Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2016 13:40 - Присъединяването към Тристранния пакт и присъединяването към НАТО-паралели
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 6086 Коментари: 15 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В българската история датата 1 март 1941г. е влязла трайно и трагично. Тогава страната ни се присъединява към Тристранния пакт Рим-Берлин-Токио и политически тръгва към поредната си катастрофа. Категоричността  на бългрския избор в тревожната военна 1941г. по нещо прилича на външнополитическата обреченост, за която допринесоха политиците ни в деншно време. Днес България е сугласна да е домакин на американски бази (и то безплатно), както през 40-те е предоставила теротрията си за преминаване на войски на Вермахта.
когато през февруари 1941г. в София се разбрало, че Германия настоятелно иска БЪлгария да подпише присъединяването си към Тристранния пакт, започнали консултации между двореца и правителството кой да свърши тая работа. Естествено, подписът трябвало да е положен от някоя височайша ръка. Министър-председателят Богдан Филов бил готов да замине за Виена, където щяла да се състои церемонията. Царят Борис се съгласил на този вариант.
Точно в това време се разболял външнията министър Иван Попов. Това било доста съмнително и Филов отбелязъл в дневника си:“ Попое в твърде съкрушен и категорически отказва да отиде във Виена...Царят се възмущава от неговото малодушие..“
За Берлин присъединяването на България било много важна стъпка. За да се осигури подписът на проф. Филов,Адолг Хитлер изпратил в София личния си самолет FW 200 Condor със своя пилот Ханс Бауер. Въздушният ас се объркал в небето над София и се приземява на малкото учебно летище в Божурище, вместо на писата във Враждебна. Самолетът на фщрера затънал в калта на поляните чак до осите на колелата.
От германското посолство в София се паникьосали, че мисията на Филов може да пропадне и потърсили резервен вариант - били подготвени два по-малки самолета за евентуален полет към Виена. Междувременно с помощта на 5 трактора успели да измъкнат Кондора на пистата и да го подготвят за полет.
Българската делегация в състав Филов, Шишманов, Серафимов и Балан излетели в 10ч. на 1 март и кацнали във Виена около 12ч. и половина. Придружавал ги немския посланик в София Рихтхофен. Българският премиер бил изумен от тържественото посрещане - на летището ги чакал „"външния министър Рибентроп, почетна рота с музика, двама генерали и петнадесетина висши чиновници, строени в шпалир с униформи“. Домакините настанили високия гост влуксозния хотел „Бристол“. Българският премиер пише възторжено по този повод.."получих чудесен апартамент,особено хубава е банята..“
Церемонията на подписването станала в двореца Белведере. Присъствали Рибентроп, италианският външен министър граф Чано, фелдмаршал Кайтел, много дипломати от Виена и Берлин.
Фюрерът бил в приповдигнато настроение, защото вече имал на своя страна България, а Балканите се измъквали от ръцете на Чърчил.Филов живописно описва обяда след официалната церемония „..Обедът беше сервиран в златната кръгла зала,,на една кръгла огромна маса, покрита цяла с тъмночервени рози. Аз бях вдясно от фюрера, влява от него граф Чано, вдясно от мене фелдмаршал Кайтел..“
През цялото време обаче Филов седял „като на тръни“. Няколко пъти с Рибентроп и Хитлер захващал темата за евентуалните английски бомбардировки над София, които можело да започнат всеки момент. И двамата го успокоявали, ч българите не бива да се плашат от англичаните и е излишно София да се обявява за „незащитен град“. Това черз международното право ни давало символична защита. Хитлер казан на Филов, че руснаците няма да са доволни от стъпката на България, но „ще се помирят със създалото се положение и няма да реагират“.
За българската делегация вечерта завършила с интимна вечеря, дадена от Рибентроп в рсторанта Drei Husaren „Тримата хусари“ както и е една бирария. След завръщането си от Виена Филов отбелязва „Рибентроп се показваше твърде приятелски разположен, често ме улавяше за ръката и идваше да ме вземе от стаята. Хитлер също беше много разположен. На обяда си взема два пъти от сладкото и каза, че всички добри намерения (да не яде много сладко) пропаднали. Това той правел само когато е добре разположен. Изобщо присъединяването на България към пакта се цени твърде много. Изглежда, като че ли се е присъединила велика сила, а не малка България...“
Като погледнем днес, как да не си кажем -нищо ново по слънцето!


