Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2016 19:35 - ОТБРАНАТА НА ШИПКА, подробен анализ
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 7749 Коментари: 16 Гласове:
6

Последна промяна: 10.02.2016 00:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ОТБРАНАТА НА ШИПКА
 Константин Косев, Стефан Дойнов
http://www.promacedonia.org

image След сраженията при Стара Загора и Джуранлии командващият турската армия преценява, че по-нататъшното напредване към Балкана не е възможно, без да очисти тила си от руските войски. Към района на Стара Загора, с. Твърдина (дн. гр.) и Хаинкьойския проход са насочени допълнителни подкрепления. Всички размествания на войските обаче са съпроводени с нови жестокости над мирното българско население.
По пътя — разказва в спомените си В. И. Немирович-Данченко — изгаряли изоставени от българите села, изтезавали избягалите в горите. . . С тази цел обикаляли по горите черкези и башибозуци" [35, с. 177].
С огън и кръв „спасителят на Турция" си проправя път през мирните селища към Балкана, където след разформироването на Предния отряд се съсредоточават войските на 8-ми корпус под командването на ген.-лейтенант Ф. Ф. Радецки. Пред очите на своите началници и десетките английски специалисти башибозуци, черкези и редовни войски превръщат китната доскоро подбалканска равнина в развалина.
„Сериозността на положението — продължава В. И. Немирович-Данченко — се доказваше още от това, че почти всички заможни габровци отидоха в Търново. Този град и целият път на юг бяха претъпкани с бежанци... населението на околните села и местности, които лежаха на юг от Балкана, се устреми да търси спасение в Търново, смесвайки се с бежанците от Ески Заара и от другите градове, които лежат в долината на Тунджа и Марица... Нещастните бягат, натоварвайки на останалите си волове и коне вехтории, които успели да измъкнат от къщи... Случва се да видиш войник с дете на ръце, а до него куцука старица. Вижда се, че се е изморила и ней е помогнал някакъв си Фьодор Гаврилов, който е оставил на хиляди версти в бедното селце също такова невръстно дете" [35, 177–178].
Наистина трудно с да си представи човек, че всичките тези деяния са неизвестни на Сюлейман паша, един от най-високообразованите турски офицери, професор по литература и директор на Цариградската военна школа, модернизирана под негово ръководство по европейски образец. Вдъхновявани за насилия и грабежи над мирните българи от стотиците молли и ходжи, от губещите богатството си феодални сатрапи, безчинствата на Сюлеймановите войници напомнят онази завоевателна вълна, изляла се върху българските земи 5 столетия преди това. Ала за разлика от „славните" Баязидови времена и драматичната пролет на 1876 г. сега до шепата възторжени българи в Балкана стояли синовете на великата славянска страна, дошли тук с твърдата решимост да избавят от робство своите братя славяни.
Едва 4 дни след разрешението на Цариград да се атакува планината през Шипченския проход (на 7(19) август 1877 г.) Сюлейман паша успява да свика военен съвет. Според Хулюси Ахмед паша, кой го през юли защитава прохода от руските войски, основният удар на таборите трябвало да бъде ориентиран от изток през Малък Бедек. В същото време войсковата група щяла да предприеме демонстративни действия от юг, така че силите на защитниците още в началото на сражението да се разкъсат на две части. Подобни са и гледищата на останалите участници в съвета. На следващия ден към планината се отправят десетки турски разузнавачи, а основното ядро на армията поема към с. Шипка.
Пред руското командване наред с другите задачи, наложени от неблагоприятното развитие на военните действия край Плевен, стои задачата за най-умело разгръщане на силите край старопланинските проходи, за превръщането им в непреодолима преграда срещу активизиралите се турски сили южно от Балкана. Със сравнително малки военни части новосформираният Балкански отряд на ген.-лейтенант Ф. Ф. Радецки трябва да отбранява фронт, дълъг повече от 100 км. Последват бързи разпореждания и в района на Елена се съсредоточават частите на Севския пехотен полк, 6-а опълченска дружина и няколко малки спомагателни бойни единици. Около Хаинкьойския проход заема позиции Елецкият полк с 2 сотни казаци и 2 батареи, а в Севлиево се установяват Брянският полк и 1-ва бригада от 14-а пехотна дивизия с 3 сотни и артилерия. Останалите части от резерва ген.-лейтенант Ф. Ф. Радецки насочва към Велико Търново. При това положение на Шипченския проход ген.-майор Н. Г. Столетов може да оперира с нищожни сили — 5 опълченски дружини, 3 батальона от Орловския полк, 27 оръдия, 6 сотни, една пеша пионерна и една конно-пионерна команда — всичко 5500 души.
Според руските военни специалисти шипченската позиция е твърде изгодна за отбранителни боеве (каквито всъщност трябвало да водят), но при положение, че ръководителят на отбраната разполага с достатъчно сили. Нейните естествени граници обхващат от изток възвишенията Малък Бедек, Демиртепе и Демиевец, а на запад — Малуша и Зелени връх. Господстващите височини Малък Бедек и Малуша — по-високи от връх Св. Никола (Шипка), дават възможност за обстрел по цялото било на прохода, но тяхното заемане увеличава дължината на фронта на около 6 км, въпреки че защитниците не разполагат с достатъчно сили. При това положение ген.-майор Н. Г. Столетов разполага войските по хребета от двете страни на прохода, връх Св. Никола, Централната височина, Волинската височина и връх Узункуш [134, с. 14].
Връх Св. Никола с Орлово гнездо и терасата североизточно от пътя представляват предната позиция, командвана от полк. М. П. Толстой. Тя се отбранява от 3-и батальон и две роти от 2-ри батальон на Орловския полк. Четири 9-фунтови полски оръдия от 2-ра батарея на полк. Дроздовски са поставени в края на Св. Никола и образуват т. нар. Голяма батарея. Тя обстрелва подстъпите на турците към върха от югозапад по Малуша и Зелени връх. Други две полски оръдия, разположени в източния край на върха, над стръмнината към тогавашния път за с. Шипка, представляват Малката батарея. Тя насочва огъня си към Орлово гнездо от изток и от югоизток и по съсредоточията на турците по Малък Бедек и Демиртепе. Останалите две оръдия от 2-ра батарея са поставени на десния фланг в североизточния склон на връх Св. Никола до завоя по пътя. . .
Връх Шипка, Централната и Балканската височина с Кръглата и Централната батарея образуват главната позиция, чийто десен фланг отбраняват 7 роти орловци под ръководството на полк. Ф. М. де Прерадович, заменен по-късно от полк. А. И. Липински.На левия фланг, източно от пътя и пред върха, са разположени 2-ра, 3-та и 5-а опълченска дружина с командир полк. Л. Д. Вяземски. Централната батарея заема билото на Централната височина с четири полски 4-фунтови оръдия от 5-а батарея на 9-а артилерийска бригада. Тя се командва от поручик Поликарпов. Кръглата батарея с командир полк. Л. П. Бенецки, разположена във формата на кръг на връх Шипка, има в началото останалите 4 оръдия от 5-а батарея. Впоследствие на площадката вдясно от нея са поставени дошлите от Габрово две 4-фунтови конни оръдия от 10-а донска казашка батарея.
Първа и 4-та опълченска дружина с 2 роти орловци и 4 планински оръдия съставляват общият резерв и достигат центъра на турската стара казарма. Там до 9 (21) август се намира и щабът на Шипченския отряд, но още сутринта на този ден той се изнася зад Кръглата батарея, а привечер на 11 (23) август на връх Узункуш [134, с. 16].
