Баба Марта не е баба! https://spisanie8.bg
Тя е булка, а мартеницата е разветият й сватбен чаршаф И така... Баба Марта някога българите са я посрещали по сватбарски, сиреч както са посрещали булка – покриват, забулват къщите, размятат червеното сватбарско знаме. В това посрещане има нещо, което се крие в поговорката „Нова булка – нов късмет!" Но щом я посрещат, това означава, че идва от някъде. Това нейно идване е триумфално, то е завръщане на победителка... За да разберем тези отивания и завръщания на фолклорната Баба Марта, ще припомня, че фолклорното време е циклично за разлика от нашето време, което май е линейно. 
„Завръщането" е фолклорна метафора на „раждането", а „отиването" – на смъртта, но смъртта, разбирана като път към „раждането". Посрещането на Баба Марта с развети червени черги по стрехите е знак, че Баба Марта е била и се е завърнала, станала е нова.


Но защо баба?
Както разказва фолклорният мит, Баба Марта не обича стариците. Не ги обича, защото те са нейното било, а обича девойките, защото те са нейното ново ставане. В таксономията на семейно-родовите отношения те са нейни двойници дъщери. И именно Баба Марта като дъщеря сама на себе си, една явна патриархална редакция на митологичното материнство, се връща готова за сватба и я посрещат като булка. Зад образа на фолклорната Баба Марта всъщност се крие великата богиня майка. Триумфалното посрещане-завръщане на Баба Марта е синтезирало архаичните и средновековни значения на образа и ги е разгънало в единна последователност от обичаи и обредни практики. От една страна, те разказват за отношението между обществото и природата, а от друга – за отношенията между индивидите в обществото. И затова в мартенската обредност ще срещнем образа веднъж като фолклорната майка земя и нейната възродена ипостас – дъщерята, и втори път – в същия този сюжет, но редактиран, или адаптиран към патриархалността,  вече става дума за сватба, а това ще рече епическо действие. Оттук и темата за счупените гърнета, за мартениците, за девойките, които са бели и червени като мартеница, защото могат да станат булки. А това ще рече, 
че могат да се забулят, да станат непознаваеми 
– и съответно може да се появи героят, юнакът, който ще ги познае, ще ги направи законни съпруги. 
По-късно фолклорното християнство щe се вплете в този сюжет с мотива за ухапването от змия. Това е същата онази змия, която подучва Ева да отхапе от райската ябълка, ухапване, равнозначно на залюбването от змей, което в нравствените предписания на Великите пости се изразява в табуирания полов живот, от една страна, а от друга – в девствеността на булката в първата брачна нощ, когато ще бъде позната от  своя герой съпруг. Белегът за нейната чест е кървавото петно върху бялото платно. Това не е ли мартеница? 


Фолклорната ни Баба Марта е нашенската редакция на митичната Деметра. Баба Марта ту се смее, ту плаче. Този фолклорен образ е синтез на митологичното материнство, на несмеещата се, на сърдитата, на сушавата, на неплодната майка земя – и на смеещата се, на веселата, на плодната майка земя. Оттук и същността на усуканите бяла и червена вълна в мартеница, 
българският фолклорен вариант на ян и ин, 
чиято семиотика можем да проследим във всички обредни практики, където бялото се превръща в червено – от мартеницата до боядисването на великденското червено яйце, където бялото е със значение девственост, „смърт", а оплождащата сила на червеното му дава живот...
В криптофолклора ни, в блажния ни фолклор има мит, разказваш също, разбира се, като пародира, мита за смеха и плача на Баба Марта. Баба Марта ту се смеела и ту плачела, защото февруари бил къс (28 дни), а на април бил мек... климатът.  


По юлианския календар Първа Марта (1.03.) е била началото на църковната Нова година, която по смисъл е свързана с темата за Пасхата. В архаичния пласт на фолклорната ни култура денят е свързан с мита за Баба Марта.
Фолклорната Баба Марта „се посреща с радост и в знак на тая радост по къщите гуждат червено или друга червена материя, или пък червена материя навързват на прът и го изправят под стряхата. Туй червено платно трябва да се размята, за да се разсмее Баба Марта и да пече слънце... Червените парцали по стрехите или покривите стоят до Младенци (9.03.)... Бабичките тоя ден не излизат рано, за да не срещнат Баба Марта – тя щяла да бъде сърдита, а времето лошо. Добре е да я срещнат момичета, за да е топло и добро времето... Заранта чупят гърнета и всякакви пръстени съдове, в които се е държал огън... Подшива се долното краище на дрехата с чер конец, за да бъдат зашити устата на змиите... На децата връзват мартеници. Мартеница е усукан бял и червен конец, който се връзва на дясната ръка на всяко дете, на мома и на булка..." (Д. Маринов, 1914 г.)