Валентин Бояджиев „Завоите на българската история“



допълнителна информация

След като Австрия и Чехословакия губят своята независимост, идва ред и на Полша. В навечерието на германското нападение над нея главната грижа за Хитлер на Балканите е Румъния и нейното „обуздаване“. В началото на войната германците изработват три „основни доктрини“ за своята политика по отношение на Балканите:

1 Запазване на мира и спокойствието в Югоизтока и поддържане на този район като продоволствена база, докато трае полската акция и с оглед на подготвяната война на Запад.

2 Запазване на България, Румъния и Югославия в орбитата на Германия и неутрализация на англо-френския натиск, както и неутрализация на Италия, „която е разглеждана като несигурна съюзница на Германия и евентуален резерв на английската политика“.

3 На трето място се поставя въпросът за предотвратяване на „засилващото се съветско влияние на Балканите“.

Желанието на британското правителство, в което след нахлуването на вермахта в Полша са включени У. Чърчил като министър на флота и А. Идън като министър на доминьоните, е да се организира неутрален или по-скоро отбранителен блок на Балканите. Министърът на външните работи лорд Халифакс заявява, че България е „ключ на Балканите“. Британската страна има предвид, както стратегическото положение на България, така и сложните й политически отношения с нейните съседи, а също и това, че цар Борис предпочита проблемите да се уреждат по мирен път. Той доказва този свой подход предходната година, когато прави всичко по силите му, за да се постигне мирно разрешение на Судетската криза.[6]

След началото на войната, на 15 септември, България обявява неутралитет. Френският ген. Вейган защитава идеята да се открие Балкански фронт с дебаркиране на съюзнически войски в Солун и да се премине през България, за да се нападне Германия, с цел да се ограничи нейната агресия.

След избухването на войната се активизират и българо-съветските отношения. През септември 1939 г. СССР предлага на България пакт за взаимопомощ. В началото Германия се задоволява само да бъде информирана за българо-съветските отношения, без да може да се противопостави, поради пакта Рибентроп — Молотов от 23 август.[9] През есента на 1939 г. полк. Васил Бойдев е изпратен в Москва със задача да уговори сключване на въздушна конвенция и закупуване на съветско оръжие за България. Но съветската страна поставя оръжейните доставки в зависимост от сключване на политически пакт между Москва и София. Разбира се, управляващите в България нямат никакво желание да сключват договори на политическа основа, а още по-малко са склонни към политическо споразумение с комунистическата държава. Така пропада проектът за закупуване на оръжие от СССР, от което България има остра нужда, заобиколена от съседи, които са откъснали части от територията й.[10]

След хитлеристката агресия над Полша българското правителство изчаква 15 дни, за да обяви неутралитета на страната. Според Д. Сирков това забавяне е с цел правителството да си изясни дали войната ще се локализира или не. То получава сведения, че ако войната се разшири, Турция, Румъния и Гърция ще предприемат превантивна акция спрямо България, а може да се очакват и англо-френски действия на Балканите. Правителството прави сондаж в СССР за неговата позиция при евентуални действия на Великобритания и Франция. При разговора на Антонов с Молотов, последният предлага пакт на основата на „взаимност“.[11] Ст. Рачев пише, че на 22 септември 1939 г., английският пълномощен министър Рендел дава на цар Борис III писмо от крал Джордж VI, в което се изразява надежда България да запази своята неангажираност във военния конфликт.[12] В писмото на краля се напомнят усилията, които българският цар полага за мирното уреждане на проблема със Судетската област.

На 28 септември цар Борис отговаря, че ще стори всичко, което е по силите му, за да се запази мирното положение на полуострова.