Междувременно, докато се възстановяват загубите в жива сила и бойна техника, докато на Шипченския, Твърдишкия и Хаинкьойския проход се извършва трескава подготовка за укрепване на позициите, Сюлейман паша съсредоточава главните си сили между селата Шипка и Шейново.
Първите известия обаче за раздвижването на турския лагер не успяват да променят становището на ген.-лейтенант Ф. Ф. Радецки. Той все още смята, че главният турски удар ще бъде ориентиран по направление на Осман пазар и поради това продължава да тълкува движението на противника като демонстративно действие. За формирането на подобно мнение в руския щаб допринасят и тревожните известия на ген.-майор Борейша, който от района на с. Твърдица съобщава за приближаването на „големи турски сили”. (Отзован по-късно от действащата армия заради препращане на неверни сведения, на гара Кишинев ген.-майор Борейша сам слага край на живота си.) Към Елена и с. Златарица (дн. гр.) е насочен почти целият руски резерв от Велико Търново. Все пак княз Н. И. Святопол-Мирски получава заповед да придвижи Брянския полк от Севлиево към връх Шипка, макар че „неприятелят", както се изразява ген.-лейтенант Ф. Ф. Радецки, нямало защо да хлопа на заключена врата, когато другите са отворени.
На 8 (20) август ген.-майор Н. Г. Столетов изпраща първото тревожно съобщение до Радецки:
„Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се разгръща срещу нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни, говоря това без преувеличение, ще се защитаваме докрай, но подкрепления са крайно необходими" [8. с. 176].
Малкото часове преди първия бой ген.-майор Н. Г. Столетов използва за довършване на укрепителните съоръжения и съвещания с командния състав на отряда, пред който не скрива неблагоприятната картина и съотношението на силите. На опълченците — герои от старозагорското сражение, изпълнили блестящо своя дълг пред отечеството, той изказва още един път гореща благодарност:
„Братци! — прогърмява в напрегнатата тишина мъжественият му глас. — В тази минута гледате вековния враг пред очите си. Пожарите, които той преди малко причини, и те са пред очите ви. Вашите бащи, майки, сестри и братя стават жертва на острието на ятагана му! Огнищата на прадедите ви и вашите изчезват от лицето на земята! За всичко това вам предстои да му заплатите, защото сте синове на отечеството, което той плени! Примерът, който дадохте в Стара Загора, е неоспоримо доказателство за вашия героизъм и самоотверженост... Уверен съм, ще докажете на проклетия враг, че сте достойни синове на българското отечество. Аз преди малко телеграфирах за помощ. Най-късно до два-три дена тя ще пристигне. Казах и пак ще повторя, че укрепленията ни са твърде непристъпни. И ако ще и двойно да с числото на неприятеля, пак ще му противостоим!" [56, с. 157].
Рано сутринта на 9 (21) август 1877 г. започва първата неприятелска атака. Ударът на противника следва от изток и по фронта. По стръмните склонове на връх Св. Никола тръгват многобройни турски вериги. От върховете Малък Бедек и Демиртепе като лавина се посипват 16 табора и една планинска батарея, ръководена от Реджеб паша. Друга бригада под командването на Шакир паша (8 табора) започва демонстративна фронтална атака, която скоро се превръща в действителна по направлението Св. Никола — Орлово гнездо. Към 9 часа боят закипява с пълна мощ. Възпламенени са десетки фугасни бомби, поставени от командата на поруч. Романов. Неочакваният взрив внася смут в редовете на турците, ала твърде скоро, насърчавани от десетки викове „Аллах", те предприемат ново стремително напредване.
Около 10 часа силен артилерийски огън разтърсва позицията на Стоманената батарея и към връх Св. Никола потеглят нови турски подкрепления. Глухият тътен на тъпаните, виковете „Аллах" и постоянно засилващата се пушечна стрелба се смесват с непрекъсващото „Ура!" на храбрите защитници. Барутен дим обвива стръмните и остри зъбери на Орлово гнездо. Точната стрелба на опълченците и руските войски заставя противника да се оттегли. Но само за кратко. Скоро последва втора атака, още по-упорита, още по-настойчива и кръвопролитие. Склоновете на върха червенеят от хилядите фесове и чалми на низамите и черкезите. И
изведнъж забиха турските барабани — спомня си участник в сражението, — тръбите затръбиха по цялата турска боева линия и ехото им се разнесе като вълни далеко из доловете и долчинките. Подир това се зачу от хиляди гърла зловещото: „Алла, алла" [72, с. 280].
Убедили се сами, че горе на върха защитниците са шепа хора, гъстите турски колони този път напредват с истинско настървение. Първите редици настъпват буквално по труповете на своите убити другари. Главният удар сега е насочен към позициите на орловци и опълченците от 1-ва и 4-та дружина. Но нищо не е в състояние да накара гордите защитници да отстъпят. С мощно „Ура!”, с огън и щик те отблъскват дивите пристъпи на връхлитащите тълпи. По време на тази атака се проявяват с героизма си всички защитници на легендарния връх. Едни помагат на ранените, други разнасят боеприпаси, трети бързат да заемат местата на убитите. Дълбоко в тила на позицията турски снаряд подпалва кола, препълнена със сандъци патрони. С риск за живота си опълченците Генчо Тренов, Никола Георгиев и неизвестен руски войник спасяват боеприпасите. Под убийствения огън на неприятеля и с помощта на селяни от околните села патроните са отнесени в окопите на предните позиции.
Към обяд на шипченската позиция пристигат първите подкрепления — поделенията на 35-и пехотен Брянски полк. Заедно с тях числеността на отряда достига 7500 души, все още твърде малка, за да се удържат напиращите от много страни неприятелски табори.
Около 15 часа след провеждането на още две несполучливи атаки турците напредват по целия фронт. Боят достига връхната си точка. Склоновете пред Стоманената батарея са покрити с трупове на убити турски войници. Но командите на турските офицери за настъпление следват без оглед на жертвите.
„Юнашки настъпваха турските низами, това не може да им се отрече — отбелязва Стефан Кисьов. — Като слепи се увираха на нашите окопи и като катерици се катереха по скалите” [72, с. 115].
На места срещу 150—200 опълченци напират 1000—2000 турци, въоръжени до зъби, освирепели от неочаквания, нечовешки отпор. Пламнали от ярост, решени скъпо да продадат живота си, към първата неприятелска верига (около 200 войници) се хвърлят 15—20 опълченци. Позицията изтръпва, чуват се само ударите на прикладите, свистенето на сабите и ятаганите, стоновете на умиращите. Отстъпили няколко крачки назад, но тласкани от прииждащите подкрепления, турците се устремяват към заветния връх с нови викове. Нестройната стрелба на опълченците, по-ясно от всяка заповед, им подсказва, че боеприпасите на „гяурите” привършват. Тогава се случва онова, което и самите руски офицери не очакват. От Орлово гнездо към неприятелските колони политат огромни късове скали. Те се разбиват с трясък в зъберите, повличат хиляди дребни отломки, счупени оръжия, тела на убити опълченци и турски войници. Като мощна лавина срещу обърканите неприятелски колони политат стотици войници и опълченци. Щиковата контраатака и този път завършва с успех.
До 22 часа на 9 (21) август турците атакуват 9 пъти. Макар изтощени от умора, жажда и напрежение, шипченските герои намират сили да отстоят позициите си и да не позволят на Сюлейман паша прехвърлянето на армията в Северна България.

