Татарите живеели в североизточните райони на Азия. Били пръснати на племена, които враждували помежду си. През VI в. след Христа най-силните племена са да-дани и та-тани. От названието на последните произлиза и думата татари. През XII в. племенната групировка на Чингиз хан се налага над останалите. Ханът жестоко се разправя с непокорните. Та-таните са включени в армията му в качеството на камикадзе - първи влизат в бой. И защото те най-напред нахлуват в селата и градовете, оттук се появява и изразът "Татарите идват!".

През 1219 – 1220 г. татарите завладяват Азия и Близкия Изток. Фактически Арабският халифат става техен васал. Тогава те се вглеждат в българската земя край Волга. След като покорил Средна Азия, Чингиз хан заръчва на своя пълководец Ажучи да летува и зимува от земите на Хорезм до Скасинските и Българските покрайнини.

Българите се подготвят за отбрана. Прокопават източния отбранителен рубеж. И до днес са се запазили отбранителните валове край реките Урал, Бела, Кондурчи, Ик. Тази линия, която по значение и укрепеност не отстъпва на Мажино, три пъти е запълвана с труповете и убитите коне на нашествениците.

През 1223 г. любимците на Чингиз хан Джебе и Сабаде покоряват Иран и Закавказие, преминават железните врати през Дербент и навлизат в Източна Европа. При р. Калка те разгромяват руско-половецката войска. Сетне безпрепятствено опустошават руско-половецките земи от Киев до Чернигов. Жертвите са огромни. Само русите загубват в сражение 10 000 воини.

Наситили се на кръв и плячка, татарите прекарват летен отдих в района на Нижно Поволжие. Есента потеглят към Волжска България. Българите чакат в засада край днешното село Самарские луки. Те прилагат тактиката на Симеон край Ахелой: правят лъжливо отстъпление, докато врагът влезе в капана. От обкръжението се измъкват 3-4 хиляди души, а според Китайските източници - нямало оцелели. Пак според спорният български летопис българите решили да не продават монголците в робство, а ги разменили за сметка на Овни. Така Чингис Хан дал 4000 овце на българите, за да получи обратно свойте воини. През 1223 битката "разстърсила вселената", и е документирана като първото и последно поражение на Чингиз Хан, докато е бил жив.

Гробницата-Мавзолей на Кан Габдула Челбир, единственият владетел побеждавал и унизил Чингис Хан се намира в днешният археологически комплекс на град Болгар по поречието на Волга. Този велик Български хан е останал незаслужено в страни от учебниците и историята, а малко хора знаят че в ранните си години той разширява Волжка България до Азовско море, и води рецица успешни битки. По времето на Челбир, Волжка България преживява Златен век, който за жалост твърде скоро угасва под ботуша на поробителите.

 

Докато чакат поредното нашествие, българите усилват фортификациите. В Биляр е изкопан трети вал, издигнати са мощни дървени стени, които на места достигат до 6 м. Но поредната война, както и следващите, ще се водят на източния рубеж.

През 1229 г. Чингиз хан изпраща внука си Батий да покори Волжска България. Изборът му попада неслучайно: Батий разорява Русия и името му се споменава в Европа със същия страх, както преди името на Атила. Татарите опожаряват градовете и селата в района на долното течение на Етил. Българските караулни отряди край р. Яик са посечени. Но 30-хилядната армия е спряна далеч от Болгар и, обърната в позорно бягство.

През 1232 г. за трети път татарският поход срещу България търпи провал. В руската летопис четем: "Прийдоша татарове и зимоваша не дошедче до Великого горада Булгарското." Какво ли е писал българският летописец? За жалост нашествениците успяват четвъртия път и в пламъците загиват ценни исторически книги. Човешката история представлява цикли на съзидание и цикли на разруха. Никой никого не е искал да разбере, защото всеки по-силен вярва, че той носи правдата. Накратко – човешката история е поредица от изковаване на мечовете в рала и ралата в мечове. Поука никой не си е взел, защото най-голямата грешка на историята е, че не е научила хората да се учат от грешките й.

* * *

Трите неуспешни опита срещу Велика България са петно върху престижа на великите монголски завоеватели. Авторитетът на Чингиз хан пред света е подронен. В тила на необятната му империя един малък народ отказва да му се покори. Честолюбието взема връх. През 1235 г. в столицата Каракум е обявено решението на Чингиз хан за общомонголски поход, за да бъде завладяна столицата на българите. В него вземат участие всички пълководци, както и десет принца. В армията са мобилизирани 160 000 войници от васалните държави и още 140 000 татари. Всяко монголско семейство е задължено да изпрати най-големия си син на война.

През пролетта на 1236 г. 300 000 армия потегля към Болгар. Тя трябва да извърши кампанията в светкавични срокове. Ако я завари първия сняг, я чака гибел поради липса на паша за конете. Войската се разделя на 6 части, за да не възникнат проблеми с фуража и продоволствието. Те ще се съберат под стените на Болгар.

