Преминаването на германските войски през България


На 1 март 1940 г. България подписа Тристранния пакт.
В София пристигна генерал Цайслер от щаба на фелдмаршал Лист. Генерал Рихтхофен, цивилен, се яви при мен, за да определи местата за кацане на германските самолети. Цайслер се интересуваше от пътищата към Гърция и от линията Метаксас. От Рихтхофен разбрах, че англичаните са струпали доста войски в Гърция и че в скоро време немците ще преминат България. На 8 февруари започнахме деловата работа с генерал Рихтхофен.(Волфрам Фрайхер^[1] фон Рихтхофен (на немски: Wolfram von Richthofen) е немскифелдмаршал от Луфтвафе по време на Втората световна война.През 1933 г. фор Рихтхофен се присъединява към Луфтвафе и става един от командващите офицери на легион Кондор участващ през 1936 г. в гражданската война в Испания.На 1 септември1939 г. фон Рихтхофен командва 8^-ми авиокорпус по време на нападението над Полша. Той ръководи въдушното нападение над Варшава. По време на битката за Британия частта на фон Рихтхофен участва в неуспешния опит да бъдат победени кралските военновъздушни сили.На 22 юни 1941 г. стартира операция Барбароса, нападението над Съветския съюз. Фон Рихтхофен усъвършенства тактиките за близка поддръжка и взаимодействие с наземните части. Корпусът му осигурява поддръжка на формациите участващи в офанзивата към Москва (операция Тайфун) и последвалите защитни операции при последвалата съветска контраофанзива.На 16 февруари1943 г. Хитлер повишава фон Рихтхофен до фелдмаршал. Той става един от шестимата офицера от Луфтвафе в историята на Третия райх)
          Със съгласието на щаба на войската определихме местата за кацане на самолетите. Те нямаха право да се приземяват на наши летища - в такъв случай те щяха да бъдат бомбардирани. Повторих му изискванията, залегнали в споразумението с фелд­маршал Лист, и между другото: столицата ни трябва да бъде осигурена с противовъздушна артилерия, евентуално смятаме да я обявим за открит град, по същия начин искаме да бъдат осигурени Варна, Бургас и Пловдив.
          След това разведох Рихтхофен по турската и гръцката граница. Той се спря преди всичко на долината на река Струма. Направих си заключение, че възнамеряват да извършат стратегическа маневра по тази долина направо към Солун, за да откъснат Тракия от Гърция. Рихтхофен се интересуваше много за линията Метаксас, попита дали сме правили аероснимки. Отговорих му, че не разполагаме с такива, тъй като въобще не сме имали намерение да нападаме Гърция. Изкачихме се на грани­цата. При Петрич той се помъчи да наблюдава с бинокъл линията Метаксас, но не можа да открие съоръженията по нея, тъй като всичко бе обрасло в зеленина. Направи ми впечатление, че на картата, която извади, линията бе отбелязана с повече подробности, отколкото ние знаехме за нея.
          След това Рихтхофен замина за Предел. Веднага след зами­наването му царят дойде на асродрума Враждебна и ме разпита за водените помежду ни преговори. Направи ми много остра бележка, дето съм повторил старата грешка - не сме оформили в писмена форма постигнатите споразумения.
          - Освен това - каза царят - трябваше да му напомните, че ако по време на бойни действия имат нужда, ние не можем да им отстъпваме наши самолети.
           Попитах го:
           - Ако чужди самолети нападнат наши обекти, нашата авиация ще вземе ли участие?
           - По този въпрос говорете с щаба на войската.
           - Но аз съм дал заповед на нашите противовъздушни войски да стрелят по чужди самолети.
           - Добре си направил, те ще сметнат, че тази артилерия е немска.
           - Наличната ни артилерия обаче е много малко, чакаме още от Германия, но не е дошла досега.
           - Направете постъпки чрез германското военно аташе да се ускори доставката - разпореди цар Борис. А ако е необходимо, идете за това и в Берлин. Не знам обаче дали е удобно в тези времена да напускате страната. Искам да разбера как с организирана противовъздушната защита, елате тези дни да ми докладвате. Какво е сторено със скривалищата?
