Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2016 07:00 - Царският генерал - 1940-а и събитията у нас
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 3377 Коментари: 10 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
1940-а... Събитията у нас и около нас

На 15 февруари 1940 г. у нас настъпиха някои политически промени. След разтурянето на камарата през 1939 г. правителството на Георги Кьосеиванов отново получи болшинство. Много от бившите народни представители не влязоха в новия парламент. Твърдеше се, че между тях са останали и тези, които бяха пили наздравица за седемнадесетата съветска република. Правителството получи голямо болшинство, така наречената опозиция бе едва представена. Георги Кьосеиванов, родом от Пещера, управлява като министър-председател в продължение на четири години в напрегната международна обстановка. Това го принуди да подаде оставка и на негово място се състави ново правителство начело с проф. Богдан Филов, бивш министър на просветата в Кьосеивановия кабинет.
Като министър на просветата Филов не бе направил нищо особено. Неговата съпруга се бъркаше много в просветните работи. Той е син на екзекутирания като русофил подполков­ник Филов. Беше ценен у нас и в чужбина като учен-археолог.
Но в този момент на върховни изпитания България имаше нужда от опитни и гъвкави държавници, какъвто Богдан Филов не можеше да бъде. Освен това той не можеше да провежда неутрална линия, защото беше известен като голям приятел на германците. Това даваше основание да се мисли, че изборът на царя върху Богдан Филов бе под давление на германците. Което не беше далеч от истината. Иначе царят не обичаше Богдан Филов.
Не искам да правя пълна характеристика на филовото правителство, но мога да кажа, че то не се прие добре от народа, нито отляво, нито отдясно. Прочее изборът му беше фатална грешка на царя. Новият кабинет бе чиновнически в пълния смисъл на думата - съставен от хора с милиметрова психика, а имаше и такива в професията си и... станаха лоши министри.
Случаят ме задължава да разкажа куриоза за едного от министрите - заемащия поста министър на финансите Добри Божилов. Към 1931 г. служех в Първи конен полк в София като помощник-командир. В Германската легация в София тогава служеше като секретар д-р Клодиус. При лошо време с разрешение на Военното министерство той яздеше в манежа на полка. Така се запознахме. В нацистка Германия Клодиус бе стигнал до поста главен министерски съветник. В качеството си на такъв той дойде сега във връзка с отпускането на някакъв заем на България. Не знаех нищо за него, но получих визитната му картичка и за да изпълня протокола, върнах му моята и го поканих на обед в Чамкория, в пансиона на Кръстников.
Около 10 часа сутринта същия ден по телефона ми се обади министър Божилов и ме уведоми, че при него е Клодиус и водят преговори за заем във връзка и с нашето въздухоплаване и тъй като той е мой познат, трябва да направя това, за да получим най-изгодни условия. Разбрах, че Божилов бе поканил Клодиус на обед, но гостът отказал, защото вече има покана от мен, която бе приел. В Министерството на финансите заварих и двамата в Божиловия кабинет, след като бяха разговаряли по­вече от два часа и не бяха стигнали до никакъв резултат. Седнах и слушах, защото бях съвсем чужд на третираните проблели. Не минаха и пет минути и ето откъм Военния клуб на улица „Раковски” се зададе една рота от Школата за запасни офицери. Тя идваше от двореца, откъдето беше взела знамето, защото школниците трябваше да полагат клетва. Ротата маршруваше великолепно, удряше здраво крака в паважа. Редиците бяха стройни и подравнени. Д-р Клодиус се вслуша в мелодията, стана от стола си, остави си книжата, отвори прозореца - възхищаваше се на хубавата гледка, докато ротата зави от улица „Раковски”. След това се обърна, удари с ръка по масата и каза:, „Господин министре, в една страна, където войската марширува така с „марша на Хитлер”, заслужава да приема нейните условия!”