„Депресирани от изборния неуспех, опозиционните дейци съзнават, че внушителното правителствено мнозинство в парламента разчиства пътя за окончателното присъединяване на България към фашисткия блок.“
[30] Лулчев пише в своя дневник, че на 11 февруари се среща с царя, с който дискутират кой да наследи Кьосеиванов на министър-председателското място. Последователят на Дънов посочва кандидатурата за бъдещия ръководител на кабинета, като заявява на монарха следното: „Турете Филов, та кой как иска да бъде англофилов и германофилов.“ Царят почна да се смее. „Това не ми е дошло на ума, но това, което ми говорите, ще го мисля.“[31] Съпругата на Богдан Филов — Евдокия, също води дневник. За промяната през февруари 1940 г. тя пише, че на 14 февруари арх. Севов завежда нейния съпруг в двореца, където царят го натоварва с мисията да състави кабинет. На следния ден Филов е готов с листата, а на 16 февруари указите са подписани.[32] В том III от „История на България“ от 1964 г. четем, че на 15 февруари 1940 г., след проведените парламентарни избори, цар Борис III „повиква на власт своя послушен слуга проф. Богдан Филов.“[33] А в том II от „История на България“ от 1955 г., се дава още по-крайна оценка: „За германската агентура начело с цар Борис не оставаше друго, освен да подготви въвличането на България във войната на хитлеристка страна, прикривайки своята измяна с декларация за миролюбива и неутрална политика и приятелски отношения със Съветския съюз.“[34] Според Пашанко Димитров, една от причините, довели до смяната на Кьосеиванов с Филов е, че Кьосеиванов искал да отстрани от правителството Иван Багрянов, приближен на царя и много близък с княгиня Евдокия. А друга причина, пак според П. Димитров, е необходимостта от по-голямо сближение с Германия, а Кьосеиванов бил повече за Западните сили.[35] Стефан Груев пише, че през февруари 1940 г. в двореца Врана Кьосеиванов и царят се спречкват, както никога дотогава. Кьосеиванов реагира бурно, а царят крещи: „Вие забравяте с кого говорите!“[36] Пашанко Димитров също пише за скандал между двамата през февруари 1940 г. Вероятно царят е казал, че с Кьосеиванов се разбират по външната политика, но по вътрешната не стигат до консенсус.[37] Двамата царски историографи са на едно и също мнение за това, че има сериозен разрив през февруари между царя и министър-председателя, но не го свързват с подаването на оставката. Според първия Кьосеивановата оставка е депозирана писмено, ден преди изборите за XXV ОНС, а според втория тя е подадена през февруари 1940 г., когато избухва разпрата между царя и министър-председателя. По-вероятна е версията, че Кьосеиванов си подава оставката в навечерието на изборите, т.е. през декември 1939 г.

Филов пише, че на 19 или на 20 ноември  1940г.се получава телеграмата от Стаменов от Москва със съветското предложение за сключване на гаранционен пакт. Още вечерта на съвет при царя се взема решение да се откаже предложението. На 25 ноември Филов приема Соболев и изслушва предложението. Но отново на съвет при царя се решава да се отклони сключването на българо-съветска спогодба.[121] На 25 ноември Г. Димитров е извикан на разговор със Сталин, Молотов и Деканозов. Сталин му съобщава, че е отправено предложение до България за сключване на пакт за взаимопомощ между двете страни, а не за гаранционен пакт. Сталин заявява, че СССР признава териториалните аспирации на България и подчертава, че двете страни могат да бъдат заплашени откъм Проливите и трябва да се вземат мерки. Сталин казва: „Ние подкрепяме териториалните претенции на България — линията Мидия-Енос (Одринската област, Западна Тракия, Дедеагач, Драма и Кавала). Ние сме готови да окажем на българите помощ с жито, памук и т.н. под формата на заем, а също с флотата и по други начини… При сключването на пакта за взаимопомощ ние не само не възразяваме България да се присъедини към Тройния пакт, но тогава и самите ние ще се присъединим към пакта. Ако българите не приемат това наше предложение, те изцяло ще попаднат в лапите на германците и италианците и тогава ще загинат.“[122] Сталин казва, че СССР иска бази, чрез които ще се неутрализира опасността от нападение през Проливите. Той се изказва твърде неласкаво за Турция, а за Германия казва: „Нашите отношения с германците външно са вежливи, но между нас има сериозни търкания. Предложението днес е предадено на българското правителство. Нашият пратеник вече беше приет от Филов. Скоро ще бъде приет и от цар Борис. Необходимо е това предложение да стане известно сред широките български кръгове.“[123]

