Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2016 16:52 - Първа Българска държава (на Волга)
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 3435 Коментари: 7 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

От
Първа Българска държава на Волга

Ибн Русте
пише: "Българите са земеделски народ и отглеждат всякакъв род зърно - пщеница, ечемик, просо". Първи, които забиват рало в тези земи, са те. Българите изсичали горите, опожарявали пъновете и разоравали почвата.
За песъчливите почви използват леко рало, а за смолниците - тежък сабан с палешник. Продукцията се запазва в зърнохранилища, изкопани в земята и обгорени.

Българите са превъзходни занаятчии. Произвеждат скъпи ювелирни изделия, великолепни кожени палта. Не един път, когато в столицата пристигали чужди пратеници, скъпите дарове, които носели от страната си, били изработени тук, в България.

Най-големи доходи носи оръжейната промишленост. Коват се саби, мечове, копия, около 20 вида стрели, тъпи за лов (за да не се повреди кожата), двуостри за пробиване на броня, стрели с триъгълно сечение и пр. Колчаните са дървени или кожени, разширени в двата края, с цел да се поместят остриетата, а в горния край да не се повреждат перата. Голямо майсторство изисква изработването на лъковете. Те са високи 150-190 см и са "М"-образни. Сглобени са от две планки от различен дървесен материал, което придав аповече гъвкавост на оръжието. Спояват ги с туткал или ги съшиват с конци от сухожилия. В краищата се монтират приставки от твърдо дърво, за да не се прегризе тетивата.

В областта на керамиката археолозите откриват над 10 вида.

Изделията от кости имат своето място. Оръжейните майстори непрекъснато поръчват нови партиди дръжки за ножове, саби и мечове. От бивниците на мамути произвеждат ювелирни изделия.
 

* * *

Широката гама от артикули предполага постоянен внос и износ. Българите се славели като добри търговци. Те устройват панаири, стоките им са познати в Скандинавия, Индия, Китай, Египет. Писателят географ Ал Масуди пише през 955 г., че най-хубавите палта се продават в Киев и Болгар, а българските кервани постоянно пътуват към Хорезм, возейки кожи на черни лисици, които особено се ценят на персийския пазар.

Дори когато през ХII в. сеченето на дирхеми е преустановено поради изчерпването на златните и сребърните рудници, търговията продължава да процъфтява.

Един от главните източници на суровини са северните народи. Пътешественикът Ал Марвази пише: "Те (северните племена) са народ див, живеят в пещери, нямат сношения с хората, страхуват се от злините им... Българите пътуват при тях, карат им стоки, като дрехи, сол и други вещи... търгуват с народа на йора (вид племе) посредством знаци и тайно, заради дивотията му и страха от хората. Вземат от него превъзходни кожи." [ Фахрутдинов, Р. Г. Очерки по истории Волжской Болгарии. М., Наука, 1984 г., стр. 39]

Пътешественикът описва начина на пазарлъка: когато пристигнели в страната на йора, българи стоварвали стоката и се отдалечавали. Диваците донасяли своите изделия. Ако те решат, че сделката е добра - вземат своето и бизнесът е приключен. Ако пък смятат, че българите са оставили недостатъчно - отдалечават се и търговците добавят.

За да запазят монопола, не пускали диваците да приближават територията на България, а на чуждоземните търговци било забранено да се отдалечават на север.

* * *

Българската държава се управлява от неписани, но не по-малко строги закони от съвременните. Първостепенна роля има данъчното законодателство. "Данъкът към царя се плаща с коне или с друго. От всеки, който се жени, царят взема ездитен кон." [Пак там, стр. 27] Ибн Фадлан допълва: "Царят няма право на посевите. Плащат му всяка година от всеки дом по една кожа от собол... Всеки, който прави сватба, или устройва пир, прави отчисления на царя в зависимост от размера на пира." [Пак там, стр. 27]

Главното попълнение на хазната идва от митата. От чуждестранните стоки монархът има право да избере каквото му е присърце, а от робите по закон му се полага всеки десети.

Най-строго се наказват прелюбодеянията, убийците и крадците. Висшата мярка е привързване на крайниците към четири стълба и разсичане през половината.

В случай на неумишлено убийство виновникът се затваря в дървеу сандък с три хляба и стомна вода. Увисват сандъка на стълбове, докато жертвата не издъхне от жажда и глад.

