Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2016 00:08 - За Троя- Една жестоко осакатена и променена до неузнаваемост история.
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 3545 Коментари: 8 Гласове:
9

Последна промяна: 17.03.2016 23:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Автор: Иджик
http://vardarsko.org

01.   За Троя човечеството знае от поемата на Омир „Илиада”. Но до откриването й от иманяра Шлиман, градът е бил приеман като художествена измислица. Организираните разкопки разкриват няколко културни пласта, няколко града, опожарявани, разрушавани и построявани отново. 
02.   Според археолозите първото селище на това място е възникнало преди средата на ІV хил. пр. Хр. Пет века по-късно на това място възниква първият град, наречен Троя І. Краят на Троя І се датира към средата на ІІІ хил. пр. Хр., като нейната култура продължава развитието си в югоизточна Мала Азия.
03.   На мястото на разрушения град се издига нов – Троя ІІ, чието население е носител на нова култура, пренесена от Балканския полуостров. Неколкократно градът е бил разрушаван и отново построяван.. Описаният от Омир град е седмият, построен върху руините на старите градове, т.нар. Троя VІІ.
04.   Предполага се, че хетските племена от западното крайбрежие на Черно море, преселвайки се в Мала Азия, основават първата Троя. Следват във времето преселения на други балкански народи – мизи, тевкри, витини, дардани, фриги – които изтласкват хетите на изток.
05.   Според Пеласгийската митология, Дардан е роден на остров Самотраки. По-късно се преселва във Фригия, където основава град Дардан. Там се жени за Батия, дъщеря на фригийския цар Тевкър, син на речния бог Скамандър и нимфата Идея. Наследявайки царя, променя името на областта от Тевкрия в Дардания. Населението приема името дардани наред с името тевкри.
06.   Става ясно, че тевкрите, нарекли се и дардани, са или клон на фригийците, или пък съвсем близък по произход народ. Честото преселение на различни герои, впоследствие митологизирани, в различни страни и при различни народи, където много от тях придобиват царска власт, ни навеждат на мисълта за твърде близкото родство между народите, населяващи Балкано – Анатолийския регион.
07.   Огромен флот от 1187 кораба акостира на Анатолийския бряг. Започва Троянската война, чийто край е описан от Омир в поемата му „Илиада”.  но докато за Омир всички са ахейци (също така използва и названията данайци и аргосци), то Страбон разкрива друго. „Защото днес ние не наричаме ахейци и аргосци всички, които са взели участие в похода срещу Троя, но Омир нарича с тях всички.” („География”, Книга І, Глава 02.28).
08.   В действителност Омир нарича ахейци всички войски, които се сражават под командването на Агамемнон. Но също така описва всеки вожд и цар откъде идва и кой народ управлява. А всички тези народи, чиито армии щурмуват Троя, принадлежат към народа на Пеласгите, населяващ от най-древни времена земите от Пелопонес до Епир и Тесалия.
09.   След като първоначалният щурм не успял, войната се затегнала. Минавали година след година, а троянците продължавали да удържат своя град срещу армията на пеласгите, предвождана от ахейските владетели. Тогава водачите на похода се обърнали към гадателите.
10.   „Разказват и следното. След като войната срещу Илион продължила дълго за елините, гадателите им съобщили, че няма да завладеят града, преди да им бъдат донесени лъкът на Херакъл и костите на Пелопс. Казват, че им изпратили в лагера Филоктет и че от Писа от костите на Пелопс им била донесена раменна кост. Но когато си тръгнали за дома, край Евбея буря унищожила кораба, на който се намирала костта на Пелопс.
11.   Много години след разрушаването на Илион рибарят Дамармен от Еретрия хвърлил мрежата в морето и измъкнал костта, и след като се удивил на големината й, скрил я в пясъците. Накрая той дошъл и в Делфи, за да попита на кой мъж е тази кост...” (Павзаний, Книга V, Глава 13.04 – 05).