След срещата със съветските ръководители Г. Димитров изпраща телеграма до българските комунисти, като им нарежда: „Вземете най-бързи и енергични мерки това предложение да стане достояние на парламента и вън от него, в печата и масите. Мобилизирайте за тая цел нашите депутати; разгърнете най-енергична кампания по цялата страна в полза на това предложение; искайте немедленото му и безусловно приемане. Решават се за дълги години съдбините на българския народ.“[124] „БРП организира масова народна акция в полза на съветското предложение, която влезе в историята на партията и страната като Соболева акция.“[125] Д. Сирков в студията си „Българската работническа партия в защита на националната независимост на България (1 септември 1939 — 1 март 1941 г.)“ пише, че някои елементи от БРП не са ориентирани в общата обстановка и за тях все още Англия си остава „подпалвача на войната“. БРП прокламира, че сключването на пакт със СССР няма да доведе до „балтизация“ или „болшевизация“ на страната.[126] След връчването на проектоспоразумението БРП разгръща широка агитаторска дейност. Целта е чрез позиви да се информира населението за съветското предложение за сключване на пакт с България. То трябва да реагира с писма до управляващите и с изпращане на подписки с цел да се повлияе на външнополитическата линия на страната. Но БРП в този момент не се ориентира правилно и застъпва гледището, че основните врагове за България са Англия и нейната съюзница Турция. До известна степен българските комунисти могат да бъдат оправдани за това виждане, тъй като между Москва и Берлин все още действа пактът за ненападение от 23 август 1939 г. БРП изпраща свои опитни активисти в различни краища на страната, за да ръководят акцията. В Пиринския край е изпратен големият български поет Н. Й. Вапцаров, който, вдъхновен от събитията, написва стихотворението „Селска хроника“.[127] През декември 1941 г. Соболевата акция се подкрепя и от среди извън БРП — земеделци и безпартийни. БРП разбира, че акцията трябва да се изведе от партийното русло и да й се придаде всенароден характер. Полицията предприема сериозни мерки за потушаване на просъветските прояви.

 




Гласувай:
5



1. didanov - Ердоган сигурно е изял много сладко от кеф
29.01.2016 14:08
при собственоръчното ни нарязване на ракетите ни, а сега направо протрива ръце при собственоръчното ни даване на небето ни за охрана от турските, пардон Натовските самолети.
А как ли са се усмихвали американските военни при даването на безплатните американски бази?Достоен партньор е България!
цитирай
2. germantiger - ...
29.01.2016 18:18
Другаря Бояджиев греши или просто е мъжец, възможно и невеж или внушаващ неистини:

ТОЙ
В българската история датата 1 март 1941г. е влязла трайно и трагично.

ОТ МЕН
1 март не е трайно влязла дата, защото нито 45 нито 25 години не се празнува и отбелязва, за масовия българин тя не значи нищо като дата. Тази дата не е трагична, зщаото след нея благодарение на германска кръв бългаирте получават Македония и егейска западна Тракия, като за няколко години от 1941 г. до 1944 г. осъществяват националния си идеал почти напълно благодарение на Германия. Тази дата спестява и българска кръв, зщаото ако България не бе се присъединила към пакта най-вероятно щеше да бъде ударена от германската армия и съответна щеше да бъде разгормена.

ТОЙ цитира първо и посел дава оценка или внушава
присъединяването на България към пакта се цени твърде много. Изглежда, като че ли се е присъединила велика сила, а не малка България...“
Като погледнем днес, как да не си кажем -нищо ново по слънцето!

ОТ МЕН
Мерзавец е в тези редове накрая другаря Бояджиев, зщаото историческия извор чудесно предава уважението, симпатията и реномето на България, но най-вече отношението на тогавашното германско управление към българите. Никой друг не се е отнасял към българите на масата за преговори както германците, никой не е зачитал така българите, а "алюзиите" с днешния ден от другаря Бояджиев са низост и лъжа. Днес е тъкмо обратното към БГ.
цитирай
3. get - Другаря Бояджиев греши или просто е ...
29.01.2016 22:33
germantiger написа:
Другаря Бояджиев греши или просто е мъжец, възможно и невеж или внушаващ неистини:

ТОЙ
В българската история датата 1 март 1941г. е влязла трайно и трагично.




