Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2016 01:03 - Царският генерал - Отлагането на подписването на Тристранния пакт
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 3590 Коментари: 6 Гласове:
4

Последна промяна: 24.02.2016 01:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Важна мисия в Брашов
image

1941-ва бе злополучна година. Италианците установиха господството си в Албания. Мусолини започна продължителна без­успешна война в Гърция... Той готвеше войска, за да се бие заедно с германците и срещу Съветския съюз. Германската авиация непрекъснато бомбардираше Англия въпреки многото жертви, които даваше...
           Очакваше се всеки момент Югославия да подпише Трист­ранния пакт. Германските войски под командата на фелдмар-шал фон Лист продължаваха да идват в голямо количество в Румъния. Положението ни ставаше е всеки изминат ден по-опасно. Обградени от турци и германци, пред опасност от един ан­лийски десант в Гърция и откриване на балканския фронт ние оставахме за момента като един тампон, който можеше всеки миг да бъде прегазен от едната или от другата групировка...
           На 1 януари министър Филов замина при Хитлер, за да води преговори по Тристранния пакт. Той обещаваше на България Южна Тракия до река Места, но настояваше да се вклю­чим в него, преди евентуалното преминаване през България. В това време италианците вече търпяха големи неуспехи в Гърция, където тяхното положение, както и в Африка, ставаше критическо, Филов се помъчи да убеди Хитлер подписването на Тристранния пакт да стане само тогава, когато германците влязат в България. Изобщо забелязваше се едно голямо упорство на Хитлер - настояваше пактът да се подпише веднага. Това принуди царя да замине за Бертесгаден, за да опита сам да убеди Хитлер да не бързаме с подписването на пакта.
           В Румъния легионерите на Хорс Асима правеха опити да направят националсоииалистически преврат, който бе смазан от генерал Антонеску. Английските войски и част от техния флот вече бяха по гръцките острови.
           Царят се завърна, без да е постигнал някакъв успех в Гер­мания. Упорството на Хитлер беше несломимо.

* * *

           На 19 януари 1941 г. след парада на Богоявление министъ­рът на войната Теодоси Даскалов ме извика във Военното ми­нистерство. В кабинета му заварих министъра на външните ра­боти Иван Попов. Двамата стояха пред кръгла маса и пушеха нервно, поканиха и мен. Попов ми поднесе цигара. С него се познавахме отдавна, бяхме близки от времето, когато беше ди­ректор на печата и пълномощен министър в Белград. Двамата министри мълчаха и тази необикновена обстановка ми се видя подозрителна. Спогледаха се, може би да се разберат кой да започне пръв. Това още повече ме озадачи. След малко мини­стър Даскалов се обърна към мен със следните думи:
           - Генерал Бойдeв, повикахме ви за важна и много отговорна задача. За нея не трябва да се знае нито нагоре, нито надолу.
           Веднага ми мина в главата - нещо се крие отгоре, т.е. и от царя, та ще да е някаква конспирация. Даскалов продължи:
          - Имаме сведение от чужд журналист, че министър-председателят Богдан Филов е дал съгласието си на Хитлер за влизане на България в Тристранния пакт и за пропускане на германските войски през България. Правителството не знае нищо по този въпрос. Вие познавате добре фелдмаршал Лист, били сте с него няколко пъти на маневри, имали сте срещи и в академи­ята. Намерете повод и идете при него в Брашов, в Румъния, където той с с щаба си. Там някъде с и началникът на въздушните войски Рихтхофен, с когото също се познавате. Задачата ви е да узнаете дали Филов с дал категорични обещания и имат ли намерение немците да преминат през България? Ако всичко това с вярно, постарайте се да прокарате решително идеята, че от вашите частни приятелски разговори с някои министри и други наши официални лица, както и от разговори с колегите си генерали сте останали с убеждението, че е напълно нежелателно влизането на германските войски в България, че ние във военно отношение сме слаби и че ако германците влязат в страната ни, това може да предизвика конфликт с турците, както и със сърбите. Нито народът, нито царят, нито управниците желаят една война. Всички са против подписването на Тристран­ния пакт и не го желаят. Освен това ние искаме да знаем при
какви условя Филов се е съгласил да пусне германските войски в България и да подпише пакта?


-    След като се запознах добре с мисията си, аз обмислих всичко и реших, че не е възможно правителството и царят да са били в неведение относно обещанията, които Филов е дал на германците. Но по-после се убедих, че действително Филов е действал и давал обещания, излизайки вън от рамките на своя­та задача.

Възразих обаче на министъра на войната - едва ли един германски маршал, с когото е вярно, че имам връзки, но само професионални и колегиални от времето на маневри, ще иска да говори по политически и военни въпроси, и то неофициално, без нито аз, нито той да сме съответно упълномощени. Освен това попитах правен ли е някакъв сондаж по въпроса чрез нашия пълномощен министър в Берлин или чрез военния ни ата­ше? Отговори ми се, че не е правен. Министър Попов добави, че Драганов ие се ползва повече с доверие в Берлин и най-главното е - той не трябва да знае нищо.