Най-древното изображение на мартеница, известно досега в света, е констатирано по време на първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран. - каза още доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации.

„На короните и шлемовете на прабългарските владетели винаги висят две лентички. Същото нещо го има при Сасанидските владетели. Тези две лентички са подобни на мартеница и символизират божественост. В Иран има много такива фризове, в които, при коронясването на Сасанидския император, му връчат символ, който представлява халка с две лентички, които висят от нея.
http://alexandradelova.blogspot.co.at
Добре известно е, че при прабългарите владетелят, тоест канът, е едновременно цар и върховен жрец. Те са съчетавали светската и духовната власт и се смята, че те са представители на бога на земята. Това именно символизират тези две лентички. На един от тези фризове, който представлява сцена на пленяването на император Валериан от Шапур Велики, е първото изображение на мартеницата, която е на гърдите на върховния жрец на владетеля Шапур Велики”, каза доц. Шопов. Той обясни, че изобразената мартеница представлява две гофрирани лентички. В Иран обаче мартениците са само бял и червен конец, а не са с характерни форми, както в България се е развило изкуството”, обясни доц.Шопов.


Мартеничката и китайският възел лекуват

Уникален експеримент на Списание 8 и Центъра за квантова медицина показа, че за 2 седмици редовно носене се влиза в енергиен баланс.

Източната митология и изкуството на фън шуй предлагат голямо разнообразие от защитни символи и амулети (т.нар. feng shui cures), които според азиатските народи привличат късмета и предпазват от отрицателните енергии.

Желанието за защита не е породено от страх, а от разбирането, че около нас съществуват различни енергии, някои от които са полезни за нашето здраве и успех, а други е по-добре да бъдат държани извън дома и личното енергийно пространство. Поради тази причина древната мъдрост на фън шуй е развила множество начини не само за защита на хората от неподходящите енергийни въздействия, но и за привличане на положителните енергии, за да се стимулира късметът, здравето и богатството.

Един от най-често използваните символи е така нареченият „мистичен възел“.

Той представлява 3 преплетени осмици и е комбинация от символа на вечността, повторен 6 пъти. Затова възелът се свързва с дълголетието и късмета – той няма начало и няма край. Като защитен символ възелът представлява хармоничното движение на добра енергия, непрекъснато от беди и нещастия.

Източният „мистичен възел“ се среща почти при всички тибетски и китайски символи – звънчета, флейти, парички и други. Наричан е още „възел на щастието“, защото привлича енергиите на дълголетието и здравето, пази от разочарование и гарантира живот с любимия човек до края на дните.
Мартеничката с китайски възел

Вече седем години в центъра се занимаваме с източна медицина. С апаратура изследваме и изучаваме движението на жизнената енергия в човешкото тяло и нейната пряка връзка със здравето. Провели сме множество научни изследвания за влиянието на лекарства, храни, лечебни методики, йогийски упражнения, паневритмия, ушу и много други. Не бяхме се замисляли за значението на източните символи, докато веднъж при една командировка във Варна се натъкнахме на мартеничка, вързана с „мистичен възел“. Попитахме продавачката знае ли какво представлява този възел, а тя ни обясни, че това е възел, който се предава от поколения в нейния край и носи здраве, щастие и дълголетие. Бяхме изумени! Нима нашите прадеди са знаели за силата на „мистичния възел“ и как е дошъл той от Тибет до нашите земи?

Вълнуваше ни и друг интересен въпрос. Дали наистина този възел притежава чудодейните качества, които му приписват не само източните народи но и нашите прадеди?

Направихме интересен съвместен експеримент

С помощта на нашата апаратура измерихме енергийното състояние на две от момичетата на екипа. На едното закачихме мартеничката с „мистичния възел“, купена от Варна, а на другото – „мистичен възел“ от китайски магазин. Момичетата носиха постоянно своите възли, без да променят стереотипа си на живот, а ние им правихме по едно измерване на енергетиката всяка седмица. Резултатите бяха поразителни!