12.   Значи, за да победят във войната срещу троянците, е било необходимо да пренесат в Анатолия костите на Пелопс, фригийския цар, прогонен от Ила, владетеля на Троя. Явно гадателите са провокирали неутралния в тази война Зевс да подкрепи потомците на своя внук в отмъщението им спрямо Троя. Самият цар на боговете не се намесвал във войната, тъй като тя се водела между два народа, произхождащи от двама братя – Лакедемон и Дардан, синове на Зевс.
13.   От горния цитат впечатление правят думите, че костта на Пелопс била огромна в сравнение с костите на обикновените хора. И в Митологията, и в Библията, се говори за „синовете Божии”, които притежавали огромна сила и телосложение. На тях се приписват т.нар. „циклопски градежи”, изградени с многотонни каменни блокове, наредени с абсолютна точност един до друг.
14.   Освен раменната кост на Пелопс, при Троя бил донесен и лъкът на Херакъл. Едно поколение преди войната, отмъщавайки си за сторено зло, Херакъл превзема Троя и избива цялото мъжко потомство на цар Лаомедонт. Жив остава само най-малкия Приам, измолен от сестра си. Ахейците са вярвали, че този свещен за тях артефакт ще им помогне да превземат града и да спечелят войната.
15.   За Троянската война и за армиите, сражавали се десет години под стените на града, е писано много. Но противниците на троянците са назовавни винаги по един и същ лъжовен начин – „гърците ахейци”. От написаното дотук става пределно ясно какви гърци са ахейците – абсолютно никакви. Дори и самото понятие „гърци” ще остане неизвестно още много векове. А и когато стане известно, това ще се отнася за населението на една елинска колония, разположена на Апенинския полуостров.
16.   Тази напълно необоснована лъжа, че на Балканите от древността е съществувал етнос, напълно различен от околните родствени помежду си племена и намиращ се на по-високо цивилизационно ниво, е измислена към средата на ХІХ век и задълбочена през ХХ век.
17.   Произведенията на античните автори ни разкриват една картина, коренно различна от тази, която глутниците лъжеисторици – елинококи ни представят от най-различни учебници, вестници и списания. Интернет също гъмжи от тези вредоносни и противоречащи си нагли лъжи и измами. За да не се замисли читателят случайно за действителния произход на древното население, населявало земите на съвременната държава Гърция, навсякъде след съответния етноним те поясняват в скоби, че това са гърци.
18.   Твърде показателно за това, как се манипулират сведенията на античните летописци са съвременните рецензии на „Илиадата”. Днес навсякъде се тръби, че Троянската война е водена от гърците. Но името „гърци” не се среща никъде в „Илиадата”. В нея името „ахейци” се споменава 598 пъти, често заменяно с „данайци” (138 пъти) и „аргосци” (29 пъти). Описвайки народите, воюващи на страната на ахейците и троянците, Омир неизбежно би споменал и гърците, ако те наистина бяха участвали във войната.  Но не ги е споменал.  Явно и понятие си е нямал за такова племе.
19.   Това обаче ни най-малко не пречи на съвременните фалшификатори, чиято лъжлива история изучават българските (а и не само българските) деца в училище, да твърдят, че Троянската война е водена от гърците.
20.   Фрапиращ пример безкруполна измама и фалшификация на древната история е написаното в Уикипедия за началото на „Илиадата” -  „... Ахил, цар на гърците – мирмидонци...”
21.   Това е написано от индивид, носещ българско име, но не притежаващ нищо друго българско. Тази лъжа се повтаря неспирно от цялата българофобска и родоотстъпническа сган. А сега нека дадем думата на старите автори, при това византийски.
22.   Йоан Малала, хронист от VІ век пише следното: „По време на Троянската война Ахил имал своя собствена войска, състояща се от т.нар. тогава  мирмидонци, които сега се наричат българи...” (стр. 97 от хрониката).
23.   Михаил  Аталиат (VІ век) в своята „История” също казва: „... българите са мирмидонците...”
24.   А  константинополският поет и хронист от ХІ век Йоан Цеца пише за Троянската война: „И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида..., водейки войска от хуни, българи – мирмидонци на брой две хиляди и петстотин.”