Преди да се разделим, попитах и двамата министри дали мога да взема с мен германския военен аташе полковник Шьонебек, тъй като отивам в Румъния цивилен, без паспорт и без превозно средство. Получих съгласие. И без това полковник Шьонебек бе искал да се види с някои от колегите си във въздухоплаването. Без да му кажа мисията си, попитах го би ли дошъл с мен, тъй като ме е срах да пътувам цивилен самичък, а отиването ми във военна униформа става подозрително. Наскоро бе убит един германски майор, а имаше и бунтове по повод нападение срещу Хоре Асима и Кодреану. Шьонебек се съгласи с удоволствие. При такава обстановка трудно можеше да се намерят превозни средства за преминаване на Дунав, както и за пътуването до Букурещ. Германските войски бяха окупирали жп линиите в цялата страна, всичко това налагаше да бъда придружаван от някой военен. Взех и адютанта си поручик Андонов, който владееше отлично немски език и стенография.

Още същата вечер на 19 януари тръгнахме с влака за Ру­се - аз и Андонов бяхме в един вагон, а Шьонебек - в друг. Наговорихме се да обясняваме, че ние, двамата българи, отиваме в Румъния за бензин. На русенското пристанище Шьонебек с помощта на германския консул се помъчи да нареди да дойде едно катерче от Гюргево да ни вземе. Докато чакахме, ние с Андонов се разхождахме из пристанището и гледахме грамад­ните ледени блокове, които Дунав влачеше. Това създаде страх у нас. Снегът в България беше дълбок около 30-40 см, а в Румъния - около 70-80 см. Времето обаче беше ясно.

Междувременно в Русе се оказа една германска моторна лодка, с която решихме да тръгнем за Гюргево. Пътуването ни беше много рисковано. Имаше моменти, когато грамадни­те ледени блокове се притискаха и повличаха лодката и ние бяхме готови да скочим на някой голям леден блок. Излязох­ме на два километра източно от Гюргево в една гора. Тук добре се виждаха натрупаните и замаскирани германски гра­мадни понтони за мостове. Някои от тях се сглобяваха с дебели болтове. Очевидно ги подготвяха за преминаването на Ду­нав. Набиваха се в брега с дълбоки шалани. Наоколо се вижда­ха и други съоръжения и дебели телени въжета. Мостът, който щеше да бъде построен, бе предназначен за пренасяне на тежки машини и танкове.

Отпътувахме с една лека кола за Гюргево, където квартируваше подполковник Гайгер, командир на 7-а понтонна дру­жина. Полковник Шьонебек ни остави при него, а той отиде в германското комендантство да потърси някоя всъдеходна кола, която да ни превози до Букурещ. Трябваше да съберем сведения и за пътя през фитещи, тъй като вятърът започна да навява преспи. Останахме повече от час в щаба на понтонната дру­жина, където майор Гайгер ни предложи шнапс (ракия от череши), а ние - сливовица. От разговора с него разбрахме, че той очаква всеки момент заповед да построи моста. В Гюргево имаше сравнително малко войски.

След малка закуска в 14 часа дойде фон Шьонебек с една всъдеходна кола. Потеглихме за Букурещ. Шосето бе затрупано със сняг. Само в средата бе разрината ивица, колкото да мине един камион. На всеки километър имаше площадки за разми­наване, на които германските войници за регулиране на движе­нието си вършеха работата с телефони. Когато стигнахме във фитещи, голямо румънско село, видяхме последиците от зе­метресението, станало в Румъния. Повечето от къщите бяха пропукани. Към 6 часа стигнахме в Букурещ. С Андонов се настанихме в хотел „Атинеа Палас”, старата „Каиша”. По улиците имаше голямо движение, патрулираха румънски и герман­ски войници. Шьонебек отиде в Германската легация да се ви­ди с приятели и да осигури превоза ни до Синая.

*   *   *

В 8 часа сутринта Шьонебек дойде да ме вземе. Трябваше да продължим от Букурещ за Плоещ и Синая с бронирана кола. В Синая бяхме в 11 часа. Срещнахме се с генерал Рихтхофен, командира на германските въздушни войски. Той ме покани в кабинета си, а Шьонебек отиде при другарите си в щаба. От Рихтхофен разбрах, че англичаните продължават да стоварват войски в Гърция и че германските войски ще преминат през България в най-скоро време. Той ще дойде, за да определим местата за кацане на германските самолети. Впрочем положе­нието започваше да се разяснява и това наложи да го запитам:

- Ако това е така, уредени ли са тези въпроси с нашите отговорни фактори? Вие искате да ви посочвам летища, а аз като командир на въздушните войски не зная нищо и затова се интересувам да ми кажете нещо повече.

Той отговори:

- Повече по този въпрос не мога да ви кажа. Това може да стори само фелдмаршал Лист, който е в Предел.

Казах:

-    За пръв път чувам, че фелдмаршал Лист е тук. Дали мога да го видя? Считам за свой дълг поне да му се обадя като на добър мой познат.

