БЛОГ за всичко важно за мен :: в памет на Трифон Иванов

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1

Годишна класация

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.02.2016 17:11 - в памет на Трифон Иванов

Автор: didanov Категория: История

Прочетен: 1912 Коментари: 3 Гласове:

Винаги ще помним лятото, в което цялата нация беше от децаЗа някого следващите редове вероятно ще са наивни, дори детски. И сигурно няма да сте далеч от истината, защото те се простират на детски спомени. Такива едни – наивни и идеалистични. Но пък красиви и неопетнени.Беше лятото на далечната вече 1992 година. Едни хлапета на 7, сред които и аз, тепърва си правеха групичка от блока и се учиха да играят футбол. Игрище нямаше. Само една прашна поляна пред блока, с паркирани лади и москвичи. И тук-таме някое старо рено. Но нищо не им пречеше да мечтаят, че са част от звездите на Европейското по футбол. Казваш коя звезда си и си заплюваш. Друг нямаше право да бъде тази звезда в този ден. Пу, аз съм Томас Бролин. Друг ще му отвърне: Пу, аз съм Лаудруп. А трети беше Петер Шмайхел. Или Бергкамп. И така летен ден след летен ден. Редовно възрастните им вземаха топката, защото без да искаш нацелиш някоя кола, но...Две лета по-късно нещата бяха все така същите за тези момчета, но и бяха доста различни. Тези хлапета бяха пораснали с 2 години, а и малко бяха задобряли с топката, поне доколкото едно дете на 9 можеше да бъде. И не, вече никой не искаше да бъде Бролин, Лаудруп или Шмайхел. Те искаха да бъдат и бяха Ицо Стоичков, Краси Балъков, Трифон Иванов, Данчо Лечков, Боби Михайлов... Разбира се, борбата за Стоичков беше най-голяма и “заплюването” за него беше още преди да се събрали всички за поредния мач пред същия този блок със същите тези лади и москвичи, както и първите вече малко по-лъскави западни коли, който обаче отнасяха същите удари с топката, както и старите соц возила. И понеже за мен бе невъзможно да се доредя до името на Камата, си имах други двама любимци – Краси Балъков и Трифон Иванов. И си заплювах тях. И детските игри се нижеха през деня, докато през нощта ставахме от леглата в 2.30, за да гледаме мачовете с Нигерия или Аржентина. За да не може да заспим след това от празнуващия Рашиди Йекини, който протягаше победоносно ръце в мрежата на нашата врата. И за да не можем да заспим от радост след головете на Стоичков и Наско Сираков във вратата на Аржентина. В един мач, в който между другото Трифон Иванов скри топката на един от най-великите нападатели в историята на футбола – Габриел Омар Батистута.И докато детската игра в лятната ваканция си продължаваше, и всеки беше Ицо, Данчо, Емо, Боби и Трифон, нещо странно ставаше с възрастните. Те се вдетеняваха, необяснимо. Викаха от радост, не се караха на децата с топката отдолу, които удряха колите, а дори напротив – показваха футболно майсторство, когато топката попаднеше у тях. Старите лади и москвичи също изведнъж живнаха, почнаха да се окичват със знамена, след победа често бяха яхвани и поемаха свирейки по улиците... А по телевизията даваха някаква лудост – хиляди по улиците със знамена, тромби, свирки... Всеки целуваше другия, всеки мечтаеше. Вече не само ние – децата пред блока, бяхме Ицо, Трифон, Данчо и Боби... Те бяха цяла България и цяла България беше в техните сърца. Лудостта бе навсякъде. Една такава чиста и по детски.Помня как часове преди решителния полуфинал с Италия, децата отново бяха там – пред блока с топка в крака. Покрай “игрището” им мина един комшия и подвикна: “Хайде, кой ще бие довечера?”. Играта спря за миг, едно от децата се обърна, застана мирно и запя: "Горда Стара планина"... Още преди да завърши фразата, другите изтичахме до него, хванахме се за ръце и заедно продължихме - "... до ней Дунава синей"... Е, футболното пиянство на една страна свърши някъде тук с омразния за всички френски арбитър Жоел Киню и великия Роберто Баджо. Но не и приказката за онези деца пред блока, които и след още 2, и след още 4 години – на Евро 96 и Мондиал 98, все още бяха там и макар поотраснали продължаваха да бъдат своите български футболни герои.Сега, повече от 20 години по-късно, тези деца отдавна са пораснали. Ладите и москвичите пред блока вече ги няма. Всъщност вече го няма и мястото, където онези деца играеха, защото то се превърна в паркинг на новите, по-хубави и луксозни коли. Да, в този блок и днес има деца, но те не играят футбол. Всъщност играят, но повечето на новите си плейстейшъни или компютри. И не искат да са Ицо, Трифон или Краси, а искат да са Меси, Неймар и Роналдо.Но не, те не са виновни. Те са ощетени. Защото те няма как да разберат и изживеят тази детска приказка, която ни донесоха с пламъка в сърцата си момчетата от Пеневата чета. И едва ли ще разберат и почустват, че имаше едно лято, в което цялата нация беше от деца. Заради една игра. И заради едни герои. И Трифон бе един от тях. И винаги ще бъде!Сбогом, Туньо! А останалите момчета от онзи отбор - бъдеще живи и здрави още дълги години! Защото подарихте детска радост за цял един народ. Едно футболно пиянство, макар и само за един месец.А аз как бих се върнал дори за миг пред онзи блок в онзи юли, заедно с един куп деца, които гонеха кожения "Striker" с един куп футболни мечти. А ти не искаш ли? Пу, аз съм Трифон! А ти?
.. В памет на Трифон Иванов!Красимир Ангелов, Dnes.bgПрочети още на: http://m.gol.bg/nacionalen-otbor/2016-02-17/az-sam-trifon-a-ti

Нагоре