Двоумя се на къде да поема, искам да открия входа, защото за Мадарския конник притежавам предварителни сведения от достоверен източник, че там, вътре, някъде зад конника, някога са били пренесени безценни богатства от далечни страни.
Сведенията получих преди години, в качеството на частен детектив. Разследвах кражба на антична колекция от златни предмети с изключителна стойност. В хода на разследването установих, че заедно с колекцията, са откраднати и старинни кожени карти с описания за скрити съкровища. Длъжен бях да издиря крадците, но и да изясня, откъде тъжителят притежаваше предметите и картите. Дълго време той не можеше, по-скоро не желаеше да даде задоволително обяснение от къде е придобил безценните предмети и карти, съчиняваше истории които се пукаха като сапунен балон. Притиснат да докаже произхода на вещите най-накрая той призна, че е открил златните предмети благодарение на картите, които притежавал дядо му. Последното се потвърди. А историята която той ми разказа е следната: "Дядо по професия е бил чиновник в банка. Тих, кротък човек, отдаден на професията си. Не знаех почти нищо за него, татко рядко споменаваше какво е работил дядо на младини. Казваше, че е пообиколил навремето света. Уж обикновен чиновник, а притежаваше скъп фотоапарат и пари за да пътува по чужди страни... Дълго време татко кри от мен че дядо е масон... Живееше в провинцията, в малка, обикновена къща с двор. Обичах да играя в двора на дядо, препълнен с овошки, а татко и дядо водеха дълги разговори, при които татко си правеше записки. Дядо Кръстю почина, а ние за известно време се преместихме да живеем в неговата къща. Едва навърших десет години, когато мама ни напусна и останахме сами... Един ден татко каза, че съм голям и трябва да мога да пазя тайни. Довери, че от дядо е научил големи тайни и ме закле да не разказвам на никого за това, което ще вършим с него. Татко поверително ми пошушна, че ще копае в двора, а аз да внимавам и да предупредя, ако някои иде към дома. Така и стана, изчакахме да настъпи вечерта и изгрее луната.Татко изкопа от двора на дядо малко сандъче, в което имаше кожени карти и двадесет и две много големи златни монети, приличащи на меда-льони. Не знам, бях твърде малък, за да разпознавам чуждестранните знаци... От този ден нещата потръгнаха... Вече петнадесет годишен с татко ходихме на Витоша и по описа от карта открихме в скалите до "Златните мостове" таен вход. Вход в отвесни скали, покрити с мъх, ама татко го смъкна, вмъкна острието на едно желязо, което предварително носехме, в цепнатината, натисна навътре и изведнъж камъните, да не повярвате, се раз-далечеха и откриха вход. Уплашихме се, дръпнахме се назад. Нищо не излезе от вътре и щом се поокопитихме огледах камъните отворили входа. Държаха се на дебели въжета, намазани с бяла мазнина, върху която имаше полепнал мъх. Престраших се, надзърнах навътре и забелязах в пещерата големи каменни статуи и огромни делви. Гледахме със страх застиналите статуи и делвите в пещерата и не знам защо, но не посмяхме да влезем. И сигурно е било за добро, защото камъните изведнъж с трясък затвориха входа. Ами ако бяхме влезли? Татко, уплашен и разстроен от случилото се ме поведе обратно към София. След време го попитах дали е знаел, че камъните ще затворят изхода щом влезнем, но той не знаеше. Попитах дали пак ще направим опит да влезем, а той ми отговори, че трябва да проучи добре описа и тогава отново ще се върнем. Ето, от тук започва моето богатство. От описите и картите, които татко дълги години кри от мен... Пораснах и татко призна, че дядо на младини често посещавал Италия. Имал приятели, потомствени българи, чиито корени се губели с векове назад във времето, а фамилиите им Болгари красноречиво говорили, за произхода им. Тайната, за която искам да ви разкажа, идва именно от тези италианци с български произход. И те, като дядо Кръстю, били масони. Като майстор масон, дядо се е ползвал с голямо доверие и поради тази причина е бил натоварен с много важна задача да опази световни съкровища, записани на кожени карти и съхранявани от векове в България. Като масон, на дядо по всяка вероятност е наредено да открие и вземе това наследство. А наследството се състои от древен сандък с гравирани върху него знаците на масоните, с невероятно сложни за отваряне заключалки, пълен до горе с кожени карти. Аз с очите си видях сандъка и картите. Те със сигурност са над хиляда, с най-различни размери, номерирани и описани в дневник, също от кожа. Всяка карта е грижливо начертана, описваща дадена местност по света, с приложение към опис, където най-подробно се даваха указания, какво има в дадена минна галерия, пещера или подземие, как да се влезе в него и какви препятствия трябва да се отстранят. Е, по една от тези карти ние открихме с татко един златен кръст, с красива инкрустация, на тежина около три килограма, златни и сребърни предмети и не много златни монети. Влязохме и в едно голямо подземие, цялото облицовано с мрамор, но беше празно... Сандъкът с картите и описите на три пъти е обиран. Някой от познатите на татко се добираше до него и крадеше. Татко местеше сандъка на различни тайни адреси, но накрая и той изчезна. Мазето на жилищната кооперация, където го скри за последно, бе разбито и всичко от сандъка откраднато... Подземието, в което влязохме се намира в троянския балкан. Оттам имам снимки, ако пожелаете, ще ви ги покажа... Имахме опис и за подземие до Мадарския конник. Не сме влизали, но дядо е разказвал на татко, че там е водил двама италиански професори, също от масонската ложа. Влязал заедно с тях, показал съкровищата в залата и множеството документация и ги инструктирал как да излязат. Не останал с тях, имал други задължения. След няколко години на дядо се наложило да води други в подземието, явно, да продължат да изнасят скъпоценности и книги, и тогава откриват скелетите на двамата професори, които по неизвестни причини не могли да излязат. Дядо разказвал, че вътре в подземието имало златни статуи, златни и сребърни монети, рицарски доспехи, копия, щитове и много книги. Казал, че това което има в пещерата можело да се натовари на седем влакови композиции. И най-интересното, в подземието имало механично малко роботче, което можело да говори. То се движело на колела пред тях и им нареждало от къде да минават и ги предупреждавало къде не трябва да влизат. На излизане дядо и масоните се запасили с рядко срещани златни монети, отнесли и механичното роботче... И до ден днешен не знаем къде дядо е заровил златните монети и механичното човече. Не доверил на баща ми за това богатство, остави ни само сандъка с картите. Умря си много беден. Не знам защо... А кожените карти от големия сандък са написани на различни езици. Имаше карти написани с латински букви, други на старогръцки, персийски, на иврит, на арменски... Явно масоните са събирали всичко, което са заварили и открили по земите на някогашната римска империя." За съжаление, когато залових крадците вещите вече бяха продадени на запад, заедно с картите. От тук нататък трябваше да действа Интерпол. Мислех си, какво ли би станало, ако тези карти бяха предадени на държавата ни? Описи на незнайни тайни съкровища, съхранени от векове. И не само за България, а за много други страни. Богатства, не само в злато, но и в култура. Защо ли човешката алчност няма граници? Само една кожена карта, предадена на държавата от личността Кръстю П. можеше да я обогати с ценности и писмена. Къде ли се намират сега стотиците карти и описи?

Милан Миланов "Тайните подземия на България"

Италианците ги зарязал и не се интересувал какво е станало с тях????????????????? Иначе увлекателно написано! Мадарският конник наистина си е голяма загадка!!!!

и то невероятни, убеден съм