Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2016 23:26 - Родопчанката, която стана Валиде султан
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 16623 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 04.02.2016 23:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Родопчанката, която стана Валиде султан
 

.

imageСоня, наричана още София, е родена през 1761 г. в Родопите, в едно от малкото села, в които хората са успели да запазят вярата си след масовото потурчване през 1670 г., а околните са с помашко население. Но се случва така, че тя попада в харема на султан Абдул Хамид І и там е насилена да приеме исляма, като променят и името й на Айше Сейепервер.

Българката ражда син, когото кръщават Мустафа. През 1789 г. Абдул Хамид І умира. На трона се възкачва  посоченият от него наследник – Селим ІІІ, син на наложница, подарена му от татарския хан. Той има намерение да обуздае еничарите, които според него са превишили правата си и не зачитат достатъчно властта, включително и тази на султана. Когато решава да смени най-висшите им командири с верни на него хора, еничарите се вдигат на бунт и на 29 май 1807 г. свалят Селим ІІІ, като го изпращат на заточение в Египетската пустиня.

Както в случая с римския император Клавдий, те почти случайно откриват сина на Айше – Мустафа, и поради това, че е потомък на Абдул Хамид І, го възкачват на трона. Айше става Валиде султан, но само за 14 месеца. Еничарите са недоволни и от султан Мустафа, защото нередовно им дава заплатите. На 28 юли 1809 г. той е свален и затворен в подземието на крепостта. По заповед на новия султан Махмуд ІІІ, е убит чрез удушаване, защото според шериата е грешно да се пролее дори и капка кръв на бивш владетел.

Айше се опасява, че и нея може да я сполети такава участ, но най-вече е загрижена за живота на внука си Ахмед, който тогава е на 14 г. Затова отива заедно с него в Родопите. Там намира родното си село изгорено от турците, защото при нов опит хората в него да бъдат ислямизирани, те са отказали и поради това са избити поголовно, а селището е заличено.

Бившата Валиде султан се заселва в съседно село, в което живеят помаци. Това са хора, които насилствено са сменили вярата си, но са запазили езика и обичаите си. Тя има същата участ като тяхната и може би затова я приемат радушно.
Айше е успяла да вземе скъпоценностите си, както и не малко златни алтъни. През 1811 г. природни бедствия съсипват реколтата не само в селото, в което се е заселила, но и в околните населени места и настава поголовен глад.

Тогава тя купува храна и я раздава на хората, които я обявяват за своя благодетелка. Когато бедствията отминават, за благодарност й построяват двуетажна къща в центъра на селото, впоследствие наречена Айше конак.
За да се предпази от нарастващото влияние на еничарите, султан Селим ІІІ създава редовна войска, но му трябват млади мъже, за да я попълни, да я направи по-многобройна и силна. Тръгват да ги събират от всички краища на империята, стигат и до Родопите. Помаците са обзети от тревога – как да дадат най-работоспособните си хора за султанската войска, когато те им трябват да обработват земята, от която се хранят.

Има обаче възможност подлежащите на военна служба да се откупват с по 2 алтъна на човек, но те ги нямат. Понеже вече са разбрали, че Айше има пари, я молят да откупи синовете им. Според нея обаче трябва да се направи друго. Вместо за откуп, парите да се изразходват за купуване на пушки и патрони. И тя въоръжава 2500 момци, свързва се с Шабан войвода и се уговаря той и неговите четници да ги обучават на стрелба.

Когато до района се доближават двата табора, тръгнали да набират мъже за аскера или да събират откуп, проходите към него са затворени от гвардията на Айше. Облечена в мъжки дрехи, яхнала черен кон с бяло петно на челото, затъкнала в пояса си два сребърни пищова и сабя със златен обков, тя обикаля позициите и насочва действията на гвардейците си. След няколко сражения таборите се оттеглят, понесли много загуби.

Тогава в района се разчува, че Айше е била Валиде султан и първенците на 12 села, от името на всички техни жители, полагат клетва пред нея за вярна служба. От сега нататък нейната дума ще бъде законът в този край. Тогава тя обявява, че връща българското си име – Соня или София, но по-вероятно е да е първото, защото с него е описана в турските и арабските анали.

Славата на Соня султан се разнася и все повече хора искат да се присъединят към бунтовния район. При нея идват делегации от Югоизточна Македония и Беломорска Тракия, упълномощени да искат закрила от турци и разбойници, като в замяна на това обещават на нея да плащат данъците си.

