Омир в Илиада, драстичното се разминава със съвременния облик на терена. 

По-голямата от двете реки, Скамандер, се оказва имала две корита , съединяващи се пред Троя, едното се затлачило от наноси от тиня и превърнало троянската равнина в блато, другото продължило да тече към морето, докато река Симоис пресъхнала(?). Според английския географ Лийк, след упадъка на Троя и занемаряване на подръжката на поливните канали, Симоис и Скамандър, които били зависими от сезонните валежи и силно варирали в нивата си, се трансформирали. Тази част на Мала Азия, Троада, имала по-влажен климат от останалите части на този иначе сух субконтинент. През зимните месеци дъждовете били обилни и годишно се равнявали на 800-1000 мм на м2.[6]. През лятото много реки пресъхвали, особено, когато духнeли горещите етиси (или мелтеми).(същото важи за реките извиращи от Странджа, от карстови извори) При липса на пренасочване на водите за поливане източното корито на Скамандър се излива в мочурище (както при велека и другите реки), а западното по-късно (но преди посещението на Плиний) е коригирано с канал към Егейско море, докато река Симоис се загубва завинаги.[7]Няма докладвано намиране на така описан палеоканал в областта.  

 Странджа е така насечена от дълбоко врязани потоци, долове и реки, че те създават гъста мрежа сред хълмовете й и правят преминаването им не толкова лесно. В българската част на планината най-големи са Велека и Резовска. 

Велека е най-голямата и най-дългата странджанска река (147 км). Извира от вр. Демиркапу в Турция и навлиза в България на 340м.н.в.с красиви проломи . В горното си течение е силно зашумена, със скалисто дъно, много бързеи и прагове. Тук тя пресича карста. Бреговете са урвести, с канари и пропасти. Тази част на реката е достъпна за туристи откъм местностите Ковач, Петрова нива и с. Стоилово. След вливането на Младежка река изменя облика си – успокоява се, речната долина се разширява, наклонът й спада рязко, появяват се красиви меандри. Тук тя приема по-големите си притоци Младежка река и Мечи дол. След м. Качул притоците стават по-къси и зимнотечащи - доловете, Грахилов, Каменски, Язменски, Влахов, Дяволски, Ангеловски, Богородишки, р.Еленица. и др.
В долното й течение горите и крайбрежните лъки сезонно биват заливани от пролетните води – така се образува влажна зона с лонгозен характер. Велека е плавателна 8 км от устието си и в този участък е интересна за почитателите на водния туризъм.

Артефакти от Велека

На естествено възвишение при устието на р. Велека, на около 350 м северозападно от с. Синеморец и на около 250 м от морската ивица е открита царска резиденция, наричана още укрепен дом, на тракийски владетел. Проучванията продължават, но от сега е ясно, че през ІІ – І в. пр. Хр. владетелите на резиденцията са осъществявали интензивни търговските контакти между вътрешна Странджа и Черноморски, Малоазийски и Средиземноморски центрове. 

Изчезналата река

Много географски контури описани в древността претърпяват обозрими промени, особено под постоянното въздействие на природните стихии. Така например древните Термопили представлявали тясна ивица между планината и морето, а днес, 2500 години след битката, наносите са образували обширна алувиална равнина. [1]

Много съвременници на Шлиман се изказвали скептично, дори след откритието му, че Троя бил мит. След откриването на останките на Илион, все още не било ясно защо покрай турската река (Кара-Мендере(Меандрос-завои меандър, Младежка река (старо име Карамлък), Младежка река извира под името Соуксу - на 486 м н.в. в Странджа,), 

 наследница на името на Скамандер нямало минералните извори на Троя

В Странджа -Термоминерални води са открити при с.Радовец (западно от р.Тунджа) и при с. Стефан Караджово – въглекисели от карстов тип, свързани с юрските варовици, разпространени в периферните северозападни разклонения на Странджа. И в двете находища минералните води са с малък дебит – до 6 л/с, и с ниска температура – 210 С.
В източните части на Странджа се допуска, че има запаси на хибридни води от наслагване на азотна върху въглекисела провинция. При Китен е единственият източник на използвани термоминерални води в тази част, но те са с малък дебит – 3 л/с и с ниска температура – 200 С. 