След краткия разговор между нас и Божилов министърът ме извика насаме, отвори едно чекмедже и ми подаде голяма банкнота от 1000 лева (от безотчетните си пари) и тихо ми каза: „Вземи ги да платиш разноските по обеда в Чамкория.” Аз не исках да ги взема, но той настоя и ги сложи в джоба на куртката ми.
Тримата, д-р Клодиус, аз и съпругата ми, тъкмо обядвахме в Чамкория, когато в пансиона пристигна Божилов със съпругата си. Седнаха и обядваха с нас. След обеда по желание на Клодиус се разходихме до местността Иконостаса. Преди да тръгнем, Добри Божилов изчезна за няколко минути от масата. Повиках келнера да платя сметката, но Божилов ми каза, че е платил. И понеже всичко струвало 800 лева, поиска да му вър­на другите пари. Върнах му банкнотата, която ми беше дал, и го помолих да я даде на капелмайстора, който спечели заема. Министърът ми каза, че ще даде на него 10 000 лева. Разделихме се и стана така, че аз платих обеда и на министъра на финансите. А капелмайсторът не получи нищо. Бай Добри, изглежда, приписа заслугата за това на своята финансова мъдрост...
За друг министър от новия кабинет мога да разкажа следната история. Беше по-късно, когато бях в Македония. Написах тревожен доклад до министерския кабинет. Препратих го чрез министъра на войната. В него сочех много нередности и произволи на нашата администрация и полиция, редица несъгласуваности между българските и югославските данъчни закони и други подобни. Настоявах да се поправят, тъй като създаваха недоволство сред населението. По настояване на министър Габровски беше ми направено официално мъмрене не защото не бях прав, а защото съм се бъркал в разпорежданията, дадени направо до областните директори.
А аз не можех да бъда безучастен, тъй като много македонци идваха при мен и се оплакваха, те желаеха да видят в българското управление нещо по-хубаво от бившето. Обещавах им, че нещата ще се оправят. А горките областни директори - какво можеха да сторят, когато ги караха да принуждават населението да сади слънчоглед на сухото и безводно Овче поле, който изгоря. То трябваше да плаща данъци за материали, тютюн н други, които са ограбени от германците. Децата бяха задължени да ходят на училище в студената зима, без да има въглища за отопление на стаите. И още много такива случаи.
В началото на 1940 г. германците заеха норвежките брегове и изпревариха англичаните, след което заеха и Дания. Сега Хитлер видя, че се е затегнал на широк фронт, и поиска да заздрави придобивките си с преговори. Гьоринг и Хес са поддържали такава концепция.
В същото време, през март, Съветите завършиха финландската война, границата мина северно от Ленинград.
На 10 май войските на Хитлер нахлуха през Холандия и Белгия във франция. Френската кампания завърши успешно за агресора - на 22 юни маршал Петен подписа капитулацията на Франция в историческата Компиенска гара. От славолюбие Хитлер побърза да влезе в победения Париж. Сега очите му се насочиха към мъгливите брегове на Англия и към Гибралтар, Африка и Суец. А идваше и нашият ред - Балканите. Неслучайно след влизането си в Париж Хитлер заповяда в предградието Ньой, където беше подписан нашият мирен договор, да се издигне българският национален флаг. Хитлер прие и бившия български главнокомандващ в Първата световна война генерал Никола Жеков. Така той поиска да реабилитира генерала, понесъл оскърблението на Хинденбург и Лудендорф, и то само затова, че Жеков искаше от тях да изпълнят коректно и лоялно своите договори към България. Още тогава си мислех - ако бях на мястото на генерала, не бих отишъл. Не към Жеков трябваше да се отправят благодарности, а към българския народ, който бе станал веднъж жертва на немските интереси. А сега Хитлер подготвяше дипломацията той отново да му служи.
В началото на юни английският пълномощен министър в Съветския съюз сър Стафорд Крипс, от английската левица, посети България, за да ни предложи да отидем на страната на западните държави. По-късно дойде и пратеникът на президента Рузвелт, полковник Донован, със същата цел. Никой от тях 0баче не предложи поправка на несправедливите мирни договори- Логично беше в една такава обстановка България да бъде възнаградена, и то най-малкото с останалата под мандата на Обществото на народите Южна Тракия.
