Това ми се струва фалшвика, другарска, руска или Бог знае каква.

Разбира се, възможно е да е истина?!

Тук не иде реч за мое пристрастие - такова аз към Фердинанд нямам!

Иде реч за "тона", лексиката, така цар към син и подобно на хартия не пише и без да съм арситократ, чини ми се маниера нито е царски, нито е разумен - напротив - самоубийствен е.

Трябва да си много препил, да си много просто човек и да въврвиш против себе си и населдника си, за да напишеш това, с две думи - за мен това е ЛЪЖА И НЕИСТИНА - fake!

Попадал съм на тези "съвети" в интернет и сега прочетох част от тях отново

Някои са ми органично противни, но други са напълно истинни за народа български днес, за тогава явно пак да.

Прав е бил царя в част от написаното.

И отново да подчертая - за мен това е поредната фикция и фалшификация.

Ккаво е казал Учителя Дънов (защото за теб и бол свят той е Учител, а за мен и друга част от света е долен човек), та какво е заявил Учителя Дън за княз и цар Фердинанд? Само лошо, много лошо или най-лошо?

целият можеш да прочетеш на http://www.sitebulgarizaedno/index.php?option=com_content&view=article&id=277:2011-03-30-10-56-39&catid=34:2010-04-24-13-08-01&Itemid=55
Преди да публикуваме, втората значителна по обем книга за Фердинанд искаме да поприпомним на българските читатели отново циничните му съвети към царуващия негов син Борис III.
Искам още в началото на тази книжка да перифразирам думите на великия борец срещу Фердинанда Стоян Михайловски, че има живи, които не е трябвало да се раждат, но има и мъртви, които трябва непрекъснато да се убиват. Именно такава е и нашата цел – да го покажем такъв какъвто е бил и просто да си остане в историята ни и то с пакостите, които е сторил на останалия му чужд и до смъртта му народ – българския. А успехите, които България постига по време на неговото управление не се дължат на него и не бива да му се приписват от родните шарлатани, а на качествата, предприемчивостта и интелекта на нашия народ.
Неграмотните критикари и драскачи, разчитайки и на незнанието и на други многознайковци, които обичат да се ровят в „интернета” започнаха да говорят и пишат лъжи, като например, че записките на Фердинанд до сина му – цар Борис III, били измислени от комунистите и тайните служби веднага след 9 септември 1944 г. и още тогава били публикувани!? Други пък, които явно че не хранят големи симпатии към Кобурга, потомъка на стария Кобург, който продавал войниците си на френския крал, пишат че все пак не е трябвало, за да се каже истината за Фердинанд, да се използват фалшификати. А знаете или Вие, кой е Димитър Йоцов, когото обвинявате в автор на този „фалшификат”, както пишите и говорите? Познавате ли неговото творчество и живот, както и неговият архив, за да го петните. Знаете ли, че това е внукът на първия обесен през 1828 г. от турците врачански чорбаджия Димитраки Хаджитошев, един от първите, който започва организирана борба срещу поробителите. Знаете ли, че той е дарител и ктитор на Светогорските и Рилския манастир и т.н. А прочетохте ли книгата преди да я отхвърляте. И сравнихте ли и другите характеристики и образи на Фердинанда. Тук си спомнете и за друг един мошеник, който Великите сили и Русия без малко да ни натрапят за княз – Мингрелията, който пък продал Грузия на руския император. Абе чудна работа, как само търгаши и мошеници са се стремили към престола на хан Аспаруха и Крума, на княз Борис-Михаила и на цар Симеона, на Иван Александра, на Асеновци, на Иван Шишмана, на Самуила и толкова много и достойни български владетели. А най-големият скъперник и банкер, моят земляк Кочо Хаджикалчов, как можа да намери този голтак и измамник за български княз от виенските кръчми и кабарета.
Що се отнася до предишното публикуване на записките има да взимате, че са изфабрикувани и публикувани веднага след 9 септември 1944 г., за да обслужват референдума за републиката. В бележка 39 на страница 36 на предпоследния ред на книгата аз соча за какво става дума. Там сред изредените книги на Димитър Йоцов съм посочил и книгата му „Короновани конспиратори”, но не съм дал повече информация за нея. Мислех, че ще се разровите, но уви! Това не е книга за Фердинанд с „измисленото писмо”, написана от Йоцов, а е един негов роман за турския султан, а авторът в началото на века се намира в Цариград като секретар на Българския екзарх Йосиф и добре познава нравите и обичаите в двореца на Босфора. Йоцов издава тази книга през 1945 г. като използва псевдонима си „Раксин Столетов”. Па четете бе, дявол да го вземе. Книгата, макар и трудно, но се намира в големите български библиотеки, па за нея и за псевдонима на Д. Йоцов пише и Иван Богданов в различните издания на речника си за българските псевдоними. Макар и не за Фердинанд-Лисицата, но книжката е наистина любопитно четиво. Явно че историкът и дипломат Йоцов е бил и добър разказвач, но не и фалшификатор. За да се убедите в моите думи само прочетете неговите – история на Враца, биографията на граф Игнатиев, книгата му за д-р Константин Стоилов, за Българската екзархия, за тракийския и македонския въпрос, както и неговите останали в ръкопис събирани документални материали за биографията на Фердинанда, а и завършената и непубликувана биография на големия държавник д-р Константин Стоилов, които се пазят в неговия личен архив в Централния държавен архив, а да не говорим за огромния му и богат дневник, все още непубликуван, от който също ще излязат и други сензации. Всичко написано от него е резултат на дълги дирения в архиви и библиотеки. Това ще забележите веднага като разгърнете неговите книги.
Искам да напомня, че досега записките на Фердинанд бяха публикувани – първо от акад. Иван Радев, втори ги публикува Тодор Димитров, а трети проф. Филип Панайотов, четвърти отпечата големи откъси от тях големия български журналист Стефан Продев, а аз съм последен. Това, че внукът на Кобурга бил казал, че такъв ръкопис не съществувал в архива на Фердинанд, нищо не значи. Ако искате да вярвате на внука това си е ваша работа. Аз също, като болшинството българи бях заплеснат от личността на внука, но бързо отрезвях. Пожелавам го и на вас!
Един от съвременниците на Фердинанд отбелязва, че той много слабо познаваше книгата на Николо Макиавели, популярна със заглавието „Князът”. И наистина и от записките не се вижда задълбочено познаване на шедьовъра на Макиавели, макар че подражателството е очевидно. Записките са творба на един коронован тарикат и измамник, който цял живот е играл и мамел, а доколкото е можал и грабил от нашата родина. Какво е построил? Доколкото си спомням дори е и бутнал портите на Царевец, за да му влезе каляската. Това ни го разправяха като бяхме ученици дори селските даскали, а като посещавахме Царевец всеки екскурзовод първо с това започваше беседата си.
На края на тези уводни думи искам да завърша с един призив и едно напомняне. Трябва да се знае и помни, че всичко направено по време на неговото управление – музеи, университет, библиотеки, аквариум, зоологически градини, пристанища, пътища, жп-линии и гари, научни учреждения и пр. не са негово дело, а са дело на нашия народ и на неговата интелигенция. Определено трябва да знаем, че всичко това е направено не от него и от неговите продажни лакеи, политици, държавници и генерали, а въпреки тях и то е достояние на народа ни!? Който говори друго или не цени истината или е глупак, или заслепен царедворец. Монархията в България е омърсена и опорочена, от тогава когато начело на българския престол застанаха чужденци като Александър Батенберг и Кобургготската династия. Те омърсиха тази славна българска институция. Ако не вярвате в думите ми, попрочетете някои и други книжки или посетете архивите. Истината не е скрита, тя просто трябва да блесне пред очите ви след като разгърнете пожълтелите документи и книги. От вас се иска много малко – да я потърсите. Първо бих ви посъветвал да започнете със спомените на Добри Ганчев без да се страхувате и да вярвате на отрицателите му, че той клюкарства и очерня заслужилите ни управници и монарси.