- Авторът на памфлета - защото по друг начин не мога да оценя съдържанието на постинга, че не е прав - Не е прав!
- Лошото е, че собственика на блога се е пре-доверил поради явното непознаване на нещата около ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В "ПАКТА"!

- Другарят Бояджиев и вие Диданов - ще бъдете твърде горчиво разочаровани - в случай, че Русия върне НЕЗАКОННО ИЗЗЕТИЯТ НИ ДЪРЖАВЕН АРХИВ - от истината, която ще излезе от неговите страници?
- Защото ще се види ТОЧНО - КАК СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ ПАРТНЬОР на Хитлер, СССР, ни "извива ръцете", чрез специалният си и пълномощен пратеник Аркадий Соболев, ДА ПРИЕМЕМ И ВЛЕЗЕМ в СЪЮЗ с "фашиста" Хитлер!!?

- За мен Валентин Бояджиев е ... знаете думата, с която се наричат хората говорещи съзнателно неистини!
цитирай
4. didanov - нека не се хващаме за определени думи като трайно и трагично
29.01.2016 23:21
материалът е стойностен с хронологията на събитията и с направените паралели днес....
желаела ли е Германия България да участва на нейна страна - да
Защо от приятелски чувства ли> - Едва ли
България е важен фактор на Балканите - ако окаже съпротива, може да настрои повечето балкански държави да окажат съпротива на германската и италианската агресия - това означава забавяне на войната и отделяне на значителни военни сили и оръжие на Балканите, които обаче ще са необходими за бъдещата война на Източния фронт. Може да звучи нескромно но именно участието или не на малка БЪлгария е било решаващо колко да продължат и ПСВ и ВСВ. Хитлер и генералите му прекрасно са съзнавали този стратегически аспект и за това са имитирали "специално отношение и приятелски жестове" пред Филов и компания. Виж царя са можели много трудно да заблудят, той е бил наясно с истинските цели на Фюрера, но е предпочитал него пред комунистите на Сталин. За това и остава в сянка и не подписва нищо, за да си остави авариен изход ако Германия на сполучи във войната.
Това за платената германска кръв тигре не мога да го приема. Първо защото не вярвам на германския войник мотивацията му е да освобождава и подарява територии на някакви си българи - той отива да завладее и подчини на железния си юмрук света. С едни или други средства. В случая германците са знаели прекрасно слабото място на българския народ и са го използвали без скрупули под благоводен предлог -докато Южна Добруджа е прерадена изцяло на България, то другите територии за администриране са дадени временно за управление. Значи германците са си имали нещо друго наум, за след войната.
И тези залъгалки за това, че няма да има бомбардировки над София - на тъпият Филов трябва да му отнемат професорската титла, че се е хванал на тази въдица.
МОже много германци да са симпатизирали на българите поради общата съдба от ПСВ но германското управление винаги е гледало отгоре-надолу на българите, за това примери много, както днес американците гледат
цитирай
5. didanov - на нас - тупат ни по гръба
29.01.2016 23:23
хвалят ни, радват се с такъв съюзник, а всъщност с железен юмрук макар и не явно скършват и най-малката съпротива.
цитирай
6. didanov - гет чудесна градивна критика
29.01.2016 23:33
но ако беше отделил малко време да прочетеш бележките след статията ще видиш какво ни казват братушките началото на 1941
"При сключването на пакта за взаимопомощ ние не само не възразяваме България да се присъедини към Тройния пакт, но тогава и самите ние ще се присъединим към пакта. Ако българите не приемат това наше предложение, те изцяло ще попаднат в лапите на германците и италианците и тогава ще загинат.“"
Знам, че това ебил вариант А за ССТалин - присъединяване към Тристранния пакт, дори Г.Димитров го отнася като пише против фашистите - Сталин го кара да напише нов доклад, където се акцентира класовата борбата срещу буржоазните Англия и Франция и да няма дума за германските фашисти.
Иначе съм ЗА връщането на архива ни от Русия!подрави
цитирай
7. get - - За Георги Димитров съм писал РЕФЕРАТ още като комсомолец! Как той в ролята си на ръководител на Коминтерна, още в ... ?
29.01.2016 23:52
didanov написа:
но ако беше отделил малко време да прочетеш бележките след статията ще видиш какво ни казват братушките началото на 1941
"При сключването на пакта за взаимопомощ ние не само не възразяваме България да се присъедини към Тройния пакт, но тогава и самите ние ще се присъединим към пакта. Ако българите не приемат това наше предложение, те изцяло ще попаднат в лапите на германците и италианците и тогава ще загинат.“"
Знам, че това ебил вариант А за ССТалин - присъединяване към Тристранния пакт, дори Г.Димитров го отнася като пише против фашистите - Сталин го кара да напише нов доклад, където се акцентира класовата борбата срещу буржоазните Англия и Франция и да няма дума за германските фашисти.
Иначе съм ЗА връщането на архива ни от Русия!подрави