           - Както знаете - отговорих, - миналата година исках да се направят тунели под София и Пловдив, но не ми се разреши, тъй като това щяло да всее паника. Копаят се окопи, което е временно разрешение, в големите кооперации са подготвени скривалища. Евакуацията е правителствен въпрос, не зависи от мен. В градовете са организирани команди, има подготовка за затъмнение, сирени и пр. За началник на противовъздушната служба в София съм назначил полковник Мандаджиев.
           След няколко дни докладвах на цар Борис подробности и той се увери, че с нашите възможности и средства не можехме нищо повече да сторим.
- Разбира се - каза той, - по-добре ще бъде да не става нужда от тези мерки, но направете възможното.
           В София дойде генерал Грайфенбург - началник-щаб на фелдмаршал Лист. *
Зигмунд Вилхелм Лист (на немски: Siegmund Wilhelm List) е немскиофицер от Първата световна война и фелдмаршал по време на Втората световна война. В началото на войната командва 14^-та армия, разположена в Словакия.Втора световна война (1939-1945) -През 1939 г. Лист командва 14-та армия по време нападението на Полша. Между 1939 и 1941 г. командва 12^-та армия по време на нападението на Франция и Гърция. През 1941 г. е главнокомандващ на югоизточния сектор. През юли 1942 г. е главнокомандващ на група армии „А“ на Източния фронт в Съветския съюз.)
С него бяхме водили по-рано преговорите в Брашов. Той ме посети и поддържаше тезата, че няма опасност да бъдем нападнати от Сърбия и Турция. Аз не се съгласих. Запита ме:
           - Какво сте сторили за защита на морските пристанища?
           - Защо се интересувате - отвърнах, - щом казвате, че няма опасност от Турция?
           - Да, но не можем да бъдем сигурни...
           Отговорих на генерала, че нищо не сме сторили в това отношение. Така се разделихме.
          Една сутрин ме извикаха в щаба на войската, където бяха се събрали много генерали. Министърът на войната ни предаде съобщението, че в началото на март германците ще преминат през България, за да бият английската и гръцката армия. Точният ден щеше да ни бъде съобщен допълнително. Заповядваше ни се да имаме бойна готовност.
           На 20 март германското авиационно аташе ми съобщи, че тази нощ германската противовъздушна артилерия ще заеме своите позиции в България за защита на градовете ни съгласно плана. Ето защо на границата ни с Турция и Гърция бе обявена бойна готовност.
           През първия ден нещата се развиваха нормално. Движението на германските войски бе осигурено от самолети, които излитаха от Румъния. На втория ден обаче немските самолети започнаха да се приземяват на нашите постоянни летища при Враждебна, Божурище и Пловдив, което противоречеше на постигнатите съглашения. Според тях германските самолети следваше да кацат на специално определените полски летища.
           Веднага заминах за Враждебна и протестирах пред германския полкови командир, който ми каза, че за случая има заповед от Рихтхофен. Неговият щаб бе настанен във вагони на гара Костенец. Той ме прие и ми обясни, че са постъпили така за удобство, но след два дни ще се изтеглят на полски летища към границата.
           - Не бойте се, нито английската, нито гръцката авиация ще имат смелостта да ви бомбардират - успокои ме Рихтхофен.
           Доложих за станалото в щаба на войската, обаче оттам ми отговориха това че сърбите ще подпишат пакта.
           - Аз още не вярвам, че ще ви станат съюзници - казах, -докато не се изясни всичко...
           - Повиках ви да чуете по немското радио днес в 11,30 часа церемонията по подписването на пакта в Берлин - уточни Лист.
           Благодарих му и казах само:
            - Ще видим.
           Сърбите действително подписаха пакта.
           Върнах се в София, където германското военно аташе ме предупреди, че на следващия ден на летище Враждебна ще пристигне маршал Браушич - главнокомандващ германските зем­ни войски. Военното министерство нареди посрещането да стане с почетна рота, но предварително да не се говори кого ще посрещне тя.
           На 27 март сутринта чух по радиото, че в Югославия е станал преврат, ръководен от генерал Д. Симович. Това съобщение се потвърди и от Радио Белград.
(На 25 март 1941 г. Кралство Югославия подписва във Виена договор за присъединяване към Тристранния пакт и така окончателно застава на страната на Оста Рим-Берлин-Токио.