Троя (Троада) и Тракия все по - често се появяват в този ред в научната литература, защото археологическите съпоставики между обекти и находки показват такава близост, която позволява да се говори за трако - троянски (анатолийски) културни взаимоотношения. През бронзовата епоха тези взаимоотоношения започват да отслабват от археологическа гледна точка. Европейска Тракия видимо се включва в дунавско и централно - европейския културен кръг. В замяна на това, към края на бронзовата епоха се появяват по - сигурни езиковедски сведения, които напълно подкрепят един стар възглед за народностната близост на населението в Юго - източна Тракия и Северо - западна Мала Азия. След ІV в.пр.н.е близостта вече може да се докаже и по епиграфски паметници, които са възможно най - достоверните документи. За по - ранната епоха, тази на втората половина на ІІ хил.пр.н.е., състоянието на изворите позволява само работна хипотеза.

В хипотезата се предполагат поне две обстановки за етнически наблюдения. Първата се разполага между средата на ІІ хил.пр.н.е и троянската война, разиграла се вероятно през 60-те годени на ХІІІ в.пр.н.е. Ако значителният брой племенни, лични и географски имена, които се споменават в най - древните форклорни слоевеве на Омировата Илиада, могат наистина да се отнесат, макар и с резерви, към тези няколко века, то тракийската им езикова характиристика ги отделя от други анатолийски имена и пряко ги свързва с европейската етно - , топо - и антропонимия от района на Пропонтида (Мраморно море) и на егейските крайбрежия. Един от най - красноречивите списъци e този на реките, които се спускат от планината Ида, прочута западна крайнина на Троада и седалище на богове. Той е красноречив, заради устойчивостта на имената на водни басейни течения и басейни хилядолетия напред. Реките са осем, съгласно дванадесета песен на Илиада и са наречени Резос, Ептапорос, Каресос, Родиос, Греникос, Айсепос, Скамандрос и Симоийс, но само Каресос и Симоейс не подлежат на тракийско (юго - източно балканско) езиково обясниние. Особено изразителни са Резос  и Ептапорос. Първата е широко разпространеното тракийско име, което се носи и от знаменития тракйски цар, съюзник на трояните, и е съхранено в местни хидроними до ден днешен. Втората река е двусъставно наименование. Съставката Епта / Ипта / Хипта- е един от теонимите на Великата богиня - майка във Фригия и Тракия, станал популярен след VІ в.пр.н.е., докато "порос" образува на тракийски език лични имена и вероятно със значение "чедо". Този тип лични имена съставляват масов дял от тракийската ономастика в периода на писаната история и по епиграфски паметници.

Втората обстановка, включена в етно - описателнатеа хипотеза, възниква след Троянската война, когато по чисто археологически сведения се съди за възможни преселения на племенни групи от Юго - източна Тракия в Северо - западна Мала Азия и в Троада с Троя, където се появява керамика, свойствена на тракияския културен кръг. Това преселение е възможно, защото се вписва в многопосочни движения на организирани хора в Източното Средиземноморие, когато изглежда епиграфската карта се изменя между Северен Египет, Елада, Мала Азия, егейските острови и Юго - източна Тракия и придобива окончателно онова разпределение, което познаваме от добрите си извори за втората половина на І хил.пр.н.е. 