-    Рихтхофен обеща да ми даде неговата кола да ме заведе до Предел при Лист. Трябваше само да се върна за обед в Синая, където щеше да остане Шьонебек. Обещах, че няма да се бавя при фелдмаршала - само ще засвидетелствам акт на вежли­вост.

Разделихме се и аз тръгнах за Предел, където стигнахме почти за обед. Близо до вилата, в която се помещаваше щабът на Лист, срещнах генерал Клайст на ски. Клайст бе командир на танковите части на фелдмаршала. Пред вратата на щаба ме посрещна немски офицер. Като ме видя цивилен, той ме заоглежда подозрително и ме запита кой съм аз и за какво съм дошъл тук. Извадих личната си карта, посочих му я и казах, че съм български генерал - командир на българските въздушни войски. Той ме загледа и каза:

- Генерал Бойдев? Но аз ви познавам - и се извини. Срещнах фелдмаршал Лист и му се представих. Посрещна ме любезно и ме представи на началник-щаба генерал Грайфенберг - един сравнително млад и подвижен офицер. Лист покани мен и Андонов в кабинета си. След обичайните разгово­ри за здравето аз изразих впечатлението, което ми е направило грамадното струпване на германски войски в Румъния. Казах: по всичко изглежда те се готвят да минат в България.

Той отговори веднага:

- Английските войски се стоварват в Гърция, а ние съглас­но заповедта на фюрера ще бием противника, където го наме­рим. Ние няма да позволим, както през Първата световна война, да се създаде балкански фронт. Щом продължи стоварването на английски войски, което върви бавно, ще преминем през България и ще ги прогоним от Гърция. Ние имаме сили да се справим с тях.

Ето как протече по-нататък диалогът между нас:

БОЙДЕВ: - При една такава обстановка вие смятате ли, че сърби и турци ще се намесят против вас?

ЛИСТ: - Сърбите, а също и вие тези дни ще подпишете Тристранния пакт. Колкото за турците, вие трябва да ги задър­жите с няколко дивизии, докато дойдем ние.

БОЙДЕВ: - Но това е равносилно да влезем във войната?

ЛИСТ: - Само временно, докато дойдем ние.

БОЙДЕВ: - Господин фелдмаршал, можем ли да бъдем от­кровени като военни?

ЛИСТ: - Да, моля говорете!

БОЙДЕВ: - В 1915 г. съгласно подписания договор между Гер­мания и България ние трябваше да дадем само четири пехотни дивизии в групата армии на фелдмаршал Макензен и една до две дивизии за окупиране на Македония. Щом се заловихме за война­та, германските и австро-унгарските войски се изтеглиха и ние трябваше сами да воюваме със стоварените английски и френски войски в Солун и да вкараме 20 пехотни дивизии, които се биха три години, понесоха големи жертви и завършиха с поражение. Дали и сега няма да стане същото? Тогава за награда за участи­ето ни във войната генерал Лудендорф писа в списание „Бизен унд Веер”: „Ако интересите на 70 милиона германци искат да се пожертват 6 милиона българи, то трябва да стане...” Разбира се, аз не му останах длъжен и написах цяла статия по този въпрос в нашия военен журнал и я дадох на германския военен аташе да му я изпрати.

ЛИСТ: - Сега чувам за първи път това. Вие поддържате, че ако турците настъпват срещу вас, ще ги пропуснете и ще оста­нете по гарнизоните?

БОЙДЕВ: - Искам да кажа, че ще пазим неутралитет, пъ­лен неутралитет, и да минете, и да не минете през България.

ЛИСТ: - Ами ако не минем през България и турците, кои­то имат струпали войски на вашата граница, ви нападнат, кой би ви помогнал? А може да ви нападнат и сърбите?

Този въпрос ме изненада. Беше моя грешка, че не бях по­мислил как да изляза от такова трудно положение и затова отговорих половинчато.

БОЙДЕВ: - Ние със сърбите имаме договор за вечно прия­телство. А ако турците ни нападнат, няма да бъдат засегнати само нашите интереси. Но вярвам, че ако вие минете през Бъл­гария, и те няма да ни нападнат.

ЛИСТ: - А какво ще кажете тогава за обещанието, което е дал Филов за подписване на Тристранния пакт?

БОЙДЕВ: - Аз не мога да разбера, щом така или иначе ще минавате, защо ви е необходимо непременно да се сключва и Тристранен пакт, който може да донесе големи усложнения сам по себе си. Това показва, че вземаме страна в един въоръ­жен конфликт е когото и да било от противниците.

Фелдмаршал Лист замълча. Разбрах неудобното му поло­жение.

БОЙДЕВ: - Смятам да ви изясня още едно откровено мое мнение и по друг въпрос. Не са минали и 50 години, откак нашият народ се е освободил. За това време ние сме водили вече няколко войни. Всичко това забави нашия стопански нап­редък. Особено разорителна беше за нас Първата световна вой­на. Българският народ не е подготвен за нова война, той се отвращава от войните и ще реагира силно, ако се намесим сега. Ние пострадахме от репарации, загубихме територии, въоръже­ни сме слабо, не разполагаме с бойна техника и самолети. Още не сме получили от вас договорените контингенти. Аз съм ли­чен приятел на министъра на войната и на министъра на вън­шните работи и сме говорили частно за една възможна война. И те, и колегите ми от генералитета смятаме, че не сме готови за война и ако я започнем, тя ще ни разори изцяло. Прочее, ние не вярваме в победата.

