Подполковник от резерва  д-р Петър Ненков

Дълга е нощта на  петвековното  турско робство, легнала  над  българските земи. Още димят въглените на Старозагорската буна от 1875-та, когато  светът е възторгнат от величието и трагизмът на Априлската епопея от 1876 г., от величието и трагизмът на един малък народ, извикал на висок глас: ”Свобода или смърт!”

                  Във военнотехническо отношение, въстанието е най-добре организирано от всички двеста въстания и бунтове, които българският народ организира през петте века на робство. Военнотеоретичните възгледи на Васил Левски са основен ориентир за действията на апостолите в Априлското въстание от 1876г. Създаването на Вътрешната революционна организация, като главна сила на освободителното движение накарало Левски да си заеме с разработката на нейната политическа и военнотеоретична платформа, за да обоснове основните задачи на предстоящата националноосвободителна революция. Изходно начало в политическата идеология на Васил Левски била неговата безкрайна вяра в собствените сили на народа. Той отхвърлил категорично политическите комбинации с Велики соли и съседни държави, донесли преди това на националноосвободителното движение само несполуки и страдания. Затова властно настоявал за независимост на революционното ни движение . Левски разглежда предстоящата революция, като всеобщо народно въстание в градовете и селата.В името на тези идеи той започнал да преустройва Вътрешната революционна организация, като за целта привлякъл хиляди нови борци и разширил комитетската мрежа. През септември-ноември 1872г. били учредени окръжни центрове: Голямизворски, Пазарджишки, Старозагорски, Сливенски, Търновски, Ловешки . За общ контрол върху дейността на комитетите и за разузнаване на врага била създадена тайна полиция. Формираната тайна поща, снабдена с кодове, пароли и псевдоними, осигурявала разрастващите се връзки между комитетите. Левски наредил на революционните дейци да започнат да събират средства, да закупуват оръжие и да изготвят мобилизационни планове. Влязла в сила практиката на революционния терор по отношение на богатите българи, които отказвали доброволно да сътрудничат на освободителното дело.Апостолът полагал специални грижи за подготовката на военни ръководители за предстоящото въстание. Той поискал от Любен Каравелов да уреди със сръбското правителство въпроса за обучението на 150-200 млади българи в Белградското военно училище.Така през лятото и есента на 1872г. цялата страна започнала да живее в предреволюционен подем. Залавянето и обесването на Васил Левски и последвалите  репресивни действия  на турската власт нанесли силен удар върху изградената комитетска мрежа на ВРО и подготовката за въстание.                                                                                                                         

                  Създаденият през зимата на 1875г. в Гюргево революционен комитет начело с Панайот Волов, Стефан Стамболов,Никола Обретенов и Стоян Заимов успява да възстанови само за няколко месеца разбитите тайни революционни комитети , създадени от Левски . Комитетът  решава да раздели за първи път страната на четири региона, наречени  революционни окръзи-Търновския с главен апостол  Стефан Стамболов,  Сливенски с главен апостол Иларион Драгостинов, Врачански с главен апостол Стоян Заимов и Пловдивски  /Панагюрски/  начело с Панайот Волов. Със заминаването на  апостолите по указаните окръзи, на практика въстанието остава без общо командване, което е било голяма грешка  от стратегическа гледна точка.Този пропуск  изиграва  решава роля за слабата координация  при избухването на въстанието и при воденето на бойните действия в отделните региони, което улеснило турското правителство при прехвърлянето на войскови части от отделни райони на страната, в които  въстанието е било  по-слабо или въобще не е избухнало .Военната подготовка на въстанието е била повлияна от първият българин-генерал в руската армия Иван Кишелски /1820-1880г./ Той предлага на водачите на въстанието да въведат във въстаническите отряди така наречената десетична система. За десетници  са избирани  или военно подготвени или по-будни и уважавани въстаници. Стотниците и хилядниците е трябвало да бъдат  добре  обучени във военно отношение  и  влиятелни местни хора, които се ползват с голям авторитет сред населението. Твърде краткото  време  за организирането и издирването на  подготвени  военни  люде , дава  сериозен  отпечатък  върху военните действия на въстаниците .На следващо място отделните революционни комитети по места не успели да набавят така нужното стрелково съвременно оръжие. Така на практика срещу  модерните круповски оръдия  и гаубици  и пушките “Уинчестър“и “Шаспо”,с които била въоръжена турската армия и башибозука, въстаниците противопоставили своите черешови топчета и  кремъклийки от Кримската война.Пропаднала е планът да се  прекъсне железопътната линия на Барон Хиршовата железница  и да се  подпалят от малки въстанически  групи  големите градове в европейската част на империята, за да се предизвика паника и хаос в турската власт и невъзможност да транспортира бързо свои войски до огнищата на въстанието.