През втората половина на лятото и есента се водят малки сражения, докато се обедини цялата татарска армия. Българите противопоставят на противника едва 50 000 войници. Бедата е, че съседните племена са покорени и помощ вече от никъде не може да се очаква.

Монголският летописец Джувайни пише: "В пределите на Болгар принцовете се съединиха. От множеството войска земята стенеше, а от многочислеността и шума на пълчищата се плашеха дивите зверове и замръзваха на местата си. Отначало те (татарите) взеха с щурм Болгар, който е известен в света с недостъпността на местността и голямата си населеност. За назидание убиха част от жителите, а други плениха."

Татарите превземат Биляр.
 
 
Нито един документ освен този не е достигнал до нас с подробности за битката. Силите били неравни, но едва ли Болгар е превзет от първия щурм. Археолозите безпогрешно побоиват днес културния слой от това време: кости, оръжия, строшена керамика, пожарище. Някои учени го наричат "черния слой", защото е смесен с въглени. Там, където някога са били домовете, днес учените изкопават кости. Черепите са пробити. На осем милиона квадратни метра се е водел бой за всяка стъпка. Тежко на живите, тежко на мъртвите: първите са посичани на място и хвърляни в кладенците или оставяни на улицата и в горящите домове. В пламъците изгарят великолепни дворци, храмове, домове, библиотеки. Загиват учени, писатели, поети... загива една цивилизация. Държавата на хановете Алмуш, Ахмед, Хасан, Михаил, Насър, Мумин I, Мумин II, Хайдър, Мохамед, Ибрахим I, Съгъд, Бураж, Ибрахим II, Султан Мурад, строена три столетия – три златни века, в които Волжска България бе наречена Велика България, се превръща в пепелище. .

* * *

След Болгар падат Сувар, Жукотин... 40 български града. През 1237 г. са опустошени и западните покрайнини. Волжка България, опустошена, разграбена, опожарена, не се предава. Тя се съпротивлява още цели 50 години. Нейният героичен народ спря татарските походи към Европа.

През 1238-1239 г. князете Баян и Джик обединяват волжките народи и обявяват суверенитета на България. Те отново започват строителството на столицата Биляр на 3 км от пепелището. Батий преустановява похода си към Полша и Унгария. Той изпраща най-добрите си пълководци Субадай и Бурундай срещу непокорниците. През 1240 г. Баян и Джик са победени.

След пълния крах Волжска България все пак успява да запази известна автономност в рамките на Монголската империя. Новата му столица е град Болгар на Волга. Тук е и главната ставка на Батий от 1342 до 1346 г.

 

Първият български хан след падането на България е Селим. Той управлява страната в размирните години от 1236 до 1240 г. След разгрома на армията на Баян и Джик Селим изпраща огромна контрибуция на татарите и по този начин запазва трона си. Разрешено му е да сече монети. Негов наследник е синът му Илхам, следващият хан отново е българин - Хасан.

 

На европейските карти Волжка България на Етил продължава да фигурира като суверена държава. Нещо повече: египетските търговци Ибн Батута и ал Калкашанди съобщават в родината си за държавата България и за богатствата й. От техните сведения египетските халифи официално считат, че ханът на Волжка България управлява също Дунавска България и Сърбия(!?).

 

Руските летописци пишат за отделни български князе, например: през 1376 г. "Князете на България са Осан и Магмуд султан." На пръстена на хан Илгам е изрязан печат с името на град Болгар.

 

Огромният мастодонт - империята на Чингиз хан - не е подминат от историческата орис и той се разлага на отделни княжества. Върху територията на Волжска България е основана Златната орда. Но през 1357 г. хан Джанибек е убит от заговорницн и Ордата на свой ред се разпада. Само провъзгласили се ханове тръгват с войска да заграбват територии. Булат Тимур нахлува в столицата Болгар, избива местните феодали и се провъзгласява за държавен глава. Но бедите не свършват дотук. Срещу Болгар следват походи през 1382 г., 1391, 1392 г., организирани от разни групи. Застават един срещу друг с оголен меч баща срещу син, брат срещу брат. Застават българи срещу българи. Всички те са войници на Аллаха, но по волята на хановете си – войници свои и войници чужди.

 

Войните изтощават българската държава и тя става лесна плячка на руснаците. Те нахлуват през 1395 и 1400 г. и опожаряват град Болгар. През 1431 г. княз Феодор Пъстри опожарава за последен път българската столица. Българите тръгват към Казан. Тук построяват новата столица, която известно време се нарича нов Болгар.

Корона на българските владетели, XI - XVI век.

