Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
03.02.2016 00:23 -
Кръвта на петела
Легендите разказват, че в мрачните години на робството еничарите събирали „кръвен данък“. Те ходели по къщите и насила отнемали мъжките рожби от родителите им. За да се знае в коя къща са били, те бележели вратите с кръв. За да скрие детето си, една майка заклала петел и с кръвта му напръскала пруста, портичката и оградата пред дома си. Когато еничарите пристигнали, видели кървавите следи и се убедили, че преди тях вече е минала друга потеря. Така майката успяла да спаси сина си. Всъщност е било практика българските семейства да маркират с кръв входните си врати, за да заблудят еничарите, че от техните къщи вече са взети момчета за попълване на войските на османската империя.
Вторият „Трифунеи“, тоест денят след Трифон Зарезан, българите наричат Петльов ден и по своя характер това е мъжки ден. Старите хора разправят, че този ден се почита, защото, още когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар, една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на петле, като объркала нишана и спасила момченцето си. После тази легенда нагодили към еничарските золуми, но празникът останал.
Вече триста години денят 2 февруари се отбелязва като празник на мъжките рожби. И досега жителите на варненските села Голица и Кривини, по стар български обичай празнуват Петльов ден. Облечени с празнични дрехи, те разхождат из улиците по един петел, след което го обезглавяват рано сутринта на 2-ри февруари. Части от сварения петел, заедно с пита и мед се раздават на съседите за здраве. В някои райони колят черна кокошка за курбан. Забранено е да се работи, защото се вярва, че това е „черен“ ден и ако се подхване нещо, „къщата ще се почерни“ и децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Не се правят годежи и сватби, за да не умре някой от младоженците. Дори в някои райони Петльов ден е познат като св. Черна, баба Черна, Черен ден и е символ на тъмнина; мрак, смърт. Затова обредните действия на празника трябва да умилостивят лошите сили. Те включват жертвоприношение на петел или кокошка, а също и житна жертва (питата с мед). Тези езически по съдържанието си ритуали, са адаптирани към култа на св. Евтимий, покровител на децата. В християнските и дохристиянските култури петелът възвестява изгрева на слънцето. С неговия образ е свързана и представата за възкресението на мъртвите – той е символ на вечно възраждащия се живот, а 2 февруари става ден на мъжката рожба. Майките, които имат момченца, гостуват на своята баба-акушерка в селото. Носят се погача, заклан петел и дарове.
: http://www.budnaera.com
Самото название Евтимовден почти не е регистрирано за сметка на неговите производни: Евтимя (Котел); Ихтим, Ихтимя, Хетим (с. Козичино, с. Голица); Ихтиман (Карнобат и околните села), Евтимиювден и подобни (селата Риш, Александрово, Веселиново, Богданово, Жребино и др.). Името Петльовден се употребява главно в селата Голица, Козичино, Венелин, Генерал Кантарджиево, Кичево и др.). В Карнобатско е познат и като Петеларовден; Петлешковден – в някои бургаски села (Присад, Зидарово); Петелковден (Падина и др., Варненско); Петловден (Котел и околните села). Някъде (селата Деветак, Деветинци, Железник и др.) празникът е наричан и Св. Черна, тъй като там се коли задължително черен петел.
В Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, докато във Варненско и т. нар. вайковски села (Голица, Козичино и др.) с производните от Петльовден.
Котленско-Карнобатски вариант
Преди празника къщата се почиства и измазва, а хората се обличат в нови или празнични дрехи. На самият празник се заколва петел, отглеждан специално с тази цел или специално закупен от тържището. Коленето става или много рано сутринта, или вечерта. Обикновено жертвеното животно е заколвано на прага на дворните врата, но има случаи, когато се коли и на къщния праг. В Котленските и Карнобатските села изискването е петелът да бъде заколен от млад мъж (понякога бащата), но се предпочита момчето само да заколи петела. По-късно на малкото момче само се дава да пипне ножа, с който птицата е принесена в жертва. На някои места коленето се изпълнява от майката или бабата в къщата (Стралджа, Аспарухово и др.). Гледа се с кръвта на петела да се опръска вратата (къщната или дворната), плета и пространството пред прага. Главата на петела с околовратната перушина се забива на портата или дворната ограда с човката навън. С кръвта от птицата се мазват лицата на малките момчета, вратите и праговете на всички постройки.
След заколването на петела, той се сварява на курбан, с който жените ходят и раздават („подават“) по съседи и роднини. Петелът се приготвя различно – с ориз, с булгур и др., но трябва да е сварен. Някъде (с. Чубра, с. Градец) се приготвя яхния с лук. Освен курбана от петела, жените замесват и изпичат специална пита, с която също „подават“ за здраве и плодовитост. Някъде (с. Кълново) в къща с момче се „подава“ от бутчетата на петела, а в такава с момиче – от крилата. На това раздаване се гледа с изключителна важност и нищо не бива да го спре – по разказ от с. Скала, млада булка загинала в снежна виелица, защото отишла да „подава“.