25.   Изводът от тези цитати за всеки средно интелигентен и образован човек е безпределно ясен: преди 3200 години българи са воювали в Троянската война заедно с родствените им ахейци и другите пеласгийски (пелгарски) племена.
26.   От друга страна изследванията върху древните дардани, фриги, мизи и други народи, както и думите на цар Калоян за троянците разкриват недвусмислено, че българите водят произхода си от коренното население на Балкано – Анатолийския регион.
27.   Ако споменеш на някой съвременник, че българи са участвали в Троянската война, ще те изгледа съмнително като че си безумец. Какви българи по онова време, ще каже той, нали българите... и т.н., и т.н. И ще ти изрецитира отвратителната бълвоч, историческите безумия, които духовните еничери от Златарската пасмина продължават да представят като история на България. Една жестоко осакатена и променена до неузнаваемост история.
28.   През 30-те години на ХХ век престъпната болшевишка власт в Съветска Русия нарежда да се унищожи цялата литература, разкриваща историята на Волго – Камска България. Една книга, написана на арабски, като по чудо оцелява. Единственият оцелял екземпляр от Историята на волгокамските българи е спасен от ръката на ръката на милиционера, готвещ се да го хвърли в огъня на аутодафето. По неведома причина, вместо в огъня, той захвърля свещената книга настрани.
29.   Едно изречение в тази история би прозвучало на всеки незапознат с истината за древните събития в нашия регион като нещо напълно лишено от смисъл. Но дали е така? „Българите воюваха помежду си, обединени около Троя и Микена”, пише в „Джагфар тарихи, свод древнобулгарских летописей”. Дали е безумие този текст на фона на написаното по-горе, базирано изключително върху произведенията на древните автори?
30.   В древната история има много празнини, много неточности, породени от различните митове и легенди, предавани от уста на уста. Най-ранните текстове, достигнали до нас, са от елински автори, написани с елинска азбука на елински език. Това дава лъжливото обаче основание да се наричат балканските народи безписмени и безпросветни. Вече става безпределно очевидно, че истинската древна история е прикрита и твърде много променена. Крайно време е тя да бъде пренаписана според това, което ни разкриват древните текстове.
31.   Какво ни разкрива Дионисий Милетски: “Сред елините Лин беше първият, който откри различните ритми и песни, а когато Кадъм донесе от Финикия буквите, както ги наричат, отново Лин беше първият, който ги приложи на елински език, даде им имена и поправи формата им. Сега буквите официално се наричат финикийски, защото бяха донесени на елините от финикийците, но простолюдието ги нарича пеласгийски, защото пеласгите първи ги адаптираха и използваха”. Коментарът е излишен. Да си припомним само, че Кадъм пристига от Финикия в Тракия преди Троянската война, а елините възприемат пелгарската писменост след Х век пр. Хр., когато се оформя елинския език.
32.   Троянската война завършва катастрофално не само за троянците. Самите нашественици, след десетгодишна война, са изтощени напълно. Много от тях не се завръщат обратно у дома. Някои се заселват в нови земи, други се отдават на пиратство.
33.   „Колкото до Еней, Антенор и енетите, или просто оцелелите от Троянската война, които са се скитали из целия обитаем свят... Защото станало така, че не само елините, но и варварите, поради продължителността на войната, са изгубили и онова, което са имали у дома и това, което са спечелили във войната; и тъй, след разрушаването на Троя не само победителите са се отдали на пиратство заради своята бедност, но още повече – прокудените, които оцелели от войната...” (Страбон, „География”, Книга І, Глава 03.02).
34.   Микенската империя, погубила огромни ресурси в тази братоубийствена война, тръгва към стремителен упадък. Две поколения след войната, към началото на ХІ век пр. Хр., от Тесалия нахлуват дорийците, вторият клон на тракийското племе елини, потомците на Дор, син на Хелен.