Ами нищо, нищо на среща... при Родев поне е ясна фикцията, човека е писател, а тук НИЩО?!

- първо явна омраза и мисия или задача анти Фердинанд и дори анти монархизма, това личи и в "Короновани конспирации" и в лафове като "великия борец срещу Фердинанда"

- второ позоваване на авторитет - този на Йоцов и какво от това, след като авторитет не доказва истинност за всеки занимавал се с наука това е ясно, в българската история има примери и за по-големи авторитети вършели простотии или заблудили себе си и другите в нещо или изпълнили "поръчка". Йоцовя е освен това дипломат - чудесен "обект" за вербовка, всички дипломати са "нечии"

- И НАЙ-ВАЖНОТО - НИКЪДЕ ДОКАЗ ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА НА ТЕЗИ СЪВЕТИ - НИГДЕ в текста тук, напротив - тескта потвърждаа, че това не съществува в архив, разбира се, би могло и да е истина и без да е регистрирано ДОСЕГА в архив, няма гаранция, че в бъдеще ще се появи или няма да се яви

Другаря писал това явно знае само "шедьовъра" на Макиавелли ;) дали знае дургите контра шедьоври, защото аз мога да му предложа няколко вкл. такива писани от крале, например от Фридрих Велики, но както сам казва автора на "пасквила": Па четете бе, дявол да го вземе. (а ти нещо си недочел, па като не знаеш нещо - питай бугарино - не е срамно)!

Тези наставления Фердинанд ги е писал двайсет години, след като е напуснал България и са адресирани към цар Борис ІІІ. Преписани от царските архиви от българския дипломат Димитър Йоцов, лично приближен до Фердинанд, който често го е посещавал в Кобург. Документът сега се съхранява в Централния държавен исторически архив. Съветите без съкращения могат да бъдат прочетени и на линка http://slou.alle

трябва да се признае, че на Фердинанд му е "сечало пипето", защото и в момента от тях се ползват нашите пишман политици, как да се управлява малка БЪлгария - а това е 100 годишна давност!
Той се самоопределя много точно - като гладен и ловък авантюрист!

Важно е да се знае, че според условията на Берлинския конгрес българският престол не може да бъде зает от член на управляваща в момента династия в Европа. Така че българската депутация може да избира от ограничен кръг „втора ръка” политически личности. България обаче не само няма голям избор, но нея я притиска и времето, защото почти от една година тя е без владетел. Така че тя не просто купува „котка в чувал”, но ходът й под напора на обстоятелствата дори донякъде е хазартен и авантюристичен.

Фердинанд е избран за български княз от Третото Велико народно събрание на 7 юли 1887 г. На 30 юли 1887 г. корабът “Ориент”, с който пътува князът, е посрещнат на Дунав при устието на р. Тимок от яхтата на бившия български княз Александър I Батенберг. Тук Фердинанд I е приветстван от тримата регенти начело със Стефан Стамболов и след оттеглянето му от салона на кораба, облича генералска униформа. Съвременници твърдят, че още при появяването на Фердинанд, Стамболов мрачно проронва: „Хубаво го гледайте – този ще ни ебе майката!”

Предчувствието на Стамболов се основава на трезвото убеждение, че единствено авантюрист може да приеме авантюристичното предложение да стане български владетел. Едва 9 г. след Освобождението София може да предложи на изтънчения принц само груби политически нрави, никакъв аристократизъм и възможности за интересен светски живот, липса на водоснабдяване и канализация, кал из тесните и тъмни улици, мизерни сгради... Наистина само авантюрист може да ги предпочете пред Виена - бляскавата и изтънчената столица на културния живот в Европа.

Всъщност Фердинанд е третият пореден избран княз след Освобождението. След абдикирането на княз Александър I Батенберг, на 29 октомври 1886 г. Третото Велико народно събрание избира за български княз принц Валдемар Датски, който под натиска на руския император Александър III телеграфически се отказва от българската корона. Впрочем Валдемар Датски е бил кандидат за българския трон още през 1879 г. При това той не е кой да е, а е син на датския крал Кристиан IX, брат на британската кралица Александра Датска, на гръцкия крал Георгиос I и на руската императрица Мария Фьодоровна. Женен е за френската принцеса Мария Орлеанска, дъщеря на херцога на Шартър и племенничка на формалния наследник на френската корона.

Валдемар отказва, защото не е авантюрист, какъвто е Фердинанд - той дори не се впечатлява, че няма благословията на Русия, скъсала дипломатически отношения с България на 6 ноември 1886 г., и няма одобрението на великите сили, гаранти на мира в Европа след подписването на Берлинския договор. Той обаче би трябвало поне да подозира, че го чакат атентати и бунтове от офицери-русофили.

Българската историография основателно разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна се изтъкват неговите заслугите за утвърждаването и издигането на младата държава, както и за нейната независимост. По време на неговото управление България се развива стремително: строят се фабрики, пристанища, ж.п. линии и шосета, телеграфни и телефонни съобщения, развива се мрежата от учебни заведения, изграждат се културни институти (Народният театър). Не са допуснати сериозни нарушения на конституцията, в страната цари религиозна и етническа толерантност. Това обаче вероятно би станало и при някой друг владетел. Голямата заслуга на Фердинанд е, че прави всичко възможно страната да се развива възможно най-бързо и устойчиво. Негови съвременници твърдят, че с годините той е развил политически усет, но за да не допуска значими политически гафове му е влияла положително преди всичко неговата майка княгиня Клементина.

„De mortuis aut bene aut nihil”, гласи латинската поговорка (За мъртвите или добре или нищо). Това обаче ни най-малко не важи за владетелите.

Като се знае характера на Фердинанд, неволно възниква допускането, че всичко направено от него като държавник е от незадоволено честолюбие, за да не остане завинаги невзрачен владетел на невзрачна държавичка. Изглежда, че именно неговата грандоманщина обуславя мотивите му за рискования ход да провъзгласи на 22 септември 1908 г. независимостта на България, защото едновременно с това той придобива титлата „цар на България”. Загадка е как се виждал – като Симеон І или като византийски император.

ОТ ТЕБ
Българската историография основателно разглежда цар Фердинанд като противоречива личност.

от мен - НАПРОТИВ
Българската историография разглеждаше десетилетия наред Фердинанд едиснтвено и само като зло! За всички в България като история покрай войните бяха виновни по степен и ред:
1. Германия
2. Фердинанд и Борис
3. "Монархофашисти", германофили и подобни
(4. западни сили според зависи)

Това бяха виновните десетилетия наред над 40 години, през последните 26 години вините са поделени според пишещите - освен изброените по-горе виновни, според някои автори вече има виновни българи, партии, политики и др. външни сили било старите виновници, било и Руската империя.

Дадения от геб линк при мен не се отваря, но това е поради блог.бг, ще се опитам да го отворя по друг начин, блг за което.

Намерих държавна агенция Архиви

- на търсене "съветите на Фердинанд" при мен нямаше никакъв резултат или резултат 0

- на търсене "Фердинанд" се показаха една страница резултати, но сред нямаше това, освен това някои бяха само заглавия

- при намиране на slou попаднах на сайт за НЛО, конспирации, хаарп и пр.

