1862 г. – Създадена е първата (след 1552 г.) легална община на волжките българи в Казан начело с Багаутдин Ваисов, наречена “Ваисовка” (по фамилията на ръководителя). След като се отказват от руските си паспорти, в общината влизат и получават общински паспорти, в които пише “зль булгари” (“българ” на арабски), 330 000 волжки българи- мюсюлмани.
1884 г. – Властите в Царска Русия арестуват Б. Ваисов и го хвърлят в Казанската психиатрична болница.
1893-1894 г. – Убиват Б. Ваисов.
1894 г. – Руските власти арестуват новия ръководител на общината на волжките българи Сардар Гайнан Ваисов (1878-1918г.), син на Б. Ваисов, и го изпращат в каторга на остров Сахалин.
90-те години на XIX век – Руските власти депортират в Сибир няколко хиляди волжки българи-ваисовци.
1906 г. – Сардар Ваисов се завръща от Сахалинската каторга. Ръководената от него политическа партия на волжките българи “Фиркаи Наджия” (“Партия на избавлението”), бореща се за възстановяването на Волжката Българска държава, наброява 60 000 членове.
1909 г. – С. Ваисов се среща с великия руски писател Л. Н. Толстой в Ясна Поляна. От тази година Л. Н. Толстой и дъщеря му Татьяна Львовна оказват материална помощ на волжките българи.
1918 г. – Партията “Фиркаи Наджия” решава да обяви на 28 март 1918 г. Волго-Българска република.
28 февруари 1918 г. – С. Ваисов и други ръководители на Волго-Българската републиката са убити (от татарски националисти и тайни агенти на болшевишките специални служби), в резултат на което се проваля провъзгласяването на Волго-Българската република.
февруари-март 1920 г. – Започва “Вилната война”, въстание на волжките българи от Казанска и Уфимска губерния срещу опитите на болшевишката власт да създаде на територията на Волжка България “Република Татарстан”. В онзи момент волжките българи наброяват 1 300 000 души, а татарите са 300 000. Въстанието е потушено с невиждани жестокости от чекистите и от Червената армия.
25 юни 1920 г. – По проект на Сталин е обявена Република Татарстан, разположена върху територията на Волжка България.
1923 г. – Сталинското ръководство на СССР забранява общината на волжките българи и партията “Фиркаи Наджия” и изпраща ръководителя на общината и на партията Газизан Ваисов (брат на С. Ваисов) в най-страшната каторга от ГУЛаг – Соловки. Волжките българи стават първият репресиран народ в Съветския съюз.
Средата на 30-те години на XX век – Мидхад Ваисов, син на С. Ваисов, е арестуван и изпратен в концентрационен лагер.
1939 г. – Чекистите зверски пребиват Гайян Заисов (брат на С. Ваисов и ръководител на общината на волжките българи в Полша) и цялото му семейство. Извергите първо изнасилват дъщеря му, а след това я обесват в затворническата килия.
1920-1940 г. – За 20 години чекистите и съветски войски избиват повече от 50 000 активисти на забранената община на волжките българи и членове на семействата им.
1957 г. – Газизан Ваисов е освободен от затвора и умира през 1963 г.
1957-1986 г. – Неуспешни опити на новия ръководител на общината на волжките българи М. Ваисов (освободен от затвора за участието му във Великата Отечествена война) да получи официална реабилитация на общината на волжките българи и на партията “Фиркаи Наджия”.
1968 г. – Безрезултатно обръщение на Ф. X. Нурутдинов към главите на най-големите държави с призив да бъде сложен край на дискриминацията на волжките българи в Русия. Ф. Г.-Х. Нурутдинов е изключен от Казанския университет по искане на КГБ. Година по-късно Нурутдинов, с негласната подкрепа на тогавашния ръководител на Република Татарстан Ф. А. Табеев, успява да продължи образованието си в университета.
1978 г. – Създадено е нелегално ръководство на Казанската община на волжките българи начело с Ф. Нурутдинов.
1979 г. – Кремълското ръководство сваля Ф. А. Табеев (организатор на строителството на КамАз в гр. Набережние Челни) от поста ръководител на Република Татарстан заради съчувствието му към идеята за възраждане на Волжка България. Разгърнатата от съветските власти и от татарските националисти антибългарска кампания довежда Г. В. Юсупов до психическо разстройство, а X. Г. Гимади – до самоубийство. Двамата са най-големите учени с български корен. Властите забраняват на последния оцелял български учен Ф. X. Валеев да живее и работи в родината си.