свързани статии
didanov.blog.bg/history/2015/10/30/drevnite-zagadychni-narodi-etruski-i-pelasgi.1403557

didanov.blog.bg/history/2015/11/28/aheicite-ne-sa-gyrci.1410630

didanov.blog.bg/history/2015/12/17/drevnite-bylgari-ne-sa-bili-nito-traki-nito-tiurki-nito-slav.1415537

didanov.blog.bg/history/2015/11/01/bylgari-v-troianskata-voina-ahil-e-bil-bylgarin.1403886

didanov.blog.bg/history/2015/10/29/imenata-se-promeniat-narodite-ostavat.1403186

didanov.blog.bg/history/2015/07/01/trakiiskata-teoriia-na-cani-ginchev.1373149

didanov.blog.bg/history/2015/11/27/troianskite-koreni-na-bylgarskiia-gerb.1410618


didanov.blog.bg/history/2015/11/27/obshtoto-mejdu-heraldikata-na-bylgariia-miziia-makedoniia-da.1410593



още интересни материали четете на: vselenabg.blogspot.co.at/




Гласувай:
9
0



1. indiram - Здравей, Диданов!
10.03.2016 00:49
Маркирам си ... Ще прочета
заглавието ти е почти достатъчно... за да направя коментар... УаУ!
(къде е корена на ДОСТ? - в България, и в Маседонско... - тъй, че всите маймуни дето искат да ни крадат думи - да се почешат като маймуни - щото номера им тоя път, нама да мине...
Вероятно, каквото казах, е извън материала ти, но колко е извън Булгария, на която имали са и имат Зъб ( в някоя част на Мала Азия, зЪб е кУр, тъй се смяха и се смеят арабите от Близкия Изток, когато някой се оплачеше, че го боли зъб)

Осмомартенският ти материал и поздрав към Жените - Впечатляващ!
(Думата постинг ми е чужда... Засега((()

Поздрави!

цитирай
2. didanov - благодаря ти индира
10.03.2016 01:01
както винаги си пълна с нови идеи и информация, това за зъба не го знаех :) поздрави
цитирай
3. krumbelosvet - Да е жив и здрав автора, голям е дефицитът на такива текстове.
10.03.2016 17:29
Братята гърци и руси наистина са унищожавали каквото могат. Първите - по-старите, а вторите - по новите извори, до вчера, а и днес. Държавният интерес е жесток и не търпи милост. Ние трябва да събираме буква по буква това, което други народи имат в изобилие в библиотеките и паметниците. И тук иде ред на един феномен. Толкова е силно българското самосъзнание, даже у чуждопоклонците, че няма друго обяснение, освен че е изключително древно и славно. Боже, как чуждо звучат тия думи сред господстващата пропаганда, коята съвсем не е безопасна.
цитирай
4. leonleonovpom2 - Здравей, Диляне!
10.03.2016 22:51
много хубаво си го написал!
Да ,тТроя е в областта троада, която е част от Фригия
И Еней е наричан от вергилий фригиеца
" Илиадата4 е фолклор, по всичко личи взет от другаде и приспособен за елини Трябва и героите да станат такива, разбира се
А Ахил дълго време се сърди, така е описано ,не взема участие във войната! Защо ли? Няма правдоподобен отговор в книгата!
Според мен, той не желае да воюва с чужди срещу свои, това е причината!
Синеокият и русокос"грък" Ахил!

Хубава вечер!
цитирай
5. didanov - здравей krumbelosvet
10.03.2016 23:14
да прав си, гърците и руснаците действат по добре изпитана схема, но първите са наистина майстори, спомни си какво правят фанариотите по време на Османското робство, замалко да се погърчеем преди да се освободим.
Според мен нашата историческа древна литература съвсем не е унищожена напълно, а просто много добре скрита - в българските земи има повече от 16 големи планини с безброй пещери и тайни скривалища, но каквото и да правят истината излиза зрънце по зрънце наяве за да ни направи свободни от хилядолетните лъжи и заблуди. поздрави
гърците променят умишлено топоними и хидроними дори!
цитирай
6. didanov - здравей Леоне
10.03.2016 23:29
според авторите са воювали свои срещу свои, гърците (данайците) са малка част присъединили се към Агамемнон и Менелай. Тоест била е родниниска братоубийствена война, която според мен е била и началото на края на тракийската хегемония на Балканите и Средиземноморието, нещо подобно на залеза на Римската империя.
Това, че Илиадата е фолклор няма спор - Омир и неговите наследници са смесили историческа действителност и личности с фантазии,или други такива но в различно време и място.
НО има една личност Дарет Фригийски, който се смята за участник в Троянската война и чиято история на Илион не може да се сравнява по поетичност с тази на Омир, но поставя много интересни въпроси, например за историята за Троянския кон.
Също външното описание на героите от войната се различава от общоприетото. Мога да дам цитат от нея, на руски обаче:
<Каталог портретов: троянцы>

Дарет Фригийский, который написал эту историю, утверждает, что он воевал до самого взятия Трои и видел тех, кто описан ниже26, во время перемирий, а иногда и участвуя в сражениях; от дарданцев же он слышал, каковы были лицом и природными качествами Кастор и Поллукс. Они были похожи друг на друга, со светлыми волосами, большими глазами и красивым лицом, хорошо сложенные, стройные.