През лятото на 1940 г. Литва, Латвия и Естония бяха присъединени към Съветския съюз, Съветската армия влезе в Северна Буковина и Бесарабия. Съветският делегат Потсмкин дойде и предложи по-късно пакт с Югославия, който не се подписа.
Когато цар Борис разбра за нахлуването на германците в Румъния, страшно безпокойство го обзе. И затова замисли да отиде при Хитлер - да разбере по-нататъшните му замисли.
Турците засилваха подозрително войските си на границата, като се оправдаваха, че правят това с отбранителни цели. Нашият генерален щаб бе постоянно информиран за струпването на все нови и нови англо-френски войски в Мала Азия. През август Хитлер направи публична декларация в Райхстага, че иска да води преговори с Англия и франция. Носеха се слухове, че и Съединените щати се готвят за война против Германия.
Неочаквано за българския народ дойде радостно събитие. Под силното давление над Румъния от страна на Съветския съюз и Германия на 7 септември Южна Добруджа бе отстъпена на България. Това предизвика големи надежди у българския народ. В София станаха радостни демонстрации, защото това беше единственият случай да се получи земя без кръв.
Влизането на нашите войски в Добруджа стана много тър­жествено. Населението плачеше от радост, поднасяше букети и венци на българските войници, изразяваше благодарността си на чист български език. Старци целуваха и прегръщаха със сълзи на очи офицерите.
И аз присъствах на такива мили картини. И аз се просълзих. Играеха се кръшни хора. Поднасяха се големи тави с баници на войниците. Много добруджанци, служили в румънската армия, искаха да бъдат мобилизирани в българската.
Влязох в един ресторант в Балчик, пълен с хора. Всички скочиха и ме понесоха на ръце, сложиха ме на една маса и започнаха наздравици. Ликуваше народът и в България. Навсякъде, където минех - банкети и хора. Всички слушаха говорителя на Радио София. Силно развълнуван, той едва сдържаше сълзите. Гласът му трепереше. Имаше моменти, когато и той плачеше. Предаваше с голямо майсторство подробностите за влизането на нашите войски във всяко село и град. Почти целия септември мина в уреждане на администрацията ни в Добруджа. Щом се завърнах, изпратих наша летателна команда да прегледа и уреди летищата. След нея заминах и аз.
При отстъплението си румънците бяха унищожили много неща: прозорци, врати, подове и стълбища в сградите. Почти всичко бе изпочупено и ограбено, като че ли ни предаваха чужд имот. И сега показаха голямата си омраза към българите.
Населението бе научило, че идвам в Балчик, и беше излязло да ни посрещне с цветя на площада. Всеки започна да ми разказва за страданията си под румънско робство. Някои, служили по време на Балканската война в 31-ви пехотен варнен­ски и в 8-и приморски полк в Силистра и Варна, ме разпитваха за своите бивши началници. Тези храбреци от Сслиолу-Гсчкен-ли край Одрин бяха окичили гърдите си с български ордени за храброст. Други с възторг описваха бойните подвизи на нашата славна конница под командата на генерал Колев при Добрич. Част от населението доброволно се залови да изчисти и подреди летището в Балчик, където по-късно изпратих наши въздушни части.
Такова бе и положението в Добрич. Тук бе вдигнато всичко. Продължих за Силистра. В града имаше малка промяна в сравнение с Първата световна война.
Върнах се отново в Балчик. Посетих замъка на румънската кралица, построен край морето в турски стил. Тук бе съхранявано сърцето на кралицата, което румънците бяха отнесли със себе си. Всички те се бяха изселили от Добруджа.
В Силистра и Балчик заварих български гарнизони.
Залисан в радостта за Добруджа, народът не виждаше предстоящите политически събития. Той инстинктивно обърна очи към другите си национални идеали - Македония и Тракия. Мнозина македонски първенци заявяваха при всеки удобен случай публично, че е време сега да се помисли и за тях. Населението в самата Македония се вълнуваше силно, то вярваше, че е до­шъл неговият ред. Във връзка с тези вълнения сърбите организираха много процеси. В Народното събрание депутатът Петър Думанов държа речи, в които доказваше българската принадлежност на Македония. Това вдъхваше силна вяра на тамошното население. Та дори му извадиха и песен.