Характерното за религиозните представи на траките е, че те са почитали Върховния Господар /Баал/ и неговата Сила т.е. Великата Богиня Майка Кибела. В тяхна чест са и храмовете в тракийските градове Евмолпия, Кабиле, Севтополис, Сердика, Одесос и др.                                                 

Кибела (среща се и като Кимема, Диндимена) (на гръцки: Κυβέλη; Megбle Meter; на латински: Kybele, Cybele; Mater Deum Magna Ideae или Magna Mater) е фригийска богиня, считана за Майката-земя. Почитали я в големи части на Мала Азия (около планината Ида, в Лидия, Витиния, Галатия) както и в Тракия. Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворява силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете.
Богинята обединява в себе си двата пола, в знак на това нейните жреци - гали, сами се скопявали. Спътници на богинята били корибантите, куретите и дактилите в планината Ида. Към средата на I хилядолетие пр.н.е., чрез гръцките колонии в Мала Азия, култът към нея проникнал и в Гърция, където богинята се отъждестявала с Рея.
Култът на Кибела (Magna Mater) е въведен в Рим на 4 април 204 пр.н.е., когато черният камък (метеорит), символ на богинята, е преместен от Песинт, (Фригия) и е поставен в Палатинския храм. В Рим Кибела се отъждествява с гръцката Рея и богинята на посевите и жътвата Опс. През 191 пр.н.е., в периода на Републиката в нейна чест са въведени празниците мегалезии. Изобразявана е в обкръжение на животни. Нейно свещено дърво е пинията, в която тя превърнала любимия си Атис.

През 2007 г. в Балчик, Бьлгария е открит храм на Кибела. Дьлбок е 3/4 М и е открит по време на строеж на хотел. В него са открити статуи, розети, мраморни плочи и др.

 

 

Има едно светилище в България - така наречената гробница в Свещари, където е изобразена Богинята Кибела, поднасяща златен венец на конник. Конникът, както знаете, вероятно, символизира пътя на човека в отвъдния свят. А онази, която държи ключовете към вратите на Отвъдното, е само една - Богинята Майка Кибела. Сибила е наричана всяка жена, която е изповядвала Великата Богиня-Майка и е била нейна служителка. Такива жени са имали по-особени дарби - виждали са незримото. Сибила носи името на Богинята, на която служи - Кибела. Сипилена е наричана Кибела според връх Сипил - Sipylus, в чието подножие е бил разположен едноименния древен град Сипил, в който е царувал Тантал и след неговата смърт синът му – Пелопс- знак за тракийски балкански произход, дал названието на п-в Пелопонес. Овидий в Метаморфози разказва за тях. Историците твърдят, че този връх се е намирал в древна Лидия (дали не е е в България?), сега в територията на Турция - днешният вилает Маниса. В близост тече река с турското име Гедиз Нехри и с древното име Ерми или Хермес. Обаче, по-интересното е, че Омир в Илиада - глава 24 - стих 614-616 споменава в близост на връх Сипил не друга, а реката Ахелой:

Даже и днес във Сипил сред скали и самотни чукари;

гдето са, казват, местата за отдих на нимфи богини, 

гдето те кръшно танцуват покрай Ахелой бистроструен,

Всяка богиня с возилото си. Всяка дева и деви си има "вахана"(возило)"което изразява енергията, която й е подчинена..... 