 

„Цялата слава на първия ден принадлежи на шепата орловци и на българските дружини — пише В. И. Немирович-Данченко, — между които имаше и 500 млади българи, доведени прели три дни съвършено неопитни.”
Тази слава, придобита с толкова героизъм и мъжество, повдига самочувствието на защитниците, укрепва вярата им в окончателната победа над поробителя. Понесло тежки загуби, турското командване е принудено да изостави идеята за фронталната атака и разработва нови планове за обходни действия срещу руско-българския отряд.
На следващия ден — 10 (22) август, под прикритието на непрекъсната артилерийска стрелба започва ново прегрупиране на турските сили. Сюлейман паша се надява, че един обход на десния фланг на шипченската позиция откъм Малуша ще му позволи да мине в тила на отряда и да го удари от 3 страни — изток, запад и юг. Във връзка с това са сформирани четири нови колони. От юг и югоизток Шакир паша трябва да нападне с 16 табора и 20 оръдия. Под негово командване е поставена и колоната на Вейсел паша, която с 5 табора следва да прекъсне връзката на шипченските защитници с Габрово. Други 13 табора с 6 оръдия под разпореждането на Салих паша трябва да настъпят към централния участък на бранещите се позиции, а Расим паша с 10 табора, три оръдия и отряд черкези да атакува укрепленията откъм връх Малуша и оттам — десния фланг на Шипченския отряд.
Промените в турския лагер не остават скрити за руското командване. В навечерието на боя с оглед на новата обстановка по заповед на ген.-майор Н. Г. Столетов прегрупиране на военните части е извършено и в редовете на руско-българския отряд. На връх Св. Никола са съсредоточени четири роти от Брянския полк, една рота от Орловския полк, 4-та опълченска дружина и 2 батареи. За боен резерв на участъка с определена 1-ва опълченска дружина.
На десния фланг около главната позиция са разположени 4 роти от Брянския и Орловския полк с 14 оръдия, а на левия фланг (на изток от Кръглата батарея) — 2-ра, 3-та и 5-а опълченска дружина. Тук, под Кръглата батарея, е разположен и щабът на отряда, в който се намират генералите Н. Г. Столетов, В. Ф. Дерожински и В. Д. Кренке [13, с. 22].
Преди изгрев слънце на 11 (12) август в 4 часа противникът открива силна пушечна и артилерийска стрелба. По цялата шипченска позиция с трясък избухват стотици снаряди. Облаци дим обгръщат от всички страни окопите на защитниците. Разнасят се и първите залпове откъм страна на прегрупираните турски линии. Точно в 5 часа от връх Малуша започват да се спускат четири турски колони, които според предварителния план се насочват за овладяване на най-важните отбранителни звена. Под погледа на българи и руси войниците на Сюлейман паша се разгръщат като гигантски клещи, заплашващи да обхванат в огнен обръч отряда на ген.-майор Н. Г. Столетов. Два часа след първия залп на артилерийската подготовка край Волинската височина закипява ожесточено отражение. Без оглед на многобройните жертви таборите на Расим паша се доближават плътно до българските окопи. И двете страни буквално стрелят от упор. Към левия фланг на Стоманената батарея с адски огън настъпват частите на Шакир паша, а срещу Кръглата батарея с всички сили напредва Вейсел паша. Фанатазирани и обезумели от ярост, нападателите напират от много страни. Като малък остров сред разгневеното море опълченци и руси отбиват следващите на вълни атаки. На места боят се превръща в ръкопашна схватка. Но докато Сюлейман паша хвърля в сражението все нови и нови части от своите 15 резервни табора, защитниците трябва да разчитат на собствените си сили. „Кажете вярно — моли полк. А. О. Липински командира на отряда, — ще има ли помощ за нас. .Ала отговорът е само един: „Свежа помощ, както ти е известно, няма, вземи половин дружина, но знай, че така се отслабва левият фланг" [56, с. 161].
И вместо необходимата подкрепа легендарният Столетов дава нова заповед — по целия фронт на защитата да проехти мощно славянско „Ура!”. Приели стройните викове като признак за приближаващата се помощ, обезверените неприятелски кордони се люшват отново назад. Тогава върху всяка крачка, върху всяка педя земя от шипченската позиция се разиграва няма, ала изпълнена с ужас и величие кървава драма. Към окопите на оределите защитници се хвърлят генерали, офицери, санитари, всички, които имат все още сили да спрат с гърдите си връхлитащия враг.
Към 9 часа в тила на Кръглата батарея проникват първите 5 турски табора, а към Узункуш напредва стремително многобройна черкезка маса. Положението става неудържимо. Да се моли за помощ, няма откъде. Тогава кап. Кончиелов със своите 428 бойци се вдига на щикова атака. Две хиляди турски войници трябва да отстъпят безредно пред мъжествения щурм на защитниците.
Сега ударът на противника следва друго направление — там, където с последни сили се бранят опълченците от 2-ра, 3-та и 5-а дружина. Четири пъти вражите пристъпи достигат до опълченските прикрития, но винаги отстъпват с големи загуби. В този върховен миг на напрежение, когато патроните не достигат, когато прегрелите пушки отказват да стрелят, над окопите се надига смелият опълченец Леон Крудов. Той грабва неизбухнала турска граната и се хвърля към настъпващите вериги с вик: „Братя, ако ще мрем, така да мрем", и увлича стотици опълченци. Облени в пот, забравили за смъртната умора, с огън и щик героите отблъскват този неприятелски пристъп.