Никой няма право да се изпикае на пътя, преди да е свалил оръжието си.

Ибн Фадлан е потресен от закона, съгласно който "ако те видят човек, обладаващ подвижен ум и знания, тогав му казват: "Тоя е най-достоен да служи на нашия господ"" Слагат на шията му въже и го обесват на дърво. Не го свалят, докато не се разпадне." Някои учени смятат, че този закон се отнася само за магьосниците, тъй като във Волжка България учените били на почит.

Съгласно семейния кодекс детето не принадлежи на родителите, а на тъста, а когато умре мъжът в къщата – пръв наследник е брат му.

* * *

В България държат на образованието. За писане използват керамични мастилници, пергамент, хартия, кожа, дъски, покрити с восък. В столицата се намира едно от най-големите ислямски училища - медресе, в което се готвят кадри за мюсюлманските държави.

Българските учени написват великолепни трудове по история, астрономия, фармация. Сред тях са Ахмед Булгари, Якуб ибн Нигман, Абу-г-Гала Хамид ибн Идрисе ал Булгари, хасан Булгари и др.

Русия е пръв икономически партньор на България и пръв военен съперник. Официалните документи сочат, че българите по-напред извадили мечовете. През 913 г., когато русите се завръщат по Етил от поход в Каспия, болгарската войска ги  причаква в засада и им нанася поражение.

През 965 г. княз Светослав разгромява хазарите, с което слага край на претенциите им към България. Сътворил това добро за българите дело, той решава на свой ред да ги покори. Армията му превзема град Болгар на Волга през зимата на 968-969 г. и го разрушава. За пореден път русите стъпват на българска земя през 985 г.

Отношенията между България и Русия се затоплят и през 1006 г. е подписан договор за икономическо сътрудничество. Българските търговци получават право свободно да търгуват по руската земя. От договора най-много спечелва Русия, тьй като през 1024 г. в Суздалската земя настъпва "глад велик" и българското жито спасява населението от мор. "И бе мятеж велик и глад по всей земле той, яко между сваа жена даати, да корият себе челедином. И доша на Волзе все люди в Болгары и привезоша пшеницу и жито, и тако от того ожиша." [Татищев, В. Н. История Российская. М., АН СССР, 1962 – 65 г., т. I - IV, стр. 95-96]

През 1088 г. мирът отново е нарушен. Причината е, че руски разбойници от град Муром ограбват българските търговци. Последните се жалват на княз Олег, но безрезултатно. Тогава българите нахлуват в града и избесват разбойниците.

През 1107 г. българската войска обкръжава Суздал, но руснаците я отблъскват.

Юрий Долгорукий заедно с брат си Глеб се отправят на поход към Волжка България в лето 1120. "И взе полон много и полк их победи", пише летописецът. Интервенцията била предизвикана, задето българите отровили половецкий княз Аепак, тъст на княз Долгорукий. "... придоша половци к болгаром, и высла им князь болгарский пити с отравою и пив Аепак и прочии князи вси помраша." [ПСРЛ, т. II, стр. 285]

След 44 години, на 1 август 1164 г. Андрей Боголюбский удържа победа над българите. Същият ден византийският император Маноил разгромил сарацините. В чест на двете събития в град Владимир е издигната църквата "Св. Богородица" и от 1 август се празнува денят на честния и животворен кръст.

След осем години е последният поход. Организира го княз Боголюбский,. който изпраща сина си Мстислав. Българите подгонват руснаците и последните едва се отскубват.

Същата година Мстислав умира, а след две години баща му е убит от ръката на заговорници. Ръководителите на заговора са болярите от български произход Петр Кучков и Яким Кучковитин, както и съпругата на Андрей Боголюбский – българка от Волга. Тя "хранила желание мести мужу зато, что тот много зла учинил булгарам." [ПСРЛ, т. XV, стр. 281]

Поредният конфликт завършва без победени и победители, понеже българите дават откуп, но само след година, през 1184 г., княз Всеволод изпраща войска, която опожарява много български села. През 1205 г. нов руски поход.

Българската войска нахлува в Рязанска област област през лето 1209 и я разорява. Летописецът пише: "Болгары пришед на Рязанскою область, делали разорения. Всеволод велел рязанскому тысецкому Матфею Андреевичу, собрав войска сколько можно, идти них. Он... догнал их в Кадоме, и бил между ними жестокий бой.. И едва болгар победили, тысяцкий рязанский сам убит." [Татищев, В. Н. История Российская..., т. III, стр. 182.]