тези цитати може на пръв поглед да представят Фердинанд в една лоша светлина, като личност, но от друга страна издават вродената му аристократична способност да управлява народа и тълпата. За мен са по-важни мотивите, които движат тази колоритна личност. Мога да кажа, че съветите му към Борис, се припокриват в голяма степен със свидетелствата и мненията на негови съвременници като личност и цар,допълват ги и обясняват мотивите на поведението му. Мога спокойно да твърдя, че Борис в една или друга степен взаимства като управление доста от баща си, което косвено потвръждава, че съветите на баща му (писмени или не) са следвани Същото важи в известна степен и за внука Симеон, но това е тема на друг разговор.
линкът към сайта със съветите е
https://slou/%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B0/

прочитайки голяма част от тях, честно се възхитих от ефективния му подход на управление, макар да не измива греховете му пред българския народ.

Линка поне при мен не "излиза" и това мисля е поради някаъв филтър в блог.бг, имал съм този проблем често в блога през 2015 г. и не само аз, друг пък може да го няма.

Аз допускам тези съвети да са факт, но повечер допускам да са една фалшификация.

вероятно ако можех да отворя линка ти, част от съмненията в една или друга "посока" биха отпаднали в мен.

Маниера и вътобще същината на съветите за мен ясно сочат, че те са мерзка лъжа:

- постоянно присъства народа в тях - тази лексика е премного другарска

- не присъства нищо от това което е Фердинанд като етикет, елит, хоби, среда

- "пълнех джобовете", "че съм крал и че съм бъркал" - сериозно ли това се пробутва, при мен това не минава, при "народа" може и да мине

- "потуляй разврата си" - а стига ве... този не е познавал сина си, може би

- това е кресчендо:
Ние произхождаме от чужда династия, чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса, следователно нямаме нужда от обичта на българския народ, защото нашите други интереси са гарантирани от тоя народ поради неговия страх и сервилност.

ех ако този беше руснак какви руски свирки щеше да има в постинги ;)

ЯВНО ФЕРДИНАНД НЕ Е ПОЗНАВАЛ СИНА СИ ИЛИ БОРИС НЕ МУ Е СИН, ЗЩАОТО ПЕЧЕЛИ ЛЮБОВТА НАРОДНА и се стреми към нея

Разбира се, Борис е син ан Фердинанд а мекерето създало НАЙ-ВЕРОЯТНО ТЕЗИ СЪВЕТИ КАТО ФАЛШИВКА има за втори език руски (примерно)?!

за постоянното присъствие на народа - е по-скоро националсоциалистическа заигравка, типична за предвоенните години, около 1936-38г., тази терминология се използва и от фашистка Германия "Das Volk", така че не е само комунистическа измислица, а типична за времето си фраза. А защо я използва Фердинанд се потвърждава и от съветите му към Борис, където споменава за сравнение Хитлер и Гьоринг.
съветите според мен засягат изключително начина на управление на "народа" и държавата, написаните съвети са извадки от различни глави.... "пълнех джобовете", "че съм крал и че съм бъркал" - и на мен ме съмнява тази откровеност на Фердинанд, но си има логично обяснение - той няма какво да губи вече,на години е, има пълна забрана от сина си да се връща в България (наистина нкога повече не стъпва на българска земя), а и едва ли се съмнявал, че Борис не е знаел за неговите кражби, все пак той в бил свидетел на много неща - затова именно искреността с което говори цели силния ефект върху порасналия вече син. Най-интересното е обаче, че навярно самият той не изпитва някакви угризения от тези си действия, за него като че ли те принадлежат към "професията" цар, даже са задължителни!А бе той не се свени да ограби целия дворец, дори короната на сина си взема със себе си - цяла влакова композиция с откратнати неща, за какви скрупул става дума.
Все пак се е грижел много за обрзоването на синовете си - имали са най-добрите учители - по военна подготовка, по ораторство, по обноски, история и прочие - гледал е никога да не станат "пусита", както сега се казва, но кръвта вода не става..Кирил е бохем от класа, а Борис докрай остава нерешителен макар и изключително умен.
Фердинанд не се самозалъгва, относно мнението на българите за него, първоначалната еуфория от красивия княз отдавна е отминала, много са усетили отмъстителния му хракатер и комедианството върху гърба си, той е възпитан в типичното верую на Хабсбургите - да управляват Европа със сила и страх. Всъщност това правят всички и то

и то не е тайна за никого, може би само за "народа"

Няма такъв филм като национал-социалистическа заигравка защото:

- червеното заиграване с народа е десетилетия преди нс германското

- в случая иде реч за българския народ, един народ славянски по онова възприятие и източен

- тук писаното за народа не е нс, а явно пролетарско като внушение за жертва

- ФЕРДИНАНД КАТО КАЙЗЕРА Е ОТНЕСЕН ОТ ГЕРМАНЦИ И БЪЛГАРИ, не върви да са му на сърце нсгерманските и те НЕ са му, зщаото през цялото си управление не го търсят

- ти ми кажи - АКО ТОВА Е ФАЛШИВКА ЧИЯ ЩЕ Е ГЕРМАНСКА НС ИЛИ ПРОРУСКА ЧЕРВЕНА - разбира се, последното, пак казвам ако е фалшивка ще е червена и руска, не германска

- нямал какво дагуиби - глупости - всеки властник бивш или не винаги има какво да губи, особено с това да загроби и навреди на сина си с такъв открит текст

- това са манифести, такива манифести пишеха помним кои, тези съвети не са съвети, а манифестиране на само едно

- аз съм изрод, мръсник, хитрец и мразя българите - значи това е Фериднанд изобличен с уж неговите думи и кой се ползва от това... ясно нали или?

хем не си заинтересован и пристрастен, хем се опитаваш да намесиш комунистите, хем не се интересуваш от фердинанд, хем се впускаш в диалог, което не е лошо, даже добре за да се изяснят нещата. Това че на теб написаното ти звучи като комунистически фейк е малко вероятно, защото написалият го дипломат и историк е обявен за враг на народа и неговите трудове не са толерирани през тоталитаризма!
ето и част от биографията му, която напълно реално го свързва с Фердинанд, Германия и Борис Трети:
От 1912 г. започва неговата дипломатическа кариера, заемайки първоначално длъжностите генерален консул на Царство България в Италия, Гърция и Германия. В Италия успява да издейства помощи за българските ранени войници през Балканската война, за което е награден с Дружествен кръст.

Заема се с изпълнението на опасна мисия в Гърция по време на Първата световна война, като прониква през фронта на французи и англичани и се добира до Солун по време на боевете при Дойранското езеро. Достига до Атина. След множество премеждия преминава Преспанското езеро и се озовава в щаба на Първа българска армия в Битоля, откъдето изпраща шифрована информация за положението в гръцката столица. За тази успешно изпълнена задаче на военен куриер е награден с Великия офицерски орден, втора степен.

През 1917 г. Димитър Йоцов в качеството му на генерален консул, акредитиран при хамбургския сенат, след мисия в Швейцария с тайни преговори за сепаративен мир разкрива пред българското правителство поверителни разпоредби на Германската главна квартира за участта на Добруджа и подготвителните етапи на германската експанзия на Балканите. По-нататък взима участие и в Брест-Литовските преговори за мир.

Национална катастрофа, породена от загубата в Първата световна война, и промяната на режима в България слагат край на политическата му кариера. През 1919 г. Димитър Йоцов се установява да живее със семейството си в Берлин, където се отдава научна дейност.

Като по това време в продължение на 15 години работи по написването на двутомната “Културно-политическа история на Враца”.

По време на Втората световна война Димитър Йоцов се завръща в България и заема длъжността хонорован професор по политическа история във Военното училище в София.