Вие възнамерявате да преминете през България, за да бие­те гърците и англичаните. Аз познавам много добре оператив­ните театри на Балканите и по-специално в България и съседна Гърция, Турци и Сърбия. До месец април и по-късно големи снегове затрупват планините Рила и Родопите, където операци­ите да не кажа, че са невъзможни, но са много трудни. Това ще затрудни и снабдяването ви. Това ще ви забави много и ще даде възможност на англичаните под прикритието на линията „Метаксас” да пренесат много войски в Гърция през времето, докато ще влизате в България. Моето лично мнение за сърбите е, че те няма да ви останат верни и ще се намесят протпв вас. Има голяма разлика между положението в Турция и Гърция. В Турция, ако правителството реши, войската изпълнява. В Гър­ция съществува силна военна организация „Черната ръка”, коя­то може да се противопостави на правителствените решения.

Така беше и през 1914 г., когато „Черната ръка” подготви убийството на австрийския престолонаследник в Сараево и пре­дизвика Първата световна война.

Що се отнася до Тристранния пак, аз не знам какво е обе­щавал Филов, но знам, че нашите министри на външните рабо­ти и на войната считат това за много прибързано. Ако нашата страна подпише сега Тристранния пакт, това значи турците още сега да я нападнат. Ако ли пък навлезете, преди да се подпише този пакт, т.е. без договор, ще се създадат политически услож­нения. Така че според мен най-правилно е засега да се отложи подписването на Тристранния пакт и да се отложи навлизането на вашите войски в България. Това ще даде възможност да се изясни политическата обстановка и ние да засилим нашите въ­оръжени сили.

ЛИСТ: - Вие казахте, че страната ви ще бъде неутрална. Добре, да възприемем вашата теза. Тогава защо ви е необходи­мо оръжие, в този момент то е така необходимо и на нас? Защо трябва да бездейства във ваши ръце, когато ние можем да го употребим?

БОЙДЕВ: - Аз не съм упълномощен да водя преговори по всички тези въпроси, но изразявам едно мое мнение, което съв­пада и с мнението на мои колеги и членове на правителството ни. Ще ви кажа само едно - ние не възнамеряваме да употре­бим оръжието против вас.

ЛИСТ: - Ами ако ние преминем през страната ви без ваше съгласие, което може да стане? Щом няма друг изход...

БОЙДЕВ: - Това е политически въпрос, на който аз като войник не мога да отговоря. Аз обаче съм длъжен да кажа пак това, което казах досега: по-добре е да се отложи акцията ви. Смятате ли, че е толкова наложително да се действа така бър­зо? Аз мисля, че сега е по-важно да се уредят някои политичес­ки въпроси. Сърбите още не са подписали Тристранния пакт. Какво би станало, ако предложите и на турците да подпишат пакта? Това би ни облекчило сравнително много. И накрая, ще се забавите ли, ако отложите още малко нещата?

ЛИСТ: - Аз не мога да реша този въпрос. Но тази вечер ще разговарям с фюрера. Няма да бъде безинтересно да зная какво мислят по засегнатите въпроси висшите български военни. Ще ви извикам допълнително, ако има нещо интересно. А сега да вечеряме...

Знаех отпреди, че фелдмаршал Лист е бил командир на полка, в който Хитлер е служил през Първата световна война като ефрейтор.

След вечерята бях поканен на бридж от щабните офицери, но мисълта ми не беше в картите. С нетърпение очаквах да разбера какво ще се реши. В 11,25 часа вечерта фелдмаршал Лист ни извика и ние е Антонов се явихме в неговия кабинет. Ето как продължи нашият разговор:

ЛИСТ: - Изложих вашето гледище на фюрера, като му зая­вих, че споделям напълно мотивите ви за забавяне с още 2-3 месеца до преминаването на войските ни през България и под­писването на пакта да стане по-късно.

Колкото и да беше невероятно, все пак подозирах, колеги­ално казано, че мисията ви има полуофициален характер, фю­рерът се съгласи с моето предложение и за пакта, и за отлага­нето на преминаването на войските. Разбира се, ако се наложи такова преминаване.

Тогава го прекъснах:

БОЙДЕВ: - Само да не стане както по време на Първата световна война: да се наложи да понасяме целия удар върху плещите си ние. И да си кажете: българите, щат не щат, ще се бият, защото ще бранят отечеството си.

ЛИСТ: - Това няма да стане. Нито турците, нито сърбите ще ви нападнат. Ние знаем по-добре тяхното положение.

БОЙДЕВ: - Добре, но случайностите не са изключени, а почнем ли сражения, къде остава нашият неутралитет?

ЛИСТ: - Ние ви пожелаваме неутралитет.

Маршалът ми говореше с такъв тон, като да бе разбрал, че съм пратен официално с тази мисия, макар да не искаше да се издаде. Постарах се да отбия неговото съмнение със славянска хитрост.