... началото на 40-те провежда курс за създаване на Единни антифашистки фронтове в Европа!
- Когато Сталин "обръща палачинката", сключвайки Пакта за ненападение с Хитлер - обявен за незаконен и ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНЕН през 1989 г. от Държавната дума на ОНД(пост Съветското образувание, след Беловежското споразумение)! Това е изненада за Димитров и той е малко или много неадекватен - поради което Сталин му дърпа ушите! Стига се дотам, че по време на нападението на Германия срещу Франция, френските комунисти ПОДПОМАГАТ германската армия - за това почти не се пише ... но който го интересува ще го намери!

- Първи пристига Аркадий Соболев, в България с "предложенията" си да се включим на страната на Германия във ВСВ! След това Хитлер предприема инициатива ... и по натам историята е такава, каквато я знаем! Всъщност не е точно така - защото цар Борис нарочно шикалкави и бави, сключването(подписването на договора). С това даваме време на англичаните да се измъкнат от жесток разгром в Гърция - но и те се оказват к..ви имайки предвид постигнатото в началото на 1944г. споразумение м/у Сталин и Чърчил след войната България да попадне в Съветският блок!

- Не мисли, че си съчинявам ... ровил съм се доста!
цитирай
8. didanov - значи говорим за едно и също с теб
30.01.2016 01:03
но с различни думи..не съм си и помилил че съчиняваш! С твоите енциклопедични знания се чудя защо не пишеш по тези теми в блога ти. И аз обичам да се ровя....да план А не е проработил и Сталин е минал на план Б.
цитирай
9. germantiger - ...
30.01.2016 12:29
Друже диданов - ти ПРАВИЛНО пишеш, че германския войник не е освобождавал, а е завладявал и превземал и подчинявал сърби и гърци и не е идвал или се е бил с мисли за България - наистина той такива съждения не е имал.

Това е абсолютно вярно, но с какво това накърнява изречението - с германска кръв бе постигнато за няколко години българското национално обединение, не в цялостни граници, но в небивали размери.

Как според теб мотивацията обезмисля цената - НЕ, НЕ Я ОБЕЗМИСЛЯ.

Загиват ли германски войници - да
След тяхната победа има ли обедниение с българите от Македония и егейска Тракия - има

Ти искаш любов ли, съзнание ли, някакви целувки, панбългаризъм или панславизъм с германците, искаш обяснения в любов, побратимявания ли, някакво вътрешно съзнание, явно не ти стига победата, обединението, интереса, междудържавните отношения - ти вероятно желаеш роман, литература, ода, епопея?!

Когато Тервел и българите бият арабите пред Константинопол мслиш ли, че българските войници, професионални и непрофесионали селяни, скотовъди, неграмотни в онова време, които не са виждали кьорав арабин - мислиш, че те съзнават великото си дело на нечие византийско и европейско спрасение ли - разбира се, НЕ! Но ти изтъкваш, показваш, сочиш, наричаш, дитирамбиш победата и резултата и с право.