Два дни по-късно, на 27 март 1941 г. в Белград избухват демонстрации. Група проанглийско настроени офицери и граждански политици се възползва от протестите на югославските народи и извършва държавен преврат. Свалят княз Павле, обявяват за пълнолетен 17-годишния крал Петър II и го поставят на престола. Начело на правителството застава генералът от военно-въздушните сили Душан Симович. По този начин държавата фактически излиза от Тройния пакт.

 

На 6 април 1941 г. Германия без обявяване на война напада Кралство Югославия и Гърция. По този начин в този регион започва Втората световна война, която продължава още четири години. Немските самолети бомбардират Белград, а армията започва да извършва операции по принципите на светкавичната война. На територията на Югославия започват да проникват италиански и унгарски части. Югославската войска капитулира на 17 април, а на 21 април капитулира Гърция.)

           Маршал Браушич пристигна на летище Враждебна, посрещнат от почетната рота. След церемонията аз му казах новината, която той не знаеше.
           - Как е възможно, когато ние имаме подписан пакт? - възкликна той. - Да не би това да е някаква заблуда? Отведете ме в нашата легация.        
- Новината се потвърди и от Берлин. Веднага, със същия самолет, Браушич отпътува обратно през Румъния, фактически сърбите до това време не бяха обявили война.
По-късно, през 1943 г., в Нишка баня се срещнах с бившия сръбски министър-председател Драгиша Цвяткович, който заедно с Цинцар Маркович беше подписал пакта с Германия. От него разбрах, че германците и от тях са искали да бъдат пуснати през територията им, за да бият гърците и англичаните.
           Сръбското правителство не дало съгласието си. Подготвените за преминаването германски войски поради отказа на новото правителство на Симович да ги пропусне преминаха впоследствие с бой и откъм север.
           Същата вечер след отпътуването на Браушич германските войски започнаха да се прегрупират към сръбската граница. Положението се усложняваше. Браушич трябваше да бъде приет от цар Борис, но поради отпътуването срещата се провали. Съобщих за това в двореца. Царят се интересуваше от разговора ми с Браушич. Запитах го има ли за нас опасност от сърбите, за да разместя самолетите. Той ми отговори:
           - Сърбите няма да ни нападнат, нито пък ние имаме такова намерение. Вие гледайте турците.
       - Рихтхофен напусна Костенец баня и се премести в Ново село, Кюстендилско, за да бъде на централно място между Сър­бия и Гърция. Немските военновъздушни части бяха прегрупирани срещу тях. Нашите части пред Турция бяха оставени сами на себе си. Ето защо реших да посетя Рихтхофен - да разбера с какво бихме могли да разчитаме на него.
           Намерих го във вагона с щаба си, напълно спокоен и крайно уверен в победата си. Той бе разделил щаба си на две: едни срещу Гърция, други срещу Сърбия. Уговорихме взаимодействието помежду ни при необходимост.
           Не мина много време и една нощ към 10 часа се появи сръбски самолет, който хвърли няколко бомби над София - на улица „Веслец”. Жертви нямаше, една фурна и една къща бяха повредени, изпочупени бяха стъклата на много прозорци на съседните къщи. Нашата противовъздушна артилерия откри огън, но самолетът бързо избяга към Драгоман. След няколко дни бяха бомбардирани и запалени на гарата няколко герман­ски вагона със снаряди. Пораженията бяха големи. Смели железничари с риск за живота си успяха да откачат останалите вагони. Снарядите се пръскаха и някои засегнаха близките квартали. Веднага отидох на самото място. Заварих полков­ик Мандаджиев, който поставяше постове, за да се избегнат човешки жертви. Току-що се разделихме с него и срещнах царя. Докладвах му за случая. Той беше ядосан много на германците заради това, че не изпълняват сключеното съглашение и държат ешелони с муниции на гара София. Обеща да говори лично с тяхното командване, а мене задължи да уведомя военното им аташе.Междувременно щабът на Рихтхофен при Гюешево въпреки нашите предупреждения за бдителност щеше да стане жертва на сръбско нападение. То бе предотвратено от нашите граничари.
           Войната срещу Сърбия и Гърция започна едновременно. Отначало настъплението беше стремително, но после спря пред линията Метаксас и при Страцин. Впоследствие Рихтхофен ми разправяше, че срещу такива укрепени системи са използвали с голям успех снаряди от противовъздушната артилерия в отворите на бункерите. Като имах предвид казаното от него, аз се опитах по-късно да го приложа от позициите при Кулата, но решаващ успех тук не забелязах.
           Въпреки всичко германците влязоха в Солун и Скопие. Притиснати от север и от юг, югославските войски отстъпваха и скоро Югославия не съществуваше. Генерал Симович с правителството и княз Павел избягаха в Англия. Тракия и Гърция бяха завладени, немците стигнаха до крайния предел на нос Матапан. Германците подпомогнаха италианците при Охрид. При движението им през България една тяхна колона бе бомбардирана край Кюстендил от югославската авиация и даде няколко жертви. Пострадаха и няколко наши граждани.
           Съгласно тайните уговорки между Хитлер и цар Борис след войната Македония и Гърция трябваше да бъдат дадени на Бъл­гария. Хитлер обещаваше България да остане извън войната. Сам той каза в Райхстага, че немците имат дълг към България.Сега обаче, след кат о бойните действие на Балканския фронт приключиха, нещата се усложняваха. Царят подозираше Хитлер, че се готви за война против Съветския съюз и затова оставяше нещата неуредени - за да може утре евентуално да поиска в случая и участието на българската войска. Цар Борис не беше съгласен с една такава акция по съображения, вече излага­ни подробно и главно защото знаеше, че такава война нямаше да бъде приета от народа. В тази игра царят подозираше особе­ното участие на Рибентроп и фон Папен, когото мразеше мно­го. В последна сметка териториалният въпрос остана неуреден. Граф Чано и Рибентроп прокараха една демаркационна линия между германските и италианските войски в Македония и Албания, която по-късно ни създаде големи трудности.