БОЙДЕВ: - Мога ли да докладвам всичко това на моето началство, тъй като разговорът ни нямаше официален харак­тер?

ЛИСТ: - Вие заемате висок пост и смятам вашето мнение за меродавно, то съвпада с мнението на вашите министри и генерали.

БОЙДЕВ: - Да, но има разлика между един официално упъл­номощен пълномощник и такъв като мен, който разговаря с вас само като с колега. Аз вярвам, че щом докладвам на нашия министър на войната, той ще направи предложенията си по въпроса.

ЛИСТ: - Какви биха били те?

БОЙДЕВ: - Аз казах вече, че не съм упълномощен в слу­чая, но такива преговори се налагат от самия факт, че нашата страна като плацдарм за нападение срещу съседите ни ще тряб­ва да постави условия. Вие казвате: ще биете противника, къде­то го срещнете, но това може да бъде и на територията на нашата страна, ние ще бъдем може би и бомбардирани и въоб­ще ще понесем опустошения.

ЛИСТ: - В такъв случай всички тези подробности ще мо­гат да се уговорят от специална комисия от моя щаб и вашия генерален щаб. Ние ще приемем леко вашите условия, защото ще дойдем като приятели, а не като окупатори.

Благодарих му за всичко и се разделихме. Рано сутринта тръгнахме по обратния път. Преди това изпратих шифрована телеграма с кратка информация до министъра на войната.

От гарата в Русе се обадих по телефона на военния мини­стър Даскалов, който ми заповяда веднага щом стигна в Со­фия, да отида при него. В кабинета му заварих министъра на външните работи Иван Попов. Току-що бях влязъл - и двамата ме гледаха засмяно, слушайки доклада ми. Вратата с отвори грубо - влезе министър-председателят Богдан Филов. На лице­то му бе изписан яд. Без да се здрависа с никого и с предизви­кателен тон, се обърна към мен е думите:

- Кой ви е позволил да говорите за пълен неутралитет пред германците? От чие име сте говорили и как смеете да преви­шавате правата си?

Отговорих му много спокойно:

- Господин министре, аз не съм в служебни отношения с вас. Мой началник е министърът на войната.

Даскалов веднага се намеси:

- Аз съм го изпратил и съм му заповядал какво да прави. Министър Иван Попов възбудено удари с ръка по масата и каза:

- Аз, господин министре, ръката си ще отрежа, но Трист­ранния пакт няма да подпиша!

Атмосферата се сгъсти и министърът на войната ми заповя­да да изляза. Влязох в стаята на адютанта подполковник Канев. Тук ме чакаше адютантът на царя полковник Жечев, който ми предаде заповед да отида веднага в двореца. Тръпки ме побиха. Още не бях си дал сметка, дали не бях превишил правата си и вместо добро, не съм сторил нещо лошо на страната си? За да спечеля време и да помисля, поисках да отида вкъщи и се обле­ка във военното си облекло - служебно. Мислех си какво ще говоря пред царя. Бях дал офицерска дума: няма да говоря нагоре, т.е. на царя, за мисията си. Полковник Жечев настоя да тръгвам веднага. Очаквах да стане голяма кавга в двореца и можех и да не облека вече военна униформа. А може да има и съд? След разправията ми с царя в неговия дворец в село Баня това бе добре дошло. Съвестта ми обаче беше чиста, не бях сторил нищо лошо. Не преценявах делата си като грешни. При тъй създалото се политическо положение нищо в повече или в по-малко не можеше да се направи от друг на мое място.



*   *   *

Влязох смутен в кабинета на царя.

Той стана от стола си и тръгна засмян към мен. Посрещна ме по средата на дългия си кабинет и ми стисна ръката с думите:

- Радвам се на това, което сте постигнали! Това, което ци­линдърът не можа да свърши, свърши го фуражката! Но все пак още нищо не си направил; след като нямаш черно на бяло. Да го подпишат! Затова оше тази вечер ще се върнете обратно в Предел и ще ми донесете писмената уговорка с тях. Да не се повторят старите неприятности от Първата световна война. Об­мислете условията добре и ги вържете здраво.

Попитах:

- Мога ли да взема за свои сътрудници началника на опе­ративното поделение полковник Иван Попов и началника на снабдителното отделение полковник Николов.

Вземете когото можете - каза царят, - само да се постиг­не целта. Тръгнете още тази вечер. Желязото се кове, докато е горещо. На добър път!

По време на изложението си за разговора ми с фелдмаршал Лист царят ме слушаше е голям интерес и накрая отбеляза:

- Дано англичаните не струпат много войски, та да не се наложи минаването на тези нежелани гости.

Разделихме се, но аз продължавах да размишлявам как се беше развила историята: откъде се беше научил царят, когато се задължихме да пазим тайна? Единственото обяснение бе, че в последния момент, преди да узнае Богдан Филов, военният министър Даскалов е докладвал на царя шифрованата телеграма. Как се бе развил въпросът между царя и Филов, не ми беше известно. Оттогава насетне отношенията между мен и Филов останаха неприятни.