През ноември 1940 г. Унгария, Румъния и Словакия се при­съединиха последователно към Тристранния пакт. Останахме вън от него само България и Югославия.
В края на октомври цар Борис бе поканен от фюрера в Германия. Той реши да замине малко по-късно инкогнито. Извика ме по телефона да отида веднага в стаята на инспектора на дворците Д. Генчев. Моят щаб се намираше само на десет крачки от задния вход на двореца - на улица „Московска”. Ето защо отидох веднага. Царят ми каза, че трябва да замине веднага за странство, т.е. още на следващия ден, обаче не желае никой да знае за пътуването му, преди да се върне в България.
- Днес около 4-5 часа след обед ще дойде самолетът на Хитлер да ме вземе - каза той. - Никой не трябва да знае чий е този самолет. Бъдете на летището и се погрижете за настаняването му. Помислете как да стане пътуването ми, за да се запази тайната.
Помислих малко и му предложих следното:
- Когато самолетът пристигне в Божурище, аз ще се кача на него и ще се отправя за летище Враждебна, където ще го приземя в южния край, далеч от постройките. Самолетът ще бъде закотвен там и моят адютант - поручик Антонов, един сериозен офицер, произхождащ от старото патриотично семейство на Иван Андонов от Пловдив, ще пренощува в него, за да го пази. Пердетата ще бъдат спуснати. Немският персонал ще бъде затворен, а ключът за самолета ще остане у Антонов, който ще се погрижи и за снабдяването му с гориво сутринта. Моят автомобил, шофиран от Антонов, ще влезе през задните врати в двореца и вие ще се качите в самолета, без никой да ви види. Ще наредя в същото време войниците и офицерите от летището да се съберат в столовата - ще им говоря нещо по дисциплината. В момента, когато ще бъдат събрани в 8 часа сутринта, аз лично ще ви сигнализирам за излитането, след което ще отида при тях. Вие ще дойдете от другия край на летището - откъм село Слатина. Така качването ви ще стане на половин километър от щаба и казармата на летището.
Царят одобри проекта и заповяда колата ми да бъде в 8 без 20 минути в двореца. С пристигането на самолета начело с пол­ковник Браун аз настаних персонала в хотел „България”, предо­ставих му една лека кола на разположение. После операцията се Изпълни тъй, както бе замислена. Самолетът излетя точно в 8 часа и 20 минути за Германия. Тайната беше запазена напълно.
След няколко дни царят се завърна със същия самолет, посрещнат вече от официални лица, начело с министър-председателя. Издаде се официално комюнике за посещението му. На летището бях и аз. Царят нямаше много весело настроение. Обяснихме си го с умората от пътуването. А и времето не беше спокойно, имаше доста силен вятър.
Впоследствие се разбра, че от страна на Хитлер върху Борис е оказан голям натиск да влезем в Тристранния пакт. Засега той бе отказал. Вероятно по тези причини нашите доставки от Германия: материали за военните ни фабрики, самолети, запасни части, гаубични и противовъздушни оръдия, бяха спре­ни. Това ни постави в много затруднено положение, и то в един момент, когато Мусолини без знанието на Хитлер нападна Гърция. Войната се приближаваше и към нашата страна. Мусолини бе постъпил сега така, както преди Хитлер, който без знанието на Мусолини зае Чехословакия. Прекратяването на германски­те доставки на военни материали се отрази зле върху духа на армията.
На 1 ноември 1940 г. ме извика министърът на войната генерал Даскалов и като ми даде списъка на материалите, които следваше да получим, ми заповяда да замина за Берлин и да помоля Гьоринг да уреди въпроса.
С пристигането си в Берлин отидох в нашата легация и се срещнах с пълномощния министър Първан Драганов - мой съученик от Генералщабната академия. Той ми каза, че Гьоринг изобщо не искал да се срещне с него и да разисква въпроса за доставките. Въпреки това от легационния телефон поисках връзка с въздушното министерство и помолих да бъда приет от Гьоринг, без да обяснявам защо. Отговори ми се, че това може да стане най-рано след два дни.