Около 4 часа следобед над Волинската височина надвисва смъртна опасност. Срещу оределите линии на бранителите турците настъпват със страшна сила. Шепата герои са пометени, а ликуващите табори се понасят неудържимо напред. Напразно. С няколко оцелели артилеристи подпоручик Поликарпов открива убийствен огън срещу настъпващите колони. Мястото на убитите артилеристи заемат български опълченци. Дружен салют принуждава неприятеля да залегне. В този критичен момент от левия фланг на позицията еква гласът на майор К. Б. Чиляев — командир на 3-та опълченска дружина.
„Братя, неприятелят ни обкръжи от всички страни, следователно път за отстъпление няма. Ще се държим, докато дойде помощ, а ако не успее да дойде, ний всинца ще положим костите си за освобождението на България."
Изведнъж от окопите гръмва песента „Шуми Марица". Подемат я стотици опълченци, руски войници, офицери. В атака политат дори ранените и малката санитарна част, която се намира на позицията. Пристъпът на противника и този път е спрян. Но неспирните турски атаки бушуват по цялата позиция. По стръмните зъбери на Св. Никола продължават да лазят хиляди турски войници и башибозуци. Числото на убитите герои постоянно нараства, привършват последните боеприпаси. Едно след друго замлъкват руските оръдия.
„Да се бием нямаше с що, патрони нямаше — разказва опълченецът М. Манчев. — „С камъни" — извикаха някои... При последното предложение всички задружно почнаха да бутат и хвърлят камъните..."
Някъде срещу напиращите орди политат телата на убити опълченци. С последни сили, с чутовен героизъм и невероятна воля шепата опълченци тръгват срещу душманските орди на последна атака [158, с. 162].
„Всички чакахме със замиране на сърцето развръзката на кървавата драма — пише подпоруч. Стефан Кисьов. — Всички чакахме последната си минута, но всички бяхме решени скъпо и прескъпо да продадем живота си."
Само миг и катастрофата с неизбежна. В този върховен момент на напрежение в тила на позицията еква задружно „Ура!", онова мощно „Ура!", което не се е разнасяло в нито едно сражение до този момент, което сякаш събира във величав акорд силата на мъжеството, на геройски пролятата руска и българска кръв, на вярата в изгряващата свобода.
„Когато турците се готвеха да нанесат последния смъртоносен удар на защитниците на шипченската позиция, когато предните им редове бяха излезли вече на шосето, неочаквано за тях, на и за нас се яви помощ на уморените шипченски защитници, редовете на които бяха съвсем разредени. Един батальон от Четвърта стрелкова бригада, качени по двама войници на един казашки кон, пристигна пръв. Тоя батальон собствено спаси и шипченската позиция" [72, с. 230].
Умората, стотиците убити, гладът и жаждата сякаш не съществуват. Заедно с 205 стрелци героите се хвърлят в нова атака. Неподозирани сили бликват в сърцата на оцелелите. Тяхното мощно „Ура!" поразява объркания неприятел. Един след друг са изтласкани впилите се като огнени остриета турски табори. С щурм е превзета и Волинската височина. Шипка, превърнала се през тези епични дни в символ на българската свобода и българо-руското бойно братство, е спасена.
Затихват топовната и пушечната стрелба. Само ехото на виковете и тропотът на безредно отстъпващите табори се носят далеч от обгърнатите в барутен дим позиции. Над върха ляга необичайна тишина. Съпроводен от неколцина щабни офицери, към легендарната Стоманена батарея се приближава ген.-лейтенант Ф. Ф. Радецки, новият ръководител на отбраната. Картината, която се разкрива пред погледа му, е затрогваща и величава. Изправен в целия си ръст, в разкъсана униформа и с окървавено лице, до налягалите артилеристи стои млад поручик. „Какво, спят ли? — пита генералът. — Не, Ваше Превъзходителство, те всички са убити” — отговаря офицерът, без да вдигне поглед. Тук, край нажежените още дула на оръдията, с трепереща от вълнение ръка ген. Радецки пише своето първо донесение до Главния щаб: „За да кажеш кои са се отличили, трябва да напишеш всички” [56, с. 163].
Амбициозен, разполагащ с още свежи сили, Сюлейман паша не иска да се признае за победен. Въпреки поражението той изпраща телеграма на 10 (22) август, с която известява Цариград, че защитниците „не могат нито да се съпротивляват, нито да се изплъзнат”, че техният окончателен разгром е въпрос на часове. След като попълва загубите в разстроените табори и подготвя нови оперативни планове, призори на 12 (24) август противникът отново атакува. И както през изминалите 3 дни, стремителното напредване е предшествано от продължителна артилерийска подготовка. Последователно в боя са вкарани таборите на Расим паша и Вейсел паша. Главният удар е насочен от запад и към левия фланг в тила на шипченската позиция. Около 5 часа боят се разгаря по цялата линия. Ожесточени ръкопашни схватки закипяват пред позициите на Кръглата и Стоманената батарея. С дружните усилия на 2-ра и 3-та опълченска дружина и 3 руски роти промъкналият се до бруствера на Стоманената батарея турски табор е отбит. Без успех завършват и всички опити на противника да овладее връх Св. Никола.