Впоследствие разбрах някои подробности от нашия външен министър Попов. Когато фелдмаршал Лист съобщил на Хит­лер, че аз, генерал Бойдев, съм в Предел и изложил какво съм говорил, Хитлер на другия ден извиква Рибентроп, който пък се обадил на нашия пълномощен министър Драганов в Берлин и го попитал какво знае за мисията на генерал Бойдев в Бра­тов. Драганов се свързал с Филов и по този начин Филов бе научил за мисията ми и наредил да му се съобщи, щом при­стигна в Русе. Така той би могъл да проследи и последната ми крачка - когато съм влязъл във Военното министерство. Преди да се срещнем обаче, той посещава царя, последният извиква Даскалов по телефона и истината се разкрива. Но царят прие­ма, че стореното е в интерес на страната, Филов не се съглася­ва. Въпреки всичко впоследствие решават да отида отново офи­циално като делегат на правителството с нужните пълномощия за сключване на съглашението.

Потърсих веднага сътрудниците, които си бях набелязал. Обадих се на полковник Шьонебек. Той не можеше да дойде и изпрати своя помощник капитан Тайхребер. Същата вечер за­минахме със съответните пълномощия. Сега нашата задача бе­ше ограничена: да уговорим военните подробности, в случай че германците преминат през страната ни. фактически с това се отложи подписването на Тристранния пакт.

Представихме се на Лист и той възложи на началник-щаба си ген. Грайфенберг да изработим проекта, който впоследствие трябваше да бъде ратифициран от двете правителства. Изра­ботването на договора-проект стана само за един ден. В него бяха прокарани следните по-главни постановления:

Ако се наложи германските войски да преминат през Бъл­гария, то ние ще запазим неутралитет, няма да вземем участие във войната. Докато германците минат границата, ние пазим границите си с Турция и Югославия. Германците своевременно ще защитят от бомбардировки и нападения морските ни при­станища Варна и Бургас, София и главните градове. През Со­фия и Пловдив няма да преминават войски, храни ще могат да получават само в размер, какъвто се полага съгласно сключе­ния договор по клиринга, ще се прехранват със собствени средства. Никакви колети с храни не могат да се изпращат от България. В градовете няма да има германски щабове. Самоле­тите им няма да кацат на наши летища, а на полски летища, далече от градовете. Имаше и други задължения, които бяха в наш интерес.

Същия ден уговорих условията за преминаване на нем­ската авиация през България и защитата, която трябваше да ни се окаже. Рихтхофен обеща да дойде, за да му покажа местата за кацане на немската авиация. Пожела да види ли­нията „Метаксас”. Обясних му, че не може да се види и фо­тографира, защото е добре замаскирана. Това бяха сведени­ята, които можехме да дадем от наша страна по интересува­щите ги въпроси.

Завърнахме се в България на 26 януари. Царят ме извика веднага на доклад. Представих по един препис от съглашени­ето на него, на Външно министерство и на Военното министерство.

Царят беше много разтревожен от обстановката - англича­ните продължаваха да стоварват войски в Гърция. Във връзка с това той каза:

- Очевидно е, че англичаните не правят демонстрации, щом като и гърците мобилизират. Но в такъв случай германците ще минат през България. Не ги ли допуснем, ще ни окупират и разорят и ще се простим завинаги с Добруджа и Македония. От англичаните също не можем да очакваме нещо хубаво засега. Неутралитетът е хубаво нещо, но как да го запазим? Да се бием срещу германците е безсмислено, великите държави не можаха да ги спрат, та ние ли!

И той се позамисли, брадичката му се разтрепера.

- Трудна задача - казах аз, - знам, че вие, доколкото ви познавам, не бихте могли да сторите това, което сториха бел­гийският и холандският крал.

Царят ми отговори:

- Аз не мога да дезертирам и да оставя в тия решителни времена в България да стане междуособна война. Това означа­ва чиста анархия. Другите крале го сториха, но те нямаха на всичко отгоре и македонска организация, нито национални иде­али. Кой ще ми прости един ден, че не съм направил всичко възможно за нашите идеали, а съм станал дезертьор?!

За да внеса малко хумор в тежкото му настроение, аз му казах:

- Ние трябваше да се свържем с италианците. Те са били винаги по-добри от германците и ако подушат нещо лошо и решат да се измъкнат, лесно ще ги последваме и ние... Царят отбеляза:

- И Мусолини направи много непростими грешки.

След това ме запита какво работим сега в нашите фабрики и особено в Ловеч. Дадох му следните обяснения:

- В Ловеч започнахме производството на първите самолети по италиански лиценз „Либечио”.

Така се разделихме с царя.

Наскоро на една вечеря у общи близки в София имах въз­можност да поговоря интимно с министъра на външните рабо­ти Иван Попов. Сега той разбули някои подробности по моята мисия при Лист. Той ми обясни, че преди Коледа тази година министър Филов отпътувал за Залцбург, където се срещнал с Хитлер и Рибентроп. Филов бе убеждавал царя, че няма друго решение, освен да се подпише Тристранният пакт и да позво­лим на германците да минат през България. На Филов били предоставени две възможности: или да пропуснем германците през страната си, което според Филов е равносилно на окупа­ция, или да вземем участие заедно с немците във войната. По­следната възможност обаче царят искаше да избегне на всяка цена, тъй като не вярваше и на войската. Царят вярваше, че ако германците победят, то за награда на нашия неутралитет ще ни дадат Тракия от гърците.

