Развала - хубава дума нали? Дори децата я ползват, когато си играят като казват „Развали ми къщата!“ А аз си развалям настроението, четейки на „развален“ български за развалата на България. Колко степени на градация има тази дума само!
Развалените семейни ценности, предизвикващи развала в обществото и нравите, а оттам на народните икономика, армия, политика, независимост, самоуправление....а и оттам на нашия собствен свят.

Все пак нека да погледнем в речниците какво пише за тази думичка:
 Тълковен речник
ж., само ед.
1. Разг. Разваляне.
2. Прен. Нравствено падение. Всеобща развала.

Синонимен речник
(същ.) разстройство, разруха, разпадане, разкапваме, гниене, гнилост
(същ.) поквара, корупция, израждане, декаданс, падение, поквареност, разврат, упадък
(същ.) повреда, загуба
(същ.) зараза, порок
(същ.) деморализация
(същ.) извратеност, развратна постъпка

Българо-Английски речник
1. corruption; decay; downfall
2. (на продукти и пр.) spoiling; damage
отРАЗВАЛА към провала from bad to worse
вървя отРАЗВАЛА към провала go from bad to worse, go to the dogs


ясно е на всички, че е развала е дума с отрицателно значение, но Стоян Михайловски добре е намерил нейното неиминуемо продължение :"От развала към провала!“
В епилога на Глъч поетът зове и благославя смъртта в надежда, че ще се намери някой да поеме из неговите „вкоченясали ръце свещений пряпорец на Идеала“. В Недоизкаран храм той сравнява своя живот с недовършен — напуснат — храм:

... и мен безжалостна съдба надви,

и аз оставам свод недограден,

недоизпята песен, блян сломен!

Ала в безмерна немощ и в болеж,

като напущам светский тоз борбеж,

утешни слушам, вътре в себе, гласове:

— „До време знаменосецът живей,

а знамето — идейната звезда

— навеки пръска светлост по света...

Към бъдещността ти проби нов път;

по твоите стъпки рояк дейци ще вървят...

Сега, зад гъста сянка се закрий,

борецо, и почивка подири,

там где упадък няма, нито жал,

при извора на всеки Идеал!“

Може да се каже, че най-висшата форма на развала е тази на нашите собствени идеали - тоест процеса е отвътре-навън, а не обратното както се опитват да ни убедят медиите например. Не позволихме ли самите ние развалата скрита под думичките демокрация, свобода, права да завладее нашите души? Не повярвахме ли самите ние във „Времето е наше“ и „45г. стигат!“? Накрая се оказа, че това е същата „песен“, пята от номенклатурчиците ни 45г. но на нов, по-страшен и опияняващ глас. Разликата сега е, че „пеят“ не само номенклатурчиците, но и много обикновени българи.
Как можем да се борим с развалата? Или да я минимизираме в една приемлива степен?
За да отговорим на въроса би трябвало да разберем първо какво не е развала или антонимите на тази дума.
В интернет можем да намерим антонимите на глагола развали:

1.     дисциплина, ограничи, ръководство, цивилизоване.
2.     оздравее, ремонт, пречиства, прикрепвам, укрепване, прочистване.
3.     поддържат, утвърждава, потвърди, одобри.

Според мен би не би трябвало да се „борим с развалата“, защото сама по себе си тя означава една промяна. Всички, които са се борили с промените само са ги утвърждавали. А щом нещо е променено, то означава, че то не може вече да функционира както преди - в това се крие и тайната на живота - всяка негова промяна, е една саморегулираща се функция за запазване на функцианолстта и самосъхранението му. С други думи - социализма в този му вид не можем да върнем, както и развалата в нашето общество през последните 25 години е факт, който можем само да приемем, макар и с тежко сърце. Да приемем, но да не се примирим, да се  да опитаме да погледнем промяната, като нещо водещо към добро и да продължим напред.
Как? Като си наложим самодисциплина, като ограничим вредното влияние върху нас бълвано от медиите напр, като пречистим и укрепим мислите, желанията и мечтите си, и най-важното - като проявим воля и постоянство във всичко посочено. Това би било добро начало за една нова промяна, един нов начин на мислене, който би могъл да ни помогне да чувстваме и действаме по един нов, разкрепостен и ползотворен начин.

Можем да заключим следното - промяната на светогледа ни, променя мислите ни, мислите ни променят чувствата ни, чувствата ни променят действията ни, действията ни променят опита ни, опитът ни променя нашата истина, а тя в крайна сметка променя светогледа ни, който променя мислите, а те отново чувствата... и така този механизъм на духа се повтаря безброй пъти, само че на различни нива на самоосъзнаване и реалност.
Развалата, като всяко негативно, отрицателно условие на живот съдържа в себе си, условия за нейното подобряване, промяна, също както всяко добро условие има предпоставки за нещо отрицателно. Ставайки господари на своите мисли, ние сме способни да ги материализираме по посоченият механизъм, независимо от външните условия.
 НО ако самите ние смятаме или ни внушават, че външните условия са причината за „развалата“ в нас, ние никога няма да можем да се освободим истински от нея. Защото "чувството за развала“ съществува дотолкова,  доколкото го възприема човек за истинно, независимо какви са външните условия.
Накратко казано - „разве развалата е раз-витие?“ Отговърът ми е да - условия за развитие, над което всеки би могъл да работи и създава нещо по-добро, по-ценно и по-смислено. И така можем да преминем от обикновени наблюдатели в активни участници в този процес.

Българската развала, такава каквато я виждаме днес, е ужасяеща. В такава страна високочеловеколюбивите наредби са цял анахронизъм.

Авгиасови обори искат огън, а не лопатички.

Робът — говорим пак не само за настоящия роб, но и за оня, който макар еманципиран вече от вещественото неволничество, запазил е в душата си рабските инстинкти и влечения, робът не зачита прекалено хуманните закони; той ги нарушава и погазва колчем може да направи това безнаказано.

Той е навикнал да мисли, че законът е израз на чужда воля — на волята на силните — на волята на онези, които употребяват своята сила против неговата немощ. В закона той вижда произволно надмощие — също тъй както в държавната йерархия вижда организирано самозванство.

Тъй че върховната радост и наслада на роба е да прояви своето презрение към всяко правило, да унизи всеки ред и всеки закон, когато, разбира се, може да върши това безбедствено.