В Съветския Голям Енциклопедичен речник пише, че : "Тяжелый удар по Булгарии был нанесен в 1431 московским войском князя Федора Пестрого, после чего Булгария лишилась южных земель, которые перешли в подчинение Москвы. Самостоятельность сохранили только северные территории, центром которых являлась Казань. Именно на базе этих земель началось формирование в Ср. Поволжье нового государства - Казанского ханства..."

Т.е. казва се, че казанската държава започва да се сформира от 15 век на базата на волжките българи.

По ирония на съдбата, днес народът на Волжка България, е именован по името на поробителя си... татари(оригинално значение - паплач, пълчище), а в училищата там се учи за "героичното" завоевание на Волжка България от монголците. За съпротивата на предците им, не е отделен нито един урок. Затова и днес, всеки знае за Битката при Калка, в която монголците победили, но никой не е чувал за Битката при Самарската Луга, където погинал цвета на монголската мощ...
източник http://groznijat.tripod.com
http://samoistina.com

Според археолозите на територията на Волжка България е имало над 1600 селища, от който 38 огромни крепости, и множество по-малки твърдини. Наситеността на непроучени археологически обекти в онзи район от света е една от най-големите като цяло. Част от Руската Федерация, днес Волжка България и нейната история е на дъното на приоритетите на Руската Федерация, като дори столиците Болгар(столица от 8-12 век) и Биляр(от 12 до падането на България) е само частично. 

"Царството на бурджаните е голямо и просторно. Те са огромен, могъщ и войнствен народ, който воюва с византийците, славяните, хазарите и тюрките" - отбелязва Ал-Масуди в своята книга "Вести за времената" (Х век)

Велики Болгар е разположен 120 километра Южно от Казан, на левият бряг на река Волга. От приемането на мюсулманската религия, до 12 век, той е бил главният политически икономически и културен център на Волжка България. В този град за пръв път във източна Европа, държава започва свое собствено монетосечение - през 950 година Волжките Българи стават цивилизаторският катализатор за съседните си народи. В Болгар са били развити всички занаяти почти без изключение, което се потвърждава от разнообразните археологически находки - като се почне от средновековни прибори за лакиране на нокти и гребени(ДА!), та до бижута, керамика, металургия, и множество други. Във Велики Болгар е открит и първият във света Винт, но това днес е омаловажено до степен на забрава.

/"Бялата Зала" от Велики Болгар"/

Официално градът е създаден през 922 година със идването на пратениците на Багдатският халиф, който поислямчва Волжките Българи. Кан Алмъш, се нагърбва със задачата да промени вярата на народа за сметка на политически съюз с арабите, срещу Хазарската заплаха. Ислямската религия там става факт, но съюза се оказва краткотраен и ялов. 

Французина Пьотре Арматофф, пише за развалините на Болгар: "Развалините в Болгар са разположени на левия бряг на Волга. По цялото пространство наоколо още се виждат следите на широк окоп и твърде високи укрепления. Почти всички здания на селото, което е заело мястото на древния Болгар, са построени от камъни, извличани от старинните постройки; такива често се срещат край Волга, Кама и техните притоци – мълчаливи и самотни свидетели, неми и непонятни летописи на мимолетното появяване в историята на един народ от могъщо и богато племе, изчезнало тъй безследно, че не може да се определи какво е било то и каква роля е изиграло в този свят." Похвално е че френският учен изтъква ролята на Волжко Българската цивилизация, още в началото на 20 век.

/От всички сгради във Велики Болгар са Останали само основите/

Велики Болгар е сринат на два пъти - последователно от Монголците през 12 и 14 век, и окончателно от Василий II Василиевич Тъмни, като в продължение на 2 века българите от Уралските републики са считали града за свещен, заради изградения мавзолей на Кан Габдула Челбир - победителят над Чингис Хан. В 17 век на основите на древнобългарска сграда е построена руска църква, в памет на Руската Победа и смазването на града.

 

Впрочерм руснаците не са завоювали волжките българи, а са ги освободили от самите тях, да прощаваш сарказма ми към московците...

Освен това явно е имало съжителство с татари и московити...

Впечатлих се най-вече от онези 40 града, разбира се, доколко са градове, в какъв мащаб итн е друг въпрос, но така или иначе това е изключително!

Действително за битката при Калка и не само за нея имам бол на небългарски езици, но за написаното в постинга наистина света не е осведомен като исотирчески изследвания примерно на запад и достатъчно такива не.

което се знае се преиначава..преди ден излезе постинг даже, че въобще нямало българи там, и някакви си саклаби са построили тези градове и крепости с център Болгар?
да русите са действали долно спрямо българите - не стига, е ги спасяват поне два пъти от глад, но им удрят нож в гърба когато са обезкървени от 5огодини битки с ордите на Чингиз хан. И въпреки всичко много български боляир преминават на руска страна от златната орда за да ги научат на държавност, ред и култура.