Как се проведе изследването

Използвахме диагностично-терапевтичния апарат PERESVET, разработен от екип учени от Руската асоциация по квантова медицина въз основа на метода на д-р Рейнхард Фол. (Апаратът е регистриран в България и притежава сертификат на МНЗ № 26.00.145 / 23.10.2002 г.) Функционалното състояние на организма се обективизира чрез графики, схема, кръгова диаграма и статистически таблици. Нормално функциониращите органи се изобразяват със зелен цвят, енергийното претоварване (според неговата степен) – с различни нюанси на червеното, а енергийният недостиг – със синьото. Жълтият цвят означава дисфункция. След всяка диагностика, компютърната програма обобщава резултатите от изследването, като за нашите цели най-показателни за здравословното състояние са два параметъра – асиметрия (в брой единици) и електропунктурна патология (в %). Колкото по-ниски са тези стойности, толкова функционалното състояние на изследвания е по-добро и толкова той е по-близо до идеалното здраве.

Изследването се извърши в периода от 22 януари до 5 февруари 2009 г. включително.

Направени бяха контролни измервания на всички органи и системи на участничките в експеримента. При двете бяха измерени (46) биологично активни точки. Целта бе да се проследи в динамика цялостният функционален статус на участниците. Измерванията бяха осъществени по следната схема:

1-о измерване на участничките в експеримента – непосредствено преди поставянето на „мистичните възли”.

2-о измерване – след едноседмично носене на „мистичните възли“.

3-о измерване – след двуседмично носене на „мистичните възли“.

Резултатите изумиха всички,

за 2 седмици участниците „позеленяха“

Всички енергийни меридиани, които в първоначалното замерване показаха отклонения – в синьо, като недостиг на енергия, или в червено – като излишък, бяха в норма!  Само за две седмици носене на „мистичните възли“ и при двете девойки енергийните канали се отвориха напълно и те влязоха в пълен енергиен баланс. Такъв баланс се постига обикновенно след продължителни електропунктурни или игло-терапии.

Резултатите:

Патологичният показател „асиметрия“ средно при двете участнички е намалял с 5,8 пъти, а „патология“ средно с 33,36 пъти.

Оказа се, че древните българи, както и източните народи са прави! „Мистичният възел“ наистина има лечебни и защитни свойства!

 Как да си направим възелa



Първата важна стъпка е добре и симетрично да се оформи кръстът. За улеснение централната му част се закрепя с карфици. Парче стиропор или твърда възглавница са идеалната подложка.


Хваща се раздвоеният край и се завърта обратно на часовниковата стрелка, както е показано на картинката. Образуваното ухо се забожда с карфица, за да не се “загуби”. Останалите краища също се завъртат, като последният се подпъхва под отбелязаното с карфица ухо. Краищата се издърпват леко, възелът не трябва да се затяга.


Същото се повтаря още веднъж, само че по часовниковата стрелка. Отново краищата се подръпват. Обръща се и образувалите се диагонални „уши“ се оформят с подръпване (фиг. 5). Един по един всички краища се стягат и толкоз.

От опит можем да ви признаем, че от първия път най-вероятно няма да се получи. Но ако се въоръжите с търпение и с доза добро настроение, от третия път щастливият възел ще е готов.


http://silverunicorn.org
Кой е Март ?

Март си е божество с над 2000г. възраст на територията на Европа и на българите е много важно да бъде втълпено, че нямат нищо общо с него. Те са от Азия, дошли са вчера и бабосват този месец.

Къде живее Март ?

Всички древни автора са единодушни – той царства около планината Хем. В по-нови времена, някои народи се опитват да си присвояват местообитаването му, като именуват Марсови полета по различни части на Европа. Нямаме нищо против такова репликиране на името, но трябва да се помни, че домът му е Хемус планина.

Кого защищава Март ?

Ето какво казва Claudii Claudiani (Клавдий Клавдиан) в „Поеми” в 1. ІІІ, 305-341 :

„Марсе, било че ти лежиш на облаконосният Хемус
или пребиваваш на побелялата от студ Родопа,
или на обезпокоеният от мидиеца Атон,
или на потъмнелият от черни дъбове Пангей,
въоръжи се заедно с мен и защити своите траки….”