Първан Драганов обаче си остана скептик. По всичко личеше, че вече не се ползва с благоволението на немците и това наложи да бъде изпратен по-късно в Испания. Причината била, че уж не постъпил тактично при някакъв случай с най-близкия приятел на Гьоринг и консул в Югославия - Нойхаузен.
Поканен бях на вечеря у Драганов. Там заварих запасния полковник Ганчев, който през Първата световна война бе военно аташе в Берлин и имаше пълномощие да подпише договора за влизането на България във войната на страната на германците, а също и да подпише военната конвенция, злепоставила значително интересите на страната ни. Сега живееше в Кобург при цар Фердинанд. Госпожа Драганова, възпитана и изискана българска дама, достойно представяше родината ни в чужбина. Докато тя приготовляваше вечерята, а съпругът й бе зает в канцеларията, ние двамата с полковник Ганчев останахме на разговор в салона. Познавах Ганчев само по име, сега го виждах за първи път. Използвах случая и поведох разговор за някои слабости на военната конвенция, която бе сключил. В основни линии въпросите ми към него бяха следните:
- Защо в договорите и конвенцията не е поставен ясно въпросът - каква е целта: да отваряме път на Германия през България за Турция, или да постигнем нашето национално обединение? Защо при сключването на конвенцията не се е съобразил с факта, че съглашенците стоварват войски на Солунския фронт и не е задължил немците да се справят с тези войски, а не ние? Защо относно доставките на военни материали споразумението е съобразено с възможностите на германците, които и не изпълниха договорените доставки? Защо за арбитър е определен германският кайзер?
Петър Ганчев ми отговаряше късо и се оправдаваше с цар Фердинанд. Това ми направи лошо впечатление, тъй като знаех - звездата му винаги се е движила под Фердинандовия патронаж. И в момента беше на служба при него. Аз и без това нямах добро мнение за Ганчев. Бях свидетел на един разговор с полковник Коста Дочев, който го замести и стана военно аташе в Берлин. Дочев разказваше немного ласкави работи за предшественика си. Той бе писал по-рано специален доклад до министър Радославов, в който разкриваше моралния лик на Ганчев с крайно лоши цветове. Тогава обаче цар Фердинанд се бе застъпил за него и докладът бе сложен под миндсра. Поне от признателност към благодетеля си сега Ганчев не трябваше да прехвърля нему личните си грешки. Ето защо аз поисках да защитя Фердинанд. Това вече стана в присъствието на други гости. Разбира се, моята защита беше повече морална. Как и откъде цар Фердинанд беше научил за това - не знам, но се е изказвал пред министър Драганов ласкаво за мене.
След два дни бях извикан и приет от Гьоринг. Този път той не беше толкова любезен и внимателен. Предполагам да е било поради неразположението му към Драганов поради споменатия му вече конфликт с Нойхаузен - негов бивш летец от ескадрата. Гьоринг ме предупреди да бъда много кратък, понеже е много зает. Описах накратко състоянието на нещата. За да го ориентирам, започнах с политиката на Турция, а именно че е струпала вече много войски на нашата граница, което ни безпокои сериозно. В същото време нашата армия не e напълно подготвена и въоръжена. Поради това го моля да нареди веднага да ни се изпрати останалото оръжие и военните материали за фабриката. Подадох му списъка, за да види какво има да получаваме. Той започна да подчертава и да зачертава и каза: „Засега можем да ви дадем само това.” А то не беше повече от половината на нашите искания. Гьоринг повика един полковник, когото виждах за първи път, и му разпореди: „Вижте какво може да се даде от посоченото в списъка и ми докладвайте след три дни. Генералът ще почака.” Благодарих му и си излязох.