През зимата на 1110 г. Всеволод изпраща войводата Кузма, но той причинява слаби щети на българите. Затова пьк на 15 май 1220 г. Юрий Всеволодович в съюз с половците превзема град Ошел, изгаря го до основи и пленява населението. Той планувал нова интервенция, но богатите дарове от България го умилостивили.

След девет години Юрий отново се обръща за помощ към българите и те отново спасяват Русия от глада. Това, че България не познава сушата години и най-вече защото държи ключа на Азия и Северна Европа, са сред главните причини руските князе да нападат периодически България с мечтата един ден да я прикрепят към короната на Русия. В руския двор до такава степен са увлечени от това намерение, че подценяват страшната сила на татарите, която се доближава до тях. С големи трудности българските дипломати постигат споразумение за 6-годишен мирен договор.

 




Гласувай:
3



1. iliyanv - Менте цитат
28.01.2016 17:28
В книгата на Ибн Русте волжките туземци са изписани "булкар", а руския преводач и редактор са ги префасонирали на "булгар".
Чети по-внимателно московските книги.

Да видим Ибн Фадлан какво хортува за храната на волжките туземци. В пътеписа му няма данни за българи, а оригиналното им име е "БУЛФАР".

“...пшеница, която не е съвсем добра, черна и воняща, а те нямат и помещения да складират провизиите си, копаят кладенци и закопават храната си в тях. По този начин само след като изминат няколко дни, тя се разваля и променя вида си, придобива мирис, така че вече не може да се ползва.Те нямат масло [маслинено, зехтин], нито сусамено, нито пък мас. Вместо тези мазнини използват рибено масло. Това масло отвратително мирише, а оттам храната им.”
цитирай
2. didanov - цитатът ти е правилен но изваден от контекста, чети по-внимателно!
29.01.2016 01:03
"До нашето идване на минбара му вече оповестяваха неговата хутба: "О, Аллах! Запази в благоденствие цар Балтауар - царя на българите." Аз му отвърнах: "Наистина, царю, това е Аллах, и от минбара не назовават с този титул никого освен него, великия и могъщия. Това е твоят господар, повелителят на правоверните, който получи удовлеторение сам за себе си. Щото от този минбар го провъзгласяваха на Изток и на Запад: "О, Аллах! Запази твоя роб и твоя заместник на земята, твоя халиф Джаафар имам ал-Муктадир би-лах - повелителя на правоверните. Така са постъпвали и прадедите му [също халифи]. Казал е пророкът: нека Аллах го благослови и да го спаси. Не ме възхвалявайте без мярка, както християните са възхвалявали Исус – сина на Мария, наистина аз съм роб на Аллаха и негов пророк." Аз изрекох: "Джаафар." Той отвърна: "Дали подобава да се наричам с неговото име?"... Отговорих: "Да." Той продължи: "Аз вече се именувах "Джаафар", а името на баща ми е Абдулла, така че дай разпорежданията си на царя и по-точно на неговия проповедник: "О, Аллах! Продължи дните на твоя роб Джаафар, син на Абуула, повелителя на емира на българите, поданик на повелителя на правоверните."