Заклеймен като "реакционен" учен, проф. Йоцов попада в списъка на забранените автори в годините на тоталитарния режим. Така той остава почти непознат за няколко поколения българи. Отива си в София на 7 август 1969 г.

Преди Балканската война Димитър Йоцов се жени за Райна Вълнарова (1883–1958), дъщеря на разградския учител, национал–революционер, адвокат и народен представител Петко Вълнаров, от която има 2 сина - Ангел и Димитър и 2 дъщери - Жана и Дора (Иванка и Тодорка).

....'да ти отговоря на приказката дето си ми проводил. Димитър Йоцов от Враца - Врачанче момче от маалата е на триста метра по крива линия от нашата къща. Тяхната къща я бутнаа някогиш, защото той бил фашистъ ! Къщата си я спомням ! Нашата къща също я бутнаа и там има "Млад-ежки дом"
Та този Димитър Йоцов е бил и пълномощен министър и писател малко се проявява с една книга "Историята на Враца" публикувал я преди "9 септември 1944" година. ДА ЗНАЕШ ОЩЕ, ЧЕ ДИМИТЪР ЙОЦОВ СА ГО ГРЪМНАЛИ ЮДЕЙСКИТЕ КОМУНИСТИ .... НЕ ЗНАЯ КАКВО Е СТАНАЛО СЪС СИНЪТ МУ КАТО Е РАБОТИЛ КАТО ИНЖИНЕРИН ЗА БРАТЯТА ОТ НЯКОГАШНА ГЕРМАНИЯ !"

съветите на Фердинанд биха могли съвсем спокойно дискретно да се предадат от Димитър Йоцов на Борис, който живее в Берлин и по време на ВСВ идва в София ( а и преди това).
Ако е фалшифка, а то определено не е, това не променя нещо съществено, защотото са ДОСТАТЪЧНИ другите източници И изследвания за него, определеящ го като лицемерен монарх и изпечен мошеник, който е разбирал до съвършенство "играта на тронове".
Ти ми кажи, ако НЕ е фалшивка тогава какво излиза?Просто потвърджава обонсновава мотивите и поведението на ВСИЧКИТЕ Кобурги. Поне за мен.

16. didanov - ДИМИТЪР ЙОЦОВ И ЦАРО -инфо от мрежата
20:40
Ако е фалшифка, а то определено не е, това не променя нещо съществено, защотото са ДОСТАТЪЧНИ другите източници И изследвания за него, определеящ го като лицемерен монарх и изпечен мошеник, който е разбирал до съвършенство "играта на тронове".
Ти ми кажи, ако НЕ е фалшивка тогава какво излиза?Просто потвърджава обонсновава мотивите и поведението на ВСИЧКИТЕ Кобурги. Поне за мен.

...

Ето ми го българчето - БУГАРЧЕ обаче

- детайла за българчето значение няма, какво тук значи един документ или може би 100?!

- нищо не променя, дори да е фалшивка КАЗВАШ ТИ, и така я пишехте и пишете историята

- ти казваш ВСИЧКИТЕ с главни букви кобурги - всичките, реши, отсече, положи ги всичките под общ знаменател, щото ти си баш разбирач по темата, специалист си ти

- кои са другите източници и изследвания за него, тези на другарите или на онези които искат с него да измият собствените си ръце, тях ли, ТА ВИЕ БУГАРИ НЯМАТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ЦАРЕТЕ СИ НА НИВО, ВИЕ СТЕ ДЛЪЖНИ ПРЕД ИСТОРИЯТА си идиоти безсрамни

- всяка фалшивка променя бол неща, най-малкото нечия съвест, най-малкото нечий детайл към то истината и детайла, към картината, към уважението на източника и показа бол черни съвести сътворили едно или друго като лъжа и компромат или това е нещо дребно з атеб, вие обичате на едро - да вие и кои сте вие - българите кой друг, част от вас

- били го гръмнали комунягите, та те се гърмянах и помежду си, мислиш че това решава неговата съвест или дело и автоматично го прави какъв - честен, монархист, чист ли - не, въобще не

- ИНФОТО КОЕТО ПРЕДЛАГАШ ЗА НЕГОВИЯ ЖИВОТ, ОБАЧЕ АЗ НЯМА КАК ДА НЕ ОТЧЕТА И ДА НЕ ВЗЕМА ПРЕДВИД - тази конкретика от теб тряб ва да се отбележи и в случая тя действително накрланя "взените" към това, че съветите може да са автентичен препис - това НЯМА ДА ОТРЕКА ВЪОБЩЕ

Това ти инфо, без глупостите за ВСИЧКИ Кобурги е ок, другото е какво - дъновизъма в теб или невинното бугарче?! А про по този Йоцов защо живял в Германия? Сега като се сетя за лайното Чилингиров чийто сурат няма кой германец да му отвинти...

Впечатляващи подвизи по време на ПСВ от Йоцов, наистина достойно и силно!

В случая след като научавам от теб това, този човек вече не предизвиква у мен съмнение в степента която имах в началото, предизвиква уважение повече.

Както акзах, сега вече автентичността на тези съвети изглежда по неоспорима и възможна, макар и не напълно доказана.

Ако попитаме историк от архива, вероятно той ще каже почти сигурно дали това е автентичен докумант и извор или "циркуляр в нет-а", но и с историците трябва да се внимава - един Божо Димитров бе в управляващото тяло на БСП поне преди.

Разбира се, че темата не е в интересите ми, а интересите ми са ясни от години или имаш съмнение в тях - мисля не или?

Разбира се, че не съм фен на Фердинанд, дори въобще, за мен той е след Батенберг и след сина си Борис 3, мои познатри са ангажирани с темата Фердинанд, аз лично не.

Не се опитвам да намесвам комунягите - те са замесени в Третата БГ държава толкова та "отмесване" няма за поколения напред, виж да кажеш, че се опитвам да намеся твоя Дъновизъм - това да.

Попитай твоите познати дали знаят нещо по въпроса. .
Разбира се че фалша променя нещо иначе нямаше да има смисъл,но ако е само единствен източник, а в случая са доста другите източници за Фердинанд.
Има нещо общо в държането на трите Кобурга и то коренспондира с казаното от Фердинанд, това имах предвид.

са зле скалъпен пасквил на класово-партийната омраза.
Господин Билярски е усърдно посветил перото си да омаскарява, унижава, заклеймява аристократичното. Посредственото и невежественото не бодат така в очите му.
"Великият борец срещу Фердинанд" Стоян Михайловски е ерудиран, но и яростно мразещ…
А за тези, които мразят Цар Фердинанд, той наистина ще остане "…Непознатият цар…"
http://www.btv/video/shows/btv-dokumentite/videos/tzar-ferdinand-balgarski-parva-chast-nepoznatiyat-tzar.html

http://www.btv/video/shows/btv-dokumentite/videos/tzar-ferdinand-balgarski-vtora-chast-nikoj-ne-umira-zavinagi.html

[quote=nbrakalova]са зле скалъпен пасквил на класово-партийната омраза.
Господин Билярски е усърдно посветил перото си да омаскарява, унижава, заклеймява аристократичното. Посредственото и невежественото не бодат така в очите му.
"Великият борец срещу Фердинанд" Стоян Михайловски е ерудиран, но и яростно мразещ…
А за тези, които мразят Цар Фердинанд, той наистина ще остане "…Непознатият цар…"




Цар Фердинанд е типичен представител на управляващата аристокрация в Европа няма спор,г-н Билярски не е автор на тези съвети, и тук трудно може да се говори за класова омраза. Михайловски е един от малкото представители на интелигенцията, който се осмелява да застане открито чрез словото си срещу силните на деня, за това го уважавам още повече.
" А знаете или Вие, кой е Димитър Йоцов, когото обвинявате в автор на този „фалшификат”, както пишите и говорите? Познавате ли неговото творчество и живот, както и неговият архив, за да го петните. Знаете ли, че това е внукът на първия обесен през 1828 г. от турците врачански чорбаджия Димитраки Хаджитошев, един от първите, който започва организирана борба срещу поробителите. Знаете ли, че той е дарител и ктитор на Светогорските и Рилския манастир и т.н. А прочетохте ли книгата преди да я отхвърляте. И сравнихте ли и другите характеристики и образи на Фердинанда?"