През този ден особено кръвопролитни са боевете на десния фланг на защитата. Ураганният неприятелски огън залива със смърт окопите на българи и руси. Тежко ранен е ген.-майор М. И. Драгомиров, който, напускайки боя, дава последна заповед до героите — да се държат „до последна капка кръв” и да не разрешат на враговете да преминат Балкана. Разполагайки вече със значителен резерв, ген.-лейтенант Ф. Ф. Радецки изпраща подкрепления, дава заповеди за бързи и неочаквани контраудари, които всяват истинска паника в редовете на разколебаната Сюлейманова армия. Към 4 часа следобед сражението е прекратено по целия фронт. Оказва се, че броят на жертвите сред руси и българи е значителен — 3348 убити, в това число 108 офицери и един генерал (ген.-майор В. Ф. Дерожински). Още по-големи са жертвите на противника — 6750, в това число 233 офицери.
По нареждане на ген.-майор Ф. Ф. Радецки в разположението на руските части и Опълчението са извършени промени. На предна линия излизат новопристигналите подкрепления, а с изключение на 4-та опълченска дружина, която не участва в старозагорското сражение, всички опълченци са насочени към с. Зелено дърво за охрана на десния фланг. Боевете за Шипченския проход продължават и през следващите два дни — 13 (25) и 14 (26) август, — но безразсъдното упорство на турците им донася само още по-големи жертви. Нищожните успехи, постигнати през предишните дни, са окончателно заличени. Така завършва шестдневната епична борба, която влиза заслужено по страниците на нашата история като „епопеята на Шипка". Проявявайки необикновена упоритост, мъжество и героизъм, легендарните защитници изпълняват достойно голямата задача, поставена от руското командване — нито един войник от армията на Сюлейман паша да премине Балкана и да окаже помощ на обсадената турска войска край Плевен. Да поздрави опълченците за проявения героизъм във военния лагер край с. Зелено дърво пристига началник-щабът на действащата армия ген.-адютант Л. А. Непокойчицки. Застанал сред построените в каре опълченски дружини, той им изказва личната благодарност на императора и главнокомандващия, на всички войници от армията и на целия руски народ.
Успешната отбрана на шипченската позиция има огромно военнополитическо значение. Освен че разстройва из основи турските военни планове, победата на смесения българо-руски отряд намира дълбок отзвук сред двата воюващи лагера. Възпитавани години наред от революционната партия на Левски и Ботев, от най-светлите умове на българското културно и политическо възраждане, опълченците доказват с кръвта си и с безпримерния си подвиг в името на свободата, че българската нация е узряла за независимо съществуване.
„Шипка — пише по-късно ген.-майор Ф. Ф. Радецки, — това е заключена врата, през месец август тя издържа на един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, за да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али и Осман паша, за да раздели руската армия на две части и ѝ нанесе решително поражение. Следните четири месеца Шипка прикова 40-хилядната турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на бойните действия и с това улесни успехите на другите два наши фронта. Накрай тази същата Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград" [41, с. 147].
След поражението през август и неуспешния последен опит на Сюлейман паша да прехвърли войските си на север от Балкана на 5 (17) септември 1877 г. започва периодът на т. нар. шипченско стоене. Всъщност зад този израз, както и зад краткото съдържание на телеграмите на ген.-майор Ф. Ф. Радецки — „На Шипка всичко е спокойно" — се крие дълбокият драматизъм на стотиците дни, изпълнени с ново мъжество и героизъм. С изненадващи нападения, с пушечен и артилерийски огън турците не престават да безпокоят защитниците. Особено тежко става тяхното положение през зимните месеци, когато всеки мразовит ден изтръгва от редовете на руските бойци и опълченци стотици жертви. За по-малко от два месеца през ноември и декември заболяват тежко 5166 души. Неравната борба със снежните виелици е най-тежка от 4 (16) до 8 (20) декември. Снегът засипва цялата позиция, секретните постове и палатките на бойците. Бурята бушува непрестанно ден и нощ и свлича в ледените си пропасти поразените от бяла смърт войници.
image
  „Дрехите. . . представляват дебела ледена кора — пише очевидец, — свиването на ръцете е почти невъзможно... падналите не могат да се изправят без чужда помощ и снегът за 3—4 минути ги засипва. Шинелите така са замръзнали, че полите не се огъват, а се чупят... От мраза и бурята не можем да се укрием никъде" [56, с. 167].
didanov.blog.bg/history/2015/08/23/da-si-spomnim-shipka-ili-po-skoro-da-ne-ia-zabraviame-re-pos.1385851