Създава се държава в държавата. Соня султан обявява за своя столица град Кснати на брега на Бяло море. Сключва договори с Венеция и Генуа за взаимно изгодна търговия, но иска доставка най-вече на оръжие, защото нейната гвардия е нараснала на 6000 души, от които 1500 са конници. Оттам са й доставени 6 оръдия  с по 300 гюлета за всяко от тях, а барута го произвеждат местни майстори. Има работилница за поправка на пушки и пистолети, и за изковаване на саби.

През 1828 г. започва поредната руско-турска война. Главнокомандващият руската армия ген. Дибич устремно настъпва и громи турците. Соня султан се възползва от положението, че цялата султанска войска е заета в битки с русите и разпростира владенията си до Дедеагач.
В Истанбул настъпва паника. Войсковите командири обвиняват султан Махмуд ІІІ за неспособен владетел и искат да се оттегли от власт, без да посочи свои наследници. Знае се, че синът на Мустафа – Ахмед, е жив, вече е на 24 г. и може да заеме престола. За този момент го е подготвяла баба му Соня-Айше. Към Истанбул тръгва бляскаво шествие от 500 конници и 800 пешаци с униформи, извезани със сърма.

Соня султан е вече на 67 г. Тя се движи в каляска, в която са впрегнати 4 бели коня. За зла участ, когато са на по-малко един ден път до столицата, получава силен сърдечен пристъп. Предсмъртните й думи са: „Ахмед, като станеш султан, дай свобода на българите. Аз съм българка, ти също имаш българска жилка, защото си мой внук“. Погребват я в джамията Еюп в Истанбул.

Когато през 1829 г. се подписва Одринският договор, с който Турция се признава за победена, султан Ахмед предлага в него да се включи създаването на свободна българска държава между Дунав и Стара планина, за да изпълни бабината си заръка. И е безкрайно изненадан, че ген. Дибич отказва, като се позовава на волята на императора, според която българите още малко ще трябва да почакат.
И така с Одринския договор се дава независимост на Гърция, васалитет на Сърбия, Черна гора, Влашко и Молдова. На българите се предлага неограничено преселение в пустеещите земи в Южна Украйна и Бесарабия, които те с кървава пот превръщат в плодородни поля и градини.

bgnow.eu


Валиде султан е титла, носена от майката на управляващия султан на Османската империя. Титлата е еквивалент на западната кралица майка и източната царица майка или по-точно - на императрица майка.

Позицията на Валиде султана е втората по важност в османската йерархия след тази на самия султан. Като майка на султана (според ислямската традиция "майчиното право е Божие право") Валиде султан упражнява огромно влияние върху управлението на Османската империя. През 17-ти век възкачването на редица неспособни или невръстни султани е причина за съсредоточаването на властта в ръцете на Валиде султана, поради което този период от историята на Османската империя често се нарича Султанат на жените.

Титул

До първия османски халиф Селим I, който отнел "знамето на пророка" от египетските мамелюци и го отнесъл в Истанбул (бивш Константинопол), титлата носена от майката на владетеля е согдианската "хатун", а от Сюлейман Великолепни била въведена за майка му Айше Хафса Султан (Кримска татарка) новата Валиде султан. Насетне като "валидета" се изявявали само европейки, като първата била известната Хюррем султан, непосредствено преди новото разгръщане на средиземноморските дворцови интриги (виж и Венецианския търговец) в стария познат византийски стил в Кафеза с ханъмите в Топкапъ сарай.