Ибн Фадлан - Пътешествие до Волжска България" - само в този абзац се споменава два пъти царя и емира на българите!, не на волжките туземци!
в руските преводи саклаби се превеждат само славяни и това уловката - никъде да не се споменава българи. Да ама никой не говори, че Волжка България е била многонационална империя с много подчинени племена и васални царе..в случая обаче за арабите саклаби е равнозначно на българи, не на славяни.
ето изречението предшестващо цитата ти, което ти си изтървал "Храната им е просо и конско меса, а също така и в основата си включва пшеница и ечемик, и то в голямо количество. И всеки взема за себе си каквото е посял. Царят няма никакви права над тези посеви с изключение на това, което те му плащат ежегодно от всеки дом във вид на кожи от собол. Ако ли пък той побели на дружината си [2] да нападнат някоя страна и ако групата му успее да заграби нещо, то те общо [с царя], имат своя пай от плячката.
цитирай
3. didanov - други интересни откъси от Ибн Фадлан за българите
29.01.2016 01:16
...А недалеч от тях имаше широка степ, за която се споменаваше, че по големина зверовете в нея са по-малки от камилата, но по-големи от бика. Неговата глава [на звяра] приличаше на главата на бик, а опашката му – опашката на бик, тялото му – тяло на катър, а копитата му наподобяваха копитата на бик. В средата на главата му стърчеше рог – дебел и кръгъл; колкото се възвишаваше, ставаше все по-тънък и заприличваше на крайник на копие. От тях (от рогата) имаше с дължина от 5 до 3 лакътя, в съответствие с размера на животното – по-малко или по-голямо е то. То се храни с листата на дърветата, имаше много добра зеленина. Когато то (животното) види конник, насочва се срещу него, а ако ездачът е върху кон рисак, то конят, имащ добър тръс, тича и търси спасението си от него, като бяга презглава, а ако то догони конника, намушква го с рога си откъм гърба на неговия кон, след това го подхвърля във въздуха и го посреща и не престава да прави това, докато не го убие.

В действителност видях при царя три големи дълбоки паници, произведени от йеменски оникс, за които той ми съобщи, че са направени от рога именно на това животно. Някои от жителите на тази страна твърдят, че това е носорог. ...
Царят на славяните трябва да плаща данък на царя на хазарите – от всеки дом в неговата държава – самурена кожа. И когато пристига кораб от страната на хазарите в страната на славяните, то царят излиза на кон и проверява това, каквото има в нея, и взема от него една десета част.

Ако ли пък пристигне царят на русите или друго подобно племе с робите си, то царят избира за себе си всеки десети.

Синът на царя на славяните се намира като заложник при царя на хазарите. И така до царя дошла вест за красотата на дъщерята на царя на славяните. И така той [царят на хазарите] изпратил сватове за нея, вследствие на което той се изказал против него и му отказал. Тогава изпратил [експедиция] и я взел със сила, макар че той бил евреин, а тя мюсюлманка. И така тя умряла, бидейки при него. Тогава той изпратил за втората му дъщеря. Веднага след като известието достигнало до царя на славяните, побързал да я омъжи за княза Аскал, намиращ се под негова власт, тъй като царят на славяните се страхувал, че и тя ще му бъде отнета насила, както това било сторено и със сестра й. И в действителност царят на славяните извикал секретаря си и му наредил да напише писмо на султана, в което го молел да му построи крепост, понеже се боял от хазарския цар.

* * *

Той [Ибн Фадлан] рече:

Един ден го попитах и му казах: "Държавата ти е обширна, паричните ти средства са в изобилие, доходите ти са многобройни, защо молиш султана да ти строи крепост с негови средства, които са безчет". Тогава той ми отговори: "Видях, че ислямската държава е преди другите и техните парични средства идват от напълно разрешени религиозни закони и легални източници. Обърнах се с молба за това и ако той поиска да построи крепост със свои средства, със сребро или злато, това няма да представлява за мен никаква трудност. И, право да си кажа, аз само исках да получа благословия за парите от повелителя на правоверните и го помолиха за това."
цитирай
4. didanov - и сега сравни описанията на русите които Фадлан е видял в сравнение с българите
29.01.2016 01:19
Видях русите, когато пристигнаха по търговските си дела и се разположиха на р. Атил. Не съм виждал хора с по-съвършено телосложение от тяхното. Можеха да се оприличат с палми - с руси коси, с румени лица, с бели тела. Те не носят куртки, нито кафтани, но мъжете носят киси [1], с които те покриват едната си страна, при което едната им ръка остава навън.

Всеки един от тях носи със себе си брадва, меч и нож, при това той никога не се разделя с тях (това, което споменахме по-горе).

Мечовете им са плоски, с бразди по тях [за изтичане на кръвта], франкски [2] и от крайчеца на ноктите до шията на всеки русин има нарисувани изображения на хора и предмети и на други подобни.