Март защищава траките. Траките наверно са знаели за тази защита и са индикирали пазенето с някакви знаци, докато други народи - не, поради очевидната си непривързаност към този бог. Ние твърдим, че точно мартеницата е индикация за привързаността, почитта към този Бог. И точно поради тази причина, индикацията – всеизвестната мартеница, носи името на своя патрон. Не е много вероятно мартеницата да носи името на бабата на Март или на дядо му, понеже нямаме такива източници, които да казват, че роднините му носят сходни имена.

Как е индикиран, отличен Март в българската носия ?

Това несъмнено е червеният цвят. Чевените шевици, Червения пояс. Но не и тотално червено облекло.
Кои са му роднини на Март ?

Първата и най-почитана родствена връзка по права линия е Белона. Сестра му. Или жена му. Не е ясно точно каква е била, но, че се е казвала Белона, спор няма. Каква е по нрав сестра му ?
Надскочила е брат си по войнолюбство и е наречена Богиня на войната. Корена на думата е „бело”. Имаме ли някакви топоними тук напомнящи сестра му или всичко е със азиатски термини покрито ?!
Бело-градчик – крепост , не е поле за оран и посев.
Бело-морие – морето на войната.
Бело-кос – коси на опитен, добър воин, защото ако не беше добър, нямаше да има време косата му да побелее.
И съществуващи два изговора на името. С „е” на запад от ятовата граница и с „я” на изток – (това е приблизително меридиана на Лом – Благоевград ). Няма да разглеждаме тези лингвинистични проблеми, защото не са в темата само ще споменем пътьом някои словообразователни : бело - , бяло - , бела- , беля - , и т.н., и за които трябва сериозно изследване доколко са древни понятия, а не нови репити на старият корен.

Какви други символи има Март ?

Червената планета е наречена именно на негово име поради кръвожадността му - с цвета на кръвта.
Белона впоследствие приема по благовиден израз ( с развитието на цивилизацията) с разбиране като хубава, бяла и това е напълно в българските разбирания за женственост и цялото развитие на тази дума може да се проследи в българската реч но. . . . .връзката с брата не е прекъсната и мартеницата обикновено се прави като две човечета – бяло (Белона) и червено (Март) вързани на една връв.
Ако тези съждения са верни и мартеницата е синоним на брата и сестрата Бога и Богинята на войната от днешните български земи и българите дойдоха вчера тук от азиатските степи, то несъмнено този символичен атрибут би трябвало да е известен и популярен сред други народи живели на Балканите преди да дойдат българите – траки, даки, гети, и т.н. Къде имаме на друго място по Европа мартеници.
Категорично никъде.
Името е известно като мартеника в спорадични анклави в Украйна (които може и да са от българските изселвания на север, следствие на руско-турските войни), в Бесарабия ( една автентична българска колония) и сред келтите в североизточна Испания, където обаче символа съшествува само като червено-бял дебел ширит, носен за успех и щастие през врата.

Че червеният цвят е символ на кръвта, може да се подразбере и от българските носии. Имаме шевици, пояси (символ на първенство над околните и до днес в Европейската символика. Също и в Латинска Америка, където е внесена от европейците) в червено и никога преобладаващ червен цвят на носията. Преобладаващият цвят на българските носии е белият – на Белона. И до ден днешен когато на българина му предстои нещо важно, той слага чисто бяла риза, без украшения.

С кого ни свързва мартеницата ?

Несъмнено с войнолюбивите мизийци ( споменати още от Омир, като специалисти в близък бой), траките ( участници във всички войни които се водят в древността, но обявени за „изчизнали”), гетите (за които смъртта е само един преход към „друго място”) и т.н. Доколко хилядолетната история на Балканите е вплетена в българската символна традиция означена в закичване с мартеница през времето на Бога Март мисля, че успяхме частично да представим.

Сега ясно ли е

защо Бог Март (произнасян с окончание S от латинците, но запазил автентичното си име в почти всички европейски езици за означаване на месеца) е прекръстен на „баба Марта”,
защо се внушава, че мартеницата е символ на здраве, благоденствие и берекет, а не на мъжество, смелост и жертвоготовност,
защо се дава символичен откуп на обикалящите коледари ( този откуп е точно означен по стойност, когато някой иска да се откупи от влизане във войската в по-късните традиции в българско),
защо коледарите налагат със сурвакници (защото са пердашили с мечове при обиколката си, те са били де факто „наборна комисия”  ) и т.н.