                  За разлика от другите революционни окръзи, в Четвърти революционен окръг Бенковски и Волов наблегнали изключително на военнотехническата подготовка. Те искали да бъдат закупени за въстаниците пет хиляди пушки и барут и доставени по нелегален път.Разширили мрежата от комитети, създадени от Левски и ги задължили да водят точна статистика на хората, оръжието и боеприпасите.Създава се  въстаническа артилерия от черешови  и брястови  топове, които стрелят с джепане, вместо със снаряди, но ефектът от тяхната стрелба е повече психологически, отколкото разрушителен, защото те вдъхват кураж на въстаналите селяни .Георги Бенковски създава и въстаническа кавалерия, наречена от народа Хвърковатата чета, която  умело маневрира между застрашените от турски нападения, въстаналите села в  Средногорието и им оказва навременна помощ при отблъскването на атаките на башибозука. За пръв път при отбраната на Дряновския манастир от четата на поп Харитон, се провежда внезапна нощна атака срещу турските позиции, с цел тяхното разкъсване. В атаката за първи път у нас се използва от военният  ръководител на четата, Петър Пармаков  руския боен вик - Ура,  който впоследствие става боен вик на младата българска армия във войните за обединение на разпокъсаното ни от Берлинския договор  Отечество и  всява ужас в сърцата на нейните врагове на бойното поле. При отбраната  на Перущица се съчетава много умело  от въстаническият щаб настъпателната с отбранителната тактика, като се възпира врагът с внезапни нападения, далеч пред укрепленията на родопското градче.На невралгичните точки в отбраната на въстаналите селища се поставят точни стрелци, които успяват да забавят настъплението на противника,  като убиват с прицелен огън  неговите байрактари и водачи.Във всички въстанали селища от Четвърти революционен окръг се прилага много умело кръговата отбрана, разделена на сектори и фортификационното оборудване на  позициите. Някои къщи в селата са превърнати в истински опорни пунктове на отбраната с бойници за водене на косо прицелен огън по врага.Умело се използва и тактическият резерва от въстаническите командири, който се хвърля от тях на застрашените участъци от отбраната

                  Така например при отбраната на Перущица веднага след обявяването на въстанието, започва  масово да се изграждат от населението  кръгови  позиции около родопското  градче . Те се разделени на шест сектора. Първият сектор се отбранява от 120 души начело с Кочо Честименски и Спас Демирев.Този сектор прикрива подстъпите към градчето от юг. Укрепленията са от дървеноземен тип . Второто укрепление  е направено  от каруци напълнени с камъни, а позицията се отбранява от 70 души. От запад Перущица се отбранява от 83 въстаника начело със Спас Гинев. Общо защитниците на града наброявали  повече от 600 души . Преди  бойните действия водачите на  въстанието начело с Петър Бонев провели укрепване на укрепленията и военна подготовка на въстаниците, много  от които никога не са били хващали пушка до този момент. Този комплекс от мероприятия  създава една силна и еластична отбрана, която издържа на турските  атаки няколко дена. Едва след пристигането от Пловдив на Решид паша с 5 бюлюка редовна  войска, башибозушки отряди  и едно оръдие, съдбата на въстанието в Перущица става ясна. Пада убит при боевете въстаническият командир Петър Бонев и въстаниците са изтикани от многобройния неприятел в църквата “Св.Архангел”. Храмът бил обкръжен и положението станало безнадеждно.Тогава по примера на Кочо Честименски и Спас Гинев, отчаяните въстаници започнали да убиват жените и децата и себе си, за да не попаднат живи в ръцете на турците . 