Спомени. [General Boidev"s memories, Воспоминания генерала Бойдева]. Подготвил за печат Иван Пейковски. Обнародвани в: Сп. Летописи, 1994, № 5-6, с. 25-66, № 7-8, с. 85-108, 1995, № 3-4, с. 9-33, № 5-6, с. 48-86.





Гласувай:
4



1. germantiger - ...
24.02.2016 13:09
Твръде вероятно е когато генерал Бойдев се е преобличал, всъщност да се е СВЪРЗАЛ СЪС СЪВЕТСКАТА СИ ВРЪЗКА, но разбира се, гадая, но от друга страна все пак знам как се случват "някои неща", вкл. и досега по света!

От генерал Бойдев разбрах - БЪЛГАРИТЕ ИСКАТ, НО НЕ ДАВАТ, те искат да печелят, те имат права, но нямат задължения. Те са балканци, което е нормално и е факт. Те желаят своето Обединение за което Бойдев дума не обелва а то се е коментирало и разделяло на маса, но не желаят да воюват.

Искат ДРУГ ДА ИМ СВЪРШИ РАБОТАТА, част от българите и досега са така като манталитет, част казвам.

Славянска хитрост пише автора, аз пък си мисля за притворност, тарикатлък, нечестност, не коментирам, че Бойдев се има за славянин, лошо няма, може и да е.

За лафа на Лудендорф за 70 милиона германци и 6 милиона българи - не знаех, ако е истинен, но явно е, след като Бойдев официално го пише в мемоари. Грозен лаф, типично по германски директен и ясен - българите биха казали същото за германците, но със славянска хитрост не биха го написали декларативно като Лудендорф. Все пак германците са наивни хора, които се вълнуват повече от работата и занятието си, не от хората около тях толкова.

ЩЕ ЦИТИРАМ ТОВА ОТ БОЙДЕВ и ще започна да се смея:

БОЙДЕВ: - Ние със сърбите имаме договор за вечно прия­телство.

... и ще продължа да се смея още... това вече е по славянски
цитирай
2. germantiger - ...
24.02.2016 18:27
Вън от моите контрапунктове - постингите ти за Бойдев СА ПОЛЕЗНИ И НУЖНИ КАТО МЕМОАРИ И ИСТОРИЯ, наистина са попадение.

Колкото до мен, аз чета подобни неща винаги "настървено", защото върху германците са се ляли тонове гаври и лъжи з аонова време и ще се леят още, няма предвид от Бойдев, той до момента е ок.
цитирай
3. didanov - И аз смятам че мемоарите
24.02.2016 19:26
на Бойдев са полезни за историята и са попадение за неща, с които малко хора са запознати.
цитирай
4. didanov - Съобщението за подписването на ...
25.02.2016 21:23
Съобщението за подписването на съветско-германския пакт избухна като бомба в целия свят - пише Стойчо Мошанов14, тогава председател на Народното събрание. - В голяма част от българското обществено мнение пактът се посрещна даже с ентусиазъм. В шовинистическите среди се събудиха надежди за реванш с подкрепата на Хитлер. Участието на Съветския съюз в пакта за народните маси представляваше гаранция, че България няма да бъде тикната към авантюри и че при беда „дядо Иван" няма да ни изостави...

Как посреща „бомбата" Комунистическата партия в България, чиято позиция до навечерието на войната е антифашистка и антихитлеристка?

Да видим какво казва нашият стар познат комунистът Върбан Ангелов15:

В партията се внесе голям смут. След и по повод сключването на договора за ненападение между СССР и Хитлеристка Германия в 1939 г. вътрешното ръководство на БКП поведе пропаганда за влизането на България в Тристранния пакт: Германия, Италия и Япония.

От името на партията Централният Комитет издаваше позиви, хвърчащи листове, а и писания по стените на зданията, в които се подканяше правителството да вмъкне страната в Тристранния пакт.

През юни или юли 1940 г. ни привикаха около 28 наши другари в Дирекция на полицията и един от важните - Павлов или Гешев - ни упрекна, че агитираме да влезем във войната:

- Ние знаем много добре, че вашата партия агитира за влизането ни във война на страната на пакта, правителството обаче е решено да пази неутралитет, то е против влизането ни във войната и като ви предупреждаваме да престанете с тая вредна, противонародна агитация, предупреждаваме ви, че ще вземем строги мерки срещу вас...

След около една седмица бяхме арестувани и отправени по различни села много наши другари. На гарата видях Трайчо Костов, когото тоже откарваха някъде. Аз бях изпратен в с. Сини вир (турското му име Синебир), Новопазарско. В съседно село бе интерниран Никола Петков, а в друго - Антон Югов.