За които не са се сетили още ще отговорим – защото по никакъв начин българите не трябваше да се свързват с автохонното население на тази земя по никакъв (нито езиков, нито расов, нито културен) признак, за да бъде оправдана окупацията на Големите Братя, когато разиграват собствените си народи и решат да ги хвърлят в битки на Балканите. А мартеницата е уникален и действащ артефакт за родовата памет на българина, който трябва да заеме подобаващото му се място в бойният пантеон на българщината.

Легенди за мартеницата
1.
Аспарух вече бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат. Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
“Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.
Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ”…
Бил ден първи, март, лето 681.


2.
Хан Аспарух имал сестра на име Хуба. Тя била пленница в друго царство. Аспарух пратил вест на сестра си, че е намерил земя да се заселят - на Юг от река Дунав, днешна България. Като получила тази радостна вест, Хуба успяла да избяга от плен. Яхнала кон и препускала без почивка докато стигнала до реката Дунав. Търсела брод да преминат. Хуба пуснала сокол. На неговия крак вързала края на бял конец, а другия му край държала в ръцете си. Соколът литнал да намери брод през реката, но точно когато намерил пътя, стрела го пронизала и той паднал умъртвен, а конеца се обагрил с червения
цвят на кръвта му. Хуба проследила нишката и така намерила път да стигне при брат си и да заживеят свободни и честити в новата земя, България.

От тогава, бяло-червения конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме Българи - където и по света да се намираме.

 

Струваше си да прочета толкова дълъг пост, за което обикновено нямам търпение. Задълбочено и красиво, и българско, и оптимистично, което е рядкост сега. Само конспирацията на големите братя ми изглежда прекалено изтънчена, доколкото ги знаем. Има много по-преки и сигурни конспирации. Просто, нашият елит е изтребен и разпилян, а народните вървания у всички народи са грубички и връзката им с корените е тъничка. Аз например знам народното поверие, че който се успи на първи март, Баба Марта ще му пръ.не в ушите... В Павликенско например казват за особено мързеливия "мързи го и у г.з.", а за който не те уважава казват " ни мъ режи на г.з. си" С извинение и мартенски поздрави!

просто се опитах да синтезирам всичко най-стойностно за мен...за мен мартеницата е универсален древен амулет, имащ тайнствени но както прочете вече изследвани лечебни функции..преди години бях ходил на една гледачка във Варненско - всичко, което ми каза тя се сбъдна в голяма степен, но най интересното бе, че ми даде направен от нея дебел червен конец "китайски възел", който все още нося със себе си.- откъде обиконвената ромска врачка знаеше за него, едва ли е чела списание 8, просто я била наясно с тайните свойства на възела. Направих възли и на близките си и да чукна на дърво ни пазят от "уроки" и тежки болести.
Конспирации има много , но най-голямата може би е , че не сме автохонно, местно население, а пришълци. поздрави

чудесен материал!
Великолепно обяснение за връзката между траки и римляни и то в посока от първите към вторите
И защо месецът е женски
Да, белЯ на латински е война и като си помисли човек ,че тази дума има друг смисъл в езика ни- като пакост, то каква по- голяма пакост може да има за хората от войната?
Да, трудно обяснима близост между траки и съвременни Българи от гледна точка на утвърдена история
Но става ясна, като се вземе предвид доказаната генетична близост между Българи и италианци

Хубава вечер!

П.П. Пуснах, без да знам за твоя материал един малък постинг, базиран на месеците в Рим, във връзка с Баба Марта Ако знаех тогава за него, щях да се въздържа
Впрочем , ти си обяснил въпросът, който задавам, защо месецът на бога на войната е женски!

месец март на старобългарски е Сеч, сечен, запазен днес в украинския език - оттам идва Малък и Голям Сечко, но самата дума пак е свързана с Марс(Март)или по точно с войната - сеч, сека, убивам. Може би защото вятъра тогава е толкова силен и студен, че сече или бръсне със страшна сила. Приятна вечер.

Браво- много хубава статия!