Гласувай:
6
0



1. germantiger - ...
09.02.2016 21:04
Анализ не, но текст, който тррябва да се прочете от всеки с интерес към българската военна история - да!

Прочетох го НЕ по диагонал и детайлно, силен постинг, динамичен, "акъл" на гаджалите не бих дал, макар да са имали чудесна възможност да щурмуват по друг "начин", подход или с русизма който позлват в бг - прийом. Лично аз съм лаик в българската история за жалост, например за шведската армия в различни периоди знам повече, камо ли за други армии. По-късно ще си отоворя книжните карти от Български военен атлас, където Шипка - Шейново бяха "картографирани" като боеве, що иде реч до турците - на прима виста силата на една отбрана в особени условия в планински масив е в много акценти, но най-явния е етажиране, линия на обзор и и линия огъня или възможните сектори които дават огромно предивмство на този "горе" над този долу. Този "горе" също има минуси ако е на самия връх или прекалено високо, но това почти е невъзможно практически. Турците е трябвало със сигурност да постигнат поне едно (и много друго, но) ликвидиране на обзора на отбраната и оттам огъня като действителен иначе казано "заслепяване" на артнаблюдатели, наблюдателни пунктове и позиции. Ще рече - дима завеа доколкото и където е възможна. След това подбор на башибозук и черкези озключителни в ръкопашен бой с нужната крайна мотивация радикално ислямска или лична антибългарска или паричнонрагдна. Необходимата екипировка и разбира се решение за удар - къде - в място което е изненада за отбраната или е невралгично. Кога - евентуално в нощ, мъгла, дъжд итн - мястото, времето и с какво ще удариш, а най-вече как.

Поздрави за постинга диданов, дано повече хора го видят!

ВЕЛИК ПОДВИГ НА БЪЛГАРИ И РУСНАЦИ, ЕМБЛЕМАТИЧНО СРАЖЕНИЕ.
цитирай
2. didanov - От Тефтера дневник на един шипченски опълченец
09.02.2016 21:16
Трябва да опиша този ужасно горещ и сух летен ден на 23 август 1877 година, когато дадохме много жертви при защитата на Шипка. На този ден по небето нямаше и едно облаче, слънцето прегаряше въздуха, гърлата драскаха от сухота, водата не достигаше, а турците хвърлиха в боя всичките си резерви и атаките следваха една след друга. През този ден дадохме решителен отпор, макар че мунициите бяха недостатъчни, нямаше продоволствия, редиците ни непрекъснато редееха, е едва към 5 часа следобед се зададе подкрепление от малък батальон руски войници по двама, по трима на кон. Идваше нощта, а атаката не спираше.

Тази нощ луната изгря отрано и освети цялата околоност. Около десет часа вечерта за малко настана затишие и легнахме на земята да поспим. Към 4 часа сутринта неочаквано затрещяха пушки и, едва поели дъх от последните атаки, отново скокнахме. Чудна работа, турците избягваха да се сражават нощем, ала тази нощ са решили да ни изненадат докато спим и наистина ни изненадаха с неочакваното си нападение. Бяха се промъкнали, с изключителна вещина и умение, на около 200 метра до нас без часовите да ги усетят и откриха страховита стрелба. На лунната светлина се виждаха телата на многобройни аскери, подобно на извиващи се гъсеници, да пъплят неистово към нас.

Бяха много, може би няколко хиляди. Заехме отбранителна позиция и първото нещо, което забелязахме бе спуналата се много ниско червена луна на югозапад. И както бе светло изведнъж месецът затъмня, ама не изцяло и пред очите ни настъпи полумрак. На минутата турците престанаха да стрелят, изреваха като да са паднали в пропаст, ала бързо се надигнаха и отново се хвърлиха в атака. Имахме преднина, а турците идваха към нас тичешком, изправени и ревящи като бесни и докато стреляхме убихме мнозина. Сетне боя премина в ръкопашен, турците се биеха с невероятна стръв – ожесточени, свирепи, решили на всяка цена да превземат прохода. Не мога да не призная, това бяха смели бойци, които не жалеха живота си и загиваха безсмислено, сякаш бяха упоени. И ние дадохме много жертви. Тази нощ загинаха всички нападатели. От умиращите научихме, че са бойци от “Полка на обречените“. Но ние защитихме прохода...
цитирай
3. germantiger - ...
09.02.2016 21:20
Руснаците правилно са "оперирали" винаги имайки и "заделяйки" резерв, въпреки ограничените сили. Наличието на резерв ти дава възможност винаги за реаакция, оставям настрана увереност която дава на позиционираните войски и надеждата, че никога не са оставени.

Активната отбрана в смисъл на контри е абсолютно правилна, въпреки, че можеше да се въздържат на част от проведените. Контрите и активността на отбраната са задължителни от мотивацията на собствените войски, до отказа и разколебаване лидирането в противника, до неувереността на противника и нещо повече - показваш пред врага решимостта и пречупването на неговата инициатива вместо да бъдеш макар и трудно превземан стъпка по стъпка.

Проблема с аммо/боеприпасите предполагам е бил жесток, това е кошмарен проблем, това дори не е проблем, а до полудяване и бяс и отчаяние "проблем". Това за войника е по-жестоко от раняване понякога. Топзи проблем няма решаване - стигайки това положение те не са виновни на места, това става на война за жалост и велико е, че те са удържали пунктовете където това се е случило или дори да сда отстъпили то е било локално, не решавайки боя и позицията или въздействайки на съседите позиционирани с тях.

Сюлейман Соломон шломо явно е дробил силата си, но не знам - вероятно параметрите на планините и прохода не са позволявали срещу споменатите позици и батареи да настъпват повече от таборите които са го сторили, дори това би се превърнало в проблем и гршека за настъпващия - удара и насищането на локацията с повече от възможната плътност - това води да загуби, смесване, липса на ред, поддаване на паника, конкуренция между частите в една армия и бол проблеми, айретен изцеждането на силата вместо да воюваш активно с една "част" докато другата "почива"/всъщност подготвя се за следащия удар.
цитирай
4. germantiger - ...
09.02.2016 21:33
ЦИТАТ ОТ ТВОЯТА БЕЛЕЖКА - тефтера на опълченеца
Тази нощ луната изгря отрано и освети цялата околоност. Около десет часа вечерта за малко настана затишие и легнахме на земята да поспим. Към 4 часа сутринта неочаквано затрещяха пушки и, едва поели дъх от последните атаки, отново скокнахме. Чудна работа, турците избягваха да се сражават нощем, ала тази нощ са решили да ни изненадат докато спим и наистина ни изненадаха с неочакваното си нападение. Бяха се промъкнали, с изключителна вещина и умение, на около 200 метра до нас без часовите да ги усетят и откриха страховита стрелба. На лунната светлина се виждаха телата на многобройни аскери, подобно на извиващи се гъсеници, да пъплят неистово към нас.