Прави ми впечатление, че много хора историци и работещи по историята ни от по-ново или старо време се връщат и цитират международно доказани български учени от преди 44 г. които пък преди бяха неизвестни.

Дори и архивите ни вече не са мерилото за достоверност, даже имам чувството, че няма читав учен който да изкрещи „архивите ни са измишкувани“ сигурно защото 45 г. всички са мишкували.

Вчера Куш/Кушел беше пуснал нещо против Стмболов /от „големия учен“ Л Чолаков, проверих само това което Куш беше пуснал, ами ... пълна манипулация и извадено от контекста на действителността.
Сега се амбицирам да погледна и Л. Чолаков какви ги е драскал, не, че съм много навътре в нещата но ми прави впечатление!

ХVІ. Патриотизмът
Патриотизмът служи да оправдае успешните войни и да узакони военните разходи, защото народът мисли, че войската, която той плаща, трябва да служи да го пази от външни нападения, когато всъщност пази само теб против възможния гняв на народа.
И така преструвай се, че почиташ гръмкия изблик на патриотизъм, понеже е същевременно крепост против народа и строг пазител на границите на царството ти, т.е. на целостта на твоите доходи.
Остава още дългът, който е моралът на слабите и подлеците, и честността – моралът на глупците.
Недей да си нито слаб, нито глупец и не прилагай никога на практика достойния за презрение морал.
Справедливостта е най-уважаваният блян на човеците. Тя е вечният блян, който ще си остане вечно такъв. Отдавай с душата си приличното уважение, за да те мисли народът най-верния поклонник на най-хубавия му идол.
Но като всяка религия справедливостта е една гола дума. Ние трябва да се ползваме от нея, но никога да не подлагаме живота си на нейните предписания.
Друг блян е свободата. Народът я слави с песните си и се упоява от името й. Той не знае, че именно когато я акламира, тогава той инстинктивно протяга ръце, за да им турим веригите. От всичките идоли свободата е най-милият за народа, защото от всички тя е най-неясно очертания и най се приспособява към желанията на всекиго.
Робите я акламират, а господарите в нейно име въртят камшика.
Свободата е свещена. Пази се да не твърдиш противното. Когато някой силен шеф на течение иска да вземе юздите и да направлява според интересите си държавните съдбини, той разпалва храбростта на стадото в името на свободата. Народът се хвърля към привлекателния призрак и служи с въодушевление на новия си тиранин. Примера на Хитлер нека ти е пред очите. Но ако думата “свобода” престанеше да бъде само, О! тогава би било страшно за теб.
Случвало се е щото някои захласнати и луди хора да служат присърце на този идол, свободата. Народът ги следва отначало, но скоро той отстъпя от страшното сияние на идола и после, заслепен, той събаря олтаря, съсича пророка и си изковава нови вериги.
Обаче той никога не престава да обича свободата и да възпява като най-хубавия си идол и най-скъпата си жертва.
Добрината е тоже един смешен идол, която хората обожават, без да я прилагат на дело. Тя води към мизерията и съсипва най-добрите си и убедени апостоли.
Милосърдието е нейна сестра, още по-кекава и по-жестока към искрените си последователи.
Царете не трябва никога да стават апостоли и да насърчават апостолите. Последните бунтуват тълпите, било да ги насъскват, било да ги въодушевляват апостолите им и по тоя начин да ги смажеш.
Един цар трябва да има само една храброст: хладнокръвието.
Има още хиляди дреболии, хиляди идеали и други глупости, които не трябва да те смущават. Не е зле да се преструваш, че им отдаваш същото значение, каквото им отдава простолюдието.
Народът не разбира от скептицизъм; той разделя света на две части, като туря доброто от една страна, злото - от друга.
Понятията за добро и зло, за право и криво и пр. са много разтегаеми.
Ти ще правиш като народа, който нарича “добро” това което му е приятно и полезно и “зло” това, което му е противно и вредно,. ще правиш като него и ще сматряш всичко от гледна точка на интересите ти.
И тъй, всеки човек си създава един бог по своя образ. Има толкоз богове, колкото и хора. Мъдростта на религиите и силата им се състои в това, че те са нарекли бог всичките тия богове и са дали на тоя бог една дефиниция, която го очертава тъй неясно, щото всеки може да намери в нея отражение на собствената си душа.
Не въставай никога против идеалите, нито даже против името им, защото народът милее за тия неща. Мозъкът на народа е като една груба игра на шах, в която се подвизават изтърканите идеали. Умей да движиш тия идеали според интересите си и показвай в тая игра повече сръчност, отколкото добросъвестност.
Боговете са многосложни и безбройни, а бог е един. Той се нарича “интерес” и на тебе подобава да бъдеш най-добрия му пророк.
Може да съществува и един дявол, в който се въплощават всичките дяволи. Той се нарича “опозиция” на царската власт.
Но всеки умен цар трябва да знае, че и с дявола може да се постигнат компромиси, когато трябва да се пречупят роговете му, които биха заплашили да изтърбушат корема на царското спокойствие и живот.

ХV. За боговете ...
Боговете, това е лъжа. Демоните – това е вятър. За тях ти говоря, за да ти докажа тяхната несъстоятелност.
Всичките идеали са врагове на хората, още по-големи врагове на царете.
Всъщност идеалите не са нищо друго освен думи. Духни върху думите и те ще хвръкнат. Платон ще се покаже празен мечтател.
Идеалите служат да мамят хората, да им внушават страх или възхищение; призраци, родени от човешкия мозък, те впиват убийствените си нокти в него. Те раждат страх до полуда или опасни упоения.
Идеалите са вечни цареубийци. Никога да (не) се втълпят в оголения ти череп. Ти правиш зле, като поддържаш министри и военни, които говорят за идеали и идеология на управлението. Това ще те доведе там, където и мен, защото аз по-малко от теб се увлекох в идеалите на българския народ.
Царе мечтатели, които искат да преобразят света и подобрят нравите, не можаха никога да угодят на тълпата.
Ти искаш точно обратното: да угодиш на тълпата и за това стана умразен на интелигенцията.
Идеалите са направени, за да затъпят простолюдието, което се държи под крак от силните.
Царете и финансовите магнати са господарите на идеалите. Те са ги направили по свой образ и ги използват за свои цели. Тежко на неблагоразумния цар!
Народ, който милее за известни нему призраци и обича идеалите, които са развили душата му, не е благороден народ. Такъв народ мрази инстинктивно реформаторите. Демагозите и големците, на които уйдисва да виждат народа с вериги, са готови тебе да оковат в вериги и да те погубят, ако им противопоставиш реформаторите.
Има много религии: ти трябва да се преструваш, че се подчиняваш на обредите.
Има хиляди начини да използваш религиите. Верующите хора са най-мъдрите граждани и покорни поданици, стига само да се щади специалната им чувствителност. Те всякога бранят престола, който не могат да си представят без църквата.
Те ще искат от теб малко нещо, като са убедени, че техният бог има специално споразумение с царете. Впрочем докато умът им е ограничен и въображението безобидно, те ще ти служат като маша.
Една от привилегиите на царете е тази, че никой не знае каква религия те изповядват, т.е. никой не трябва да знае. И религията е чувство и идеал. Царят трябва да бъде голям комедиант и в практикуване обредите на религията. Политиката е острието на камата, а религията е като пита кашкавал.
A bon entendeur, Salut!
Нашата династия показа голям политически такт. И лютерани, и православни, и католици са наши обожатели ... защото умеем да ги лъжем. Бъди добре с франкмасоните. Католиците уверяват, че франкмасоните се кланят на дявола, понеже католиците се боят повече от дявола, отколкото от бича на бога. Няма да им се зловиди, че ти си еднакво приятел и с бога и с дявола, понеже, макар и православен сега ти не вярваш като мен ни в единия, ни в другия.
Патриотизмът, на който трябва да дадеш само външно отражение, е гола фраза за умните хора; само глупците се опойват от тая дума.