Чак да не ти се вярва! Но да видим за сверка какво казва срещуположната страна - какво пише в своите „Спомени" царица Йоанна16:

Белези на съветско-немско приятелство имаше непрекъснато. Съветските танкери прекосяваха Черно море, за да разтоварят суровината, предназначена за Германия, в пристанищата на Варна и Бургас. Върху вагоните-цистерни работниците, разтоварващи петрола, пишеха с големи букви:

ДА ЖИВЕЕ БОРБАТА НА НЕМСКИТЕ ДРУГАРИ!
ДА ЖИВЕЕ БРАTCTBOTO НА СЪВЕТСКИЯ И НЕМСКИЯ НАРОД!
ДА ЖИВЕЕ ДРУГАРЯТ ХИТЛЕР!

На 1 септември 1939 година другарят Хитлер заповядва на 57 дивизии германски другари да нахлуят в Полша; Англия и Франция веднага обявяват война на Германия - започва Втората световна война;

на 2 септември: От 11 до 12 и половина бях при Царя - пише в Дневника си Богдан Филов17 (още не е станал министър-председател). - Беше спокоен, но страдаше от силни болки в крака. Не вярва много, че германците ще спечелят, и се чуди на какво разчитат;

на 15 септември България обявява неутралитет (напук на Комунистическата партия!);

на 17 септември съветски войски окупират „своята" половина на Полша, Западна Украйна и Западна Беларус;

на 30 ноември СССР напада Финландия.
цитирай
5. didanov - "подарената" Добруджа
25.02.2016 21:44
Както е известно на моя читател, Добруджа е люлката на българската държава и че принадлежи на България - не е оспорвано от никого, ни от византийци, ни от турци - до Освободителната война през 1878 година, когато Северна Добруджа, по силата на Санстефанския мирен договор, беше дадена от Русия на Румъния като компенсация за отнетата й от нашата освободителка Южна Бесарабия; още през 1937 година Съветският съюз, може би за да поправи грешката на царска Русия, а може би поради други някакви съображения, предложил цяла Добруджа, до делтата на Дунава, да бъде върната на България; две години след това, през май 1939 г., нашият посланик в Москва Антонов донася, че това предложение на Съветския съюз е официално засвидетелствано от комисаря на външните работи Литвинов19; в началото на юли 1940 г. българският военен аташе запитва официално началника на външните отношения при Комисариата на отбраната: какво би било отношението на СССР, ако при новата обстановка България пожелае да си възвърне Южна Добруджа? - българският дипломат получава най-благоприятен отговор, дори му бива внушено, че трябва да се помисли и за Северна Добруджа - България да излезе до делтата на Дунава и да установи съседство със СССР...20

Вместо да се зарадва - цар Борис се подплашил:

- С големия брат да имаме обща граница - в никакъв случай! - извикал той и заявил скромно, че на България й стига Южна Добруджа...

Стреснал се и Хитлер: руснаците ще го изпреварят и „ще купят" с Добруджа българите, затова се разпоредил веднага: на 27 юли Богдан Филов и Иван Попов21 били повикани при фюрера във вилата му в Obersalzberg край Залцбург. На срещата присъствали нашият посланик в Берлин Първан Драганов и външният министър на Райха Рибентроп.

Според Богдан Филов22: „Разговорът се поде най-напред от мене, после се поде от Попов; дадохме подробни обяснения по Добруджанския въпрос, обяснихме, защо не можем да преговаряме с румънците, че ние пазарлъци не можем да правим и че искаме само това, което ни е отнето чрез изнудване, без бой. Нашите аргументи и начинът на слагането на въпросите му [на фюрера] направиха силно впечатление".

Според Стефан Попов23, тогава аташе по печата в Берлин, Драганов бе възмутен: и двамата [Филов и Попов министърът] си били глътнали тъй езиците пред фюрера, че Филов смотолевил само поздравите на царя до Хитлер и след това започнал да заеква. След минути на мъчително мълчание Хитлер поискал картата на Добруджа и казал:

-Вие сте дошли да уреждате въпроса за Добруджа? Доколкото знам, цар Борис иска само възстановяване на границата отпреди 1913 година.

И посочвайки „старата" граница с Румъния, Хитлер добавил:

-Това ще бъде и новата ви граница с Румъния! А сега можем да поговорим и за нещо друго...

Какво е било това „нещо друго" - скоро ще стане безпощадно ясно:

Борис знаеше каква цена щеше да бъде поискана за този дар - пише царица Йоанна24. - Цената се състоеше в присъединяването на България към Тристранния пакт.

Всеки подарък се плаща, читателю, и то прескъпо...
цитирай
6. didanov - смятам че съображенията на СССР
25.02.2016 21:45
са били същите или идентични с тези на Германия

бележки от предишния коментар
19 Доклад на Антонов до министър-председателя Г. Кьосеиванов, в цит. съч. на Николай Генчев.

20 Архив на Министерството на външните работи, в цит. съч. на Николай Генчев.

21 Иван Попов - министър на външните работи в кабинета на Богдан Филов.

22 Богдан Филов, „Дневник".

23 Стефан Попов, „Безсъници".

24 Царица Йоанна, „Спомени".
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2907493
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?