                  При отбраната на Брацигово въстаническият щаб начело с Васил Петлешков подготвил 6 черешови и брястови топчета. Близо 1400 въстаници изграждали няколко дена  укрепленията  край градчето и се упражнявали в стрелба, тактика и ръкопашен бой. Поставени са постове, които наблюдават подстъпите към  селището. Изпратени са куриери до съседните села, за да вдигнат народа на въстание.Изпратени са и разузнавачи, за да  следят движението на турците. Това позволява да се изгради активна отбрана, която още на далечните подстъпи  към Брацигово успява да разгадае замисъ- ла на противника и да разбие при село Козарско един негов силен отряд. Със същия успех въстаниците водят бойни действия и при село Бяла. Тази активност на  въстаниците  позволява на жителите на околните родопски села да се присъединят към  защитниците на  Брацигово. Спечеленото време е използвано от въстаническият щаб за усъвършенстване на укрепленията . Всички предни окопи са  направени в два реда и са свързани  със съобщителни линии, покрити  са с дървени козирки. Крайните къщи на градчето са превърнати  в опорни пунктове на отбраната  със специални  амбразури за водене на косо прицелна стрелба .В  празните  пространства между къщите  и оградите са изкопани ровове и поставени дървени  стени срещу евентуални атаки на конните черкези. По улиците на градчето са издигнати барикади от каруци. Отбранителните укрепления  са разделени на  четири  сектора . В резерв са оставени  около 200 души. Непрекъснато се проверява бдителността на часовите. Въведена е парола, която се сменя всяка вечер. Към всяко черешово топче е назначен разчет  от четири души,  като всеки изпълнява строго определена дейност по зареждането и стрелбата с оръдието. Когато башибозукът наближава града, въстаническият съвет решава да нанесе изпреварващ удар по него. Така от отбранителна  тактиката на въстаниците в Брацигово прераства в  настъпателна . Целта на въстаниците е  била  да превземат  Пещера и Татар Пазарджик, но разгрома на въстанието в Батак осуетява този план .При село Розово  с удар по фронта и обхождащи действия по фланговете въстаниците  успяват да разбият башибозука, но тъкмо когато трябва да превземат селото, от Брацигово  ги извикват на помощ, той като градчето е нападнато едновременно от три страни от многобройни башибозушки отряди. В продължение на няколко дни с точна стрелба а умело прегрупиране на силите, въстаниците не позволяват на 3000 башибозуци  да доближат до укрепленията . Едва след пристигането на редовна турска войска с оръдия начело с Решид паша и  Хасан паша, те  се предават .Загиват повече от 50 въстаника начело с Васил Петлешков, който се предава, поема  отговорността  за въстанието и е положен на нечовешки изтезания /поставен между два клади/. Други 250 въстаници са осъдени и изпратени на каторга в Диарбекир, Анадола.

                  Най-тежките боеве в Четвърти революционен окръг се водят при отбраната на революционната столица Панагюрище.Временното правителство в Панагюрище начело с Павел Бобеков се заема след обявяване на въстанието с организиране на отбраната на градчето. То разполага с 800 въстаници. Основната част от тях, около 300 души са разположени на височината Св. Никола, за да прикрият пътя откъм Пазарджик.Те изкопават траншеи с дължина 200 метра. Изпратена е усилена стража  на околните  височини . Срещу въстаническите сили настъпва  Хафъз паша с 1000 души аскер и след като вижда, че не може сам да се справи със съпротивата  иска помощ от Пазарджик и много скоро броят на  турците достига до  5000 души войска и 3000 души башибозук. Комендантът на града Иван Соколски правилно оценява главната опасност за Панагюрище и усилва позицията в направление на главния удар на врага, откъм Стрелча с около 40 души.Въпреки  численото си превъзходство, турците не успяват да овладеят  позициите на въстаниците от движение, както са си мислели . С внезапна контраатака и жесток ръкопашен бой  въстаниците успяват да отблъснат надвисналите над града многобройни турски сили.Но боят е неравен и много скоро  въстаниците са изтласкани от височините над градчето и Балабановата кория в самото селище.Въпреки яростната им съпротива в къщите, които са превърнати в опорни пунктове на отбраната  и многото жертви на противника, турците успяват да овладеят средногорското градче и започват жестока саморазправа с неговите жители,  които не са успели да избягат.