ХІІ. Как трябва да се държат речи.

Не е необходимо един цар да е сладкодумен, но той трябва да има дарбата да стъкми прилично някои безсъдържателни мисли, да ги свърже без много грешки. Говори малко. Мълчаливите хора изглеждат важни и мъдри.
Научи наизуст няколко изречения, които са енциклопедията на царското красноречие.
Упражнявай се особено в употреблението на съюзите, защото ако е нужно да повтаряш същите фрази, ще трябва поне да умееш да им променяш някога реда, без да си покажеш съвсем босотата.
Заключавай всякога късите речи с умерено надути фрази.
Преди всичко недей има претенцията да бъдеш красноречив и благодари на бога, че не те е направил по-литературен от колкото се изисква за твоите поданици. Банални, обикновени мисли и малко думи. Ето какво прави един цар загадъчен.
Ако някога, за твое нещастие, ти предпочетеш високопарните речи, като кайзера едно време, аз бих се много огорчил за твоето бъдеще. Пази се от всякакъв романтизъм в речите си, за да не станеш обект на критика в средата на ония хиени, които са много жлъчни с своите познания и нахалство. Пак взимай пример, че помпозните речи съсипаха кайзера.
Добре е, че ти си лишен от всякакво въображение, което погубва конституционните царе. Макиавели нали бе казал: един господар може да бъде велик, без да има богато въображение.
Недей поздравлява по един и същи начин един селски кмет и един кавалерийски полк.
Говори всекиму езика, който му се нрави. За това не е необходимо да си добър психолог. Има няколко категории хора и няколко категории изречения, които могат да ги трогнат, стига да умееш кое да употребиш за дадения случай.
Трябва да отвикнеш народа от царски словоизвержения.
Но ти ще бъдеш принуден често да отправяш по някоя дума на тогова или оногова. В такъв случай положението е по-деликатно. Трябва да говориш и при все това да не кажеш нищо. Без да изпаднеш в положението на глупак, трябва да не кажеш ни една оригинална и искрена мисъл.
Задавай въпроси, които да предизвикат само комплимент за теб.
Поздравлявай, честитявай и отмини. Всички ще бъдат очаровани или ще се преструват, че са станали такива ... но то е все едно ... Ето секрета на цялото изкуство на царуването.

ХІ. Царската стойка
Въпросът за държането на един крал спрямо своите поданици и съветници е много важен и от значение.
В миналите времена, когато на царете народът гледаше като на полубогове, стойката на един цар беше всичко. Вследствие на продължителни упражнения пред огледалото ти можеш да достигнеш до съвършенство едно величаво държание, което ще замести всичките ти недостатъци. Уви! В сегашния демократичен хаос няма вече място за царските пози.
Ти трябва да си голям комедиант да измисляш за всеки момент и за всеки случай различно държание, различни пози.
Ти трябва да ги изучаваш добре, т.е. добре да си знаеш ролята, да знаеш да ги изменяш с пълна ловкост според времето и мястото, както и според качествата и духът на цялата тая разнообразна каналия, с която си принуден ежедневно да се сношаваш.
Пази се да подражаваш на отживелите епохи и на старите царски пози. Ти би станал смешен пред твоите поданици. Зная, че си хитър и лукав като лисица с отрязана опашка.
Преструвай се на смирен и не проявявай никаква гордост и подходяща стойка.
Едно време величественото царско държание беше всичко. То заместваше всичките науки, всичките дисциплини, даже знания по граматика. Но тия времена ги няма вече. Няма вече царска осанка и стойка. Царят трябва да търпи тиранията на неволите на демократическия занаят. Той трябва да измисля постоянно нови стойки и да ги избира според нуждата. Той трябва безконечно да ги изучава и да знае да ги менява с пълна ловкост според времето и мястото, както и според качеството и духът на цялата тази разнообразна каналия, с която сме принудени всеки ден да се сношаваме.
Най-лошата стойка, която царят би взел у нас, е оная да подражава на царете от миналите времена. Ти би изложил на присмех конституционната роля на владетеля.
Смиреността на царя е основата на конституцията. Нам не е позволено да се гордеем дори колкото един кандидат съдия или нашите пайтонджии, облечени в дрехи с жълти галони.
Трябва да лицемериш, да се показваш навсякъде снизходителен, като че ни наравно с народа – каналия.
Германският император беше разбрал това и докато царуваше, нямаше по-любезен и по-учтив човек в света от него. Но той беше голям любител на салтаната, като сегашния “германски маршал Гьоринг” , който е заприличал на угоен куркой. Салтаната произтича от предразсъдъка за благородната царска стойка, която бе още на почит в някои малки княжески дворове вследствие тесния умствен кръгозор на германските княгини.
От това се пораждат ядове, докачения, които могат силно да костват в деня на народния гняв.
Кайзерът имаше остроумието да замести царската стойка с спартанския вид на войнствения дух, а това налага страх и почитание.
Не бъди прекалено войнствен. Ти нямаш нито войнственост, нито характера на войник или рицар. Аз те зная доколко си неположителен и слабодушен, защото ти израсна в атмосферата на лукавство и престъпленията. Ти днес си и лукав, и отмъстителен и за това си има причини. Дълбоките причини в миналото аз ги зная, а ти може и да не ги подозираш.
Твоите възлюбени поданици са и те каналии като другите, но те не са тъй хаплювци, както ти си мислиш. Те сега ти дават всички кредити, които искаш за военния бюджет, но те знаят колко това е безполезно, обаче все пак не обичат да се злоупотребява с неговото търпение.
Пази се да не възбудиш незадоволството на военните. Там малко си загазил, но гледай да пооправиш положението. Не бива да се показваш много внимателен към гражданите, за да не възбудиш ревността на военните. За да можеш да разчиташ на войската, трябва да те смята по-скоро като първи неин член, отколкото като неин началник.
Царската длъжност е станала навсякъде военна длъжност. Войската трябва да бъде твоята главна подпора, ако умееш да притъпиш у българина тоя вековен бунтарски дух, който го прави да не се подчинява на никого, въпреки че като евреите, той вика от сутрин до вечер “да живее царя” Всъщност на това ухо да не спиш, защото ще изпиташ грозни разочарования.
Ти не трябва да обиждаш нито мужика, нито интелигентния човек. Последният е много отмъстителен и той може да ти сготви такива пържени и осмърдени яйца, че през целия ти живот да те разяжда отмъстителният рак на твоите каналии.
Твоето наглед сега плебейско царуване те приближава до тълпата, и това до известна степен ще ти гарантира престола, ако главите на републиканската хидра не се увеличат.
Всъщност царската стойка се оценява само от царедворското общество. Тия хора макар и привикнали да кадят постоянно тамян имат тоя недостатък, че те струват много на короната.
Царедворците това са убийците на народната съвест и паразити на народа.
Бъди добър кавалерист. Народът прощава на царя много грехове заради коня му.Поздравлявай пръв. Не се показвай намръщен или меланхоличен, трябва да не изглеждаш надут, но сериозен. Ти не можеш да спазиш дълго време да си сериозен, откакто си влезнал в компания с ония пияници Ал. Балабанов , Елин Пелин , Божилов , Багаров , Велизар и разни капитанчета и журналисти, на които особено внимание отдаваш заради хубавите им и леки жени.
Нямаш нужда от изящна стойка; българинът смесва изящното с изисканото, а той не обича изисканост нито в външността, нито в характера.
Бъди банален. Пред народа стани само първият гражданин, а пред войската – добродушен генерал, и ако би ти се пощяло да продаваш величие прави го вкъщи с жена си и с слугите си и в другите царски дворове, гдето има достатъчно тонковци да се възхищават от твоите униформи и ордени отколкото от твоя ум. Но другаде спомняй си конституцията и бъди засмян, любезен и смирен пред каналията.