А що се отнася до жените им, то на гърдите на всяка една от тях е прикрепена кутийка. А във всяка кутийка има пръстен от желязо, от сребро, от мед, от злато, в зависимост от паричните средства, с които разполага мъжът. Във всеки пръстен се намира нож, също прикрепен към гърдите – на шията на жените има няколко реда гердани от злато или сребро, тъй като след като човек притежава 10 000 дирхема, то той доставя на своята жена гердан в един ред, а ако пък владее 20 000 дирхема, то той й набавя гердан в два реда. По такъв начин всеки 10 000, които се прибавят към неговото състояние, означава увеличение на накитите на жена му с един гердан. Така че на шията на някои от тях висят много редове гердани. Най-хубавото оръжие при тях [русите] са зелените мъниста, направени от керамика, която намираме на корабите. Те [русите] сключват [търговски] договори за мънистата. Купуват едно и го нанизват като гердан за своите жени. Те са най-мръсните творения на Аллаха – те не се чистят от изпражненията, нито от пикочта, нито след полови сношения, но мият ръцете си след ядене. Те са като блуждаещи и слепи магарета.

Идват от страната си, привързват корабите си на Атил, а това е голяма река. На брега й строят просторни домове от дърво. В един такъв дом се събират 10 или 20 – по-малко или повече. Всеки от тях си има свое легло, на което той седи, а заедно с него са девойки красавици за търговците. И ето че един от тях се съвокувлява със своето момиче, а приятелят му го гледа. Понякога те се съединяват, цяла група от тях се намират в подобно положение, намират се един срещу друг, влиза търговецът, за да си купи от тях някоя мома, и ги сварва, съединил се с нея, и той, русинът, не я оставя, или пък частично удовлетворява своите потребности.

Те задължително всеки ден си мият лицата в тавите с най-мръсната вода, каквато може да има, и най-нечистата. Това става така: всяка утрин девойката носи вода в голямо ведро и го поднася на своя господин. Той измива в него ръцете, лицето и косите си. Мие ги, реше ги с гребен във ведрото. След това се секне и плюе в него и така не остава никаква мърсотия по него, но всичко остава във водата. Когато той свърши с тоалета си, девойката занася ведрото до седящия редом с него другар и той върши това, което е извършил предидущият. И тя продължава да носи ведрото от един на друг, докато не обходи така всички, намиращи се в дома, и всеки се секне, плюе и мие лицето и косите си в нея.
цитирай
5. didanov - при описването на пътешествията си Фадлан прави ясна разлика между руси, саклани-славяни-българи и хазари
29.01.2016 01:28
ето още нещо интересно за русите"
И само след като техните кораби пристигнат на това пристанище, всеки от тях излиза и носи със себе си хляб, месо, лук, мляко и набиз [вид напитка. - б. пр.] и така, докато не достигне до дълга, забита в земята греда, по която има изсечено лице, наподобяващо лице на човек, а около нея [парчета от дърво] с по-малки изображения, а зад тях стърчат високи трупи, забити в земята. И така той се приближава към голямото изображение, покланя му се и произнася следните слова: "О, господарю мой! Дойдох от далечна страна. С мен пристигнаха толкова и толкова девойки и толкова и толкова самурени кожи", и така, докато не изреди всички стоки, които е донесъл със себе си - "аз дойдох при теб с тези дарове" – след това оставя всичко, каквото носи със себе си, пред гредата - "искам да ми изпратиш търговец, притежаващ много пари и дирхеми, за да купи от мен всичко, каквото пожелая, и да не ми противоречи в нищо, за което му говоря". И след това си отива.

И все пак, ако продажбата бъде трудна за него и идването му се протака, то той отново пристъпва с подаръка – втори и трети, и ако му бъде трудно да получи това, което иска, той поднася подарък на всяко от по-малките изображения, моли и за ходатайство и ще каже: "Това са жени на нашия господар, неговите дъщери, неговите синове." И така той продължава да отправя молби към едно или друго изображение, да го моли и унизително да проси и да се кланя пред тях. Понякога продажбата се извършва много лесно, така че той продавал. Тогава той изрича: "Господарю мой, вече се изпълни това, което ми бе нужно, и трябва да го възнаградя!" И ето че той взема известен брой овце или рогат добитък, убива ги и раздава част от месото, а останалото го занася и хвърля пред голямата греда и пред малките, намиращи се около нея, и главите на рогатия добитък и на овцете на тези трупчета, забити в земята. Когато настъпи нощта, идват кучета и изяждат всичко. Говори този, който е сторил това: "Вече си доволен от мен, господарю мой, изяде моя дар."