1986 г. – Умира водачът на волго-българската община в Русия М. С. Ваисов. За нов водач на волго-българското освободително движение е избран Ф. Нурутдинов.
Август 1988 г. – Г. А. Хабибуллин и Ф. Нурутдинов създават Казански клуб на любителите на българската история и култура “Булгар аль-Джадид” (“Нови Болгар”), първата легална организация на общината на волжките българи след 1923 г.
17 септември 1988 г. – Свикан е първият след 1918 г. открит политически митинг на волжките българи от град Казан, състоял се в казанския музей “Г. Тукай”.
24 септември 1988 г. – Първи всеруски митинг на волжките българи на Казанския централен стадион в защита на националнити и гражданските им права. Участват представители на волжките българи от Набережние Челни, Башкортостан, Самара, Москва, С. Петербург, Сибир, от Украйна, Казахстан, Азербайджан, Узбекистан, Туркменистан и Киргизия.
Януари 1989 г. – Извършено е преброяване на населението в СССР. По нареждане на властите преброителите отказват да записват волжките българи като такива и ги пишат “руснаци” и “татари”. Преброител-татарин заплашва члена на волго-българската община Раушание Галеева: “Ако не се съгласите да Ви запиша като татарка, ще дойдат хора, които ще изгорят Вашата къща заедно с Вашия парализиран мъж!”…
2 юли 1989 г. – Общината на волжките българи открива паметник на С. Ваиссв в Казан. Скулптор е ръководителят на Киевската община на волжките българи Т. Абдуллин.
Април 1990 г. – Излиза първи брой на вестник “Булгар иле” (“България”) на общината на волжките българи с тираж 40 000. Създадена е организацията Български национален конгрес.
9 юни 1990 г. – Открит е Първият джиен (събор) на представителите на волго-българските организации в Казан.
1993 г. – Враговете на българския народ убиват Г. А. Хабибуллин, виден деец на волго-българското движение и директор на Казанския музей «Т. Тукай”. Преди това убийците изнасилват малолетната му дъщеря и тя загубва ума си. Убийците и насилниците остават ненаказани, както палачите на Багаутдин, Сардар и Гайян Ваисови. Поради ожесточени преследвания от страна на властите редица организации на общината на волжките българи принудително прекъсват легалната си дейност.
25 юни 1994 г. – Открит е Вторият джиен на представителите на волго-българските организации в Казан.
1994 г. – Главата на Казанската община на волжките българи X. Г. Габдрахманов спечелва двугодишно съдебно дело за правото официално да се нарича българин и получава паспорт със записана националност болгар (на руски “булгар”). Генералната прокуратура на Русия по молба на Татарстан отменя справедливото решение на съда, но X. Г. Габдрахманов отказва да върне паспорта със свидната дума “булгар”.
1994 г. – Оренбургският издателски център на общината на волжките българи и редакцията на в. “Болгар иле” публикуват първи и втори том на сборниика на волго-български летописи “Джагфар тарихи”. Веднага “неизвестни лица” напълно разрушават издателския център, като лишават волжките българи от единствената възможност да печатат книгите си.
Юли 1995 г. – В Казахстан, в подножието на величествената планина Кан Тенгри (Царят на Вселената-Тангра) е свикана среща на ръководителите на общините на дунавските и волжките българи от различни държави. Някога от тази планина хунорските предци на българите са тръгнали да завладяват Европа.
Декември 1995 г. – Властите на «демократична» Република Татарстан забраняват първия след 1917 г. учебник по история на волжките българи “Родинознание” на Ф. Нурутдинов.
1995-1996 г. – Татарските националисти и печат тормозят видния учен-българовед, академик на АН на Татарстан М. 3. Закиев.
1997 г. – Свикан е Световният конгрес на волжките българи в Казан.
1997 г. – Извършено е поредното политическо убийство срещу Равил Шарипов, издател на летописите „Джагфар Тарихи” в Оренбург.
1999 г. – В Казан е регистрирана Българската община.
2000 г. – Върховният съд на Русия (РФ) отхвърля съдебния иск на Българския национален конгрес в лицето на неговия председател Гусман Халилов за промяна на името “Татарстан” с “България”.
август 2002г. – Свикан е Третият Световен конгрес на казанските татари (казанските българи), на който пристигат представители от Република България. В една от сесиите участва президентът на Русия Владимир Путин.