Елена27 похожа на них, красивая, прямодушная, приветливая, с красивыми голенями и с родинкой между бровями, крохотным ртом.

Приам28, царь троянцев, красив лицом, большого роста, с приятным голосом и смуглым телом.

Гектор29 шепелявый, с белой кожей, курчавый, косоглазый, с проворными членами, с лицом, вызывающим уважение, бородатый, благообразный, воинственный, к гражданам великодушный, милостивый, достойным, вызывающий любовь.

Деифоб30 и Гелен31 похожие на отца, непохожие характером: Деифоб мужественный, Гелен милостивый, ученый, прорицатель.

Троил32 высокий, очень красивый, насколько позволяет возраст сильный, мужественный, стремящийся к доблести.

Александр33 с белой кожей, высокий, мужественный, с очень красивыми глазами, светлыми мягкими волосами, изящным ртом, приятным голосом, быстрый, властолюбивый.

Эней34 рыжий, крепко сложенный, красноречивый, обходительный, мужественный, осторожный, благочестивый, изящный, с веселыми черными глазами.

Антенор35 высокий, худой, с быстрыми членами, хитрый, осторожный.

Гекуба36 большого роста, со смуглым телом, красивая, с мужским умом, благочестивая, справедливая.

Андромаха37 со светлыми глазами, с белой кожей, высокая, красивая, скромная, мудрая, стыдливая, приветливая.

Кассандра38 небольшого роста, с изящным ртом, рыжая, со сверкающими глазами, знающая будущее.

Поликсена39 с белой кожей, высокого роста, красивая, с длинной шеей, прелестными глазами, длинными светлыми волосами, хорошо сложенная, с удлиненными пальцами, прямыми голенями, превосходными ступнями, своей красотой превосходящая всех, прямодушная, богатая, щедрая.

XIII. <Каталог портретов: греки>

Агамемнон со светлой кожей, большого роста, с сильными членами, красноречивый, разумный, знатный, богатый.

Менелай небольшого роста, рыжий, красивый, любезный, приятный.

Ахилл40 с широкой грудью, изящным ртом, с крупными сильными членами, в шлеме с гребнем, курчавый, милостивый, яростнейший в бою, с веселым лицом, богатый, щедрый, с каштановыми волосами.

Патрокл41 с красивым телом, голубоглазый, очень сильный, почтительный, надежный, разумный, щедрый.

Аякс Оилеев42 коренастый, с сильными членами, смуглым телом, веселый, мужественный.

Аякс Теламонов43 сильный, с громким голосом, черными вьющимися волосами, прямодушный, жестокий к врагам.

Улисс44 стойкий, хитрый, с веселым лицом, среднего роста, красноречивый, мудрый.

Диомед45 мужественный, крепкий, статный, крупный, с суровым лицом, яростнейший в сражении, громкоголосый, с пылким умом, нетерпеливый, дерзкий.

Нестор большого роста, с загнутым длинным носом, широкоплечий, с белой кожей, искусный в советах, разумный.

Протесилай46 с белым телом, честным лицом, быстрый, самонадеянный, безрассудный.

Неоптолем47 большого роста, мощный, гневливый, шепелявый, с благородным лицом, сутулый, с круглыми глазами, надменный.

Паламед48 худой, высокий, мудрый, великодушный, приветливый.

Подалирий толстый, сильный, надменный, грустный.

Махаон мужественный, большого роста, надежный, разумный, милосердный.

Мерион49 рыжий, небольшого роста, с стройным телом, мощный, упрямый, жестокий, нетерпеливый.

Брисеида50 красивая, невысокого роста, с белой кожей, светлыми мягкими волосами, соединенными бровями, прелестными глазами, хорошо сложенная, приветливая, обходительная, почтительная, прямодушная, благочестивая.
цитирай
7. didanov - бележки 27-50
10.03.2016 23:31
27. Елена: внешность Елены Прекрасной описывает только Дарет.

28. Приам: у Малалы (Chron. V, pp. 103—106): «располневший с возрастом, большого роста, красивый, с красноватой кожей, смуглый (?), с большим носом, со сросшимися бровями, с красивыми глазами, седой, спокойный».