Не се обадих другиму в министерството, защото виждах, че настроението не е добро и няма да има никаква полза. Отидох да обядвам с двама познати полковници в Дома на летците. С тях водих доста интересен разговор. Изненада ме обстоятелството, че те говорят открито против Хитлер. Единият ме запита: „Вие, господин генерал, сте по върховете. Вярвате ли, че ще спечелим войната? Нека си говорим като военни по войниш­ки...” Очевидно рейнското вино им бе развързало езиците. От­говорих сдържано: „Не съм запознат нито с политическото, нито с военното положение, за да дам отговор на такъв въпрос. Нали знаете, когато две страни се бият, всяка една от тях вярва в победата, а победителят ще бъде само един!” Питащият продължи: „Да, прав сте, колега. За нас истината с следната: ние имаме добри генерали, но командването не е в техни ръце. Освен това нямаме добри политици. Германия не може да роди втори Бисмарк. Германският народ дава храбри войници и офи­цери, но те трябва да знаят защо се бият? Ние трябва също да спрем до Австрия, Румъния и Чехословакия. Какво ще правим в Дания и Норвегия? Защо бе тази война с Полша? Не можем да сме сигурни, че утре няма да ни пратят да воюваме и с Русия, та да потънем в нейната необятна територия. И както виждате, не е чудно да бъдем въвлечени във война с целия свят. Можем ли ние сами, с нашите несигурни италиански съюзници да водим война срещу всички? Огромните материални ресурси на нашите неприятели са един решаващ фактор за из­хода на войната. Адмирал Канарис отвежда фюрера с фалшиви сведения за слабостта на противника. Прави го нарочно, защото и самият той не вярва в победата ни и иска да отклони Хитлер от по-нататъшните му неразумни действия. Но, изглежда, няма кой да слуша. Африка ще бъде гробница за нас. Ако маршал Гьоринг вземе в ръцете си управлението на страната ни, ние сме уверени - няма да стане така. Той вижда нещата по-добре и ще може да излезе от тежкото положение. Иначе войната ще продължи много. Бомбардировките над Лондон ще струват много скъпо в самолети. А нахлуем ли пък в Англия и се настаним с войските си там, не е изключено Русия да ни обяви война. Не знам дали чухте речта на Чърчил в парламента. Този упорит човек, изглежда, ще води войната докрай. А какво търсим ние из Румъния? Ясно е, че нашите управници ще ни замесят във война и на Балканите. Какво мислите да правите, ако и вашата страна бъде застрашена?” Казах на събеседниците си: „Ние ще пазим строг неутралитет. Друг изход няма. Ние сме страдали и пострадали от тия войни.” Полковникът добави: „Вярно е. Но нас не по-малко ни тревожи и поведението на Италия. То буди съмнение в нейната съюзническа вярност...”
Тези изказвания на германски офицери пред чужденец, какъвто бях аз, ме накараха да размишлявам. Отначало помислих, че това е провокация, но по-късно, след разговори и с други, разбрах, че това е цяло едно течение. В Германия вече имаше голямо колебание в изхода на започнатите войни, имаше силно настроение против Хитлер. Не беше скрито и недоволството против СС войските. А Гестапо продължаваше своя жесток поход срещу враговете на националсоциализма.
На другия ден, понеже бях свободен, приех поканата на двама немски колеги-авиатори да заминем с аероплан до Източна Прусия, където те имаха някаква работа. Пожелах да разгледам старото бойно поле при Таненберг и Мазурските езера от 1914 г. Боевете тук ми бяха добре известни, тъй като върху тях държах моя докторат в Генералщабната академия. Досега познавах местността само описателно, т.е. теоретично. По тези места навремето руските императорски армии на генералите Ренснкампф и Самсонов претърпяха тежко поражение. Даже генерал Самсонов се самоуби. Спомних си, че тогава нашите вестници разтръбиха немската победа до такава степен, като че ли тя беше окончателна. Започна се силна пропаганда: България да се присъедини към Германия, и то докато е време, защото войната може да свърши и ние няма да можем да използваме германските победи за нашите цели.
Нощувахме в Найденбург.
Върнах се в Берлин, но получих само обещания, че ще ми се дадат самолети. Обещаните „Дорниер”, щуки, „Щорх”, „Юнкерс” пристигнаха едва след една, а някои и след две години.
Тогава аз вече не бях командир на въздушните войски.