...

Не особено умно от турците - рисковата фаза е от 02 до 04, не след 4 сутриннта

Нощна атака обикновено се провежда за продътлжаване на дневен бой или успех или за подготовка на бъдещ бой през деня и успех. Разбира се, има и решителни нощни удари, които аз уважавам или намирам за същински.

Огъня или откриването на такъв от турците също е грешка, луната нощ е ок избор за репери и ориентири, но и не ок, "според зависи". Нощната атака като изненада трябва да отказва огън до псоелдно сближаване зщаото именно липсата на огън е основния момент в изнеанадата.

Българина много достойно е отличил турците, уважава противника, забележително е това, не всички "бихме" си го позволили в такава борба, напрежение и залог.
цитирай
5. germantiger - ...
09.02.2016 21:47
Някъде в текста срещшнах инфото, че част от бългаирте са били необстреляни и без опит, други разбира се с опит при стара загора. Ако е имало опълченци без боен опит и те са показали героизъм точно в тези боеве, това е сериозно постижение и подвиг!!

Необстреляните войски са винаги огромен риск - примери бол и обикновено кофти примери на поражение, рядко на позитив. В случая при Шипка героизма е бил масов.
цитирай
6. leonleonovpom2 - Здравей, Диляне
09.02.2016 22:34
Чудесен материал!
Не ка повече хора да го прачетат и да разберат характера на войната-дали е освободителна или завоевателна
Долу, в храм паметника Шипка е гробът на Радецки И той е пожелал тук да бъде погребан, заедно със стотици други герои, загинали тук под негово командване
И Лунното затъмнение е изиграло роля Ако беше в древността, щеше да бъде изтълкувано като знак от боговете, но и тогава ефектът е подобен!
Спокойна нощ!
цитирай
7. leonleonovpom2 - Да, Германтигър, на пръсти са се ...
09.02.2016 22:41
Да, Германтигър, на пръсти са се брояли тези, завършили или били във военно училище Даже самите руснациг ледали с присмех на тази странна войска Но щом началството е наредило да бъде с тях, какво да правят?
Най-младият опълченец е бъдещ министър председател 18 годишният Димитър Петков Тук той губи ръката си После е убит вместо Стамболов, както и двамата му сина, единият е Никола Петков
А опълченците правят нещо невероятно, учудило светът тогава, повтарят подвига на спартанците
цитирай
8. didanov - здравей приятелю
09.02.2016 22:53
разбира се войната е Освободителна за нас и руския войник, който взема присърце нашето дело, сигурен съм за повечето руски висши военни също е такава. За руската дипломация обаче не съм вече много сигурен, по-скоро е завоевателна, тъкмо и за това противниците на Русия използват този детайл да омаловажат нейната роля в тази война. Същото важно е, че ние също сме дали голям принос да се освободим, така че свободата ни е не подарена, а по-късно и заплащаме в злато за нея - когато злато и кръв са дадени, никой не може да прикрие истината. лека вечер.
цитирай
9. didanov - благодаря за военния анализ тигре
09.02.2016 22:57
хубаво е когато човек разбира реално от тези неща. Иначе това е един прекрасен сюжет за един филм с много батални сцени и щастлив край, жалко че не съм Мел Гибсън да го продуцирам :)
цитирай
10. germantiger - ...
09.02.2016 23:38
7. leonleonovpom2 - Да, Германтигър, на пръсти са се ...
22:41
Да, Германтигър, на пръсти са се брояли тези, завършили или били във военно училище Даже самите руснациг ледали с присмех на тази странна войска Но щом началството е наредило да бъде с тях, какво да правят?
Най-младият опълченец е бъдещ министър председател 18 годишният Димитър Петков Тук той губи ръката си После е убит вместо Стамболов, както и двамата му сина, единият е Никола Петков
А опълченците правят нещо невероятно, учудило светът тогава, повтарят подвига на спартанците

...

Не знаех нищо от написаното от теб и това ме учуди, поради името и "символната" фигура на Никола Петков с лекота ще го запомня - благодаря!

...

Към диданов - не е анализ споделеното от мен ВЪОБЩЕ!
"Щрихи" да го нарека и то БЕЗОБРАЗНО пръснати.
цитирай
11. didanov - Да се включи Опълчението в бойните ...
10.02.2016 00:22
Да се включи Опълчението в бойните действия на първа линия,
и то в Предния отряд, от своя страна, изиграват роля други фактори, които, макар и да не размиват напълно първоначалната представа за опълченците като бойна сила, поне я смекчават.

В учебни бойни стрелби опълченците масово дават по-добри резултати от редовния руски войник. Това също е нормално, тъй като повечето от тях са усвоявали дълги години наред стрелбата не по неподвижни мишени, а по живи турци из балканските чукари, и то с далеч по-несъвършени пушки дори от остарелите „Шаспо”.

Опълченците с рядко усърдие участват в тактическите занятия, а от устрема им в атаките на нож по време на тези занятия настръхвали косите дори на препатилите в азиатските кампании руски офицери и подофицери. Издръжливостта им в тежкия поход през Румъния, извадил временно от строя хиляди руски войници, смайва окончателно руското командване и то решава да рискува.

Много руски офицери, които в началото подават рапорти за откомандироването им от Опълчението в руските си части, стават горди, че служат в българската войска, като си приписвали (до голяма степен напълно заслужено) приноса за превръщането на Опълчението в стройна бойна сила. Тук рябва да споменем тези, които често забравяме - хилядите местни българи, снабдяващи руско-българския отряд с провизии, осигуряващи чрез спонтанно възникващите въоръжени отряди фланговете на войската, даващи й това, което според специалистите е най-важно - изобилна разузнавателна информация за дислокацията, числеността, въоръжението и движенията на турските части. Признанието за тези заслуги на българите от Балкана, Задбалканските полета и Тракия е всеобщо, но най-напред то идва не от някой друг, а от...