                  В Първи Търновски революционен окръг най-епични са боевете при  отбраната на Дряновския манастир от четата на поп Харитон Халачев. Нейният военен ръководител е възпитаникът на Одеското пехотно училище - портупей юнкер Петър Пармаков . Четата наброява 192 души. При Дряновския  манастир войводата на четата разбира,  че тя е обградена от две силни турски потери и след като прави оценка на обстановката, заповядва  четниците да заемат позиции зад дебелите манастирски  стени. Постепенно манастира е превърнат в силен опорен пункт. Той обаче е обграден отвсякъде с високи скали и те позволяват на неприятелят необезпокояван да води кръстосан огън по неговите защитници. Поп Харитон и Петър Пармаков подобряват отбраната на манастира, като пробиват  проходи между стените за  скрито придвижване, поставят стража, определят нощен обходен патрул пред стените на манастира, назначават дежурства на отделните сектори на отбраната, пробиват покрива на манастира, за да могат да обстрелват мъртвото пространство край него, където се настаняват турски войници и значително потягат бойната организация на четата. Турците наричат отбраната на Дряновския манастир – „малкият Севастопол”. Въпреки, че при пълнене на фишеци  се получава взрив , от който тежко е ранен войводата,  въстаниците  не униват и демонстрират висок боен дух. Начело на четата застава Петър Пармаков и продължава героичната отбрана. Прави се пълна инвентаризация на наличните боеприпаси и храни. Цяла седмица с точна стрелба  четниците държат врага далеч, но  докарването на топ от турците променя чувствително съотношението на силите. Топът започва  да  руши стените на манастира. Нощната атака на турците е отбита с лекота. Пропада обаче и опитът на четата незабелязано да се измъкне през нощта на 3 май  от манастира. На 6 май  Военният съвет на четата решава да направи  нощен излаз от манастира и да контраатакува турците, след като разбира че са получили силни подкрепления от Шуменския гарнизон с две оръдия. Пристигналият при манастира командващ Втора Дунавска армия, Фазлъ паша поема командването на  обсадата.Той докарва със себе си още един табор пехота и две круповски оръдия.Така общата численост на обсадните части става 7000 души редовна войска и 3000 башибозуци, свикани от околните  турски села. Въпреки, че предният отряд на четата на 6 май разбива едно силно турско отделение, излазът като цяло не е сполучлив,тъй като в мрака на нощта,въстаниците се разделят на три групи, които попадат на турските кордони и понасят тежки загуби . От 192 души  оцеляват  55. В нощния бой загива, като герой  военният ръководител на четата Петър Пармаков. Бачо Киро Петров е предаден по-късно, заловен, осъден и  обесен от турците в Търново.