Валиде султан
Валиде султан Майка на Ханъма на Истинско име Народност Години
Хайме Хатун Осман I Ертогрул Хайме Туркиня-османлийка  ?
Мал Хатун Орхан I Осман I Мал Туркиня/Караманлийка  ?
Нилюфер Мурад I Орхан I Хорофира Византийка/Персийка  ?
Гюлчичек Хатун Баязид I Мурад I (кера-озн. г-жа) Тамара Българка, сестра на Цар Шишман  ?
Девлет Хатун Мехмед I Баязид I Девлет Туркиня от Айдън  ?
Емине Хатун Мурад II Мехмед I Вероника от бейлика Зулкадар, днес Кахраманмараш в Чукурова 1421-1449
Хюма Хатун Мехмед II Мурад II Хюма Туркиня, дъщеря на Абдулах от Деврекани до Кастамону  ?
Мюкриме Хатун Баязид II Мехмед II Айше Туркиня, от бейлика Зулкадар, днес Кахраманмараш в Чукурова 1435-1467
Гюлбахар Хатун Селим I Баязид II Айше? Гъркиня от Трабзонско село (съществува хипотеза, че майка му е друга приемана за негова мащеха в Османския харем, която също е от понтийско гръцко потекло) 1453-1510/14
Айше Хафса Султан Сюлейман I Селим I Айше Кримска татарка 1479-1534
Хюррем султан Селим II Сюлейман I Александра Лисовска Украинка, дъщеря на православен свещеник 1500/06-1558
Нурбану Султан Мурад III Селим II Сесилия Венецианка 1574-1583
Сафийе Султан Мехмед III Мурад III София Венецианка, дъщеря на управителя на Корфу - Джорджо Бафо 1550-1605/19
Хандан Султан Ахмед I Мехмед III Елена Византийка/Гъркиня 1574-1605
? Султан Мустафа I Мехмед III Мадиана Абхазка 1590-1621
Махфируз Хатидже Султан Осман II Мехмед III Евдокия Византийка/Гъркиня 1590-1621
Кьосем Султан Мурад IV
Ибрахим I
Ахмед I Анастасия Българка или Гъркиня, дъщеря на православен свещеник от остров Тинос 1589-1651
Хатидже Турхан Мехмед IV Ибрахим I Надя Рутенка/Украинка 1628-1683
Салиха Далашуб Султан Сюлейман II Ибрахим I Катерина Сръбкиня, Черногорка или Българка 1627-1689
Хатидже Муазез Султан Ахмед II Ибрахим I Ева Полска еврейка-Ашкеназка 1629-1687
Еметулах Рабия Гюлнуш Султан Мустафа II
Ахмед III
Мехмед IV Евмания Вория Гъркиня/Венецианка заради венецианското владение на остров Крит откъдето е 1642-1715
Салиха Султан Махмуд I Мустафа II Александра Византийка/Българка от Румелия 1730-1739
Шехсувар Султан Осман III Мустафа II Мария Сръбкиня/Българка 1682-1756
Михришах Мустафа III Ахмед III Жана Французойка -1732
Рабия Серми Абдул Хамид I Ахмед III Ида Французойка или Черкезка, неустановено е и спорно! 1698-1732
Михришах валиде султан Селим III Мустафа III Агнес Генуезка 1745-1805
Айше Сенийепервер Султан Мустафа IV Абдул Хамид I Соня Българка 1807/08-1850
Накшиндил Махмуд II Абдул Хамид I Айме Дюбук дьо Ривери Французойка 1808-1817
Безмиалем Абдул Меджид Махмуд II Сузи Руска еврейка-Ашкеназка 1807-1853
Пертевниял Абдул Азис Махмуд II Без име Влахиня от Княжество Влахия 1812-1883
Шевкевза Султан Мурад V Абдул Меджид Вилма Мегрелка от Поти в Абхазия 1820-1889
Тиримюлган Султан Абдул Хамид II Абдул Меджид Вириян Арменка или Черкезка 1819-1853
Рахиме Перестю дойка на Абдул Хамид II Абдул Меджид  ? Черкезка 1876-1904
Гюлчемал Мехмед V Абдул Хамид II Софи Албанка от Ортакьой 1826-1891/95
Гулюстю Мехмед VI Абдул Меджид Хенриет Черкезка 1831-1861

 




Гласувай:
7



1. ard - Здравей didanov
05.02.2016 03:28
Научих нещо ново от този постинг.
Признавам си, че изобщо не бях чувала за тази история досега.
цитирай
2. didanov - здравей ард
05.02.2016 11:58
честно казано и не знаех за тази история преди няколко дни :)
последната част със султан АХмед е доста важна от историческа гледна точка, за съжаление не намерих в нета нещо да я потвърждава, тоест дали по това време е имало султан АХмед (1829г.).
ако нкяой знае повече по въпроса, моля коментирайте.
Знаеш ли кое жалкото? Българската държава разполога с голяма част от османския архив, а са толкова малко изследователите, които да хвърлят повече светлина върху събитията тогава, може би поради непопулярността на османското владичество.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2908845
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?