Гласувай:
7
0



1. germantiger - ...
22.02.2016 18:30
Много интересно и някак мерзкйо от авторта:

пише че СЪВЕТИТЕ ЗАВЪРШИЛИ ФИНЛАНДСКАТА ВОЙНА, но не пише нахлули, не пише, че са агресори

впоследствие пише, че ГЕРМАНЦИТЕ НАХЛУЛИ в Белгия и Холандия което е така, но за руснаците истината е спестил

Оставям настрана невежеството му с лафа, че германците заели бреговете на Норвегия - сраженията в някои локации са епични, напрегнати и особено специфични, но айде, това може да не го е знаел като съвременник на събитията

за това, че РУСНАЦИТЕ СА АГРЕСОРИ И НАХЛУВАТ ВЪВ ФИНЛАНДИЯ ОБАЧЕ Е ЗНАЕЛ, НО НИ ГО Е СПЕСТИЛ, защо ли, някак с чест и достойнство е спестено
цитирай
2. germantiger - ...
22.02.2016 18:33
О КАКВО ЛАЙНО без извинение ще го цитирам;

През лятото на 1940 г. Литва, Латвия и Естония бяха присъединени към Съветския съюз, Съветската армия влезе в Северна Буковина и Бесарабия.

Този жалък човек си е позволил да напише това - интересно ако иде да пита тези народи, тяхната история и памет, зверставата на комунистите и ликвидирането на националните им държави, на него като руснак/проащввай русофил как ли ще му се...
цитирай
3. germantiger - ...
22.02.2016 18:38
а разговора с двамата германци на рейнско вино ми се струва буквално измислен - това са думите на българин вкарани в тяхната уста, наистина е комично декларативно

разбира се, може и да е истина, но едва ли

бях направо разбит от думите на автора, че германците нахлули в Румъния... без коментар
цитирай
4. germantiger - ...
22.02.2016 18:41
И на финала да обясня "как стоят нещата":

всеки по връховете е неия агентура, той е такъв преди да е по върховете

всеки и почти във всяко време е такъв от началото на 20-и век или айде почти всеки

в момента ние четем руъската позиция от българска уста

за жалост нямаме възможност да прочетем германската позиция от българска уста или ако я четем то тя ще е вероятно редактирана и фалшифицирана, ето това е "истината" за ВСВ всъщност!
цитирай
5. didanov - до коментар 1
22.02.2016 23:08
нали ти си тук , да коригираш пропуските на генерала, ако има такива, макар ми се струват неумишлени
вторият ти коментар сигурно има основание, но тогава затъмнението дори по висшите етажи е доста голямо, пък и не е цел на спомените, т.к. не са свързани директно с България. Човекът си е позволил да пише това, което е мислил, както ти си позволяваш например?:)
цитирай
6. didanov - до ком 3
22.02.2016 23:16
до разговора на германските полковници на мен ми се струва възможен, макар да може да е провокация, която обаче не се оказва такава. Германците не са казали нищо нереално - доста реално си задават въпроса, може ли Германия да воюва срешу целия свят и как да се мотивира германския войник за това?
за супер оръжията на Хитлер съм сигурен, че е вярно и въобще знаеш ли колко атентата са правени срешу Хитлер? - точно 42! като първият мисля беше някъде още 1932-33 година!Тези хора би трябвало да са имали основателни причини да го направят не мислиш ли?Какво те питам, ти сам знаеш най-добре къде и как е грешал фюрера
цитирай
7. germantiger - ...
23.02.2016 01:12
В корекцията съм абсолютно прав и ти убеден съм, си съгласен с мен.

Да някои грешки могат да се допуснат човешки, но други в генерала са фундаментални и показват, че са умишлени и нарочни.

Разговора разбира се, може да е реален, но начина по който е поднесен в текста ми се струва абсурден, зщао ми се струва абсурден - защото знам повече отколкото Бойдев е знаел тогава за германското офицерство и съм задълбочено запознат с него вкл. по това какви са кртиките му и КАК ТЕ СА ИЗРАЗЯВАНИ от германците в десртки книги като свидетелства от времето - така както тук са поднесени не, вкл. и от редови рядко, камо ли от полковници съвсем пък в чуъжда държава и пред чужденец абсурд.

Разликата е, че един специалист с лекота усеща и забелязва това, което на теб ти изглежда като съвсем последователен и като река разказ... да ама не, най-често.