В миналото през целия ден на този празник не се работи, а на някои места жените се събират на веселба. В гр. Търговище е отслужвана и църковна служба в чест на празника и за здраве на децата.
Вайковски вариант
Обичаят, който се изпълнява сред вайковците (селата Голица, Козичино, Солник, Добри дол и др.) е много подобен на гореописания, но има някои съществени отлики, като една от основните е свързването му от хората с Бабинден.
И тук в денят преди празника къщата се почиства, измита и белосва; хората (най-вече жените) се пременяват в празнични дрехи, изваждат се старинните носии, често се обличат булчинските премяни. Петелът за жертвоприношението обикновено е пъстър и се отглежда още от лятото или есента за тази цел. Задължително е приготвянето на свещ, с която се отива при „бабата“ от Бабинден. Приготвят се и малки валма от вълна („къделки“), които също се носят на бабата и с които тя се закичва:
„ Петловден кат Бабинден, ама са коли петел и на бабата са носи къделькя “
— с. Козичино
В с. Козичино за празника се прави и петльовденско знаме („байряк“) от чимшир, украсен с пера от петльова опашка, червен конец и цветя.
Когато се съберат у бабата, тя забучва свещ на своята пита (жените правят същото) и прекадява събралата се трапеза и жените под полите, за да имат мъжки рожби. След това жените започват да си „подават“ една на друга, с което всъщност започва празничната трапеза, съпроводена с много шеги и смях. Пеят се специални песни (шегите също са „специални“) и се играят хора до късно вечер. Вече в по-късно време жените се събират с мъжете в кръчмата, където завършват празника.
Исторически извори относно календара ни, годината на петела Тох-Тих
“В черквата “Света Богородица” в Свищов се съхранява стар надгробен кръст – голям и изящно изработен. Върху него над името на починалия е издълбан малък равнораменен кръст, върху който е кацнал петел, а отдолу е отбелязана годината 1837, която по календара е петел.”
“През 1861г. неизвестен майстор започва да строи къща на голям търговец в Свищов. В левия горен ъгъл на фасадата той изобразява петел, а под него две кучета – с това датира първата и втората година от своята работа, подчертавайки че 1861г. е петел, а 1862 – куче.
“През 1873г. в Банско се освещава друга богатска къща – “Даскаревата къща”. В десния горен край на фасадата й е нарисувана птица, а под нея е написано “1873”. И тук боята е ярко синя, както върху “Рашковата къща”.Годината е петел.”
“Къщата на бай Стоян от Осенов Лаг.....остана ми записката с нейните две дати – 1892г., когата се е построявала старата къща украсена със “змейовината”, и1921г., когато се е родил Стоян – Ташо. Първата е по календата змей, а втората – петел. Дядото е наричал Ташо своя внук Стоян, защото знаел-помнел, че някога на петела се е казвало тах-тох.”
Рецепти от празничната трапеза за този ден: Зелник, Кравайчета, Тиганици, Пресни питки, Три вида гозби от петел: петел с ориз, петел с кисело зеле, петел с каша
Зелник Продукти: 400 г брашно, 200 г хладка вода, лъжица сол, лъжица оцет и лъжица олио /за тестото/, 200 г олио, 500 г праз лук или кисело зеле, извара.
Към брашното се добавя водата, солта, оцета и олиото. Омесва се тесто, от което се разточват 5 кори: три са еднакви, една е най-малка, а друга - най-голяма. Най-голямата се разстила на намазаната с олио тава, като краищата и висят отвън. В средата се поставя плънка от ситно нарязан и задушен в мазнина праз лук или кисело зеле, като се покрива с малката кора. Покрай плънката се сгъват останалите кори и се поръсват с олио и извара. Най-голямата кора се загръща и плисира отгоре. Пече се в силна фурна.
Кравайчета Продукти: 500 г брашно, 150 мл прясно мляко или вода, 5 яйца, 10 г сол, сусам.
Брашното се пресява в дълбок съд и в средата му се прави кладенче, в което се слагат солта, яйцата и се сипва на малки порции слабо затопленото мляко или вода. Замесва се тесто, от което се оформят малки, кръгли, отворени от едната страна кравайчета. Отгоре се поръсват със сусам и сол и се пекат в умерена фурна.
Тиганици Продукти: 200 г брашно, 6 яйца, 150 мл олио, 100 г сирене, 100 г мед или захар.