                  Финалният акорд на въстанието е подвигът на Ботевата чета.  Войвода на четата е поетът-революционер Христо Ботев, за знаменосец е избран Никола Симов - Курото, а за военен ръководител е определен  руският военен възпитаник Никола Войновски, учил в Николаевската военна гимназия. Четата в състав от 200 души се качва от пристанището на Гюргево на австро-унгарския параход “Радецки”. Четниците са  преоблече ни, като  градинари.  Впоследствие по даден сигнал от войводата, те превзе- мат кораба и заставят капитана му Дагоберт Еглендер да  акостира на Козлодуйския бряг.Това е първият и единствен случай в националноосвободителната ни борба, когато българска чета превзема  чуждестранен кораб и го използва  за свои цели. Този акт е широко коментиран от европейската преса по това време. От Козлодуй,  четниците се отправят с бърз марш  към дебрите на Врачанския  балкан, очаквайки  към тях да се присъединят стотици местни патриоти от Трети революционен окръг, както им е обещал главният апостол на окръга  Стоян Заимов. Вместо  подкрепления обаче от Враца пристигат два  табори редовна турска войска  начело с Хасан  Хайри  бей с две оръдия и многобройни башибозушки отряди, които  започнат да ги обстрелват отдалече  с  дългобойните си оръжия и им причиняват тежки загуби.При Милин камък  напълно  в унисон с изисквания та на военната наука, авангардът на четата  от 30 души начело с  Никола Войновски  влиза в бой  с превъзхождащи  сили на противника и по този начин осигурява  време за развръщане на основните сили на четата. В боя пада  знаменосеца на четата Никола Симов и още 30 четници са ранени или убити . На 20 май преследвана от турските потери, четата са разделя на две части, командвани от Никола Войновски и Христо Ботев  и заема за отбрана  височините Околчица, Купена  и Камарата . Четата отбива цял ден яростните атаки на аскера и башибозука с точен огън и контраатаки . При вечер, след края на бойните действия пада  прострелян  войводата Христо Ботев . Това разколебава четниците, които виждайки,  че не могат да преминат Искър при Люти брод се разделят на три групи и опитват да  пробият турския кордон. При престрелките с потерите  падат убити  повечето от тях . Останалите  са заловени и изправени пред турски съд в Русе и София. Осъдени са на различен срок затвор и каторга. От общо 200 души, със смъртта на героите падат 130 четника .От военна гледна точка, четата доказва нагледно, как може да се водят удачно боеве с многократно превъзхождащи ги сили на противника, чрез умело маневриране и прегрупиране на силите и точен огън.

                  Априлското въстание 1876 г. е най-високият връх в националноосвободителните  ни борби. Султанът решава да удави в огън и кръв изконния порив на робите към Свобода. И поемат таборите с оръдия и башибозука към въстаналите селища .Кратка е целувката на Свободата.После пада нощта на Погрома! Клисура, и Панагюрище, Копривщица и Батак, Перущица и Брацигово изпитват кръвожадността  на ятагана. Сражават се герой- ски и загиват всред руини и пламъци, но  не се предават.След  разгрома на въстаниците,  започна кървавият пир на победителите. На върлини набучват отрязаните глави на баш комитите и ги разнасят из селата, за да плашат раята. Пожарите в Средногорието и Родопите още не са  угаснали, когато  с изстрел от засада в Тетевенския Балкан, край река Костина пада прострелян главният апостол на 4-ти революционен окръг Георги Бенковски - този, който гледайки изпепелените селища простена: ”Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която  никога няма да заздравее и сега вече Русия може да заповяда!”

                  И наистина великата славянска страна призовава след провала на Цариградската конференция на посланиците на Великите сили своите доблестни воини  на война с полумесеца за освобождението на поробените братя.

                  Въпреки, че е удавено в огън и кръв Априлското въстание изиграва своята решителна роля за Освобождението на  поробения български народ , тъй като  предизвиква широк отзвук и бурни протести на международната общественост срещу жестоки те  репресии, извършени от башибозука и аскера над въстаналите  селища.

                  Двадесети  април. Този голям български празник  идва всяка година с атавистичното възраждане на  природата за нов живот и онзи неотслабващ  блясък, който  винаги ще го съпътства .Двадесети април  е ден за размисъл, защото той  ни връща винаги  към безсмъртния подвиг на Ботев и Левски и хилядите знайни и незнайни борци отдали живота си за  свободата на народа . И колкото повече се отдалечаваме от ония паметни  дни на възторг и страдание, толкова  по-релефно  се очертава  нравственото величие на апостолите, повели народа ни на люта борба срещу кървавата ретроградност и мракобесието на турския феодално-деспотичен гнет.