29. Гектор: у Филострата (37. 2—4): «ростом меньше Аяка Теламонида, но не слабее его в бою, сражался почти так же яростно, как Ахилл. Порицал Париса за его трусость и за слабость к украшениям. Носить длинные волосы и украшать их, хоть это и было принято среди царей и их сыновей, считал из-за этого недостойным себя. Уши у него были в шрамах, но не от борьбы… а от схваток с быками…».

У Малалы: «смуглый, высокого роста, очень крупный (?), сильный, в расцвете лет, с красивым носом, кудрявый, бородатый, косоглазый, шепелявый, благородный, в бою ужасен, с низким голосом».

30. Деифоб: у Филострата (41): «Гелен, Деифоб и Полидамант сражались вместе с битвах и были одинаково сильны, и в советах пользовались уважением; Гелен же владел искусством предсказания не хуже Калханта».

У Малалы: «меньше ростом (?), с прекрасным панцирем, с красивыми глазами, курносый, смуглый, с широким лицом, храбрый, с красивой бородой».

31. Гелен: у Малалы: «высокий, хорошо сложенный, светлокожий, сильный, светловолосый, с блестящими глазами, большим носом, с начинающей расти бородой, сутулый, в бою благоразумен».

32. Троил: у Малалы: «большого роста, с красивым носом, с гладкими волосами, с кожей медового цвета, с красивыми глазами, черными волосами, с косматой бородой, силен в бою, хороший бегун».

33. Александр: у Филострата (40. 1—6): «Александра же ненавидели все троянцы, он не был хорош в бою, но видом был весьма красив, с приятным голосом и манерами, так как он жил в Пелопоннесе; он сражался всякими способами, а в искусстве стрелять из лука не уступал Пандару. Он плавал в Элладу в возрасте эфеба,… а умер, когда ему еще не было тридцати… Он носил шкуру барса, не выносил грязи на волосах даже во время сражения, чистил до блеска ногти на пальцах; имел крючковатый нос, белую кожу, одна бровь немного выступала вперед».

У Малалы: «изрядного роста, сильный, светлокожий, с красивым носом, красивыми глазами, черными волосами, с большой бородой, с крупным лицом, с тяжелыми (?) бровями, большим ртом, приятный на вид, речистый, проворный, меткий стрелок из лука, трусливый, стремящийся к удовольствиям».

34. Эней: у Филострата (38. 2—3): «сражался хуже Гектора, но умом превосходил всех троянцев… хорошо знал решения богов и то, что ему суждено после взятия Трои… ничто не могло его испугать… был одного роста с Гектором и его ровесником, но его облик казался менее блестящим… не ухаживал за волосами и не украшал их, полагая доблесть единственным украшением».

У Малалы: «небольшого роста (?), полный, с широкой грудью, сильный, острый (?), с широким лицом, красивым носом, светлокожий, лысый, с красивой бородой».

35. Антенор: у Малалы: «высокий, худой, светлокожий, светловолосый, с маленькими глазами, крючковатым носом, хитрый, робкий, избегающий опасностей (?), многознающий, речистый».

36. Гекуба: у Малалы: «с медового цвета кожей, красивыми глазами, зрелая, с красивым носом, красивая, гордая, приветливая, спокойная».

37. Андромаха: у Малалы: «меньше ростом (?), худая, хорошо одетая, с красивым носом, с красивой грудью, красивыми глазами и бровями, кудрявая, с светлокаштановыми волосами, спадающими на спину, великодушная, с красивой шеей, ямочками на щеках, приятная на вид, быстрая».

38. Кассандра: у Малалы: «небольшого роста (?), с круглыми глазами, светлокожая, с мужским сложением, с красивым носом, красивыми глазами, черноглазая, со светлокаштановыми волосами, кудрявая, с красивой шеей, большой грудью, маленькими ногами, спокойная, благородная, жрица, пророчица правдивая и все предсказывающая, целомудренная дева».

39. Поликсена: у Малалы: «высокая, изящная, совсем белокожая, с большими глазами, черными волосами, спадающими на спину, красивым носом, красивыми щеками, слегка курносая (?), с цветущими губами, с маленькими ногами, дева, приятная на вид, очень красивая, убита в восемнадцать лет».