Яйцата се разбиват добре и към тях се прибавят последователно настърганото сирене и брашното, така че да се получи каша. Мазнината се нагорещява и в нея с лъжица се пуска от кашата, като получените тиганици се пържат до златисто от двете страни. Изваждат се с вилица и се сервират със сирене или поръсени със захар (полети с мед).
: :
Вторият „Трифунеи“, тоест денят след Трифон Зарезан, българите наричат Петльов ден и по своя характер това е мъжки ден. Старите хора разправят, че този ден се почита, защото, още когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар, една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на петле, като объркала нишана и спасила момченцето си. После тази легенда нагодили към еничарските золуми, но празникът останал.
Вече триста години денят 2 февруари се отбелязва като празник на мъжките рожби. И досега жителите на варненските села Голица и Кривини, по стар български обичай празнуват Петльов ден. Облечени с празнични дрехи, те разхождат из улиците по един петел, след което го обезглавяват рано сутринта на 2-ри февруари. Части от сварения петел, заедно с пита и мед се раздават на съседите за здраве. В някои райони колят черна кокошка за курбан. Забранено е да се работи, защото се вярва, че това е „черен“ ден и ако се подхване нещо, „къщата ще се почерни“ и децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Не се правят годежи и сватби, за да не умре някой от младоженците. Дори в някои райони Петльов ден е познат като св. Черна, баба Черна, Черен ден и е символ на тъмнина; мрак, смърт. Затова обредните действия на празника трябва да умилостивят лошите сили. Те включват жертвоприношение на петел или кокошка, а също и житна жертва (питата с мед). Тези езически по съдържанието си ритуали, са адаптирани към култа на св. Евтимий, покровител на децата. В християнските и дохристиянските култури петелът възвестява изгрева на слънцето. С неговия образ е свързана и представата за възкресението на мъртвите – той е символ на вечно възраждащия се живот, а 2 февруари става ден на мъжката рожба. Майките, които имат момченца, гостуват на своята баба-акушерка в селото. Носят се погача, заклан петел и дарове.
: http://www.budnaera.com
Самото название Евтимовден почти не е регистрирано за сметка на неговите производни: Евтимя (Котел); Ихтим, Ихтимя, Хетим (с. Козичино, с. Голица); Ихтиман (Карнобат и околните села), Евтимиювден и подобни (селата Риш, Александрово, Веселиново, Богданово, Жребино и др.). Името Петльовден се употребява главно в селата Голица, Козичино, Венелин, Генерал Кантарджиево, Кичево и др.). В Карнобатско е познат и като Петеларовден; Петлешковден – в някои бургаски села (Присад, Зидарово); Петелковден (Падина и др., Варненско); Петловден (Котел и околните села). Някъде (селата Деветак, Деветинци, Железник и др.) празникът е наричан и Св. Черна, тъй като там се коли задължително черен петел.
В Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, докато във Варненско и т. нар. вайковски села (Голица, Козичино и др.) с производните от Петльовден.Котленско-Карнобатски вариант
Преди празника къщата се почиства и измазва, а хората се обличат в нови или празнични дрехи. На самият празник се заколва петел, отглеждан специално с тази цел или специално закупен от тържището. Коленето става или много рано сутринта, или вечерта. Обикновено жертвеното животно е заколвано на прага на дворните врата, но има случаи, когато се коли и на къщния праг. В Котленските и Карнобатските села изискването е петелът да бъде заколен от млад мъж (понякога бащата), но се предпочита момчето само да заколи петела. По-късно на малкото момче само се дава да пипне ножа, с който птицата е принесена в жертва. На някои места коленето се изпълнява от майката или бабата в къщата (Стралджа, Аспарухово и др.). Гледа се с кръвта на петела да се опръска вратата (къщната или дворната), плета и пространството пред прага. Главата на петела с околовратната перушина се забива на портата или дворната ограда с човката навън. С кръвта от птицата се мазват лицата на малките момчета, вратите и праговете на всички постройки.
След заколването на петела, той се сварява на курбан, с който жените ходят и раздават („подават“) по съседи и роднини. Петелът се приготвя различно – с ориз, с булгур и др., но трябва да е сварен. Някъде (с. Чубра, с. Градец) се приготвя яхния с лук. Освен курбана от петела, жените замесват и изпичат специална пита, с която също „подават“ за здраве и плодовитост. Някъде (с. Кълново) в къща с момче се „подава“ от бутчетата на петела, а в такава с момиче – от крилата. На това раздаване се гледа с изключителна важност и нищо не бива да го спре – по разказ от с. Скала, млада булка загинала в снежна виелица, защото отишла да „подава“.