Реките около Троя съгласно дванадесета песен на Илиада са 8 -  Резос, Ептапорос, Каресос, Родиос, Греникос, Айсепос, Скамандрос и Симоийс.
От тях обект на разглеждане ще е Скамандрос.  Турското име на реката е Карамендерес, което не е ново, а е конкретен турски превод на името Скамандрос. Името се превежда като "реката с черните меандри". Μαίανδρος  е старото име на река Бююк Мендерес в Мала Азия. Очевидно на гръцки името включва значението на "мъжка извивка" както показва самото име и орнаментите с подобна извивка:
На турски втория корен на името- мендерес има както буквалния превод на меандър, така и значението на дере, което не противоречи и абсолютно слива със семантиката на думата меандър.
Така в този стиличен елемент "меандъра", откриваме и вторично заложен сексуален контекст, свързан с мъжката атрибуция и реката като животворно начало, което никак не противоречи на митологичните представи от времето на древногръцката митология, когато повече реки са представени от мъжки божества, за което до този момент нямаше обяснение. 
Много трудно е да се възстанови как точно произлиза името на река Скамандър. Във всички случаи най-древен произход има названието меандрос, тъй като датира от времето на Омир. Две възможни теории могат да обяснят произхода на името на древната река.
Единият е изцяло гръцки, но именно поради това не е приемлив, тъй като районът около реката е имал приемуществено троянско, респективно тракийско население, въпреки, че се допуска в Троя да са живяли дори елинизирани граждани, което както знаем може добре да кореспондира със завладяната отвътре Троя. Преди Константинопол да стане космополитен град, такава метрополия е била Троя. Но има вероятност след гръцката победа гръцкото име да се е затвърдило в региона. Името Скамандър е възможно да се образува от σκάπτω» копае = σκάβω, σκαλίζω (копая, ровя) и меандрос. На тази съзможност противоречи топонима Скаптопара, който за разлика от Скамандър добре е запазил коренът на гръцкия глагол скапто.
От тази гледна точка, с много по-голямо съвпадение към епоса на Омир и липсата на богатство от меандри в сравнение с реката Бююк Мендерес, се изгражда тракийска теория за произхода на името. Тя представя името на река Скамандрос като синтез на корените скалме (трак. език)- меч и андрос - мъж. Буквално Скамандрос означава "мъжът с меча".
Близостта на реката до град Троя е причина за снабдяването на кладенците в града с питейна вода. Само така можем да си обясним обсадата на града от цели десет години, без да възникнат болести в лагера на троянците.

Тюркоезичният еквивалент на това на това название за реки(Вардан-Кубан), народи(Вар-хуни-Великите/?/ хуни), градове и укрепления(Вари, Варни) е “kar(a)”, което още средновековните автори осмислят като ‘черен/на, черни’, но всъщност има значение ‘велик/а, велики’ [5]. Така е наречена Велика България на хан Кубрат, както и българското население останало в пределите на Хазарския хаганат в Приазовието и Причерноморието. Определението ^  μαύρη λεγομένη Βουλγαρία  у Константин Багренородни е всъщност преиначен превод на самоназванието «Велика България”  - Карамендерес – Кара-Меандрос – Великия Меандър- Великият бог-богиня – Великата (анонимна)богиня- (Кибела-Велека?)

Освен това името Велека се извежда от тракийските дума veleka – влека, влача, според други тя означава място, вир на реката за пране. В случая и двата варианти са напълно възможни, като първият описва горното, а втория долното течение на една и съща река Велека.Името Скамандер се свързва също с думата скала, скалист – съвременен негов вариант е Каменица, добре известен български хидроним, също и каменна река, които също отговарят на описанието на река Велека.
По странджанското черноморкско крайбрежие се намира Полуостров Столец (или Скамний) - в Созополския залив. На полуострова от почти 3000 години е разположено селище. От средата на 4 век това селище е знаменитият и прочут град Созопол. На п-в Столец днес е събрана само старата част на вече разрастналия се град. Името си полуостровът носи заради своята форма. До средата на ХХ в., преди да бъдат насипани значителни количества земни маси за укрепване на бреговата линия в района на провлака, полуостровът има формата на седалка на трикрако столче, с нейната характерна бъбрековидна форма. Гърците, населяващи полуострова, преди да се изселят в началото на 20 век, го наричат Скамния - сравнително точен превод на българското име на полуострова. Скамниона е ниско сгъваемо столче в Древния Рим, както и във Византия, което има бъбрековидна форма. 
Северната част на полуострова завършва с нос Скамни, а южната - с нос Харманите, издадени в морето на североизток. Покрай залива между тях, във вътрешната част на полуостров Столец, се намира северният плаж на Созопол.

 
Обобщение:

 

1.        Според Илиада в близост до земите на Троя се намират реките Ахелой и Резос (Резовска), които и до днес съществуват в Бургаска област.

 

2.        Реките Симойс и Скамандър се сливат в близост до Троя в езеро наречено Стомалимни. В Бургаска област съществува блато и залив с подобно име – Стомопло, Стомополо, Стомополу или Стомопле.