/от книгата “Геноцидът срещу българите”/ - See more at: http://www.neumirai.org

АКО НЕ ЗАБРАНЯВАТ
НА НАРОДНОСТИТЕ ДА СЕ
РЕГИСТРИРАТ ТАКИВА КАКВИТО СА
РУСНАЦИТЕ ЩЯХА ДА БЪДАТ 10-15 ПЪТИ ПО МАЛКО
И ЦЯВА ДА СА ЕДИНСТВЕНОТО МАЛЦИНСТВО В
ТАКА НАРЕЧЕНАТА
РУСКА ФЕДЕРАЦИЯ
ФЕДЕРАЦИЯ
КОЯТО
Е НАСЕЛЕНА ОТ ВСЯКАКВИ НАРОДНОСТИ
НО НЕ И ОТ РУСНАЦИ

татари, а с признаването на татарите като волжки българи! Тоест количествено е без начение дали има 7 мил. татари, или 7 мил българи - и двата са неруснаци. Проблемът е политически, исторически и икономически даже, не етнически

ЗАЩОТО ПРИ ТАЗИ ЕТНИЧЕСКА РЕПРЕСИЯ
НАЙ-ЗНАЧИТЕЛНАТА ЧАСТ ОТ ВОЛЖКИТЕ БЪЛГАРИ
ПРЕД АЛТЕРНАТИВАТА ДА СЕ ПИШАТ ТАТАРИ
СА СЕ ПИСАЛИ РУСНАЦИ
-
СЪЩОТО Е БИЛО И С РЕДИЦА ДРУГИ ЕТНОСИ
-
СЪЩОТО Е И С ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ МАКЕДОНЦИ
-
ПРОБЛЕМЪТ НА МОСКВА Е
ЛИПСАТА НА ЗНАЧИМ РУСКИ ЕТНОС
ЗА ОПРАВДАВАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА РУСКА ИМПЕРИЯ (ФЕДЕРАЦИЯ)
-
80%-90% ОТ "РУСКИЯ" ЕТНОС
Е ФАЛШИВ ПОЛИТИЧЕСКИ СУБСТРАТ ОТ ДРУГИ ОСНОВНО БЪЛГАРСКИ ЕТНОСИ ВЪВ "ФЕДЕРАЦИЯТА"
-
РУСКОТО ТВЪРДЕНИЕ
ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СМЕ РОБСКИ НАРОД
Е РЕЗУЛТАТ ОТ ТЕЗИ ИСТОРИЧЕСКИ ДЕЙСТВИЯ НА
РУСКАТА ИМПЕРИЯ В РАМКИТЕ НА САМАТА ИМПЕРИЯ
-
ИМЕННО ТОЗИ ФАКТ
Е ПРИЧИНАТА
ПОРАДИ КОЯТО
НИЕ ОБИЧАМЕ "РУСКИЯ" НАРОД
НО МРАЗИМ "РУСКАТА" ВЛАСТ
-
ТАТАРИ КАТО ТАТАРИ ПОЧТИ НЯМА
-
ВОЛЖСИ БЪЛГАРИ КАТО ТАТАРИ ИМА МИЛИОНИ
ЗАЩОТО ТОВА Е БИЛА ЕДИНСТВЕНАТА ЛЕГАЛНА ФОРМА
БЪЛГАРИТЕ ДА СЕ ЗАЯВЯТ КАТО НЕ РУСНАЦИ
-
ТАКА ЧЕ,
РУСИЯ ВЪН ОТ ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
-
РУСКИЕ НЕ ЛЮДИ - РУСКИЕ ЛЮДОЭДы

че може и да си прав в някои неща, но ако беше по-конкретен повече хора биха те взели насериозно. Това ми хареса"
НИЕ ОБИЧАМЕ "РУСКИЯ" НАРОД
НО МРАЗИМ "РУСКАТА" ВЛАСТ

ИЗРАЗЯВАМ УСТАНОВЕНОТО ОТ САМИЯ МЕН
КАВИЧКИТЕ СА КЛЮЧЪТ
НИТО НАРОДЪТ КОЙТО ОБИЧАМЕ Е РУСКИ
НИТО ВЛАСТТА Е РУСКА
НИТО ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА В ТАЗИ ИМПЕРИЯ СА РУСКИ
А МЕТОДИТЕ НА УПРАВНИЦИТЕ НА ТАЗИ ИМПЕРИЯ СА АНТИЧОВЕШКИ
ОТДАВНА СЪМ НА МНЕНИЕ ЧЕ
РУСКАТА ДЪРЖАВА Е ИСТОРИЧЕСКИ ФАЛШИФИКАТ
НА РЕНЕСАНСОВОТО ИЛЮМИНАТСТВО
СЪС ЗАДАЧАТА ДА УНИЩОЖИ И ПОДМЕНИ
ВЛИЯНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ

Русия и сега си е българска страна. Там всичко е българско или почти всичко. Най-много е заимствано от техните българи. Самата Русия се отделя от Черна(Велика) България в края на 9-ти век. Имат заимствано и от Дунавска България. Там само властта е антибългарска(т.е и антируска!).
А данните горе са повече от красноречиви. Ето отношението към Русия на неформалния лидер на волжките българи:
http://atil.blog/history/2011/11/11/myi-bulgaryi.849950

Раил Шарипов а не Равил. Раил е много древно име, чисто българско и буквално означава - Волгокамец. Най-древното име на Волга е било - Ра, Ранха.