Сюлейман паша. Съден в Цариград след войната от турските власти заради некомпетентното си ръководство на войските, той заявява на процеса, че една от причините за неуспехите му е обстоятелството, че руското командване знае всяка негова крачка и действията на всеки негов войник благодарение на хилядите си български разузнавачи. Докато той не разполагал през цялото време на войната с НИТО ЕДИН българин информатор.
цитирай
12. germantiger - Към 11 на Диданов
10.02.2016 10:57
Това инфо е изненада за мен, имам съмнения в него, но във всеки случай ако е истинно е повече от впечатляващо!
цитирай
13. germantiger - ...
10.02.2016 13:52
Радвам се, че постинга ти е видим на първа страница, зщаото много често там (според мен) има постинги които са боклук (без извинение). Постинги за политика, елементарни внушения или самоцелна оригиналност в смисъл на себичност повече от присъщата на всеки от нас.
цитирай
14. germantiger - ...
10.02.2016 14:51
Семпло това е от мен

Бой в особени условия в случая планински масив

Лоши пътища, студени нощи, срутвания, лавини, каменопади, кръгово наблю
дение, скрити подходи, прострелвани или наблюдавани междини, умора, повече време за постигане на целите в бой, незаемане на самите върхове, а "малко под тях", борба за височини, проходи, превали, спеекипировка, в долните се влиза след контрол над височините, труден маньовър, ако идеше време за днес ще добавя силни миномети, димни снаряди в пещерите, снабдяване с хеликоптери, десанти на хеликоптери, евакуация чрез тях, , миниране, засади...

Етажиране, наблюдение на прилежащата местност, господство на този "горе" над този "долу", разбира се възможно изолиране на този горе от подвоз и всичко като комуникация, което пък е силата на този долу при наличие на време обаче...

Онзи горе трябва да ползва и определи командните височини с най-добър лайн оф сайт, наблюдение, позициите с най удобен лайн оф файър, да усили всичко на място, укрепване, позициониране, сектори на стрелба, запасни позции, подход скрит към позициите, проходи или пътища за изтегляне и остъпление, складиране на аммо, укрепване итн итн итн Онзи горе трябва да определи превалите от които ще се позва за логистика снабдяване и евакуация на ранени и бол др. бойния гребен който е излишно да заема, но чрез който наблюдава итн

спецекипировка по онова време е нямало предполагам такава......

Онзи долу трябва да определи и рши кой ще е му е ударната група, екип, обхождащ отряд - този отряд се пази от засади и мини или разкриване при подхождане към целта за удар, този отряд заобикаля силните възли или опорни пунктове на отбраната, не влиза в бой с тях и удря ключов обект или пункт избран. Онзи долу трябва да удря не слните звена на отбраната, а тези пунктове които носят изненада, прекъсват комуникации и подвоз, които дори блъфират заплаха или са особено важни, но тогава са силни пределно.

...

За жалост поне аз не намерих в нета карттографирани диспозииите и позициите на Шипка но си отворих книжна книга на военно издателство от 1977г. Руско-Турската Освободителна война - сборник статии по някои проблеми на войната и там има глава за боевете на Шипка с няколко вероятно чудесни и надявам се точни карти. Военно издателство преди 1989 правеше боклуци що иде реч до Втората Световна война, но това беше нормално за най-голмите гаврячи на история - руските и българските комуняги, за Руско-Турската обаче предполагам фалшивото е минимално и статията за шипка вероятно е близо до истината.
цитирай
15. germantiger - Финално
10.02.2016 15:57
Въобще не коментирам специфика за отделния боец - проблеми в придвижване, време, умора, трудност при избиране на прикритие и позиция, общност ка екипа, отряда, подразделението и дори частта...

Не коментирам проблем с прицелване на този отдолу срщеу онзи прикрития горе, презареждане, наранявания, контузии, звук в планина и "камънака", проблеми с артилерията и бризантните аммо, които тук не са особено действителни поради камънака да го наречем и прикритието което може да е масивна скала и калибъра на артилерията в снярд и ВВ да е недостатъчен да убива в смисъл на убойната сила да е недостатъчна фрагментите и вторичните такива да не могат да пробият укритие, скални позиции и "фортификация полева", не иде реч за фортове и бункери които в онази война е нямало там на Шипка. Не знам по онова време имало ли е аммо, които са сработвали над "окопи", над траншеи, които са решение в такъв бой например.

Защо над... "типичната стрелба казано нашега е снаряд който се "забива" пред позцията ти или в нея в укритието, във фортификацията ти итн... ПОРАЗЯВАЩАТА МУ УБОЙНА СИЛА СЕ ПОЕМА И ПОГЛЪЩА ЧАСТ ОТ ЗЕМЯТА НАДОЛУ, МАЛКО ВСТРАНИ АКО ИМА ПРЕПЯТСТВИЯ И ПО ТЕБ УДРЯ НЕ МНОГО УБОЙНА СИЛА, ЧАСТ ФРАГМЕНТИ ОТ САМИЯ СНАЯРД И ВВ И ВТОРИЧНИ ОТКЪСНАТА ЗЕМЯ, ДЕФОРМАЦИИ ИТН... НО АКО ТИ СИ ЗАД ПЛЪТНО И НЕПРОБИТО УКРИТИЕ, АКО СИ ЗАД ФОРТИФИКАЦИЯ ТО ОСТАВАШ НЕЗАСЕГНАТ.

Твоята "преграда" и прикритие поемат тази убойна сила и част фрагменти и вторични такива, тук му казват осколки итн. За това по-късно са стздадени боеприпаси които "сработват" на рикошет НАД ЗЕМЯТА, НАД ТВОИТЕ ТРАНШЕИ, НАД ПОЗИЦИЯТА ЗАД КОЯТО СИ ПРИКРИТ И ТОГАВА СИ ПОРАЗЕН ОТГОРЕ НАД ТЕБЕ НАДОЛУ КЪДЕТО СИ ТИ. Гаджалите едва ли са имали такива таймери, взриватели детонатори и артсистеми, това не знам или не знаем.
цитирай
16. didanov - Нямам какво да добавя, благодаря
11.02.2016 20:51
Нямам какво да добавя, благодаря
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2351263
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5813
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?