 

3.        В близост до Троя е имало термални извори (в Троя на Шлиман няма следи от такива) докато до град Китен, в Бургаска област, недалеч от блатото-езеро Стамополо има такива

 

4.        Турското название на Скамандър е Кара-мендерес – Великият(черният, тъмният) меандър – Великият бог – Великият бог-богиня – Великата богиня Кибела- обединяваща мъжкото и женското -анонимната богиня – река Вел(и)ека.(интересното е, че има още една река с името Велика, десен приток на река Резовска, намираща се в днешна Турция.

 

5.        На гръцки великата богиня майка се е наричала – магна митер – магна –Велика-Велека

 

6.        Скамандър - която има алтернативно име Камандър. То бива тълкувано от Вл.Георгиев като каменен поток. Най-добрия кандидат за етимологията на Камандър е българската диалектна дума каман-камък. Със същата семантика е и името на течащата в България река Каменица. Река Велека в горното си устие е определено каменна река.

 

7.        Полуостров Скамний или Столец се намира в созополския залив и е наричан така заради формата си подобна на бъбрек, каквато е било римско столче за сядане наречено Скамниона.  

 

8.        Омир не случайно нарича -Скамандър, божествен – което е още един епитет за върховенството на божеството символизиращо реката или принадлежността му към боговете.

 

9.        Реката Ахелой е спомената от Омир в близост до връх Сипил и светилището на Кибела.

 

10.     Страбон не случайно споделя следното: ” Много са имената общи за траки и троянци, ето например скаи – тракийско племе, а също река Скайос, Скайска стена и Скайски порти в Троя. Траки наречени ксанти и река Ксантос в Троя. Арисбос се влива в Хеброс, а Арисба се намира в Троя, там е и река Резос, а Резос е и цар на траките”

 

11.     Не станаха ли твърде много съвпаденията???

 

12.     Не е ли време да преосмислим още един път какво е открил Шлиман в Троада и дали Омир не е имал впредвид една друга балканска и черноморска Троя, забравена отдавна във времето?

 

 

 

Източници:
www.wikipedia
www.sparotok.blog
www.appolon.blog
www.Buddha2.blog
http://www.strandja
http://www.tsarevo
http://evgenidinev
http://www.thracians
www.chitankabg

И доста убедително и логично звучат доводите. Адмирации !

има още много други убедителни доводи, които смятам да представя в следващи постинги. лека вечер

Канон за Еднаквите Съгласни
Всички Думи/Понятия които имат едни същи Съгласни Звуци и Букви,подредени в една и съща Последователност,имат една и съща взаимосвързана,взаимозаменяема и взаимно тълкуваща се Скрита Същност.
Всички Думи/Понятия с едни и същи Съгласни Звуци и Букви принадлежат към едно Семейство.
По-важни са Звуците,а после Буквите с които са изписани Звуците.
ВЛК :
Велико,Велика,Велик,Велики,Великия,Вълк,Вълка,Влак,Влака,
Валяк,Валяка,Влек,Влека,Вилка,Вилки,=река Велека или Велика на Великата Богиня Майка

при търсенето на материали ми направи впечатление, че турските имена на хидронимите запазват в общи граници тяхното предишно значение.
Турското име на река Велека е Коджадере (Kocadere), което има значение голям, силен( а оттам и велик). Спомнете си само за Коджа-балкан.
Коджа- като предствка към фамилни имена, например Коджабашева произлиза от турското koca или голям, грамаден, силен. Не е известно да се използва самостоятелно в българско фамилно име често в комбинация с мъжко собствено име.
Коджатепе джамия - Коджатепе джамия (на турски: Kocatepe Camii) е най-големият мюсюлмански храм в турската столица Анкара.
река Велека е най-голямата и дълга река от всички реки вливащи се в Черно море от Странджа.

Каменен брод на река Ропотамо.

Каменен брод на река и др.