И ако някой от тях се разболее, [те разгъват за него палатка] встрани от тях и го захвърлят там и го оставят в нея за известно време на хляб и вода, не се доближават до него, не разговарят с него, но го посещават всеки три дни, особено ако е бедняк или роб. Ако той оздравее и стане на крака, връща се при тях, ако ли пък умре, то те го изгарят. Ако той е бил роб, то те го оставят в такова положение, така че да бъде изяден от кучетата и хищните птици. Ако ли пък хванат крадеца или похитителя, завеждат го до дебелото дърво, завързват на шията му здраво въже и го окачват на него завинаги, докато се разпадне на части от ветровете и дъжда. Той [Ибн Фадлан] каза:

Към обичаите на царя на русите следва да се отнесе и това, че заедно с него в двореца живеят четиристотин мъже богатири, последователи и привърженици, и при това хората, живеещи с него, са надеждни, от тях някои умират, когато той умре, и биват убивани заради него. При всеки от тях живее и момиче, което му прислужва, мие му главата и му приготвя това, което той яде и пие. Има и друго, което използва като държанка. Тези 400 мъже седят под ложето и престола му. А ложето му е огромно, с инкрустации от скъпоценни камъни самоцвети. На това ложе седят и 40 девойки (специално за постелята). Понякога има сношение с някои от държанките в присъствието на сподвижниците си, за които споменахме по-горе. Такава постъпка те не смятат за срамна. Той не слиза от леглото си, така че ако иска да задоволи някое от желанията си, то той уталожава нуждите си в леген, а когато му се прииска да поязди, довеждат коня му направо до леглото и той възсяда коня си, а когато пък поиска да слезе от коня, довеждат животното толкова близо, че да може направо да се свлече на кревата. Той няма други задължения и работа, освен да се съвокуплява с девойките, да пие и да се отдава на развлечения. Той си има заместник, който командва войските му, сражава се с враговете и го замества при поданиците му.
цитирай
6. didanov - щом съм почнал ето и нещо за хазарите
29.01.2016 01:35
А що се отнася до царя на хазарите, който носи титлата хакан, и истината е такава, той се появява на всеки четири месеца веднъж, и то за да се разходи и за да поразвлече, излизайки от двореца, изоставяйки делата си, тъй като е бил отдалечен както от водата, така и от пасищата. Наричат го големият хакан, а заместника му именуват - хакан-бег [1].

Той е този, който предвожда войските и ги управлява, ръководи държавните дела, грижи се за държавата, явява се пред народа, извършва походи, покоряват му се и царете, намиращи се близо до него. Той влиза смирено при царя всеки ден, при най-големия хакан, при което проявява унижение и спокойствие. При него влиза, но само бос, държейки в ръка дърва, при което, когато го приветсвува, запалва тези дървета. Когато завърши с топливото, сяда заедно с царя до трона, от дясната му страна. Замества го мъж, носещ титлата кундур-хакан, а негов заместник е така нареченият джаушигар [2]. Обичаят на най-големият цар е такъв - той не дава аудиенция на хората и не разговаря с тях и при него не влиза никой освен тези, за които споменахме. Пълномощията, връзките и развръзките се въртят от другиго. Управлението на държавата лежи върху плещите на хакан-бег.

Що се отнася до най-големия цар, ако той умре, за него се построява голямо имение, в което се намират 20 къщи, и изкопават гроб за него във всеки дом и раздробяват камъните на ситно, дотолкова, че заприличват на антимон [3], разстилат го в гроба и хвърлят върху него негасена вар. И под двор и под този гроб има голяма река [4], те поместват гроба именно над тази река и казват, че всичко се прави, за да не достигнат до него нито дяволът, нито човек, нито червеи, нито пък други отвратителни твари. Когато го погребват, режат шиите на тези, които го заравят, за да не стане известно в кой от тези домове е изкопан гробът му. Последното му жилище се нарича рай и [те] казват: "Той влезе в рая." Всчки домове са застлани с брокатени килими, избродирани със злато.