си е наистина доста време, то да беше това, но ако комунистите не бяха унищожили милиони документи и архиви за живота преди 45-та година сега нямаше са се чудим и спорим било ли е така или не е било...става дума не само за важната документация, която навярно се намира в Москва, но и обикновените буржоазни филми, кабарета, списания, събирания и всичко свързано с живота и разбиранията на предишните българи.

Архивна единица № 47: Препис на писма на Фердинад със Стоянов и други от германската архив. 1 Том. (б.д.)
Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 48: Записки из архивата на Фердинанд. 2 Том. (б.д.)
Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 85: Спомени за приемите на Фердинанд в Кобург. (25 юни 1920 - 18 март 1921)
Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 124: Отзиви за книгата ''Цар Фердинанд и неговата дейност на Балканите'' във вестници… (25 юли 1926 - 22 септ. 1927)
Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 129: Отзиви в немски вестници за книгите му ''Цар Фердинанд в България'' ''Светлееща… (б.д.)

Архивна единица № 137: Писма и телеграми от Фердинанд Сакскобурготски - благодари за благопожелания, по… (15 септ. 1926 - 10 март 1938)
Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 138: Писма от и до Хофмарал П. Ганчев и Моно Ив. Романов - благодарят от името на Фер… (1 септ. 1927 - 10 май 1942)
Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 148: Писма от Доктор Васил Радославов с отзиви за студиите му за дейността на цар Фер… (21 септ. 1926 - 29 дек. 1928)
Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 4: Личен дневник. 1 Том. (17 март 1921 - 1 ян. 1946)
Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 5: Извлечения и разсъждения върху дневника. 2 Том. (1932)
Регистриран / Дигитален обект - Не

описите са 250 на брой и засягат българската и отчасти европейската история и политика през първата половина на 20 век.


линк: http://212.122.187.196:84/Process?type=Inventory&agid=41&flgid=5091991&ilgid=10092484

СЪВЕТИ не видях ???????????

Може и да са сред споменатото но едва ли

айретен и да ги има изследовател трябва да провери да не са фалшивка, ако му позволят, щото другарите имах бол "автентични" документи.

Другарите преправяха документи, книги, СНИМКИ дори!

както твърди Боярски "В писмото на цар Фердинанд до цар Борис III има редица интересни факти и разсъждения, които допълват неговия образ."
важното е , че Йоцов е имал достъп до архива на цар Фердинанд, писал е и преди книги за него и го е посещавал често в Кобург. Най- вероятно съветите на царя са описите:
Архивна единица № 48: Записки из архивата на Фердинанд. 2 Том. (б.д.)
Архивна единица № 137: Писма и телеграми от Фердинанд Сакскобурготски - благодари за благопожелания, по… (15 септ. 1926 - 10 март 1938)
споменава се, че съветите са писани 20 години след абдикацията на Фердинанд, което означава, че около 1937-38 година. От записките на Фердинанд става ясно, че България все още е неутрална, но са премахнати партиите. Йоцов към 1939 се прибира в София, за да преподава, значи е имал и физическата възможност да предаде дискретно съветите на Фердинанд. Всичко говори, че съществуват и са истинни, предполага се, че г-н Билярски се е запознал и той с тях предвид изследванията му за написването на книгата му. Така, че според мен съветите определено не са фейк!
Може да се заключи, че и Йоцов и цар Фердинанд имат с какво да ни учудят! Аз лично не съм срещал толкова истинно и прозорливо отношение към управлението на една държава от някой друг владетел.

преглеждайки за пореден път съветите на Фердинанд, намерих неговото самопризнание:
"Аз трябва да дам на моя син съвет да не пише никому писма, особено на българите. Като ученик той едва бе достигнал да пише без грешки, но не и с логическа връзка в изразите си заради това е опасно за него да пише, защото не изразява вярно мислите си, та ако рече да съчинява програми за управлението, те ще бъдат много лекомислени. Неговата естествена наклонност ще го доведе до това убеждение, до което ма е довела моята опитност.
Оставените писмени следи от една царска ръка трябва да съставляват величайша тайна и да служат като практически индекс на приемниците. Бог да опази тия царски излияния и принципи от профаното око на простолюдието, особено на онова на българските писатели и журналисти. Ако е опасно да пишеш, за да кажеш каквото и да е, дваж по-опасно е да пишеш, за да не кажеш нищо. Българските писатели и вестникари, като Михайловнски , Велчо Велчев и Димитър Христов
биха пожертвали и техния Драган Цанков , ако биха се добрали до мое писъмце с подозрително за тях съдържание и биха предизвикали на времето страшни урагани против правителството ми, ако тям не е то угодно.
Особено младите принцове трябва да се пазят от жените. Тези жени имат тънката хитрост да пазят писъмцата и такива ми навлякоха хиляди неприятности; оня хаерсъзин Кирил , когато е пиян, пише писма на любовниците си с такова гротескно съдържание и пълни с такива глупости, че не дай боже те да попаднат в ръцете на такива вестникари в България като горните, или като, о боже, почившия Шангов ; Кирил не ще помирише вече България. Паднал се е на чича си , този блудник; и аз трябваше да заплащам скъпо и прескъпо неговите лудории и да откупувам писмата му за огромни сълзи. Колко паднали момичета в Кобург и Берлин си набавиха по тоя начин хубави зестрички и заживяха “почтен семеен живот”, след като са се лигавили с моя син.
За да напиша тия бележки, след като съм твърдо решен на книга мисълта си да не излагам, все трябва да има причини: те трябва да служат като пътеводител на моя син, нине царствующия в България, Борис ІІІ.
Като прелиствах, аз често си казвах, не е ли по-добре да ги изгоря. Но понеже рядко се срещам с него, а и когато се срещам най-напред разговорим за семейни работи, а за политическите не остава време, защото го виждам моя син, че е много упорит, твърдоглав и иска да ме надмине в хитрината и мъдростта. Последната той няма, но той се е чудесно приспособил с хитрината си, която би му донесла повече облаги и спокойствие, ако не беше повлияна от лукавството.
В света всичко е относително; моят син няма да стане вестникар, следователно няма опасност други да чете тия редове, освен ако той държи в свитата си някого, който да не е като всичките царедворци. Царедворците не са били никога интересни; те са блюдолизци и колкото повече ги обсипваш с подаръци и пари, толкова по-лигави и глупави стават. В моя дворец, едно време в София, само жените и слугите проявяваха малко слободия, но и едните и другите са лишени от разум. Дано моят син с подобен антураж се заобиколи, защото това ще представи пред народа му още по-величествено неговата сила.

Един телефонен разговор и запис би заменил глупостта да пишеш подобно нещо.