В миналото през целия ден на този празник не се работи, а на някои места жените се събират на веселба. В гр. Търговище е отслужвана и църковна служба в чест на празника и за здраве на децата.
Вайковски вариант
Обичаят, който се изпълнява сред вайковците (селата Голица, Козичино, Солник, Добри дол и др.) е много подобен на гореописания, но има някои съществени отлики, като една от основните е свързването му от хората с Бабинден.
И тук в денят преди празника къщата се почиства, измита и белосва; хората (най-вече жените) се пременяват в празнични дрехи, изваждат се старинните носии, често се обличат булчинските премяни. Петелът за жертвоприношението обикновено е пъстър и се отглежда още от лятото или есента за тази цел. Задължително е приготвянето на свещ, с която се отива при „бабата“ от Бабинден. Приготвят се и малки валма от вълна („къделки“), които също се носят на бабата и с които тя се закичва:
„ Петловден кат Бабинден, ама са коли петел и на бабата са носи къделькя “
— с. Козичино
В с. Козичино за празника се прави и петльовденско знаме („байряк“) от чимшир, украсен с пера от петльова опашка, червен конец и цветя.
Когато се съберат у бабата, тя забучва свещ на своята пита (жените правят същото) и прекадява събралата се трапеза и жените под полите, за да имат мъжки рожби. След това жените започват да си „подават“ една на друга, с което всъщност започва празничната трапеза, съпроводена с много шеги и смях. Пеят се специални песни (шегите също са „специални“) и се играят хора до късно вечер. Вече в по-късно време жените се събират с мъжете в кръчмата, където завършват празника.
Исторически извори относно календара ни, годината на петела Тох-Тих
“В черквата “Света Богородица” в Свищов се съхранява стар надгробен кръст – голям и изящно изработен. Върху него над името на починалия е издълбан малък равнораменен кръст, върху който е кацнал петел, а отдолу е отбелязана годината 1837, която по календара е петел.”
“През 1861г. неизвестен майстор започва да строи къща на голям търговец в Свищов. В левия горен ъгъл на фасадата той изобразява петел, а под него две кучета – с това датира първата и втората година от своята работа, подчертавайки че 1861г. е петел, а 1862 – куче.
“През 1873г. в Банско се освещава друга богатска къща – “Даскаревата къща”. В десния горен край на фасадата й е нарисувана птица, а под нея е написано “1873”. И тук боята е ярко синя, както върху “Рашковата къща”.Годината е петел.”
“Къщата на бай Стоян от Осенов Лаг.....остана ми записката с нейните две дати – 1892г., когата се е построявала старата къща украсена със “змейовината”, и1921г., когато се е родил Стоян – Ташо. Първата е по календата змей, а втората – петел. Дядото е наричал Ташо своя внук Стоян, защото знаел-помнел, че някога на петела се е казвало тах-тох.”
Рецепти от празничната трапеза за този ден: Зелник, Кравайчета, Тиганици, Пресни питки, Три вида гозби от петел: петел с ориз, петел с кисело зеле, петел с каша
Зелник Продукти: 400 г брашно, 200 г хладка вода, лъжица сол, лъжица оцет и лъжица олио /за тестото/, 200 г олио, 500 г праз лук или кисело зеле, извара.
Към брашното се добавя водата, солта, оцета и олиото. Омесва се тесто, от което се разточват 5 кори: три са еднакви, една е най-малка, а друга - най-голяма. Най-голямата се разстила на намазаната с олио тава, като краищата и висят отвън. В средата се поставя плънка от ситно нарязан и задушен в мазнина праз лук или кисело зеле, като се покрива с малката кора. Покрай плънката се сгъват останалите кори и се поръсват с олио и извара. Най-голямата кора се загръща и плисира отгоре. Пече се в силна фурна.
Кравайчета Продукти: 500 г брашно, 150 мл прясно мляко или вода, 5 яйца, 10 г сол, сусам.
Брашното се пресява в дълбок съд и в средата му се прави кладенче, в което се слагат солта, яйцата и се сипва на малки порции слабо затопленото мляко или вода. Замесва се тесто, от което се оформят малки, кръгли, отворени от едната страна кравайчета. Отгоре се поръсват със сусам и сол и се пекат в умерена фурна.
Тиганици Продукти: 200 г брашно, 6 яйца, 150 мл олио, 100 г сирене, 100 г мед или захар.
Яйцата се разбиват добре и към тях се прибавят последователно настърганото сирене и брашното, така че да се получи каша. Мазнината се нагорещява и в нея с лъжица се пуска от кашата, като получените тиганици се пържат до златисто от двете страни. Изваждат се с вилица и се сервират със сирене или поръсени със захар (полети с мед).
: :
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?