Царят на хазарите има и друг обичай – има 25 жени, при това всяка една от тях е дъщеря на някой цар, съперничещ му с нещо и негов съсед. Взема я волю-неволю. Той има и 60 девойки държанки специално за постелята му. Всички те са неземно красиви. И всяка от свободните жени и наложниците живее в отделен дворец - за всяка има отделно помещение във вид на купол, покрито с плътна ленена тъкан, а около всеки купол има утъпкано място за разходка. Всяка от тях си има евнух, който я пази. И така, ако хаканът поиска да се сближи с някоя от наложниците, той изпраща за евнуха, който я пази – и той [евнухът] се явява при нея по-бързо от мигането на окото, за да я постави в леглото му, и стои пред вратата на царския купол през цялото време, докато те задоволяват страстите си. И когато той [царят] й се е насладил вече, евнухът я взема за ръка и те се отдалечават. След това евнухът не остава при нея и минута дори.

Когато този велик цар язди, около него язди и войската му, по случай неговото излизане, при което разстоянието между него и кортежа му е една миля, и не може да се види нито един от поданиците му в друго положение, освен коленичил, покланяйки му се, и не повдига глава, докато царят не премине край него.

Времето, през което царят управлява, е 40 години. И ако той живее един ден повече от това, неговите поданици или приближените му го снемат от власт или го убиват и казват: "Той е вече с по-малко ум и разсъжденията му станаха неоснователни!" Ако изпрати в поход отряд, то той [отрядът] никога няма да се върне назад, а ако се обърнат и започнат да бягат, предава се на смърт всеки, който [от този отряд] се върне при царя. А що се отнася до предводителя и неговия заместник, ако те избягат, довеждат тях самите, водят жените им, децата им и ги подаряват някому като роби в присъствие на останалите. В същото време, докато те гледат, подаряват и техните коне, и домашното им имущество, оръжието им и другите им вещи. Понякога царят разрязва всеки от тях на 2 парчета, разпъва ги на кръст, а понякога връзва на вратовете им въже и ги обесва на някое дърво. А понякога, ако се смили над тях, ги прави коняри.

Царят на хазарите има огромен град на река Атил, състоящ се от 2 части – в едната живеят мюсюлманите, а в другата [част] царят и неговите приближени.

Мюсюлманите били управлявани от човек, приближен до момчетата на царя, който се наричал хаз. Той бил мюсюлманвн. Съдебната власт над мюсюлманите, живеещи в страната на хазарите и идващи от време на време по търговски въпроси, е предоставена на този отрок мюсюлманин, так че никой не се занимава с техните работи, не ги съди. Мюсюлманите в този град имат джамия, в която се събират да се молят. Там те присъстват по петъците. Джамията има високо минаре и няколко муедзини.

И когато в 310 г. [5] до царя на хазарите пристигна вестта, че мюсюлманите са разрушили синагогата (караимско кенасе), намираща се в двореца Ал-Бабунадж, то той заповядал минарето да бъде разрушено, муезинът бил осъден на смърт и изрекъл: "Ако наистина не се побоях, че в страните на исляма няма да остане неразрушена нито една синагога, аз непременно щях да съборя и джамията."

Хазарите и техният цар, всички юдеи, славяните и всички, които граничат с тях, му се покоряват и той се отнася с тях както към роби, а те покорно се подчинявали.

[Previous] [Next]

[Back to Index]

________________________________________

1. Най-вероятно това е тюркска титла - управител, княз.

2. Джаушигар - така се нарича в Турция и мамелюкски Египет полицейски и военен чин с не особено висок ранг.

3. Прашец, с който боядисват ресниците.

4. Тук може би става дума, че те копаят отводен канал и гробът се оказва обкръжен с вода от всички страни, точно по тякъв начин и дворецът на живият хакан, както вече е известно, се намира на остров.

5. Тази година започва от 1 май 922 г. Посланиците са пристигнали при царя на булгарите на 23 май същата година. За разказаните по-нататък събития Ибн Фадлан е разбрал очевидно на бреговете на Волга, т.е. когато е е бил на гости на царя на булгарите, тъй като в Хазария той не е бил. Разрушението на минарета и накаанието на муеззина в Хазария са станали много скоро след пристигането на пратениците в царството на булгарите и без съмнение са били свързани с това.

Ибн Фадлан - Пътешествие до Волжска България
цитирай
7. elcho - Деляне :
02.02.2016 12:34
Не е нужно да обясняваш на колегата iliyanv толкова подробно.Ти само даваш посоката, а който иска ще се насочи към летописите. Отдавна се знае, че Арабските източници са най-точните исторически факти до момента.С този постинг колегата ще се справи само с 3 / три/ броя книги , които може да си извади дори от " Фондация ТАН НАК РА ".
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2907726
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?