Цената, кръвта, резултата НЕ изискват задължителност на "правилната" според теб или друг мотивация. За вас на изток това е адски важно, тази мелодрама тази задължителност на справдливата кауза, каквато почти никога няма във войните въобще.
цитирай
10. didanov - да патосът във войната се изпарява навярно на третия ден
30.01.2016 12:52
после в обикновения войник навярно остава само желанието да оцелее.........
не знам какво си мислел точно германския войник, когато е давал кръвта си на българска земя..но за германското управление съм сигурен, че давайки тези изконни български земи за администриране цели осигуряване стратегически гръб на Балканите в предстоящата война със СССР.
Висшата цел на Русия във руско-турските войни винаги е била достигане на проливите, но руските войници осбовождаващи ни от турското робство са имали и справедливата кауза, не само силата (както при германците) на своя страна. Това е прави разликата може би.
"Излишно би било да се възпроизведе до ден днешен, предполагам, целия паметен ентусиазъм, породен в [руското] общество с обявяването на [Руско-турската освободителна] война [през 1877 г.] . . . С големи [парични] дарения от частни лица . . . откликна Русия на обявяването на войната. Настана ентусиазъм, какъвто Русия отдавна не бе виждала, и [при това] ентусиазъм породен не от ненавист към врага и разпален с религиозна вяра за по-силен ефект . . ., а ентусиазъм, извиращ от съзнателното отношение към целите и мотивите на войната, и сгрети от любов и преданост към императора, който възвести тая война. Аз наблюдавах това чувство . . . в разноплеменна, космополитна, както е прието да се смята, Одеса, и никой не се отнасяше тук към това всеобщо увлечение по друг начин, освен с най-искрено и задушевно съчувствие."

Из спомените на В. О. Дубецки, Исторически вестник, 1888 г., кн. 12
Все пак кръвта си е кръв и щом има дори паметник на загиналите американски пилоти бомбардирали София (тоест убивали българи), то логично е да се запитаме защо няма такъв на германските войници биещи сърби и гърци и спасяващи тамошните българи от геноцид?
цитирай
11. germantiger - ...
30.01.2016 14:02
Ще добавим към Дубецки пропуснатите волжки българи и германската царица, която взема дейно участие в този патос. Някои предполагат, чер това обслужва интересите на нейните кайзерови роднини, но едва ли, защото не една а десетки германски царици на Русия са показали отдаване на руската кауза, разбира се, някои с "уговорки". Царя Освободител на бЪлгария също е германец макар и руски император.

Патоса във войника остава ако войната е победносна, ако се "затегне' става друго в психиката.
цитирай
12. didanov - дали кръвта определя самосъзнанието?
31.01.2016 00:34
за Екатерина знам, че не е искала да има много общо с прусаците на Фридрих, напротив - стремяла се е да изтъкне "всичко" руско в нея.
цитирай
13. germantiger - ...
31.01.2016 10:16
12. didanov - дали кръвта определя самосъзнанието?
00:34
за Екатерина знам, че не е искала да има много общо с прусаците на Фридрих, напротив - стремяла се е да изтъкне "всичко" руско в нея.

Именно , НЕ определя - много често кръвта НЕ определя самосъзнанието и идентичността.

Екатерина Велика е голям характер, пълна жена в апогея си и разбира се, боклук за мен защото предава германското в себе си, но е чудесен пример за фундаментален водач на Русия.
цитирай
14. germantiger - ...
31.01.2016 10:24
Маса германски принцеси (и една датска) са били примери за истински руски царици обичащи Русия. Много други са били примери за работещи изключително в полза на Русия, макар не питаещи гореща любов към новото им Отечество. Имало е и няколко, съвсем малко, които си остават дистанцирани от руската действителност и кауза въпреки че са императрици - те са няколко само изключения. Убеден съм, че ако рускини бяха станали западни императрици нямаше да бъдат така отдадени на новите си нации, нямаше да работят така съзнателно, усърдно и успешно за новите си поданици като тези германки и една датчанка, зщаото рускиня начело на империята след Пьотр Великий НЯМА НИТО ЕДНА - всичко е германско, абсолютно всичко!

Германските принцеси станали ртуски императрици имат заслуга от дребни неща като КОЛЕДНАТА ЕЛХА, защото преди тях коледна елха в Тусия няма и не се е украсявала, това е дело на германска принцеса първо, до преводи с Жуковский на Гьоте и гермнаска поезия, чак до болници, манастири и натиск върху мъжете им императори да премахнат робството, еле накрая Сашо втори го прави срещу крепостничеството.
цитирай
15. didanov - то преди Петър първи много боляри са били
31.01.2016 18:21
от волжките българи..абе има нещо гнило в стара Рус както се казва
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2908301
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?