И каов да четем в това "признание" - къде е това самопризнание, в тези фалшиви съвети ли?!

Така декларативно, за пред публика, като детенце което се обяснява?

И КОГА ТЕЗИ СЪВЕТИ СТАНАХА ПУБЛИЧНИ - КАКВО З АТЯХ Е КАЗАЛ ЕДИН ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ НАПРИМЕР ИЛИ БОГДАН ФИЛОВ ДА КАЖЕМ ИЛИ ЦАНКОВ?

КАКВО ЗА ТЕЗИ СЪВЕТИ СА ПИСЛАИ ПАРТИИТЕ, ВЕСТНИЦИТЕ?

Айде да видим, чакам конкретика.

Всичкия аргумент за наличието на тези съвети е... в самите тях.

Ще рече цялата фикция се доказва от самата фикция?!

Това не е сертиозно!

Нещо повече, аз очаквам да има такъв "документ", но той да е изфабрикуван.

Това се4 е правило много често навсякъде по света, но най-вече на изток от червените режими, хората "фабрикуваха" дори снимки, изчезваха персони от тях, появяваха се други.

Цялата съветска историография за ВСВ беше един боклук на 90%, забележи цялата легално издадена и то цитирана мота-мо и преповтаряна - масата от това бе ЛЪЖА!

Как се разбра, че е лъжа ли - първо самите руснаиц го показаха с други терудове спрени от издаване на още тогава руснаци които са били готови да кажат част от истината.

Доказаха го с цензурирани пасажи цели глави от някои издадени книги.

Доказаха го с документи за самите сражения, някои дори още не са разсекретени и ще се доказва още и още, макар с новия курс на Кремъл вече да ме съмнява че истината ще се разкрие още.

Доказаха го милионите съветски гробове - хубаво е да се пишеш непобедимая и легендарная красная армия, но като са те изкормили с милиони убити от твойте, това някак не може да се скрие за 1 германец по няколко червени...

ПРОЩАВАЙ НЕТОЧНИЯ МИ И МОЖЕ БИ, НЕ НА МЯСТО ПРИМЕР, не ми е правилно сравнението, но с това ти показвам, че фалшификациите на антимонархисти, хора хвърлящи вината за всичко върху Фердинанд като русофили и руски подлоги - нямат спирка тези хора.

ОТДЕЛНО ОТ ТОВА - ДА, МОЖЕ ДА ИМА ТАКИВА СЪВЕТИ И ДА МОЖЕ ДА СА ИСТИНА, допускам го въпреки огромните ми съмнения.

...

Историците трябва да изля2зат, да заявят а преди това да изследват - автентичност, мастило, хартия, графолози, потъврждение в други източници, свидетелства на анседници, да дат думата на двете страни и да кажат - това е може би така, това е може би онака - етотова е начина, другото е наше лафене тук.

да си "лафим"!
мисля, че се аргументирах достатъчно, който иска да се съмнява, който иска не, аз за мен се убедих....тъпото е че се опитах и теб да убедя, нещо, което е невъзможно, когато става за германци :) жив и здрав

Е хайде сега фанатични ми, великобългарино и дъновисте ;)

Да се усетите и вие как звучите по вашему... а що се отнася до германци, може да ме убедиш, но не точно с това.

ТИ СИ МЕ УБДЕИЛ

АЗ НЕ СПОРЯ ПО МАТЕРИАЛА, надявам се, да си забелязъл това.

Никъде не оспорвам инфото, макар ако бях знаещ и имаще кой да предложи германската визия щяхме да чуем и другата страна.

АЗ ПИША ДРУГО - ЧЕ СМЕТКАТА Е ЕДНОСТРАНЧИВА И БЪЛГАРИНА ГЪРДЕВ УДОБНО Е ПРЕМЪЛЧАЛ ДРУГОТО - какво България печели и какво ДЪЛЖИ НА ГЕРМАНИЯ, ДА ТОЧНО - ДЪЛЖИ!

Това в инфото отсъства.

Така-че не иде реч за фанатизъм друже диданов, а за ЦЯЛАТА ИСТИНА, А ТЯ ТУК Е НЕ ЦЯЛАТА.

...

Грешка от мен - този ми коментар трябва да е ПОД ДРУГИЯ ТИ ПОСТИНГ ЗА НОЙБАХЕР

Нaпрaзно сте му отделили толковa внимaние нa този пропaгaнден фaлшификaт. Точно творците нa теории и фaлшификaти сa нaй- чувствителни нa темa истинaтa зa събития, личности и източници. Скоро ще излезе под печaт aрхивa цaр Фердинaнд и скълъпените пропaгaндни мaтериaли ще покaжaт гнуснaтa същност нa създaтелите си. Товa нещо, чaсти от него извaдени нa ксерокс се въртяхa по всяко изборно време нa преходa... Зa дa глaсувaт "прaвилно" зомботроните, докaто върви рaзпределението нa бaницaтa и източвaнето нa стрaнaтa.

Изключвам всяка форма на дебат по темата. За произхода на Фердинанд не е необходимо да умуваме, защото не сме взели първият срещнат Цар и да го доведем тук / това дори е несериозно /.
Да се пишат глупости в писма , също е несериозно, като се има впредвид, че минават през други ръце на отговорни длъжности в Царските кабинети.
И прегледайте и за другите крале и Царе на Народите, които са вкарвали в грешни и безмислени войни .
И още, всичките от голямото добро-утро са имали и имат някакви отклонения, включително и гей-прояви / такъв е бил и Фердинанд /.
Така, че и да си говориме тука,всичко е безмислено, защото ако до сега си имахме Цар / гей /, то щяхме да си живеем по гейски, охолно и щастливо !
......Открийте Монархия на планетата, която не живее добре ! - аз ще Ви изчакам да видя коя е !

По-лесно е да се "резили" цар, отколкото онези, които "всеотдайно" и "почтено" ни управляваха след ВСВ. Че и продължават...

тогава ще говорим, но този материал вероятно е унищожен или го няма умишлено в архива (мисля, че Симеон го подтвърди) и е логично - такъв "компромат" да се пази. За сега съъществува този препис на Йоцов и той е меродаваен според мен. Още повече че съвпада с мнението на доста от фердинандовите съвременници, което кара сериозно да се замислим за истинските мотиви на управлението на цар Фердинанд. Те не се и различават много от тези на неговите предшественици - амбиция за величие, разкош и егоцентризъм и т.н. От друга страна това писмо ни убеждава в голямата прозорливост и политически нюх на Кобурга, перфектното му сценично поведение и вроден аристократизъм, едно качество което би било много силно ако беше подплатено и с някаква морална основа. От друга страна моралът в политиката се изхабява и опорочава бързо, и обикновено е несъчетаем със задълженията на владетеля, тоест остава фикция или само на думи или за народа както сам признава Фердинанд.
Разбира се тези преписи са идеалното идеологическо оръжив против монархията като цяло и са били използвани от комунистите навярно да настройват обикновените хора. Аз нито съм привърженик, нито противник на монархията, мен ме интересува историческата оценка на този период и изводите от едно определен начин на управление, а не толкова самата личност.приятна вечер

смисълът на този разговор е именно опитът за историческа оценка на една важна за България личност както и за нейните мотиви като владетел на българите.

"По-лесно е да се "резили" цар, отколкото онези, които "всеотдайно" и "почтено" ни управляваха след ВСВ. Че и продължават..."
политиката е еднакво мръсно нещо независимо дали е царска, комунистическа, или фашистка. Според мен имало е всеотдайни и почтени държавници както преди така и след 1945г. , но в случая с Фердинанд едва ли е такъв. НО това е мое мнение.