Италианската окупационна зона на Балканите (1941-1943)

           При такава политическа обстановка цар Борис, за да избегне участието в подготвяната война на Изток, предпочете да окупира Македония и да поеме охраната на турската граница.
           Така в началото на май 5-а българска армия под командването на генерал Михов завзе напълно Македония до демаркационната линия, а след това и Южна Тракия без гръцката територия, която остана под гръцка администрация и германска окупация заедно с цяла Гърция.
Навлизане на българските войски във Вардарска Македония през април 1941 г.
България и земите под български контрол по време на Втората световна война

           На 1 май заедно с началник-щаба си и трима офицери-летци излетяхме с един „Юнкерс” и се преземихме в Скопие. Нашите войски тъкмо се приближаваха. На летището имаше сравнително малки поражения, но бяха повредени доста сръбски и германски самолети. Влязохме в града. От бомбардировките бяха пострадали много сгради и особено обществени: щабът на армията, Военният клуб, бановината и др. Сръбските полицаи в униформата си регулираха движението. Много хора, избягали по време на войната, сега се прибираха отново. Зад демаркационната линия оставаха под албанска власт и италианска окупация Дебър, Кичево, Гостивар, Тетово, българите от тези селища търсеха убежище при нас.
           Ресторантите бяха препълнени с германски войници и граждани. Скопското летище е грамадно, отлично уредено, с големи хангари, казарми и работилници. Имаше натрупани много повредени самолети „Дорниер”, към които ние проявявахме интерес. Немското командване там ни уведоми, че още повече такива самолети имало на полското летище на 18 км южно от Скопие, при Катланово. След десетина дни бях там. Порази ме картината, която видях: десетки разхвърляни самолети. Грамадни ями от аероплании бомби зееха от земята. Селяни, кои­то бяха наблюдавали, ми разказаха, че горящият бензин е из­хвърлял огнени пламъци до облаците. Сръбските летци побяг­нали, тъй като бомбардировката ги е изненадала на земята.
           В Скопие нашата администрация започна да заема местата си. В административния персонал участваха и много местни Македонци. Положението обаче не се нормализираше напълно. Нямаше редовно жп връзки поради повреди на мостовете. Всич­ко преминаваше през Гюешево.
           На връщане за София пред нас се яви германски летец в Цивилно облекло. Наши офицери го бяха намерили в Нишкото поле в полусъзнание. Беше нервиран. Казваше се поручик Плефелд, имал 20 победи. Летял със задача над Пирот, самолетът му повредила сръбската артилерия и той кацнал в Ниш, където сърбите го заловили и затворили в Нишката крепост. Малтретирали го - показа ми раните от белезници на ръцете. Помоли ме да му ушием германска униформа. Поради липса на плат аз му предложих българска униформа и той се съгласи, задоволен. Съобщих за случая на немското военно аташе и то остана учудено, тъй като другарите на летеца бяха съобщили за падането на неговия самолет и мислеха, че той е загинал. Гьоринг бил съжалявал много за него.