Разбира се, допускам разговора да е реален, но едва ли. Така или иначе човека така го е написал и го приемаме, излишно е да гадая, но Бойдев показа каквото показа в тези текстове, а именно:

силен характрер, сериозен човек, малък руснак, както казвам на някои българи - това е за мен

Не ме вини, че виждам такива често - първо при вас винаги е било пълни с тях, второ тяхна е думата за история и трето нормално ти с твоите симпатии да се насочваш към такива тесктове и тези да ти се струват ок.

ПРИМЕРНО ЗЩАО НЕ ПРЕДЛОЖИШ ТЕКСТ ОТ ГЕРМАНОФИЛИТЕ БГ ОФИЦЕРИ, ти не ги знаеш даже кои са а ако им търсиш текстове ще е интересно какъв ще е резултата - нулев или фалшифициран в червени книги като речи - впрочем и в червените книги речите им няма да намериш, МЕМОАРИТЕ ИМ ВЪОБЩЕ - ЛИКВКДИРАНО Е ВСИЧКО, НО БОЙДЕВЦИ СА ОСТАНАЛИ въпреки, че и той е бил репресиран.
цитирай
8. didanov - здравей
23.02.2016 12:30
все пак е имало несъгласни с политиката на Хитлер като цяло и то е логично да са военни - дават ли тези десетки германски книги отговор може ли Германия да воюва срешу целия свят и как да се мотивира германския войник за това?
Както виждаш Бойдев основно в спомените си представя предимно контакти с германски висши офицери, доста от които са познати от ПСВ, рядко се интересува от политическата част - освен тази на която е станал сам свидетел (примера с министрите), контактите му с Борис са многобройни и редовни, и разговорите му с него не прозира нищо русофилско, а българско, по военно просто и правдиво. Дори само за тези му разговори с царя е можел лесно да бъде обвинен за фашист и ликвидиран - сигурно комунистите са се опитали, но явно заслугите му като български офицер не са могли да бъдат напълно пренебрегнати, поради което остава само заточение и репресиите.
Изобщо много талантливи българи със заслуги към родината (а не към германците) са си отишли по този недостоен начин.
Защо комунистите на са унищожили дневника на Филов като отявлен германофил и един от виновниците за поредната катастрофа?
цитирай
9. germantiger - ...
23.02.2016 16:04
не, не, комунистите са ликвидирали българи с още по-големи от бойдевските заслуги, просто вероятно е бил агентура руска

разбира се, аз може да греша и не съм прав така да "хвърлям" предположения, грях ми е срещу истината, но съмненията в мен ги има и имам основанията за тях в тези текстове

така или иначе "оставаме" на поизицията от текстовете - полезни текстовое от първа ръка с невероятни исторически личности в тях и за това текстове нужни на българската история, както казах Бойдев явно е бил силен характер,сериозен мъж, подготвен офицер, но за мен малък руснак, происто русофил в което няма лошо - има много такива бележити българи

въпроса е това което ти писах на финала в предния ми комент и там съм СТРАШПНО И "ПЛАШЕЩО" ПРАВ, а иемнно

ПРИМЕРНО ЗЩАО НЕ ПРЕДЛОЖИШ ТЕКСТ ОТ ГЕРМАНОФИЛИТЕ БГ ОФИЦЕРИ, ти не ги знаеш даже кои са а ако им търсиш текстове ще е интересно какъв ще е резултата - нулев или фалшифициран в червени книги като речи - впрочем и в червените книги речите им няма да намериш, МЕМОАРИТЕ ИМ ВЪОБЩЕ - ЛИКВКДИРАНО Е ВСИЧКО, НО БОЙДЕВЦИ СА ОСТАНАЛИ въпреки, че и той е бил репресиран.
цитирай
10. didanov - все пак е останал девника на Филов
24.02.2016 19:41
който макар и да не е офицер си е баш германофил...сещам се за един известен български германофил съпричастен за депортирането на македонските евреи Александър Белев, ще потърся дали има нещо за него. иначе "оставаме" на позицията на от текствете на Бойдев. поздрави
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2322704
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5789
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?