40. Ахилл: у Филострата (48. 2): «имел красивые длинные волосы золотого цвета, нос не крючковатый, а только немного оттянутый вниз, брови идеальной формы, прекрасные сияющие глаза, в которых отражалось волнение и движение души, когда сам Ахилл был спокоен, но покой и решимость, когда он принимался действовать… он был самым справедливым из героев как по природе, так и вследствие обучения у Хирона».

41. Патрокл: у Филострата (49. 1—3): «…немногим старше Ахилла… муж мудрый и благоразумный… ростом и храбростью уступал Аяксу Теламониду, но превосходил локрийца; имел черные глаза, довольно красивые брови, волосы средней длины, ноздри раздувающиеся, как у горячих коней».

42. Аякс Оилеев: у Филострата (31. 1—2): «в бою силен, как Диомед и Сфенел, но казался менее рассудительным, и ни во что не ставил Агамемнона… у него была ручная змея длиной в пять локтей, которая ела и пила вместе с ним, и везде сопровождала его, словно собака».

У Малалы: «высокий, с широкой грудью, кожей медового цвета, косоглазый, с красивым носом, кудрявыми черными волосами, густой бородой, широким лицом, в бою дерзок, великодушный, женолюбивый».

43. Аякс Теламонид: у Филострата (35. 1—2): «его облик радовал глаз и когда он не был вооружен — ведь он был громадней всех во всем войске, но и мыслями сдержан и благоразумен — но совсем восхищал в бою, когда он, возвышаясь над рядами, шел на троянцев, легко неся столь громадный щит и глядя сверкающими глазами исподлобья, как лев перед прыжком».

44. Улисс: у Филострата (34. 1—3): «ужаснейший ритор, притворщик, завистник, дающий дурные советы, всегда с потупленным взглядом, словно что-то рассматривающий, в военном деле скорее кажущийся, чем являющийся искусным…».

45. Диомед: у Филострата (27. 12—13): «стройный, со сверкающими, но не черными глазами, прямым носом, курчавыми и неопрятными волосами».

46. Протесилай: у Филострата (10. 2—4): «был около двадцати лет, когда отправился под Трою… с первым пушком на лице… светлые брови… и светлорусые волосы средней длины… нос правильной формы, словно у статуи… хорошо сложен и худощав, словно бегун на состязаниях; ростом в десять локтей, и вырос бы еще больше, если бы не умер таким юным».

47. Неоптолем: у Филострата (52. 1—2): «благородный, но слабее отца, однако нисколько не слабее Теламонида… красивый и похожий на отца, но уступающий его красоте настолько, насколько красивые люди уступают статуям».

У Малалы: «изрядного роста, с красивым панцирем, худой, светлый, с красивым носом, рыжеволосый, кудрявый, со смуглой кожей, большими глазами, светлыми бровями и начинающей расти бородой, круглым лицом, безрассудный, отважный, подвижный, в бою беспощаден».

48. Паламед: у Филострата (33. 36—39): «ростом меньше Теламонида, красотой соперничал с Ахиллом, Антилохом, самим Протесилаем и Эвфорбом, нежная слегка вьющаяся борода, волосы того же цвета, брови свободные, прямые, сходящиеся на переносице; нос правильной формы; выражение глаз во время битвы непоколебимое и устрашающее, в спокойное время дружеское и ласковое».

49. Мерион: у Малалы: «небольшого роста, широкий, светлый, с красивой бородой, большими глазами, черными вьющимися волосами, широким лицом, кривым носом, очень быстрый, в бою великодушен».

50. Брисеида: у Малалы: «высокого роста, светлая, с красивой грудью, хорошо одетая, со сходящимися бровями, красивым носом, печальными (?) глазами, вьющимися волосами, спадающими на спину, любящая смеяться, двадцати одного года».
цитирай
8. elcho - Всичко е много интересно !
12.03.2016 17:25
предполага се , че Илиада е написана от жена , която е била една от ученичките на Омир. По онова време не са се водели записки и всичко се е предавало устно.И тъй-като не се приемало за жена да бъде проповедник или писател или каквото и да е в тази област, то тя използва името на своят учител.Предположението за това е така, защото са открити много грешки при описването на оръжията и корабите и подходът на военните или тоест това са типични женски грешки, които и съвременна жена може да направи при описването на Локомотив, автомобил, Танк, пистолет или калашник.
Затова има разминаване с истинноста на легендата.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2349746
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5811
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?