           Съжалих летеца. Родителите на 18-годишния младеж го смя­таха за убит. Представих си каква ще бъде радостта им сега. Настаних го в хотел „България”. След два часа ми се обади немското военно аташе и ми предаде, че маршал Гьоринг много ме моли да взема летеца под свой контрол. Заповядах на един от моите летци, завършил в Германия, да го съпровожда и развежда из София. Плефелд беше в българска авиационна униформа с германски пагони. Съобщих му заповедта на Гьоринг да остане тук.
           По това време цар Борис се намираше в Берлин. След три дни Плефелд изчезна, научих, че си е заминал с някакъв германски самолет. Няколко дни по-късно царят пристигна със специалния самолет на Хитлер на летище Враждебна. След него излезе Плефелд с българската си униформа. Цар Борис се засмя и каза:
           - Ето ви летеца!
           -    Плефелд бил при Гьоринг, който му подарил златен пръстен, представил го на царя и по негово желание го връщаше отново във въздушния корпус на Рихтхофеи. Какво стана с него по-късно, не знам.
           Няколко дни след това заминах за Тракия да видя гръцкото летище при Бадем чифлик, което знаех още от Първата световна война. Заварих го в безпорядък: разхвърляни разрушени полски самолети, бензинови варели, бомби, трапове, от казармите - почти нищо. Имаше наш персонал от 5-и бомбардировъчен полк, който привеждаше в ред всичко, за да изпратим наши части.
           Отпътувах за Кавала. По пътя срещнах големи групи демобилизирани гръцки войници - вървяха с наведени глави, замислени, но гледаха дръзко. Някои от тях бяха само по долни дрехи. В Кавала наши флотски части заемаха пристанището. Западно от града се виждаше заливът Орфано. Казват, бил кръстен на името на античния Орфей, свирил с лирата си и тук.....

Спомени. [General Boidev"s memories, Воспоминания генерала Бойдева]. Подготвил за печат Иван Пейковски. Обнародвани в: Сп. Летописи, 1994, № 5-6, с. 25-66, № 7-8, с. 85-108, 1995, № 3-4, с. 9-33, № 5-6, с. 48-86.

Допълнение в "бележката" за Волфрам фон Рихтхофен - той е впечатляващ и заслуъжен победител при Севастопол, в Крим и на Кубан, там той е забележителен и решаващ, но това в бележката е пропуснато, при положение, че за специалистите е световно известно и емблематично за Рихтхофен. Защо е пропуснато - незнание или нарочност, е излишно да гадая!

Хубаво е полските летища да бъдат наричани КАКТО ТРЯБВА ИСТИННО - П О Л Е В И, не полски, зщаото те нямат нищо общо с Полша, а са полеви като подготовка, грунд, временни, според настила и бол други разлики. Това разбира се, е дребен детайл.

Да боеприпаси или снаряди на АА, ПВО или FLAK флиигер-абвеер каноне са ползвани с изключителен успех срещу дълговременна фортификация и примерите са бол - Брест в Полша 1939 г., да не се бърка с Брест през 1941 г., срещу белгийски ур-ове и във Франция 1940 г., ползвани са с успех на Балканите срещу точки на линия "Метаксас", ползвани са масово във войната на изток срещу съветска Русия.

За да постигаш успех обаче са необходими най-вече германски 8,8 см "ахт-ахт" на бжаргон ПВО-оръдия, които стават легендарни през ВСВ най-вече с борбата им срещу танкове и броня, в това отношение са потресаващи!